Р Е Ш Е Н И Е
№105
22.02.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 1150 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „ЛЪКИ АВ“ ЕООД, с ЕИК по Булстат: ….., адрес по
чл. 8 от ДОПК и адрес за кореспонденция: гр.С., ул.“С. Р.“ № .., представлявано
от управителя и едноличен собственик на капитала А.Д.В. срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-598-0075188/08.10.2020г.,
издадена от Ж.Н.М. - Началник отдел в дирекция „Оперативни дейности“ Пловдив
при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят твърди, че с
посочената заповед на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, на дружеството била
наложена ПАМ - запечатване на търговски обект -пицария "Верди", находяща
се в гр.С., ул.“В. Л.“ № .., стопанисвана от „ЛЪКИ АВ“ ЕООД и забрана за достъп
до обекта за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Дружеството обжалвало заповедта по
административен ред пред горестоящия орган - Директор на Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С Решение №
ГДФК-157/05.11.2020 г. същият отхвърлил жалбата като неоснователна.
Жалбоподателят счита обжалваната
заповед за незаконосъобразна и немотивирана, като изтъква следните съображения
в подкрепа на тези си доводи:
Същата била издадена, видно от
изрично посоченото в нея, въз основа на протокол от извършена на обекта
проверка сер. АА № 0075188/04.10.2020г., при която било констатирано, че
дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 3 , ал. 1 от Наредба Н -
18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118 , ал. 1 от ЗДДС, а именно при
извършената от проверяващия орган контролна покупка на 04.10.2020 г. на 2 бр.
минерална вода, 1 бр. кафе, 1 бр. чай и 2 бр. пици на обща стойност 19.90 лв., заплатени
в брой на М.С.Х. - сервитьор, преди легитимацията на проверяващия, не била
издадена ФКБ от наличното в обекта, въведено в експлоатация и работещо към
момента на проверката ФУ, описано по номер на ФУ и номер на ФП, или от кочан с
ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006
г. на МФ. Прието било, че дружеството, като задължено по смисъла на чл. 3 от
наредбата лице, не е спазило реда и начина за издаване на съответния документ
за продажба, което представлява нарушение на състава по чл. 3 , ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Прието било,
че извършеното нарушение се доказва и от установеното наличие на положителна
касова разлика в размер на 39.07 лв. между наличните парични средства в касата –
677.96 лв., съгласно приложения опис на парични средства в касата и разчетената
касова наличност – 638.89 лв. по данни от ФУ.
С оглед констатираното с протокола
за проверка, административният орган приел, че са налице предпоставките на чл.
186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за налагане на ПАМ
„запечатване на обект за определен срок, който съгласно закона е до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции“ , както и забрана за
достъпа до обекта за този срок, на лице, което не спази реда и начина за
издаване на съответния документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка, като в случая определил този срок за конкретно извършеното от
дружеството нарушение да бъде 14 дни.
Жалбоподателят счита, че заповедта е
необоснована, а в частта за продължителността на срока, за който се налага ПАМ -
немотивирана. Наличието на правно основание за налагането на ПАМ не освобождавало
органа, издал заповедта, да обоснове преследваните от закона цели с налагането
на тази мярка и по-конкретно тези, визирани в чл. 22 от ЗАНН и как същите ще
бъдат постигнати именно с налагането на ПАМ. Освен че били изброени по принцип
целите на ПАМ, административният орган не посочил как в случая ще бъдат реализирани
тези цели спрямо дружеството и във връзка с конкретното нарушение. На следващо
място, административният орган, дори в случаите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС, при които действал при условията на обвързана компетентност, без да
има правна възможност да осъществи преценка дали да бъде наложена такава мярка
или не, бил длъжен да извърши обективна преценка за конкретната тежест на
нарушението при определяне на продължителността на срока на наложената ПАМ. В
случая такава преценка не била извършена и така определеният срок за
запечатване на обекта не отговарял на тежестта на конкретно констатираното
нарушение. Посочените в заповедта обстоятелства не представлявали конкретни
обективни факти, свидетелстващи за конкретната тежест на нарушението и за
степента на засягане на държавния и обществен интерес от конкретно
констатираното нарушение по време на проверката. Макар деянието само по себе си
да представлявало нарушение на наредбата, предвиждаща задължение за лицата,
извършващи продажби на стоки и услуги в търговските обекти, да регистрират чрез
издаване на касова бележка от монтирано в обекта и регистрирано в НАП фискално
устройство, всяка извършена продажба, за която плащането е в брой, и да водело
до ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, то
налагането на ПАМ „запечатване на обекта“ за определен срок задължавала
административният орган да издаде заповед, в която да определи
продължителността на срока, като в тази част същият следвало да мотивира това
свое решение с конкретни обективни данни, а не с теоретични положения, както
било в конкретния случай.
По отношение на констатираната в
момента на проверката касова разлика в размер на 39.07 лв. неправилно било прието,
че е доказателство за извършеното нарушение и в резултат вероятно и на други
неотчетени за деня продажби от обекта, тоест, че се касаело за едно трайно
установено поведение от търговеца да не се маркират на наличното в обекта ФУ
извършените продажби от обекта. Много често клиентите при заплащане на
стойността на поръчката оставяли на сервитьорите суми като бакшиш, които суми
сервитьорите често държали при останалите пари в касата. Поради което
неправилно било прието, че от страна на проверяваното дружество е налице едно
трайно антифискално поведение. В заповедта не били посочени и какви са
конкретните последици от това нарушение, които били взети предвид при
определяне на продължителността на наложената ПАМ. В този 14-дневен период
дружеството щяло да бъде лишено от възможност да развива дейност в обекта, чрез
която да реализира приходи и да покрива текущите си разходи по отношение на
този обект. Към жалбата по административен ред било приложено копие на ФКБ
0006711 от 04.10.2020г., от която се виждало, че за извършената от органите по
приходите контролна покупка бил издаден служебен бон веднага след проверката,
тоест нарушението било отстранено и реално липсвало от същото вреда за фиска. Макар
фискалният бон да бил издаден след извършеното плащане и легитимиране от страна
на проверяващите инспектори, то безспорно установявал, че по отношение на
процесната покупка приходът не бил укрит към момента на издаване на заповедта
за налагане на ПАМ.
Налагането на ПАМ преди издаване на
наказателното постановление обосновавало извод за нарушение на целта на този
вид административна принуда. До момента на подаване на жалбата, макар срещу
дружеството да имало съставен АУАН, все още липсвало произнасяне на административния
орган с издаване на НП. По този начин лицето се лишавало от признатото му от
закона право да иска прекратяване на мярката при наличие на предпоставките по
чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, при условие, че заплати санкцията, наложена му за
извършеното нарушение и представи молба с приложени доказателства за заплащане
на санкцията. Така че в случая издадената преди издаване на НП заповед за ПАМ
предотвратявала преди всичко извършването на търговска дейност и реализирането
на приходи, а не гарантирала своевременното заплащане на задълженията от страна
на задължените лица.
С оглед на гореизложеното, се моли
съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваната ЗППАМ №
ФК-598-0075188/08.10.2020 г. като неправилна и незаконосъобразна. Прави се
искане за присъждане на разноските по делото, съобразно списък за разноските,
представен от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание.
Ответната страна – Началник
на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив към Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител, в
представено по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Моли за
присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство от
юрисконсулт съобразно представен списък на разноските.
Административен
съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Предмет
на административното производство е Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-598-0075188/08.10.2020г., издадена от Ж.Н.М. -
Началник отдел в дирекция „Оперативни дейности“ Пловдив при Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
на „ЛЪКИ АВ“ ЕООД гр.С. е наложена принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект - пицария "Верди", находяща се в гр.С.,
ул.“В.Л.“ № .., стопанисвана от „ЛЪКИ АВ“ ЕООД и забрана за достъп до обекта за
срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, като е
определено запечатването да се извърши в срок до три дни от датата на влизане в
сила на заповедта.
Обжалваната
заповед е издадена след извършена на 04.10.2020г. от служители на Главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, Отдел "Оперативни
дейности" Пловдив, проверка на търговски обект – пицария
"Верди", находяща се в гр.С., ул.“В.Л.“ № .., стопанисвана от „ЛЪКИ
АВ“ ЕООД. При проверката от органите по приходите била извършена контролна
покупка на 2 бр. минерална вода, 1 бр. кафе, 1 бр. чай и 2 бр. пици на
обща стойност 19.90 лв., която
била заплатена в брой от Е. П. С. – проверяващ орган, на М.С.Х. – сервитьор в
обекта, при което не била издадена фискална касова бележка от наличното
въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство Datecs
DP-150, с рег. номер на ФУ в НАП № 4374483,
с ИН на ФУ № DT830048 и ИН на
ФП № 02830048 или от
кочан с ръчни касови бележки. По време на покупката ФУ в обекта било в работен
режим. При проверката на касовата наличност било установено, че разчетената
касова наличност от намиращото се в обекта фискално устройство е в размер на 638.99 лева, а фактическата наличност е в размер на 677.96
лева. В резултат на това била установена разлика между разчетената касова
наличност от ФУ и фактическата такава в размер на 39.07 лева.
Посочените
обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка серия сер.
АА № 0075188/04.10.2020г.,
подписан от контролните органи и от присъствалата при проверката М.Х.. Така
констатираното е преценено като нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, поради което на дружеството
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F574661/11.10.2020
г. По делото липсват данни дали въз основа на този АУАН е издадено НП. По повод
нарушението на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ с
оспорваната по настоящото дело заповед, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, Началникът на отдел "Оперативни
дейности" Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП е наложил по отношение на дружеството и принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни. Заповедта е връчена на представляващия дружеството –
управителя А. Д. В. на 18.10.2020 г., видно от разписката към нея. Срещу
заповедта е подадена жалба пред Директора на Дирекция "Оперативни
дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. С
Решение № ГДФК–157/0511.2020г. Директорът на Дирекция "Оперативни
дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП,
връчено на управителя на дружеството на 24.11.2020г., е отхвърлил като
неоснователна подадената жалба срещу издадената заповед, довело до подаване на
настоящата жалба пред съда чрез административния орган.
При така
установените факти, от правна страна съдът стигна до следните изводи:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, от неговия адресат - надлежна страна с право и
интерес от обжалване. Жалбата, подадена на 03.12.2020г. и заведена в
деловодството на ТД на НАП, ЦУ – София с вх.№ 26-А-243/04.12.2020г., се явява
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният
директор на НАП е орган по приходите. Видно от т. 1 от Заповед №
ЗЦУ–1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, директорите на Дирекции
"Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели "Оперативни
дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" в Централно управление на НАП, са оправомощени да
издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
В случая оспорваната заповед е издадена от Началника на отдел "Оперативни
дейности" Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, поради което съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган в
рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от
пороци в този аспект, които да обосновават нищожността й.
Заповедта
е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно
установени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на
акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока за изпълнение на ПАМ, срока и реда за обжалването й. Съобразно нормата на
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с
мотивирана заповед, тоест регламентирано е изискването издаденият административен
акт да съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая
изискванията на чл. 59 от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за
налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, включително и фактическите и правните
основания за издаването й.
В
обжалваната заповед се съдържат и мотивите на административния орган досежно
конкретно определения срок на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае
за принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, с
максимална продължителност 30 дни, то в случая, излагайки мотивите си относно
тежестта на конкретното нарушение, административният орган е аргументирал
продължителността на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект и
забрана на достъпа до него за срок под средния, предвиден в закона, а именно –
14 дни. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е
обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При упражняване на правомощието си за определяне
на срока на налагане на ПАМ, административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието с целта на закона и спазването на пределите на оперативната
самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в
рамките на законоустановения такъв, като изложените в самия акт мотиви на
административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът
намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на
конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за срок от 14 дни, административният
орган е действал в съответствие с изискването на принципа за съразмерност,
регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че
преустановяването на търговската дейност в обекта на жалбоподателя посредством
прилагането на ПАМ, ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. Доколкото законът регламентира задължение за
правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях
продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане,
неизпълнението на това задължение има за последица ангажиране отговорността им
посредством налагане на съответното административно наказание и прилагането на
ПАМ от вида на процесната. Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на
противоправното поведение на търговеца - неотчитане на касови приходи и
предотвратяване на последващо нарушение от същия вид. Административният орган
се е съобразил с вида на търговския обект – питейно заведение с площ от 200
кв.м., с капацитет 60 бр. места, характера на търговската дeйност – продажба на богат асортимент от
бързооборотни стоки, предлагащи се на достъпни цени, което е предпоставка за
реализиране на големи обороти и с множество потенциални клиенти, предвид
ключовата локация на обекта, който се намира на комуникативно място,
характеризиращо се с голям човекопоток. Взета е предвид и констатираната
положителна касова разлика в размер на 39.07 лева, и обосновано е счетено, че
за постигане целта на закона в конкретния случай е необходимо и достатъчно да
бъде приложена ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на достъп до
същия за 14 дни.
При
извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения, които да
обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание. Проверката е
извършена в присъствието на представляващ дружеството, а резултатите от същата
са подробно описани в Протокол за извършена проверка сер.
АА № 0075188/04.10.2020г.,
подписан без възражения от М.Х. – сервитьор в обекта и служител на дружеството,
като по този начин адресатът на заповедта своевременно е уведомен за започване
на административното производство и му е осигурена възможност да даде
обяснения, да направи възражения и да представи доказателства, оборващи
направените в протокола констатации, което не е сторено.
По
отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира
следното:
Съгласно
приложимата материалноправна норма - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ при
извършване на доставка/продажба. С чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е въведено задължение
за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и
отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаването на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, фискалният и системният бон са хартиени
документи, регистриращи продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския
обект, по която е заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Задълженията по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС по-подробно са регламентирани в
издадената от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС,
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. В чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. (в приложимата редакция към
датата на извършване на проверката) изрично
е предвидено задължението за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. След като в настоящия казус е безспорно, че
процесният обект отговаря на легалната дефиниция за търговски обект по § 1, т.
41 от ДР на ЗДДС, то при извършването на продажби на стоки и услуги в него за
търговеца на общо основание съществува задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
респективно по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Нарушаването на
това задължение, на каквото се е позовал административният орган, за да приложи
процесната ПАМ, е установено със съставения от контролните органи Протокол за
извършена проверка № сер. АА № 0075188/04.10.2020г., който като изготвен по
установените форма и ред от органи по приходите при изпълнение на служебните им
правомощия представлява на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК годно доказателство
за установените при проверката факти и обстоятелства. Те се подкрепят изцяло и
от описаните в протокола и приложени по административната преписка писмени
доказателства. Обективираните в констативния протокол констатации не са оборени
от жалбоподателя с ангажиране на допустими и относими доказателства, поради
което съдът приема за безспорно установено, че „ЛЪКИ АВ“ ЕООД гр.С. не е
изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., да издаде фискален бон при извършване на
плащането. Това неизпълнение на задължението е юридически факт, пораждащ
правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Налице е предвидената в закона
хипотеза, обуславяща материална законосъобразност на приложената мярка.
Доказателство за неотразената продажба при извършената покупка на стоки на
стойност 19.90 лева е и констатираната положителна разлика между фактическата
наличност на парите в касата и отразената такава във фискалното устройство.
Атакуваната
заповед е издадена и при съблюдаване на законовата цел. В тази връзка отново
следва да бъде отбелязано, че при налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, с произтичащата
от това забрана за достъп до обекта по чл. 187, ал. 1 от същия закон,
административният орган действа при условията на обвързана компетентност, а при
упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ - при
условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол
подлежи спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая, както
вече бе посочено, определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на
законоустановения такъв, а изложените мотиви обосновават постигането целта на
закона и спазването на принципа за съразмерност. Оспорваната ПАМ е наложена с
цел преустановяване на противоправното поведение на търговеца - неотчитане на
касови приходи и предотвратяването на последващо нарушение от същия вид, с
оглед защитата интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на
продажбите и коректно установяване размера на публичните задължения. Очевидно
административният орган се е съобразил със спецификите на търговския обект, с
установения оборот и размера на констатираното разминаване между действителната
и касовата наличност и обосновано е счел, че за постигане целта на закона в
конкретния случай е необходимо и достатъчно да бъде приложена ПАМ - запечатване
на търговския обект и забрана на достъп до същия за 14 дни.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че налагането на ПАМ преди издаване на
наказателното постановление обосновава извод за нарушение на целта на този вид
административна принуда. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС изрично
предвижда, че ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, тоест след като е констатиран осъществен фактически състав на
административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Административният орган
налага принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, като действа в
условията на обвързана компетентност, без да има право на преценка дали да
приложи ПАМ или не, и в същото време е независим от хода на административно-наказателното
производство. Неправилно жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 187,
ал. 4 от ЗДДС, според която принудителната административна мярка се прекратява
от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и
след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена
изцяло. От тълкуването на цитираната разпоредба следва, че заплащането на
имуществената санкция води до прекратяване изпълнението на ПАМ, тоест след като
такава вече е била наложена, но няма отношение към законосъобразността на заповедта
за налагането й.
Досежно
твърденията в жалбата, че допуснатото нарушение е било отстранено и реално
липсвала нанесена от същото вреда на фиска, съответно липса на укрит приход,
следва да бъде отбелязано, че този факт е неотносим в конкретния случай,
доколкото не е предвидена възможност на органите по приходите, след като
установят извършено нарушение по чл. 186 от ЗДДС, да не наложат принудителна
административна мярка или да преценят нарушението като маловажно такова. Тези
твърдения биха имали значение при налагане на административна санкция, но не и
при прилагане на принудителна административна мярка, какъвто е настоящият
случай, поради което са ирелевантни за изхода на настоящия спор.
Съобразно
изложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и
законосъобразна, а подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед
изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК
жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът, като съобрази
характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, намира, че в полза на държавното учреждение НАП (в чиято структура е
издателят на акта), следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а не претендирания размер от
200 лева.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЛЪКИ
АВ“ ЕООД, с ЕИК по Булстат: …., адрес по чл. 8 от ДОПК и адрес за
кореспонденция: гр.С., ул.“С. Р.“ № .., представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала А.Д.В., срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-598-0075188/08.10.2020г., издадена от Ж.Н.М.
- Началник отдел в дирекция „Оперативни дейности“ Пловдив при Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ЛЪКИ АВ“
ЕООД, с ЕИК по Булстат: …., адрес по чл. 8 от ДОПК и адрес за кореспонденция:
гр.С., ул.“С.Р.“ № .., представлявано от управителя и едноличен собственик на
капитала А. Д. В., да заплати на Национална агенция за приходите сумата в
размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :