№ 91
гр. Варна, 22.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова
Светлозар Г. Георгиев
като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно частно
наказателно дело № 20223100600024 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по частна жалба от Д. АТ. Д., в качеството му на управител
на „Е Е-М“ ЕООД, срещу определение №773/25.11.2021г. на ВРС, XXIII
състав по ЧНД №4139/2021г., с което съдът е потвърдил постановлението на
ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП №2076/19г. по
описа на IV РУ при ОД на МВР- Варна, за това, че през месец май 2018г., в с.
А, обл. Варна, били отнети чужди движими вещи – бали с люцерна,
собственост на „В“ ЕООД, от владението на Д. АТ. Д., без неговото съгласие,
с намерение противозаконно да бъдат присвоени – престъпление по чл.194,
ал.1 от НК.
По делото няма привлечен в качеството на обвиняем.
В частната жалба се излагат твърдения, че съдебният акт е необоснован и
незаконосъобразен, постановен в противоречие с основните правила и
принципи на наказателното право. Поддържа сe, че съдът не е дал отговор на
нито един от важните въпроси, обсъждани в постановлението на ВРП за
прекратяване на производството, като първоинстанционният съд се е
задоволил единствено с извеждане на фактическата обстановка, така както е
била възприета от прокуратурата. Според жалбоподателя липсата на мотиви е
очевидна и затова определението е необосновано. Навеждат се доводи, че св.
П.Н не е сторил надлежно уведомяване за своите действия по косене,
балиране, прибиране и транспортиране на балите с люцерна. За дружество „Е
Е-М“ ЕООД, няма спор, че посочените движими вещи са негова собственост,
1
както и за това че не е имало нито стопанска, нито практическа необходимост
от горепосочените действия от страна на св.Н. В жалбата се твърди, че след
като е установена липса на субективната страна на престъплението, то
прокурорът е разполагал с всички процесуални възможности да
преквалифицира обвинението. Сочи, че ВРС се ограничава единствено до
квалификацията по която се води наказателното производство.
В заключение се моли атакуваното определение да бъде отменено.
След като се запозна с делото, настоящият състав установи:
Жалба е подадена в срок от легитимирано лице – ощетеното юридическо
лице, чрез своя управител – Д. АТ. Д., поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор
при ВРП от 20.02.2019г., като са били налице основанията визирани в чл.207
и следващите от НПК – законен повод – съобщение до органите на
досъдебното производство за извършено престъпление от общ характер и
достатъчно данни за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК извършено през
месец май 2018г. в с.А, обл.Варна.
От фактическа страна установените от прокурора и
първоинстанционния съд факти, които не се оспорват от страните и се
споделят и от настоящия състав на съда, са следните:
Св. П.Н и жалбоподателя Д.Д. първоначално участвали и управлявали
фирма „А“, чиято дейност била стопанисване и обработване на земеделска
земя. През 2015-2016г. в три масива - „В.Д“, „Д“ и „Х“, всички намиращи се в
землището на с. А, обл. Варна, била засята люцерна от работниците на „А“. В
последствие отношенията между двамата се влошили, а дружеството било
обявено в несъстоятелност. За осъществяване на дейността си създали
съответно дружествата „В“ ЕООД и „Е Е-М“ ЕООД - с управител св. Д.Д. и
дружество „П БГ“ ЕООД – с управител св. П.Н.
В тези земи дружество „П БГ“ ЕООД обработвало 1080 декара, измежду
които в около 10 парцела, на обща площ от 63 дка, се намирали и ниви, които
били обработвани от жалбоподателя Д. и представляваните от него две
дружества „В“ЕООД и „Е Е-М“ЕООД.
2
През 2017г. св. Д. сключил договори със собствениците на въпросните
имоти, съгласно които той лично да ги обработва в реални граници и да не се
отдават за преразпределение. Получило се така, че засята от Н в предходните
години продукция - люцерна, която по принцип Н трябвало да продължи да
обработва и коси, била предоставена за реално ползване от св. Д. и той
започнал да коси сятото от Н.
В началото на месец май 2018г., около 7-8 май, при обход в землището
на с.А, св.Д. установил, че част от люцерната в предоставените му за реално
ползване земи била окосена. На място заварил трактор с косачка на фирма „П
БГ" ЕООД, като машината била управлявана от св.П.И - служител на Н. Като
видял, че люцерната била прибирана и от неговите ниви, св.Д. се обадил на
полицейския служител - св. С И, който да реши проблема. В деня на
коситбата на люцерната св.Д. не забелязал трасиращи колове в неговите
ниви.
На 13.05.2018г., Д., ангажирал св. М.И, който трябвало да балира
люцерната. Същия ден отишъл до провери състоянието на посевите и
установил, че машини на фирма „П БГ" ЕООД, в присъствието на св. Н,
събирали окосената вече люцерна и я подготвяли за балиране. Д. подал
сигнал на тел.112 и на място пристигнали полицейски служители, които
съставили предупредителни протоколи и на двамата. На 16.05.2018г. Д.
разбрал, че машините на „П“ ЕООД, се намирали в блок с люцерна, негова
собственост и отново подал сигнал в Четвърто РУ-Варна, като същевременно
изпратил св.М К - механизатор и шофьор към фирма „В" ЕООД, да потвърди
дали наистина се балирало във въпросния блок. На място пристигнали и
полицейски служители, сред които и св.С И, които поискал от К да му покаже
кои ниви били на Д., но свидетелят не успял да ги посочи с точност, тъй като
в момента липсвали трасиращите колчета. Такива не били забелязани и от
служителя на реда. Полицаите казали на св.Н, че трябва да прекрати
балирането докато се решил спора кой парцел на кого е. Св.Н отказал, като
обяснил, че ако слънцето напече люцерната, тя щяла да стане на клечки и
негодна, при което той щял да търпи загуби. Обяснил им, че щял да я балира,
и когато св.Д. докажел коя площ била негова, предвид липсата на трасиране,
щели да направят изчисления за разходите, които Н бил вложил по косене и
балиране, и Д. щял да вземе полагащата му се продукция. След балиране на
люцерната, същата била извозена от наета от Н транспортна фирма. Той
фактурирал разходите, които бил направил по косене, балиране и други
мероприятия, и се опитал да ги изпрати на адреса на фирмата на Д., но
същите оставали неполучени. Във връзка с горното било образувано
настоящото досъдебно производство.
Видно от изготвената по делото агро-техническа и оценителна
експертиза, окосената люцерна от трите масива, възлиза на обща стойност 10
3
938,59 лева с ДДС.
Съобразявайки доказателствената съвкупност по делото, ВОС намира,
че фактическата обстановка е била изяснена в пълнота от първостепенния
съд, като въз основа на горните факти ВРС е извел правния извод, съвпадащ с
този на прокурора от ВРП издал постановлението за прекратяване на
наказателното производство, че от събраните по делото доказателства не
може да се направи извода, че деянието съставлява престъпление.
Наблюдаващият прокурор е приел, че по делото отсъстват
доказателства, от които да се направи категоричен извод за пряк умисъл у св.
П.Н за предприемане на действия по прибиране на люцерната с намерение за
противозаконното й отнемане, като тези действия, според прокуратурата са
продиктувани единствено от практически съображения и обективна
невъзможност да бъдат разграничени неговите обработваеми площи, от тези
на св. Д., тъй като към него момент е липсвало действително очертаване на
терена с трасиращи колове. Прокурорът е установил фактическата
обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, както и от изготвената и приобщена по делото
агро-техническа и оценителна експертиза, като е стигнал до извод за липсата
на осъществен състав на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, поради което с
правно основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производството. Районен съд-Варна изцяло е възприел фактическата
обстановка в постановлението на прокурора, и като краен резултат е
потвърдил правните изводи.
Намирайки горните фактически и правни изводи за правилни и съобразени с
адекватна оценка на доказателствата ВОС намира, че жалбата е неоснователна по следните
причини:
На първо място съдът споделя изцяло изводите на ВРС за липса на престъпен
състав по чл.194 от НК. При кражбата годен предмет на посегателство може да бъде само
чужда движима вещ с определена стойност. Люцерната е движима вещ и според изготвената
по делото оценителна експертиза е на обща стойност от 10 938,59 лева и е възможен годен
предмет на кражба. За да бъде осъществен състава на престъплението обаче е необходимо
вещта да бъде чужда, а деецът съзнателно да е целял нейното противоправно отнемане и
своене. По отношение на собствеността на полската култура, дружеството-жалбоподател „Е
Е-М“ ЕООД, твърди, че към момента на косене на люцерната през месец май 2018г., тя е
била негова собственост. Правилно и подробно аргументирано ВРС в проверяваният
съдебен акт е приел, че е съществувала обективна невъзможност да бъдат разграничени
обработваемите земи на „П БГ“ ЕООД от тези на жалбоподателя, доколкото по делото са
събрани категорични доказателства, че в дните на косене, трасиращи колове не е имало. В
тази връзка първоинстанционният съд е бил изчерпателен при излагането на аргументите,
които са го мотивирали да кредитира показанията на св. И и св. К, относно наличието на
обозначаващи колове на мястото от където се е прибирала ********. Св .К, е бил работник –
тракторист във фирма „В“ ЕООД и е имал преки впечатления от целия процес на работа, но
дори и той не е могъл да направи разграничение на нивите. Това дава основание съдът да
приеме, че от събраните по делото доказателства, може да се направи категоричен извод, за
изначална липса на субективната страна на деяние по чл. 194 от НК, изискваща пряк умисъл
за противозаконно своене на чужди движими вещи. По делото са приложени уведомление от
4
04.05.2018г. и второ от 16.05.2018г., издадени от „П БГ“ ЕООД, от които е видно, че св. Н е
направил опит да уведоми св. Д. за предстоящата коситба на люцерната, липсата на
обозначаване на имотите, които се обработват в реални граници, както и за
местонахождението на складираната люцерна, и претендиране за възстановяване на
разходите по косене, прибиране, складиране и съхранение на ********. Тези действия на Н
допълнително дават основание съдът да приеме, че действително у него липсва намерение за
своене, респективно няма наличие на пряк умисъл за извършване на кражба, а се касае до
друг вид отношения, които следва да бъдат отнесени към гражданския съд.
В проверявания съдебен акт е извършена цялостна проверка и след
старателна преценка на всички доказателствени материали са довели до извод
за релевантните обстоятелства и факти. Те са формирани в точно
съответствие с информацията от събраните доказателства, като съдът не
констатира допуснато избирателно или неизчерпателно отношение към тях.
Съобразявайки материалите по делото и трайната съдебна практика
настоящия състав на ВОС намира, че определението на ВРС следва да бъде
потвърдено, тъй като съдебният контрол върху досъдебното производство е
обвързан от становището на разследващите относно квалификацията на
извършеното. В този смисъл съдът не може да указва на прокуратурата за
какви престъпления да се провежда наказателно разследване и срещу кои
лица. Видно от постановлението за образуване на ДП, доколкото по делото
няма повдигнато обвинение – предмет на производството е престъпление по
чл. 194, ал.1 от НК. Съдът не може да изземва функциите на прокуратурата по
разследване, повдигане и поддържане на обвинението, по дела за
престъпления, които се разглеждат по общия ред.
За пълнота на изложеното и за да отговори изчерпателно на
възражението на жалбоподателя, че фактически установеното навежда на
възможности за изводи за наличие на друго престъпно деяние, съдът намира
за необходимо да отбележи, че видно от материалите по делото, липсва
предварително възникнал правен спор между търговските дружества, за да
бъде осъществен състава на престъплението самоуправство. Необходима
предпоставка за съставомерността на деянието по чл. 323, ал.1 от НК е
наличието на предварително оспорено имуществено право от насрещната
страна по правоотношението. От данните по делото не могат да бъдат
направени изводи в тази насока. За да бъде осъществен съставът на
обсебването пък, е необходимо деецът да владее или пази чужда движима
вещ. По делото не са събрани доказателства, св. Н да е пазил или владял
люцерната на някакво правно основание, преди инкриминираната дата, което
дава основание да се счете, че не е осъществен и този състав на престъпление.
Обобщавайки горното ВОС намери, че деянието не осъществява нито
един от съставите на престъпление предвиден в особената част на НК, а в
случая се касае до гражданско-правен спор, който следва да бъде отнесен до
компетентен орган - гражданския съд, който да се произнесе по надлежния
ред във връзка с възникналите между страните неуредени гражданско-правни
5
отношения. При извършената цялостна проверка не се установи съществено
процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правата на
страните в досъдебното производство.
По посочените причини и ВОС намери, че правилно наказателното
производството е било прекратено, поради липса на осъществен състав на
престъпление предвидено в НК, поради което определението на ВРС следва
да се потвърди и на основание чл. 243, ал.8 от НПК съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение по ЧНД № 4139/21г., на РС Варна,
XXIII наказателен състав, с което е потвърдено постановлението на РП-
Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП № 2076/19г.по
описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна.
Определението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6