№ 2739
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100513123 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 15246/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 55637/2023 г.
на СРС, ГО, 88 състав, е признато за установено по предявения от „ЗЕАД
Булстрад Виена Иншурънс груп" ЕАД, ЕИК: *********, срещу ЗД „Бул Инс“
АД с ЕИК *********, иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 411, ал.
1 КЗ, че ЗД „Бул Инс“ АД, дължи на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп"
ЕАД, сумата в размер на 853,20 лева - представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470422222200289,
образувана по повод на ПТП от 30.12.2022 г. в гр. Пловдив на ул. „Димитър
Талев“, в причинна връзка с което са причинени вреди на л.а. „Дачия Логан“ с
рег. № РВ****ХТ и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва за
период от 06.06.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30839/2023 г. по описа на
СРС, 88 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство ЗД „Бул Инс“ АД, в която се твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа
се, че е налице разминаване в свидетелските показания в механизма на ПТП,
доколкото водачът на л.а. „Дачия“ твърди, че колоната от автомобили му
правела път да мине, а л.а. „Фолксваген“ е извършвал маневра изпреварване,
докато водачът на л.а. „Фолксваген“ твърди, че движейки се в колона от
1
автомобили е получил удар в задната част на собствения си автомобил.
Въззивникът навежда, че механизмът на ПТП не бил доказан по категоричен
начин с оглед противоречивите свидетелски показания, нито била установена
вината за настъпване на процесното ПТП, поради което и не е осъществен
съставът на деликтната отговорност. Евентуално се моли на основание
чл.499,ал.6 КЗ с оглед неясния механизъм отговорността да се разпредели
поравно между всички участници. Въззивникът навежда, че дори да се
приеме, че процесното ПТП е настъпило при предприета маневра
изпреварване от водача на л.а. „Фолксваген“, то следва да бъде кредитирано
първоначалното заключение на вещото лице по допусната САТЕ, съгласно
което вина за настъпване на произшествието имат и двамата водачи, доколкото
водачът на л.а. „Дачия“ е следвало да се изчака изпреварващия автомобил.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Въззиваемият „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс груп" ЕАД оспорва
подадената въззивна жалба. Твърди се, че първоинстанционния съд правилно е
установил механизма на ПТП, като е приел, че всеки от водачите има по 50 %
за настъпване на процесното ПТП, поради което е присъдил и половината от
заплатеното застрахователно обезщетение от ищеца. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Пред въззивната инстанция не се спори наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
водача на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № РВ****МК. Не е спорно също така,
че ищецът е заплатил по договор за имуществено застраховане „Каско“ на
собственика на увредения от процесното ПТП л.а. „Дачия Логан“ с рег. №
РВ****ХТ застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер
2
/1656,41 лв./. Основен спорен между страните, във вр. с който са и всички
наведени доводи във въззивната жалба, е какъв е механизмът на настъпилото
събитие, респ. чия е вината за настъпване на процесното ПТП и налице ли е
съпричиняване.
По делото е представен двустранен констативен протокол от 30.12.2022
г., съставен и подписан от водачите Г.В., управлявал л.а. „Дачия Логан“ с рег.
№ РВ****ХТ и К.Д., управлявала л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № РВ****МК,
в който е отразено, че на посочената дата в гр. Пловдив, на ул. „Димитър
Талев“ се движи л.а. „Фолксваген Поло“ в лява пътна лента. В този момент на
т-образно кръстовище от перпендикулярна улица на ул. „Димитър Талев“
водачът на л.а. „Дачия Логан“ извършва маневра завиване на ляво, при което
траекторията на двата автомобила се засича и настъпва удар, при който се
увреждат предна броня и решетка на л.а. „Дачия Логан“ и задна дясна броня
на л.а. „Фолксваген Поло“.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на посочените
в протокола като участници в процесното произшествие Г.В. – водач на л.а.
„Дачия Логан“ с рег. № РВ****ХТ и К.Д. – водач на л.а. „Фолксваген Поло“ с
рег. № РВ****МК. Свидетелят В. си спомня за произшествието през м.
12.2022 г., в гр. Пловдив, като посочва, че същото се е случило на 30.12.2022 г.
следобед при движението му по малък път между блок № 63 на ул. „Димитър
Талев“ и детска градина „Вяра“. Сочи, че пътят излизал на Т – образно
кръстовище на ул. „Димитър Талев“, където направил ляв завой без
предимство. Посочва, че имало огромна колона от коли, които му направили
място, за да извърши маневрата, огледал се надясно за преминаващи
автомобили, но такива липсвали и предприел завой наляво, като в този
момент настъпило и процесното ПТП с другия автомобил, който се движил в
насрещното. Получило се застъргване, като свидетелят ударил движещия се в
насрещното автомобил в задния десен калник, а съответно управляваното от
него МПС било ударено в предната дясна броня и фар. Спомня си, че другият
автомобил в процесното ПТП бил управляван от лице от женски пол, с което
съставили и протокол за произшествието, идентичен с представения по
делото.
Свидетелят Д. твърди, че процесното ПТП се е случило на ул. „Димитър
Талев“ в гр. Пловдив с посока от Марково към центъра на града, движението
било натоварено и свидетелката се движила по булеварда, без да е
предприемала маневра изпреварване, видяла другия участник в процесното
ПТП, но не очаквала, че ще изскочи толкова бързо, след което усетила удар в
задна дясна гума. Признава, че представеният по делото протокол за ПТП
съдържа неин подпис, като посочва, че именно тя е начертала схемата с
помощ от другия водач. Твърди, че пътното платно е било с две ленти,
3
двупосочно, като тя се движила в дясна лента в колона от автомобили без да е
правила място за преминаване на другия участник. Сочи, че поради претенции
на другия водач за липса на вина за произшествието, се обадила на тел. 112, за
да повика органите на КАТ, но от там обяснили, че няма свободна кола и
трябва да изчакат около три часа за пристигане на патрул на мястото, поради
което и двамата водачи решили да съставят двустранен констативен протокол
за настъпилото ПТП.
Съдът изцяло кредитира показанията на свид. Г.В. като логични
последователни, вътрешнонепротиворечиви и кореспондиращи с
представения по делото двустранен протокол. Съдът не кредитира
показанията на Д., доколкото същите са нелогични, хаотични и
противоречащи на изготвения двустранен констативен протокол в частта, в
която свидетелката твърди, че се е движила в дясна пътна лента - в протокола
изрично е отбелязано, при настъпване на произшествието нейния автомобил
се е намирал в лява пътна лента по посока на управлявания от нея л.а.. Ето
защо и въззивният съд приема, че ударът между двата автомобила е настъпил
в лява пътна лента на ул. „Димитър Талев“. При така установения механизъм
вина за настъпилото ПТП имат и двамата водачи. От една страна, водачът на
л.а. „Дачия Логан“ е нарушил разпоредбата на чл.50,ал.1 ЗДвП, като не е
пропуснал движещия се по път с предимство л.а. „Фолксваген Поло“. От
друга страна, водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ се е движил в лява пътна
лента, изпреварвайки колона от автомобили без да се има яснота дали и кога
може да се прибере в своята пътна лента, с което е нарушил нормата на
чл.42,ал.1,т.2 ЗДвП, с което обективно е допринесъл за настъпване на
произшествието, доколкото водачът л.а. „Дачия Логан“ не е очаквал
преминаването на автомобили от лява пътна лента в обратна посока на
движение. Ето защо и при съобразяване конкретния принос на всеки от
двамата водачи, съдът намира, че всеки е допринесъл поравно за настъпване
на процесното ПТП, с оглед на което и ответникът следва да отговаря за 50 %
от размера на причинените вреди на застрахования при ищеца л.а.
Изготвената САТЕ установява, че всички отстранени вреди на .а. л.а.
„Дачия Логан“ с рег. № РВ****ХТ, са в пряка причинно – следствена връзка с
механизма на настъпилото ПТП. За определяне размера на регресния дълг
съдът съобразява приложимата съдебна практика, постановена по реда на
касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на
ВКС, ТК, І отд., съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на
настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
размери, установени в Методиката.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително
причинените вреди, но не повече от размера на задължението на
застрахователя по застраховка „Каско” /плащането на недължимо
обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от
4
размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи, в какъв размер в случая е
възникнал регресният дълг. В случая заключението на САТЕ е определила
сумата от 1656,41 лв. като необходимата сума за възстановяване на щетите
върху увредения автомобил на база средни пазарни цени към датата на
настъпване на процесното ПТП. Размерът на действителните вреди е равен на
размера на действително платената сума /1656,41 лв./, поради което и
регресното право е възникнало до 50 % от тази сума, т.е. за сумата от 828,2
лв., заедно с 25 лв. ликвидационни разноски, т.е. за сумата от общо 853,2 лв.
Ето защо и предявеният иск се явява изцяло основателен.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззиваемия се следват сторените разноски
за въззивното производство. Въззиваемият претендира разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 480 лв., но въззивникът е направил
възражение за прекомерност на основание чл.78,ал.5 ГПК. Съдът намира
възражението за неоснователно с оглед цената на предявените искове,
фактическата и правна сложност на делото и броя и вида на извършените
процесуални действия, поради което и на въззиваемия следва да се присъдят
разноски в размер от 480 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15246/06.08.2024 г., постановено по гр.д.
№ 55637/2023 г. на СРС, ГО, 88 състав.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, да заплати на „ЗЕАД
Булстрад Виена Иншурънс груп" ЕАД, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски
в размер на 480 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6