№ 369
гр. Плевен, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500707 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 740/19.07.2021г. Плевенски районен съд по гр. дело №
513/2021г. по описа на същия съд е осъдил на основание чл.49 вр. чл.45 от
ЗЗД ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ЕИК **********, **********, представлявана от
Кмета, да заплати на В.С.П. с ЕГН ********** от гр.Плевен, **********,
сумата от 399,40 лева, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди от нанесени щети на автомобила и марка „Фиат“ модел
„Пунто“ с рег.№ **********, изразяващи се в ожулвания и надирания на
преден десен калник, задна дясна врата и задна лява врата, по време на
репатрирането му на 02.12.2020г. от ул.Иван Миндиликов в гр.Плевен до
паркинг, ползван от ОП „Център за градска мобилност, находящ се зад
Исторически музей гр.Плевен, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 02.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата като за
разликата до 1000 лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
Осъдил на основание чл.17 от Договор за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Извършване на услуги с техническо средство тип „Паяк“
1
за принудително преместване на ППС на територията на Община Плевен,
„КРИС ОЙЛ“ ЕООД ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен **********, представлявано от Д.Х. да заплати на ОБЩИНА
ПЛЕВЕН, ЕИК **********, **********, представлявана от Кмета сумата от
399,40 лева представляваща обезщетение за неточно изпълнение на сключен
между страните договор от 02.09.2017г. ведно със законната лихва върху
главницата считано от 23.02.2021г. до окончателното изплащане, като за
разликата до 1000 лева отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Осъдил на основание чл.78 ГПК ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ЕИК **********,
**********, представлявана от Кмета, да заплати на В.С.П. с ЕГН **********
от гр.Плевен, **********, разноски в размер на 219,67 лева.
Осъдил на основание чл.78 ГПК В.С.П. с ЕГН ********** от гр.Плевен,
********** да заплати на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ЕИК **********, **********,
представлявана от Кмета, разноски в размер на 60,06 лева.
Осъдил на основание чл.78 ГПК „КРИС ОЙЛ“ ЕООД ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен **********, представлявано
от Д.Х. да заплати на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ЕИК **********, **********,
представлявана от Кмета в размер на 39,94 лева.
Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част е подадена
въззивна жалба от ОБЩИНА ПЛЕВЕН – ответник в производството. В нея се
правят оплаквания, че същото е порочно – постановено в нарушение на
процесуалния закон и необосновано. Навеждат се доводи, че съгласно
разпределената от съда доказателствена тежест, ищеца е следвало да докаже
действие от страна на изпълнителя, респ. нарушение на задължение, от което
да са причинени вредите по автомобила на ищеца, както и връзката между
тях. Счита, че такива доказателства не са събрани, напротив съдът е
обосновал тезата си да установяването им само върху презумцията за вина по
чл.45 ал.2 от ЗЗД. В тази насока показанията на разпитаната свидетелка и
заключение на съдебно-техническата експертиза са косвени доказателства и
не вотядт до възприетия от съда краен извод. Счита, че коснтетираните от
вещото лице деформации и одрасквания, които съдът е приел за причинени от
преместването на колата няма как да се получат, предвид технологичния
процес на това преместване, който изключва взаимодействие с други части на
автомобила освен колелата. Моли решението да бъде отменено, като вместо
2
него се постанови друго, с което искът в уважената част да се отхвърли, като
претендира и присъждането на разноски.
В законоустановения срок е подаден писмен отговор от въззивеамата
В.П., чрез адв.Р. М. – ищца в производството. В нея се оспорва въззивната
жалба , като неоснователна. Твърди се, че от представените по делото
протоколи, съставени от служители на Община-Плевен и на фирмата
извършила преместването, както и от показанията на свидетелката К. по
несъмнен начин се установява факта, че уврежданията на автомобила са
причинени при неговото преместване, тъй като в първия документ те не са
описани, а са констатирани при предаването на автомобила на паркинга.
Заявява, че със свидетелски показания не може да се опровергава
съдържанието на официални свидетелстващи документи, каквито са двата
протокола описващи щетите по автомобила. Поради това моли решението да
бъде потвърдено, като законосъобразно.
В съдебно заседание становищата и доводите се поддържат от
процесуалните представители на страните.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението само в
частта, в която е уважен главния иск в осъдителната част.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
3
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото.
Правилно и обосновано на събраните по делото доказателства РС-
Плевен е приел за изяснена фактическата обстановка, която накратко е
следната:
Безспорно е и се установява от приложеното по делото свидетелство за
регистрация, че въззиваемата В.С. е собственик на лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Пунто“, сив металик, с рег.№ **********.
Също безспорно е , че автомобилът е управляван и ползван от сина на
ищцата – Н.П.П., за което е представено пълномощно с нотариално заверени
подписи.
Не се спори и, че на 02.12.2020г. процесният автомобил бил спрян на
**********, след знак В27, съгласно който е забранен престоя и паркирането
след знака.
С писмено нареждане от инспектор П.В.Л. – служител на Община
Плевен за принудително преместване №007957/02.12.2020г. в 9.50ч. е
разпоредено принудителното преместване на автомобила чрез използване на
автомобил тип „Паяк“ на специализиран паркинг, находящ се в гр.Плевен,
**********.
С протокол за принудително преместване №008636 от от същата дата и
час подписан от водач/кранист А. се извършва принудително преместване,
като са констатирани следните видими неизпръвности: „ожулено“.
В 10,00 ч. е изготвен приемопредавателен протокол за пиемане на
автомобила на специализиран паркинг, находящ се в гр.Плевен, **********,
подписан от Б.Н. - предаващ и К.Т. - приемащ, в който е отразено подробно
какви щети е имал автомобила, а именно драскотини по врати, брони,
калници, капаци, прагове, престилки, джанти, огледала.
В 10,25 часа процесният автомобил е предаден на Н.П., син на ищцата,
като в изготвения нов приемопредавателен протокол е отразено, че „след
транспорт на колата от паяка има видими нови драскотини от двете страни на
колата, около задните врати на двата калника, малко отзад на колата.“
Спорни по делото са въпросите: Налице ли е увреждане на автомобила,
4
причинено при неговото преместване от служители на фирмата извършваща
принудително преместване, и отговорна ли е въззивната община за обезвреда
на тези вреди?
Изцяло правилни и обосновани на събраните по делото доказателства са
изводите на съда за наличие на всички изискуеми елементи на състава за
непозволено увреждане от страна на фирмата извършваща възложената й от
Община Плевен работа и следователно за заплащане на обезщетение за тези
вреди от възложителя на тази работа.
По отношение на оспорените във въззивната жалба, като недоказани
факти на причиняване на увреждането при преместване на автомобила и
причинната връзка между действията на служителите и настъпилите вреди,
съдът счита, че представените с отговора на ИМ от ответника писмени
документи, които имат характера на официални свидетелстващи, са напълно
достатъчни, за да установят времето и мястото на настъпване на вредите,
както и връзката с преместването на автомобила. Освен тях по делото са
събрани и гласни доказателства, които изцяло ги потвърждават.
Представените нареждания и протоколи са съставени от длъжностни лица на
Община гр.Плевен и съответните служители на извършващата конкретното
действие фирма, поради което отразените в тях небрагоприятни факти няма
как да бъдат оспорени със свидетелските показания на част от тези
служители.
За времето от 9.50ч., когато е издадено нареждането за преместване на
автомобила и същото е започнало, съгласно протокола до 10.25ч. на
02.12.2020г. автомобила се е намирал в държане на служители на Община
Плевен и фирмата осъществяваща принудително преместване. В първото
нареждане не са посочени никакви вреди, в протокола от 9.50ч. е посочено
само „ожулено“. В протокола от 10.00ч., с който автомобилът се предава на
специализирания паркинг са описани: „драскотини по врати, брони, калници,
капаци, прагове, престилки, джанти, огледала“. В протокола от 10.25ч. са
посочени: „след транспорт на колата от паяка има видими нови драскотини от
двете страни на колата, около задните врати на двата калника, малко отзад на
колата.“
Имайки предвид факта, че за времето от 9.50ч. до 10.25ч. единствено
служители на Община Плевен и извършващата преместването фирма са били
5
в пряк досег с автомобила, за което самите те са съставили съответните
писмени документи то единствения възможен извод е, че рязко нарастналия
брой увреждания по външните части на автомобила е причинен по време на
неговото преместване до специализирания паркинг, чрез т.н. „Паяк“. Няма
данни други лица да са имали досег до автомобила в този период, което
изключва възможността вредите да са причинени от друг. Наведените в тази
насока доводи, че технологията на самото преместване не позволявала да се
причинят такива вреди, че не са установени конкретни противоправни
действия са изцяло неоснователни. Дали технологията на извършване на
манипулацията позволява или не е въпрос без правно значение в случая.
Важното е, че от съставените от самите служители документи е видно, че
тези одрасквания, описани, като видими нови, са причинени по време, когато
автомобилът се е намирал в държане на извършващата преместването фирма.
Как точно са причинени – дали от взаимодествие с колани или с други части
на специализирания автомобил „паяк“ също е без значение. Налице е
действие от страна на служител на фирмата, извършваща тази дейност от
името на Община Плевен, която й е възложена по силата на представения
договор на л.43. Това действие е противоправно, тъй като се нарушава
основния принцип в правото, че никой не може да вреди другиму.
Действително по делото не е представена заповед на кмета на Община
Плевен, с която да възлага конкретен контрол върху действията по
принудително преместване, но по силата на чл.38 ал.1 б.“б“ вр. с ал.5 от
НАРЕДБА № 3 за обществения ред при използване на пътни превозни
средства на територията на Община Плевен, негова е отговорността за
организацията и контрола за дейността по принудително преместване. По
силата на чл.14 от представения договор за извършване на преместване с
техническо средство „Паяк“ за всяка преместено ППС се съставя протокол,
който следва да съдържа изброена информация, включително установени
видими неизправности.
След като в представения такъв от 9.50ч. е посочено само „ожулено“, а в
10.00ч. са конкретизирани множество надрасквания, то действието на
съответните лица е в нарушение, както на общия принцип, така и на
конкретните задължения, вменени им с цитирания подзаконов акт и договора,
което е достатъчно, за да бъдат определени като противоправни.
Вината в случая се счита за доказана по силата на чл.45 ал.2 от ЗЗД, а от
6
доказателствата по делото не се оборва тази законова презумпция.
Отговорността на Общината се ангажира по силата на разпоредбата на
чл.49 ЗЗД, предвиждаща, че този който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. В случая безспорно е установено, че Община
Плевен е възложител по договор за възлагане на обществена поръчка 3 с
предмет извършване на услуги с техническо средство тип „паяк“ за
принудително преместване на ППС на територията на Община Плевен.
Действително от заключението на вещото лице се установява, че не
всички констатирани повреди по автомобила е възможно да са причинени при
това преместване. Затова и правилно съдът е приел, че съобразно същото
заключение и разпита на вещото лице в съдебно заседание преки вреди от
действията по преместването са причинени щети единствено върху преден
десен калник, задна дясна врата и задна лява врата. В тази връзка и
показанията на свидетелката В. К., която твърди непротиворечиво, че двете
десни врати не са били надрани, когато е слизала от автомобила в Плевен, но
когато са го взели от паркинга, вече били надрани.
Тези преки вреди от действията по преместване подлежат на обезвреда,
като вещото лице е изчислило, че размерът на обезщетението е 399.40лв.
С оглед гореказаното Окръжният съд счита, че искът е доказан по
своето основание и в размера, в който е уважен. Обжалваното Решение на
Плевенски районен съд, е валидно, допустимо и обосновано на
доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона. Липсват
основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва да бъде
потвърдено. С оглед подробността и обстоятелствеността на изложените към
първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция препраща и към
тях на основание чл.272 от ГПК.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 740/19.07.2021г., постановено от
Плевенски районен съд по гр. дело № 513/2021г. по описа на същия съд, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
7
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280
ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8