Решение по дело №1955/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1541
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Димитър Димитров Михов
Дело: 20227050701955
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Гр. Варна, ………….

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен състав в публично заседание, проведено на трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                                                                            ДИМИТЪР МИХОВ

 

         при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАНД № 1955/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на “С. ” ЕООД, ЕИК ** , със седалище и адрес на управление гр. ** , представлявано от В.К.  С. , чрез адвокат Д.А. срещу Решение № 944/08.07.2022г., постановено по н.а.х.д. № 20213110205238/2021г. на Районен съд гр. Варна, XIII състав, с което е изменено наказателно постановление № 03 – 2100173/10.11.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, като санкцията е намалена до предвидения в закона минимум – 1500 лева.

С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са подробни доводи за това, че за да е съставомерно деянието следва да е налице предварително сключен трудов договор, какъвто в настоящия случай липсва. Твърди се, че неправилно съдът не е кредитирал показания на свидетелите Д. и М. относно обстоятелството дали е бил налице подписан трудов договор към момента на проверката. Сочи се, че както АНО, така и съдът не е изяснил в пълнота относимите относно твърдяното нарушение факти и обстоятелства, както и че не е извършена правилна и пълна оценка на доказателствения материал. Твърди се, че не става ясно кой е св. Б. , от чиито показания съдът е направил извод, че е осъществено нарушението, предвид факта, че такъв свидетел не е разпитван в хода на въззивното производство. Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение и измененото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

         Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуалния си представител Началник отдел „АИПО“ Д.О. , оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка  съгласно чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена в срока по чл.63в от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима.

         Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е започнало по жалба на “С. ” ЕООД, ЕИК **  срещу наказателно постановление № 03 – 2100173/10.11.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева. С обжалваното решение районния съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената спрямо дружеството имуществена санкция на 1500 лева. За да постанови своето решение, въззивната инстанция е приела за установено от фактическа страна следното:

Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 03-2100173/29.10.2021 г. за това, че “С. ” ЕООД е допуснало до работа лицето М.И.М. , ЕГН **********, на длъжност „общ работник строителство на сгради“ в “С. ” ЕООД, в строителен обект – жилищна сграда, находяща се в гр. **, стопанисван от дружеството, преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, с което е извършило нарушение на чл.63, ал. 2 от КТ. В предвидения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН тридневен срок не са постъпили писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление. За да постанови съдебното решение, Районен съд гр. Варна е обсъдил становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Извършената от съда служебна проверка е констатирала, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са съобразени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че са посочени всички съставомерни признаци на нарушението и всички относими към тях факти, поради което нарушението е индивидуализирано по начин, позволяващ на въззивника да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава.

Решението е правилно.

         Настоящият състав намира направените с касационната жалба възражения за неоснователни.

         По отношение на твърдение, че  елемент на нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ е именно предварително сключен трудов договор, поради което липсата на такъв води до несъставомерност на деянието, настоящият съдебен състав го възприема като неоснователно. Описаните договорености от работника с дружеството пред проверяващите за уговорено между тях трудова функция, работно време, работно място, възнаграждение, почивки и т. н., са все елементи на трудовия договор, по които страните са постигнали съгласие и с оглед изпълнението му работникът е бил допуснат на 11.10.2021г. на работа на строителния обект. Това се установява и от представеният подписан екземпляр от трудовия договор, в който работника и работодателя са се подписали, че работника постъпва на работа на 11.10.2021 година. Поради това неоснователни и в несъответствие с доказателствата са поддържаните и в касационната жалба доводи на дружеството за неправилност на извода на ВРС, а и на наказващият орган и актосъставителя, че не е доказано, че е осъществило нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Видно от справката в преписката, Уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ е създадено в 15:27 часа на 11.10.2021 г. и регистрирано след проверката, което в съвкупност с останалите доказателства кореспондира с извода на ВРС, че е доказано, че работникът е бил допуснат до работа преди да му е връчено копие от него и от трудовия договор, което е нарушението описано в АУАН и НП. Изпълнителното деяние, с осъществяване на което се осъществява състава на нарушението на чл. 63, ал. 2 от КТ се изразява в допускане на работник до работа от работодателя, без да е изпълнено по отношение на него задължението за предоставяне на документите по чл. 63, ал. 1 от КТ. Оборено от доказателствата е твърдението на работодателя в жалбата, че не е извършил такова нарушение.

Въззивният съд е изяснил фактическата обстановка, като е събрал гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Постановил е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви защо кредитира изцяло показанията на св. И. и св. И. , респ. защо кредитира частично показанията на св. М. и св. Д. . Кредитираните гласни доказателства в съвкупност с останалите приети по делото писмени доказателства са дали основание на съда да приеме, че констатациите на контролните органи по време на проверката са верни. По отношение на възражение, че в хода на въззивното производство не е разпитван свидетел на име Б. , настоящата инстанция счита, че при посочване на имената на разпитания свидетел Варненски районен съд е допуснал техническа грешка, която по никакъв начин не влияе на валидността на съдебното решение. Допуснатата техническа грешка от Районен съд - Варна не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

Категорично установено по делото е, че “С. ” ЕООД в качеството му на работодател е допуснал до работа М.И.М. , ЕГН **********, преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.

По категоричен начин по делото се доказва, че касационния жалбоподател е осъществил състава на нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ и основателно е ангажирана отговорността му. Правилни се явяват изложените от въззивния съд доводи относно индивидуализацията на наложената спрямо дружеството имуществена санкция, съответно намаляването й в минимален размер.

Настоящият състав намира за неоснователно възражението на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение. Касационните жалби се разглеждат съгл. чл.63в от ЗАНН от Административния съд по реда на глава дванадесета от АПК, но на основанията, предвидени в НПК. Съгласно чл.348 от НПК, решението подлежи на отмяна или изменение по касационен ред, когато е нарушен законът; когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила; когато наложеното наказание е явно несправедливо. Необосноваността не е сред касационните основания и не може да служи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът не следва да обсъжда това изведено от начина на формулиране на касационната жалба основание.

         Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на спора, в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.

         По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р  Е  Ш  И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 944 от 08.07.2022 г. на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 20213110205238 по описа на съда за 2021 година.

ОСЪЖДА “С. ” ЕООД, ЕИК ** , със седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от В.К.  С. , да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

 

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                        

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: