РЕШЕНИЕ №
гр. Р.,
09.07.2019г.
Р.нският
окръжен съд ...... наказателна колегия в публично заседание на Двадесет
и седми юни… през двехиляди и деветнадееста година в
състав:
Председател: СВИЛЕН СИРМАНОВ
ЮЛИЯН СТАМЕНОВ
Членове: МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА
при секретаря ………...Светла Пеева........................в присъствието на
прокурора ……Георги Георгиев....... като разгледа докладваното
от
съдията Пейчева ...ВНОХ дело
№ 283 по описа за 2019 г.,
съобрази:
Производството е по глава ХХI от НПК.
С Присъда № 41/20.03.2019г. на Р.нския районен съд, постановена по НОХД № 2263/18 на РРС, Д.М.К. е признат за виновен, в това че на 29.07.2018г.
в град В., обл.Р. в едногодишен срок от наказването
му по административен ред с Наказателно постановление №
17-0350-000406/04.12.2017г. на Началник РУ С. при ОД МВР-В., влязло в законна сила на 12.01.2018 г., за управление на моторно превозно средство, без
съответното свидетелство за управление, извършил такова деяние, като управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил „Р.“ с рег. № С., без съответното
свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради което и на
основание чл.343в, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 700 лева. Постановено е накаазнието лишаване от свобода да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по
делото разноски.
Присъдата е обжалвана от
подсъдимия и упълномощения му защитник, с доводи за необоснованост на съдебния акт,
постановяването му при нарушение на материалния и процесуалния закон,
недоказаност авторството на престъплението и явна несправедливост на наложеното
наказание. Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на оправдателна
такава или връщане на делото за ново разглеждане от първата инстнация.
Представителят на РОП счита
жалбата за неоснователна. Изразява становище, че обжалваната присъда следва да
бъде потвърдена, като законосъобразна, правилна и справедлива.
Като съобрази доказателствата
по делото, доводите на страните и след като извърши служебна проверка на присъдата,
Окръжният съд намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено,
че подсъдимият Д.М.К. е български
гражданин, живее в
с.Н., община С., обл.В.,
има начално образование, не е неженен, но има деца, за които полага грижи, не
работи, многократно осъждан.
Подсъдимият е неправоспособен водач. Няма придобита правоспособност и
никога не е имал свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Многократно е санкциониран за извършени от него нарушения на правилата за
движение по пътищата, свързани с управление на моторно превозно средство.
С Наказателно постановление №
17-0350-000406/04.12.2017г. на Началник РУ С. при ОД МВР-В., влязло в законна сила на 12.01.2018 г.,
подсъдимият е бил санкциониран по административен ред, за извършено от него
нарушение по чл. 150 от ЗДвП, а именно за това, че управлявал МПС без да е
правоспособен водач. НП е било връчено лично на подсъдимия на 04.01.2018г.,
което обстоятелство последният удостоверил с подписа си.
Въпреки, че е неправоспособен водач
и вече е бил санкциониран по административен ред, за нарушение по чл. 150 от ЗДвП,
на 29.07.2018г., сутринта, подсъдимият привел в движение лек автомобил „Р.“ с
рег. № С. и управлявал същия в улиците на град В.. Около 10,20 часа, на ул.„Х.“
в град В., бил забелязан от свидетелите Р. и О.С- полицейски служители във РУ В.
при ОДМВР -Р., които в този момент извършвали обход в района, съгласно утвърден
график. В момента, в който подсъдимият възприел приближаващия се срещу него
полицейски автомобил, отбил и спрял, след което се прехвърлил между предните
две седалки на задната седалка на автомобила. Полицейските служители възприели
спирането и движението във вътрешната част на автомобила и решили да извършат
проверка.
При приближаването си към автомобила, управляван от подсъдимия,
полицейските служители спрели управлявания от тях полицейски автомобил пред
автомобила на подсъдимия. Свидетелите слезли от полицейския автомобил и видели,
че в автомобила на подсъдъмия се намира само и
единствено той, който бил на задната седалка. В хода на извършената документна
проверка и проверка на автомобила не били установени други лица в автомобила.
Полицейските служители установили самоличността на подсъдимия, както и че
същият не притежава СУМПС. Подсъдимият бил поканен да ги придружи до Районното
полицейско управление, където му бил съставен АУАН, след което заедно с
подсъдимия полицейските служители се върнали при автомобила където свалили
регистрационните табели на лекия амтовобил „Р.“ с
рег. № С..
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно-техническа
експертиза от 25.09.2018г. на 1 бр. оптичен носител DVD-R марка „Maxell“ с номер 05-01-000903, която е фиксирала кадри от камерата, разположена в
полицейския автомобил, документираща извършената проверка.
Изготвена била и съдебно-техническа експертиза на 1 бр.
оптичен носител DVD-R марка
„EMTEC“ с капацитет 4,7 GB, посредством която са фиксирани кадри от видео-записите
от Районното полицейско управление.
В хода на досъдебното производство е била изготвена, и
съдебно – почеркова експертиза, от която се
установява, че подписът, положен в НП № 17-0350-000406/04.12.2017г., в
разписката за получил, е изпълнен от подсъдимия Д.К..
Тази правилно установена фактическа обстановка се подкрепя по категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал. Това са показанията на свидетелите Р. и О.С,
частично обясеннията на подсъдимия. Това са писмените
доказателства и писмените доказателствени средства: рапорт, График относно дежурствата, ежедневна
ведомост, Сертификат на МПС с рег. № С., АУАН бл. № 214344/29.07.2018г.,
Справка за нарушител на подсъдимия, справка за съдимост на подсъдимия, НП №
17-0350-000406/ 04.12.2017г. на Началник РУ С. при ОД МВР-В., АУАН бланков №
873687/16.11.2017г., биографична справка, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, писмо от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, писмо
от ОДМВР-Р., жалба срещу АУАН от 29.07.2018г.; заключенията на изготвените и
приобщени по реда на чл. 282 НПК
две съдебно- технически експертизи и една съдебно - почеркова
експертиза и други.
Неоснователни
са възраженията на защитата за
необоснованост на присъдата и недоказаност на деянието.
Законосъцаобно и
правилно първата инстнация е отчела наличието на две
групи противоречиви гласни доказателства. Мотивирано е анализиарнала
същите, като е достигнала до единствения възможен извод, че именно подсъдимият
е управлявал лекия автомобил на горепосочената дата и място.
В тази
насока праилно са кредитирани с доверие показанията на
свидетелите С. и К., като дадени от лица, които пряко
и непосредствено са възприели случилото се. Те са възприели автомобила, управялван от подсъдимия, от момента на неговото движеине по улицата, до момента на спирането му; възприели
са прехвърлянето на подсъдимият на задната седалка на л.а., това че в колата не
е имало други лица, които да влизат или излизат от автомобила. Техните
показания напълно се подкрепя и от заключенията на неоспорените от страните три
експертизи, които правилно са кредитирани с доверие , като компетентни и обосновани. Съдебно-техническата експертиза,
която е фиксирала кадрите от камерата, разположена в полицейския автомобил, която
камера е документирала извършената проверка, катогерично
установява движението на лекия автомобил, липсата на други лица в него, в това
число и излизащи от автомобила, установява и последващото
идване на сина на подсъдимия и посоката от която става това. Показанията на
свидетели С. и К. са последователни, логични, обективни и непротиворечиви, като
всеки един от тях, от мястото, на което се е намирал, е имал възможност да
възприеме достачно добре фактите, за които
свидетелства. Изнесеното от свидетелите, досежно
времето и мястото на извършената проверка и действията касаещи движението на МПС,
неговото спиране и последващите действия, извършени
от полицейските служители, се потвърждават и от обясненията на подсъдимия. С
оглед на това правилно в тази им част обясненията на подсъдимия са кредитирани
с доверие.
Законосъобрано и правилно показанията
на св.М. К.- син на подсъдимия и обясеннията на
подсъдимия в частта им, че не той е управялавл л.а., а
неговия син /тогава непълнолетен/, който впоследствие се е скрил в багажника на
автомобила и незабелязано е излязал от там, мотивирано
са отчетени като необективни, вътрешно противоречиви и са отхвърлени като защитна
теза. Настоящият състав намира, че тези твърдения на подсъдимия и показанията на
неговия син, са нелогични и направо абсурдни. Нито свидетелите С. и К. са възприели
друго лице, още по-малко прехвърлянето му от шофьорското място в багажника на
автомобила и последващо излизане от там. Нито на
кадрите отразени в техническата експертиза /л.45-56 от ДП/ има данни за такова
движение. Освен това подобно поведение на св.М. К. е крайно нелогично- първо да
се крие и бяга, а впоследствие на признава, че е управлявал л.а. Изложеното сочи,
че се касае за защитна версия, целяща да оневини подсъдимия, който е
многократно осъждан и която версия е изградена впоследствие, след случилото се
на инкримиинраната дата.
Неснователни са твърденията на защитата за
допуснати процесуални нарушения.
Не представлява нарушение, а още по-малко съществено такова,
обстоятелството, че АУАН не е бил съставен на място, а подсъдимият е бил
съпроводен до районното полицейско управление, където е бил съставен акта.
Заверено копие от АН е приложено по делото /л.14 от ДП/, АН е подписан от подсъдимия
без възражения и няма никакви доказателства тава да е станало след упражнен
натиск или заплахи над К.. Няма никакво основание въз основа на факта, че АН е
съставен в РУ, при наличието на горепосочените доказателства, да се обоснова тезата на
защитата, че подсъдимият не е извършил състава на престъплението, за което е
предаден на съд.
Посочването на етническата
принадлежност на подсъдимия в съдебния протокол и в съдебиня
акт не може да се приеме за процесуално нарушение, нито сочи на някаква предубеденост или заинтересованост от страна
съдебния състав на първоистанционния съд. При
извършената служебна проверка въззивинят съд не
констатира допуснати съществени процесуалин нарушеиня, които да налагат отмяна на съдебния акт и ново
разглеждане на делото.
Районият съд, законосъобразно и правилно, е квалифицирал деянието
като такова по чл.343в ал.2 от НК. Настоящият състав споделя изложените от първата инстанция
съображенията във връзка с обективната и субективна страна на престъплението,
като намира, че правилно е приложен материалния
закон.
От обективна страна подсъдъмиятн е осъществил
състава на престъплението чл.343в ал.2 от НК, тъй като на 29.07.2018г. в гр.В.,
в едногодишен срок от наказването му по административен
ред с НП № 17-0350-000406/04.12.2017г. на Началник РУ С. при ОД МВР-В., влязло в законна сила на 12.01.2018 г., за управление на МПС, без съответното свидетелство за
управление, извършил такова деяние, като управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил „Р.“ с рег. № С., без съответното свидетелство за управление
на моторно превозно средство.
Изпълнителното
деяние е извършено от подсъдимия, чрез действие, изразяващо се в привеждане в
движение и управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Р.“ с рег.
№ С., което се е движело по улиците на гр.В..
Налице са всички кумулативно
предвидените обективни признаци на състава на престъплението, а именно: Подсъдмият е неправоспособен водач, тъй като никога не е
имал придобита правоспособност. Той е бил санкциониран по административен ред с
НП № 17-0350-000406/04.12.2017г. на Началник РУ С. при ОД МВР-В., влязло в законна сила на 12.01.2018 г. за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление. Като преди изтичане на една година от датата на влизане в сила на това
НП, той е привел в движение и е управлявал моторно превозно средство- лек
автомобил „Р.“ с рег. № С., отново без съответното свидетелство.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Той много добре е
знаел, че няма придобита правоспособност като водач на МПС. Съзнавал е, че е
бил вече санкциониран с налагане на административно наказание, за това, че
управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление на МПС. Знаел е, че
не е изтекъл едногодишния срок от санкционирането му по административен ред.
Въпреки това той отонво е привел в движение и е
управлявал моторно превозно средство, движейки се по улиците на гр.В.. Той е
предвиждал обществено-опасните последици от това си деяние и е искал тяхното
настъпване. В съзнанието на подсъдимия са намерили отражение представи, че
посредством деянието му ще бъдат засегнати обществените отношения гарантиращи
спазването на установената със закон забрана за управление на моторно превозно
средство от неправоспособни водачи и пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние.
Това се потвърждава от цялостното му поведение- знаейки че е в нарушение и
виждайки полицейския автомобил, подсъдимият се е прехвърли на задната седалка,
с цел да заблуди проверяващите, че не той, а друг е управлявал л.а.
По доводите за явна несправедливост на наложеното
наказание.
За престъплението по
чл.343в ал.2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 3 години
и глоба от 500 до 1200 лева. Първоинстаницонинят съд
е определил на подсъдимия накаазние в размер на 2
години и 6 месецеа лишаване от свобода и глоба в
размер на 700 лева. Наказанието е индивидуализирино
при наличието само на отегчаващи отговорнастта обстоятелства,
към максимума в текста, като не са отчетени смекчаващи такива. Предвид липсата
на смекчаващи отговоростта обстоятелства не са налице
предпоставикте на чл.55 от НК и законосъобразно наказанието
е определено по реда на чл.54 от НК.
Настоящият състав намира,
че наказанието е правилно индивидуализирано и отмерено по вид и размер. Правилно
е съобразена високата степен на обществена опасност на конкретното деяние,
предвид управлението на л.а. от подсъдимия в централната част на град В., през
деня, когато е налице интензивно движение и когато опасността този
неправоспособен водач да причини ПТП е много по-голяма. Правилно е отчетена и изключително
високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. Той е
осъждан общо 10 пъти, като четири от тях са за престъпления по транспорт,
налаганите са му и множество НП за нарушения на ЗДвП и по-конкретно за
управление на МПС без да притежава свидетелство за управелние.
Това го очертава като изключително
недисциплинирана личност, човек, който упорито не спазва законите и отказва
да съобразява поведението си с установените правила. Налаганите му до момента
административни санкции и наказания за извършени престъпления не са изпълнили своята
роля- да превъзпитат подсъдимия към спазване законите в страната и да го
възпрат да върши престъпления.
С оглед изложеното
определянето на накаазние от вида лишаване от свобода
към максимума предвиден в текста съответствна на
тежестта на извършеното, на личността на подсъдимия и се явява справедливо. Справедливо
е и наложеното наказание глоба, което е малко над минимума предвиден в текста.
Неговия размер от една страна съответства на горепосочените отекчаващи
отговорността обстоятелства, а от друга страна е съобразено с имотното състояние на подсъдимия, неговите
доходи и семейни задължеиня. Така определеното наказние, по вид и размер, съответства на тежестта на извършеното и на личността на подсъдимия и е
справедливо, като с него ще се постигнат
целите на генералната и лична превенция.
С оглед изхода
на делото законосъобразно подсъдимият е осъден да заплати и направените по
делото разноски.
Предвид
изложеното присъдата следва да бъде изцяло потвърдена.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 41/20.03.2019г. на Р.нския районен съд,
постановена по НОХД № 2263/18 на РРС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: