РЕШЕНИЕ
№76
28.02.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на четвърти
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар:
Йорданка Попова
като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
и. административно дело № 1103 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния
служител (ЗДСл),
във вр. с чл. 104, ал.
1 ЗДСл.
Образувано е по подадена от Д.А.П. *** искова молба против Община Хасково, с която е предявен иск с
правно основание чл. 121, ал.1,т.3 от ЗДСл., вр. с чл.104, а.1 от ЗДСл. с цена на иска 7100.00 лева, като размера на
претендираното обезщетение е формирано въз основа на основна заплата в размер на 1750.00 лева.
В исковата молба се сочи, че със Заповед № ЧР-54 от 20.07.2018г., е било прекратено служебното правоотношение на ищцата на длъжността „Главен архитект на Община Хасково”,
при Община Хасково. С Решение №
931/18.12.2018г. постановено по адм. дело № 806/2018г. по описа на
Административен съд, гр.Хасково, влязло в законна сила на 24.06.2019г. тази
заповед била отменена.
Със заповед № ЧР-40/03.07.2019г. ищцата била
възстановена на длъжността „Главен архитект на Община Хасково“ и със Заповед №
ЧР-41/03.07.2019г. отново било прекратено служебното й правоотношение.
Ищцата сочи, че на 15.08.2019г. подала молба в Община
Хасково заведена с рег. индекс 94 Д-4284-3, доброволно да й бъде заплатено обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. за
период от 6 месеца, считано от 09.08.2018г. до 09.02.2019г., през който не била
заемала държавна служба, като същото бъде определено на база заплатата й ,
посочена в Заповед № ЧР-40/03.07.2019г., в размер на 1750.00 лева. Със същата
молба уведомила Кмета на Община Хасково
и че на 03.09.2018г. е сключила трудов договор с „Билд Инвест“ ООД,
прекратена на 08.11.2018г., по който е получавала трудово възнаграждение в
размер на 1700 лева. За този период от 2 месеца, поискала да й се заплати
разликата между 1750.00 лева и трудовото
възнаграждение в размер на 1700.00 лева
или сумата от 100.00 лева. Поискала обезщетението да й бъде преведено по банковата сметка,
предоставена в Община Хасково във връзка със заплащането на деловодните
разноски по адм. дело № 806/2018г- на
АдмС-Хасково. До момента на предявяване на иска ищцата не получила отговор на молбата си, нито й било изплатено
дължимото обезщетение. В исковата молба
се сочи, че изложените обстоятелства
обосновавали правният интерес на ищцата да предяви срещу Община Хасково иск с
правно основание чл.104, ал.1 от ЗДСл. за заплащане на обезщетение в размер на
7100 лева за периода 09.08.2018г. до 09.02. 2019г., от която сума 7000 лева дължима на основание чл.104, ал.1, изр. 1-во от ЗДСл. за
периода 09.08.2018г.-03.09.2018г. и от 09.11.2018г. до 09.02.2019г. и 100.00
лева, дължима на основание чл. 104,
ал.1, изр.2-ро от ЗДСл. за периода от
03.09.2018г. до 08.11.2018г., и представляваща разликата между получено възнаграждение по ТПО и
възнаграждението й по СПО. Налице било и основанието да претендира присъждане
на мораторна лихва върху сумата от 7100.00
лева в размер на 63.11 лева, считано от
датата на подаване в Община Хасково на покана
за доброволно плащане на 15.08.2019г. до датата на подаване на иска
-15.09.2019г., както и законната лихва
считано от датата на предявяване на иска-16.09. 2019г до окончателното изплащане на дължимата й
сума.
Поради
изложеното се иска осъждане на Община
Хасково да изплати на ищцата обезщетение
в горепосочения размер. Претендира се
присъждане и на сторените в хода на съдебното производство деловодни разноски.
В съдебно
заседание, исковата молба се поддържа от упълномощен представител. След
изготвяне на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е допуснато
увеличение на размера на иска на основание чл. 214, ал.1 изр.3-то от ГПК,
приложим съобразно чл. 144 от АПК, като същия се счита за предявен за сумата от
7694,29 лв., представляваща обезщетение
за периода от 09.08.2018 г. до 03.09.2018 г. и за периода от 09.11.2018 г. до
09.02.2019 г., през който ищцата не е заемала държавна служба в следствие
прекратяване на служебното й правоотношение със заповед №ЧР-54/20.07.2018 г. на
длъжността Главен архитект на Община Хасково, отменена като незаконосъобразна с
влязло в сила съдебно решение, както и сумата от 349,81 лв. за периода от
03.09.2018 г. до 08.11.2018 г., представляваща разликата между получено трудово
възнаграждение и заплатата й като държавен служител, ведно с мораторната лихва
върху главницата в размер на 68,40 лв. за периода от 15.08.2019 г. до
15.09.2019 г. и ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът, Община Хасково, чрез процесуален
представител в съдебно заседание ангажира
становище, че не оспорва правото на иска на ищцата.
Административен съд – Хасково, като взе предвид
доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № ЧР-54 от 20.07.2018г., е било прекратено служебното правоотношение на ищцата
на длъжността „ Главен архитект на Община Хасково ” при Община Хасково. Заповедта е била връчена на адресата си на 09.08.2018г.
По жалба на ищцата срещу посочената заповед, в Административен съд, гр. Хасково е било
образувано административно дело № 806 по
описа на съда за 2018г. С Решение № 931/18.12.2018г. по горното дело,
Административен съд, гр. Хасково е отменил оспорената заповед. Решението е влязло
в законна сила на 24.06.2019г.
По делото са представени трудова и служебна книжка на
ищцата. Видно от служебна книжка сер.
А-2007, бл. №008328 за периода 01.12.2015г.-09.08.2018г. същата е изпълнявала длъжността „Главен архитект на
Община Хасково“.
Със Заповед № ЧР-2 от 12.02.2018г. на Кмета на Община Хасково, Д.П. е било
определено основно месечно възнаграждение
в размер на 1750.00 лева.
От трудова книжка сер. А № 10**** и Заповед № 0380 от 07.11.2018г. на „Билд инвест“ ООД, гр.Хасково се установява, че за времето 03.09.2018г.
-08.11.2018г. ищцата е била назначена на
длъжността „Архитект“ в същото
дружество. Видно от Удостоверение изх. № 17/11.11.2019г. за периода 03.09.2018г.-07.11.2018г. нетното възнаграждение за тази длъжност е в размер на
3204.0023 лева, от които по
1 319.17 лева за месеците септември и октомври 2018 и 565.89 лева за месец ноември 2018г. Съответно,
за същия период, брутното възнаграждение
за длъжността е в размер на 4082.01
лева, от които по 1 700.00 лева за м. септември и м.октомври 2018г., и 682.01 лева за месец
ноември 2018г.
Видно от приетата без оспорване от страните по делото, молба
отправена до Кмета на Община Хасково, постъпила в Община Хасково на
15.08.2019г. и заведена с рег. индекс 94 Д-4284-3, Д.П. е
отправила покана доброволно да й бъде заплатено обезщетение по чл.104,
ал.1 от ЗДСл. за период от 6 месеца в
размер на общо 7100.00 лева, считано от 09.08.2018г. до 09.02.2019г., през
който период не е заемала държавна служба. За периода 03.09.2018г.-08.11.2018г.
посочила че претендира заплащане на сума от 100.00 лева представляваща
разликата между 1750.00 лева (основна заплата) и действително получаваното трудово възнаграждение в
размер на 1700.00 лева.
С писмо рег. индекс 11-36-99#10/29.11.2019г.
Кмета на Община Хасково, е информирал
АдмС-Хасково, че цитираната молба преписка
не е била образувана и Община Хасково не разполага с други документи,
които да допълнят материалите по делото.
В хода на
съдебното производство е била допусната и изготвена
съдебно– счетоводна експертиза,
неоспорена от страните и приета от съда. От заключението на същата
и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява,
че основната заплата на ищцата Д.А.П. към момента на признаване на уволнението й за незаконно- 24.06.2019г., възлиза на 1950.00 лева. Заключението е изготвено в два
варианта. При първият вещото лице е, че взело предвид основаната заплата за
длъжността по щатно разписание от 05.02.2018г., според което заплата за
длъжността е 1750.00 лева, а във вторият вариант заплатата по щатното разписание от
04.04.2019г., според което основната месечна заплата за длъжността е 1950.00 лева.
Изчислено по първият вариант на заключението общото обезщетение дължимо за исковия
период възлиза на 6591.21 лева, от което за периода 09.08.2018г. до
02.09.2018г. е в размер на 1293.48 лева,
за периода от 09.11.2018г. до 09.02.2019г. 5297.73 лева, а за
периода 03.09.2018г. до 08.11.2018г. при този начин на изчисление, не се дължи
обезщетение, тъй като полученото от „Билд Инвест“ ООД, трудово възнаграждение,
би било по-високо от дължимото от Община Хасково. Според вторият вариант на заключението на
вещото лице, общото обезщетение дължимо на ищцата за исковия период възлиза на 7694.29 лева, от което за периода 09.08.2018г. до 02.09.2018г. е в
размер на 1441.30 лева, за
периода от 09.11.2018г. до 09.02.2019г. -
5903.18 лева, а за
времето в което е получавала възнаграждение от „Билд Инвест“ ООД
-03.09.2018г. до 08.11.2018г.
обезщетението следва да е в размер на
349.81 лева, тъй като в този случай и при този начин на изчисление, полученото от същото дружество възнаграждение
би било по-ниско от дължимото от Община Хасково при основна заплата от 1950.00
лева месечно.
Съответно, вещото лице изчислява, че мораторната лихва
за периода 15.08.2019г.-15.09.2019г. във
вариант едно на заключението следва да е
58.59 лева , а във втория вариант 68.40 лева.
В заключението си вещото лице изрично сочи, че при
извършената проверка в счетоводството на
Община Хасково, е установило, че на ищцата не е изплатено дължимото
обезщетение по реда на чл.121, ал.1, т.3
от ЗДСл., вр. с чл. 104, ал.1 от ЗДСл.
за периода 09.08.2018г.-09.02.2019г.
Въз
основа на установената фактическа обстановка по иска, съдът прави следните
правни изводи:
Искът е
предявен от процесуално легитимирана страна и е допустим. По отношение
основателността на иска съда намира следното:
Съобразно чл.
104, ал.1 от ЗДСл., когато заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният
служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена
към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му
да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не
за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с
по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък
размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата
и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
От приетото по делото заключение на вещото лице, се
установява, че размерът на основната месечна заплата на ищцата, съобразно
одобреното към 04.04.2019г. щатно разписание,
т.е. действащо към момента на влизане в сила на решението с което
заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение е отменена, възлиза на
сумата 1950.00 лева. Във вариант 1 от заключението си вещото лице е взело
предвид щатно разписание, което не е действало към момента на признаване на
уволнението за незаконно. Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл. именно към момента на признаване на
уволнението за незаконно следва да се
съобразява размерът на основната заплата за съответната длъжност. Каква основна заплата, е следвало да бъде
получавана за длъжността“Главен архитект на Община Хасково“ за период,
преди влизане в сила на съдебното
решение, с което е отменена заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение на Д.П. е факт ирелевантен за целите
на производството по чл. 121, ал.1, т.3 от ЗДСл. вр . с чл. 104, ал.1 от
ЗДСл. Ето защо и съдът не възприема заключението
в първият му вариант, а намира че следва да го кредитира в
неговият втори вариант, при който експертът е взел предвид като основна месечна
заплата за процесната длъжност сумата от
1950.00 лева и счита, че по изложените по-горе съображения, въз основа на именно този размер
следва да бъде изчислявано и дължимото на ищцата обезщетение.
За да бъде
уважен иск с правно основание чл. 121, ал.
1, т. 3 ЗДСл,
във вр. с чл. 104,ал. 1
ЗДСл е
необходимо да се установи осъществяването
на следните елементи от правопораждащия фактически състав, визиран в нормата на
чл. 121, ал.
1, т. 3 ЗДСл.,
а именно: отмяна на прекратяването на
служебното правоотношение; оставане на служителя незает по служебно или трудово
правоотношение; вреда, която се изразява в пропуснатото месечно възнаграждение
за времето, през което лицето не е било на служба или е получавало по-ниско
възнаграждение, за срок не по-дълг от шест месеца.
В случая изброените по-горе предпоставки са налице. С
влязло в законна сила на 24.06.2019г. съдебно
решение № 931/18.12.2018г., постановено по адм. дело № 806/2018г. по описа на
Административен съд, гр.Хасково, е
отменена Заповед № ЧР-54 от 20.07.2018г. на Кмета на Община Хасково, с която е
било прекратено служебното правоотношение на ищцата
на длъжността „Главен архитект на Община Хасково”, при Община Хасково. Несъмнено от приетите по
делото писмени доказателства се установява, че за периодите от 09.08.2018г. до 02.09.2018г. вкл. и от
09.11.2018г. до 09.02.2019г. вкл., ищцата не е работила по служебно и трудово
правоотношение и за същите периоди, съгласно приетото заключение на вещото
лице, във вариант 2, дължимото й обезщетение по чл.104, ал.1, изр.1-во от ЗДСл. възлиза съответно на 1441.30 лева и на 5903.18 лева. Установява
се също, че в периода 03.09.2018г. до 08.11.2018г. вкл. ищцата е била в трудово правоотношение с
„Билд Инвест“ ООД,гр.Хасково, където е заемала длъжността„Архитект“.
Получаваното от същата месечно възнаграждение за тази длъжност, е в
размер 1700.00 лева. Съответно, полученото от нея възнаграждение общо за
периода 03.09.2018г.-08.11.2018г. при
отработени 46 дни, е в размер на 4082.01. лева. За същият период дължимото основно месечно възнаграждение на ищцата, като „Главен архитект на Община
Хасково”, съобразно вариант 2 на заключението на вещото лице, би било съответно в размер на 4431.82 лева . При определянето на
обезщетението, когато лицето е било назначено на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавало
възнаграждение за друга работа в
по-нисък размер, то има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз
основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Т.е. в тази
хипотеза дължимото обезщетение се явява положителната разлика между месечното
възнаграждение на държавния служител към момента на признаването на уволнението
му за незаконно и действително полученото трудово възнаграждение през периода. Ето
защо дължимото на Д. А.П. обезщетение съгласно чл. 104, ал1, изр.2-ро от
ЗДСл. за периода 03.09.2018г.-08.11.2018г. е в размер на 349.81 лева.
При така установеното,
дължимото шесткратно обезщетение
по см. на чл.104, ал.1 от ЗДСл. е в общ размер от 7694. 29 лева, който период не надвишава максимално
предвидения в закона от шест месеца. За тази сума е предявен и основният иск по
делото, след допуснатото увеличаване размера на същия в съдебно заседание.
От изготвеното
заключение на съдебно–счетоводната експертиза, което съда кредитира, безспорно се установява, че това обезщетение
не е заплатено на ищцата, т.е. то е
дължимо и към настоящия момент.
Следователно налице са предпоставките на чл.121, ал.1,
т.3 от ЗДСл., вр. с чл.104, ал.1 от ЗДСл., поради което иска се явява доказан и
по основание и по размер.
П отношение иска за присъждане на мораторна лихва, в размер на 68.40 лева считано от 15.08.2019г. датата на която е отправена
покана до ответната страна до 15.09.2019г. –датата на завеждане на иска:
В ЗДСЛ
не се съдържат разпоредби касаещи присъждането на мораторни лихви, поради което
приложение намира общата разпоредба на чл. 86, ал.1 вр. с
чл.84, ал.2 от ЗЗД. от ЗЗД-
т.е. при наличие на безсрочно
задължение, длъжникът му изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора. В случая тези предпоставки са доказани.
Безспорно е установено по делото, че ищцата е отправила покана до Община
Хасково за заплащане на дължимото й обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл., която е достигнала до знанието
на ответната страна, като е регистрирана с рег. индекс 94Д-4284-3 от
15.08.2019г. Въпреки тази покана,
ответната страна е бездействала и не е заплатила обезщетението, което
обстоятелство се установява изготвеното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, неоспорено от страните. Съобразно
същата експертиза претендирания размер на
мораторната лихва съвпада с
дължимия. Ето защо и този иск се явява основателен и доказан по
основание и размер.
Предвид изложеното и като съобрази заключението на
вещото лице, съдът намира, че предявеният от Д.А.П. иск е основателен, поради което следва да бъде
уважен. Сумата следва да се присъди на ищцата така, както е предявена - ведно с
мораторната лихва в размер на 68.40 лева
считано от 15.08.2019г. датата на която
е отправена покана до ответната страна до 15.09.2019г. –датата на завеждане на
иска и ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на завеждане на иска -16.09.2019г.,
до окончателното й изплащане.
Предвид
изхода на делото основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на съдебни
разноски в размер общо на 962.00 лева,
от които 10.00 лева внесена ДТ, 700.00 лева действително заплатено
възнаграждение за един адвокат и 252.00 лева внесен депозит за възнаграждение
на вещо лице .
Мотивиран
от изложените съображения съда
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Д.А.П., с ЕГН ********** ***, сумата от 7694.29 лева (седем хиляди шестотин деветдесет и четири лева и
двадесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. за периода от 09.08.2019г. до 09.02.2019г., ведно с
мораторната лихва върху тази сума дължима за периода 15.08.2019г.-15.09.2019г.,
в размер на 68.40 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
-16.09.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Д.А.П.,
с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски
по делото в размер на 962.00 лева
(деветстотин шестдесет и два лева).
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: