Решение по дело №938/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 януари 2024 г.
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20237260700938
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

218

Хасково, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XII тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ИВА БАЙНОВА

Членове:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-И.
ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар СВЕТЛА И. и с участието на прокурора ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ канд № 20237260700938 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на К.И.К., чрез адв. М.Т. ***, против Решение № 204 от 10.07.2023 г., постановено по АНД № 417 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-1253-002077/18.01.2023 г. на Началник група в ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково.

В касационната жалба са развити бланкетни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Най-напред се твърди, че съдът дължал пълна служебна проверка на обжалваното НП за неговата правилност, обоснованост и съответствие с процесуалните правила, която не бил извършил. Поддържа се и че обжалваното решение противоречало на доказателствата по делото и на установеното от тях действително положение. Освен това се сочи, че се касаело за нарушение, установено при „рутинна“ проверка, от което не били настъпили и не биха могли да настъпят вредни за обществото последици. То имало инцидентен характер за жалбоподателя, било извършено при смекчаващи вината обстоятелства и представлявало по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид, а предвидената санкция се явявала несъразмерно тежка. Ето защо извършеното деяние, макар формално да осъществявало признаците на предвиденото в закона административно нарушение, било малозначително и неговата обществена опасност била явно незначителна, поради което били налице основанията за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 204 от 10.07.2023 г., постановено по АНД № 417 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково, и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното НП, като се претендира и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Началник група в ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 204 от 10.07.2023 г. по АНД № 417/2023 г. Районен съд – Хасково е потвърдил НП № 22-1253-002077/18.01.2023 г. на Началник група в ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на К.И.К. е наложена глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За да постанови този резултат, районният съд е приел най-напред, че при издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна, доколкото съвсем ясно и точно са били посочени датата на нарушението, мястото на извършването му, обстоятелствата и фактите, при които е било извършено нарушението и всички други елементи от обективна му страна. Правилна била и правната квалификация на нарушението, като следвало да се има предвид, че същата била в единство и отговаряла на описанието на нарушението с думи. На следващо място, НП е било издадено от надлежен орган и в законоустановените срокове на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН. По същество съдът е намерил, че от кредитираните показания на двамата разпитани свидетели и от писмените доказателства по делото в това число и постановлението на РП-Хасково и изисканата справка от КАТ се доказвало безспорно извършеното от жалбоподателя нарушение както от обективна, така и от субективна страна, а именно, че същият е управлявал на 01.11.2022 г. в гр. Хасково, на бул. „Илинден“ до номер 131, в посока бул. „Освобождение“ лек автомобил „Ауди Кю 7“ с номер на рама WA1LMAFE4FD018006, без поставени рег. табели и без автомобилът да е бил регистриран по надлежният ред, като е знаел, че автомобилът не е бил регистриран по надлежният ред, но въпреки това го е управлявал в гр. Хасково.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

По отношение на общите твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, следва да се отбележи, че касационната жалба в тази й част е абсолютно бланкетна, тъй като не съдържа каквото и да е било конкретно оплакване, което да бъде обсъдено от касационната инстанция. Само за пълнота на изложението е необходимо да се подчертае, че в постановеното от Районен съд – Хасково решение изрично е изследвано спазването на изискванията относно компетентността, формата и съдържанието на издаденото НП, и на тази основа е направен законосъобразен извод за липсата на процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. В тази връзка е уместно да се посочи и че напълно голословно се явява възражението, че контролираната инстанция не била извършила дължимата пълна служебна проверка на обжалваното НП за неговата правилност, обоснованост и съответствие с процесуалните правила. В жалбата до районния съд не се съдържат искания за ангажиране на допълнителни доказателства, а по делото, вкл. и с оглед релевираните в нея отменителни основания, не се установява необходимост от служебното събиране на други такива за разкриване на обективната истина. На следващо място, правилни са изводите на съда за наличието на обективната и субективната страна от състава на нарушението. Безспорно е доказано в случая, че касаторът е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, както и че е бил напълно наясно с това релевантно обстоятелство, а наложеното в случая наказание е определено съобразно предвидените в закона вид и размер, и то на минимума.

Оплакването на касационния жалбоподател, че в случая били налице основанията за прилагане на чл. 28 ЗАНН, е неоснователно. Това е така, защото разпоредбата на действащия и към датата на нарушението чл. 189з ЗДвП /обн. в ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. / императивно изключва приложното поле на визирания институт на маловажния случай за нарушенията по ЗДвП.

По тези съображения съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 204 от 10.07.2023 г., постановено по АНД № 417 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: