Мотиви към присъда №198/20.11.2017г. по НОХД №462/2017г., изготвени на 09.01.2018г.

 

         Котелската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия И.В.И. за извършено от него престъпление по чл.210, ал.1, т.3, предл.2, вр. чл.209, ал.1 от НК.

         Пострадалият от престъплението, редовно и своевременно призован се явява в съдебно заседание и предявява граждански иск като моли да бъде конституиран в качеството на частен обвинител. Съдът прецени, че гражданския иск ще затрудни наказателния процес и не го прие за съвместно разглеждане. Конституира пострадалия в качеството на частен обвинител.

          В съдебно заседание представителят на РП- К. счита, че обвинението повдигнато на подсъдимия е доказано по несъмнен начин и предлага той да бъде признат за виновен по обвинението по чл.210, ал.1, т.3, предл.2, вр. чл.209, ал.1 от НК като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца, което да бъде изтърпяно ефективно.

         Подсъдимият се явява в съдебно заседание с упълномощен защитник. Не се признава за виновен. Дава подробни обяснения и лично и чрез защитника си моли съда да го оправдае.

 

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 02.11.2010г. Котелският районен съд е издал на основание чл.404, т.1 и чл.405, ал.1 от ГПК изпълнителен лист във връзка със заповед за изпълнение №225/01.11.2010г., в сила от същия ден по ЧГД №350/2010г. по описа на съда. С този изпълнителен лист били осъдени К.Х.Ч. и Х.И.К. да заплатят сумата от 2620,31 лева, представляващи просрочена главница, дължима по кредит от 2007г., сумата от 2092,91 лева, представляваща договорна лихва върху посочената главница, сумата от 127,49 лева, представляваща наказателна лихва върху посочената главница и сумата от 296,97 лева, представляваща законна лихва. В случая Х.К. бил поръчител на кредитопучателя К.Ч.. Поради невъзможност дължимата сума да бъде събрана от кредитополучателя Ч., кредиторът Банка „ДСК” ЕАД- С. чрез регионален център Б. насрочил изпълнението на задължението към поръчителя Х.К.. За целта бил ангажиран частен съдебен изпълнител покойната П. Р. с район на действие С. окръжен съд. Пред частния съдебен изпълнител било заведено изпълнително дело №20138350400572/2013г., длъжник по което бил именно пострадалия Х.К.. За да защити своя интерес св. К. наел за свой адвокат подс. И.. Сключил с него договор за правна защита и съдействие №4/04.08.2013г., кочан №44, серия Б, №139198. Съгласно този договор подс. И. като лице упражняващо адвокатска професия трябвало да представлява пострадалия К. и да защити интересите му пред Банка „ДСК” ЕАД по образуваното изпълнително дело №20138350400572/2013г.

На 04.08.2013г. в гр. К. спрямо пострадалия К. вече било предприето принудително изпълнение по посоченото задължение. Подс. И. убедил пострадалия К., че трябва да се предприемат действия за разсрочване на плащанията. Било договорено между подс. И. и св. К. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. След сключването на този договор за правна защита и съдействие подс. И. обяснил на пострадалия К., че на основание чл.454 от ГПК е възможно да бъдат внесени 30% от изискуемата сума и да бъде придобито правото да бъде сключено споразумение, въз основа на което да се разсрочи плащането за останалата сума като в този случай нямало да тече лихва по изплащане на сумата. Подс. И. в качеството на адвокат, пълномощник в кръга на пълномощията му по договора за правна защита и съдействие обяснил на пострадалия К., че се касае за сума от 1600 лева, които трябва да бъдат внесени по изпълнителното дело за да бъде получено това право на разсрочване на плащанията.

На 04.08.2013г. в гр. К. подс. И.И. в качеството си на пълномощник в кръга на пълномощията му по цитирания по- горе договор за правна защита и съдействие обяснил на пострадалия К., че няма нужда да ходи със съпругата си, св. В.К. ***, за да внесе сумата по сметката на съдия изпълнителя във връзка с изпълнителното дело, защото самият той имал дела в гр. П. и пътьом щял да мине през гр. С. като им направи услуга и сам внесе сумата. Пострадалият К. му повярвал, приел предложението му и същия ден на 04.08.2013г. му предоставил сумата от 1600 лева в качеството му на негов адвокат пълномощник в кръга на пълномощията му по договор за правна защита и съдействие. Съставена била квитанция №04 от 04.08.2013г., в която изрично се посочвало, че сумата от 1600 лева се получава от подс. И., предоставена му от пострадалия К. за вноска с оглед споразумение по чл.454 от ГПК по изпълнителното дело.

В действителност подс. И. не внесъл никаква част от предадената му сума по изпълнителното дело, а я придобил под предлог, че тази сума му се дължи за адвокатско възнаграждение.

По делото е изготвена съдебно- графическа експертиза, от заключението на която е видно, че подписът на позицията „Подпис:” в квитанция №29/15.09.2011г. и подписът на позицията „Подпис:” в квитанция №04/04.08.2013г. предадени на 18.05.2016г. по досъдебното производство с протокол за доброволно предаване от св. Х.И.К. са положени от подс. И.В.И..

 

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Х.К., В.К., К.Ч. и И.Ч. дадени по време на съдебното следствие. Показанията на свидетелите К., К. и Ч. са безпротиворечиви, логични, взаимно допълващи се и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Ето защо съдът ги кредитира изцяло.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в пълен обем, тъй като те противоречат на показанията на тези трима свидетели. Неговите обяснения представляват негова защитна теза и с тях подс. И. цели да бъде оневинен. Обясненията му кореспондират с показанията на тези трима свидетели К., К. и Ч. дотолкова, доколкото от тях става ясно, че той действително е взел сумата от 1600 лева от пострадалия К.. В останалата част, с която твърди, че тези пари му се дължат и едва ли не пострадалият му дължи още пари за работата, която щял да свърши съдът не кредитира и те наистина представляват негова защитна теза.

Обясненията на подс. И. освен това противоречат и на показанията на св. И.Ч.. Макар св. Ч. съвсем лаконично да потвърди, че познава и подсъдимия и пострадалия и че това познанство е във връзка със службата, която изпълнява все пак той категорично заяви, че не си спомня да е ходил при него подс. И. във връзка с някакво процесуално представителство.

 Съдът дава вяра на всички писмени доказателства събрани, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената съдебно- графическа експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

 

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подс. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова че на 04.08.2013г. в гр. Котел, с цел да набави за себе си имотна облага, парична сума в размер на 1600 лева възбудил заблуждение у Х.И.К., че ще внесе тази сума като плащане по чл.454 от ГПК по изпълнително дело №20138350400572/2013г. по описа на частен съдебен изпълнител №835, П. Р. с район на действие Окръжен съд- С. и с това му причинил имуществена вреда в размер на 1600 лева като деянието е извършено от пълномощник в кръга на пълномощията му по договор за правна защита и съдействие №04/04.08.2013г., кочан №44, серия Б, №139198.

Съдът следва да направи кратък анализ на престъплението, за което е било повдигнато обвинение на подсъдимия И.. Престъплението „Измама” е резултатно, увреждащо престъпление, тъй като законът изисква вследствие на акта на имуществено разпореждане, да е настъпила имотна вреда. Обект на престъплението измама са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост, както върху движими, така и върху недвижими вещи. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице. От обективна страна измамата се характеризира с няколко особености. Първо, измамата е престъпление с два предмета- измаменото лице и ощетеното имущество. Ощетеното имущество трябва да се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения така, че той да може да се разпорежда с имуществения предмет. Най- често този имуществен предмет са пари или други движими вещи, но е възможно да са и недвижими вещи, или други имуществени права. Друга особеност е неправилната представа на измаменото лице. Тя трябва да се отнася до правното основание или до условията, при които то ще осъществи акт на имуществено разпореждане. Тази представа може да се прояви в три форми- заблуждение, при което се касае за формиране на неправилни представи у измаменото лице, относно определени факти от действителността, които могат да се отнасят до всички обстоятелства, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Другата форма е неопитността, която е свързана с придобития от измамения опит, относно начините за сключване на сделки, тяхната форма и други съществени обстоятелства. Третата форма е неосведомеността, тя се изразява в липсата на познания за част от действителността и тази непълнота на познанието също е от значение за вземане на решението за имуществено разпореждане. Изпълнителното деяние на измамата се осъществява само чрез действие и също има три форми. Възбуждане на заблуждение, което представлява такова въздействие върху съзнанието на измамения, което формира у него неверните представи. Втората форма е поддържане на заблуждение, при което деецът проявява активност, с цел утвърждаване на една невярна представа и има определен принос за заблуждението. Третата форма е използване на заблуждение, на неопитност или неосведоменост като субектът има съзнание за вече формирана неправилна представа, с която се солидаризира. От субективна страна е необходимо деецът да е действал с пряк умисъл и с користна цел. Той предвижда, че вследствие на своето въздействие върху измамения у него ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече възникнали такива или че ги използва. Той също така предвижда, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане и в резултат на този акт, едно чуждо имущество ще бъде увредено. Наред с всичко това, той цели имотна облага за себе си или за другиго като съзнава неизбежността на настъпилата имотна вреда.

В хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че извършител на деянието измама е подс. И.. От показанията на разпитаните свидетели се установи по безспорен и категоричен начин, че на 04.08.2013г. в гр. К. подс. И.И. е въвел в заблуждение пострадалия Х.К., че предоставената сума от 1600 лева той ще внесе по предназначение, съгласно описаното в квитанцията, а именно по изпълнителното дело при частен съдебен изпълнител покойната П. Р.. Деянието подс. И. е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Извършил е деянието с користна цел. Той е съзнавал, че тази сума не му се дава като хонорар, а с цел да се внесе по изпълнителното дело, за да се разсрочи останалата сума по дълга. Подс. И. е знаел, че тази сума не е за адвокатско възнаграждение, тъй като той е договорил съвсем различна сума, а именно 480 лева, което е видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие №04/04.08.2013г. Тази сума от 1600 лева представлява имуществена облага за подс. И. и съответно имуществена вреда за пострадалия Х.К.. Освен това подс. И. е действал и в качеството на пълномощник в кръга на пълномощията му по цитирания по-горе договор за правна защита и съдействие №04/04.08.2013г., кочан №44, серия Б, №139198.  

Както бе посочено по- горе от доказателствата по делото е видно, че подс. И.  е действал с пряк умисъл като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. По безспорен начин се доказаха измамливите действия на подсъдимия. От показанията на свидетелите К. и К. става ясно, че твърденията на подс. И. са били достатъчно убедителни, за да възбудят и да поддържат заблуждение у св. К., че предоставената сума от 1600 лева той ще предаде на частния съдебен изпълнител П.Р. по изпълнителното дело за да може да се разсрочи задължението му. За тази цел той подписал и договора за правна защита и съдействие, за да може подс. И. да го представлява пред частния съдебен изпълнител.

По безспорен и категоричен начин се установи имотната вреда, която е претърпял пострадалия К. от измамливите действия на подсъдимия И.. Тази сума не е била внесена при частния съдебен изпълнител и по този начин задължението не е била разсрочено. Освен това тази сума не е била и върната на пострадалия, а подс. И. я е присвоил. По несъмнен начин се установи и обстоятелството, че подсъдимият И. е действал в качеството на пълномощник в кръга на пълномощията му по договор за правна защита и съдействие. Ето защо съдът счита, че правилно му е било повдигнато обвинение съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1, т.3, предл.2 от НК.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението- стремеж за облагодетелстване по непозволен от закона начин.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия И., тъй като той е реабилитиран.

Съдът констатира отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно факта, че той е адвокат и не е с ниска правна култура.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия И. съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. С оглед постигане целите на генералната и специалната превенция съдът счете, че размерът на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия И. трябва да бъде при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Намира, че е най- подходящо наказанието да е в минимален размер от една година. Ето защо съдът наложи на подс. И. наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година. Това наказание подс. И. не следва да изтърпи ефективно, тъй като са налице условията за прилагане института на условното осъждане, а именно: той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, а именно за срок от една година и за постигане целите на това наказание и най- вече за поправянето му съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Съдът счете, че следва да му определи минималния изпитателен срок от три години, за който да бъде отложено изпълнението на наложеното наказание. Така определено наказанието съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на  обществената опасност на деянието и на подсъдимия.

С оглед правилата на процеса съдът счете, че следва да осъди подс. И. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 121,30 лева, представляваща направени разноски по време на досъдебното производство.

Съдът следва да осъди подс. И. да заплати в полза на съдебната власт по сметка на С.районен съд сумата от 73,15 лева, представляваща направените разноски по време на съдебното производство.

         Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: