Р Е Ш Е Н И Е
№1085
гр. Перник, 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на пети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 00537 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на В.В.В. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, с която се иска
да се признае за установено, че ищцовата страна не дължи на ответното дружество
сумата от 3000 лева – главница по договор за кредитна карта, сумата от 1122,41
лева – договорна лихва, сума от 82,45 лева – държавна такса и 263,67 лева –
юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1942 по описа за 2009 г. на Районен съд –
Перник.
В исковата молба се посочва, че за процесното
вземане в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №1942 по описа за 2009 г. на
Районен съд – Перник. Въз основа на издадения изпълнителен лист, банката
образувала изпълнително дело № 176/2010 г. по описа на С.Б., което впоследствие
било прехвърлено на ЧСИ С.Я. под № 3828/2010 г. На основание сключен договор за
цесия, ответното дружество придобило процесното вземане и било конституирано
като взискател. Изложени са доводи, че
вземанията са погасени по давност.
Ответното дружество е
подало отговор на исковата молба. Излага твърдения за недопустимост на исковете,
отнасящи се за лихви и разноски по изпълнителния лист. Счита за неоснователна
претенция за главница, за което излага доводи.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото са приложени материалите по ч. гр. д. № 01942 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник, от
които се установява, че в полза на
„Първа инвестиционна
банка” ЕАД е издадена заповед от 29.07.2009 г. за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист от 29.07.2009 г. срещу В.В.В.,
отнасяща се за следните
вземания: 3000 лева – главница по договор за кредитна карта
№ ***г., сумата от 1122,41 лева – договорна лихва, сума от 82,45 лева –
държавна такса и 263,67 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба от 09.02.2010 г. на
банката е образувано изпълнително дело №
176/2010 г. по описа на
ЧСИ С.Б.. В молбата липсва искане за предприемане на изпълнителни
действия, а единствено да се направи справка за притежавани недвижими и движими
вещи. Приложена е покана за доброволно изпъление, с която е изпратен до
длъжника препис от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Същите са
връчени на длъжника на 15.04.2010 г., което налага извод, че заповедта за
изпълнение е влезнала в сила на 29.04.2010 г., доколкото няма подадено
възражение по чл. 414 ГПК.
Впоследствие
с молба от 04.11.2010 г. е поискано да се изпрати делото на друг частен
изпълнител, поради което с постановление от 08.11.2010 г. е прекратено изпълнително дело №
176/2010 г. по описа на
ЧСИ С.Б..
Горното е наложило с разпореждане от
03.12.2010 г. да се образува изп. д. № 3828/2010 г. по описа на ЧСИ С.Я..
По новото изпълнително производство
е изпратено запорно съобщение от 28.01.2011г., с което се налага запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. Налице е разпореждане от 30.09.2015 г. на
съдебния изпълнител, с което се налага запор върху банковите сметки на длъжника
в „ЦКБ” АД (по делото липсва изратено запорно съобщение до банката).
Установява се, че на 14.11.2016 г. „Първа
инвестиционна банка“ АД
прехвърля на „Еос матрикс” ЕООД вземанията си срещу горепосочения длъжник. Новият
кредитор„Еос матрикс” ЕООД е уведомил
съдебния изпълнител, поради което с разпореждане от 10.01.2017 г. е
конститиран като взискател по изпълнително
производство.
Нлице е запорно съобщение от
20.05.2019 г., с което се налага запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника при работодателя „Заечки” ЕООД.
Приложени са три броя запорни
съобщения от 10.10.2017 г. за налагане на запор върху банковите сметки в „Първа
инвестиционна банка“ АД, „Банка ДСК” ЕАД и „Райфайзенбанк България” ЕАД.
Впоследствие на 13.10.2017 г. е изпратено ново запорно съобщение до „Първа
инвестиционна банка“ АД.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с който
ищцовата страна се позовава на погасителна давност.
Процесните
вземания са установени с влязла в сила заповедта за изпълнение на
парично задължение, поради което същите са съдебно установени и намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която постановява, че давността е
пет години.
Следва да се отбележи, че подаването на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение не прекъсва давността, тъй като ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес. Това се подкрепя и от извода, че давността се
прекъсва само със започването на
производство,
в което длъжникът участва,
т. е. давността
не може да бъде прекъсната, без
длъжникът да узнае това
(в този смисъл са и разясненията в т. 14 на ТР по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС). В настоящия случай заповедта е влезнала в сила на
29.04.2010 г., от който момент започва
да тече предвидения петгодишен давностен срок.
Доколкото
в молбата за образуване на изпълнителното дело не са направени искания за
извършване на изпълнителни действия, то не се прекъсва давността,каквито са и
разясненията в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Давността
е прекъсната на 28.01.2011г.,
когато е изпратено първото запорно съобщение по изп. д. № 3828/2010 г. по описа на
ЧСИ С.Я., с което се налга запор върху трудовото възнагражднеие на длъжника. Съгласно дадените задължителни разяснения в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Горното налага извод, че след прекъсването на давността
на 28.01.2011 г. е започнала да тече нова петгодишна давност.
Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. В настоящия случай в продължение на 2 години, считан от 28.01.2011 г. не е поискано извършването на изпълнителни действия, което води до извод, че на 28.01.2013 г. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК).
Във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори
и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по
право. Прекратяването на изпълнителното производство има за последица
недопустимост на следващи изпълнителни действия (Решение № 10
от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение). Това означава, че е недопустимо налагането на запори
след 28.01.2013 г. , тъй като преди това по
силата на закона е прекратено изпълнителното производство. Горното води до извод, че действията на съдебния изпълнител,
извършени при настъпила перемпция, не са прекъсвали погасителната давност за
вземанията.
Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Това означава, че новият
петгодишен срок е започнал да тече на 28.01.2011 г. и е изтекъл на 19.01.2016
г., а исковата молба е подадена след този срок, а именно на 29.01.2020 г. Това
води до извод за основателност на исковата претенция и като такава следва да се
уважи.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
има право да получи направените по делото разноски. Същият
е заплатил 178,74 лева за държавна такса и 540 лева за адвокатски
хонорар, т. е. общо 718,74 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.В.В., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на цесионера „Еос матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо
Петров Казаджията” № 6, сграда „Матрикс Тауър”, ет. 6, сумата от 3000 лева – главница по договор за кредитна карта № ***г., сключен между цедента „Първа
инвестиционна банка” ЕАД и В.В.В., сумата от 1
122,41 лева – договорна възнаградителна лихва, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане, както и сума от 82,45 лева
– държавна такса и 263,67 лева –
юрисконсултско възнаграждение, които вземания са прехвърлени от цедента „Първа инвестиционна банка”
ЕАД ответното дружество и за които са
издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 01942 по описа за 2009 г. на Районен
съд – Перник.
ОСЪЖДА „Еос матрикс” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петров Казаджията” № 6,
сграда „Матрикс Тауър”, ет. 6 ДА ЗАПЛАТИ на В.В.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 718,74 лева – направен разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 01942 по описа за 2009 г. на Пернишки районен
съд да бъде върнато в архив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.