Р
Е Ш Е Н И Е
№
……… / 06.12.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 08.11.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19039 по описа за 2018 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от
ГПК.
Производството е образувано по
искова молба с правно основание чл.422
от ГПК, подадена от "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори В.М.С.и
Д.Н.Н., чрез пълномощника юрисконсулт М.Б.С.,
упълномощена съгласно пълномощно рег.№ 84, 85/06.01.2016г. на нотариус М.Ш.,
рег.№ 042 с район на действие района на PC
- гр. София, с адрес за получаване
на призовки и съобщения: гр.Варна, ***, срещу Р.Н.Т. ЕГН **********,***, в качеството
му на кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от
17.06.2014г., за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца изискуема главница в размер на 1,584.69 лева (хиляда петстотин осемдесет и
четири лева и шестдесет и девет стотинки); изискуема договорна (възнаградителна) лихва, в размер на 77.11 лева (седемдесет и седем лева и единадесет стотинки), начислена
за периода от 15.08.2017г. до 12.02.2018г. вкл.; изискуема
лихва (лихвена надбавка) за забава в размер на 5.62 лева (пет лева и шестдесет и две стотинки), начислена за
периода от 05.09.2017г. до 12.02.2018г. вкл.; дължими
такси в размер на 120.00 лева (сто и
двадесет лева), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.02.2018г.(датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане, присъдени с издадена заповед по чл.417 гпк по
ч.гр.д.№
2117/2018г. по описа на PC-Варна.
В условията на евентуалност - в случай че установителният
иск по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, бъде отхвърлен,
поради липса на предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се
отправя искане за осъждане на ответника Р.Н.Т. да заплати на „Банка ДСК"
ЕАД следните суми, представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор
за кредит за текущо потребление от 17.06.2014г., а именно:
предсрочно изискуема главница в размер на 1,584.69
лева; договорна (възнаградителна) лихва, в размер
на 77.11 лева, начислена за периода
от 15.08.2017г. до 12.02.2018г. вкл.; лихва (лихвена надбавка) за забава в
размер на 5.62 лева, начислена за
периода от 05.09.2017г. до 12.02.2018г. вкл.; заемни такси в размер на 120.00 лева, ведно със законната лихва върху вземането,
считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното му
изплащане.
Поради допусната
забава над 90 дни в погасяване на задълженията на Р.Н.Т. по описания по-горе
Договор за кредит за текущо потребление от 17.06.2014г., на основание чл.19.2.
от Общите условия, се заявява с исковата
молба, че Банката счита целия непогасен остатък от задължението за предсрочно
изискуем, считано от датата на получаване на препис от настоящата искова молба
от кредитополучателя, с която кредиторът „Банка ДСК" ЕАД отправя покана до
ответника да заплати предсрочно всички дължими суми по договора за кредит,
предмет на исковата молба и подробно описани по-горе.
Твърди се, че исковата молба служи като покана за
изпълнение, от който момент длъжникът изпада в забава. Съгласно приетото в TP № 4/201 Зг. на ОСГТК на ВКС (т.11б), въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което
е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност.
Претендира се за осъждане на ответника Р.Н.Т. да заплати на
"Банка ДСК" ЕАД всички направени по настоящото дело разноски,
а именно: платена държавна такса в размер на 177.64 лева - довнесена за
разглеждане на настоящата искова молба, съгласно чл.415, ал.1 от ГПК; юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева (триста
лева), както и всички други разноски, които ще направим в хода на настоящото
производство (възнаграждение на вещо лице и др.), като се произнесете и относно
сторените в заповедното производство разноски - платена държавна такса в размер
на 35.75 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лева.
В случай, че исковете бъдат уважени частично, се моли
разноските на ищеца да бъдат изчислени по съразмерност и след компенсация.
На основание чл.127, ал.4 от ГПК се сочи банкова сметка, ***:
Банка ДСК BIC ***: STSABGSF IBAN: ***.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Със Заповед №1060/13.02.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 19.02.2018г., издадени от
Районен съд - Варна по ч.гр.д.№2117/2018г., ответникът Р.Н.Т., е осъден да
заплати на "Банка ДСК" ЕАД главница, лихви и такси по Договор за
кредит за текущо потребление от 17.06.2014г., в общ размер на 1,787.42 лева,
ведно със законната лихва върху главницата по Договора за кредит, считано от
12.02.2018г., както и разноски по производството в общ размер на 85.75 лева.
Сочи се, че в образуваното въз основа на издадените Заповед
за изпълнение и Изпълнителен лист изпълнително производство (ИД № 20188080400150
по описа на ЧСИ З.Д, рег.№ 808 в КЧСИ), заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя правния интерес в законоустановения
срок и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да се предяви настоящия иск за
установяване на вземанията на банката от ответника, в качеството му на
кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 17.06.2014г.
Съобщение с указания за последното ищецът сочи, че е получил на 20.11.2018г.
Според изнесеното основанията за вземането са следните: На
17.06.2014г. между "Банка ДСК" ЕАД и Кредитополучателя Р.Н.Т., е
сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който Банката е
предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, с краен
срок за издължаване 17.06.2021г. (84 месеца, считано от неговото усвояване,
съгл. т.2 от Договора). Неразделна част от Договора за кредит са приетите и подписани
от Кредитополучателя Общи условия на "Банка ДСК" ЕАД за предоставяне
на кредити за текущо потребление на физически лица, както и приложимата Тарифа
за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага по извършване услуги
на клиента, която е в сила към деня на съответното плащане.
Всички средства по отпуснатия кредит са усвоени от
Кредитополучателя на 17.06.2014г. по посочената в чл.4 от Договора за кредит
негова разплащателна сметка при Банката с IBAN ***. В чл.5 от Договора за кредит страните са уговорили
погасяване на кредита чрез същата разплащателна сметка.
Съгласно Договора за кредит, за ползване на заетите средства
страните са договорили тяхното олихвяване с преференциален променлив лихвен
процент в размер на 9.2 % годишно, при изпълнение на Условията по програма ДСК
Престиж плюс - за клиенти-служители на работодатели, за които се предоставят
преференциални условия по кредити (Приложение № 2 към договора). Преференцията
е предоставена на кредитополучателя, т.к. същият е бил служител на «К.» АД и съгласно условията на програмата е осигурил превод на
работна заплата по разплащателна сметка в Банката и е предоставил в обезпечение
залог на вземане по трудово правоотношение и по сметка. Допълнителни условия за
предоставяне на този лихвен процент са подаване на искане за издаване на
дебитна карта, включване на ДСК Директ, минимум два
вида SMS известявания и
заявяване/извършване на ежемесечно плащане на 1 услуга през централизирана
картотека на Банката въз основа на предварително дадено съгласие от клиента.
Съгласно Условията на Програмата и клаузите на договора за кредит, при
нарушаване на условията Кредитополучателят губи правото си да ползва
предоставените по програмата преференции изцяло или частично и приложимият лихвен
процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията.
Максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент при
неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по
стандартни потребителски кредити със съответния размер на променливата му
компонента, който към датата на сключване на договора за кредит е 14.95 %
годишно.
По силата на чл.19.1. от Общите условия, при забава на
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в
Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта, като надбавката не се прилага, ако Кредитополучателят погаси
дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата.
Съгласно чл.19.2. от Общите условия, при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. След предявяване
на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се
олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
След усвояване на сумата, издължаването на вноските по
погасителния план е извършвано редовно или с незначително закъснение до
05.09.2017г., когато с последно постъпила по разплащателната сметка сума в
размер на 39.06лв., е погасена главница в размер на 25.72лева, възнаградителна лихва в размер на 13.03лева и санкционираща
лихва в размер на 0.31лева. С това плащане е погасено изцяло забавеното
задължение с падежна дата 15.07.2017г. и частично задължението с падеж
15.08.2017г., от което е останала неплатена главница в размер на 13.95 лева.
На датите на падеж от 15.08.2017г. до 15.12.2017г. вкл.,
Кредитополучателят не е заплатил дължимите погасителни вноски. Съгласно
чл.20.1. от приложимите към договора Общи условия, всяко неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и/или главница дава право на Банката да направи
изцяло и предсрочно изискуем целия ползван кредит.
Предвид описаната по-горе забава Банка ДСК е упражнила това
свое потестативно право и в изпълнение на изискването
на чл.60, ал.2 от ЗКИ е обявила
кредита за предсрочно изискуем, като е обективирала
едностранното си волеизявление до задълженото лице в Уведомление изх.№
06-20-03710/29.12.2017г. (нотариална покана № 21, том 1, рег.№ 83/08.01.2018г. по
описа на нотариус П.Д,, рег.№332),
връчено на кредитополучателя на 19.01.2018г. при условията на чл.47, ал.2 от ГПК
- на неговата майка. С връчване на уведомлението са постигнати целените от
Банката правни последици: промяна в правната сфера на длъжника, изразяваща се в
настъпване на предсрочна изискуемост на дължимите от него по договора за кредит
суми.
След настъпване на изискуемостта на кредита, ответникът не е
заплатил дължимите към Банката суми, поради което Банката е предприела действия
за снабдяване с изпълнителен лист и принудително събиране на вземанията си,
като е подала Заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК. Към датата на подаване на заявлението (12.02.2018г.) е била
налице забава в плащането общо на 6 вноски, посочени в Извлечението от
счетоводните книги.
По образуваното въз основа на Заявлението ч.гр.д.№
2117/2018г. по описа на Районен съд - гр.Варна са били издадени Заповед №
1060/13.02.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 19.02.2018г. срещу длъжника Р.Н.Т., въз
основа на които Банката е образувала ИД № 20188080400150 по описа на ЧСИ З.Д.,
рег.№ 808 в КЧСИ.
С горното се обосновава правният интерес от предявените
искови претенции.
В срока за отговор е постъпил
такъв от отв.Р.Н.Т., чрез адв.К.Р.-***, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Сочи се , че не е на лице
обявена по надлежния ред предсрочна изискуемост.
Нотариалната покана е връчена и получена от лице, различно
от длъжника. Със същата.кредиторът, банка ДСК уведомява длъжника за настъпила
предсрочна изискуемост по Договор за кредит на сума в общ размер 18 500лв. по
два кредита. Искът по настоящото дело е за сума в размер 1787.42 лв.
Настоява се от ответникът, че съединяването на иск по чл.
422 ГПК за вземане по договор за банков кредит с настъпила предсрочна
изискуемост с осъдителен иск в размер на падежиралите
вноски по договор за банков кредит /под евентуалност/, е незаконосъобразно, тъй
като твърдението за наличието на предсрочна изискуемост променя правното
основание на иска. Не би могъл да се уважи искът по чл. 422 ГПК до размера на падежиралите вноски до приключване на устните състезания
поради факта , че предсрочната изискуемост не е обявена по надлежния ред на длъжника.
След изменение на разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ /ред. ДВ
бр. 59/2016 г./, изрично е предвидено изискване за посочване в извлечението от
счетоводните книги на броя на вноските, които не са издължени на договорените
дати за плащане или са частично погасени, както и на общия размер на
просрочената сума. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в
исковата молба липсва разграничение на вноските с настъпил падеж по
погасителния план.
Към приложените към ИМ доказателства липсва извлечение от
счетоводните книги,според данните от което би могло да се направи извод за
ликвидност и изискуемост на задължението.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ /ред. ДВ бр. 59/2016 г./
предвижда, че извлечението от счетоводните книги на банката съдържа най - малко
информация за: 1.броя на вноските, които не са издължени на договорените дати
за плащане или са частично погасени и общия размер на просрочената сума; 2.общия
размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя,
включваща главница и непогасената договорена лихва; 3.размера на обезщетението
за забава на просрочените плащания.
Счита се, с оглед горното, че не са налице общите
предпоставки за редовността на исковата молба относно индивидуализацията на процесното вземане. Всяко от отделните вземания на
кредитора, породено от сключения договор за кредит, следва да бъде
индивидуализирано със съществените му белези - главница, възнаградителна
лихва, договорено или дължимо по закон обезщетение за забава, неустойки, такси,
застраховки и други, включени в общия размер на претендираната
в заявлението сума.
В случая ,като основание на иска се сочи договорът за банков
кредит. Договорът е източник на облигационни отношения между страните и водещ,
определящ вида на основанието на иска елемент, но не е единствен правопораждащ юридически факт, на който се основава
предявеният по реда на чл.422 ГПК установителен иск,
при заявена от кредитора настъпила предсрочна изискуемост на вземането.
Предсрочната изискуемост на вземанията по договор за кредит представлява
преобразуващо право на кредитора за изменение на договора от срочен в
безсрочен, което настъпва по силата на едностранно волеизявление на кредитора,
достигнало до длъжника. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на
задължението за връщане на предоставената парична сума, ако към момента на
получаване на волеизявлението от длъжника са осъществени обективните факти на
неизпълнение, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост. Изменението
на договора има за последица отпадане действието на погасителния план и загуба
на преимуществото на срока за длъжника. Ако фактите, относими
към настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост, не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В хипотезата, в която
кредиторът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземания по
договор за банков кредит, същата се явява едно от обстоятелствата, на които се
основава предявеният по реда на чл.422 ГПК иск, а не разновидност на
изискуемостта, дефинирана като възможност на кредитора да иска изпълнение на
задължението. Това следва от възприетото по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК разрешение,
че с предсрочната изискуемост настъпва изменение на договора. Въвеждайки това
твърдение за изменение на договора за кредит в заявлението за издаване заповед
за изпълнение, както и в исковата молба, претендирайки изпълнение на основание
на изменения договор, ищецът заявява, че той вече има друго съдържание,
различно от онова, което е имал към момента на сключването му. Изменението
засяга не само срока за изпълнение, но и предмета на задължението. Заявеният
като предсрочно изискуем дълг е различен от вземанията за разсрочени анюитетни вноски по погасителния план - неразделна част от
договора за кредит. Заявените факти, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, се явяват съставна част на
основанието на иска, а не „подвид" на изискуемостта. Предвид
обусловеността на установителния иск, предявен по
реда на чл.422 ал.1 ГПК, от издадената заповед за изпълнение на парично
вземане, основано на извлечение от счетоводните книги на банка, предметът на
делото е обвързан не само от размера, но и от основанието на вземанията, заявени
в заповедното производство. Ако предсрочната изискуемост, на която се позовава
ищецът, не е била обявена на длъжника,което е факт, преди подаването на
заявлението, искът би следвало да бъде изцяло отхвърлен на предявеното
основание. Уведомяването на длъжника, че банката счита кредита за предсрочно
изискуем, направено ,чрез връчването на преписа от исковата молба или по друг
начин след подаване на заявлението, има за последица настъпването на предсрочна
изискуемост към този момент, т.е. променя основанието, на което е издадена
заповедта. По аналогични съображения без заявено изрично искане в заявлението
за установяване дължимост на вноски с настъпил падеж
наред с искането за установяване, съществуването на предсрочно изискуема част
от дълга съобразяването на правопораждащи факти - педежирани вноски, различни от посочените в заявлението
като неплатени, би довело до недопустимо несъответствие между предмета на
заповедното производство и специфичния предмет на исковото производство, което
е негово своеобразно продължение. Установяването на дължимостта
на вноските с настъпил падеж представлява недопустима подмяна на основанието на
иска, предприета по почин на съда в нарушение на диспозитивното
начало в гражданския процес. Противоречията в съдебната практика се счита, че
биха могли да бъдат ефикасно преодолени при стриктното прилагане на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на
ОСГТК,/независимо от TP №8/2017г,ОСГТК,ВКС/, което
не е изгубило своята актуалност и гарантира равенство на правните субекти пред
закона и предвидимост на последиците от поведението
им.
Предвид гореизложеното, се моли да се отхвърли предявения
иск, като неоснователен и недоказан.
По допустимостта
на производството :
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№ 2117/2018г. по описа на ВРС, 10-ти състав, се
установява, че същото е образувано по подадено от
ищцовата страна в настоящото производство, в качеството й на заявител срещу
ответника в настоящото производство, в качеството му на
длъжник заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 12.02.2018г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №1060/13.02.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, по силата
на която е разпоредено на длъжника Р.Н.Т., да заплати на Кредитор “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Главен изп.Директори В.М.С.и Д.Н.Н.-Изпълнителен директор, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт-М.Б.С. СУМИТЕ от 1584.69лв. (хиляда петстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и
девет стотинки) лева, представляваща главница, произтичаща от договор
за кредит за кредит за текущо потребление от 17.06.2014г. и Извлечение от
сметка №11/21825132 от 12.02.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 12.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 77.11лв. (седемдесет и седем лева и единадесет стотинки) лева, представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.08.2017г.
до 12.02.2018г., сумата от 5.62лв. (пет лева и шестдесет и две стотинки) лева, представляваща
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 05.09.2017г.
до 12.02.2018г., сумата от 120лв. /сто и
двадесет лева/, представляваща дължими такси към 12.02.2018г., както
и сумата от 85.75лв. (осемдесет и пет
лева и седемдесет и пет стотинки) лева, представляваща реализирани от
заявителя разноски по делото, изразяващи се в заплатена по заявлението държавна
такса (35.75 лева) и юрисконсултско възнаграждение
(50 лева), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Посочено е
, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Извлечение от
счетоводни книги на банката към
12.02.2018г., въз основа на договор за кредит за кредит за текущо потребление
от 17.06.2014г.
Посочено е, че присъдената сума може да се преведе по
посочената в заявлението банкова сметка, ***: „Банка ДСК“ ЕАД, BIC *** – STSABGSF; IBAN: ***.
Заповедта е връчена по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК, като заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен е предявил настоящия иск преди изтичане
на едномесечния срок от уведомяването
му за предявяване
на искова молба, на основание
чл.415 от ГПК и е представил
доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.№
2117/2018г. по описа
на ВРС,
10-ти състав.
Указанията за предявяване
на иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК са дадени с определение на заповедния съд от
12.11.2018г., връчено на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД, на 20.11.2019г. Исковата претенция по чл.422 ГПК е
предявена в едномесечния срок, на 18.12.2019г.
С оглед на гореизложеното,
предвид изложеното и поради наличието на идентитет на
процесните вземания и заповедта ,
съдът намира, че е налице правен
интерес от предявената искова претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
От приетия като доказателство по делото Договор за кредит за
текущо потребление от 17.06.2014 г. се
установява , че „Банка ДСК" ЕАД, в качеството си на кредитор е
предоставила на Р.Н.Т., в качеството на
кредитополучател, кредит за текущо потребление, в размер на 2500,00 лв. Видно
от представения договор , в него са положени подписите на сключилите го страни.
Представени са Общи
условия на „Банка ДСК" ЕАД за предоставяне на кредити за текущо
потребление и погасителен план.
Видно от Извлечение от счетоводни книги по сметка на
длъжника от 12.02.2018г., в което подробно е описан сключения Договор за кредит
за текущо потребление от 17.06.2014г., с
дата на разрешаване на кредита- 17.06.2014г. и срок на кредита- 84 месеца. Като
дата на настъпване на изискуемост на кредита е посочена датата - 06.02.2018г.,
поради забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В извлечението е посочено , че общо 6 броя месечни
вноски са непогасени до датата на предсрочната изискуемост. Общото задължение по
процесния договор за кредит е в размер на 1787,42лв.,
от което 1584,69лв.-дължима главница, 77,11лв.- неплатена договорна лихва за
периода 15.08.2017-12.02.2018г. и 5,62лв.-лихвена надбавка за забава за периода
от 05.09.2017г. до 12.02.2018г. и 120,00 лв.- дължими заемни такси.
Представени са нотариална покана от банката до длъжника, за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и разписка от 12.01.2018г.,
удостоверяваща връчването на тази нот.покана на
майката на ответника по делото.
От заключението на вещото лице Е.Й.Т.
по допуснатата и приета съдебно-счетоводна
експертиза, кредитът по договор за кредит за текущо потребление от
17.06.2014 г. в размер на 2500,00лв., е усвоен по разплащателна
сметка № *** с титуляр Р.Н.Т. като целият размер на сумата е била
преведена по разплащателната сметка на дата 17,06,2014г. и средствата са постъпили в наличност по сметката и с тях се е
разпоредил титуляра.
Общо
неплатените задължения към дата 19,01,2018г./дата на предсрочна изискуемонст/, се равняват на 6
бр. месечни вноски, а дните за забава общо се равняват на 154
дена, посочени подробно в таблица.
Задължението към дата 19,01,2018г. е както следва: За главница - 1584,69лв. В това число: падежирала главница - 154,66 лв. Непадежирала
дължима главница - 1 430,03 лв. За договорни лихви за
периода 15,08,2017г. - 19,01,2018г.
(за 6 бр. вноски + 4 дена или общо за 154
дена) - 65,90 лв. За санкционни лихви за периода 05,09,2017г. - 19,01,2018г. - 3,02 лв.
Общо неплатените задължения към дата 12,02,2018г. се равняват на 6 бр. месечни
вноски, а дните за забава общо се равняват на 178
дена, посочени подробно в таблицата по т.2 от експертизата. Общото задължение се равнява на 1 667,50лв., а по отделни пера е както следва: За главница - 1 584,69 лв. В това число: падежирала главница - 154,66лв. Непадежирала
дължима главница - 1 430,03лв. За договорни лихви за периода 15,08,2017г. - 12,02,2018г. (за 6 бр. вноски + 28 дена или
общо за 178 дена) - 77,11лв. За
санкционни лихви за периода 05,09,2017г. -
12,02,2018г. - 3,75лв. За наказателна лихва за периода 07,02,18г. - 11,02,2018г. - 1,95лв. На
дата 06,02,2018г. е
начислена такса изискуемост - 120лв. С включването на такса
изискуемост общият размер на дълга се равнява на 1 787,50лв. (1 667,50 лв. + 120
лв.)
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на установителен
иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК
в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен
да установи при условията на пълно и главно доказване, както следва: учредено по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК; съществуването на
твърдяното вземане в негова полза по основание /в т.ч. валидно учредено между
страните договорно правоотношение с конкретни параметри, изправността си по
договора/, както и по размер и длъжник;
факта и момента на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, за
която длъжникът е уведомен към датата на подаване на заявлението в съда; факта, че ответникът е изпаднал в забава от твърдяния момент.
При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи
тежестта да установи всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици
и да докаже точното в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между ищцовата страна в качеството й на кредитодател
и ответника, в качеството
на кредитополучател, въз основа на сключен Договор за кредит за текущо
потребление от 17.06.2014 г. Договорът е обективиран
в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата,
мястото на сключване и предмета на сделката, от
ответната страна не се оспорва тяхната действителност, поради което
следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на
валидно облигационно правоотношение.
Възникването на твърдяната облигационна връзка между
кредитора и кредитополучателя се установява от представения Договор за кредит
за текущо потребление от 17.06.2014г., като кредитополучателят се е подписал
лично в договора.
Изправността на банката кредитора досежно
задължението й за предоставяне на парични средства на кредитополучателя, се
установява от приобщената към доказателствения
материал съдебно-счетоводна експертиза, в която е посочено ,че представеният
кредит е усвоен от кредитополучателя.
На изследване в настоящото производство подлежи и въпроса за
наличието на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на процесните вземания. Разпоредбата на чл.60,
ал.2 ЗКИ урежда субективното потестативно право на
кредитна институция да трансформира дилатирани
кредитни задължения в предсрочно изискуеми, при наличие на изискуемите
предпоставки. Механизмът за упражняване на потестативни
материални права се свързва с достигане до правната сфера на длъжника на
съответното преобразуващо изявление, за да настъпи в тази сфера очакваната
правна промяна.
По въпроса за предпоставките, при които настъпва
предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков кредит в т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по тълк.д. №
4/2013 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост на договора
за кредит не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а
с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно
изискуем. Достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем,
е волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора да
е достигнало до кредитополучателя. С достигане на това волеизявление до
последния целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по
отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя /в този
смисъл и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 23 от 24.03.2015 год.
на ВКС по т.д. № 1717/2013 год., І т.о., решение № 40 от 17.06.2015 год. на ВКС
по т.д. № 601/2014 год., І т.о./.
С оглед така даденото разрешение меродавна за преценката
настъпила ли е предсрочната изискуемост на кредита е сбъдването на предвидена в
договора обективна предпоставка и упражненото от страна на банката субективно
право за отнемане преимуществото на срока, достигнало до кредитополучателя.
Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем
произтича от клаузата на чл. 19.2 от общите условия към договорите за текущо
потребление, представляващи неразделна част от сключения между страните договор
и приети от кредитополучателя. В цитираната клауза е предвидено при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от
кредита да става предсрочно изискуем.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че след дата 05.09.2017г.
по кредита няма постъпили плащания, поради което е настъпила предсрочна
изискуемост, като по данни на банката кредитът е обявен за предсрочно изискуем
на 19.01.2018г., датата на която е връчена нотариална покана от банката на крудитополучателя, при условията на чл.46, ал.2 ГПК, като
връчването е чрез неговата майка. Т.е. налице е над 90 дни просрочие,
като са налице предпоставките на посочените в чл.19.2 от Общите условия/ОУ/ за
предоставяне на кредити за текущо потребление „При допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва
над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.“
Вследствие на изложеното, банката е упражнила правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем , на основание чл.60 ал.2 от ЗКИ, като е
изпратила нотариална покана до кредитополучателя за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита. Видно от направеното отбелязване, уведомлението за
упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем е
достигнало до длъжника- кредитополучателя при условията на
чл.46, ал.2 ГПК.
Предвид горното съдът намира, че правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем е надлежно упражнено от банката, като уведомлението за
отнемане преимуществото на срока е връчено на кредитополучателя на
19.01.2018год., на основание чл.46, ал.2 ГПК/на майката на ответника/.
Следователно с настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, ответникът
дължи плащане не само на вноските с настъпил падеж, а на целия кредит, в това
число на уговорената договорна лихва, както и на лихвата за забава в
определения в чл. 19.2 от общите условия размер и уговорените такси.
Изложеното налага извода на съда за основателност на
предявените искове, за чиито размери съдът съобрази заключението по приетата ССчЕ.
Ответникът, чиято е доказателствената
тежест за доказване факта на заплащане на горните суми, не ангажира доказателства в този смисъл. При
това положение, съдът намира, че в полза на ищеца съществува изискуемо вземане
по договора за кредит в посочените по-горе размери, поради което и предявеният
иск в рамките на предявените размери като основателен следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ищецът има право на разноски, направени в настоящото производство, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК. Претендираните от ищеца съдебно
деловодни разноски са за платена държавна такса /177,64лв./, депозит за
назначаване на особен представител- 355,12лв., депозит за вещо лице /250,00лв.
за съдебно-счетоводна експертиза/, и ю.к.възнаграждение /300,00лв./. Съдът
определя последното в размер на 100,00 лв.,
по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 от
Наредба за заплащане на правната помощ. С оглед на изложеното , съдът намира,
че ищецът има право на разноски в настоящото исково производство, в общ размер
на 882,76лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК , в полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски в
размер общо на 85,75лв., от които 50.00лв. зда
ю.к.възнаграждение и 35.75лв. за д.такса.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО НА основание чл.422 от ГПК, в отношенията между ищеца „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, от една
страна и ответника Р.Н.Т. ЕГН **********,***, от друга страна, че ОТВЕТНИКА, в
качеството му на кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от
17.06.2014г., ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно: изискуема
главница в размер на 1,584.69 лева
(хиляда петстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки); изискуема
договорна (възнаградителна) лихва, в размер на 77.11 лева (седемдесет и седем лева и
единадесет стотинки), начислена за периода от 15.08.2017г. до 12.02.2018г.
вкл.; изискуема лихва (лихвена надбавка)
за забава в размер на 5.62 лева (пет
лева и шестдесет и две стотинки), начислена за периода от 05.09.2017г. до
12.02.2018г. вкл.; дължими
такси в размер на 120.00 лева (сто и
двадесет лева), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.02.2018г.(датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане, които суми са присъдени в полза на ищеца с издадена
заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№2117/2018г. по описа на PC-Варна, 10-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р.Н.Т. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата в общ
размер на 882,76лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, както и сумата в общ размер на 85,75лв., представляваща съдебно-деловодни разноски по
ч.гр.д.№ 2117/2018г. по описа на ВРС, 10-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се
обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: