РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Перник, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500088 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба на „Профи
Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Е. К., срещу решение № 1084 /
12. 12. 2024г., постановено по гр. д. № 5012/2024г. по описа на Пернишкия
районен съд, в частта, с която е отхвърлен установителния иск на
дружеството срещу А. В. С. за : за главница над присъдената сума от 1094лв.
до дължимата в размер на 1291,85лв. /след прихващане на суми/ т.е. за сумата
от 197,67лв., както и за договорно възнаграждение /договорна лихва/ в размер
на 719лв. дължимо за периода от 10.06.2021г. до 03.07.2021г. По обстойно
изложени доводи моли решението в тази му част да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно и да бъде установено съществуването на
вземане в негова полза срещу ответницата за главница над присъдената сума
от 1094лв. до дължимата в размер на 1291,85лв. /след прихващане на суми/
т.е. за сумата от 197,67лв., както и за договорно възнаграждение в размер на
719лв. дължимо за периода от 10.06.2021г. до 03.07.2021г., вземания, дължими
на основание Договор за потребителски кредит /ДПК/ № ***, ведно със
1
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на делото. Моли да й бъдат
присъдени направените разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360лв. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна и моли то да бъде
определено в минималните размери по НМРАВ. Поддържа жалбата си и в
съдебно заседание, чрез писмена молба, чрез юрисконсулт Е. К., с която
отново прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
другата страна.
Насрещната страна А. В. С. не е депозирала писмен отговор. В съдебно
заседание се е явила лично и е изразила становище, че въззивната жалба е
неоснователна. Моли решението в обжалваните му части да бъде потвърдено
като правилно и законосъбразно.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена
е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
По отношение допустимостта на решението в обжалваната му част,
съдът намира, че същото в тази му част не е недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Пернишкият окръжен съд преценявайки доводите във
въззивната жалба, тези в писмения отговор на насрещната страна и събраните
по делото доказателства, намира следното :
Съдът следва да отбележи, че решението в частта му, с която е уважен
установителният иск за сума в размер на 1094,18 лева, представляваща
2
непогасена част от чистата стойност на кредита по договор за потребителски
кредит ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 2,65 лева -
обезщетение за забава в периода от 11.11.2019 г. до 03.07.2021 г., и 365,31
лева - обезщетение за забава в периода от 03.07.2021 г. до 29.05.2024 г., както и
в частта му, с която е отхвърлен искът за осъждане на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД на А. В. С. да заплати на „Профи кредит България” ЕООД сума в размер
на 1420,80 лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги -
Фаст в размер на 425,24 лева и Флекси в размер на 995,56 лева, за които суми
(главница, възнаградителна лихва и такава за забава) е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 2825/2024 г. по описа на
Районен съд Перник, не е обжалвано и е влязло в законна сила в тази му
части.
Пред настоящата инстанция не се спори, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № ***.
Видно от ДПК, на ответницата е бил отпуснат кредит в размер на
1600лв.; срокът за погасяване е бил 36 месеца; размерът на месечната вноска е
бил 77,23лева; ГПР е бил 49,14%; лихвения процент на ден е бил 0,11%, а
дължимата сума по кредита е била в размер на 2780,01лв.
Ответницата се явява потребител по договора за потребителски кредит.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. След като в него не са
били включени сумите за допълнително възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги – Фаст в размер на 425,24лв. и Флекси в размер на
995,56лв., с които общото задължение става в размер на 4380,12лв., платимо
на 36 месечни вноски по 121,67лв. При това положение ГПР става в размер на
124,49%. Следователно клаузите за допълнително възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги са нищожни, но не поради нарушаване на
добрите нрави, каквито доводи се развити във въззивната жалба, а поради
противоречие със законови разпоредби - разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, /не е посочена общо дължимата сума по кредита/. При наличие на
3
нищожни клаузи поради противоречие със закона, на основание чл. 22 ЗПК
договорът за кредит се явява недействителен. При това положение
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва, включително и договорна или други разходи по кредита, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Видно от заключението на вещото лице В.Д.А., по съдебно –
счетоводната експертиза, което съдът изцяло възприема като обективно и
компетентно дадено, размерът на иска е 3583,63лв., от които :
Главница – 1481,05лв.,
Договорно възнаграждение /договорна лихва/ - 719лв.,
Лихва за забава – 187,43лв.,
Законна лихва – 1196,16лв.
и
1420,80лв., от които :
Услуга Фаст – 425лв. и
Услуга Флекси – 995,56лв.
От същото заключение се установява, че от страна на ответницата са
постъпили плащания по кредита в общ размер на 505,82лв.
След като от чистата главница в размер на 1600лв. се извади тази сума
505,82лв., с която е погасена част от главницата /а не се прихваща/, остава
дължима само 1094,18лв., за която сума Пернишкият районен съд е уважил
установителния иск, като в тази част както беше отбелязано по – горе
решението не е обжалвано.
С оглед изложеното ответницата не дължи на ищцовото дружество
горницата над 1094,18лв. до 1291,85лв. /т.е. за 197,67лв./, поради което искът в
тази му част се явява неоснователен, а въззивната жалба в тази й част също се
явява неоснователна.
С уведомително писмо от 05. 07. 2021г. /л.27 от първоинстанционното
производство/ ищцовото дружество е обявило размерът на кредита за
предсрочно изискуем, считано от 03. 07. 2021г., като общата дължима сума е в
размер на 4310,29лв.
Съгласно чл. 23 от ЗПК - Когато договорът за потребителски кредит е
4
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно
ответницата не дължи абсолютно никакви /обезщетение/ лихви. Това, че
Пернишкият районен съд е изчислявал лихви за забава и е присъдил такива, а
ответницата не е обжалвала решението в тази му част, си е за нейна сметка.
С оглед изложеното исковата претенция за обезщетения /лихви/ за забава
също е неоснователна, поради което и въззивната жалба в тези и части се
явява неоснователна по други съображения изложени по – горе.
Следователно въззивната жалба се явява изцяло неоснователна.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззиваемата ответница не е направила разноски и не претендира
такива.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1084 / 12. 12. 2024г., постановено по гр. д. №
5012/2024г. по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваните му части.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5