Р Е Ш Е Н И Е
№ 763/22.2.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 24.01.2019 г.,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 7695
по описа за 2018 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото
е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по
делото е образувано по повод предявен
от ищеца „В.П.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника Т.С.Г. ЕГН **********, с адрес:
*** положителен установителен иск с правно
основание чл.422, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на 237,92 лв. / след допуснато изменение на исковата претенция/, представляваща неплатена главница , дължима по Договор за
далекосъобщителна услуга от 09.02.2013г. и допълнителнителните
споразумения към него с индивидуален клиентски номер на договора*********,
сключен между Т.С.Г. и „БТК" ЕАД, за което е издадена фактура №
**********/15.02.2015 г. за отчетен период от 15.01.2015 г. до 14.02.2015 г., вземанията по който са прехвърлени
от страна на „БТК” ЕАД в полза на „В.п.” ЕООД, по силата на
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 596/30.01.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
1216/2018г. на Варненски районен съд
-ХХ състав.
Претендират се
направените съдебно-деловодни
разноски в заповедното и в настоящото исково производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес
от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата
молба:
Излага се, че е сключен е договор
за далекосъобщителни услуги от дата 09.02.2013 г., заедно с допълнително
споразумение към него от дата 12.02.201 Зг с индивидуален клиентски номер на
договора********* между ответника Т.С.Г. и „БТК" ЕАД, с който е избран
абонаментен план VIVACOM Duo : Internet + TV с избран
ценови пакет. Сключено е и още едно допълнително споразумение от дата
19.11.2014г за срок от 24 месеца, по същия клиентски номер, с който са добвени допълнителни ТВ канала. На абоната е предоставено и
ТВ оборудване видно от приемо-предавателен протокол
№********** от дата 09.02.2013г.
Въз основа на това съглашение са
издадени следните фактури :
- Фактура
№**********/15.10.2014г. за периода на потребление 15.09.2014г -14.10.2014г, с
обща сума в размер на 62.64 лв., с краен срок за плащане 12.11.2014.
- Фактура
№**********/16.11.2014г. за периода на потребление 15.10.2014г -14.11.2014г, с
обща сума в размер на 87.93 лв., от които баланс за предходни периоди е сумата
в размер на 30.64 лева, с краен срок за плащане 13.12.2014.
- Фактура
№**********/16.12.2014г. за периода на потребление 15.11.2014г -14.12.2014г, с
обща сума в размер на 214.59 лв., от които баланс за предходни периоди е сумата
в размер на 87.93 лева, с краен срок за плащане 12.01.2015.
- Фактура
№**********/15.01.2015г. за периода на потребление 15.12.2014г -14.01.2015г, с
обща сума в размер на 246.23 лв., от които баланс за предходни периоди е сумата
в размер на 214.59 лева, с краен срок за плащане 12.02.2015.
- Кредитно
известие №**********/15.02.2015г, с обща сума в размер на 627.92 лв., от които
баланс за предходни периоди е сумата в размер на 246.23 лева, неустойки в
размер на 390 лв., с краен срок за плащане 14.03.2015
Излага се,че
ищцовото дружество предявява исковата си претенция въз
основа на договор за цесия
от дата 20.02.2017г. с прехвърлител на
вземанията "С.Г.Груп"
ООД, ЕИК *********, което дружество,
от своя страна,
е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 29.05.2015г. с прехвърлител на
вземания „Б. Т.К." ЕАД
по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислени неустойки по него.
Сочи се, че „В.П." ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на кредитор
въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права
и задължения, с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Предвид неизпълнение на претендираните вземания от страна
на ответника и с оглед на изложеното
, се моли да бъде уважена
предявената искова претенция, като се присъдят сторените
в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответната страна Т.С.Г.
ЕГН **********, с адрес: ***,
в срока по чл. 131 от ГПК,
не е депозирала отговор на исковата
молба.
Досежно допустимостта на предявения
иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 1216/2018г. на ВРС-ХХ състав, се установява, че същото е образувано
по подадено от ищцовата страна
в настоящото производство в
качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на
26.01.2018 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 596/30.01.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по силата
на която е разпоредено длъжникът Т.С.Г., ЕГН
**********, с адрес: *** да
заплати на кредитора „В.п.” ЕООД, ЕИК***********, със седалище
и адрес на управление:*** следните
суми: сумата 627.92лв. /шестстотин двадесет и седем лева и деветдесет
и две стотинки/, представляваща неплатена главница по договор
за далекосъобщителна услуга от 11.02.2013г., с индивидуален клиентски №*********,
сключен между „БТК” ЕАД и Т.С.Г.,
вземанията по който са прехвърлени
от страна на „БТК” ЕАД в полза на „В.п.” ЕООД, по силата на
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.02.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 26.01.2018г.
до окончателното
й изплащане, както и сумата 183.22лв. /сто
осемдесет и три лева и двадесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава
за периода 06.03.2015г.
– 18.01.2018г., както и сумата 205лв. /двеста и пет лева/, представляваща
сторените в заповедното производство разноски, на основание чл.
78, ал. 1
ГПК.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: договор за
далекосъобщителна услуга от 11.02.2013г., с индивидуален клиентски №*********, сключен между „БТК” ЕАД и Т.С.Г., вземанията
по който са прехвърлени от страна на
„БТК” ЕАД в полза на „В.п.” ЕООД, по силата на договор
за прехвърляне на вземания /цесия/
от 20.02.2017г.
Заповедта е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като заявителят
и ищец в настоящото производство е уведомен е предявил настоящия иск преди изтичане
на едномесечния срок от уведомяването
му за предявяване
на искова молба, на основание
чл.415 от ГПК и е представил
доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. № 1216/2018г. на
ВРС-ХХ състав.
С оглед на
гореизложеното, е налице правен интерес от предявената искова претенция.
Вследствие на изложеното
и предвид наличието на идентитет
между предявената искова претенция с издадената заповед съдът намира,че
производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,че
настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на
исковата претенция.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени следните писмени доказателства,
а именно: Заявление – договор № 640626335509022013-27048723 от 09.02.2013г., с
индивидуален клиентски №*********, допълнително споразумение към договор за
електронни съобщителни услуги от 19.11.2014г., ведно с Приложение № 1,
допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги № **************,с кл.№**********
от 12.02.2013г., приемо – предавателен протокол
№**********/09.02.2013г., Фактура №**********/15.10.2014г за периода на
потребление 15.09.2014г -14.10.2014г, с обща сума в размер на 62.64 лв, с краен срок за плащане 12.11.2014г., Фактура
№**********/16.11.2014г за периода на потребление 15.10.2014г -14.11.2014г, с
обща сума в размер на 87.93 лв, от които баланс за
предходни периоди е сумата в размер на 30.64 лева, с краен срок за плащане
13.12.2014г., Фактура №**********/16.12.2014г за периода на потребление
15.11.2014г -14.12.2014г, с обща сума в размер на 214.59 лв,
от които баланс за предходни периоди е сумата в размер на 87.93 лева, с краен
срок за плащане 12.01.2015г., Фактура №**********/15.01.2015г. за периода на
потребление 15.12.2014г -14.01.2015г, с обща сума в размер на 246.23 лв, от които баланс за предходни периоди е сумата в размер
на 214.59 лева, с краен срок за плащане 12.02.2015г., Кредитно известие
№**********/15.02.2015г, с обща сума в размер на 627.92 лв. и известие за платка от 09.01.2019г. на „Спиди“, Договор за прехвърляне на вземане / цесия / от дата
29.05.2015г., Пълномощно към договора за цесия от дата 29.05.2015г., Извлечение
от Приложение № 1 към договор за цесия от 29.05.2015г., Договор за прехвърляне
на вземане / цесия / от 20.02.2017г., Извлечение от Приложение № 1 към договор
за цесия от 20.02.2017г., Договори за мобилни услуги и фактури, Общи условия за
уреждане отношенията между БТК ЕАД и абонатите и потребителите на електронни
съобщителни услуги, Уведомление за цесия
СЪДЪТ, като
взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, че ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба и не се явява в съдебното заседание, нито
изпраща упълномощен процесуален представител в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, които не са оспорени от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК и като съобрази приложимите материалноправни
норми и предпоставките на чл.422 ал.1 от ГПК, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр.
чл. 239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на
положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на
неприсъствено такова, като исковете следва да бъдат уважени в претендирания размер.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на заплатените от него
съдебно-деловодни разноски, като се съобрази представения по делото списък с
разноски по чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за реализирани
разходи, както и приложимите законови разпоредби. С оглед на това съдът
намира,че на ищцовата страна следва да бъдат
присъдени направените в настоящото производство разноски в общ размер от 163,67
лв., от които от които държавна такса в размер на 50,00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 113,67 лв. , съразмерно на размера на предявените
искове, доколкото е постановено разделяне на същите.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК
следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното
производство в общ размер от 60,13 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение , съразмерно на размера на исковата претенция.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца „В.П.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, от една страна
и ответницата Т.С.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, от друга страна , че ОТВЕТНИЦАТА ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на 237,92 лв., представляваща неплатена главница , дължима по Договор за
далекосъобщителна услуга от 09.02.2013г. и допълнителнителните
споразумения към него с индивидуален клиентски номер на договора*********,
сключен между Т.С.Г. и „БТК" ЕАД, за което е издадена фактура №
**********/15.02.2015 г. за отчетен период от 15.01.2015 г. до 14.02.2015 г., вземанията по който са прехвърлени
от страна на „БТК” ЕАД в полза на „В.п.” ЕООД, по силата на
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 596/30.01.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
1216/2018г. на Варненски районен съд
-ХХ състав , на основание
чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.С.Г. ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „В.П.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 60,13 лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски
по ч.гр.д. №
1216/2018г. на Варненски районен съд -ХХ
състав, както и сумата от 163,67
лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: