РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Карлово, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320101224 по описа за 2021 година
Производството е за поправка на допусната очевидна фактическа
грешка, с правно основание чл. 247 ГПК.
Постъпила е молба с вх. №7339/20.09.2022 г. от ищците Н. М. С., ЕГН:
********** и М. Р. С., ЕГН: **********, чрез адв. С. Я., с която молят да
бъдат поправени допуснати очевидни фактически грешки в Решение
269/04.08.2022 г., постановено по настоящото гр. д. №1224/2021 г. по описа на
РС К. и издадения въз основа на решението Изпълнителен лист
№110/07.09.2022 г. Според ищците грешките са следните:
На л.3 от решението, абзац 2 било записано: „Ищците молят да бъде
осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на всеки от
тях сума в размер на 25 000 лева, представляваща частичен иск от общо 400
000 лева (по 200 000 за всеки) като парично обезщетение за понесените от
ищците неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания,
вследствие смъртта на сина им Г. М. С. при настъпило на *********г. на
път I-6 при километър 241+600 м. между с. И. и с. К., обл. П. пътно-
транспортно произшествие…“. Това не отговаряло на действителността, тъй
като в исковата молба се сочело следното: „Предвид изложеното Ви моля да
образувате дело и след като се убедите в истинността на казаното, да
постановите решение, с което осъдите ответника ЗД „Б. И.” АД, гр. С., ЕИК
*********да заплати на Н. С. и Г. С. обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и загубена надежда за
помощ в старините им в размер на по 400 000 /четиристотин хиляди/ лв. за
всеки един от тях, ведно със законната лихва от датата на катастрофата
1
**********г. до окончателното изплащане на цялото обезщетение“.
На лист 12, абзац трети, отдолу нагоре, било записано: „Предявеният
частичен иск за сумата от 25 000 лв. е изцяло основателен и доказан и
следва да бъде уважен.“ Предявените искове обаче били в размер на 25 000
лв. за всеки един от двамата ищци. Затова и платената държавна такса за
образуване на делото била в размер на 2000 лв. В исковата молба искането
било следното: ,Исковете за неимуществени вреди предявявам като частични
за сумата от по 25000 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва
за периода от 14.04.2019г. до окончателното изплащане на цялото
задължение“.
Третата очевидна фактическа грешка била в диспозитива на решението:
ОСЪЖДА З. Д. „Б. И.“ АД, ЕИК: ***********, гр. С. ****, район Л., бул. „Д.
Б.“ №**, ет.*, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на Н. Д. С.,
ЕГН: ********** и М. Р. С., ЕГН: **********, двамата с поС.ен адрес: с. Д.,
обл. П., ул. „**-та“ **, съдебен адрес: гр. П., ул. „Р. Д.“№ **сумата от 25
000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), представляваща част от сумата от
300 000 лева (по 150 000 за всеки) като парично обезщетение за понесените
от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания,
вследствие смъртта на сина им Г. М. С. при настъпило на *******г. на път
I-6 при километър 241+600 м. между с. И. и с. К., обл. П. пътно-
транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 14.04.2019 г. до окончателното им изплащане“. Тоест била
присъдената сума само от 25 000 лв. общо за Н. и М. С.и, вместо по 25 000 лв.
за всеки един от тях, както били предявени частичните искове. Въз основа на
тези грешки бил издаден и изпълнителния лист, в който същите били
пренесени.
В срока по чл.247, ал.2 ГПК ответното застрахователно дружество не
взема становище.
Съдът намира, че на основание чл.247, ал.3 от ГПК, не следва да
призовава страните в открито съдебно заседание.
След запознаване с материалите по делото, съдът намира, че молбата за
поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъде оставена без
уважение, като съображенията за това са следните:
Очевидна фактическа грешка според правната теория е всяко
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в решението. Такава грешка е налице, когато е допусната грешка в
диспозитива на решението, която не е резултат от формирането на волята на
решаващия съд и когато от мотивите на решението е очевидно, че
формираната истинска воля на съда е една, а в диспозитива на решението
друга. Поправка на очевидна фактическа грешка се допуска, когато е налице
несъответствие между формираната от съда воля по съществото на спора,
изразената в диспозитива на решението. Това е така защото съгласно т. 18 от
Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, със
2
сила на присъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното
материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет
на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги
обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на
присъдено нещо. Затова диспозитивът на решението, който чл. 236, ал. 1, т. 5
визира като констатация относно спорното право, представлява източникът на
силата на присъдено нещо. Мотивите към решението според чл. 236, ал. 2
ГПК не са част от него. Ето защо, доколкото законодателят изобщо не е
предвидил възможност за поправка на фактически грешки, допуснати в
мотивите към съдебното решение, искане в този смисъл е недопустимо и ако
е направено – както в случая се сочат грешки на л.3, абзац 2 и на л. 12, абзац
трети, от долу нагоре – следва да се остави без разглеждане като такова.
Искането за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решението е неоснователно. Както вече се посочи, фактическа грешка ще е
налице в случай, че съдът е обсъдил данните по делото и в мотивите си е
направил изводи, погрешно отразени или пропуснати в диспозитива. В
разглеждания казус такова противоречие не е налице и изложените от съда
мотиви изцяло кореспондират с диспозитива на решението, който е в
съответствие и с доклада по делото. В първото по делото открито съдебно
заседание ищецът не се е възползвал от правото си да поясни исковата си
молба по реда на чл.143, ал.2 ГПК или да възрази срещу доклада (за което е
имал основания) и същият е обявен за окончателен с протоколно определение
от 29.11.2021 г. По този начин с доклада по делото съдът е определил
предмета на спора и доколкото не е направено изменение на иска по реда на
чл.214 ГПК, няма как с решението си съдията да се произнесе по искова
претенция, която е извън този предмет (в този случай ще е налице „свръх
петитум“ – произнасяне по непредявен иск).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА молбата на
Н. М. С., ЕГН: ********** и М. Р. С., ЕГН: **********, чрез адв. С. Я. В
ЧАСТТА, с която се иска поправка на очевидни фактически грешки мотивите
на Решение 269/04.08.2022 г., постановено по гр. д. №1224/2021 г. по описа на
РС К..
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА молбата на Н. М. С., ЕГН:
********** и М. Р. С., ЕГН: **********, чрез адв. С. Я. за поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение 269/04.08.2022 г.,
постановено по гр. д. №1224/2021 г. по описа на РС К. и издадения въз основа
на решението Изпълнителен лист №110/07.09.2022 г.
Решението може да се обжалва от страните пред ОС П. в двуседмичен
срок от връчването.
3
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
ЦЧ
4