Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 15.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на осми
декември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 429/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството
е образувано по жалба срещу електронен фиш серия Г №… на ОДМВР София, с който
на „И. К.“ ЕООД за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане е
наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл.638, ал.4, вр.
чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
Твърди
се, че фишът е незаконосъобразен, тъй ЕФ се издава, когато за извършеното
нарушение е предвидено наказание глоба, но не и имуществена санкция.
Жалбоподателят
не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище, в
което се поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, в писмено становище излага съображения за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт. В
конкретния случай има данни единствено за датата на депозиране на жалбата, но
не и за датата на връчване на електронния фиш (въпреки изричните указания на
съда за представяне на такива доказателства с разпореждане от 22.10.2020г.),
поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.
Имуществената
санкция е наложена за това, че на 20.03.2019 г. в 21,21 ч. на АМ Т., ПВ
Ихтиман, с посока към гр. София юридическо лице, което притежава МПС Л.с рег. №…,
регистрирано в Република България и неспряно от движение, не е сключило ЗЗ ГО.
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство № SD2D0018 и е
квалифицирано по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл.638, ал.4, вр. чл.
638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, като е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лв.
Съдът
намира че атакуваният ЕФ следва да бъде отменен, като съображенията за това са
следните.
На
първо място в
обжалвания електронен фиш е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 483,
ал.1, т.1 от КЗ, според която разпоредба договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което : притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор.
Съответна
на посоченото нарушение е разпоредбата на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, според която
на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се налага имуществена санкция от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен
търговец.
В
случая с оглед посочването в електронния фиш, че е налице нарушение на чл.483,
ал.1 т. 1 от КЗ, в която разпоредба се въвежда задължение за сключване на
договор за застраховка ГО на автомобилистите за всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение, неправилно е приложена съответната на
нарушението санкционна норма. В този случай е следвало да бъде наложено
наказание на основание чл. 638, ал.1 т. 2 от КЗ, а не както е сторено в случая-
на основание чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
Посочената
в ЕФ санкционна норма- чл.638, ал.4 от КЗ, отговаря на друго по вид
нарушение, а именно на това по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционира всяко управление
на МПС, за което няма сключена застраховка ГО. Същевременно при нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (посочено в ЕФ) „управлението“ не е част от
изпълнителното деяние. Нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е различно
от нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по
чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ от момента на придобиване и регистриране на МПС или
от изтичането валидността на предходната полица за застраховка ГО на
автомобилистите. За съставомерността по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без
правно значение дали автомобилът се управлява. За съставомерността по чл.
638, ал. 4 от КЗ е необходимо управление на МПС, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка ГО на
автомобилистите. В обжалвания ЕФ обаче никъде не е отразено, че е констатирано
управление на процесния автомобил.
С
оглед това смесване между посоченото нарушение и посочената санкционната норма
остава неясна волята на административнонаказващия орган досежно твърдяното
нарушение и се стига до невъзможност жалбоподателят да разбере за какво е наказан
- дали за това, че като собственик на посоченото в електронния фиш МПС няма
сключена задължителна застраховка ГО или за това че е е налице управление на
МПС, за което няма сключена задължителна застраховка ГО. Касае се за две
различни нарушения- в единия случай отговорността е за собственика на МПС,
който няма сключена задължителна застраховка на автомобилистите ГО, а в другия
случай е за лице, което управлява МПС без сключена задължителна
застраховка гражданска отговорност. Горното е самостоятелно основание за отмяна
на ЕФ.
На
второ място
ангажирането на административнонаказателната отговорност при нарушение на
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (посочена като нарушена в процесния
ЕФ) се реализира със съставяне на АУАН, респ. издаване на НП (по арг. от чл.
647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ), а не чрез издаване на ЕФ. От друга страна,
когато се касае за управление на моторно превозно средство, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка ГО
на автомобилистите се прилага процедурата, регламентирана в чл. 647, ал. 3 от КЗ. Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно
средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл. 647, ал. 1 и ал. 2
от КЗ. В издадения ЕФ никъде не се посочва, че е налице управление на МПС и
наред с това като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ, която не предполага управление на МПС. Следователно в случая неправилно е
издаден ЕФ вместо да бъде съставен АУАН, респ. издадено НП.
В
подкрепа на горните два извода са Решение № 168 от 12.11.2020 г. по к.
адм. н. д. № 181 / 2020 г. на Административен съд – Ловеч, Решение № 1492 от
03.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1760 / 2020 г. на Административен съд –
Бургас, Решение от 02.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 10214 / 2020 г. на
Административен съд - Велико Търново.
На
последно място, въпреки
изричните указания на съда, дадени с разпореждане от 22.10.2020г., по делото не
е представен протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
което е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ. В писмо от 02.12.2020г. АНО
посочва, че такъв протокол не е наличен, тъй като системата се използва в
непрекъснат режим на работа. Съгласно чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.: ал.1 - За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол съгласно приложението. ; ал.2 - Протоколът по ал. 1 се попълва при
всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на
движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания
участък.; ал.3 - При работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът
се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. След като АТСС е мобилно и цитираната разпоредба не
съдържа предпоставки за изключения, следва, че отсъствието на протокола е
съществен пропуск. За всяко използване на мобилно АТСС за контрол да се попълва
протокол съгласно приложението, като протоколът се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно
АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък. Използването на
мобилната АТСС на съответното място за контрол се удостоверява с протокол
/приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в сила от
16.01.2018г./, съставен от обслужващия полицейски служител, в който
изчерпателно следва да бъдат посочени точното място за контрол и посоката, в
която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим,
режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано
АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния
запис. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е доказателството, посредством което се
установява мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с
което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява
контрола, въведените ограничения, автомобила, на който е поставено мобилното
АТСС, Липсата на такъв протокол води до незаконосъобразност и на последващите
действия на контролните органи, като предприети при съществени нарушения на
разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина за използването на мобилни
АТС и системи за контрол на правилата за движение, което от своя страна също
дава основание за отмяна на издадения електронен фиш. В горния смисъл е Решение
№ 1979 от 04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2214 / 2020 г. на Административен
съд – Пловдив и Решение от 13.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 197 / 2020 г. на I
състав на Административен съд - Стара Загора.
За
пълнота следва да бъде посочено, че е неоснователно основното възражение на
жалбоподателя, че ЕФ се издава, когато за извършеното нарушение е предвидено
наказание глоба, но не и имуществена санкция. От съдържанието на разпоредбата
на чл. 647, ал. 3 от КЗ е видно, че когато с автоматизирано техническо средство
или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и
по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се
изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с
обратна разписка, при което за собственика възниква задължение да заплати
глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и ал. 6 от КЗ в
14-дневен срок от получаването му, без възможност да представи декларация за
водача на превозното средство. Същевременно съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ на
собственика на превозното средство се налага глобата, ако е физическо лице или
имуществената санкция, ако е юридическо лице, визирани в чл. 638, ал. 1 от КЗ.
С
оглед всичко гореизложено съдът приема, че обжалваният ЕФ следва да бъде
отменен, поради което
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г №.. на ОДМВР
София, с който на „И.“ ЕООД за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховане е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание
чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София
област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: