№ 122
гр. Пазарджик , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500395 по описа за 2021 година
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2419 по
описа за 2020 година са отхвърлени предявените от „БНП П.П.Ф.с“,
С.А,Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в Република България
клон„БНП П.П.Ф.с С.А.“, клон България, ЕИК *********,седалище и адрес
на управление: гр. С. ж.к. „М. 4“, Бизнес ПаркС. сграда 14, представляван от
законния представител Д.Т.Д., против Д. Г. Р., ЕГН ********** от с.К., общ.
Септември, обл. Пазарджик, ул. „Седма“ № 19 искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
главница в размер на 10 170.32 лв., възнаградителна лихва в размер на 9
215.56 лв. за периода от 20.06.2015 г. до 20.03.2022 г. и мораторна лихва в
размер на 348.87 лв. за периода от 20.07.2015 г. до 16.07.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане, на основание договор за
кредит № РLUS-11198880 от 20.03.2015 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1759/2020 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик.
1
Присъдени са в тежест на ищеца разноски в заповедното и исковото
производство.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „БНП П.П.Ф.с“,
С.А,Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в Република България
клон„БНП П.П.Ф.с С.А.“, клон България, ЕИК *********.
Считат,че известната съществуващата съдебна практика, която приема,
че възнаградителна лихва над трикратния размер на законната лихва се явява
нищожна уговорка, т.к. противоречи на чл.26, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите не е относима за конкретния казус. Подобни разрешения - за
нищожност клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва били релевантни преди приемането на чл.19, ал.4 и
ал.5 ЗПК (в сила от 23.07.2014 година). Доколкото преди приемането на
законоустановен размер на годишния процент на разходите по потребителски
кредити не съществувал нормативен текст, регулиращ оскъпяването на
кредита, съдът следвало да изхожда от общите правни принципи и морални
норми. При сключване на процесния договор и към момента е налице
нормативен текст - чл. 19, ал.4 и ал.5 ЗПК, който точно и ясно определя
предела на оскъпяване на кредита - годишният процент на разходите (ГПР) не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Възнаградителната лихва била компонент от ГПР и размерът й подлежи
на преценка от кредитодателя, като единственото условие е, същата заедно с
другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия
размер. В случая ГПР не надхвърлял размера предвиден в чл.19, ал.4 и ал.5
ЗПК, което налагало извод за неправилност на решаващия извод на съда
По отношение чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК:
Според тази норма договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин“.
В договора били посочени годишният процент на разходите (47.56%) и
общата сума, дължима от потребителя (28 926.50 лева), като в чл. 3 от
договора били обективирани и взетите предвид допускания - началната дата
на изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че
годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за
2
целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него, с което
всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК били изпълнени.
Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставяли
като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на
годишния процент на разходите. Те били нормативно определени в чл. 19, ал.
1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК.
Молят обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с
което да се уважат предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове
срещу Д. Г. Р..
Претендират разноски в размер на 100 лева.
В срок е постъпил писмен отговор от Д.Р..
Намира жалбата за изцяло неоснователна ,като счита ,че следва да бъде
оставена без уважение .Претендира разноски.
Постановеното решение било правилно и законосъобразно.
Правилно съдът приел,че сключения договор е нищожен
Ответникът бил възстановил изтеглената главница по кредита в размер
на 10 170,32 лева.Установено било ,че дължимата възнаградителна лихва е
прекомерна и противоречи на добрите нрави, като размерът й надхвърля
допустимия съгласно морала размер. В договора не били посочени по вид и
размер всички разходи, така както е изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като
не са спазени и изскванията на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
В исковата си молба Ищецът „БНП П.П.Ф.с“ С.А. Париж,Франция,чрез
клона си в България представляван от юрисконсулт М.,твърди, че между него
и ответника Д. Г. Р. е сключен договор за потребителски заем № РLUS-
11198880 от 20.03.2015 г., по силата на който ищецът се е задължил да
предостави на ответника паричен кредит в размер на 10 000 лв., а ответникът
се е задължил да върне сумата на 84 равни месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 384.36 лв,съгласно
погасителен план.Уговорен бил ГПР и фиксиран лихвен процент.
3
Сумата на кредита била преведена по сметката на ответника.
Длъжникът не изпълнил задължението си по договора , като погасил
само две месечни вноски към 20.062015 година спрял плащанията.
Настъпили били условията , при които вземането на ищеца ставало
предсрочно изискуемо и за това ответникът бил надлежно уведомен.
За дължимите суми по договора, от които: главница в
размер на 10 170.32 лв., възнаградителна лихва в размер на 9 215.56 лв. за
периода от 20.06.2015 г. до 20.03.2022 г. и мораторна лихва в размер на 348.87
лв. за периода от 20.07.2015 г. до 16.07.2020 г. била издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1759/2020 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик.
Молят да бъде прието за установено съществуването на вземането им.
Евентуално ,ако предявените установителни искове бъдат отхвърлени
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, молят исковете да се
считат предявени като осъдителни, а исковата молба – като волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът Д. Г. Р. оспорва исковете по основание и размер.
От представените доказателства не бил установен размера на
главницата и настъпилата предсрочна изискуемост на останалата част от
кредита.Не били представени доказателства кои вноски са погасени ,
съответно налице ли са били условията за настъпване на предсрочната
изискуемост на целия кредит.
Считат,че предсрочната изискуемост била настъпила автоматично с
неплащането на две погасителни вноски и поради това правят и възражение
за погасителна давност.Подържат такова възражение и по отношение на
претенцията за възнагщрадителна и мораторна лихва.
Направено е възражение за нищожност поради
4
противоречие с добрите нрави на уговорения размер на възнаградителната
лихва и годишния процент на разходите.
Подържа се и възражение за нищожност на
договора за потребителски кредит поради противоречие със закона, а именно
изискването на чл. 10, ал. 1 и чл. 5, ал. 4 от ЗПК за размера на шрифта на
договора. Сочи, че ако не е подписана от кредитополучателя всяка една от
страниците на общите условия, договорът също е недействителен. Позовава
на нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 9 от ЗПК, тъй като в договора не са посочени условията за прилагането на
ГЛП, базата, на която се начислява той, и общият размер на дължимата
възнаградителна лихва, за да може да се направи преценка дали посоченият
лихвен процент отговоря на действително прилагания. На следващо място се
позовава на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е
посочено какви точно разходи се включват в ГПР – дали само
възнаградителна лихва или и други разходи. По този начин счита, че
потребителят е поставен в невъзможност да прецени реално процента на
оскъпяване на ползвания финансов продукт и да извърши преценка за това
дали е нарушена нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на
ГПР.
Съдът като прецени доказателствата о делото и доводите на страните ,
прие за установено следната фактическа обстановка ,приета и от
първоинстанционния съд и не оспорена от страните:
Между страните е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № РLUS-11198880 от 20.03.2015 г., ,с който кредиторът
„БНП П.П.Ф.с“ ЕАД, /ищецът „БНП
П.П.Ф.с“, С.А., Париж, Франция е негов правоприемник/, се е
задължил да предостави на кредитополучателя Д. Г. Р.
кредит за потребителски цели в размер на 10 000 лв., а кредитополучателят се
е задължил да го върне в срок от 84 месеца на 84 броя погасителни вноски,
всяка от които в размер на 384.36 лв., дължими на падежни дати съгласно
погасителния план.
ГПР е в размер на 47.56 % и уговорен лихвен процент в размер
на 38.39 %.
5
Общата стойност на плащанията по договора е 32 286.50 лв., а
крайният срок за погасяване – 18.03.2022 г.
Не е възникнал спор за получаването на сумата по кредита.
Въпреки твърденията в исковата молба ,които са в смисъл , че са
платени само две погасителни вноски ,от приложения към исковата молба
погасителен план,съдържащ размера на дължимата вноска по пера и
направените плащания по договора, е видно, че по договора е платена сума в
общ размер на 14 638.34 лв.,
По повод направеното възражение в писмения отговор относно спазване
изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК е прието заключение на експерт , от което
по категоричен начин е установено спазването на това изискване на
закона.Представен е и оригинала на договора за кредит , от който е видно
, че подпис на лицето е положен на всяка страница.
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Проведено е заповедно производство ,издадена е заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК , като в срок е постъпило възражение , съответно –
това обосновава допустимостта на установителната претенция.
Ответникът е направил конкретни възражения за нищожност на
договора за потребителски кредит, поради противоречие със закона и
накърняване на добрите нрави,като твърди,че отделни клаузи на договора
страдат от пороци. Подържа се ,че размера на лихвата е уговорен в нарушение
на добрите нрави ,както и ,че не са спазени изискванията на чл.10 ал.1,чл.11
ал.1 т.10 и 11 от ЗПК,което по смисъла на чл.22 от закона води до
недействителност на договора.
По отношение на изискването,въведено от чл. 10, ал. 1 от ЗПК-
договорът да е сключен в писмена форма, като всички елементи на договора
са представени с еднакъв по вид,формат и размер шрифт – не по-малък от
12:установено е от събраните по делото доказателства , че тези императивни
изисквания на закона са спазени.
На първо място съдът следва да се произнесе относно наличието на
6
основание за недействителност на договора изобщо , като се имат предвид и
направените възражения.
Следователно следва да се извърши преценка , съобразен ли е договора
с разпоредбата на чл.11 ал.1 т .10 от ЗПК.Тази разпоредба изисква договора
да изготвен на разбираем език и да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
При сключване на договора е уговорен ГПР 47,56% , който е в рамките
на установения със закона – чл.19 ал.4 от ЗПК праг.Посочена е и общата
стойност на плащанията – в размер на 32 286,50 ,в която сума е включена и
застрахователната премия.Ищецът подържа ,че изискванията на закона са
изпълнени ,чрез уговореното в т.3 от договора – начална дата за изчсляване
на ГПР и съответно приемането ,че годината има 365 дни.
Действително в договора не са посочени по вид
и размер всички разходи, от които се формира ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК.. В този договор е предвидено заплащане на застрахователна премия от
кредитополучателя в размер на 3 360 лв., която според т. 2 от условията по
договора за кредит е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой погасителни вноски и е част от всяка месечна погасителна
вноска,дължи се и „такса ангажимент“ в размер на
250 лв., срещу което съгласно т. 2 от условията по договора за кредит
кредиторът фиксира лихвеният процент за срока на договора. Изобщо не
става ясно тези суми участват ли при формиране размера на ГПР и какъв
процент от размера на кредита представляват те на годишна база.
Налице е несъобразяване с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,което
пък действително лишава съдът от възможността да
извърши преценка за съответствието на договора с императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на разходите по кредита,
каквото възражение е навел ответникът в отговора на исковата молба.
Поради това и въззивната инстанция споделя изводите на
7
първоинстанционния съд,че договора е недействителен по смисъла на чл. 22
от ЗПК и следва да намери приложение чл. 23 от ЗПК. Тези съображения са
достатъчни ,за да се мотивира крайния изход на спора ,възприет и от
първоинстанционния съд.
Направено е и възражение за нищожност на клаузата за лихви , поради
накърняване на добрите нрави с оглед на уговорения размер.
Преценката за съобразяване с добрите нрави е винаги конкретна и тя
следва да се прави ,както с оглед размера , така и с оглед всички останали
обстоятелства по договора.
Изводът на първоинстанционният съд , че в конкретния случай са
нарушени добрите нрави е напълно обоснован ,не само поради това ,че
уговорения лихвен процент надвишава установен от съдебната практика
размер – трикратния размер на законната лихва,но и поради предвидения и
приложен начин на погасяване.
След като в хода на производството става ясно , че ответникът е
изплатил суми по кредита общо в размер на 13,757,62 лева , то според ищеца
му се дължи главница 10 170,32 лева / при размер на кредита 10 000 лева/ и
лихви до крайния срок на обявения за предсрочно изискуем договор в размер
отново на близо 10 000 лева.Това илюстрира наличието на нееквиваленост на
престациите.При кредит в размер на 10 000 кредитополучателят дължи
връщане на сума , надвишаваща три пъти този размер.
По изложените съображения , присъединявайки се изцяло към мотивите
на първоинстанционни съд , въззивният съд намира ,че решението е правилно
и следва да бъде потвърден
С оглед изхода на спора не са възникнали основанията за произнасяне
по възражението за погасителна давност , както и по предявения като
евентуален осъдителен иск.
С оглед изхода на спора на ответника по жалбата се дължат сторените
по делото разноски в размер на 900 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
8
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по
гр.д.№ 2419 по описа за 2020 година,с което са отхвърлени предявените от
„БНП П.П.Ф.с“, С.А,Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в
Република България клон„БНП П.П.Ф.с С.А.“, клон България, ЕИК
*********,седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. „М. 4“, Бизнес ПаркС.
сграда 14, представляван от законния представител Д.Т.Д., против Д. Г. Р.,
ЕГН ********** от с.К., общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. „Седма“ № 19
искове за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца главница в размер на 10 170.32 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 9 215.56 лв. за периода от 20.06.2015 г. до
20.03.2022 г. и мораторна лихва в размер на 348.87 лв. за периода от
20.07.2015 г. до 16.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане, на основание договор за
кредит № РLUS-11198880 от 20.03.2015 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1759/2020 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик.
Осъжда „БНП П.П.Ф.с“, С.А,Париж, Франция, действащ чрез
регистрирания в Република България клон„БНП П.П.Ф.с С.А.“, клон
България, ЕИК *********,седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. „М. 4“,
Бизнес ПаркС. сграда 14, представляван от законния представител Д.Т.Д. да
заплати на Д. Г. Р., ЕГН ********** от с.К., общ. Септември, обл.
Пазарджик, ул. „Седма“ № 19 сумата 900 лева – сторени разноски пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10