№ 304
гр. Шумен, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Д.а
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д.а Въззивно гражданско дело
№ 20233600500432 по описа за 2023 година
Производство по чл.240 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по молба на „ Елиста 2009 „ ЕООД, гр. Шумен, ЕИК .....,
представлявано от собственика на капитала и управител С. Н. С., за отмяна на влязло в сила
неприсъствено решение № 636/09.08.2023 г. по гр.д. № 537/2023 г. по описа на ШРС.
Молителят навежда твърдения, че е бил лишен от възможността да участва в
съдебното производство, в което е постановено посоченото неприсъствено решение поради
ненадлежно връчване на препис от исковата молба и призовките за съдебни заседания. С
оглед на изложеното, моли въззивният съд да отмени, на основание чл.240, ал.1, т.1 от ГПК,
неприсъствено решение № 636/09.08.2023 г. по гр.д. № 537/2023 г. по описа на ШРС и върне
делото на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав, от етап – връчване
на препис от исковата молба на ответника за отговор по реда на чл.131 от ГПК.
В предоставения им срок насрещните страни Т. А. Л. и И. С. Л., действащи чрез
пълномощника адв. С. Й. С. от ШАК са депозирали отговор, в който заемат становище, че
молбата е допустима, но неоснователна по същество, поради което молят за оставянето й без
уважение и присъждане на извършените по делото разноски.
Молбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу неприсъствено
решение по чл.239 от ГПК, поради което е и допустима.
1
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 537/2023 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемите
Т. А. Л. и И. С. Л. срещу жалбоподателя „ Елиста 2009 „ ЕООД, гр. Шумен, със следните
искания: 1/ Да бъде прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, договор
за аренда на земеделска земя от 04.09.2013 г. под № 5, т. VІІ, рег. № 10971 на нотариус рег.
№ 024, вписан в СВ с вх.рег. № 6520/04.09.2013 г., акт № ........, т.7 по отношение на ПИ с
идентификатор 10464.29.2 по КККР на с. ...., обл. Шумен, местност ....., с площ от 24 999
кв.м., начин на трайно ползване – нива, при граници ПИ №№ 10464.29.1, 10464.29.11,
10464.29.12, 10464.29.13, 10464.29.8, 10464.29.57 и подписания към него анекс № 177, т. І,
рег. № 2244/2022 г. на нотариус рег. № 024, вписан в СВ с вх.рег. № 1367/15.03.2022 г., акт
№ 40, т.2, по отношение поставения в дял на ищците недвижим имот, както е описан по-
горе, поради противоречие и заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, поради
нееквивалентност, респ. неопределеност на арендното плащане, уговорено в чл.4, ал.1 от
договора и липса на възможност за прекратяване на договора от страна на арендодателя в
чл.15 от договора; 2/ Да бъде осъден ответникът да върне на ищците описания по-горе ПИ с
идентификатор 10464.29.2 по КККР на с. ...., обл. Шумен, местност ....., с площ от 24 999
кв.м.; 3/ Да бъде осъден ответникът да заплати на ищците общо сумата от 1 647.93 лева,
представляващи арендно плащане за стопанката 2021/2022 г. за ПИ с идентификатор
10464.29.2 по КККР на с. ...., обл. Шумен, местност ....., с площ от 24 999 кв.м., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата; 4/ Да бъде заличено извършеното в СВ вписване на обявените за нищожни договор
за аренда на земеделска земя от 04.09.2013 г. под № 5, т. VІІ, рег. № 10971 на нотариус рег.
№ 024, вписан в СВ с вх.рег. № 6520/04.09.2013 г., акт № ........, т.7 и подписания към него
анекс № 177, т. І, рег. № 2244/2022 г. на нотариус рег. № 024, вписан в СВ с вх.рег. №
1367/15.03.2022 г., акт № 40, т.2, на основание чл.537, ал.2 от ГПК; 5/ В условията на
евентуалност, в случай, че не бъде уважен иска за прогласяване нищожност на процесния
договор и анекса към него, да бъде развален договор за аренда на земеделска земя от
04.09.2013 г. под № 5, т. VІІ, рег. № 10971 на нотариус рег. № 024, вписан в СВ с вх.рег. №
6520/04.09.2013 г., акт № ........, т.7 по отношение на ПИ с идентификатор 10464.29.2 по
КККР на с. ...., обл. Шумен, местност ....., с площ от 24 999 кв.м., начин на трайно ползване –
нива, при граници ПИ №№ 10464.29.1, 10464.29.11, 10464.29.12, 10464.29.13, 10464.29.8,
10464.29.57 и подписания към него анекс № 177, т. І, рег. № 2244/2022 г. на нотариус рег. №
024, вписан в СВ с вх.рег. № 1367/15.03.2022 г., акт № 40, т.2, по отношение на поставения в
дял на ищците и описан по-горе недвижим имот; 6/ В случай, че бъде уважен иска за
разваляне на арендния договор, ответникът да бъде осъден да предаде на ищците владението
върху ПИ с идентификатор 10464.29.2 по КККР на с. ...., обл. Шумен, местност ....., с площ
от 24 999 кв.м., начин на трайно ползване – нива, при граници ПИ №№ 10464.29.1,
10464.29.11, 10464.29.12, 10464.29.13, 10464.29.8, 10464.29.57 и 7/ Да бъде осъден
ответникът да заплати на ищците общо сумата от 1 647.93 лева, представляващи арендно
плащане за стопанката 2021/2022 г. за ПИ с идентификатор 10464.29.2 по КККР на с. ....,
обл. Шумен, местност ....., с площ от 24 999 кв.м., ведно със законната лихва от датата на
2
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и извършените по
делото разноски.
С определение № 773/03.04.2023 г. първоинстанционният съд е разпоредил на
ответника по исковете да се изпрати препис от исковата молба и приложенията, като е
предоставил на същия едномесечен срок за отговор, считано от датата на уведомлението.
Видно от приложения по делото отрязък, съобщението по чл.131 от ГПК е било
изпратено на адреса на ответника, вписан в ТР, а именно: гр. Шумен, ул. ..... № 22, като е
върнато в цялост, с отметка на длъжностното лице призовкар, че на адреса няма фирма,
фирмен знак или упълномощено лице, което да получи документа. По сведения на
живущите, фирмата вече не е на същия адрес, поради което е било залепено уведомление на
11.04.2023 г.. Въз основа на отразеното в съобщението, с разпореждане от 25.04.2023 г.
съдията докладчик е приел същото за редовно връчено на основание чл.51 от ГПК, считано
от посочената дата.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК от ответника не е бил депозиран отговор на
исковата молба.
С определение № 1271/05.06.2023 г. съдът е насрочил първо по делото открито
съдебно заседание за 13.07.2023 г., от 10.00 часа и е разпоредил връчване на препис от акта
на страните.
Призовката до ответника е била връчена на същия адрес, посочен в ТР, като, видно
от приложения по делото втори отрязък, длъжностното лице призовкар е констатирало, че
на адреса няма фирма, фирмен знак или упълномощено лице, което да получи документа.
По сведение на живущите на адреса, фирмата не се помещава на адреса, поради което е
залепило уведомление на 07.06.2023 г.. С разпореждане от посочената дата, съдията
докладчик е приел връчването за редовно.
В първото по делото открито съдебно заседание на 13.07.2023 г. ответникът не е
изпратил представител и не е заявил съгласие делото да се гледа в негово отсъствие. В това
заседание процесуалният представител на ищеца е заявил, че изменя иска с правно
основание чл.8 от ЗАЗ, с цена 1 674.93 лева, като същият се счита за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на поземления имот за същия претендиран период и е
поискал, с оглед предпоставката по чл.239 от ГПК, съдът да постанови неприсъствено
решение.
С протоколно определение от 13.07.2023 г. съдът е допуснал постановяване на
неприсъствено решение.
С решение № 636/09.08.2023 г., постановено на основание чл.239 от ГПК, съдът е
прогласил нищожност на договор за аренда от 04.09.2013 г., под № 5, том 7, рег. № 10971 на
нотариус рег. № 024 на НК и анекс към него от 15.03.2022 г., № 177, том 1, рег. № 2244/2022
г. на нотариус рег. № 024 на НК, касателно недвижим имот по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. ...., общ. Шумен, обл. Шумен, одобрени със Заповед № РД-18-
71/21.10.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
3
идентификатор 10464.29.2 с площ 24999 кв.м, адрес на поземления имот – местност „.....“,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
съседи: 10464.29.1, 10464.29.11, 10464.29.12, 10464.29.13, 10464.29.8, 10464.29.57, по
предявения от Т. А. Л. с ЕГН ********** и И. С. Л. с ЕГН **********, и двамата с поС.ен
адрес: гр. София, кв. ...., ж.к. „.......“ № 91, ет. 2, ап. 21, и двамата със съдебен адресат – адв.
С. С. от ШАК: гр. Шумен, ул. „.....” № 68, вх. 1, ет. 1, ап. 4 срещу „Елиста 2009“ ЕООД с
ЕИК ....., със седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. Шумен, ул. „.....“ № 22,
представлявано от С. Н. С., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2-ро и 3-то от Закона
за задълженията и договорите, като сключен при противоречие със закона, заобикаляне на
закона и накърняване на добрите нрави; признал е за установено, на основание чл. 108 от
ЗС, по отношение на „Елиста 2009“ ЕООД с ЕИК ....., представлявано от С. Н. С., че Т. А. Л.
с ЕГН ********** и И. С. Л. с ЕГН **********, са собственици на следния недвижим имот
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ...., общ. Шумен, обл. Шумен,
одобрени със Заповед № РД-18-71/21.10.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
представляващ ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 10464.29.2 с площ 24999 кв.м, адрес на поземления имот – местност
„.....“, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, съседи: 10464.29.1, 10464.29.11, 10464.29.12, 10464.29.13, 10464.29.8, 10464.29.57;
осъдил е „Елиста 2009“ ЕООД с ЕИК ....., представлявано от С. Н. С., да предаде на Т. А. Л.
с ЕГН ********** и И. С. Л. с ЕГН **********, неоснователно владения от него недвижим
имот – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10464.29.2 по КК на с. ...., с площ 24999 кв.м,
адрес на поземления имот – местност „.....“, трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива; осъдил е „Елиста 2009“ ЕООД с ЕИК .....,
представлявано от С. Н. С. да заплати, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, на Т. А. Л. с ЕГН
********** и И. С. Л. с ЕГН **********, сума в размер на 1 674.93, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването за стопанската 2021/2022 г. на собствения им
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 10464.29.2 по КК на с. ...., с площ 24999
кв.м, адрес на поземления имот – местност „.....“, трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, ведно със законната лихва, считано от
08.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и е осъдил „Елиста 2009“ ЕООД гр.
Шумен да заплати на Т. А. Л. и И. С. Л. деловодни разноски в настоящото производство в
размер на 1 850.00 лева.
Съобщението за постановяване на съдебното решение е било връчено на ответника
„Елиста 2009“ ЕООД на адреса в гр. Шумен, ул. ...... № 22, чрез залепване на уведомление
на 14.08.2023 г. и чрез упълномощено от управителя на дружеството лице – Д.Д.П. на
29.08.2023 г..
От показанията на свидетелката Е. В. Ф. се установява, че същата живее на адреса,
посочен като такъв на дружеството „Елиста 2009“ ЕООД гр. Шумен, а именно: гр. Шумен,
ул. ..... № 22. Имотът представлява двуетажна къща с партерен етаж, оградена с плътна
ограда и плътна входна врата, която се заключва, което препятства достъпа на трети лица до
4
имота. Първият етаж се обитава от свидетелката и съпруга й И.Ф., а вторият етаж - от лелята
на съпруга й С.Л.. Фирма „Елиста 2009„ ЕООД е била създадена от свидетелката и
регистрирана от нея на посочения адрес. След това, тя я прехвърлила на С. Н. С., който не е
променил адресната й регистрация в ТР. От 2017 г. и към днешна дата на адреса няма офис
и фирмен знак на дружеството, нито негов представител. През годините е получавала книжа
за дружеството на адреса, като през 2023 г. е получила единствено уведомление от ЧСИ
Д.З., което било залепено на входната врата. Това уведомление предала на „....“, с когото
имала „връзка по фирмата“. Други документи не са били оставяни на адреса или получавани
от нея.
От показанията на свидетеля Ж. Д., заемащ длъжността призовкар при ШРС се
установява, че книжата по гр.д. № 537/2023 г. на ШРС за „Елиста 2009“ ЕООД са били
връчвани от него, както и че отразено в съобщенията отговаря на действителността.
Свидетелят заявява, че сградата на адреса е с външна врата, която се заключва, без фирмен
знак на дружеството и без пощенска кутия. На вратата има звънец, но не е сигурен дали
работи, защото всеки път при посещенията си звънял на него, но никой не отварял.
Уведомленията залепял на входната врата, на нивото на очите. Тъй като му било известно,
че на адреса живее И.Ф., който преди време бил вещо лице, се свързал с него по телефон и
той го уверил, че на адреса няма фирма „Елиста 2009“ ЕООД, гр. Шумен и няма кой да
получи книжа от нейно име.
От показанията на свид. Ю. Й., изпълняващ длъжността призовкар при ЧСИ А. Р. се
установява, че същият е посещавал адреса в гр. Шумен, ул. ..... № 22 на 23.08.2023 г. за да
връчи книжа на „Елиста 2009“ ЕООД, при което не видял фирмен знак и позвънил на
звънеца на входната врата, но никой не му отворил. Тогава попитал съседи и те му
отговорили, че на адреса живеят Е. и И.Ф.и и няма фирма „Елиста 2009“ ЕООД, с управител
С. Н. С.. След като разбрал това, залепил уведомление на входната врата. Следващия път
посетил адреса на 19.10.2023 г., когато отново залепил уведомление. Показанията на този
свидетел се потвърждават и от приложените по делото покана за доброволно изпълнение по
изп.д. № 623/2023 г. на ЧСИ А. Р. и 2 бр. уведомления до „Елиста 2009“ ЕООД.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен
с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съгласно чл.239, ал.4 от ГПК, неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
5
Съгласно чл.240, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на неприсъственото
решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата
отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1/ ненадлежно
връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или
призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; 3/
невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК е предвидена отмяна на неприсъствено
решение при наличието на три изчерпателно изброени хипотези, визиращи допуснати
процесуални нарушения от първостепенния съд при произнасянето му, отнасящи се до
ограничаване на правото на защита на страна по делото. В останалите случаи на
процесуални нарушения, които иначе биха довели до недопустимо или неправилно решение,
законодателят не предвижда процесуална възможност за извънинстанционна защита срещу
неприсъствено решение.
Според трайната съдебна практика, включая задължителна такава, характерът на
дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл.240, ал.1 ГПК и при въззивно
обжалване съществено се различават. Тази разлика произтича от обстоятелството, че в
производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за законосъобразност на
влязло в сила решение. По правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима
само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния закон. Когато
констатира, че тези основания са налице, въззивният съд отменя неприсъственото решение и
връща делото за произнасяне на присъствено решение. Производство по отмяна на
неприсъствено решение е контролноотменително, а не въззивно, поради което въззивният
съд се произнася с решение само по основателността на молбата, тоест дали е налице
наведеното основание за отмяна на неприсъствено решение.
Съгласно чл.50, ал.1 от ГПК, мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
Съгласно чл.50, ал.2 от ГПК, ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е
вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
Съгласно чл.50, ал.3 от ГПК, връчването на търговци и на юридически лица става в
канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да
ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на
получателя.
Съгласно чл.50, ал.4 от ГПК, когато връчителят не намери достъп до канцеларията
или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по
чл.47, ал.1. Второ уведомление не се залепва.
Съгласно чл.50, ал.5 от ГПК, връчването на кредитни и финансови институции,
6
включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на
застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка
на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или
водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители се
извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях електронен адрес.
Според практиката на ВКС, ако връчителят установи, че юридическото лице е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес е приложима разпоредбата
на чл.50, ал.2 от ГПК, като всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени. Залепването на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК е приложимо в хипотезата на
чл.50, ал.4 от ГПК, когато не е намерен достъп до канцеларията на юридическото лице или
някой, който е съгласен да получи съобщението. Тълкуването на чл.50, ал.4 от ГПК налага
категоричен извод, че призоваването чрез залепване на съобщение се извършва само ако
юридическото лице се намира на адреса на своето управление, на който е изпратена
призовката или съобщението, защото само в тази хипотеза би могло да се очаква, че
съществува „канцелария“ със „служители“ и съответно, при невъзможност да бъде намерен
достъп до канцеларията или при несъгласие на служителите да приемат призовката – би
имало смисъл от залепване на уведомление. При условие, че търговецът юридическо лице
изобщо не се намира на адреса на управление, индиция за което е липсата на обозначение за
поддържането на канцелария, залепването на уведомление е лишено от логика, тъй като е
невъзможно да бъде постигната целта му – до търговеца да достигне информацията за
изпратената до него призовка или съобщение. В тази хипотеза приложима ще е нормата на
чл.50, ал.2 от ГПК, установяваща фикция за редовно връчване на книжата. За връчване на
търговец чрез прилагане на съобщението към делото е необходимо да е напуснал
регистрирания адрес на управление, без в съответния регистър да е вписан новият адрес.
Когато връчителят посещава адреса, той установява дали там има табела с фирмата на
търговеца или наименованието на юридическото лице и обявено работно или приемно
време, има ли сграда или помещения, в които пребивава търговецът, негови представители
или наети работници и служители. Ако не намери такива, връчителят трябва да положи
усилия да събере сведения, познат ли е на това място търговец с такава фирма и известно ли
е някому юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са негови
представители, работници и служители на посочения адрес и, по възможност кога. Ако
връчителят събере сведения, наред с констатациите си, той трябва да отрази в разписката
към съобщението и събраните сведения. Констатацията, че на адреса няма представители на
търговеца или наети работници и служители, без отразяване кога и как са събрани сведения
за това, опорочава връчването на съобщението.
В случая, от събраните по делото доказателства се установи, че ответникът по иска,
срещу когото е постановено неприсъствено решение е юридическо лице – еднолично
дружество с ограничена отговорност, със собственик и управител С. Н. С. и регистриран
последен адрес в ТР: гр. Шумен, ул. ..... № 22. Установи се също, че съобщението до
ответника по чл.131 от ГПК, ведно с преписи от исковата молба и приложенията, както и
7
призовката за първото по делото заседание са били изпратени до адреса му на управление,
вписан в ТР, както и, че при връчването им длъжностното лице призовкар е установило и
отразило, че на адреса няма фирма, фирмен знак или упълномощено лице, което да получи
документа като, по сведение на живущите, фирмата вече не е на същия адрес. На следващо
място, от показанията на разпитаните свидетели се потвърди с категоричност, че на
посочения адрес няма фирмен знак или друго обозначение на юридическото лице, не се
помещават негов офис или канцелария и няма представител, служител или друго лице,
упълномощено да получава кореспонденция от името на дружеството, както и, че, след
разговор по телефон с живущия на адреса И.Ф., когото познава в качеството му на вещо
лице, връчителят се е уверил относно тези факти, след което е поставил уведомление на
входната врата на имота.
При така установените факти, настоящата инстанция приема, че както съобщението
по чл.131 от ГПК, така и призовката за първото по делото заседание са били редовно
връчени на ответника „Елиста 2009“ ООД, при условията на чл.50, ал.2 от ГПК.
Що се касае до възраженията на ответника, че връчителят не е събрал сведения от
съседи, както и от свид. Е. Ф., съдът счита, че са необосновани, тъй като това не е било
необходимо, след като призовкарят е получил необходимата информация от живущия на
адреса И.Ф., а от друга страна не е бил длъжен да знае, че съпругата му има връзка с
представител на юридическото лице, след като последният не го е уведомил за това. Още
повече, че при всичките си посещения на адреса връчителят е звънял на единствения звънец
на входната врата, но никой не му е отворил, с оглед на което и при отсъствие на
свидетелката от дома й или нежеланието й да отговори, същият е нямал задължение да
събира сведения от нея. Според закона и практиката на съдилищата, такива могат да бъдат
получени само от присъстващи на адреса и отзовали се лица, но не и от отсъстващи такива.
Следва да се отбележи също, че, след като не е намерил никого на адреса, длъжностното
лице призовкар е положил необходимите усилия за получаване на информация за ответното
дружество като се е свързал по телефон с лице, за което му е било служебно известно, че
живее на този адрес, с което се изчерпват задълженията му, особено предвид безспорно
установените по делото факти, че пълномощникът на юридическото лице, който е получил
съобщението за постановяване на съдебното решение не е пребивавал на адреса и, че свид.
Е. Ф. е нямала качеството на собственик, управител, работник, служител или представител
на същото, поради което не попада сред лицата, на които е допустимо да се извърши
връчване.
По изложените съображения, съдът намира, че при връчване на препис от исковата
молба и на призовката за съдебно заседание до ответника по гр.д. № 537/2023 г. по описа на
ШРС не са били допуснати процесуални нарушения и същият не е бил лишен от
възможност да участва по делото, поради което не са налице основанията по чл.240, ал.1,
т.1 от ГПК за отмяна на постановеното по това дело неприсъствено решение.
Ето защо, приема, че разглежданата молба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
8
С оглед изхода от правния спор, „Елиста 2009“ ЕООД, следва да заплати на Т. А. Л.
и И. С. Л. деловодни разноски в настоящото производство в размер на 1 000 лева – платен
адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ Елиста 2009 „ ЕООД, гр. Шумен, ЕИК .....,
представлявано от собственика на капитала и управител С. Н. С., за отмяна на влязло в сила
неприсъствено решение № 636/09.08.2023 г. по гр.д. № 537/2023 г. по описа на ШРС, на
основание чл.240, ал.1, т.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ Елиста 2009 „ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. ..... № 22, представлявано от собственика на капитала и управител С. Н. С.,да
заплати на Т. А. Л., ЕГН ********** и И. С. Л., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
София, кв. ...., ж.к. ....... № 91, ет.2, ап.21, деловодни разноски в размер на 1 000 лева –
платен адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9