№ 398
гр. София, 03.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110170012 по описа за 2022 година
Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане на сумата
сумата 30,00 лева, представляваща такса, 131,40 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга .
Видно от твърденията на заявителя, на длъжника в заем е предоставена главница от
200 лева.
За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на
основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ
брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.
Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от
чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото
двете разпоредби заобикалят закона. Възнаграждението, съгласно посоченото в договора, за
закупуване на допълнителна услуга , възлиза на 131,40лева. Съгласно посоченото в
договора, длъжникът е поискал закупуване на допълнителна услуга– сочи се, че предоставя
право на приоритетно разглеждане и изплащане и право на промяна на погасителния план.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при
две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира
такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът,
размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно
определени в договора.
Разпоредбата е нищожна, защото противоречи на чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП -налага
изпълнение на задължение от страна на потребителя да заплати таксата, дори и кредиторът
да не изпълни своите задължения, както и защото не предвижда насрещно задължение за
кредитора, освен да разгледа искането на потребителя.
Относно искането за присъждане на 30 лева такса. Разпоредбата на чл.10а ЗПК, е
1
императивна, тъй като въвежда изискване, което не може да се променя по волята на
страните. Съдът служебно следи за приложението на императивни разпоредби, поради
което и без нарочно възражение заявлението се отхвърля на това основание, за посочената
част. Същото се отнася и за претендираната такса – видно от твърденията на заявителя,
същата се съдържа в Тарифа, а не в самия договор, поради което и същата е недължима.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението, в частта му за заплащане на сумата 30,00 лева,
представляваща такса, 131,40 лева , представляваща неплатено възнаграждение за закупена
допълнителна услуга .
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на
заявителя пред СГС..
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2