Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 08.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на дванадесети
февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2929 по описа на съда за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от ***, ***, представлявано от ***, чрез адв.И.А. *** против М.А.П. ***, с ЕГН **********, в която се твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в *** ответника е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.01.2012г. до 28.02.2015г. не е погасил своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с ***, като начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия била в размер на 830,72лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота – ***, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от *** за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответника дължал и лихва за забава, изчислявана в размер на 123,10лв. за процесния период от 02.03.2012г. до 08.04.2015г.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ***, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но срещу нея постъпило писмено възражение от длъжника в законоустановения срок.
Отправя се искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника
за сумата от 707,59 лв., представляваща
стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2012г.
до 28.02.2015г. и сумата от 123,13лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 02.03.2012г. до 08.04.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по *** до
окончателното изплащане. Претендират
се и направените деловодни разноски.
Ответникът М.П. е депозирал писмен
отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който ангажира становище за неоснователност
на иска. Навежда доводи, че не е налице договорно правоотношение с ищеца през
процесния период от време, т.к. Общите условия, при които се доставяла топлинна
енергия от топлопреносното предприятие не били публикувани в централен
всекидневник, както изисквала нормата на чл.151, ал.2 от ЗЕ. Твърди също, че в
процесния имот били демонтирани отоплителните тела и начисляването на суми при
ищеца за доставена топлинна енергия не било съобразено с този факт, а било произволно.
Ответникът релевира и правопогасяващо възражение за давност за част от
прочесния период – от 01.01.2012г. до 22.06.2012г.
С определение от 28.08.2015г. е конституирано на основание чл.219 от ГПК в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца ***-***. Същото не е ангажирало становище по исковите претенции.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
От приложеното *** се установява, че ищеца е депозирал на 30.04.2015г.
пред *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника М.А.П. за сумата от 707,59лв., представляваща стойността на
ползвана и неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2012г. до 28.02.2015г.
и за сумата от 123,13 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.03.2012г.
до 08.04.2015г. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена
*** С Разпореждане на съда от 18.05.2015г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията
си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжника М.П..
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което съдът го
приема за допустим.
От
приложения препис на молба от М.А.П. *** от 18.03.2003г. се установява, че със
същата ответника е заявил пред ищеца, че е станал собственик на процесния
апартамент на ***, като го билзакупил на 28.02.2003г. При това изявление на
ответника в присъединеното към доказателствения материал и неоспорено писмено
доказателство, ако страната твърди, че от неговия патримониум е излязло правото
на собственост върху имота преди процесния период, то върху него би лежала
тежестта да го докаже. В писмения отговор не са изложени такива твърдения, но
едва в писмения договор се заявява, че ответника не е бил собственик на имота
през процесния период от време. Като направено извън преклузивния срок това
оспорване не подлежи на изследване, а от друга страна, както се посочи,
тежестта за доказване извършеното разпореждане с имота би лежала върху
ответника.
Между
страните не е налице спор, че в процесния апартамент са били демонтирани
радиаторите преди процесния период от време. Този факт се признава от ищеца,
който представя и доказателства в тази насока в о.с.з. на 12.10.2015г. – Споразумителен
*** и Приложение към същия.
Ищецът е
представил копие от страници от вестник *** за продажба на ТЕ за битови нужди.
За
изясняване на спорните въпроси в хода на производството са допуснати и
изслушани съдебно-счетоводна и техническа експертиза. От заключението по
съдебно-икономическата експертиза, което е изслушано в о.с.з. на 12.10.2015г. и
представената от третото лице-помагач *** справка (на л.45) се установява
следното: За процесния период, *** е начислявала суми за потребена топлинна
енергия в процесния имот, находящ се в ***, за отопление без ИРУ – в баня с
щранг-лира и суми за ТЕ, отдадена от сградна инсталация за действителен обем
140,15 куб.м. Отразени са 0 бр. водомери и 0 бр. уреди. Така за периода от
01.01.2012г. до 28.02.2015г. са били начислени сума за топлинна енергия общо в
размер на 707,59лв., от която сума 287.97лв. за отопление без ИРУ от щранг лира
в баня и 414,32лв. за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, както и за
целия период общо 5,30лв. за дялово разпределение. Установява се също, че съобразявания
отопляем обем на процесното жилище е 140,15 куб.м., какъвто е бил заявен от
етажните собственици при присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа. В писмения отговор не е заявено твърдение за различен отопляем обем,
поради което и не са събирани доказателства в тази насока, а заявените едва в
писмените бележки оспорвания не подлежат на обсъждане. Топлофикация-Плевен е
начислила върху дължимите главници лихва за забавеното им плащане за периода от
02.03.2012г. до 08.04.2015г. в общ размер на 123,13лв., като върху всяка
главница лихвата е била начислявана след изтичане на 30-дневен срок от периода,
за който се отнася. Съдът кредитира това
експертно заключение, като обективно и изготвено от специалист, разполагащ с
необходимите специални знания.
Безспорно
е, че третото лице-помагач *** е лицето,
извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се
намира процесния имот. Едва в писмените бележки на ответника е заявено
оспорване за сключен договор с това дружество, поради което не подлежи на
обсъждане. Всички оспорвания следва да бъдат заявени в писмения отговор, т.к.
са определящи за очертаване на спорните факти и разпределението на
доказателствената тежест за установяването им. При справка в Търговски регистър,
който е общодостъпен, се установява, че до 29.08.2014г. дружеството е било с
наименование ***
В о.с.з.
на 12.10.2015г. е проведен разпит на допуснатия по искане на ответника свидетел
***. Същият твърди в показанията си, че притежава имот над процесния и през
периода от 2012г. до 2015г. е ходел поне 5-6 пъти годишно в дома на ответника и
знае, че през отоплителния сезон тръбите в кухнята били студени. Сочи, че в
банята имало тръба, която била „горе-долу” топла.
Допусната
е по делото и съдебно-техническа експертиза, заключението по която е изслушано
в о.с.з. на 11.02.2016г. От заключението с направените пояснения от експерта в
о.с.з. се установява следното: Топломерът в абонатната станция в сградата, в
която се намира процесния имот е преминал проверка за търговско мерене и това е
отразено в карнета му. По отношение на данните за топлоенергия от сградната
инсталация вещото лице пояснява при изслушването му, че те се отчитат
дистанционно от топломера в абонатната станция в сградата. Те са отразени и в
карнета на този топломер, с данните от който експерта сочи, че се е запознал.
Сочи също, че не е извършвал проверка на мейлингите за 2012г., които били
архивирани. При изслушването му експерта излага, че е извършил проверка и
установил, че при изчисленията е била спазена методиката по *** за
топлоснабдяването. Както пояснява и вещото лице, по правилата на същата Наредба
се изчислява ТЕ за сградна инсталация и щранг-лира.
Съдът възприема това заключение, като
изготвено след проверка на релевантните документи, съдържащи данни за отчетите
от топломера в АС на сградата, в която се намира имота и при проверка спазване
на методиката, установена с приложимата *** От експертното заключение могат да
бъдат извлечени фактите, които са от значение за решаване на поставения пред
съда спор.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът
счита, че от събраните доказателства по делото следва извод, че ответника М.П.
през процесния период е бил потребител на топлинна енергия, доставена до имот в
*** Същият е собственик на процесния имот, който е придобил през 2003г., с
оглед декларираното от него в депозираната пред същата година молба до *** като
не се ангажираха доказателства да се е разпоредил с правото си на собственост.
А и ответникът сам заявява, че живее в имота, за което излага в показанията си
и ангажирания от него свидетел. Изявлението в писмените бележки, че не са
налице доказателства за собствеността са в противоречие с данните по делото, а
и оспорването не е направено в преклузивния срок по ГПК, за да подлежи на
проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. По делото се установи още, че в
сградата има изградена АС и топлопреносна мрежа. Този факт, освен че не е
спорен, се установява и от изслушаната СТЕ. При това процесния имот се явява
топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответника като физическо лице, собственик на
топлоснабден имот е лице ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има
качеството на потребител на ТЕ.
Съдът
счита, че въпреки непредставянето по делото на доказателства за публикуване на
Общите условия на *** и в централен всекидневник не може да се обоснове извод,
че същите не са влезли в сила. Същите са публикувани в местен всекидневник на
13.12.2007г., копие от който е приложен по делото и според отразеното в ЗР е
видно, че са приети с Решение по Протокол от 12.09.2007 г. на Съвета на
директорите на *** и са одобрени с Решение № ОУ-067/03.12.2007г. на ДКЕВР на
основание чл. 150, ал.1
от ЗЕ. Същите ОУ са прилагани в отношенията между топлопреносното
предприятие и неговите клиенти през периода от 2008г. насетне, в т.ч.
процесния, и доколкото се касае за регулирана от държавен орган дейност, лишено
от всякаква логика би било разбирането, че не са влезли в сила. Отделно от
това, датата на влизането им в сила не би променила изводите по настоящия спор,
т.к. не ОУ създават облигационната връзка между доставчика и клиента на
топлинна енергия, а тя възниква по силата на Закона при наличие на основанията
в него (арг.чл.153, ал.1 от ЗЕ). Ако се приеме, че не са влезли в сила към
релевантния период приложените по делото ОУ, то при създадената по силата на
Закона договорна връзка, приложими в
отношенията между страните по нея биха били Общите условия, действали преди
публикуваните през 2007г.
Законът за
енергетиката утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради -
етажна собственост, реално доставената на границата на собственост топлинна
енергия - чл. 156, ал.
1 ЗЕ. Т.е., законът гарантира правото на топлопреносното предприятие
да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата – етажна
собственост - топлинна енергия. Тази цена подлежи на разпределение между
отделните собственици на имоти в сградата, явяващи се потребители на топлинна
енергия по утвърдени правила.
Отчитането
на доставената топлинна енергия до АС се осъществява посредством СТИ в
абонатната станция, а индивидуалното разпределение- посредством индивидуални
разпределители или топломери и водомери. От заключението по СТЕ се установи, че
в АС в сградата, в която се намира имота на ответника има монтиран годен
топломер, чийто показания могат да служат като основа на извършваното дялово
разпределение. Стана ясно, че дяловото разпределение в сградата се извършва от ***
Сключването и съществуването на договорно отношение между сградата етажна
собственост и сочената фирма за дялово разпределение не е въведено като спорно
с отговора по чл.131 от ГПК,
поради което съдът не обсъжда наведените едва в писмените бележки оспорвания в
тази насока.
Установи
се от приложените писмени доказателства от
ФДР и заключенията по ССЕ и СТЕ, че през процесния период за имота на
ответника е била начислявана единствено стойност за ТЕ, отдадена от сградна
инсталация и щранг-лира. Не е начислявана топлинна енергия за други отоплителни
тела, поради което ирелевантни се явяват доводите на ответника, че тръбите в
кухнята не отдавали топлина. В същото време съществуването на щранг-лира в
банята не само, че не е въведено като спорно обстоятелство, но се установи и от
показанията на сочения от ответника свидетел.
Ползваната
топлинна енергия от сградна инсталация и щранг-лира се изчислява по въведената
с *** за топлоснабдяването методика и тя
е била спазена, както стана ясно от заключението по СТЕ. Експертът се е
запознал при проверката с карнетите, в които са отразени показанията на СТИ в
абонатната станция.
Както се
установи от експертните заключения, за процесния период от 01.01.2012г. до 28.02.2015г.
са били начислени суми за стойност на доставена топлинна енергия в общ размер
на 707,59лв., от които 287,97 лв. – отопление от щранг-лира в баня; 414,32лв. –
топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и 5,30лв. – дялово разпределение.
Горните
суми са дължими за плащане от ответника, за който се установи, че има
качеството на потребител на топлинна енергия. При неизпълнение на парично
задължение за кредитора възниква правото на обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Не се спори, че ответника не е изпълнил в срок задълженията си
за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, поради което дължи
на ищеца обезщетение за забавено плащане. Установи се от заключението по ССЕ, че
обезщетението за забавено плащане на дължимите главници за период от падежа на
всяко отделно помесечно задължение до 08.04.2015г. се изчислява на 123,13лв.
Поради изложеното,
съдът намира, че към датата на депозиране на заявлението на кредитора по чл.410
от ГПК, ответника е дължал на ищцовото дружество претендираните главници за
процесния период от 01.01.2012г. до 28.02.2015г.
и лихва върху тях до 08.04.2015г.
Съдът обсъди и заявеното от
ответника възражение за погасяване по давност на задълженията му за част от процесния период. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия, които
съдът по-горе прие, че са приложими в отношенията между страните, купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В съответствие с нормата на чл.
111, б. "в" ЗЗД, вземанията за стойност на доставена топлинна енергия
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, т.к. се касае за
периодични плащания. Ищецът е депозирал заявлението си по чл.410 от ГПК на
30.04.2015г., от когато се счита предявен иска в съобветствие с разпоредбата на
чл.422, ал.1 от ГПК. Към тази дата са били погасени по давност вземанията за дължимите за
м.януари и м.февруари 2012г. главници, които видно от заключението по ССЕ се
изчисляват общо в размер на 136,15лв. Вземането за м.март 2012г. не е било
погасено, т.к. падежът му е настъпил на 30.04.2012г., а претенцията за него е
била заявена пред съда на 30.04.2015г. С отпадане на главното задължение отпада
и акцесорното за лихва за забава. Лихвата за забавено плащане на главниците за
месеците януари и февруари, които са били погасени по давност, се изчислява на
сума в размер на 42,31лв., видно от експертното заключение.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва
да се признае вземането на ищеца за сумата от 571,44 лв., представляваща
стойност на топлинна енергия за периода от 01.03.2012г. до 28.02.2015г. и
вземането му за сумата от 80,82 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.05.2012г. до 08.04.2015г., представляващи част от вземането, за
което е издадена *** за изпълнение на парично задължение от 04.05.2015г. по ***.
Претенцията в останалата й част до пълния претендиран размер на главницата от 707,59лв.
и на лихвата от 123,13лв. следва да се отхвърли като погасена по давност.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение общо в размер на 145 лв.
С оглед изхода на спора ответника следва да заплати на ищеца разноски в размер
на 114,55лв., съразмерно уважената част от иска. В исковото производство ищеца
е направил разноски за държавна такса и вещо лице общо в размер на 215лв.
Съразмерно уважената част от иска ответника дължи част от тези разноски – в
размер на 169,85лв. Ищецът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 150лв., но по делото не са представени доказателства за плащането им.
В приложения договор за правна защита и съдействие е посочено, че уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 150лв. ще бъде заплатено по банков път.
Както е прието в т.1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в случаите, при които е договорено, че заплащането
на адвокатското възнаграждение да бъде извършено по банков път, то следва да
бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането и то представени до приключване на производството пред съответния
съд. В случая такива доказателства не са представени, поради което не може да
се приеме, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство са действително сторени. Ответникът е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. и за вещо лице в размер на 160лв.
или общо 460лв. С оглед отхвърлената част от иска, ищеца дължи на ответника сумата
от 96,60лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК и по компенсация ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 73,25лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че М.А.П. с ЕГН ********** ***
***,
***, със седалище и адрес на управление ***, ***, следните суми: сумата от 571,44 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2012г. до 28.02.2015г. и сумата от 80,82 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2012г. до 08.04.2015г.,
представляващи част от вземането, за което е издадена *** за изпълнение на
парично задължение от 04.05.2015г. по ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.04.2015г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за главница за разликата до пълния претендиран размер от 707,59лв. и за периода
01.01.2012г. до 01.03.2012г. и претенцията за обезщетение за забава за
разликата до пълния претендиран размер от 123,13лв., като погасени по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.А.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ***, сумата
от 114,55лв., представляваща разноски в заповедното производство по ***
и сумата
от 73,25лв., представляваща разноски в исковото производство,
съразмерно уважената част от исковете и по компенсация.
Решението е постановено
при участието на ***, ***, като трето лице – помагач на ищеца ***.
решението подлежи
на обжалване пред **** в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: