Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен
състав, в
публичното заседание на двадесет и осми
юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
Мл.
съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в. гр. дело № 15566 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 116939 от
16.05.2019г., постановено по гр. дело № 10941/2015г. по описа на
СРС 165 състав, СБАЛАГ „М.д.“ ЕАД, с ЕИК ********е осъдено да заплати на В.Д. Д.Б.на
основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - сумата
от 5 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, причинени на 02.03.2010г. при пропадането на
А., находящ се в сградата на ответното дружество,
ведно със законната лихва, считано от 02.03.2010г. до окончателното изплащане,
като е отхвърлил иска за горницата до претендирания
размер от 10 000 лв, както и да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 525 лв. сторени в производството от
ищеца разноски.
Горепосоченото решение е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ответника – „А.“ ООД с ЕИК ********.
Срещу решението в частта му, в която е отхвърлен предявения иск до
10 000 лв. е подадена в законоустановения срек по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна
жалба от ищеца В.Д. Д.Б.чрез
процесуалния й представител адв. А.Д. от САК. В нея
се твърди, че обжалваното решение е законосъобразно в частта си за
отговорността на ответника за причинените вреди и за липса на съпричиняване от страна на ищеца. Навежда основания за
неправилност и необоснованост на определения размер на паричното обезщетение. Сочи,
че въпросни инцидент се е отразил негативно както на нейното здраве, така и на
състоянието на нероденото й дете, с което е била бременна в този момент. Моли
съда да отмени посоченото решение в тази части и да постанови друго, с което да
присъди на ищцата целия претендиран размер от
10 000 лв. Претендира заплащане на сторените в настоящата инстанция
разноски.
С подадена в срока на чл. 259, ал. 1
от ГПК въззивна жалба въззивникът-ответник, СБАЛАГ „М.д.“ ЕАД иска отмяна на обжалваното решение, в частта,
в която е осъден да заплати на ищцата сумата от 5000 лв,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, като се позовава на отменителните основания – незаконосъобразност и неправилност.
Възразява, че в хода на съдебното дирене пред първата инстанция не са
установени елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на
неговата отговорност за вредите, претърпени от ищеца. Твърди, че от събраните
по делото доказателства не може да се установи несъмнено, че претендираната вреда на пострадалата да е причинена при или
по повод изпълнение на възложена работа от дружеството – ответник. Липсвали и
доказателства за наличие на вина на натоварените да обслужват А.ното съоръжение лица, както и че не е установена
причинно-следствена връзка между деянието и вредата, чието обезщетяване се
претендира от въззвника-ищец. Намира за необоснован
общия извод на първата инстанция, с който е прието наличието на нарушения на
Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на А.и. Навежда
твърдения, че съдът неправилно е приел, че от страна на въззвника-ответник
е налице нарушение с неизпълнение на дадено предписание с Ревизионен акт № 7 от 18.08.2009г., издаден
от Държавен технически надзор. Сочи, че въпросното предписание не е дадено на въззивника-ответник, а на представител на третото лице
помагач – „А. – МБ-97 ООД“ Акцентира на обстоятелството, че от заключението на
посочения ревизионен акт се установява, че А.ът е бил
в добро техническо състояние, поради което направените в него препоръки нямат
отношение към техническата страна на инцидента. Посочва, че са направени
изпитания на блокировката на съоръжението и срокът на техническата му годност е
удължен до м. юни 2011г. Твърди, че първоинстанционният
съд е допуснал съществен пропуск при анализ на доказателствения
материал, събран по делото, като не е
обсъдил наличието на договорно задължение на третото лице помагач да поддържа в
техническа изправност А.ните съоръжения на въззивника-отоветник и съответно наличието на неизпълнение
на това задължение, довело до злополуката с ищцата. Счита за неправилен извода
на съда, с което е приета липсата на съпричиняване от
страна на ищеца, след като от събраните по делото доказателства категорично се
установява, че А.ът е бил претоварен, въпреки
указателните табели вътре в него и пред него за броя на пътниците и товароносимостта. Счита, че е безспорно оказано по делото,
че ищцата е следвало да ползва А.а, спазвайки правилата за лимит на брой лица
и тежест, което е обозначено и указано
на табели, както пред А.а така и вътре в него, които били задължителни за
използващите го. Счита, че след като
ищецът е влязъл в А. с общо над 14 човека, е
съзнавала възможните неблагоприятни последици, които могат да настъпят. Въпреки,
че техническата годност на А.а е била до 2011г. то инцидентът е станал поради
претовареност на кабината. Следователно всеки един от пътниците в това число и
ищцата е нарушил правилата за правилна
експлоатация на А.а, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. На последно място въззивникът – ответник оддържа при условията на евентуалност и възражение за
прекомерност на присъденото на ищеца обезщетение. С изложените доводи ответникът
мотивира искането се за отмяна на обжалваното решение и вместо него-
постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Прави и алтернативно искане с оглед наличие на данни за съпричиняване
въззивният съд да намали присъденото с обжалваното
решение обезщетение до справедлив размер. Заявява искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззивникът
– трето лице-помагач на ответника “А.-МБ-92“
ООД обжалва първоинстанционното решение в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 5 000 лв, представляващи неимуществени вреди - болки
и страдания, причинени на 02.03.2010г. при пропадането на А., находящ се в сградата на СБАЛАГ „М.д.“ ЕАД ведно със
законната лихва, считано от датата на злополуката до окончателното заплащане, с
доводи за незаконосъобразност. Възразява, че по делото не е доказано
причинените на ищеца вреди да са резултат от виновното поведение на негови
служители, на които от ответника е била възложена работата по поддръжка и
контрол на процесния А.. Възразява, че по делото не установено на кой
точно е възложена работата и дали изобщо е възложена, за да може да бъде
обсъждан и въпросът за вината на лицето, което я изпълнява. Възразява, че по делото
е безспорно доказан фактът, че процесният А. е бил
претоварен, като именно това е причинило падането му. Намира за неправилни
изводите на съда, с които е прието, че са налице нарушения на техническите
правила, разписани с Наредбата за безопасността и техническия надзор на А.и,
поради непосочване на конкретните правни норми, които са нарушени. Поддържа, че от приетата по делото техническа
експертиза се установява, че към момента на настъпване на злополуката процесният А. е бил технически изправен и е отговарял на
изискванията на нормативната уредба, регулираща обществените отношения по експлоатация,
поддръжка и надзор на съоръжения
с повишена опасност- А.и. Позовава се на
нормата на пар.3 от горепосочената Наредба, за която
поддържа, че по отношение на процесния А. изисква
единствено да отговаря на заверената от ГД „ИДТН“ техническа документация.
Твърди, че това съответствие се установява от представеното по делото и
заверено от ГД „ИДТН“ техническо досие на А.а. Моли
настоящата инстанция да съобрази доказания от вещото лице факт, че
предписанието, дадено с Ревизионния акт № 7/ 18.06.2009г. няма отношение и
принос за настъпване на процесната злополука.
Възразява, че настъпването на инцидента е резултат единствено от виновното
поведение и проявената груба небрежност от страна на ищеца, който самостоятелно
е взел решението да се качи в претоварения А..
В тази връзка намира за неправилен извода на съда, с който е приета
липсата на съпричиняване, включително и като не е
взет предвид фактът, че на етажа е имало общо четири А.а.
Намира за неправилен извода на съда, с който е прието , че ищецът е бил насочен
към ползването на процесния А. и не е имал друг
избор. По изложените съображения третото лице- помагач на ответника прави
искане за отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго от
настоящата инстанция, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Въззивникът – ищец В.Д.
Д.Б.оспорва и двете въззивни
жалби и заявява искане те да бъдат оставени без уважение на основания, подробно
развити в депозираните в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмени отговори на
жалбите. Твърди, че от служителите на третото лице- помагач на ответника, на
които работата по поддръжката на процесния А. е била
възложена от ищеца, са нарушени редица норми от Наредбата за безопасна
експлоатация и технически надзор на А.и- чл.4, чл.7,ал.1 и ал.2, чл.9 и
чл.10,ал.1,т.-т.6. Твърди, че от служителите на
третото лице – помагач не е изпълнено
нито едно от задълженията, възложени им с посочените правни норми. Счита, че липсата на дневник, който да е
воден от третото лице-помагач обосновава
единствения извод за неизпълнение на задължението по чл.9,ал.1,т.2 от
Наредбата- за извършване на функционални проверки за изправността и действието на А.а и
предпазните му устройства. Поддържа, че при наличие на неизправностите,
визирани в чл.10,ал.1 от Наредбата, които са установени по делото, процесният А. е следвало да бъде спрян от движение – до
отстраняването им, а съгласно ал.2 на чл.10 от Наредбата- достъпът до него да бъде незабавно прекратен
и опасните зони- обозначени и обезпасени. Намира за
напълно недоказано възражението на въззивниците за съпричиняване на вредоностния резлутат от него /ищеца/.
Поддържа, че претърпяните от нея неимуществени
вреди са безспорно доказани по делото.
Въззъвникът – ответник
СБАЛАГ „М.д.“ с подаден в срок отговор
оспорва изцяло въззивната жалба на ищеца.
Изразява становище, че постановеното решение в обжалваната частта и правилно, постановено въз основа на
събраните по делото доказателства и като
такова трябва да бъде оставено в сила.
От третото лице - помагач на ответника
„А. – МБ-97“ ООД е депозиран в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен
отговор на жалбата на въззивника-ищец, с който е
заявено становище за основателност на жалбата и искане за уважаването й.
Софийският
градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Трите въззивните жалби, с
които съдът е сезиран са допустими, като подадени в срока по чл.259 ГПК, от лица, имащи правен интерес от обжалването и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо,
настоящата инстанция дължи произнасяне
по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на
чл. 269, предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първата инстанция, с
които е обоснована основателността на предявения иск, изведени при правилно
установена по делото фактическа обстановка, поради това и на основание чл. 272
от ГПК- препраща към тях. В допълнение мотивите на първата инстанция и във
връзка с доводите, заявени с двете въззивни жалби,
настоящия съдебен състав приема следното:
Между страните по делото няма спор, а тези факти се установяват и от
събраните писмени и гласни доказателства, че на 02.03.2010г. при посещение в СБАЛАГ
„М.д.“, организирано като ден на отворените врати, ищцата - бременна в осмия месец, е претърпяла инцидент
- падане на А.а, обслужващ сградата на ответника, който пътувал посока надолу
от дванадесети към седми етаж, на който
не спрял, а продължил да пада до дъното на шахтата, в която се ударил. В
резултат на инцидента са й причинени
доказаните по делото с приетите експертни заключения неимуществени вреди
/физически увреди и психични болки и страдания/. Установено е, че въпросният А.
е инсталиран в болницата през 1976 г. и ползването му е разрешено от тогава,
той с товароподемност 500 кг. или до 6 лица. Безспорен е фактът, а той се установява и от
приетото по делото и неоспорено заключение на СТЕ, че процесният
А. е паднал в резултат на пренатоварването му- в него
са се намирали 12 -13 човека /според показанията на разпитания по делото св. В.М.–
л. 173, при допустими 6 човека, като общото тегло на пътниците, между които е
бил и ищецът, е надвишавало максимално допустимото от 500кг. Според показанията
на останалите свидетели – св. Е.С.Ф.- л. 126; св. К.П.К.-П.л. 152, също
пострадали от посочения инцидент, при пропадането на А.а вътре са били около
дванадесет човека, но са били поканени да се качат от придружаващата ги
акушерка, която като представител на
ответното дружество ги развеждала из болничното заведение.
Правният спор е по въпроса за
наличието или липсата на противоправност на
поведението на служителите, които са били натоварени от ответника с поддръжката
и обезпечаването на техническа изправност на процесното
съображение и тези, натоварени с осигуряване на
неговото правилно и безопасно ползване. Вторият спорен въпрос е за
наличието или липсата на съпричиняване на вредоностните последици от страна на ищеца.
По първия спорен въпрос настоящият съдебен състав приема, че от събраните
по делото доказателства безспорно се установява наличието на елемента от
фактическия състав – противоправност на поведението
на служителите, натоварени от ответника с поддържането и обслужването на процесния А.. Той представлява съоръжение с повишена
опасност, съгласно нормата на чл.32 от Закона за техническите изисквания към
продуктите /ЗТИП/. Ответникът се явява ползвател на това съоръжение с повишена
опасност по смисъла на пар.1,т.9 от ЗТИП. Именно
поради посочения особен статут на съоръжението – неговата повишена опасност,
нормата на чл.7 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на
А.и /НБЕТНА/ поставя като задължително условие и изискване към ответника-
ползвател за ползването на съображението – наличие на сключен писмен договор за
поддържането, преустройването и ремонтирането му с вписано в регистъра по чл.
36, ал. 1 ЗТИП лице, като такъв договор по делото се установи, че сключен с
третото лице- помагач.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза,
назначена и приета от първоинстанционния съд, чието заключение се кредитира изцяло и от
настоящия състав, причината за неконтролираното
променливо- ускорително движение на А.ната
кабина надолу било претоварването. Той бил предназначен да превозва до 6 бр.
пътници. При наличие на изправно устройство за претоварване, което да
осъществява контрол на товара и
сигнализация за това, той не нямаше да изпълни заявката за движение и не би
потеглил изобщо надолу. Преценката на състоянието на А.а след инцидента налага
извод, че максималната скорост на движение е превишена с 15 % и при такава
скорост ограничителят й е трябвало задължително да задейства хващача, изключвателя на електрическия двигател, клиновия
механизъм и други елементи на безопасността, които да спрат кабината при
пропадането в шахтата. Вещото лице е установила липса на балансиращи вериги
между А.ната кабина и противотежестите на А.а. Дали са заключение, че дори и тя да е била празна е
следвало да се задейства ограничителят на скоростта и да блокира движението й чрез
задействане на клиновия механизъм. Като причина
за увеличаване на скоростта е счетено теглото, в това число и теглото на
самата кабина. Според заключението на вещите лица по техническата експертиза,
приета в първоинстанционното производство, подобно
устройство за ограничаване на скоростта би могло да бъде монтирано, въпреки че
то не е било предназначено да предотврати падането на А.а, а
да не позволи потеглянето му. При техническа изправност на елементите на
ограничителя на скоростта, въжето, което минава през ролката на скоростния
ограничител и обтегача би издърпало клиновете, които се забиват с голяма сила в
релсите и това блокира падането на кабината. Но в процесния
случай въжето е било повредено и е имало предписание да бъде сменено. Това
означава, че независимо колко човека е имало в А.а, ако системата за
безопасност е била изправна, А.ът е нямало да потегли
или ако е тръгнал, ще се движи няколко метра и ще спре. Следователно възражението
на въззивника-ответник за липса на вина за настъпилия
инцидент е неоснователно. Настоящата инстанция счита намира, че от събраните по
делото доказателства е установено несъмнено, че първопричина за свободното
падане на А.а и последвалият удар в дъното на шахтата е единствено неизправност
на системата срещу свободно падане на кабината, която е развила скорост много над
допустимата. Предвид изложеното неоснователно се явява възражението на въззивника-ответник, че е ирелевантно
предписанието, дадено от компетентен проверяващ държавен орган, до болницата за
смяна на повреденото въже. По тези съображения настоящата въззивна
инстанция прави извод за наличие на виновно неизпълнение от страна на въззивника-ответник на задължителните предписания на
ревизионните указания на Държавен технически надзор от страна на служителите на
болничното заведение, които са натоварени да следят за годността и правилната
експлоатация на сградата и намиращите се в нея технически съоръжения. За
наличие на вина свидетелства и фактът на липса на подмяна на амортизираното
въже с ново и годно, което е налагало спиране на процесния
А. от експлоатация от същите тези служители на ответника. Това означава, че
оставянето на А.а в движение, с достъп за ползване от неограничен кръг лица, след изтичане срока за
изпълнение на предписанията е съставлява нарушение на установените от закона
правило и норми за експлоатация. Предвид изложеното в конкретния случай е
несъмнено, че е налице виновно неизпълнение на задълженията на служители на въззивника-ответник.
Въззивният
съд намира за неоснователно твърдението на въззивника-ответник,
че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е взел предвид
наличието на договор за абонаментно обслужване за поддръжка техническа
изправност на А.ите, сключен между ответника и
третото лице помагач. В жалбата са наведени доводи, че ответникът не е възложил
на свой служител задължения по обезпечаване сигурността на А.ите, а е наел за това друг субект, който е със специален
предмет на дейност, с нает собствен квалифициран персонал в областта на
обслужването сигурността на А.ите. Твърди се, че
обжалваното решение противоречи на т. 3 на ППВС № 17 /1963г. Настоящата
инстанция намира това становище за неоснователно. Според постановките на
цитираното постановление, отговорността от непозволено увреждане, когато по
договор между двете предприятия едното е
възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпят
вреди, от значение е да се изясни същността на сключения договор. Ако съгласно
договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа
със свои работници, при негов контрол и организация на работа, отговорстта на вредите от непозволеното увреждане е в
тежест на това предприятие. Ако обаче организацията на работа, ръководството и
контролът й принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от работници
на другото предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на
предприятието , чиято работа се извършва. В процесния
случай е прието наличието на втората визирано в постановлението хипотеза.
Следователно отговорност за причинените неимуществени вреди от настъпилата
злополука носи възложителят по договора за абонаментно обслужване, а не
изпълнителя. Предвид изложеното настоящата инстанция намира за неоснователни
доводите на въззивника-ответник, че вина за инцидента
има третото- лице помагач, в частност негови служители.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има
гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни
действия. За да се ангажира отговорността на ответника по
посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за
определено лице би възникнала деликтна отговорност,
както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента
от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – виж.
Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление
№ 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, Постановление
№ 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум
на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до неспазване на
правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява
в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа. От това следва, че по така
предявения иск следва да се установят следните елементи от фактическия състав,
пораждащ тази отговорност: противоправно действие или
бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква
работа от ответника, причиняване на вреда на ищеца - при или по повод
изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Доказателствената тежест за установяване на тези елементи
от фактическия състав носи ищецът по правилото на чл.154,ал.1 от ГПК. Във
всички случаи на непозволено увреждане вината на причинителя на вредата се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на
ответника е при оспорване, да обори законовата
презумпция, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Ирелевантна за отговорността по чл.49 от ЗЗД е личността на конкретното лице/лица, реализирало противоправното
деяние при или по повод възложената му работа. Ето защо неоснователно се явява
възражението на третото лице-помагач за освобождаването му от отговорност само на основание - неустановяване на
конкретните нарушители в случая.
С обжалваното решение СРС е приел, че исковата претенция за неимуществени вреди е основателна, след като е счел, че от съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласни
доказателства и неоспорените заключения на съдебно-техническата,
съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертиза безспорно е установен
фактът на претърпените неимуществени
вреди от ищеца, изразяващи се както във физическо увреждане, така и в
психически травми, както и за доказан фактът, че уврежданията са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на служители на както на ответника, така и на третото лице-помагач на
ответника, като последните са били
натоварени от ответника по силата на
сключен договор с работата за абонаментно обслужване и поддръжка в
техническа изправност на процесния А.. Настоящият
съдебен състав намира този извод на първата инстанция за законосъобразен и
правилен. Действително в обжалваното решение не са посочени конкретните правни
норми, които са нарушени от служителите на ответника и тези – на третото лице-
помагач, но това не се отразява на законосъобразността на крайния извод на
съда, с който е прието, че по делото е
доказано тяхното противоправно поведение.
Настоящият съдебен състав приема, че по делото е
доказан фактът, че към датата на настъпването на процесния
инцидент - 02.03.2010г А.ът не
е бил изправен. По делото е безспорно обстоятелството, а то е потвърдено и от
неоспореното заключение на СТЕ, приета в първоинстанционното
производство, че процесният А. е бил товарен.
Съгласно изискването на т.3.18 от представения по делото БДС 1240-74 от 1974г.
товарните А.и, предназначени за ползване без придружител, при които полезната площ на пода на кабината не съответства на
принципа на свободното запълване, трябва да бъдат съоръжени с ограничител на
товари. Това изискване е било в сила към
момента, в който процесният А. е бил въведен в експлоатация от ответника – през
1976г., като от неоспореното заключение на СТЕ се установява, а и самият
ответник признава, че посоченото изискване за А.а не е спазено. В тази връзка –
неоснователно е позоваването на ответника на разпоредбата на пар.3,ал.1 от НБЕТНА, с твърдението, че спрямо процесния А. не е било налице изискване да бъде снабден със
съоръжение за ограничител на товара, тъй като такова изискване е било налице,
още повече че по делото не е представена и техническата документация, надлежно
заверена от компетентния орган, съгласно изискването на цитираната правна
норма. Именно във връзка с липсата на
техническата документация за процесния А. по делото
не може и да се приеме, че той е бил предназначен за ползване от пътници с
придружител, за да се изключи спрямо него приложението на изискването на т.3.18 от БДС 1240-74.
Представените по делото: свидетелство от производителя на А.а, Акт за
техническо освидетелстване, както и разрешително от 1976г. не заместват
техническата документация на съоръжението, която е визирана в нормата на пар.3,ал.1 от Наредбата. Дори хипотетично да се приеме, че
по техническа документация процесният А. е бил
предвиден за ползване с придружител и да се приеме, че този придружител е бил
осигурен от ответника в лицето на придружаваща ги акушерка, съгласно
показанията на св. К.К.-П., този придружител категорично не е отговарял
на изискванията по чл.15, ал.2 от Наредбата и не се установява да е изпълнил
предписанията, дадени в двете точки на ал.2 на чл.15 от Наредбата. От показанията на св.К.К.-П.
се установява, че именно по указанията на осигурения от ответника придружител,
която им е отворила товарния А. и ги е приканила да се качат в него, в А.а са се качили повече от допустимия брой и
килограми лица и се е стигнало до пренатоварването.
Действително, от неоспореното заключение на СТЕ и показанията на св. М.се
установява, че освен процесния А. на етажа е имало и
други А.и и ищецът и другите лица, участвали в обиколката на болницата, са разполагали принципно с възможността да ги
ползват. Въпреки така установеното обстоятелство, настоящият съдебен състав приема, че
отговорността за пренатоварването на процесния А. отново е на служителя на ответника, тъй като
ищецът е следвал стриктно указанията му. Нещо повече посещението на ищеца в
болничното заведение е било по предварително отправен покана от страна на въззивника-ответник до неопределен брой бременни жени да се
запознаят с условията там. При организираното посещение в болничното заведение за ищеца не е възникнало съмнение за
възможността от пренатоварване на съоръжението
предвид големината на А.а и дадените от придружащата
ги акушерка указания за качване. Предвид
изложеното настоящия състав намира за напълно неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца.
От събраните по делото доказателства се установи, че
към датата на инцидента процесният А. въобще не е
следвало да бъде в движение. От представения по делото ревизионен акт № 7 от 18.06.2009г. се установи, че при извършената проверка на
посочената дата от дирекция „Държавен технически надзор“ е установен технически
проблем с въжето за ограничител на скоростта, като е постановено то да бъде
подменено в срок до 3 месеца. Независимо, че е определен посочения срок,
настоящият съдебен състав приема, че при наличие на проблем с въжето за
ограничител на скоростта , ответникът е бил длъжен незабавно да преустанови
ползването на процесния А., съгласно задължителното
нормативно предписание, дадено с разпоредбата на чл.10,ал.1,т.7 от НБЕТНА. В
нарушение на нормативната забрана, постановена от посочената разпоредба,
ответникът е продължил да ползва процесния А.. От
друга страна, поради липса на
доказателства по делото от страна на третото лице- помагач да е изпълнено
задължението, възложено му с нормата на чл.9,ал.1,т.7 от НБЕТНА - за водене на
дневник, в който да се отразява техническото състояние на А.а
и резултатите от извършените проверки и ремонти и към който
се прилагат екземпляр от чертежите, схемите
или сертификатите за извършените ремонти и преустройства на А.а и декларациите
за съответствие на заменени предпазни
устройства, в който дневник е
следвало да бъде отразен предписаният с ревизионния акт ремонт на
въжето-ограничител на скоростта, не може
да се приеме, че тази неизправност на А.а
е била отстранена в определения с ревизионния акт срок и към датата на
настъпване на процесния инцидент. В тази връзка,
независимо от експертното заключение на СТЕ, че падането на А.а няма връзка с
въжето ограничител на скоростта, последното обстоятелство е ирелевантно,
тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че А.ът не е бил в пълна изправност. Тази извод се прави въз
основа на липсата на доказателства предписаният с ревизионния акт ремонт да е
извършен. Ето защо настоящият състав намира, че в случай, че ответникът бе
спазил нормативното изискване на чл.10,ал.1т.7 от Наредбата не би се стигнало и
до процесната злополука. С оглед гореизложените
мотиви, настоящият съдебен състав приема, че по делото е безспорно доказано
наличието на проявено противоправно поведение както
от страна на служители на ответника, така и на такива на третото
лице-помагач, в резултат на които е
настъпила и процесната злополука.
Основните
спорни между страните въпроси във въззивното
производство са свързани с размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди и наличието на принос на пострадалата за настъпването на вредоносния
резултат.
Настоящият
съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и
паричната престация, законодателят е дал възможност
на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия
размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на
ВС/. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял
увреденият, включително допълнителното влошаване състоянието на здравето,
козметични и друг външни дефекти, силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е той, продължителност на
лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице
да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Във всички случаи като
база за определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди
служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за
доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществените вреди, като не се допуска размерът на обезщетението да бъде и
източник на обогатяване на пострадалия.
При определяне
на този размер на обезщетението настоящият съдебен състав взе предвид, на първо
място - характера на получените физически
вреди на ищеца, на второ място отражението на инцидента върху психиката на
ищцата. Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза, неоспорена и
приета от страните в първоинстанционното производство
и кредитирана и от настоящата инстанция, преживеният от ищцата инцидент с
падането на А.а, в който била тя с нероденото си дете и съпруга си имат характер на стресор с негативни и трайни негативни отражения върху
психичното и психосоциалното функциониране. Стресогенното събитие е обусловило отрицателни емоционални
състояния и преживявания. Съдът зачита и доказаният по делото факт със
събраното гласно доказателство /показанията на съпруга на ищцата - св. Й.д.Б./,
че ищцата е изпитвал силни тревоги и
безпокойство по време на престоя си в болница не само за своето здраве, но и
здравето на нероденото им още дете, които притеснения продължават няколко
години след инцидента. Съобразява и обстоятелството, че след раждането на
детето им в продължение на повече от половин година не само не е могла да се
обслужва сама, но не е могла пълноценно да се грижи и за детето им. Съдът взема
предвид и обстоятелството, че физическите болки и страдания на ищеца са били с
продължителност около шест месеца, като по-интензивни са били в първите тридесет
дни включително съобразява, че и към датата на приключване на устните
състезания по делото пред първата инстанция – близо осем години след инцидента,
те не са отшумели. Инцидентът се е отразил и на социалния й живот, като след
него според показанията на съпруга й е станала доста по-затворена и необщителна.
Предвид изложеното настоящият състав
разглеждания
случай съобразявайки от една страна – вида, тежестта и броя на уврежданията,
възрастта на пострадалата, който към момента на увреждането е била на 31
години, състоянието в което се е намирала – бременна в осми месец, обстоятелствата,
при които е настъпило увреждането – при организирано посещение в болнично
заведение заедно с други бременни, интензивността на търпените болки и
страдания от ищцата, както и тяхната продължителност, в т.ч. продължителността
на възстановителния период повече от половин година, през които не е могла не
само да обслужва себе си, но и да се грижи за новороденото си дете.,о
отражението върху психическото й състояние
- страх и притеснение да ползва А.и повече от пет години след инцидента, претърпените
медицински интервенция, а от друга страна – липсата на трайни последици за
здравето, личното, професионалното и общественото благополучие на ищцата,
възстановеното й състояние, съществуващите в страната обществено-икономически
условия към момента на настъпване на вредите, стандарт на живот, средно
статистически размер на доходите /през 2010 год. годишният общ доход средно на
лице от домакинство е 3648 лв., а средногодишният разход – 3 278 лв., съобразно
данни на Националния статистически институт/, както и създаденият от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи, без
той да има самостоятелно значение /субективната преценка за справедливо
определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка
за пропорционалност, доколкото справедливостта е елемент от правната реалност/,
въззивният съд намира, противно на приетото от СРС,
че определянето на 10 000 лв. би било справедливо по размер обезщетение за
търпените неимуществени вреди /виж Решение № 69 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 4686/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 32 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 3335/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 108 от 15.08.2016 г. по т. д. №
1074/2015 г., ІІІ т. о., ТК, Определение № 673 от 26.11.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 691/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 462 от 23.05.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 1133/2019 г., IV г. о., ГК, които съдебни актове са само сравнителен
ориентир, а не коректив, каквито са фактите и обстоятелствата по настоящото
дело; За претърпените болки и страдания от същия инцидент на съпруга й - Й.Д.Б.СГС
е присъдил обезщетение в размер на 9 000 лв. с Решение № 5509/16.08.2018г.,
постановено по гр. д. № 5406/2017г. от IIв състав на СГС/. Определянето на по-малък размер на
обезщетението от посочения не би съответствал на изискванията на
справедливостта. По отношение размера на дължимото на въззивника - ищец обезщетение за претърпяните
неимуществени вреди – физически и
психически болки и страдания, настоящият съдебен състав приема, че
справедливият размер на това обезщетение, определен съгласно нормата на чл.52
от ЗЗД е пълният претендиран размер от 10 000 лв. Гореизброените
обстоятелства съдът приема, че определят присъждане на обезщетението в пълния претендиран размер от 10 000 лв.
Същевременно първоинстанционният
съд правилно е приел, че възражението на ответника за съпричиняване
се явява неоснователно основателно, поради следните съображения:
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди, респ. увеличил е техният размер /или необходимо е действията или
бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие, но не е необходимо
наличието на вина/. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна – ответника – виж т. 7 от ППВС №
17/1963 год. и т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2014 год., ОСТК. В конкретния случай не е налице съпричиняване на вредоностния
резултат от страна на ищеца, освен по изложеното по-горе в мотивите съображение
и предвид доказаното обстоятелство, че към датата на злополуката процесният А. не е следвало да бъде в движение, тъй като е
следвало да е спрян в съответствие с чл.10,ал.1,т.7 от Наредбата.
Предвид гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че сумата от 10000 лева,
справедливо репарира претърпените от ищеца
неимуществени вреди, като тази сума следва да му се присъди, на основание
чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 02.03.2010г.
- до окончателното изплащане.
Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която
предявеният иск е отхвърлен за разликата над 5000 лв. до размера от 10 000
лв., която искова претенция подлежи на уважаване ведно със законната лихва от
деня на деликта – 02.03.2010г. до окончателното
изплащане. Първоинстанционното решение трябва да бъде
отменено в частта му , в която ищцата е осъдена да заплати на ответника
разноски в размер на 525 лв. В останалата обжалвана част решението на СРС
следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход
на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът
- ответник дължи на ищеца разноски за първата инстанция размер на 1050лв. и за въззивното производство –1101.90 лв. представляващи
заплатена такса за въззивно обжалване и платен
адвокатски хонорар.
Воден от горните мотиви, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 116939 от 16.05.2019г., постановено по гр. дело № 10941/2015г. по описа на
СРС 165 състав в частта, в която е отхвърлен иска с правно
основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на
ищеца В.Д. Д. Б., ЕГН ********** предявен срещу СБАЛАГ
„М.д.“ ЕАД, с ЕИК ********за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер
от 10 000 лв. /т. е. за сумата от 5 000 лв. /, и в частта, с която
ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 525 лв. – разноски в първоинстанционото производство ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СБАЛАГ „М.д.“
ЕАД, с ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Д. Д.Б., ЕГН ********** на основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД разликата над 5 000 лв. до
размера от 10 000 лв. /т. е. сумата от 5000 лв./, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, причинени на
02.03.2010г. при пропадане на А., находящ се в
сградата на СБАЛАГ „М.д.“, ведно със законната лихва от 02.03.2010г.- до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА СБАЛАГ „М.д.“
ЕАД, с ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Д. Д.
Б., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1050лв. /хилада и петдесет лева/, представляваща разноски за първата
инстанция и сумата от 1101.90 лв. /хиляда сто и един лева и деветдесет
стотинки/, представляваща разноски във въззивна
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 116939 от
16.05.2019г., постановено по гр. дело № 10941/2015г. по описа на
СРС 165, в останалата
обжалвана част.
Решението е постановено при участието на
третото лице-помагач на ответника – „А.“ ООД.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.