РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Етрополе, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20231830100308 по описа за 2023 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ.
Етрополски районен съд е сезиран с искова молба от Р. Г. Т. и Д. Г. Т., чрез адв. И. Й.
против СГС и АС-С, с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, с цена на иска по 10 000 лева
за всеки един от двамата, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба до окончателно плащане, както и направени по
делото разноски. В исковата молба се твърди, че ищците са деца на Р С Г.а, ЕГН
**********, починала на 31.07.2003 г., вследствие на катастрофа, настъпила същия ден
около 00,20 часа, на територията на Кралство Испания на магистрален път А-30 Албасете-
Мурсия /км 265,050/, при която майка им била блъсната от л.а. „Ситроен Ксара", с испански
ДКН 6274 BKR, управляван от К С А (Carlos Sanchez Aragon). Твърдят, че непосредствено
преди произшествието, майка им се движела в лявата пътна лента, където била блъсната от
лекия автомобил. По време на произшествието нямало техническа причина за водача на
автомобила да се движи в лявата лента, тъй като дясната била незаета от автомобили.
Произшествието станало в района на ляв завой за автомобила, който водачът пресякъл
директно, преминавайки от дясната в лявата лента. Двамата били изключително близки с
починалата им майка и понесли изключително тежко нейната смърт. Приживе майка им се
грижела сама за тях, тъй като не живеели заедно с баща им, който не полагал никакви грижи
за тях. Живеели при своята баба по майчина линия, която ги отглеждала заедно с тяхната
майка. За да им осигури по-добра издръжка, майка им отишла на работа в Испания. Понесли
изключително трудно смъртта на майка им. Изпитват постоянни мъка и страдания, които не
са превъзмогнали. Твърди се, че към датата на ПТП, видно от техническия доклад към
полицейски протокол № 291/03-01, отговорността на увреждащия водач Карлос Санчес
Арагон се покрива от застраховка по риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” по
полица № 0-1656536-9, сключена при испанския застраховател Мутуа Мадрилена
Аутомовилиста (Mutua Madrilena Automovilista). Твърди се, че представител за България на
този застраховател бил „Корис България“ ЕООД. С молба вх. № 151/20.07.2007 г. поискали
1
от това дружество да определи и да им плати обезщетения за неимуществени вреди, но
представителят не извършил плащане.
Твърди се, че през 2008 г., с искова молба входящ № 19706 от 14.07.2008 г.,
предявили срещу застрахователя Мутуа Мадрилена Аутомовилиста и виновния водач
Карлос Санчес Арагон претенции за плащане на обезщетения за неимуществените вреди
които търпят от смъртта на майка им при описаното ПТП на 31.07.2003 г. По посочената
искова молба пред Софийски Градски съд било образувано гражданско дело № 306 по описа
за 2009 г. Твърди се, че посоченото дело било разглеждано от Софийски Градски съд над 12
години, като приключило с постановяване на Решение № 3072 от 30.04.2020 г., в което
решение била извършена поправка на явна фактическа грешка с Решение № 4515 от
23.07.2020 г). Твърдят, че срещу първоинстанционното решение подали пред Софийски
Апелативен съд въззивна жалба вх. № 55272 от 17.06.2020 г. Твърди се, че по посочената
въззивна жалба нямало никакво движение приблизително 2 години, като едва през 2022 г.
пред Софийски Апелативен съд било образувано въззивно гражданско дело №
20221000500513 по описа за 2022 г. След посочения момент делото било разглеждано от
въззивната инстанция още 1 година и приключило с постановяване на Решение № 117 от
26.01.2023 г. Твърдят, че към настоящия момент са подали касационна жалба срещу
въззивното решение, но делото им все още се намирало в Софийски Апелативен съд.
Твърдят, че разглеждането на делото им пред СГС и АС-С продължило общо над 15
години.
Смятат, че подобно забавяне в произнасянето от страна на първоинстанционния и
въззивния съд, е извън всякакви представи за разумен срок. Твърдят, че изключително
дългият срок на разглеждане на делото им причинява през цялото време негативни емоции,
стрес, притеснения, раздразнение от безпомощността да променят хода на събитията, води
до загуба на доверие в правосъдната ни система.
Молят ответниците да бъдат осъдени солидарно да им платят сумите в размер на по
10 000 лева (десет хиляди лева) на всеки поотделно, като обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, произтичащи от нарушението на правото им за разглеждане в
разумен срок на гражданско дело № 306/2009 г. по описа на СГС и въззивно гражданско
дело № 20221000500513 по описа на САС за 2022 год., заедно със законната лихва върху
исковата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендират и разноски.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от първия ответник СГС чрез
съдебен помощник, упълномощен от Председателя на същия, с който исковата претенция се
оспорва изцяло като неоснователна. Твърди се, че процесното производство се отличава с
фактическа и правна сложност, т.к. са налице следните причини, водещи до
продължителното му разглеждане – международен елемент, необходимост от събиране на
доказателства от чужбина, брой на страните, брой на исковете и др., като процесното дело
отговаря на всички критерии, съобразно практиката на ВКС и тази на ЕСПЧ, за фактическа
и правна сложност.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв и от втория ответник АС-С,
чрез Председателя на съда, от упълномощен съдебен помощник. Твърди се, че иска е
неоснователен. Счита, че преценката за разумен срок не се основава само на
продължителността на делото във времето, а с оглед конкретните обстоятелства по самото
производство. Счита, че продължителността на делото в АС-София не е резултат от
бездействие на съда, а е резултат от обстоятелството, че страните са упражнили правото си
на жалба срещу постановеното решение и делото е изпратено за произнасяне на ВКС.
В съдебно заседание ищците, чрез адв. Боян Богданов поддържат предявените искове,
като молят да бъдат уважени изцяло. Считат същите за основателни и доказани.
2
В съдебно заседание първия ответник СГС, с писмено становище оспорва предявения
иск. Счита същия за неоснователен и недоказан и моли като такъв да бъде отхвърлен
изцяло.
В съдебно заседание втория ответник АС-С, с писмено становище оспорва
предявения иск.
Представителя на РП-Б счита, че предявените искове са неоснователни предвид
наличието на международен елемент, което е довело до забавяне на производството по
делото.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От заверено копие на гр. дело №306/2009 година по описа на СГС се установява, че е
образувано на 19.01.2009 година, след като с определение от 29.12.2008 година по гр.д.
№3071/2008 година е било разделено производството по същото, във връзка с подадена
искова молба от Р. Г. Т., Д. Г. Т. и Д В Н против Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, със седалище в гр.София, и
евентуалните ответници Мутуа Мадрилена Аутомовилиста (Mutua Madrilena Automovilista),
със седалище в Кралство Испания, и К С А (Carlos Sanchez Aragon), гражданин на Кралство
Испания. Съдия-докладчик по гр.д. №3071/2008 година по описа на СГС е преценил, че
производството по това дело следва да продължи само по предявеният главен иск срещу
Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, а евентуално предявените искове срещу втория и третия ответници
да бъдат разгледани в отделно производство, поради което и е образувано гр.д №306/2009
година по описа на СГС.
С разпореждане от 19.01.2009 година са дадени указания на ищците да внесат
държавна такса в размер на 4% от цената на иска. Тъй като същото не е изпълнено, с
разпореждане от 09.03.2009 година, делото отново е оставено без движение, като им е
указано да изпълнят разпореждането от 19.01.2009 година.
Съобщението до ищеца Р. Г. Т. му е връчено на 05.08.2009 година и след като не са
изпълнени дадените указания за внасяне на държавна такса, с разпореждане от 06.10.2009
година, исковата молба е върната. След отмяна на това разпореждане от въззивния съд, с
Определение №13146 от 16.11.2009 година производството по делото е спряно на основание
чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. След отмяна на горното определение от въззивния съд, с
разпореждане от 18.05.2010 година, исковата молба е оставена без движение, като са дадени
указания на ищците, във връзка с призоваване на ответниците по Регламент /ЕО/
№1393/2007 година. След представяне от ищците на необходимите документи с превод на
испански език, с писмо от 20.10.2010 година е потърсено съдействие за връчване от местен
първоинстанционен съд в Guadalajara, Испания, поради неуспешни опити за директно
връчване по смисъла на Регламент /ЕО/ №1393/2007 година на Съвета на ЕС. Впоследствие
в закрито заседание на 11.11.2010 година е разпоредено ищците да внесат допълнителна
сума в преводаческа агенция за превод на документи на испански език.
С Определение от 09.03.2012 година по чл.140 от ГПК е насрочено открито съдебно
заседание на 08.06.2012 година с призоваване на страните, като е изготвен и проекто-доклад.
Съдът е дал указания да се изиска на основание чл.43 от КМЧП, информация от
Министерство на правосъдието на Кралство Испания за испанската нормативна уредба,
аналогична на чл.226 от КЗ. С Определение от 24.04.2012 година са дадени указания на
ищците за превод на английски или испански език на текст във връзка със запитване до
Министерство на правосъдието на Кралство Испания.
В първото по делото о.с.з., проведено на 08.06.2012 година, е дадено указание за
3
запитване до Института за държавата и правото при БАН във връзка определяне на
специалист, познаващ застрахователното право на Кралство Испания, като не е насрочено
ново съдебно заседание, а делото е оставено без дата за изясняване на въпроса за
приложимото право.
След представяне от пълномощника на ищците на молба от 13.02.2013 година с
превод на нормативни актове, с определение от 09.07.2013 година, е разпоредено изготвяне
на нова съдебна поръчка до Кралство Испания, след което са последвали действия за
изпращане на същата от МП на РБ.
На 07.03.2014 година е проведено о.с.з., като процесуалния представител на ищците е
поискал срок за запознаване с доказателствата, като е насрочено о.с.з. на 21.03.2014 година.
На 21.03.2014 година в о.с.з. не е даден ход на делото, като са дадени указания на преводач
във връзка с превода на документи по делото. На 05.12.2014 година е постановено
определение, с което е насрочено о.с.з. на 22.05.2015 година, като са определени и дати за
следващи съдебни заседания на 26.06.2015 г., 11.09.2015 г., 09.10.2015 г. и на 18.12.2015
година. В съдебно заседание, проведено на 26.06.2015 година, не е даден ход на делото по
искане на страните. В с.з., проведено на 09.10.2015 година, отново не е даден ход на делото,
поради нередовно призоваване на ответник, по вина на куриерска фирма. В съдебно
заседание, проведено на 18.12.2015 година не е даден ход на делото, поради нередовно
призоваване на втория ответник, като е насрочено о.с.з. на 03.06.2016 година и е
разпоредена съдебна поръчка за призоваване на този ответник. Също така са дадени
указания на ищците и явилия се ответник да представят писмени становища относно
международната компетентност на Софийски градски съд. В о.с.з., проведено на 03.06.2016
година, не е даден ход на делото, т.к. отново не е бил редовно призован втория ответник
Карлос Санчес Арагон (Carlos Sanchez Aragon), и съдията е отложил съдебното заседание за
11.11.2016 година. На 29.06.2016 година са изпратени книжа за съдебна поръчка до
испанските съдебни власти. В проведено съдебно заседание на 11.11.2016 година, не е даден
ход на делото, поради нередовно призоваване на втория ответник Карлос Санчес Арагон
(Carlos Sanchez Aragon), като е насрочено с.з. на 28.04.2017 година и са определени четири
резервни дати. На 28.04.2017 година не е даден ход на делото поради нередовно призоваване
на втория ответник. На 19.05.2017 година е проведено съдебно заседание, на което не е
даден ход на делото, поради нередовно призоваване на втория ответник и е разпоредена
съдебна поръчка за призоваването му. Насрочено е с.з. на 16.06.2017 година, като отново не
е даден ход на делото поради нередовно призоваване на втория ответник. Насрочено е за
14.07.2017 год., на която дата не е даден ход и резервна дата на 29.09.2017 год.
На 29.09.2017 год. е даден ход на делото, но е отложено за 24.11.2017 година за
събиране на информация относно изпълнението на съдебната поръчка и превод на
документи.
На 24.11.2017 година е даден ход на делото, като е отложено за 20.12.2017 година,
когато отново е даден ход с произнасяне по доказателствени искания и е отложено за
12.01.2018 година, с резервна дата 21.02.2018 год. На първата дата е даден ход на делото и е
отложено за резервната дата, за събиране на доказателства.
На 21.02.2018 година не е даден ход на делото, поради сигнал за бомба в съдебната
палата, като е отложено за 30.03.2018 година. На последната дата е даден ход на делото като
са събрани гласни доказателства и е допуснато изготвяне на комплексна съдебно-
автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза. Насрочено е за 22.06.2018
год., втора дата 28.09.2018 год. и трета дата 26.10.2018 година.
На 22.06.2018 година е даден ход на делото, като е отложено по искане на страните за
12.07.2018 година.
На 12.07.2018 година е даден ход на делото и е отложено на 28.09.2018 год. за
събиране на доказателства.
4
На 05.10.2018 година е проведено съдебно заседание, като е прието заключение по
комплексната експертиза. Делото е отложено за 02.11.2018 година за събиране на
доказателства, на която дата е даден ход на делото и е отложено за 14.12.2018 година за
събиране на доказателства относно приложимото право. На последната дата е даден ход и е
отложено е за 10.05.2019 година във връзка с изпълнение на съдебна поръчка.
На 22.03.2019 година е проведено съдебно заседание, на което е даден ход на делото,
събрани са доказателства и е отложено, като е останало насрочено за резервната дата
10.05.2019 год. и е определена друга резервна дата-14.06.2019 година.
В съдебното заседание, проведено на 10.05.2019 год. е даден ход на делото, като по
искане на страните е възложена нова съдебна поръчка до Испания. Делото е отложено, като
са определени и резервни дати. На 14.06.2019 година е даден ход на делото и е отложено за
18.10.2019 година за събиране на доказателства, на която дата също е даден ход на делото и
е отложено за 22.11.2019 год. за превод на съдебни книжа. На последната дата е даден ход
на делото и по искане на страните е отложено за 31.01.2020 година за запознаване с
доказателствата.
На 31.01.2020 година е даден ход на делото, като съдебното дирене е приключило и е
даден ход на устните състезания. Даден е едномесечен срок на страните за представяне на
писмени бележки. На 28.02.2020 година са входирани такива от адв.Савова, пълномощник
на ищците.
На 30.04.2020 година е постановено съдебно решение №3072, с което предявените
искове са отхвърлени. Съобщението до ищците е връчено на 08.06.2020 година.
На 12.06.2020 година е депозирана молба от пълномощник на ищците за поправка на
очевидна фактическа грешка, като съдът се е произнесъл с решение от 23.07.2020 година и е
уважил същата.
На 29.06.2020 година е подадена молба от същите за изменение на решението по реда
на чл.248 от ГПК, като на 06.07.2020 година препис от същата е връчен на ответника за
писмен отговор. Такъв е постъпил на 13.07.2020 година с вх. №68749.
На 09.02.2021 година, съдът се е произнесъл с Определение №26289, като е
отхвърлил молбата по чл.248 от ГПК.
На 15.03.2021 година е постъпила частна жалба против горното определение.
С Решение №266916 от 09.12.2021 година, съдът по своя инициатива е поправил
очевидна фактическа грешка в съдебното решение от 30.04.2021 година по отношение
наименованието на първия ответник по делото.
На 19.02.2022 година въззивната жалба с гр.дело №306/2009 година са депозирани в
деловодството на Апелативен съд-София.
С разпореждане от 13.04.2022 година на въззивния съдебен състав е насрочено о.с.з.
на 21.11.2022 година, с призоваване на страните, като по отношение на ответникът Карлос
Арагон по реда на Регламент №1393/2007 година.
На 21.11.2022 година е даден ход на делото във въззивната инстанция, като е даден
ход и на устните състезания.
Съдебното решение №117 е постановено на 26.01.2023 година, като е потвърдено
първоинстанционното решение и е оставена без уважение частната жалба на ищците срещу
определение №26289/09.02.2021 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК.
На 21.02.2023 година е постъпила молба по чл.248 ал.1 от ГПК от М М А (Mutua
Madrilena Automovilista) за изменение на съдебното решение в частта за разноските, като с
Определение №1572/15.06.2023 година, искането е оставено без уважение.
От показанията на свидетеля М Л В се установява, че познава ищците и е била
свидетел по гр. дело № 309 от 2009 година. Запомнила номера на делото, защото всеки ден
5
виждала ищците. Сочи, че били отгледани трудно от баба им. С майката на ищците били
колежки. След като починала, с други колеги събирали пари, за да им помагат. Оплаквали
се, че нямат вяра в съдът, че делото се бави много, като трудно преживяли това.
От показанията на св.Е И.ов Златев се установява, че познава двамата братя, като са
израснали заедно и са приятели. Знае, че номера на делото е 306 от 2009 година на СГС.
Сочи, че искали да получат възмездие, но делото се проточило повече от 10 години.
Установява, че двамата искат делото да приключи, за да разберат „какво се случва“. Били
обезверени и нямали доверие в институциите, като искат делото „най-накрая да
приключва“.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи. Това право се отнася до всички видове съдебни производства -
граждански, наказателни и административни. Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно
от длъжностното лице. Следователно за да бъдат уважени исковете е необходимо да са
налице следните предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна по дело; 2/ това дело да е било
разгледано и решено извън разумния за това срок; 3/ от забавянето ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица; 4/ ответникът да не е
заплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.
В производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от
неправомерни действия на държавата отговорността е обективна и се носи от държавата, а
не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния
резултат /така решение № 76-2016 г. на III Г. О. на ВКС по гр. д. 5 721/2015 г. /. Тази
отговорност на държавата се реализира чрез нейните органи - в случая това са СГС и АС-С.
Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от
това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ и поддържани
последователно и в практиката на ЕСПЧ. Тези критерии са обща продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение
за правилното решаване на спора.
По делото се установи, че ищците по настоящето производство, заедно със своята
баба по майчина линия Дана Николова, на 14.07.2008 година са предявили в СГС искова
молба против Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, със седалище в гр.София, и евентуалните ответници Мутуа
Мадрилена Аутомовилиста (Mutua Madrilena Automovilista), със седалище в Кралство
Испания, и Карлос Санчес Арагон (Carlos Sanchez Aragon), гражданин на Кралство Испания,
като е образувано гр.д. №3071/2008 година по описа на СГС. Установи се, че това
производство е било разделено, като на 19.01.2009 година е образувано процесното гр.д.
№306/2009 година по описа на СГС срещу втория и третия ответник. Установи се, че още в
деня на образуване на делото, е изготвено разпореждане по движението му, за което е
уведомена ищцовата страна. По делото не е спорно, че първия ответник- Мутуа Мадрилена
Аутомовилиста (Mutua Madrilena Automovilista), който е испански застраховател, ангажирал
като процесуален представител българско адвокатско дружество, което да ги представлява в
процеса, поради което връчването на призовки и съобщения по отношение на този ответник
не създало затруднения за съдебния състав, респ. не се отразило на бързината на
6
съдопроизводствените действия.
Установи се обаче, че по отношение на втория ответник Карлос Санчес Арагон
(Carlos Sanchez Aragon), който е физическо лице, гражданин на Кралство Испания,
възникнали затруднения при връчването на книжата по делото и призоваването му за
съдебно заседание. От събраните по делото доказателства, съдържащи се в гр.д. №306/2009
година по описа на СГС и в. гр. д. №20221000500513/2022 година по описа на АС-София се
установи, че делото многократно е било оставяно без движение за възлагане на съдебни
поръчки, което налагало превод на документи от български език на испански език, и
съответно след изпълнение на поръчката, отново превод от испански на български език.
Тези процедури и нередовното призоваване на ответника Карлос Санчес Арагон (Carlos
Sanchez Aragon) са довели до многократна невъзможност да бъде даден ход на делото. Съдът
приема, че действията по администриране и движение на делото пред СГС, са били
ритмични, като съдебния състав е съобразявал наличието на международен елемент и
необходимостта от по-дълги срокове при насрочване на съдебните заседания, с оглед
изпълнение на възложените съдебни поръчки.
На 29.09.2017 год. е даден ход на делото, но е отложено за 24.11.2017 година за
събиране на информация относно изпълнението на съдебната поръчка по призоваване на
ответника Карлос Санчес Арагон. От съдържанието на съдебните протоколи се установи по
несъмнен начин, че процесуалните представители на ищците Р. и Д. Т.и, в нито един случай
не са възразили срещу разпорежданията на съдебния състав относно причините за отлагане
на съдебните заседания, напротив, дори са протоколирани становища за отлагане на
съдебното заседание за проверка редовността на изпълнение на съдебната поръчка при
призоваване на испанския гражданин, с оглед недопускане на процесуално нарушение.
Установи се, че след даване ход на делото, съдебните заседания са провеждани
ритмично, като са насрочвани в едномесечен срок, а също така са определяни и резервни
дати, с оглед срочното приключване на делото.
След анализ на доказателствата по гр.д. №306/2009 година по описа на СГС, съдът
достигна до извод, че именно наличието на международен елемент в процеса,
необходимостта от възлагане на множество съдебни поръчки и съответно преводи на
документи на испански език, респ. от испански на български език, са единствената причина
да не бъде даден ход на делото до 29.09.2017 година.
На 31.01.2020 година съдебното дирене е приключило и е даден ход на устните
състезания, като на 30.04.2020 година е постановено съдебното решение, т.е. три месеца
след последното съдебно заседание, и два месеца след изтичане на инструктивния
едномесечен срок по чл.235 ал.5 от ГПК. Съобщението със съдебното решение е връчено на
ищците на 08.06.2020 година.
На 29.06.2020 година е подадена молба от същите за изменение на решението по реда
на чл.248 от ГПК, като на 06.07.2020 година препис от същата е връчен на ответника за
писмен отговор. Такъв е постъпил на 13.07.2020 година с вх. №68749. По тази молба с
правно основание чл.248 от ГПК, съдът се е произнесъл едва на 09.02.2021 година с
Определение №26289, като е отхвърлил молбата по чл.248 от ГПК. Произнасянето на
съдебния състав е около седем месеца след отговора на насрещната страна по реда на чл.248
ал.2 от ГПК. На 15.03.2021 година е постъпила частна жалба против горното определение.
Установи се, че с Решение №266916 от 09.12.2021 година, т.е. една година и осем месеца
след постановяване на съдебното решение, съдът по своя инициатива е поправил очевидна
фактическа грешка в същото, касаеща наименованието на първия ответник по делото.
Една година и десет месеца след постановяване на съдебното решение от 30.04.2020
година, на 19.02.2022 година, въззивната жалба с гр.дело №306/2009 година са депозирани в
деловодството на Апелативен съд-София.
7
Производството по делото пред Софийски градски съд е продължило тринадесет
години и един месец, като от тях около две години след последното съдебно заседание е
периода на администрирането му до изпращането му в АС-София.
Това обстоятелство /периода от приключване на устните състезания пред СГС до
изпращане на делото в АС-София/, води до извод, че правото на страната да бъде разгледано
и решено делото пред Софийски градски съд в разумен срок е нарушено.
Производството по делото пред въззивната инстанция АС-София е продължило
около една година. Проведено е едно съдебно заседание, като съдебното решение е
постановено в двумесечен срок, като настоящия състав счита, че при разглеждане на делото
в тази съдебна инстанция правото на ищците за разглеждане на делото и постановяване на
решението в разумен срок, не е нарушено, като преценката се прави съобразно
натовареността на този съдебен орган и сравнително краткия срок, в който същото е било
решено.
За да се прецени дали едно дело е разгледано и решено в разумен срок от значение е
общата продължителност на съдебното производство - възможно е тя да е в нарушение на
изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали
разумна продължителност и обратно - при допусната забава в отделна част от
производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на
делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. Освен това при преценката
за продължителността на разумния срок следва да се отчита и времето необходимо за
проучване на делото, правилното водене на производството и попълването му с
доказателствен материал, с цел постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт.
Преценката дали е спазено изискването за разумен срок се извършва с оглед
обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето, възможно
най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. ЕСПЧ е определил като важни няколко фактора, за
да се реши дали делото е сложно: естеството на фактите, които следва да бъдат установени,
нуждата да се получат документи по делото (включително и от чужбина), съединяването на
делото с други дела, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на
съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр. От значение е и поведението на
сезиралия съда и на съответните власти, както и значението на делото за жалбоподателя.
При преценката на поведението на компетентните органи голямо значение имат усилията
им за ускоряване на производството - съдебните органи са тези, от които се очаква да следят
всички участници в производството, да полагат максимални усилия за предотвратяване на
ненужно забавяне. Отделно от това и с оглед практиката на ЕСПЧ (напр. Salesi v. Italy, 1993)
следва да се посочи, че съгласно чл. 1 КЗПЧОС, държавите членки са длъжни да
организират правните си системи по начин, който да гарантира спазването на чл. 6
КЗПЧОС, като позоваването на финансови или практически затруднения не може да
оправдае неизпълнението на изискванията на чл. 6 КЗПЧОС.
Началният момент, от който се претендират вредите, съвпада с датата, на която
спорът е отнесен пред съда.
В случая съдът приема за доказано, че разглеждането на делото пред Софийски
градски съд в разумен срок действително е нарушено по съображенията, изложени по-горе,
но такова нарушение няма по отношение на разглеждане на делото пред Апелативен съд
София, поради което искът срещу СГС следва да бъде уважен частично, а по отношение на
втория ответник да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
По отношение на неимуществените вреди съществува житейско предположение, че
неразумната продължителност на производството винаги причинява такива. В същия смисъл
е трайната практика на ВКС - Решение № 122 от 28.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 611/2020
г., III г. о., ГК, Решение № 6 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1555/2021 г., IV г. о., ГК,
8
Решение № 60242 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 339/2021 г., III г. о., ГК, според която
по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени
вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън
рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от
евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на
доверието му в държавността поради забавяне на делото, както и практиката на ЕСПЧ
(Решение от 24.07.2003 г. на ЕСПЧ по делото Смирнова срещу Русия, (Smirnova v. Russia),
по жалби № 46133/1999 и 48183/1999 г., III отделение на Съда.
Размерът на неимущественото обезщетение се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, съобразно разясненията в т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., като
за база се вземат икономическите показатели и стандарт в страната, а обезщетението не бива
да служи за неоснователно обогатяване.
В случая, при съобразяване с горните критерии, съдът намира, че продължителността
на периода, през който делото е било в Софийски градски съд след приключване на устните
състезания на 31.01.2020 год. до изпращането му във въззивната инстанция на 19.02.2022
година съществено е надхвърлила разумния срок за тези процесуални действия на съда, т. е.
вредите са били търпени дълго време, което обуславя относително по- висок размер на
обезщетението.
Не са посочени изключителни обстоятелства, които да обусловят специфичност на
вида и размера на тези вреди, поради което съдът приема, че те са били обичайните за такова
забавяне.
От друга страна, обаче, предмет на делото е иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на родител на двамата ищци, които към онзи момент са
били в детска възраст и са останали сираци, което дава основание да се предположи, че има
голямо значение за тях и правната им сфера.
С оглед гореизложеното и при съобразяване с посочените критерии за определяне на
размера на обезщетението по чл. 2б от ЗОДОВ, съдът намира, че справедливото
обезщетение за всеки един от ищците възлиза в размер на по 5 000,00 лева, ведно със
законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателно изплащане на вземането, като за горницата до пълния предявен размер
от по 10 000 лева за всеки ищец, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и на основание чл.10 ал.3 изр.1-во от ЗОДОВ, ответникът
Софийски градски съд следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата в размер на 20.00
лева, разноски за внесена държавна такса, или по 10.00 лева на всеки от тях, а на основание
чл.10 ал.3 изр.2-ро от ЗОДОВ във връзка с чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7 ал.2
т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, да заплати на „Адвокатско дружество Й. и Евгениев“, ЕИК-*********
сумата в размер на 1 300.00 лева адвокатско възнаграждение по настоящето производство,
съобразно уважената част от иска.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, ищците ще следва да
бъдат осъдени да заплатят на Софийски градски съд, съобразно уважената част от иска,
сумата в размер на 50.00 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено в
минимален размер по чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
На същото основание и с оглед обстоятелството, че искът срещу Апелативен съд
София е отхвърлен изцяло, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на този ответник
сумата в размер на 100.00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено в
минимален размер по чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Воден от горното, Етрополски районен съд
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА СГС, гр.София 1000, бул.“Витоша“ №2 да заплати на Р. Г. Т., ЕГН-
********** и на Д. Г. Т., ЕГН-**********, двамата от гр. Е, ул. “Й Ч“ № *, сума в размер от
по 5 000.00 /пет хиляди лева/ за всеки един от тях, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото на ищците на
разглеждане и решаване на гр. дело №306/2009 година по описа на СГС в разумен срок, на
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска на всеки един от ищците за разликата над сумата от 5 000 лева до пълния
претендиран размер от 10 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск от Р. Г. Т., ЕГН-********** и Д. Г.
Т., ЕГН-**********, двамата от гр. Е, ул. “Й Ч“ № * против АС-С гр.София 1000,
бул.“Витоша“ №2 за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на нарушаване на правото на ищците на разглеждане и решаване на в. гр. дело №
513/2022 година по описа на АС-София в разумен срок.
ОСЪЖДА СГС, гр.София 1000, бул.“Витоша“ №2 да заплати на Р. Г. Т., ЕГН-
********** и на Д. Г. Т., ЕГН-**********, двамата от гр. Е, ул. “Й Ч“ № * сума в размер от
по 10.00 /десет лева/ на всеки един от тях, разноски по делото за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА СГС, гр.София 1000, бул.“Витоша“ №2 да заплати на „Адвокатско
дружество Й. и Евгениев“, ЕИК-******** сумата в размер на 1 300.00 /хиляда и триста лева/
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. Г. Т., ЕГН-********** и Д. Г. Т., ЕГН-**********, двамата от гр. Е, ул.
“Й Ч“ № * да заплатят на СГС, гр.София 1000, бул.“Витоша“ №2, сумата в размер на 50.00
/петдесет лева/ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. Г. Т., ЕГН-********** и Д. Г. Т., ЕГН-**********, двамата от гр. Е, ул.
“Й Ч“ № * да заплатят на СГС, гр.София 1000, бул.“Витоша“ №2 сумата в размер на 100.00
/сто лева/ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - София
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
10