Р
Е Ш Е Н И Е
№ 531
гр.Троян, 17.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав, в публично заседание
на 27.11.2019 /двадесет и седми ноември, две хиляди и деветнадесета/ година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА
при участието на секретаря Емилия
Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 387 по описа
на съда за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Кредит Инс“ ООД, против М.Н.М., с правна
квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че съществува
на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 191/2019г. по описа на Районен съд гр.Троян.
В исковата молба ищецът сочи, че е
търговско дружество, регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.
3, ал. 1, т. 3 ЗКИ и основната му дейност е отпускане на онлайн краткосрочни
потребителски заеми, като сключва договорите за кредит във формата на
електронен документ и правоотношенията се реализират при спазване на
изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕП. Твърди, че ответникът М.Н.М. е
кандидатствала за получаване на потребителски кредит, чрез сайта на
дружеството, на адрес www.creditins.bg, чрез попълване на регистрационната
форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция. В
резултат на подадената заявка и предоставените от ответника данни, служител на
ищцовото дружество се свързал с М. на посочения телефон, като последната
потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация и
желанието си да получи кредит в размер на 800 лева. Твърди, че след обработване
на данните, кредитът бил отпуснат, като с ответницата по електронен път бил
сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ 75259 от 27.02.2018 г. Сочи,
че желаната сума й била преведена чрез системата е-рау и получена от същата на
каса на партньорски офис на „Изипей“ АД срещу представена от М. лична карта.
Твърди се, че съгласно формата за
кандидатстване, М. е имала възможност да избере опция да предостави банкова
гаранция за обезпечаване на задължението й или й бъде предоставена такава от
дружество, с което кредитодателя има сключен договор. Сочи, че с оглед формата
за кандидатстване, ответницата е избрала опция да й бъде осигурен гарант за
ползване на кредита, с което на основание т. 4 от договора, сключен между
страните, се е задължила към ежемесечната й вноска по кредита да бъде начислена
и такса „Гарант“ за предоставената услуга. Сочи, че „Кредит Инс“ ООД има
сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от
25.10.2014 г. с „Бикнел Корп“ ООД, съгласно който последното дружество в
качеството му на дружество – гарант се е задължило да гарантила вземанията на
кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, съгласно сключени Договори за
потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция
е избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за
отпускане на кредита и същата е била одобрена. Твърди, че съгласно чл. 1, ал. 2
от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити,
кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството –
гарант сумата, представляваща таксата „гарант“ от кредитополучателя. Сочи, че
съгласно чл. 1, ал. 3 е предвидено, че дружеството – гарант се задължава да
изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне
на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил
усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми,
включително по съдебен ред в срок от 2 години от датата на предсрочната
изискуемост.
Твърди също, че е предоставило,
съгласно ЗПК, на ответника преддоговорна информация, като последният се е запознал
и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил
на посочения от него е-mail адрес
„Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“.
Сочи, че съгласно условията на сключения Договор, е поел задължение да
предостави на кредитополучателя заем под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят е поел задължение да върне предоставеният кредит с договорна
лихва и такса „Гарант“, като общият размер на задължението – 1400 лева е
платимо, ведно с главницата на шест месечни вноски, всяка с падеж на 27-мо число, като първата е с падеж 27.03.2018г., а последната – с падеж
27.08.2018г.
Ищецът
твърди, че кредитополучателят е погасил само първата месечна вноска, а по
втората с падеж 27.04.2019г. от страна
на длъжника седем пъти е осъществено
плащане само на дължими лихви и такса
гарант, поради което и на основание чл.5 от Договора, крайния срок за погасяване на задължнието е бил продължен
до 27.03.2019г.
Твърди,
че служители на ищеца, неколкратно са осъществили връзка с длъжника,
посредством изращане на напомнителни е-mail – и
на посочения в заявката ел. адрес, изпращани са смс-и и са осъществени
телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати,
но ответника не е направил никакво плащане. Сочи, че на основание т.6 от
сключения между страните договор, кредитодателят има право да направи кредита
предсрочно изискуем, в случай, че кредитополучателят не заплати две поредни
погасителни вноски, съгласно приложения към договора погасителен план, както и
да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени лихви, главници, такса
„Гарант“ и разноски. Твърди, че за обявената предсрочна изискуемост, е изпратил
до ответника, на посочения от нея в заявката за кредит, личен адрес на
електронна поща – електронно съобщение, с което на 28.01.2019г. дружеството е
обявило кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че съгласно т.12.1 от Общите
условия, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит
всички уведомления и изявления от страните трябва да бъдат направени в писмено
форма и ще се считат получени, ако по факс, и-мейл, чрез лично доставяне или
чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на
кредитополучателя, посочени при сключването на договора.
Твърди, че подал заявление по
чл.410 ГПК срещу ответника, по което било образувано частно гр.дело № 191/2019
г. по описа на ТРС, по което е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 87 от 13.03.2019г. Твърди, че след подадено от длъжника възражение в срок
по чл. 414 ГПК, за него възникнал интерес от предявяване на установителните
искове за съществуване на вземанията.
Въз основа на изложените
обстоятелства, ищецът формулира петитум за установително решение, с което да
бъде признато съществуването на вземанията за главница в размер на 666.67/шестстотин
шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство
„ЕКСТРА” № 75259/27.02.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 08.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата 118.38 /сто и осемнадесет лева и тридесет и осем стотинки/
лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.02.2018 г. до 07.03.2019
г., сумата 372.54 /триста седемдесет и два лева и петдесет и четири стотинки/
лева, представляваща договорна такса „Гарант”, сумата 10.86 /десет лева и
осемдесет и шест стотинки/ лева, представляваща лихва за забава за периода от
28.11.2018 г. до 07.03.2019 г., сумата 25.00 /двадесет и пет/ лева - разноски
по делото за платена държавна такса и сумата 300.00 /триста/ лева – адвокатско
възнаграждение, за които суми включително е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Претендират се разноски и за
настоящото исково производство.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирала писмен отговор на исковата молба,
с който изразява становище за неоснователност на предявените искове по
основание и размер. Оспорва твърденията, съдържащи се в исковата молба, че е
сключен договор за кредит при условията на ЗЕДЕП, както и че е наличен подписан
между страните договор за кредит. Оспорва, че е била уведомена за предсрочната
изискуемост. В тази връзка сочи, че непосредствено след чл. 7 от договора, са
посочени адреси за кореспонденция за целите на договора, като същата е посочила
адрес: гр. Т.***, като ищецът не я е уведомил за предсрочната изискуемост, на
посочения адрес. Поради това счита, че не са налице условията за издаване на
заповед за изпълнение.
На
следващо място, оспорва, че е имала опция/възможност да избере дали кредитът й
да бъде отпуснат с наличие на банкова гаранция за обезпечаване на задължението
му, или не. Сочи, че съгласно чл. 8.2 от Общите условия на „Кредит Инс“ ООД към
договорите за предоставяне на потребителски кредит, предоставянето на гаранция
е задължително условие за отпускане на кредита. Твърди, че съгласно чл.8.4 от
Общите условия е също задължителна, с оглед липсата на банковата гаранция. В
този смисъл твърди, че кредитът е неоснователно оскъпен с таксите „гарант“,
поради което счита, че е налице нищожност на клаузата от договора относно
таксите „гарант“, поради нарушаването на добрите нрави и добрите търговски
практики.
Оспорва
твърденията за размера на задълженията – главница, лихва, разноски. Оспорва
размера на начислените лихви, включително договорни, наказателни лихви за
забава, основен лихвен процент по кредита, като счита, че основният лихвен
процент по договора е прекомерно завишен.
Оспорва
наличието на Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредит,
сключен между ищеца и третото лице –„Бикнел Груп“ ООД, който да предвижда
гаранция на процесния кредит. Оспорва истинността и достоверността на Договор
за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, като твърди, че такъв не
съществува и не е била предоставена твърдяната „гаранция“, поради което и
неоснователно е начислена в договора такса „гарант“.
Твърди,
че е нищожна клаузата на чл. 9.1 от Общите условия на „Кредит Инс“ ООД,
приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредити, а именно, че
„кредитополучателят начислява върху неиздължените (просрочените ) суми за
времето на забава до окончателното изплащане на забавените задължения,
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за забава, за
периода от забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Погасителната
вноска включва – главница, лихва и такса „гарант“. Твърди се, че начисляването
на лихва върху лихва е недопустимо, както е недопустимо да бъдат олихвявани и таксите.
Поредното възражение се прави във връзка
с крайния срок на издължаване на кредита, а именно, че бил удължен със седем
месеца – до 27.03.2019г.
Предвид
изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.
Претендират се разноски.
За
установяване на спорните по делото обстоятелства е допусната и реализирана
ССчЕ, по която вещото лице е изготвило заключение, прието от страните без
възражения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от
фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №
191/2019 г. по описа на ТРС, в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
следните суми: 666.67 /шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и
седем стотинки/ лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА” № 75259/27.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 118.38 /сто и осемнадесет
лева и тридесет и осем стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за
периода от 27.02.2018 г. до 07.03.2019 г., сумата 372.54 /триста седемдесет и
два лева и петдесет и четири стотинки/ лева, представляваща договорна такса
„Гарант”, сумата 10.86 /десет лева и осемдесет и шест стотинки/ лева,
представляваща лихва за забава за периода от 28.11.2018 г. до 07.03.2019 г.,
сумата 25.00 /двадесет и пет/ лева - разноски по делото за платена държавна
такса и сумата 300.00 /триста/ лева – адвокатско възнаграждение.
След подаване на възражение от длъжника, на ищеца е предоставен от съда едномесечен срок
за депозиране на искова молба, което същият е сторил, въз основа на което е
инициирано и настоящото производство..
Ето защо съдът, намира, че
предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от
длъжника в заповедно производство, имащо за предмет част от същите вземания.
За
успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните
правопораждащи факти, а именно: наличието на сключен Договор
за потребителски кредит, по който е била
предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Ищецът следва да докаже, че са
уговорени в договора възнаградителна лихва и обезщетение за забава, като следва
да докаже и размера и периода на претенциите за договорна възнаградителна лихва
и обезщетението за забава. Ищецът следва да докаже, че в изпълнение на
договора, ответникът е избрал да му бъде начислена такса „Гарант“ за
предоставената услуга – обезпечение на кредита, както и че има сключен с трето
за спора лице - „Бикнел Корп“ ООД – Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити, съгласно който последното дружество в качеството му на
дружество– гарант се е задължило да гарантира вземанията на кредитодателя по
отпуснати потребителски кредити. В негова тежест е да докаже осъществяване на
твърдените в исковата молба предпоставки за настъпване на предсрочна
изискуемост на вземанията по договора.
В тежест на ответника е да докаже
фактите, които погасяват, изключват или унищожават процесните вземания – че е
изпълнил насрещното си задължение за връщане на получената в кредит сума в срок.
Ответникът следва да докаже, че уговорената в договора, такса „Гарант“ е
нищожна, поради нарушаване на добрите нрави, както и, че т.9.1 от Общите
условия, е нищожна.
С оглед релевираните в подкрепа на
иска твърдения и направените от ответницата възражения, първият спорен по
делото въпрос е - дали между страните е налице сключен Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА”
№ 75259/27.02.2018 година.
Твърдението си за постигната между
страните уговорка за сключване на Договор за потребителски кредит от 16.12.2015
г. при твърдените условия, ищецът основава на подадена от длъжника – ответник
Заявка по интернет, на електронния адрес на ищцовото дружество www.creditins.bg, чрез
попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя
на финансовата институция, в резултат на която, след потвърждаване по телефона
от служител на ищеца на самоличността на заявителя, както и на съгласието на
последния да получи заявения кредит в размер на 800 лева, същият бил отпуснат и
получен от ответницата на каса на партньорски офис на „Изипей“ АД срещу
представена от М. лична карта.
Действително, в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ е уредена възможност за
сключване на Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при
която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. /чл.6/. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да
бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички
условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му
предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител,
достъпен за потребителя. Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната
последователност биха били достатъчни, за да се установят предпоставките за
сключване на процесния договор с ответницата, ако се докаже изпълнението на
посочените в горната разпоредба условия, но най-вече, че цялата информация,
съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР действително е била получена по
описания начин от ответницата.
Тъй като ищецът твърди, че
информацията, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от
страна на ответницата, е извършвано по електронен път, на електронните адреси
на страните, то за да произведе действие тази размяна би следвало ищецът да
докаже, че това е извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование
– Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//.
Според трайната и непротиворечива
съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния
документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления
следва да намери приложение и относно електронните документи. В конкретния
случай, с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия закон следва, че
релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, служебната
информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща. С
постъпването на цялата тази електронна информация, на електронните адреси на
страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са
приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е дали или кога е отворено
съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от датата на
постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ.
Следователно, за да се приеме, че
договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно
приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на
посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на
договора информация е достигнала до потребителя.
В конкретния случай липсват
доказателства, свързани с твърдяната от ищеца размяна на информация. Не става
ясно, чрез кои
електронни адреси е разменена информацията. Липсват доказателства които да
установят, че М. е авторът на електронната
заявка /л.11,12/ по смисъла на чл. 4
ЗЕДЕУУ, но и че доставчикът на финансовата услуга от разстояние я е уведомил
своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, съответно, че й е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9
ЗПФУР, съгласно изискванията на чл. 10 от същия закон. В тази насока, не може да се установи, че
ищецът не е изпратил дори Общите условия на „Кредит Инс“ ООД, приложими към
Договорите за предоставяне на потребителски кредит. Съгласно чл. 18, ал. 1
ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът
е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1
или 2; получил е съгласието
на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор.
В конкретния случай,
ищецът не е доказал изпълнението на посочените условия, поради което и не може
да се приеме, че между страните е постигнато съгласие за сключване на Договор
за потребителски кредит „ЕКСТРА” № 75259/27.02.2018 година.
По искане на ищеца, съдът е задължил „Изипей” АД, като неучастващо по
делото лице, да представи оригинала на
находящата се при тях разписка, с която ответникът е усвоил предоставената сума
на 27.02.2018г. - с основание на превода „Договор с № 75259/27.02.2018 г.”
От постъпилото в РС-Троян писмо
вх.№5957 от 24.10.2019г. по описа на ТРС от „Изипей” АД се установява, че
преводът е изплатен в офис на представител на „Изипей“АД в гр.Троян /Кооперация
„Панда“/, където следва да се намира процесния документ /разписка/, но при
поискване от страна на „Изипей“АД, дружеството-представител не я е представило
с аргумент, че не я намира в архивите си. Към писмото е приложено генерирано извлечение
на цитираната разписка от системата на
„Изипей“АД, което извлечение е неподписано.
От изготвеното по
делото заключение на вещото лице, което е прието като доказателство и съдът
кредитира като обективно и компетентно, съобразено с представения по делото
доказателствен материал се установява, че счетоводните записвания при ищеца са
при липса на първични счетоводни
документи и експерта не можете да установи,
дали записите отговарят на документите. От дадените в с.з. обяснения на вещото
лице се установява, че: „…Аз поисках първични документи, с които документално
да бъдат обосновани записванията по счетоводна сметка 531 “Краткосрочни
вземания и заеми от нефинансови предприятия“ с аналитична партида М.Н.М., но такива
не ми бяха предоставени и за това аз установявам, че след като няма
документална обоснованост, в тази си част Законът за счетоводството не е
спазен. Счетоводните операции трябва да бъдат записани на базата на
документалната обоснованост….“. С оглед на изложеното, макар да съществуват индиции, че ищцата е
получила сумата 800.00 лева, предоставена й от ищцовото дружество, ищецът не
проведе пълно и главно доказване, че сумата е получена на договорно основание
по силата на твърдения Договор за потребителски кредит, съответно при
условията, съдържащи се в него, поради което и предявените искове се явяват
недоказани на заявеното основание и следва да се отхвърлят.
За пълнота, съдът
следва да отбележи и обстоятелството, че установителната искова
претенция се явява и неоснователна поради нищожност, на основание чл. 146, ал.1
от ЗПП вр. чл. 24 от ЗПК досежно определения от ищеца размер на лихвения процент. Съгласно практиката на Европейския съд по Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, въведена в Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните разпоредби
/ДР/, „..националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер
на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или
фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я
прилага, освен ако потребителят се противопостави на това..“. По смисъла на §
13, т.1 от ДП на ЗЗП, ответницата е
притежавал качеството на потребител, т.к е физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. В случая като потребител тя се ползва от защитата,
предвидена в ЗЗП. Легалната дефиниция на понятието неравноправна клауза се
съдържа в разпоредбата на чл. 143 от
ЗЗП. Според цитираната разпоредба, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 5 е
визирана хипотеза на задължаване на потребителя при неизпълнение на негови
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл. 146, ал.1
от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е разписано,
че не са индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета (чл. 3), според която не се счита индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и потебителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание.
По делото беше установено по
безспорен начин от заключението на вещото лице, че ищецът е олихвявал и погасената главница в
погасителния план Приложение 1, без да може да се установи начина и основанието
за това. От изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза става ясно, че договорната лихва в
размер на 144 лева е осчетоводена еднократно на 27.02.2018 г., като е
дебитирана сметка 531 „Краткосрочни вземания и заеми от нефинансови
предприятия" и е кредитирана сметка 720 „Приходи от лихви" с
аналитична партида, ответницата по делото. Вещото лице е категорично, че: „…по
Национален стандарт 18, който регламентира признаването на приходите, приходът
се признава тогава, когато може да бъде надеждно оценен, да бъде събран, да е в
съответствие с разходите за периода. Трябвало е тези приходи за лихви да бъдат
отразявани месец за месец, т.е те да бъдат начислявани всеки месец, когато е
техния падеж, а не предварително както е в момента на сключване на договора. Направи
ми впечатление, че целият договор е осчетоводен еднократно към датата на
сключване на договора, което за мен е странно…“.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски, съобразно приложения по реда на чл.80 ГПК
списък. В заповедното
производство ответницата е направила разноски за един адвокат в размер на
300.00 лева, а в исковото производство за
611.00 лева. Общо разноските за заповедното и исковото производство, които
следва да се присъдят на ответницата са в размер на 911.00 лева, които следва
да бъдат изцяло в тежест на ищцовото дружество.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „КРЕДИТ ИНС”
ООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Цар Борис III” № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, представлявано от М.Г.А.–
управител, пълномощник адв. Р. И. Д. искове за признаване на установено
в отношенията между страните, че М.Н.М., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** дължи
на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА” №75259/27.02.2018 г., а именно: сумата
666.67 /шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит на граждани без
поръчителство „ЕКСТРА” № 75259/27.02.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 08.03.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата 118.38 /сто и осемнадесет лева и тридесет и осем
стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.02.2018 г. до
07.03.2019 г., сумата 372.54 /триста седемдесет и два лева и петдесет и четири
стотинки/ лева, представляваща договорна такса „Гарант”, сумата 10.86 /десет
лева и осемдесет и шест стотинки/ лева, представляваща лихва за забава за
периода от 28.11.2018 г. до 07.03.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
„КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III” № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6,
представлявано от М.Г.А.– управител, пълномощник адв. Р. И. Д. да
заплати на М.Н.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********
сторените в настоящото и в заповедното производство разноски в общ размер на
911.00 /деветстотин и единадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2
от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се
приложи и докладва по ч.гр.д. № 191/19г. по описа на ТРС.
На основание чл. 416 от ГПК, относно отхвърлените
искове, Заповед №87 от 13.03.2019г. по
ч.гр.д. № 191/19г. на ТРС,
влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело.
С
оглед изхода от настоящото производство и на основание т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение
не подлежи на обезсилване и не следва да
се издава изпълнителен лист.
Районен съдия: