№ 8236
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110107887 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. Д. Б. срещу „Т. Б. К.“
ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл.
242 КТ за сумата от сумата от 7000 лв., представляваща сбор от неплатените трудови
възнаграждение /в нетен размер/ за периода от 01.10.2020 г. до 11.11.2021 г.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника на
длъжността „технически сътрудник“ по силата на трудов договор № 001 от 02.07.2015
г. Посочва, че договореното основно трудово възнаграждение е било в размер на 700
лв. Посочва, че считано от 11.11.2021 г. трудовото правоотношение с ответника е било
прекратено. Поддържа, че ответникът не й е изплатил дължимото трудово
възнаграждение за периода от 08.03.2020 г. до 11.11.2021 г. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да изплати на ищцата
сумата от 7000 лв., представляваща сбор от неплатените трудови възнаграждение /в
нетен размер/ за периода от 01.10.2020 г. до 11.11.2021 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на
делото, проведено на 11.07.2022 г., представител на ответника не се е явил, без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането
по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за
последиците по чл. 238 ГПК. В същото съдебно заседание ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
1
чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя
възможността за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника, поради
което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е претендирал такива в размер от 1172 лв., от които 800 лв. за
платено адвокатско възнаграждение, 300 лв. депозит за експертиза и 72 лв. такса към
ЧСИ за връчване на покана за доброволно изпълнение, като по делото са представени
доказателства за извършването им. Ищцата обаче не е била длъжна да заплаща
разноски за депозит за експертизата, доколкото същият е платим от бюджета на съда,
както е указано в определението за насрочване на делото, а отделно от това е отменено
определението за допускането й предвид констатиране наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, при което не е необходимо провеждане на
съдебно дирене. На следващо място, сумата от 72 лв. не представлява разноски по
настоящото производство, нито са наведени доводи това да са разноски направени в
производство по обезпечение на бъдещ иск, в какъвто случай същите би следвало да се
присъдят в исковото производство. Ето защо следва да бъдат присъдени разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по
сметка на СРС държавна такса съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА „Т. Б. К.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на В. Д. Б., ЕГН
**********, на основание чл. 128, т. 2 КТ във вр. с чл. 242 КТ сумата от 7000 лв.,
представляваща нетно трудово възнаграждение за периода от 01.10.2020 г. до
11.11.2021 г., ведно със законната лихва от 16.02.2022 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т. Б. К.“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на В. Д. Б., ЕГН **********, сумата от 800 лв. разноски по производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Т. Б. К.“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на СРС сумата от 280 лв., представляваща държавна такса по
делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3