Решение по дело №1783/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 443
Дата: 2 март 2021 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20207180701783
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Административен съд  Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И E

№ 443/2.3.2021г.

 

гр. Пловдив,  02 . 03 . 2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, VІ състав в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав :

           

                                                                     Административен съдия: Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1783/2020г., за да се произнесе , взе предвид следното :

            Производство по реда на чл.215 във вр. с чл.224а от Закона за устройство на територията.

ТАРАМЕКС ЕООД, ЕИК *********, гр.Пазарджик, ул.Мильо Войвода № 5, представлявано от А.А. с пълномощник адв.Г.М., обжалва Заповед № 20РД09 - 350 от 06.07.2020г. на Кмета на Район Северен - Община Пловдив, с която е наредено спиране изпълнението на строителни и монтажни работи на строеж „Приобщаване на покривна тераса към апартамент № 32” с възложител Тарамекс ЕООД, в ПИ 56784.506.1473.9.32, УПИ IX – 517, 523, 524 от кв.632 по плана на V-та гр.част, гр.Пловдив.

            Становища на страните :

- Според жалбоподателя заповедта е незаконосъобразна и неправилна, поради което следва да бъде отменена, предвид следните съображения : Посочено е правно основание – чл.223 ал.1 т.1 ЗУТ, като е прието, че възложител, изпълнител и строител е дружеството-жалбоподател, но при проверката не са изискани документи от жалбоподателя. Не е констатирано кой е строителят на приобщаването, при което е нарушена нормата на чл.35 АПК. Счита се, че не е ясно на кое правно основание е издадена оспорената заповед и отсъства връзка между фактическото и правно основание, отразени в административния акт. В тази вр. се поддържа съществено нарушение на административно-производствените правила, поради ограничаване правото на защита на жалбоподателя – самостоятелно основание за отмяна. Освен това, в случая не е изследвано кой е собственик на самостоятелния обект с описаната в заповедта тераса. След въвеждане в експлоатация на жилищната сграда с удостоверение № 4/28.01.2019г. са образувани нови самостоятелни обекти, които не са собственост на собственика на ПИ. Определената от административния орган категория на строежа – Четвърта, не съответства със ЗУТ. Поддържа се, че е налице неотложен ремонт, а не строеж. По отношение адресата на акта, с позоваване на чл.225 ал.6 ЗУТ, е заявено, че жалбоподателя няма нито едно от посочените в цитираната норма качества и не е възлагало реализирането на строежа.

В ход по същество адв.М. поддържа основателност на жалбата, като с позоваване на приетите по делото доказателства твърди, че случаят касае авариен ремонт – неотложен. Поискано е заповедта да бъде отменена с присъждане на съдебни разноски за държавна такса и депозити за експертизи.

- Ответникът Кмет на Район Северен – Община Пловдив с процесуален представител ст.юрисконсулт М. М. счита жалбата за неоснователна. По същество на спора поддържа законосъобразност на заповедта. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

1. Оспорената заповед е съобщена на 08.07.2020г. – на пълномощник, удостоверено в административния акт с име и подпис на лицето-пълномощник /л.42; л.46 – пълномощно/. Жалбата е с вх.номер в деловодството на АС – Пловдив от 17.07.2020г. Оспорващото дружество е възприето за възложител на изпълнение на строителни и монтажни работи /СМР/ на строеж, изпълнението на които е спряно с обжалвания административен акт. В това качество жалбоподателят е адресат на неблагоприятен административен акт, оспорването на който е осъществено в 14 – дневен срок. Жалбата като допустима подлежи на разглеждане по основателност.

2. Заповед № 20РД09-350 от 06.07.2020г. е издадена от Кмета на Район Северен – Община Пловдив, на основание чл.223 ал.1 т.1 ЗУТ и делегирани правомощия със Заповед № 13ОА-561/05.03.2013г. на Кмета на Община Пловдив. Със Заповед № 13ОА-561/05.03.2013г. /л.20 и сл./ Кметът на Община Пловдив предоставил правомощия на кмета на район Северен на основание §1 ал.3 ДР ЗУТ, в обхвата на които – по чл.223 ЗУТ за строежите от четвърта, пета и шеста категория /т.12/ : да спира незаконни строежи по см. на чл.225 ал.2 ЗУТ, части от тях, както и отделни СМР; да спира изпълнението на строежи, части от тях, или отделни СМР с нарушения по чл.224 ал.1 ЗУТ и да дава разрешение за продължаването им, след отстраняване на нарушенията и заплащане на дължимите глоби и имуществени санкции; да забранява достъпа до строежи по т.12.1 и т.12.2 и да разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежите; да забранява захранването на строежи по т.12.1 и т.12.2 с електрическа и топлинна енергия, вода и газ; т.н.

При делегиране на правомощия, органът, на който са делегирани, издава от свое име съответния административен акт, поради което той е страна по оспорването. Кметът на район Северен – община Пловдив е оправомощен по предвидения в ЗУТ ред и оспорената заповед е по отношение строеж от обхвата на чл.223 ал.1 т.1 ЗУТ – „спира незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, части от тях, както и отделни строителни и монтажни работи;”, четвърта категория, поради което е налице компетентност на органа-издател. Авторство не е оспорено.

2.1. Заповедта е основана от фактическа страна на установявания с Констативен акт /КА/ № 15 от 17.06.2020г. /л. 43 - 45/ - констатация за строеж, представляващ „Навесна конструкция върху открита покрив-тераса и приобщаване към апартамент № 32”, започнат през 2020г. и незавършен към дата на проверката – 17.06.2020г., извършван без строителни книжа и без разрешение за строеж. За нарушени са посочени разпоредбите на чл.148 ал.1 и чл.137 ал.3 ЗУТ и е отразено, че КА е основание за започване на административно производство по реда на чл.223 ал.1 т.1 ЗУТ за спиране на незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 ЗУТ.

В КА № 15 от 17.06.2020г. е вписано, че строежът – „Приобщаване на покривна тераса към апартамент № 32” е с възложител Тарамекс ЕООД и се намира в ПИ с идентификатор 56784.506.1473.32 в УПИ IX-517,523,524, кв.632 по плана на Пета тр.част, Пловдив; имотът е собственост на Тарамекс ЕООД, съгл. нот.акт № 141/05.12.2016г. /л.54 и сл. – дял X – собственост на Терамекс ЕООД, л.71 – ап.№ 32/ и Удостоверение за въвеждане в експлоатация; строежът – „Навесна конструкция върху открита тераса-покрив и приобщаване към апартамент № 32” е собственост на Тарамекс ЕООД; възложител и строител е Тарамекс ЕООД; не са представени одобрен проект, разрешение за строеж /РС/, заповедна книга; строежът е четвърта категория. Обектът е със следното описание : „Метална носеща конструкция, с дървени ребра, покрити с OSB и битумни керемиди върху съществуваща тераса и приобщаване към апартамент № 32” със застроена площ около 69 кв.м. Металните колони на конструкцията са 10/10, обзидани с тухлена зидария-поротерм. Премахнат е тухления зид и поставената алуминиева дограма между дневната и покрив-тераса, като същата е приобщена към дневната на апартамента. Предвижданията на одобрения проект са нарушени като откритата покривна тераса е покрита с навесната конструкция. Жилищната сграда е построена през 2019 година и има Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 4/28.01.2019г. Съгласно чл.137 ал.1 т.5 б.”б” ЗУТ и чл.10 ал.2 от наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата и видовете строежи на МРРБ, обектът е Четвърта категория. Строежът на навесната конструкция е започнат през 2020г. и към момента не е завършен.”.

КА е връчен на пълномощник на 17.06.2020г.

В окомерна скица за разположението на строежа – част от КА, същият е онагледен ведно със снимков материал, също част от КА.

            2.2. В заповедта е възприето изцяло описанието на строежа от КА. Местоположението е описано идентично в обстоятелствената част на административния акт. Посочено е, че проверката на строежа е извършена на основание чл.223 ал.1 т.1 ЗУТ и съгласно съставеният КА и според събраните по преписката доказателства – строителството се извършва без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ. Вписано е, че с КА е сложено начало на административно производство по чл.223 ал.1 т.1 ЗУТ за спиране на строежа. КА е връчен на упълномощено лице С.М., без да е постъпило възражение в определения срок. ПИ 56784.506.1473.9.32 е собственост на Тарамекс ЕООД, като дружеството е възложител и строител на обекта.

            2.3. Според данните в преписката : ПИ 56784.506.1473.9.32 е самостоятелен обект в сграда /СОС/ - извадка от КАИС /л.24/; за УПИ IX-517,523,524, кв.632 по плана на Пета гр.част е относима Заповед № ОА-3637/17.12.2008г. /извлечения, л.25-27/; според Удостоверение № 4/28.01.2019г. за въвеждане в експлоатация на строеж Четвърта категория „Жилищна сграда с офиси и гаражи” в УПИ IX-517,523,524, кв.632 по плана на Пета гр.част – възложители са физически лица и ЮЛ, сред които и Тарамекс ЕООД; издадено е НП № 1 от 06.07.2020г. на Тарамекс ЕООД /л.33/ за установеното нарушение с КА № 15/17.06.2020г. – основание за производство по чл.223 ал.1 т.1 ЗУТ за спиране на незаконен строеж по см. на чл.225 ал.2 ЗУТ – АУАН № 1/25.06.2020г.; данни за проверка от РДНСК Пловдив по случая вр. с медийна информация /л.48 и сл./; в нот.акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот и доброволна делба на права на строеж на недвижими имоти № 141 от 05.12.2016г. /л.54 и сл./ - р.V, страните са се споразумели за следното : предназначението на общите части на сградата, представляващи използваеми покрив – тераси, перголи и слънцезащитни елементи да бъде променено – от обща част по см. на чл.38 ЗС да бъде променено в прилежаща част към конкретни обекти, като тези покрив-тераси, перголи и слънцезащитни елементи, станат собственост само на собственика/собствениците на апартамента/тите, които имат достъп до него/тях, като същите се задължават да ги поддържат за своя сметка, без да ангажират останалите собственици на сградата. „Съделителите се задължава/т да включи/ат тази клауза в нотариалните актове, с които прехвърля/т собствеността си върху имотите, предмет на настоящия нотариален акт на трети лица, като с този нотариален акт неоттегляемо упълномощава/т Т.Ф.А.А. с ЕГН…, относно промяната предназначението на общите части в прилежаща към конкретен обект, за което да се вземе нарочно решение от общото събрание на етажната собственост след възникването й.”; издадени са РС № 34/08.07.2016г. и Заповед за допълването му във вр. с промяна по време на строителството на кота +- 16,75 /преустройват се апартаменти № 35 и № 36 в един едностаен апартамент с две ателиета /л.78-86/. Преписката съдържа проектна документация за преработката по време на строителството на мансарден етаж на кота + 16,75 на жилищната сграда /л.88 и сл./ - неотносим към спора. Допълнително е представен необходимия и за СТЕ проект – „разпределение на кота + 13,95 на сградата, разрези и фасади, които са част от проекта към РС № 34/08.07.2016г., одобрен на 08.07.2016г.

3. При насрочване на делото са отправени указания към страните по доказателствата и доказателствената тежест. Уважени са доказателствени искания на жалбоподателя и е назначена СТЕ.

3.1. СТЕ /л.147 и сл./ : С оглед на място и заснемане на процесния строеж е установено, че върху стоманобетонова плоча на кота + 13,95м. /мансарден етаж/ в сградата е изпълнена стоманена конструкция от колони и греди с квадратно сечение 10/10, като колоните са анкерирани към плочата, а гредите са монтирани към тях и към свободните краища на горната плоча на кота + 16,75. Обхватът на изпълнението на конструкцията се простира до парапетите на покривна тераса на кота + 13,95м. по одобрените проекти за сградата. За част от помещенията на ап.32 по проект не са изпълнени ограждащите стени към покривната тераса /или са били изпълнени и впоследствие премахнати/ и парапетите на тераса с площ 17,70 кв.м., принадлежаща на жилището по проект. Изпълнени са преградни стени в апартамента на различни места от тези в проекта, като на място се констатира и корекция в конфигурацията на отделни помещения и оформяне на едно ново помещение от изток на банята, което не е предвидено в проекта. Покривната конструкция е едноскатна, със стрехи от всички страни. Върху дървените ребра е изпълнена обшивка от OSB плоскости, а отгоре – битумно покритие. Между колоните, върху плочата са изпълнени бордове от тухла 25 см. с изолациите. По източната и североизточната страна на покривната тераса са изпълнени парапети. В долната част те са плътни от тухлена зидария, а нагоре продължават като ажурни. В апартамент № 32 не са изпълнени довършителни работи, не е монтирана фасадната дограма с изключение на най-югозападно разположеното помещение, което има прозорец и врата към балкон. Застроената площ, върху която е изпълнена стоманената конструкция е 77 кв.м. На приложение № 1 към СТЕ е представено разпределение на процесната конструкция в мащаб 1: 1000 с размери от заснемане на място, изготвено върху изчертано разпределение на кота + 13,95м. от одобрения архитектурен проект.

За процесната конструкция няма одобрен проект и РС. Описани са наличните за сградата одобрени проекти на 08.07.2016г., РС № 34/08.07.2016г., допълнено със заповедта от 15.10.2018г., вкл. удостоверението за въвеждане в експлоатация № 4/28.01.2019г.

Според СТЕ огледът на място установява, че процесната конструкция е от вида, описан в акта. Разлика има в застроената площ – 69 кв.м. представлява площта на покрив-терасата, дадена в одобрения проект. Установената след заснемане на място застроена площ е 77 кв.м. Разликата се получава от включването на терасата по проект към площта на процесната конструкция, тъй като на място предвидените парапети не са изпълнени и площта на терасата е присъединена към жилището. Други разлики в площта се получават от променената конфигурация на банята и допълнително изграденото към нея съседно помещение от изток. На място е установено, че освен в южната стая, граничеща с ап.33, другаде няма монтирана дограма. Премахнатите зидове не са към дневната на апартамента /която по проект е вътрешна, а не на фасадата/, а към двете спални. „Действително, както е записано в акта, площта на покрив-терасата е присъединена към ап.32, въпреки, че в момента не може точно да се определи кое помещение с каква бъдеща функция ще бъде”. Жилището е във вид на фаза „Груб строеж” – няма монтирано оборудване и обзавеждане. Оставя неясно къде ще бъдат евентуално преградните зидове вътре в апартамента.

„Експертизата не намира връзка между евентуален неотложен ремонт на покрива на долния етаж на кота + 11,15м., за който покривната тераса, върху която е изпълнена стоманената конструкция, се явява покритие. Евентуални течове по плоския покрив /тераса/ се отстраняват с ремонт на изолациите.”.

- При изслушване на СТЕ в.л. поясни, че промените по време на строителството са правени единствено на втората мансарда на кота + 16,75 – над етажа, който разглеждаме за процесния обект. В акта и заповедта е вписана квадратурата по проекта, а при изчислението на площта в СТЕ са включени двете тераси, принадлежащи към ап.32 по нот.акт и одобрен проект, тъй като тези тераси в момента също са обхванати от процесната конструкция, което не е съобразно в акта и заповедта.

- СТЕ се цени като компетентно изготвена с приложени специални знания. Фактическите изводи на експерта произтичат от обективен анализ на доказателствения материал.

3.2. Повторна СТЕ /л. 197 и сл./ : От оглед на място е установено – над покрив-тераса с площ 69,40кв.м. – собственост на жалбоподателя и намираща се на мансарден етаж на кота + 13,95м., на завършени северни и източни стени на ап.32, „които са в непроменен вид от въвеждане на сградата в експлоатация”, са монтирани стоманени греди с различна дължина и с квадратно сечение 10/10см. Напречните греди са захванати за свободния край на стоманобетоновата плоча над ап.32 посредством планки с по 4 бр. болта и стъпват върху колонки от същия профил в другия си /външен/ край. Над металните греди е изпълнено покритие с наклон навън от ограждащите зидове на ап.32 с дървен материал, OSB плоскости и профилирана ламарина. Покрив-терасата е с различна настилка и отводняване – рулонна хидроизолация и воронки за вътрешно отводняване, плочи гранитогрес и външно отводняване. За изпълнение на различните отводнявания и съответни наклони е направен разделителен борд с тухла върху първоначално изпълнената хидроизолация и положена нова хидроизолация над него. Прозоречната дограма по ограждащите тухлени зидове на ап.32 е демонтирана. Няма зазидани и променени прозоречни отвори. По отношение „Начин и време на изграждане”, във втората СТЕ е посочено, че монтираните метални греди и колони са лека конструкция и по начина им на захващане /болтова връзка/ лесно могат да бъдат демонтирани без увреждане на конструкцията на сградата. Съответстват на рамка за леко слънцезащитно устройство над тераса и е цитирана нормата на чл.93 ал.1 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ. В СТЕ е вписано, че към м.октомври 2019г., над терасата са изпълнени само металните греди и колони и дограмата не е демонтирана.

От оглед на място и запознаване с одобрените строителни книжа, според втората СТЕ след въвеждане на сградата в експлоатация, е построено : 1. Демонтиране на дограма от прозоречни отвори на съществуващи два тухлени фасадни зида – източен и западен; 2. „Дневната не контактува с покрив-терасата. Тухления ограждащ зид съществува на място с монтирана прозоречна дограма” – снимка № 2; 3. Изпълнено е покритие с дървен материал с площ на скатовете 60 кв.м. върху метална конструкция, разположена на площ 49 кв.м. от покрив-терасата, въведена в експлоатация с площ от 69,40м.; 4. Покритата  част, описана в т.3 не е приобщена към ап.32 – снимки 5, 6; 5. Обзиждането на металните колони с тухлена зидария е с декоративна цел, уеднаквяване и архитектурно съответствие с фасадното решение на сградата /снимки № 7,8/.

При съпоставка между проекта на сградата и констатацията за вид на строежа в заповедта се установява следното : изпълненото е изцяло извън застроената площ на ап.32; констатацията за приобщаване на покривна тераса към ап.32 се основава на извършен демонтаж на дограма след въвеждане на сградата в експлоатация; по одобрен проект не се предвижда покриване на откритата покрив-тераса с навесна конструкция. За изпълненото покритие няма одобрен проект. Спреният строеж не е бил предмет на проекта, на РС и заповедта за допълването му „ако не представлява слънцезащитен елемент”.

Твърдението за неотложен ремонт е възприето във вр. с „икономически обоснован експлоатационен срок”, „текущ ремонт”. СТЕ не възприема за удачно решение изпълненото вътрешно отвеждане на повърхностните води от покрив-терасата. При обилен дъжд терасата се наводнява, а през зимата около воронките се задържа вода, която замръзва и разрушава покривната хидроизолация.

- Втората СТЕ не е оспорена, но съдът преценява заключението по правилото на чл.202 ГПК.

3.3. Свидетелят В.Д.Н. заяви, че е закупила апартамент директно от строителя и миналата година на 09.03.2020г. целият апартамент бил наводнен, тъй като „отгоре нямаше покритие”. Това е 5-ти предпоследен етаж и двете стаи били открити отгоре. Терасата на горния апартамент била като покрив на апартамента на св. и вследствие на зимата, таванът и стените на апартамента на св.Н. били наводнени. Заведена била щета и Тарамекс било уведомено за поемане на отговорност. Строителят обезщетил св.Н. с ремонт за негова сметка, след което се задължил да направи отгоре нова хидроизолация.

По отношение свидетеля са приложени документи за застраховката, л.191 и сл.

- Свидетелските показания не опровергават извода на СТЕ за отсъствие на връзка между спрените СМР с приобщаване на терасата към ап.32 и евентуален неотложен ремонт на покрива на долния етаж на кота + 11,15м., за който покривната тераса, върху която е изпълнена стоманената конструкция, се явява покритие. Експертът е посочил, че евентуални течове по плоския покрив /тераса/ се отстраняват с ремонт на изолациите, за което свидетелят не заяви конкретни данни, а само посочи, че строителят се задължил да направи отгоре нова хидроизолация. Дори такава да е направена във вр. с данните от повторната СТЕ, предвид изложените факти в протестното писмо на В.Н. /л.193/, може да бъде направен извод, че наводнението в нейния апартамент е последица от извършваните над него СМР, а не обратното – че СМР за обекта, спрени с оспорената заповед са извършени поради необходимост от неотложен ремонт на апартамента на свидетелката. В тази вр. : в писмото е посочено, че св.Н. е уведомявала устно за проблема през 2019г. – м.09 и през 2020г. – м.02, което изключва обективно тезата за възникнали предпоставки за извършване на спешен ремонт; дори да бъде възприета хипотезата на необходимост от спешен ремонт, същият според свидетелските показания не се е изразил в смяна на хидроизолацията на терасата – покрив и причината за наводнението е състоянието на двете стаи – „Двете ми стаи на двустайния апартамент бяха открити отгоре.”.

Връзката между изграждане на покривната конструкция и ремонт в апартамента на свидетелката, се приема за недоказана със свидетелските показания – предмет на заповедта е спиране на СМР – изграждане на покривна конструкция с приобщаване на тераса към ап.32, а не СМР, изразяващи се в ремонт на изолации за отстраняване на течове по плоския покрив /тераса/. Следователно, дори да е имало полагане на нова хидроизолация, тя не попада в обхвата на заповедта, както и не бе доказана необходимост от направа на покривна конструкция за спиране на течове по плоския покрив – тераса.

3.4. Предвид приета първа СТЕ, е необходима съпоставка между двете заключения, разграничаващи се в извода за наличие или отсъствие на приобщаване на покритата тераса към ап.32. Връзката на изпълнената нова стоманена конструкция от колони и греди с плочата е установена сходно от двете СТЕ – анкерирането представлява захващане с анкерни болтове, което не отрича извода за строеж. Съдебната практика без противоречия приема, че „За да се квалифицира един обект като строеж или като преместваем обект, то следва да се изхожда от неговото предназначение.”. Случаят не касае елемент от търговски обект, както и не касае преместваем обект "за друга обслужваща дейност". Преместваемите обекти от обхвата на чл. 56 ал. 1 ЗУТ са с предназначение като увеселителни обекти, за административни, търговски и други обслужващи дейности и за временно обитаване като временни обекти. В случая се касае за покривна конструкция, която не е за друга обслужваща дейност по см. на разпоредбата на чл. 56 ал. 1 ЗУТ.

Съдът възприема фактическите констатации на първата СТЕ, тъй като са обосновани със съпоставка между информацията от проекта и огледа на място, като онагледяването е отразено в Приложение № 1 от СТЕ. Онагледяване на непосредствено възприетото от огледа спрямо проекта отсъства във втората СТЕ. В Пр.№ 1 към първата СТЕ ясно са представени /вкл. с цветово обозначаване/ - елементите от одобрения архитектурен проект – разпределение на кота + 13,95 при съвместяване с данните от огледа – стоманени греди от процесната конструкция, стоманени колони от конструкцията с обзиждане от тухли – дори да представлява архитектурен елемент от визията на външната фасада; тухлени бордови върху плочата; тухлени зидове по изпълнение на място и дървени ребра по наклона. Втората СТЕ не опроверга констатациите в първата СТЕ по отношение ограждащите стени към покривната тераса – За част от помещенията на ап.32 по проект не са изпълнени ограждащите стени към покривната тераса /или са били изпълнени и впоследствие премахнати/ и парапетите на тераса с площ 17,70 кв.м., принадлежаща на жилището по проект. Изпълнени са преградни стени в апартамента на различни места от тези в проекта, като на място се констатира и корекция в конфигурацията на отделни помещения и оформяне на едно ново помещение от изток на банята, което не е предвидено в проекта. Първата СТЕ поясни причината за разликата в площта, отразена в оспорената заповед и установената на място, която разлика не е голяма. Изводът на втората СТЕ – „Констатацията за приобщаване на покривна тераса към ап. № 32 се основава на извършен демонтаж на дограма след въвеждане на сградата в експлоатация”, не се възприема от съда с аргумент от обоснованите фактически констатации на първата СТЕ, в частност - премахнатите зидове не са към дневната на апартамента /която по проект е вътрешна, а не на фасадата/, а към двете спални. Именно двете спални граничат с допълнително изградената конструкция – Приложение № 1 към първа СТЕ. В този см. е извода на първата СТЕ : „Действително, както е записано в акта, площта на покрив-терасата е присъединена към ап.32, въпреки, че в момента не може точно да се определи кое помещение с каква бъдеща функция ще бъде”. Жилището е във вид на фаза „Груб строеж” – няма монтирано оборудване и обзавеждане – този извод на първата СТЕ съдът приема за обоснован и обективно произтичащ от съпоставката между проекта и изпълнението на място. Изводът произтича и от съпоставка между снимковия материал, приложен към първата СТЕ и този, приложен към втората СТЕ – констатацията за приобщаване на покривната тераса към ап.№ 32 не е основана само на извършен демонтаж на дограма, а на премахнати зидове към двете спални, вкл. и предвид установеното - за част от помещенията на ап.32 по проект не са изпълнени ограждащите стени към покривната тераса или са били изпълнени и впоследствие премахнати.

- По отношение твърдението за неотложен ремонт се съобрази, че в жалбата не е посочена причината за ремонта. Първата СТЕ не откри връзка между евентуален неотложен ремонт на покрива на долния етаж на кота + 11,15м., за който покривната тераса, върху която е изпълнена стоманената конструкция, се явява покритие и СМР – предмет на спиране със заповедта. Експертът поддържа, че евентуални течове по плоския покрив /тераса/ се отстраняват с ремонт на изолациите, какъвто ремонт не представляват СМР, констатирани и спрени с оспорената заповед. Същевременно оспорващото дружество не поясни в какво точно се е изразил неотложния ремонт. Доказателствата по делото, вкл. свидетелските показания потвърждават факта на осъществени СМР от Тарамекс ЕООД. Според свидетелските показания жалбоподателят се е задължил да направи нова хидроизолация, но спрените СМР не се изразяват в направа на хидроизолация. Втората СТЕ пояснява способът, приет за отвеждане на повърхностните води от покрив-терасата, но дори да е имало течове към апартамента на свидетелката, отсъства обвръзка между тях и направата на покривна конструкция върху съществуващата тераса и приобщаването й към ап.32.

4. Административната процедура съответства на установените в ЗУТ правила. Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането за спиране. От данните по делото не произтича извод в тази насока.

Спрените СМР представляват строеж по см. на §5 т.38 ДР ЗУТ според технически характеристики и предназначение, независимо от начина на прикрепване на изпълнената нова стоманена конструкция от колони и греди с плочата. В тази насока отново се отбелязва, че „За да се квалифицира един обект като строеж или като преместваем обект, то следва да се изхожда от неговото предназначение.” /Решения №№ 8403/2020г., 7587/2020г., 6859/2020г. и др., ВАС, Второ О./. По вид и предназначение металната носеща конструкция върху съществуващата тераса е строеж и задоволява частна нужда, а не обществена. Случаят не касае елемент от търговски обект, както и не касае преместваем обект "за друга обслужваща дейност". Преместваемите обекти от обхвата на чл. 56 ал. 1 ЗУТ са с предназначение като увеселителни обекти, за административни, търговски и други обслужващи дейности и за временно обитаване като временни обекти. В случая се касае за покривна конструкция, която не е за друга обслужваща дейност по см. на разпоредбата на чл. 56 ал. 1 ЗУТ.

Спрените СМР са определени като Четвърта категория, независимо от посочените правни основания за квалификация на категорията. Жилищната сграда с офиси и гаражи е от Четвърта категория – чл.137 ал.1 т.4 б.”б” ЗУТ – посочено в РС № 34/08.07.2026г. и в Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 4/28.01.2019г. Спреният строеж е от същата категория – дори с прилагане на чл.137 ал.4 ЗУТ, съответно – чл.9 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Категорията на строежа съответства на материална компетентност на упражненото правомощие.

Адресатът на административния акт е правилно определен въз основа на данните от преписката – нот.акт и строителни документи, вкл. с оглед свидетелските показания за извършителя на т.нар. неотложен ремонт.

4.1. По отношение правното основание за издаване на заповедта – чл.223 ал.1 т.1 ЗУТ : „За строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице: 1. спира незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, части от тях, както и отделни строителни и монтажни работи;” : Вярно е, че отсъства привръзката с чл.224а ал.5 ЗУТ, но това в конкретния случай не е съществено нарушение във вр. с правото на защита, тъй като същото не е ограничено и е налице яснота във волеизявлението на административния орган. Текстовата част на КА и обстоятелствената част на заповедта еднозначно изразява извод за строеж, изпълняван без строителни книжа и без разрешение за строеж, което съответства на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ. Във връчения на пълномощник КА е отразено, че „Предвид установените нарушения на посочените разпоредби, настоящият констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.223, ал.1, т.1 от ЗУТ за спиране на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ”. Тоест, в първата фаза на административното производство жалбоподателят е осведомен в цялост за фактическите констатации и правни изводи на административния орган. В действителност правното основание за издаване на оспорената заповед не е неточно, а непълно, тъй като са налице всички фактически констатации – ясно изложени и в тази вр., без да препятстват правото на защита. Същото би било нарушено при отсъствие на фактически констатации, каквато не е разглежданата хипотеза. От значение е, че фактическата установеност е истинна и неопровергана в хода на съдебното производство и от същата произтича упражненото правомощие.

Тук следва да бъде отбелязано, че нормите за спиране на строежите и забрана на достъпа до тях по чл. 224, съответно чл. 224а ЗУТ, обхващат както незаконни строежи, така и строежи с нарушения. Строежите с нарушения в общия случай се спират временно, тъй като е предвидена възможност за отстраняването им. Различно е при незаконните строежи, които по дефиниция не подлежат на поправяне, а тяхното спиране е само временна мярка до издаване на заповед и за премахването им. В тази вр. съгл. чл.224а ал.5 ЗУТ : „При констатиране на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, от служителите по чл. 223, ал. 2 се съставя констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта за спиране на незаконния строеж се издава от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от изтичането на срока за възражения. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.”. В конкретния случай е налице посоченото правно основание, за прилагане на което кметът на района е оправомощен със Заповед № 13ОА-561/05.03.2013г. /л.20 и сл. – т.16/  - при обвръзка с чл.223 ал.1 т.1 ЗУТ, тъй като не е налице хипотеза от обхвата на чл.224а ал.1 вр. с чл.224 ал.1 т.1-8 ЗУТ. Фактическите основания обосновават прилагане на съответстващото им правно основание, поради което приоритетът е за първопосочените. Когато са налице правилно установени фактически основания, непълно приложено правно основание не следва да бъде квалифицирано на съществено нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на административния акт.

Ведно с изложеното се съобрази, че спреният строеж не е бил завършен към момента на издаване на оспорената заповед, което обстоятелство се потвърждава със СТЕ и е от значение за издаване на акт за спиране на строеж – обективно би могъл да бъде спрян строеж, който не е завършен и е строящ се. По отношение на строежи, които не са завършени към момента на констатиране нарушения по чл.225 ал.2, т.1 до т.6 ЗУТ, е предвидено издаване на междинен индивидуален административен акт, а именно: заповед за спиране изпълнението на строително – монтажните работи на незаконния строеж и забрана достъпа до строежа.

4.2. Кметът на район Северен - община Пловдив се е позовал на констативния акт, поради което фактическите установявания в същия следва да се приемат като част от мотивите на заповедта. В случая не бе опровергана констатацията за незаконен строеж, спрян с оспорената заповед – спрените СМР с приобщаване на покривна тераса към ап.32 на жилищната сграда не са в обхвата на одобрения проект, въз основа на който е издадено РС № 34/08.07.2016г. Фактът е потвърден от СТЕ, при което обстоятелството по см. на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ вр. с чл.223 ал.1 т.1 ЗУТ е безсъмнено установено. Правно значимите обстоятелства за действителното местоположение на строежа, техническите му характеристики и липсата на разрешение за изграждането му, правилно са установени от административния орган. Същият е индивидуализиран в достатъчна степен по местоположение, строителни материали, от които е изграден, вкл. с предназначение. Фактът на приобщаване на покривната тераса към ап.32 също е доказан посредством първата СТЕ, която прецизно е посочила, че премахнатите зидове не са към дневната на апартамента /която по проект е вътрешна, а не на фасадата/, а към двете спални. В тази вр. възприетото в заповедта за премахнат тухлен зид и поставената алуминиева дограма между дневната и покрив-тераса, като същата е приобщена към дневната на апартамента, не променя извода за приобщаване на покривната тераса към ап.32.

Съобрази се, че непрецизни размери в план - схема или окомерна скица към КА не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като факта не е относим към незаконност на строежа. В случая КА е връчен на пълномощник на жалбоподателя. Фактическите установявания в КА, съставен при оглед на място, представляват огледен протокол в административното производство, затова същия се преценява не по реда на чл.193 и чл.194 ГПК, а заедно с всички останали доказателства по делото. КА съдържа технически характеристики, потвърдени от първата СТЕ с несъществена разлика в площ, причината за което е пояснена от в.л. СТЕ потвърждава местоположение и описание на строежа, обосновано с Приложение № 1 към заключението посредством съпоставка между архитектурния проект и изпълненото на място и текста : „Действително, както е записано в акта, площта на покрив-терасата е присъединена към ап.32, въпреки, че в момента не може точно да се определи кое помещение с каква бъдеща функция ще бъде”. Жилището е във вид на фаза „Груб строеж” – няма монтирано оборудване и обзавеждане.”.Според първата СТЕ - премахнатите зидове не са към дневната на апартамента /която по проект е вътрешна, а не на фасадата/, а към двете спални. Именно двете спални граничат с допълнително изградената конструкция.

Предвид период на осъществяване на строежа, установим посредством дати на одобряване на проекта за сградата, на издаване на РС и Удостоверението за въвеждане в експлоатация, търпимост в случая е изключена по отношение всички хипотези на §16 ПР ЗУТ и § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ.

Тезата за неотложен ремонт не бе доказана, като в тази вр. са изложени съображения. Неотложен ремонт не е дефиниран самостоятелно в ЗУТ и също изисква преди извършването му да бъдат издадени съответни строителни книжа. Изпълняваните СМР не представляват строеж, за който не се изисква одобрен проект и РС – спрените СМР не попадат в обхвата на чл.147 ЗУТ и чл.151 ал.1 т.1 ЗУТ вр. с § 5 т.38 и т.43 ДР ЗУТ. СМР с приобщаване на покривна тераса към апартамент от жилищната сграда не представлява текущ ремонт в обхвата на дефиницията по §5 т.43 ДР ЗУТ поради промяна предназначението на приобщената тераса, вкл. към периода на изпълняваните СМР не е настъпило и условието от нот.акт № 141 от 05.12.2016г. /л.54 и сл./ - р.V, цитирано по – горе.

Жалбата се приема за неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

 

 

Отхвърля жалбата на ТАРАМЕКС ЕООД, гр.Пазарджик, ул.Мильо Войвода № 5, представлявано от А.А.., против Заповед № 20РД09 - 350 от 06.07.2020г. на Кмета на Район Северен - Община Пловдив.

Осъжда ТАРАМЕКС ЕООД, ЕИК *********, гр.Пазарджик, ул.Мильо Войвода № 5, представлявано от А.А., да заплати на Район Северен - Община Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                                                    Административен съдия :