№ 398 / 19.5.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в
открито заседание на двадесет и първи април
през две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
Председател: Г. Видев
при
секретаря Радослава Цоневска, като разгледа административно дело № 1345 по
описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото
е образувано по жалба „ФА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ф.
М. Х. против Ревизионен акт № Р-16001321000462-091-001 от 11.08.2021 г.,
издаден от възложилия ревизията началник сектор
в ТД на НАП Пловдив, както и от главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, в частта му потвърдена с Решение № 565/28.10.2021г.
на Директор Дирекция “ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ
на НАП за допълнително установени задължения за корпоративен данък (за
периода 2015-2019 г.) и ДДС (за периодите 01.04.2017 г. – 30.04.2017 г.,
01.09.2017 г. – 30.11.2017 г.) в размер общо на 23 042,06 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер общо на 8 938,29 лв. и в изменената му част за
допълнително установени задължения за ДДС (за периодите 01.07.2017 г. –
31.07.2017 г. и 01.12.2017 г. – 31.12.2017 г.) ведно с прилежащите лихви от
общо 11 739,49 лв. на общо 399,16 лв.
С жалбата се претендира отмяна на
ревизионния акт в обжалваната част. Сочат се доводи за неговата
незаконосъобразност. Съображенията от жалбата се поддържат и в проведените
открити съдебни заседания от процесуалния представител на жалбоподателя, както
и в представени от него писмени бележки. Жалбоподателят претендира присъждане
на разноски.
Ответникът - директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив оспорва жалбата чрез
процесуалния си представител в представени писмени молби и писмена защита.
Излага доводи за законосъобразността на обжалвания ревизионен акт. Претендира
разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Административен съд - Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Началото на ревизионното производство е
поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001321000462-020-001/27.01.2021
г., изменена със Заповед № Р-16001321000462-020-002/29.04.2021 г. и Заповед № 16001321000462-020-003/28.05.2021
г. с обхват на ревизията от 01.01.2015 г. – 31.12.2019 г. по ЗКПО и от 01.12.2015
г. – 31.12.2019 г. по ЗДДС. От ревизиращите органи е съставен Ревизионен доклад
№ Р-16001321000462-092-001/14.07.2021 г., срещу който дружеството жалбоподател
не е подало възражение и ревизията е завършила с издаването на обжалвания
ревизионен акт.
Определените задължения ревизираното
лице е обжалвало по административен ред. С Решение № 565/28.10.2021 г.
директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, в една част е потвърдил
ревизионния акт досежно допълнително установени задължения за корпоративен
данък и ДДС в размер общо на 23 042,06 лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 8 938,29 лв., а в друга част досежно
допълнително установени задължения за ДДС ведно с прилежащите лихви от общо 11
739,49 лв. го е изменил на общо 399,16 лв., като в трета част го е отменил.
В хода на съдебното дирене от ответника
е представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на
ревизионния акт.
Съдът като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките
на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство и съгласно чл.
160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в
срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
В съдържанието на всички заповеди за
възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е
отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като
електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в
съответната редакция на закона към момента на издаване на документите)
електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически
свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но
според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има
значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран
електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от
издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран
електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и
удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и
е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл.
28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен
регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които
използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на
прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2
от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за
нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни
услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран
електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на
удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран
електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за
време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен
документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни
услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния
електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и
прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от
същия.
В случая
от направената служебна справка в публичния регистър на електронните
подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи
към датата на издаване на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА са
подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени.
Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и
обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му. Съдът намира, че
процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите
за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения,
засягащи неговата законосъобразност в цялост.
Във връзка с проверката за правилното
приложение на материалноправните норми съдът намира следното:
В хода на ревизията са установени
следните факти и обстоятелства:
Ревизията е извършена но реда на чл. 122
от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелства по
ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия. Установено е, че считано от 14.06.2018 г. е регистрирана промяна, като
едноличен собственик е вписан Ф. М. Х. на мястото на предишния едноличен
собственик Ф. С. Х.. През ревизирания период основната дейност на ревизираното
лице е дърводобив, дървопреработване и търговия с дървен материал, търговия със
строителни материали, складова дейност. Според писмените обяснения на
управителя от 11.02.2021 г. дружеството жалбоподател е участвало в търгове за
добита дървесина в горските стопанства, съгласно сключени с тях договори.
От събраната от ревизиращите органи
информация е видно, че по кредита на сметка 493 Разчети със собственика са
осчетоводени получени суми от Ф. С. Х., както следва: месец 12/2015 г. в размер
на 53 000 лв., месец 11/2016 г. – 38 000 лв., и месец 12/2017 г.
45 000 лв., за които тя твърди, че ги е получила по договори за парични
заеми през периода 2011 – 2013 г. Установено е също, че оборотите по кредита на
сметка 501 – Каса в левове превишават оборотите по дебита на сметката за
периода към 30.11.2015 г., т.е. към 01.12.2015 г. сметка 501 има кредитно салдо
в размер на – 8 684,55 лв., при отразените обороти за периода – постъпления
от средства /дебитен оборот/ не са достатъчни за покриване на извършените
плащания – разходвани средства /кредитен оборот/, като в края на месец 11/2015
г. дружеството е отчело недостиг на средства. Аналогично отрицателно кредитно
салдо е налице и към 01.11.2016 г. (- 47 089,84) и към 01.12.2017 г. (-
70 199.37 лв.). Съответно ревизиращите са приели, че постъпилите суми в
касата от Ф. С. Х. са документално необосновани и не компенсират недостига на
средства в касата на дружеството. Доколкото жалбоподателят не е посочил друг
източник на средства за покриване на извършените разходи за дейността е
направен изводът, че произходът на постъпилите суми от Ф. С. Х. е всъщност
укрит входящ поток приходи от продажби (червена каса), т.е. налице са
обстоятелства по т. 2 и т. 4 на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.
Изводите на органите по приходите са
правилни и обосновани: Преди всичко, независимо от редовното заплащане на
доставени стоки и материали, както и на работни заплати, отразените обороти и
постъпилите суми от Х. не са достатъчни за покриване на плащанията и не
компенсират недостига на парични средства в касата на дружеството. Приетата
съдебно-счетоводна експертиза заключава, че тези парични средства са внесени на
по-късна дата, следваща датите на документално извършените плащания и съответно
не подпомагат дейността на жалбоподателя за съответните години. При това действително липсва всякаква
документална обоснованост (потвърдена и от експертизата) на предоставените
парични средства, както и съответни волеизявления от името на дружеството,
какво е основанието за приемане в него на паричните средства, предоставени от Х..
Възраженията, че произходът на паричните
средства, внесени от Ф. С. Х. са предоставени ѝ заеми също са несъстоятелни,
тъй като доказателствата за такива заеми вече са приети, че са послужили за
финансиране на дейността на жалбоподателя в друг по-ранен период – 2011-2013 г.
във връзка с по-рано издаден ревизионен акт за задълженията на Ф. Х..
Следователно противно на становището на
жалбоподателя, действително са налице данни за укрити приходи, като воденото
счетоводство не дава възможност да се установи основата за данъчното облагане.
При наличието на укрити приходи е логична липсата на счетоводни данни за
извършени продажби, установена от
експертизата.
Тъй
като са установени данни за укрити приходи, данъчната основа за определяне
размера на дължимия данък
по ЗКПО е определена по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК. Формирането
на данъчната основа за всеки конкретен отчетен период правилно е станало при
отчитане на вида и характера на фактически осъществяваната дейност на
дружеството – производство и търговия с дървен материал (чл. 122,
ал. 2, т. 1), на брутните приходи съгласно съответните ГДД (чл. 122,
ал. 2, т. 8) и доказателствата за укрити средства (чл. 122,
ал. 2, т. 16) в размер на 53 000 лв. за финансовата 2015 г., 38 000
лв. за финансовата 2016 г., 45 000 лв. за финансовата 2017 г.
Правилно при определяне на финансовия
резултат за 2017 г. не са признати и отчетените разходи за експлоатацията на
товарен автомобил МАН – автокран в размер на 5 485,15 лв., който в периода
06.07.2017 – 19.12.2017 г. е бил отдаден под наем, а на 20.12.2017 г. е закупен
от „Дани лес 91“ ЕООД. Очевидно е, че при това положение автомобилът не е
използван при упражняването на стопанската дейност на дружеството.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че при определяне на данъчната основа и на дължимия корпоративен
данък ревизиращите не са взели предвид разходите за дейността. Те
правилно са приели, че разходите за дейността следва да се приемат за отчетени
от дружеството в пълен размер.
Съответно, въз основа на възприетите
данъчни основи и декларираните и установени при ревизията приходи и разходи
правилно ревизиращите са изчислили дължимите данъчни задължения по ЗКПО за
2015-2017 г. с прилежащите лихви.
Основателно органите по приходите не са
признали поради нереалност на доставката, услугата СМР, документирана с
фактурата, издадена от „Витаджой“ ЕООД на 30.04.2017 г. на стойност 34 512
лв., отчетена от жалбоподателя като „разходи за външни услуги“ през 2019 г.
Действително доставчикът „Витаджой“ ЕООД не е разполагал с никаква материална,
техническа и кадрова обезпеченост за извършване на СМР за обекта 20 стаи от
общежитие в гр. Плевен, отдадени под наем на жалбоподателя. Освен това през
2017 г. „Витаджой“ ЕООД е имало задължения в особено големи размери.
Следователно, законосъобразно ревизиращите на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не
са признали за данъчни цели, като документално необосновани разходите на
стойност 34 512 лв. и са преобразували финансовия резултат на жалбоподателя
за 2019 г. с тази сума (и със съответната прилежаща лихва).
По посочените по горе съображения (липса
на реална доставка) в частта по ЗДДС правилно ревизиращите са отказали право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 6 902,19 лв. по фактурата, издадена от
„Витаджой“ ЕООД на 30.04.2017 г. на стойност 34 512 лв.
Правилни са и изводите на проверяващите,
с които те отказват правото на приспадане на данъчен кредит, упражнен при
покупка на гориво – дизел, частично по пет фактури, издадени от „Целев“ ЕООД (в
периода 31.07 – 31.12.2017 г.). Видно от представените пътни листове е, че
горивото е използвано за товарен автомобил МАН -автокран, за който е
установено, че в по-голямата част от този период е бил отдаден под наем на друг
търговец, а в края на периода е продаден на същия. Следователно, жалбоподателят
е начислил ДДС по тези фактури в нарушение чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, тъй като
стоката предмет на фактурите не се е използвала за целите на извършваните от него
облагаеми доставки. При това положение правилно с Решение № 565/28.10.2021 г. е
изменен ревизионния акт, като допълнително е установен ДДС по две от фактурите
за периодите 01.07.2017 – 31.07.2017 г. и 01.12.2017 – 31.12.2017 г. (със
съответните прилежащи лихви) и е потвърден акта за допълнително установения ДДС
по останалите три фактури, отнасящи се за периода 01.09.2017 – 30.11.2017 г.
(със съответните лихви.)
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
следва да бъде в размер на 1 501,39 лв., каквото в случая е минималното
адвокатско възнаграждение съобразно материалния интерес.
Предвид гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля жалбата на „ФА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД,
ЕИК ********* против Ревизионен акт № Р-16001321000462-091-001 от 11.08.2021
г., издаден от възложилия ревизията началник сектор в ТД на НАП Пловдив, както и от главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му потвърдена с
Решение № 565/28.10.2021г. на Директор Дирекция “ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП за допълнително установени задължения
за корпоративен данък (за периода 2015-2019 г.) и ДДС (за периодите 01.04.2017
г. – 30.04.2017 г., 01.09.2017 г. – 30.11.2017 г.) в размер общо на 23 042,06
лв., ведно с прилежащите лихви в размер общо на 8 938,29 лв. и в изменената му
част за допълнително установени задължения за ДДС (за периодите 01.07.2017 г. –
31.07.2017 г. и 01.12.2017 г. – 31.12.2017 г.) ведно с прилежащите лихви от
общо 11 739,49 лв. на общо 399,16 лв.
Осъжда „ФА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********
да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 1 501,39 лв. /хиляда петстотин и един
лева и тридесет и девет стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/