Р Е Ш Е Н И
Е № 4314
гр. Пловдив, 13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на 11.11.2019
г., в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11530
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от И.Д.И., ЕГН **********,*** против
АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „България“ № 81В,
ап. 3 с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 2681,95 лв.- главница по запис на заповед, издаден на
10.01.2006 г., за която е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. №
6651 / 2006 г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № ***.
Претендират се и разноски по делото.
Ищецът твърди, че на 31.08.2006
г. е подадено против него от Ти Би Ай
Кредит ЕАД, ЕИК ********* молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на
несъдебно изпълнително основание по реда на чл. 237 ГПК (отм.), въз основа на
която е образувано ч.гр.д. № 6651 / 2006
г. по описа на ПРС и е издаден
изпълнителен лист за сумата от 2681,95 лв.- главница по запис на заповед, ведно
със законна лихва от 31.08.2006 г. до окончателното й изплащане.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително изп. д.
№ ***, по което са извършвани справки и
имуществено проучване.
На
05.06.2007 г. е депозирана молба от взискателя за предприемане на изпълнително
действие, изразяващо се в запор на притежаваното от ищеца моторно превозно
средство. На 15.05.2013 г. е постъпила молба от взискателя праводател на
настоящия ответника по иска за налагане на запор на трудовото възнаграждение на
ищеца. На 13.06.2015 г. е
постъпила молба от ответника за конституирането му като взискател в качеството
му на правоприемник на вземанията по изпълнителния лист. На 05.12.2016 г. е
наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца. На 25.04.2017 г. съдебният
изпълнител е насрочил опис, който не е извършен.На 07.06.2019 г. е наложен нов
запор на трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от работодателя Ивел 2
ЕООД.
С оглед
на описаната фактическа обстановка, ищецът счита, че погасителната давност по
отношение на процесното вземане е прекъсната на 05.06.2007 г., когато е
поискано налагане на запор на МПС, като е изтекла на 05.06.2010 г. Твърди се и
перемпция поради липса на поискване на изпълнителни действия в период от две
години след молбата за налагане на запор на МПС. Предвид изложеното ищецът
счита, че вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по давност. Моли искът да се уважи. Претендира разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба. В
съобщението изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
Ответникът е бил редовно призован и за първото съдебно заседание.
В съдебно заседание на 11.11.2019 г. ответникът не се е явил, не е изпратил
упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез
пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не
изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства и приетото копие от изпълнително дело, може
да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва
да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се
уважат изцяло.
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на
ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. По делото е приет списък с разноски по чл.
80 ГПК направените по делото разноски в размер на 831, 30 лв., от които сумата от 107,30 лв. – държавна такса и 24 лв.- такса за копие от изпълнително дело и 700 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че И.Д.И., ЕГН **********,*** дължи на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК:
*********, гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3 сумата от 2681,95 лв.- главница по запис на
заповед, издаден на 10.01.2006 г., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6651 / 2006 г. по описа на ПРС
и е образувано изпълнително дело № ***.
ОСЪЖДА „АПС
БЕТА България“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81В, ап.3 ДА
ЗАПЛАТИ НА И.Д.И., ЕГН **********,*** разноски в размер от общо 831, 30 лв., от
които сумата от 107,30 лв. – държавна
такса и 24 лв.- такса за копие от
изпълнително дело и 700 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно, като ответникът може
да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ