и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 33/14.03.2008 год., постановена по Н.ч.х.дело № 1309/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал Фаик Мурад Мехмед от гр.Кърджали за невиновен в това, че на 19.06.2007 год. в района на язовир Боровица, общ.Кърджали, казал нещо унизително за честта и достойнството на Илко Георгиев Илиев от гр.Кърджали, с ЕГН **********, в негово присъствие, като го напсувал - престъпление по чл.146 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото обвинение. С присъдата съдът е отхвърлил предявеният от Илко Георгиев Илиев от гр.Кърджали срещу подсъдимият Фаик Мурад Мехмед граждански иск за сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, като недоказан и неоснователен. Осъдил е тъжителят Илко Георгиев Илиев от гр.Кърджали да заплати на подсъдимия Фаик Мурад Мехмед направените по делото разноски в размер на 50 лв. за адвокатска защита. Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител Илко Георгиев Илиев от гр.Кърджали, която я обжалва изцяло чрез защитника си, като в жалбата се твърди, че присъдата е неправилна - постановена в нарушение на закона и необоснована. Твърди се в жалбата, че необосновано с оглед доказателствата по делото, съдът е приел, че подсъдимият не е извършил предявеното с тъжбата престъпление и го е оправдал. Твърди, че по делото е било установено, че при изричане на обидните думи спрямо тъжителят е имало само един свидетел – Марин Петков, който по безспорен начин установявал, че обидните думи са били изречени в присъствието на тъжителя. Счита, че представените от подсъдимия доказателства били неотносими към извършеното престъпление. Твърди се в жалбата, че ако първоинстанционният съд е бил обсъдил обстоятелството, че единственият свидетел по делото Марин Петков е чул подробно установените от него обидни думи и че други свидетели е нямало, то би дошъл до други изводи, а именно: че подсъдимият е осъществил престъпният състав на чл.146 ал.1 от НК. Съдът не бил обсъдил и противоречивите показания на св.Славов, който освен това бил и заинтересуван свидетел, тъй като по договорни отношения „В и К” му е дължало суми, а подсъдимият като зам.управител се бил разпоредил да му се заплатят същите. Моли да бъде отменена обжалваната присъда изцяло, вместо което подс.Фаик Мурад Мехмед да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.146 ал.1 от НК и му бъде наложено съответното наказание; както и да бъде уважен предявеният граждански иск, ведно с последиците от това.Претендира направените пред двете инстанции съдебни и деловодни разноски. В съдебно заседание тъжителят лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата така, както е предявена. Сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата – подсъдимият Фаик Мурад Мехмед от гр.Кърджали, лично и чрез защитника си оспорва жалбата като неоснователна. Изразяват становище, че следва да бъде дадена вяра на показанията на св.Славов, който бил категоричен, че е нямало псувни при разговора между тъжителя и подсъдимия; както и че както тъжителят, така и св.Иванов са били предлагани за наказание от подсъдимия за нарушения на трудовата дисциплина, като тъжбата била отмъщение спрямо подсъдимия. Подсъдимият твърди, че не е отправял обидни думи към тъжителя, не бил виновен в това, за което го обвиняват, като моли да бъде потвърдена присъдата на Кърджалийския районен съд. Претендират се направените по делото разноски пред въззивната инстанция. Представя нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, посочени от страните доказателства, като в проведеното пред въззивния съд съдебно следствие са събрани нови доказателства – повторен разпит на св.Иванов и Славов; служебна бележка, издадена от управителя на „В и К” ООД-гр.Кърджали; както и е извършен оглед на мястото на извършване на твърдяното престъпление. От събраните от двете съдебни инстанции съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Фаик Мурад Мехмед е роден на 05.03.1958 год. в гр.Кърджали, постоянно живее същия град, има завършено висше образование, работи като заместник - управител на „ВиК" ООД - гр.Кърджали, която заема от 08.06.2007 год. Не е осъждан, ползва се с много добри характеристични данни. През месец юни 2007 год. тъжителят Илко Илиев работел на длъжността „ел.монтьор” във "ВиК"ООД - гр.Кърджали, звено „Язовир Боровица”, с място на работа - язовир "Боровица", общ.Кърджали. На 17.06.2007 год. подс.Мехмед, в качеството си на зам.управител на „В и К” ООД – Кърджали, извършил внезапна проверка на яз.Боровица, където на работа били тъжителят Илиев и св.Марин Петков, заемал длъжността „електромехано шлосер” в посоченото дружество, също в звено „Язовир Боровица”. При проверката последните били заварени да спят, като констатациите си подсъдимият изложил в рапорт, който подал на 19.06.2007 год. до управителя на дружеството, и с който направил предложение на същите да бъде наложено дисциплинарно наказание. На 18.06.2007 год. около обяд подсъдимият Фаик Мехмед отново отишъл на яз.Боровица със служебния автомобил „Ситроен” с ДК № К 26 61 АН, който бил управляван от подсъдимия, заедно със св.Славов, за извършат оглед на мост в района на язовир Боровица. След като двамата направили оглед на моста в района на язовир "Боровица", се насочили с автомобила към изхода на охранявания район на язовира, в началото на който имало бариера. Подсъдимият Мехмед спрял автомобила, който управлявал, след бариерата, на уширение в дясната част на пътя с.Женда – с.Безводно, като предната му част сочела в посока гр.Кърджали, а задната част на автомобила сочела към намираща се на разстояние 2.60 метра от югоизточния край на административната сграда на „В и К” ООД - гр.Кърджали беседка от желязна конструкция, оградена с ламарина на височина от около един метър и със свободни просвети. По този начин лекият служебен автомобил, управляван от подс.Мехмед бил спрян на разстояние от около 19-20 метра от беседката. Подс. Фаик Мехмед слязъл от автомобила и се насочил към беседката, в която се намирал тъжителят Илиев, а св.Славов останал в автомобила, който бил с отворени прозорци, като свидетелят седял на предната дясна седалка. Подсъдимият започнал разговор с тъжителя Илиев, по време на който го попитал защо служебната лодка е отключена и защо тъжителя я е пипал без негово знание, на което тъжителят отговорил, че лодката е служебна и е поставена там, за да извършват служебните си задължения. Първоначално разговорът започнал с нормален тон, но по време на размяна на репликите за лодката тъжителят и подсъдимият повишили тон, като подсъдимият се обърнал да си тръгва по бетонната пътека, водеща от сградата към пътя, и тръгвайки казал на тъжителя, че с такъв тон може да говори само пред семейството си, но не и пред него. По време на разговора между двамата, тъжителят бил в беседката, а подсъдимият стоял извън нея, на разстояние от около 2-4 метра от югоизточния ъгъл на административната сграда, обърнат странично към нея с дясното си рамо, респ. обърнат странично с лявото си рамо към лекия служебен автомобил на „В и К” ООД – Кърджали, в който седял св.Славов. Малко след началото на разговора между тъжителя и подсъдимия, от административната сграда излязъл св.Иванов, който останал до югоизточния ъгъл на сградата.Междувременно, и тъй като прозорците на автомобила били отворени, св.Славов чувал ясно целия разговор между подсъдимия и тъжителя, като провокиран от повишаващия се тон на разговора, св.Славов се обърнал през рамо и през задното стъкло на автомобила наблюдавал случващото се в района на беседката. Св.Славов възприел непосредствено тръгването на подсъдимия по бетонната пътека и отправената към тъжителя реплика, както и видял, че след тръгването на подсъдимия, тъжителят вървял след него, говорейки, а подсъдимият отново повторил репликата си: „Ще говориш с такъв тон пред семейството си, не и пред мен.”. Подс.Фаик Мехмед се качил в служебният автомобил, с който бил пристигнал, и двамата със свидетелят Славов отпътували за гр.Кърджали, като на свидетеля направило впечатление, че подсъдимия е силно развълнуван. Малко след тръгването им, на беседката при тъжителя и св. Иванов дошли техни колеги, които били отишли на язовира, за да извършват измервания на водата, един от които св. Димчев. Той забелязал, че тъжителят бил развълнуван, като при проведения разговор с последния разбрал, че тъжителят се бил скарал с подс.Фаик Мехмед. При този разговор тъжителят Илиев не споделил със св. Димчев, че е бил обиждан и псуван от подсъдимия. На 05.07.2007 год. на тъжителя Илиев и на св.Иванов били връчени заповеди на управителя на дружеството, с които същият им отправил 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовите им правоотношения, поради съкращения в щата, като със Заповеди №№ 10 и 11/03.08.2007 год. на управителя на „В и К” ООД – гр.Кърджали трудовите правоотношения на тъжителя и св.Иванов били прекратени на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ – поради съкращение в щата, считано от 06.08.2007 год. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Фаик Мехмед, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира; от показанията на разпитаният в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция св.Славов, на които следва да бъде дадена вяра изцяло; от показанията на св.Иванов пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция, които съдът кредитира частично; както и от останалите писмени доказателства, приети от двете съдебни инстанции. Съдът не дава вяра на показанията на св.Иванов /както тези, дадени пред първоинстанционния съд, така и на тези, дадени в хода на проведеното от въззивния съд съдебно следствие/, в частите им, с които същият установява, че е присъствал от самото начало на разговора между тъжителя и подсъдимия; че подсъдимия се нахвърлил върху тъжителя с думите „да еба майка ти и жена ти, след като не можеш да си свършиш задълженията”; че подсъдимият е нарекъл тъжителя „простак” и „лъжец”; както и че след като подс.Мехмед и св.Славов си тръгнали, на беседката дошли други служители в дружеството, на които подсъдимия се оплакал за случилото се. Показанията на св.Иванов в посочените части са нелогични, непоследователни и вътрешно противоречиви, като същите не се подкрепят от каквито и да било други доказателства по делото, а напротив – опровергават се от останалите доказателства по делото – обясненията на подс.Мехмед, показанията на св.Славов, дадени пред двете съдебни инстанции, и показанията на св.Димчев. Така, в показанията си пред първоинстанционния съд св.Иванов е твърдял, че е бил в самата беседка още при пристигане на подсъдимия и св.Славов, и е присъствал на целия разговор между тъжителя и подсъдимия; докато при разпита си пред въззивния съд и в показанията си, дадени при извършеният оглед на място, твърди, че е излязъл от вратата на административната сграда, и то след началото на разговора между подсъдимия и тъжителя. Същевременно, от показанията на св.Славов, които се непротиворечиви и последователни се установява, че при отиването на подсъдимия до беседката, в същата се е намирал само тъжителят Илиев, и едва след известно време от сградата е дошъл и св.Иванов. Показанията на св.Славов опровергават и твърденията на св.Иванов - че подсъдимият е наричал тъжителя с думите „простак” и „лъжец”, както и че го бил псувал с думите „да еба майка ти и жена ти, след като не можеш да си свършиш задълженията”. Още повече, че при разпита му пред първоинстанционния съд св.Иванов не е заявил такива псувни, а е посочил, че подсъдимият е отправил към тъжителя думите „аз ще таковам майка ти и жена ти”. Впрочем, дори и самият тъжител в частната си тъжба не е твърдял, че подсъдимият го е нарекъл „простак”, както и е посочил в тъжбата, че псувните, отправени към него от подсъдимия, са се изразявали в думите „ще еба на майка ти” и „аз ще ви оправя вас, ще ви уволня, майката ви”, т.е. тъжителя е посочил обидни думи, за каквито св.Иванов не дава показания. От друга страна, съдът намира, че показанията на св.Славов следва да бъдат кредитирани изцяло, поради следните съображения: същият няма каквато и да било предхождащи отношения с подсъдимия /запознал се е със същия в деня, в който се твърди, че е осъществено престъпление от подсъдимия, по повод молбата на управителя на „В и К” ООД – гр.Кърджали да даде експертна оценка на мост в района на яз.Боровица/; свидетелят Славов не се намира в каквито и да било служебни или договорни отношения с посоченото дружество /което се установява от приетата като доказателство пред настоящата инстанция служебна бележка, издадена от управителя на „В и К” ООД – гр.Кърджали/; показанията му през цялото наказателно производство са последователни и непротиворечиви; същият е имал възможността да чуе целият разговор между тъжителя и подсъдимия от мястото, където се е намирал /което се установява от показанията на свидетеля относно съдържанието на разговора – за служебната лодка и т.н., за което свидетелства и св.Иванов/, вкл. и е наблюдавал случващото се на беседката, като свидетелят е категоричен, че никакви обиди и псувни не са били отправяни от подсъдимия към тъжителя, т.е. свидетелят не се е показал по никакъв начин явно заинтересован от изхода на делото. Показанията на св.Славов се подкрепят от обясненията на подс.Фаик, които са доказателствено средство и също следва да бъдат преценявани в съвкупност със всички останали доказателства; като същевременно опровергават показанията на св.Иванов досежно мястото и момента на изричане на обидните думи към тъжителя: св.Иванов твърди, че псувните, отправени от подсъдимия към тъжителя, са били изречени в момента на тръгването на подсъдимия по бетонната пътека към колата; докато от показанията на св.Славов се установява, че в този момент, възприет непосредствено от св.Славов и визуално, подсъдимия е отправил към тъжителя репликата „Ще говориш с такъв тон пред семейството си, не и пред мен.”, за каквато впрочем свидетелствува и св.Иванов, без обаче да пояснява в кой момент от разговора е била изречена същата. Показанията на св.Иванов в частта им относно обстоятелството, че тъжителят се бил оплакал за нанесените му от подсъдимия обиди на дошлите впоследствие други служители в дружеството /един от които и св.Димчев/, които също се намирали в района на яз.Боровица за изпълнение на служебните си задължения, се опровергават от показанията пред първоинстанционния съд на св.Димчев, от които се установява, че тъжителят бил видимо развълнуван, но не споделил да е бил обиждан от подсъдимия, още повече с някакви конкретни думи или изрази. С оглед изложеното, съдът намира, че св.Иванов се е показал като явно заинтересован от изхода на делото, поради което показанията му в посочените части не следва да бъдат кредитирани. Този извод се подкрепя и от установеното от събраните по делото доказателства обстоятелство, че подсъдимият е извършвал проверки на тъжителя и св.Иванов, при които е констатирал нарушения на трудовата им дисциплина и ги е предлагал за налагане на дисциплинарни наказания, което несъмнено е допринесло за прекратяване на трудовите правоотношения на двамата, макар и поради съкращение в щата. Не без значение в тази връзка е и очевидния стремеж на св.Иванов да установи, че лекият служебен автомобил на „В и К” ООД – Кърджали със св.Славов в него, се е намирал на значително по-голямо разстояние от беседката /30-40-50 метра според свидетеля Иванов/ от действително измереното при извършеният оглед на място /около 20 метра/, от което евентуално да бъде направен извода, че св.Славов не е могъл да чува разговора между тъжителя и подсъдимия. И не на последно място следва да се посочи, че в тъжбата си тъжителят е посочил, че твърдяното деяние подсъдимият е извършил на 19.06.2007 год., докато несъмнено е установено по делото от обясненията на подсъдимия, показанията на св.Славов и приложените като доказателства пътни листове на лекия служебен автомобил „Ситроен” на „В и К” ООД – Кърджали, че подсъдимият е бил в района на язовир Боровица на 18.06.2007 год., но не и на 19.06.2007 год., поради което не би могъл да извърши инкриминираното деяние на посочената от тъжителя дата. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подс.Фаик Мехмед не е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 146 ал.1 от НК – на 19.06.2007 год. в района на язовир Боровица, общ.Кърджали, да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Илко Георгиев Илиев от гр.Кърджали, с ЕГН **********, в негово присъствие, като го напсувал, до какъвто краен обоснован, правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е извършил съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, които съображения настоящата инстанция възприема, и които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно липсата на осъществено от от подс.Мехмед деяние, предмет на обвинението, което от обективна и субективна страна да осъществява съставомерните признаци на престъплението, предмет на предявеното на подсъдимия обвинение. Това е така, тъй като събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе, не установяват с изискуемата от закона несъмненост подсъдимият Мехмед да е отправил ругатни, псувни или обидни думи по отношение на тъжителя, които да изразяват отрицателна оценка, отрицателно мнение на дееца за личното достойнство на обидения в езикова форма, чрез използването на унизителни от гледна точка на установения морал епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни думи или унизителни изрази за качествата на жертвата, вкл. и псувни по отношение на близки на пострадалия, което от своя страна налага постановяването на оправдателна присъда, както е сторил и първоинстанционният съд. Като законоустановена последица от оправдаването на подсъдимия следва и отхвърлянето на предявеният от тъжителя против подсъдимия граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, в размер на 1 500 лв., както и възлагането на заплащането на направените от подсъдимия разноски по делото за адвокатска защита върху тъжителя. Ето защо, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. При този изход на делото, следва да бъде осъден тъжителят Илко Георгиев Илиев от гр.Кърджали да заплати на оправдания подсъдим Фаик Мурад Мехмед от гр.Кърджали направените от същия разноски в производството пред въззивната инстанция – възнаграждение за адвокат, в размер на 150 лв.; а по сметка на Кърджалийския окръжен съд – направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице, в размер на 30 лв. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 33/14.03.2008 год., постановена по Н.ч.х.дело № 1309/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА ИЛКО ГЕОРГИЕВ ИЛИЕВ от гр.Кърджали, ул.”Булаир” № 12, вх.1, ет.2, ап.7, с ЕГН **********, да заплати на ФАИК МУРАД МЕХМЕД от гр.Кърджали, ул.”Девети май” № 17, вх.1, ап.2, с ЕГН **********, направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 150.00 лв.; а по сметка на Окръжен съд - Кърджали – да заплати направени по делото разноски по делото, в размер на 30.00 лв. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |