№ 17
гр. Ямбол, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Едм. Зл. Г.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222300600035 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. ПР. АТ.
депозирана, чрез защитника му адв.Г.Д., против присъда № 260000/10.01.2022г.постановена
по нохд № 548/2017г.по описа на Районен съд- Елхово.
С обжалваната присъда подсъдимия Т.А. е признат за виновен, в това че на
********** година, в с.**********, област Ямбол, по ул."**********" управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил "**********" с рег.№ **********, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,26 на хиляда, установена по надлежния
ред - с техническо средство "Алкотест- Дрегер 7410+” с инв.№ 0135, поради което и на
основание чл.343б, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 200лева.
В жалбата на подсъдимия се навеждат бланкетни доводи за неправилност и
необоснованост на присъдата и несправедливост на наложените наказания. Прави се искане
за изменение на присъдата като на подсъдимия се определи наказание при условията на
чл.66, ал.1 НК.
В съдебно заседание подсъдимият участва, чрез упълномощения си защитник
адвокат Д., чрез който поддържа въззивната си жалба и се пледира същата да бъде уважена.
Излагат се съображения, че съгласно трайната практика на съдилищата за престъпление по
1
чл.343б НК се налагат условни наказания, поради което се иска изменение на присъдата като
на подсъдимия се определи наказанието лишаване от свобода да бъде отложено
изтърпяване, както и да се отмени взетата по отношение на него мярка за неотклонение
задържане под стража за да може същия да се върне в страната.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за
неоснователност на въззивната жалба и прави искане съда да потвърди присъдата на
районния съд като правилна, обоснована и законосъобразна.
Окръжен съд- Ямбол след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно
правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, пледоарията на прокурора и защитника на
подсъдимия и доводите в жалбата намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и
интерес да обжалва и в срока по чл.360, ал.1 НПК, а разгледана по същество същата се явява
неоснователна по следните съображения:
Делото е разгледано от първоинстанционния съд по реда на глава XXIV от НПК, като
бързо производство, поради което и на основание чл.358, ал.1, т.4 НПК не е проведено
разпоредително заседание. Съдът е спазил стриктно визираните правила на бързото
производство. Съдебното производство е продължило пред районния съд от **********г.до
**********г., но забавянето е в предвид процесуалното поведение на подсъдимия, същия е
напуснал страната 6 дни след привличането му в качеството на обвиняем и това е наложило
спиране на съдебното производство с обявяване на подсъдимия за общодържавно
издирване. След като подсъдимият е упълномощил защитник производството е възобновено
и делото е разгледано в отсъствието на подсъдимия при условията на чл.269, ал.3, т.4, буква
"в" от НПК. Това не е нарушило правото на защита на подсъдимия, тъй като същия се
представлява от упълномощен защитник, а след напускането на страната 6 дни след
привличането му като обвиняем същия сам се поставя в това положение, за разглеждане на
делото в негово отсъствие. При извършената служебна проверка въззивната инстанция
счита, че първоинстанционния съд е разгледал делото при стриктно спазване на
процесуалните правила.
Приетата фактическа обстановка от районния съд е напълно обоснована и правилна,
тъй като се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, които ценени поотделно и
в тяхната съвкупност са безпротиворечиви.
Правилно е прието, че на **********г. следобед, подсъдимият след като употребил
алкохол предприел управлението на лек автомобил "**********" с рег.№ **********, като
около 18,35часа се движел по ул."**********" в с.**********, в посока изхода към
с.Попово.
На посочената дата свидетелите Г.В. и П.И. - на длъжност младши автоконтрольори
към РУ- Елхово били на смяна, като автопатрул. Същите спрели за проверка автомобила
управляван от подсъдимия, като установили, че същия не притежава свидетелство за
правоуправление. След това го поканили да бъде изпробван за алкохол с техническо
2
средство. След изпробване с Алкотест Дрегер 7410+ с инв.№ 0135 уредът отчел наличие на
алкохол в кръвта на подсъдимия с концентрация 1,26на хиляда, след което му е бил издаден
талон за кръвно изследване № 000009. Същия отказал да му бъде взета кръв.
Техническото средство е проверено на 5.09.2017г./ видно от справка № 3286р-38079/
13.09.2017г.на лаборатория при ГД"НП".
От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подс.А. е осъждан със
седем влезли в сила присъди, за различни престъпления от общ характер с налагане на
наказание лишаване от свобода, което е изтърпявал ефективно. Районният съд е изложил
подробни мотиви в тази насока, които изцяло се споделят от въззивната инстанция и поради
липса на оспорване е ненужно да се преповтарят.
Същата фактическа обстановка е приета и от районният съд на основание събраните
гласни и писмени доказателства, които са обсъдени и анализирани изключително подробно.
Същите са обсъдени както поотделно така и в съвкупност и поради това, че проверяващия
съд споделя всички доводи и аргументи, както и поради липса на обжалване в тази насока е
ненужно да се преповтаря анализа на доказателствата.
Авторството на деянието е установено по безспорен и несъмнен начин от показанията
на свидетелите И. и В., които са непротиворечиви и логични досежно обстоятелството, че на
инкриминираната дата и час подсъдимият е управлявал посочения лек автомобил.
Безспорно е доказан и следващия правно-релевантен факт- наличие на алкохол в
кръвта на подсъдимия над 1,2 на хиляда. Това обстоятелство е установено по надлежния
ред, посредством изпробване с техническо средство "Алкотест Дрегер 7410+" с инв.№ 0135,
като уредът отчел наличие на алкохол в кръвта му с концентрация 1,26на хиляда.
По изложените съображения районният съд законосъобразно и обосновано е приел, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 343б ал.1 НК, тъй като на ********** година, в с.**********, област Ямбол, по
ул."**********" управлявал моторно превозно средство – лек автомобил "**********" с
рег.№ **********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,26
на хиляда, установена по надлежния ред - с техническо средство "Алкотест- Дрегер 7410+” с
инв.№ 0135.
Деянието е осъществено от обективна страна , тъй като по делото е безспорно
установено, че на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал МПС. При проверка от
органите на полицията с техническо средство уред "Алкотест Дрегер" е било установено
наличие на алкохол в кръвта му над 1,2 промила, а именно 1,26 на хиляда. Подсъдимият е
отказал да му бъде взета кръвна проба.
Деянието е осъществено от подсъдимия и от субективна страна, тъй като подсъдимият
е съзнавал обществената опастност на деянието и е искал настъпването на тези
общественоопасни последици.
Относно вида и размера на наложените наказания на подсъдимия:
За да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 НК
3
първоинстанционният съд е направил анализ на наличните смегчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, които напълно се споделят от проверяващия съд. Настоящата съдебна
инстанция не установи обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието на
осъдения да са игнорирани, ценени превратно и неадекватно на обективното им значение.
Определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода в минималния размер от 1
година е съответно на степента на обществената опасност на деянието и на личността на
подсъдимия, поради което съдът счита, че същото е справедливо и законосъобразно. За да
наложи минимално наказание лишаване от свобода съдът е отчел и изминалия
продължителен период от време от извършването на деянието до налагането на наказанието,
въпреки, че забавянето е по вина на подсъдимия с оглед неговото неправомерно поведение с
напускането на страната. Проверяващата съдебна инстанция споделя аргументите за липса
на основание за прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като наличните
смегчаващи вината обстоятелства не са многобройни, както и не е налице изключително
такова.
Правилно не е приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, тъй като подсъдимият е
осъждан на лишаване от свобода. Поради това настоящият е постановено наложеното на
подс. А. наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно, като определи
първоначален „общ“ режим на изтърпяване, на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Искането на защитника на подсъдимия за налагане на условно наказание лишаване от
свобода не би могло да бъде уважено поради наличие на материално правна пречка за
прилагане разпоредбата на чл.66 НК, в предвид предишните многократни осъждания на
подсъдимия с наказания лишаване от свобода. Последното предходно осъждане на
подсъдимия 1 година и 4 месеца лишаване от свобода наложено с присъда по нохд №
402/2010г. е изтърпяно ефективно на 18.11.2011г. и за същото не е настъпила реабилитация
по смисъла на чл.88а, ал.2, вр.с ал.1 от НК. При наличие на пречка за прилагане на тази
разпоредба не би следвало да се обсъжда наведения довод от защитника на подсъдимия, на
наличие на трайна съдебна практика за този вид престъпления да се налагат условни
наказания лишаване от свобода.
Справедливо по размер е и наложеното кумулативно наказание глоба в минималния
размер 200лева.
Правилно и законосъобразно съдът не е лишил подсъдимия от право да управлява
МПС, тъй като същия не притежава свидетелство за управление на МПС.
С така определените наказания би се постигнала генералната и специална превенция
на закона.
По изложените го- горе съображения обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 НПК, Ямболския окръжен
съд,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260000/10.01.2022г.постановена по нохд №
548/2017г.по описа на Районен съд- Елхово.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5