РЕШЕНИЕ
№
……………../26.05.2021
г.
гр.
Велики Преслав
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, Гражданско отделение,
II състав в открито заседание,
проведено на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря
Марияна Василева,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 477 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Т.М.Р. срещу Ф.М.Р. искове
с правно основание чл.49, чл.53, чл.56 и чл.59
за развод поради разстройство на сключения между страните граждански брак
на 11.03.2017г., без съдът да се произнася по въпроса за вината; предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете с.фР., ЕГН ********** на майката, определяне местоживеене на
детето при майката; режим на личен
контакт на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца – сутрин от 9.00 ч. на съботния ден – до 18.00 часа на следващия ден
– неделя, с преспиване в дома на бащата в гр.К., общ.Поморие, обл.Бургас, ул.“П.“40, когато детето пребивава в България,
както и 30 дни през летните месеци на детето когато е във ваканция, несъвпадащ
с отпуската на майката, а именно – от 15 юли до 15 август детето да прекарва с
баща си, като ищцата се задължава да води детето до дома на ответника и да го
взима, като поема и разходите по пътуванията на детето между Германия и България и по пет дни през
коледните празници на всяка четна година и на всяка нечетна година през
новогодишните празници ответника да прекарва с детето м дома си в гр.К.;
осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на
160лв., считано от датата на влизане на решението в сила със законна лихва за
всяка закъсняла вноска с падеж 10 число на месеца за който се дължи издръжката
- до настъпване на законните основания за нейното изменение или прекратяване;
относно ползването на семейното жилище, находящо се в гр.К., общ.Поморие, обл.Бургас,
ул.“П.“40, да се предостави на бащата;относно фамилното име , като бъде
постановено след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име
Христова.
Твърди се в исковата молба, че страните живели
съвместно от 2012 г., като сключили граждански брак на 11.03.2017 г. На 21.01.2012 г. се родила дъщеря им – с.фР.. До този момент взаимоотношенията между страните се
градели на взаимно уважение, разбирателство и доверие, но настъпила коренна
промяна, поради влечение на ответника към хазартни игри, която влошила същите и
довела до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. На 18.06.2019 г. ищцата
напуснала семейното жилище в гр.К. и с дъщеря си отишли да живеят при
родителите й в Германия – гр.Дуисбург, като това станало със съгласието на
ответника с когото оттогава били във фактическа раздяла и което съгласие дъщеря
им да живее, пребивава и учи в Германия декларативно изрично било нотариално заверено на
24.08.2020 г.
Моли се за уважаване на предявените искове по
тези съображения.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба.
В
открито съдебно заседание молбата за развод се поддържа от ищеца, чрез
процесуалния му представител. Моли се бракът да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо
разстроен, като се сочи, че практически страните са се споразумяли
за всички последици от развода, доказателство за което е и изричното
декларативно нотариално заверено съгласие на ответника, като единствено
невъзможността за лично присъствие на двамата пред съда е причината производството
да се развие по реда на чл.49 от СК.
Ответната
страна не се явява и не изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Съобразно приетото по делото удостоверение за
сключен граждански брак се установява, че Т.М.Р. и Ф.М.Р. са сключили граждански брак на 11.03.2017 г. в гр.К., с акт за сключен граждански брак
№0014573 от 11.03.2017 г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.К.. Видно от същия съпругата ще носи
фамилното име „Р.“.
Видно от приетото по делото Удостоверение за
раждане на детето с.фР.,
родено на ***г., негови родители са Т.М. Христова и Ф.М.Р..
С
изрично пълномощно от 24.08.2020 г. ответника е декларирал съгласието си ищцата
да пътува и придружава дъщеря им с.фРаднева без
ограничение в периодите, от България за
Германия и за всички европейски държави и обратно, както и да пребивава неограничено
в Германия, където да живее при майка си и учи.
По делото са ангажирани гласни доказателства
посредством разпита на свидетеля С.Й.и Х.Й.– баба и дядо на ищцата и от чиито
показания се установява, че съпрузите не живея заедно от близо две години,
когато внучката им напуснала съпруга си и отишла при майка си в Германия,
заедно с дъщеря си Стела. Твърдят, че родителите на детето живеели заедно от
2012 г., когато се родила и дъщеря им, но сключили брак едва през 2017 г..
Двамата имали много проблеми основно
поради хазартни залагания на ответника. След раздялата им и двамата имали нови
партньори, като внучката им Т. родила второ дете наскоро. Твърдят, че Стела,
която е ученичка в трети клас в Германия,
редовно контактува с баща си с когото много добре се разбира .
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна
квалификация чл.49 СК следва да се установи по делото, че бракът между
съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установява, че е налице фактическа раздяла между
брачните партньори започнала малко след сключването на гражданския им брак през
2017 г., както и че преди раздялата съпрузите са имали проблеми в отношенията
си, започнали непосредствено след раждането на дъщеря им през 2012 г. поради
което не са продължили съвместния си живот. Налага се по убедителен начин
изводът, че бракът не изпълнява социалната си функция, между съпрузите не съществува
физическа и духовна близост, която осмисля запазване на брачната връзка и
приетия за нормален семеен живот. Към настоящия момент същите не изпълняват
задълженията си, вменени им с разпоредбите на чл. 14, чл.15 и чл. 17 СК. При липсата на обич, привързаност
и взаимност между страните и настъпилото отчуждение между тях, следва да се
приеме, че са накърнени сериозно основните принципи, на които се основава
бракът и той е именно дълбоко и непоправимо разстроен.
Поради горните мотиви, бракът следва да бъде
прекратен.
Съдът не изследва въпроса за вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, тъй като искане в този смисъл не е направено от страните.
Не са оспорени по делото от ответника
отправените от съпругата искания относно родителските права, предложения от
майката режим на лични отношения, както и претендираната издръжка. С оглед на
това, по силата на съдебното решение родителските права над роденото от брака
дете с.фР. следва да бъдат предоставени на майката,
като при нея бъде определено и местоживеенето на детето, като на бащата бъде
определен режим на лични отношения, както следва: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца – сутрин от 9.00 ч. на съботния ден – до
18.00 часа на следващия ден – неделя, с преспиване в дома на бащата в гр.К.,
общ.Поморие, обл.Бургас, ул.“П.“40, когато детето
пребивава в България, както и 30 дни през летните месеци на детето когато е във
ваканция, несъвпадащ с отпуската на майката, а именно – от 15 юли до 15 август
детето да прекарва с баща си, като ищцата се задължава да води детето до дома
на ответника и да го взима, като поема и разходите по пътуванията на детето
между Германия и България и по пет дни
през коледните празници на всяка четна година и на всяка нечетна година през
новогодишните празници ответника да прекарва с детето им дома си в гр.К.
Претендира се издръжка в полза на непълнолетното дете в размер от 160,00лв ., считано
от датата на влизане на
решението в сила със законна лихва
за всяка закъсняла вноска с падеж 10 число на месеца за
който се дължи издръжката - до настъпване на
законните основания за нейното изменение
или прекратяване
Съгласно
чл.143, ал.1 и 2 СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Размерът на дължимата издръжка следва да бъде определен
съобразно нуждите на детето и възможностите
на родителите. Основните фактори, които обуславят нуждите на издържания, са неговата възраст,
социални и културни потребности, здравословно състояние, разходи за облекло, храна,
обучение.
В
конкретната хипотеза, детето е на 9 години. Като взе предвид възрастта,
обичайните нужди на детето от храна, облекло, средства за посрещане на разходи
за заболявания, както и завишената нужда в тази възраст от средства за
образование, нормативно регламентирания минимален размер на издръжката,
обществено-икономическите условия в страната и безусловността на задължението
на бащата да заплаща издръжка, съдът намира, че размерът на необходимата
месечна издръжка за детето, който следва да бъде заплащан от бащата е в рамките
на претендираните 160 лв. За да определи този размер, съдът съобразява, че с
оглед предоставяне упражняването на родителските права на майката, неин е
ангажиментът да посреща извънредните разходи, възникващи в ежедневието за
детето. Наред с това, ответникът не наведе възражения в рамките на
производството срещу размера на отправената претенция за издръжка.
Съгласно отправеното искане, следва ползването
на семейното жилище, находящо се в гр.К.,
общ.Поморие, обл.Бургас, ул.“П.“ №40 да се предостави
на ответника.
С оглед изрично отправеното искане и по силата на чл.53 СК, след
развода съпругата може да възстанови фамилното си име Христова, поради което
следва да бъде постановено решение в този смисъл.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора сторените в производството
разноски следва да останат така, както са направени от страните, на основание
чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК.
На основание чл.6 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, следва да бъде определена окончателна
държавна такса в размер на 40 лв. за производството, която по аргумент от
чл.329 ГПК да бъде понесена поравно от двамата съпрузи по делото.
На основание чл.7, т.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължащият издръжка
родител Ф.М.Р. следва да бъде осъден
да заплати държавна такса в полза на РС-Велики Преслав в размер на 115.20лв.
Мотивиран от
изложеното, съставът на Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между от Т.М.Р. с ЕГН **********,*** и Ф.М.Р. с ЕГН **********,
с адрес ***, сключен на 11.03.2017
г. с акт за
сключен граждански брак №0014573/11.03.2017 г., съставен от длъжностното лице
по гражданско състояние в гр. К., поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.49,
ал.1 СК.
ПОСТАНОВЯВА, че съпругата ще
носи брачното си фамилно име „Христова“, на осн.чл.53
от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето с.фР.,
ЕГН ********** на майката Т.М.Р. с ЕГН ********** като определя местоживеенето на детето
при нея - на нейния адрес на местоживеене, който към датата на постановяване на
настоящото решение е както следва
Федерална Република Германия - гр.Дуисбург, Гравелотещтр.63, плц.47053
/Duisburg, Gravelottestr.63, plz.47053/, на осн.чл.59, ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ф.М.Р. с ЕГН ********** с детето с.фР., ЕГН **********, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца –
сутрин от 9.00 ч. на съботния ден – до 18.00 часа на следващия ден – неделя, с
преспиване в дома на бащата в гр.К., общ.Поморие, обл.Бургас, ул.“П.“40, когато детето пребивава в България,
както и 30 дни през летните месеци на детето когато е във ваканция, несъвпадащ
с отпуската на майката, а именно – от 15 юли до 15 август детето да прекарва с
баща си, като ищцата се задължава да води детето до дома на ответника и да го
взима, като поема и разходите по пътуванията на детето между Германия и България и по пет дни през
коледните празници на всяка четна година и на всяка нечетна година през
новогодишните празници ответника да прекарва с детето в дома си в гр.К., на осн.
чл.59,ал.3 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо
се на адрес гр.К., общ.Поморие, обл.Бургас, ул.“П.“40 на Ф.М.Р. с ЕГН **********, на
основание чл.56 от от СК.
ОСЪЖДА Ф.М.Р. с ЕГН
**********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето с.фР., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Т.М.Р. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 160лв. /сто и шестдесет/, считано от влизането в сила на
решението, с падеж всяко десето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за
всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Ф.М.Р. с
ЕГН ********** ***, да заплати по сметка
на Районен съд-Велики Преслав държавна такса в размер на 20 лева /двадесет лева/, на основание чл.329 ГПК вр. с чл. 6 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от
съдилищата по ГПК както и сумата
от 115,20 лв. /сто и петнадесет лева и двадесет стотинки/ държавна такса
върху присъдената издръжка, на основание чл.78, ал.6 ГПК
ОСЪЖДА Т.М.Р. с ЕГН
**********,***, да заплати по сметка на Районен съд-Велики Преслав държавна такса в размер на 20 лева /двадесет лева/, на основание чл.329 ГПК вр. с чл. 6 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата
по ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд-Шумен
в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: