О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
18.02.2021 г., гр. Бургас
Районен съд – Бургас, гражданско отделение, LVI-ти граждански състав, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА АСЕНИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Асеникова гражданско дело № 456 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 263121/26.01.2021 г. на И.В.Д., ЕГН **********, против Г.Д.Д., ЕГН **********. В искова молба са изложени твърдения за недължимост на вземания, за чието принудително събиране е образувано и висящо изпълнително дело № 20192120400774 по описа на ДСИ при Районен съд – Бургас. Първо, като основание за недължимост е посочено изтичането на петгодишна давност от прекратяването на изпълнително дело № 2007705040050 по описа на ЧСИ Илко Бакалов до образуването на изпълнително дело № 20192120400774 по описа на ДСИ при Районен съд – Бургас. Второ, като основание за недължимост е посочена нищожност поради противоречие с добрите нрави на договорна клауза за неустойка в размер на 2 % върху главницата за всеки просрочен ден по сключен договор за заем от 21.05.2000 г., която неустойка е присъдена с решение № 473 от 07.06.2001 г. по гр. д. № 2690/2000 г. по описа на Районен съд – Бургас.
С разпореждане от 27.01.2020 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да отстрани на констатираните нередовности, включително да посочи поотделно по пера и размер конкретните вземания, за събирането на които твърди, че е образувано и висящо изпълнително дело, да посочи конкретна цена на иска, да формулира конкретен петитум и да внесе дължимата държавна такса.
По делото е постъпила молба вх. № 264425/02.02.2021 г., с която ищецът твърди, че не му е ясно какъв е точният размер на претендираните от взискателя суми по изпълнителното дело. Поддържа искането си за приемане за установено, че договорната клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като счита че е предявен неоценяем иск, поради което внася държавна такса в размер на 80 лева.
С разпореждане от 03.02.2021 г. съдът е взел предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. На основание чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. С оглед на това съдът е намерил, че искът по чл. 439 ГПК може да се основава на изложени в исковата молба твърдения за погасяване по давност, тъй като изтичането на давността е настъпило след приключването на съдебното дирене по гр. д. № 2690/2000 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, но е недопустимо да се основава на твърдения за нищожност или прекомерност, които е следвало да бъдат наведени в рамките на съдебното производството по гр. д. № 2690/2000 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, по което е постановено влязло в сила съдебно решение, което решава въпроса за дължимостта на претендираните от взискателя вземания със сила на пресъдено нещо. Въз основа на това не са приети за изпълнени указанията, дадени с разпореждането от 27.01.2020 г, като на ищеца е дадена възможност в нов едноседмичен срок от съобщението да ги изпълни, с предупреждение, че при повторно неизпълнение исковата молба ще бъде върната като нередовна, а производството по делото – прекратено. На ищеца е указана и възможността да ползва правна помощ при необходимост и право на това, като представи писмена молба, придружена с необходимите доказателства.
По делото не е постъпила молба за правна помощ съобразно указаната от съда възможност за това.
В повторно дадения срок за изпълнение на указанията ищецът е депозирал молба вх. № 266855/17.02.2021, с която оспорва съображенията на съда, изложени в разпореждането му от 03.02.2021 г. Поддържа, че въпросът за нищожността на процесната неустоечна клауза следва да бъде разгледан по същество, а не с оглед допустимостта на исковата молба. Счита, че нищожността може да се предяви винаги, че същата не може да бъде санирана със съдебен акт и че преценката за наличието й следва да бъде извършена с оглед тълкувателната практика на ВКС, постановена след решението по гр. д. № 2690/2000 г.
Съдът поддържа становището си, че искът по чл. 439 ГПК не може да се основава на твърдения за факти, настъпили преди приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – в случая решение № 473 от 07.06.2001 г. по гр. д. № 2690/2000 г. по описа на Районен съд – Бургас. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент (т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС) – именно защото тази нищожност е изначална, поради което не може да се приеме, че тя представлява факт, настъпил преди приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От езиковото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, както и от систематическото й тълкуване във връзка с разпоредбата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва категоричният извод, че допустимостта на иска е обусловена от изложените в исковата молба твърдения за факти, настъпили преди приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Изложените в исковата молба твърдения за настъпила погасителна давност обуславят допустимостта на иска по чл. 439 ГПК, но въпреки повторно дадената му възможност и към настоящия момент ищецът не е изпълнил дадените с разпореждането от 27.01.2021 г. указания – да посочи по пера и размер конкретните вземания, за събирането на които твърди, че е образувано и висящо изпълнително дело; да формулира конкретен петитум; да посочи конкретна цена на иска и да внесе дължимата държавна такса върху така посочената цена на иска, който е оценяем съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК (Определение № 433/18.10.2016 г. по дело № 1651/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о.).
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК вр. чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба вх. № 263121/26.01.2021 г., по която е образувано гр. д. № 456/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ПРЕКРАТВЯВА производството по гр. д. № 456/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: