РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
АЛЕКСАНДЪР
АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 3763 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435 вр. с чл. 274
и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалби на „У.Б.“ АД
и на „УКТАМ Б.“ ЕООД срещу постановени от съдебния изпълнител по изп. д.
№ 20188630400634 на ЧСИ с рег. № 863 откази за заличаване на наложени
възбрани съответно от 12.12.2018 г. и от 21.12.2018 г. (обективирани върху
подадените от жалбоподателите по изпълнителното дело молби от 05.12.2018 г. и
от 20.12.2018 г.). В жалбите, които са с идентично съдържание, се посочва, че
възбраните са наложени по искане на взискателя в изпълнителното производство „У.Б.“
АД върху 38 недвижими имота, които имоти впоследствие са закупени на публична
продан от „УКТАМ Б.“ ЕООД. Жалбоподателите считат, че възбраните не са
противопоставими на купувача на публичната продан, както и че след публичната
продан наложените възбрани вече не защитават права на взискателя или на
купувача в изпълнителното производство, поради което следва да бъдат заличени.
Длъжниците в изпълнителното производство, както и
присъединените взискатели Столична община и НАП не изразяват становище по
жалбите.
В мотивите си по отношение на подадените жалби
съдебният изпълнител счита, че те са недопустими, тъй като са подадени по
отношение на акт (действие) на съдебния изпълнител, който попада извън изрично
посочените в чл. 435 ГПК, които подлежат на обжалване. Изразява и становище за
неоснователност на жалбите, доколкото в случая липсва изрично предвидена в
закона хипотеза, при която наложените възбрани следва да бъдат заличени.
След като се запозна с
доказателствата по делото и становищата на жалбоподателите и на съдебния
изпълнител, съдът намира следното:
От представеното копие
на изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е
образувано по молба от 03.04.2018 г. на взискателя и жалбоподател в настоящото
производство „У.Б.“
АД. Производството е образувано срещу седем длъжника, един от които е „ББГ и
КО“ АД. С молбата за образуване на производството взискателят е поискал
изпълнението да бъде насочено върху недвижимите имоти, собственост на посочения
длъжник. След направени от съдебния изпълнител справки са наложени възбрани
върху имоти на длъжника, които включват и 38-те имота (представляващи
паркоместа в две подземни нива на сграда), във връзка с които е образувано и
настоящото производство. Възбраната е наложена с постановление на съдебния
изпълнител от 11.04.2018 г., вписано на същата дата в Службата по вписванията. В хода на изпълнителното производство като
взискатели са присъединени по право Столична община за задължения на длъжника „ББГ
и КО“ АД за местни данъци и такси във връзка с имотите, обект на публичната
продан, както и НАП по отношение на публични задължения на посочения длъжник
към държавата.
След провеждане на публичната
продан на 38-те имота (при която са продадени и други имоти на длъжника) с
протокол от 02.07.2018 г. за купувач на 38-те имота е обявен жалбоподателят „УКТАМ Б.“ ЕООД. На 05.07.2018 г.
съдебният изпълнител е изготвил протокол за разпределение на сумите, постъпили
от проданта на имотите на „ББГ и КО“ АД, включващи и цената, получена за 38-те
паркоместа, закупени от „УКТАМ Б.“ ЕООД. Разпределението е предявено на
страните в изпълнителното производство на 10.07.2018 г., като няма данни то да
е обжалвано. По изпълнителното дело са приложени и платежни документи от м.
07.2018 г., от които е видно, че задълженията към Столична община и НАП
съгласно влязлото в сила разпределение са погасени изцяло (сумите са преведени
от съдебния изпълнител на тези взискатели), като по този начин изцяло са
погасени заявените публични задължения на длъжника „ББГ и КО“ АД към държавата
и към общината във връзка с продадените негови имоти. Частично е погасен и
дългът към взискателя „У.Б.“ АД съобразно влязлото в сила разпределение.
Междувременно на 05.07.2018 г. съдебният
изпълнител е издал постановление за възлагане на 38-те паркоместа на купувача
„УКТАМ Б.“ ЕООД, което е влязло в сила на 18.07.2018 г. (както е отбелязано в
него) и е вписано в Службата по вписванията на 03.08.2018 г. Впоследствие с
молби от 05.12.2018 г. и от 20.12.2018 г., подадени съответно от взискателя „У.Б.“
АД и от купувача „УКТАМ Б.“ ЕООД, е поискано заличаването на възбраните върху
имотите, по които молби са постановени и обжалваните откази на съдебния
изпълнител. Към двете жалби са представени и удостоверения за тежести за 38-те
имота, от които е видно, че между вписването на възбраната върху тях от
11.04.2018 г. и вписването на постановлението за възлагането им на 03.08.2018
г. по отношение на имотите не са вписвани други актове.
Възбраната е
предназначена от една страна да запази имуществото на длъжника, за да осигури
възможност да бъдат удовлетворени вземанията на взискателите в изпълнителното
производство, доколкото на тях не е могат да се противопоставят права върху
възбранения имот, вписани след възбраната (чл. 453 ГПК). От друга
страна възбраната осигурява и непротивопоставимост на правата, които следва да
бъдат вписани, и по отношение на купувача на публичната продан, когато актът за
възникването или съществуването на тези права е вписан преди постановлението за
възлагане на имота на купувача, но след вписването на възбраната, т.е. когато
тези права не могат да се противопоставят и на взискателите (чл. 496, ал. 2 ГПК). Следователно функцията на възбраната е както да защити интересите на
взискателя (съответно и на останалите присъединени взискатели, насочили изпълнение
върху съответния имот), така и да защити правата, придобити от купувача. Именно
поради това възбраната поначало не следва да се заличава непосредствено след
извършване на публичната продан на имота, доколкото нейната функция не се
изчерпва с реализирането на имота в изпълнителното производство (в този смисъл
т. 3 от ТР № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС).
Същевременно обаче сред
основните принципи на гражданския процес, част от който е и изпълнителният
процес, е принципът на диспозитивното начало (чл. 6 ГПК), според който процесът
следва да предостави защита, само доколкото лицето, което търси защита в този
процес, има необходимост от нея. Поради тази причина, ако възбраната се налага
в изпълнителния процес, за да се предостави защита на правата на взискателя
(включително на присъединените взискатели) и на купувача на възбранения имот,
тази защита следва да се предостави до тогава, до когато е необходима и искана
от тези лица.
В случая искането за
заличаване на наложените възбрани изхожда както от взискателя, по чието искане
са наложени, така и от купувача на публичната продан, който е придобил имотите,
т.е. искането изхожда и от двете лица, чиито права е предназначена да защити
наложената възбрана. Поради това, с оглед на диспозитивното начало, трябва да
се приеме, че тези лица имат възможност и да поискат заличаването на наложената
възбрана, ако нямат необходимост от защитата, която тя им предоставя, съответно
че те могат и да обжалват всеки акт, който препятства постигането на посочената
цел.
Конкретно основание за
правото на жалба на взискателя в изпълнителното производство може да се изведе
от разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, даваща възможност на взискателя да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши поисканото от него изпълнително
действие. Ако взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да
наложи поискана възбрана, той следва да има възможност да обжалва и отказа на
съдебния изпълнител да предприеме действия по заличаването на възбраната,
когато това е поискано от взискателя, т.е. отказа на съдебния изпълнител да
извърши действие в изпълнителното производство, което взискателят, с оглед на
диспозитивното начало, е преценил, че съответства на търсената от него защита в
това производство.
По отношение на купувача
на публичната продан възможността за обжалване на отказа за заличаване на
възбраната може да се изведе по аналогия на чл. 435, ал. 4 ГПК. Ако трето за
изпълнението лице може да се защити срещу незаконосъобразно насочване на
изпълнението чрез налагане на възбрана върху имот, при което се засягат негови
права, то следва и купувачът на публичната продан да може да се защити срещу
продължаващото действие на наложена в изпълнителното производство възбрана,
която вече е изгубила своите функции, т.е. съществуването й следва да бъде
преустановено, за да не се накърни (дори и само привидно) необезпокояваното
упражняване на придобитите на публичната продан права от купувача (в подобен
смисъл е и посочената в Определение № 407/20.09.2018 г. по ч. гр. д. №
3316/2016 г. на ВКС, ІV г. о. възможност за обжалване от купувача на публична
продан по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК на отказа на съдебния изпълнител да вдигне
наложената възбрана).
В конкретния случай
възбраните върху имотите са наложени по искане на взискателя „У.Б.“ АД, който е поискал и заличаването им. Това искане е направено и от
купувача на публичната продан. Както се посочи, с оглед на принципа на
диспозитивното начало, доколкото двете лица в производството – взискателят и
купувачът – чиито права възбраната е предназначена на защитава, са се
отказали от тази защита, това е достатъчно основание да се приеме, че
възбраната вече е изпълнила функцията си, още повече след като публичната
продан вече е извършена, поради което възбраната следва да бъде заличена (в
този смисъл е например и представеното от жалбоподателите Определение №
141/17.07.2018 г. по ч. гр. д. № 3974/2015 г. на ВКС, ІІ г. о.).
В допълнение следва да
се посочи, че изчерпването на функцията на наложените възбрани в конкретното
изпълнително производство, след като имотите са продадени, следва и от това, че
след извършените разпределения и изплатените на взискателите суми, вземанията
на общината и държавата са изцяло удовлетворени, т.е. възбраната не би могла да
защити правата на тези присъединени по право взискатели, които вече са погасени
чрез изпълнение (отделен въпрос е доколко изобщо възбраната може да ползва във
всички случаи тези конкретни взискатели). Така, след извършеното изпълнение
единствен взискател остава жалбоподателят „У.Б.“ АД, по чието искане се иска и заличаването на
възбраните. Тези възбрани са безпредметни и с оглед защитата на правата на
купувача на публичната продан, тъй като между вписването им и вписването на
постановлението за възлагане на имотите не са вписани други права върху тези
имоти, т.е. не са налице евентуални конкуриращи права или претенции, по
отношение на които да е необходима защита за купувача.
По изложените
съображения следва да се приеме, че възбраните, наложени в изпълнителното
производство върху 38-те имота, закупени на публичната продан от жалбоподателя „УКТАМ Б.“ ЕООД, са изгубили
функцията си да защитават правата на взискателите и на купувача, като са и
непротивопоставими на купувача, и при изричното искане от страна на единствения
към момента взискател в производството и на купувача следва да бъдат заличени.
Тъй като съгласно чл. 31, ал. 1 ПВп заличаването на възбраната от съдията по
вписванията се извършва въз основа на писмено нареждане на длъжностното лице,
по чието искане е наложена, в случая съдебният изпълнител следва да издаде
съответно постановление за заличаване на наложените възбрани.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ откази на
съдебния изпълнител от 12.12.2018 г. и от 21.12.2018 г., постановени по изп. д. № 20188630400634
на ЧСИ с рег. № 863, обективирани върху подадените от „У.Б.“ АД и от „УКТАМ Б.“
ЕООД по изпълнителното дело молби от 05.12.2018 г. и от 20.12.2018 г. за
заличаване на наложените по изпълнителното дело възбрани от 11.04.2018 г. върху
38 недвижими имота, описани в посочените молби.
УКАЗВА на съдебния
изпълнител да
издаде постановление за заличаване на наложените възбрани съгласно чл. 31, ал.
1 ПВп.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.