РЕШЕНИЕ
№2357/18.12.2019г. 2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На седемнадесети декември Година две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5388
по описа на съда за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Е.В.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, депозирана чрез процесуален представител, срещу: Електронен фиш /
ЕФ/ серия К № 3055172 издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му
е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
/четиристотин/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл.
182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен
фиш като незаконосъобразен и изготвен при съществени процесуални нарушения.
Твърди се, че в ЕФ не е посочено
точното място на извършеното нарушение. Твърди се, че нарушение не е извършено,
тъй като от карта в интернет било видно, че мястото на
нарушението е „магистрала", където посочената, в ал. 1 на чл. 21 на ЗДвП,
скорост е 140 км/ч,
Жалбоподателката
като собственик на МПС била индивидуализирана с друг номер. Същата имала ЕГН от
2010 г. За да бъде индивидуализирано едно лице, следвало да се посочат имената
му и единният граждански номер. В случая такъв не бил посочен. Това било
самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание, въззивницата
се явява лично и се представлява от процесулен представител-адв.Д., която поддържа жалбата и моли НП да
бъде отменено, като се позовава на
наведените в жалбата основания и допълва други такива.
Въззиваемата страна , редовно призована,
в последното по делото съдебно заседание се представлява от процесуален
представител- ю.к. Л., която ангажира становище, че ЕФ е правилен и законосъобразен.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Електронният
фиш серия К№ 3055172, е съставен
от ОД на МВР-Варна, против въззивницата Е.В.М., затова че на 26.09.2019 г. в 11,18 часа, в гр.Варна, по ЮПВ /южен пътен възел/, преди
Аспарухов мост, посока центъра е извършено нарушение за скорост с автомобил ”Мазда 2” с рег.№ В0043НН установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1-M601 , като при разрешена
скорост 50 км./ч. е установена скорост 88 км./ч.– нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
При обработка на заснетите данни св.С.А.,
служител на длъжност командир на отделение в ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ-Варна
установил извършеното нарушение, за
което изготвил и докладна записка.
Впоследствие
като собственик на превозното средство била установена възз. Е.В.М.. Поради това бил издаден
електронния фиш, с който на въззивницата като
собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр.
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
В хода на въззивното
производство е изискана справка за собствеността на ”Мазда
2” с рег.№ В0043НН, от която е видно, че към датата на нарушението собственик
на МПС-то, с което е извършено нарушението, е възз. Е.В.М. с ЕГН ********** и ЛНЧ**********.
Същата не е подала декларация на основание чл.188 от ЗДвП. ЕФ бил връчен на въззивницата на 30.10.2019г., като на 08.11.2019г. тя
депозирала жалба до РС-Варна чрез ОД на МВР-Варна.
В хода на въззивното
производство бе приобщено писмо от началника на Четвърто РУ при ОД на МВР –
Варна ведно със заверени за вярност копия от: протокол № 5-8-18 от проверката
на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M 601, от които е видно, че АТСС е
било монтирано в служебен автомобил на МВР с номер В5313РН, както и че е
преминало успешно метрологичен контрол на 18.10.2018г. Относно номера на АТСС в
писмото е пояснено, че в графата TFR –
1M №4835 /тип и № от ДР/ от протокол № 5-8-18
от проверката на мобилна система за е вписан номерът под който АТСС е вписан в
Регистъра за ободрените за използване типове средства за измерване воден при
БИМ.
Във въззивното производство бе разпитан и св.С.А.-***, Четвърто
РУ-Варна, чрез чиито показания бе установено по какъв начин е установено и
заснето конкретното нарушение. От неговите показания, бе установено и че
заснемането е извършено на територията на гр.Варна, при действащо ограничение
на скоростта от 50 км/ч., с конкретното АТСС, както и че АТСС е камера монтирана
в служебен автомобил, която работи в автоматичен режим.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства – писмени, гласни и веществени.
Съдът кредитира и показанията на св.С.А.,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към
доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока
за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
Административнонаказателното производство е проведено в
рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН
и чл.189, ал.4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е
регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези
реквизити се съдържат в процесния електронен фиш
– мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е
разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. В никакъв случай не би могло до
бъде споделено възражението, че от ЕФ не ставало ясно къде е заснето
нарушението. Напротив пределно ясно е от ЕФ, че според издателя на фиша
нарушението е извършено в гр.Варна, като за прецизност дори е посочено, че то е
извършено на южен пътен възел, преди Аспарухов мост, посока център, което
означава, че движението е било в гр.Варна, а посоката на движение на автомобила
е била към центъра на града. Действително и както посочи процесуалния представител
на ОД на МВР-Варна, ноторно известно е че този
участък от пътя , преди Аспарухов мост, т.н. южен пътен възел е част от
територията на гр.Варна. Не може да бъде споделено и възражението, че не било
ясно спрямо кого е наложена санкцията. Видно от ЕФ, същият съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден на собственика на автомобила- възз. Е.В.М..
Същата е индивидуализирана с три имена, адрес и ЛНЧ. Вярно е , че възз. притежава ЕГН, което е видно от справката за
собственост на л.а., както и от писмото от началника на Четвърто РУ-Варна. Но
съгласно изискванията за реквизити на ЕФ, сред тях не е посочена
индивидуализация чрез ЕГН, каквото изискване съществува за АУАН и НП, съгласно
ЗАНН. В случая ЗДвП, който регламентира задължителните реквизити на ЕФ, не
поставя изискване за индивидуализиране на собственика чрез ЕГН. Възз. М. е индивидуализирана с три имена и адрес, като е
посочено, че същата е собственик на л.а. ”Мазда 2” с рег.№ В0043НН. Видно от приложените
по делото справка за собственост на л.а. и писмо от началника на Четвърто
РУ-Варна, собственик на автомобила е именно възз. В
горепосочените справка и писмо е посочен и адресът на възз.,
който напълно съвпада с посочения в ЕФ и във въззивната
жалба адрес. Нещо повече в своето писмо началника на Четвърто РУ сочи, че възз. притежава ЕГН съответно на ЛНЧ вписан в ЕФ. Възз. не оспорва, че именно тя е собственик на процесния автомобил, не оспорва, че имената и адреса й са посочени правилно в ЕФ, като и
данните за притежаваното от нея МПС. Очевидно е и че това е така, след като
именно тя обжалва фиша. Така, че за съда не остава никакво съмнение, че именно
спрямо нея е ангажирана отговорността по ЗДвП като собственик на автомобила.
Поради което и възражението за нарушено право на защита в тази посока не се
споделя от настоящия съд. Няма как да се твърди, че по тази линия е нарушено
правото на защита, което видно от доказателствата по делото се упражнява
пълноценно – с обжалване на ЕФ пред съда
Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е
незаконосъобразен са неоснователни. Електронният фиш съдържа всички предвидени
реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата.
Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт,
поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването
му са неотносими, тъй като жалбоподателят се
позовава на изисквания, относими към реда
на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно
посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на
електронния фиш и сред тях не фигурира нито ЕГН на нарушителя, нито „дата на
съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42 ЗАНН, който въвежда такива реквизити
на АУАН). Ето защо липсата на ЕГН на нарушителя и дата на съставяне на
електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да
бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде
съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР
на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на
извършване на нарушението – 26.09.2019г. и предвид датата на връчването му на
наказаното лице, не е налице и индиция за
несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното
административнонаказателно производство. Доколкото в
електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на
територията на гр.Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР –
Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната
териториална структура на МВР.
Ирелевантно за
законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е
изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същият. Срокът за
обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за
преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността
му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима
като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са
нарушени правата на наказания субект.
Като собственик на МПС във фиша е посочен възз. М.. С
ЕФ се налага „глоба“. Фактът, че се
налага глоба, като е посочено физическото лице, собственик, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС, е
ангажирана отговорността на неговия собственик, който видно от доказателствата
по делото не е оспорил, подавайки изискуемата декларация по чл.188 от ЗДвП, че
именно тя е управлявала МПС в процесния ден и час..
От събраните по делото доказателства е
установено, че извършването на процесното
административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1-M601,
което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение. Така, че твърдението, че в ЕФ липсвало точно описание на
техническото средство е несъстоятелно.
Както се установява от мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС,
издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им (чл.
165, ал. 2, т. 6 и т.
7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и
за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
В
настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм.,
бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган
и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от
ДР на ЗДвП определя, че
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за
движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА
№8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се
прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
Анализирайки посочените нормативни
разпоредби се налага извода, че към дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 26.09.2019г., нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен
фиш, чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя.
Въведените с Наредбата изисквания
относно въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим
на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят на
изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо
събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19
от 2015г. Отчитайки горното, настоящият
състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на
Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система,
при условие, че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015г.
От доказателствата по АНП се установява,
че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът
да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с представени по преписката и в хода на възз.производство
удостоверение за одобрен тип средство за измерване – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип № TFR1-M с №601, преминала метрологичен контрол на 18.10.2018г.,
удостоверено с представени по административната преписка и в хода на възз. следствие Протокол №5-8-18/18.10.2018г. на БИМ от
проверка на мобилна система за видеоконтрол
и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835,
валидно до 24.02.2020г. Видно от доказателствата по делото, АТСС е преминала
метрологичен контрол, като горното е отразено и в регистрите на БИМ, публично
достъпни на сайта БИМ-bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/DeviceTypeSearch.
В Протокол №5-8-18/18.10.2018г. на БИМ е посочено и че същата е одобрен тим
средство за измерване доколкото в
графата TFR – 1M №4835 /тип и № от ДР/ от протокол №5-8-18 е вписан номерът под който АТСС е
вписано в Регистъра за ободрените за използване типове средства за измерване
воден при БИМ. Затова и съдът намира, че твърденията на процесуалния
представител на въззивницата, че на техническо
средство посочило скоростта, с която се е движил автомобила не е направена
проверка и замерване в лаборатория от трето лице извън кръга на лицата, имащи
интерес в процеса и поради това не можело да бъде годно доказателство относно
правилността и верността на отчитаните данни са абсолютно голословни. Същите
показват, че процесуалният представител не познава материалите по делото, макар
видно от картона заместител по делото, да се е запознал с материалите по същото
на 16.12.2019г. – ден преди съдебното заседание, когато по правилата на
Правилника за администрацията в съдилищата, същото е следвало да бъде на
разположение единствено на съда. Въпреки горното материалите по същото, в това
число и коментирани протокол от БИМ са били предоставени на вниманието на адв.Д. за запознаване.
Поради това и съдът намира, че са спазени
изискванията на чл.4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът намира, че е било спазено и
изискването на чл.9 от Наредбата. В съдебно заседание, пред съдебния състав св.А.
заяви, че системата работи самостоятелно, в автоматичен режим, което е в пълен
унисон с изискването на чл.9 от Наредбата, която дава правомощия на служителя
единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и извърши
първоначални настройки, което единствено
видно от показанията на св.А. е сторено в случая.
Същевременно от протокола /приложение към
чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител А.
и от докладната записка изготвена от същия служител, приложена по преписката, е
видно, че автоматизирано техническо средство е използвано на 26.09.2019г. във
времеви интервал 09.30-11.18ч., в гр.Варна, ЮПВ-вход, посока центъра.
Съгласно чл.
189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по преписката
и приобщен в с.з. също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в
ЕФ.
Измерената скорост на движение на
автомобила е 91 км/ч., видно от приложената снимка, допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема
скорост от 88 км/ч, след приспадане на толеранса. Не се споделя и
възражението, че патрулният автомобил бил в движение,тъй като видно от
снимковия материал, в него изрично е посочено, че скоростта на патрулния
автомобил е 0 км/ч., което безспорно означава, че полицейският автомобил е бил
в покой- не се е движил. Не се споделя и възражението, че в часа на нарушението
били заснети два автомобила. Действително в докладната записка на въвелия в
експлоатация камерата полицай е видно, че в 11.18ч. е заснето нарушение с два
автомобила- процесният и л.а. с рег.№В1861ВХ. Водно
от приложеното веществено доказателство- фотоснимка, на същата е заснето едно
МПС, това на въззивницата. На снимковия материал не
се вижда заснет друг автомобил, а видно от самата фотоснимка процесиня автомобил е заснет в 11:18:58ч. Така, че напълно
е възможно в 11.18ч / за една минута/ през контролната точка да са преминали
повече от един автомобили, особено такива превишили разрешената скорост за
движение в града, в това число и процесният.
Принципно управлението на ППС с превишена
скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за
конкретното превишение определено от АНО
от 38 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.4 от същия текст е
предвидил за превишаване от 31 до 40 км/ч в населено
място глоба в размер на 400 лева (четиристотин лева ) в редакцията
на разпоредбата действала към момента на деянието.
От
анализа на доказателствените източници се
достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и
място с техническо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип № TFR1-M с №601,
монтирана в служебен автомобил на ОД на МВР-Варна,било заснето движение
на процесния лек автомобил със скорост
от 88 км./ч. / след приспаднат
толеранс/ при ограничение от 50 км./ч. за населено място- гр.Варна, с
което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е
установено превишаване на скоростта с 38 км./ч. От наказаното
лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението
не е извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш. От друга
страна, към административнонаказателната преписка е
приложен снимков материал – оригинал на снимка с точни координати на
нарушението.
Съдът намира възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че
по АНП не били налице доказателства за поставен пътен знак, който
предупреждава разрешената скорост за неоснователно. Задължението за управление
в населено място с конкретна скорост – 50 км./ч. е въведено със ЗДвП, поради
което и възражението за наличие на пътен знак, който да регулира скоростта в
градски условия е меко казано неоснователно. Няма как да се приеме и че нарушението
е извършено на магистрала, доколкото от писмените и веществени доказателствата
по делото и от показанията на св.А. е видно, че мястото на установяване на
нарушението е далеч след табелата за начало на гр.Варна, където определено не
се касае за магистрала, а за градски път, където правилата за движение в
градски условия важат за всички. За
прецизност съдът следва да отбележи, че изискване за обозначаване на местата за
контрол съществуваше в чл.7, ал.2 от Наредбата,
която изискваше поставяне на пътен знак- „Пътният знак Е24“ преди мястото за
контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства
и системи, а ал.1 от същия член изискваше оповестяване на контрола на интернет
страницата на МВР или чрез средствата за масово осведомяване /изискване на
чл.7, ал.1 –отм . от Наредбата- /. Тези две
разпоредби на НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015г. са отменени с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.
Изискването за оповестяването на местата за контрол, визирано в разпоредбата на
чл.165, ал.2 т.8 от ЗДвП, също е отменено
с ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017г. Поради горното към датата на
визираното в ЕФ нарушение-26.09.2019г. контролните органи не са имали
задължение предварително да обозначават и да оповестяват местата за контрол на
скоростта. Предвид изложеното, съдът
намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия орган
и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Съдът
намира, че правилно АНО е определил нарушителя.
Нормата на
чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за
извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов
извършител, респективно ползвател на превозното средство. В
конкретния случай видно от справката от централната база на сектор
ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е именно възз., която не е ангажирала доказателства, че друго лице е
управлявало автомобила на посочената дата, не е представила и упоменатата в ЕФ
писмена декларация, с данни за лицето извършило нарушението и копие от СУМПС на
това лице, изискване на ЗДвП.
Затова правилно
АНО е съобразил разпоредбата на чл.188, ал.1,изр.2 от ЗДвП съобразно която собственика
на МПС се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно
чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. В тази насока и не съществува задължение за наказващия
орган да кани изрично посочения като нарушител във фиша да депозира декларация
по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, доколкото това е законова възможност, предоставена
от закона, от която нарушителят може да се възползва или не по собствена воля в
предвидения законов срок от получаване на електронния фиш. В случая АНО няма
задължение да събира доказателства, кой е управлявал МПС, а възз.
като собственик на МПС е длъжна да представи такива-ако разбира се са налични.
А очевидно в случая не е посочено от собственика на МПС друго лице управляващо
автомобила на процесната дата.
Както
бе споменато по-горе управлението на ППС с превишена скорост, в населено място,
е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 38км./ч. законодателят в
разпоредбата на ал. 1, т.4 от същия текст е предвидил глоба в размер на 400
лева (четиристотин лева) за превишение на скоростта
от 31 до 40 км./ч. Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което
обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Макар
АНО да не е ангажирал доказателства за други противоправни
прояви на възз., доколкото по преписката липсват
данни за съдимост и справка нарушител/водач, настоящият съдебен състав намира,
че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост с 38 км/ч. /след приспаднатия
толеранс, а преди него 41 км./ч/ и то в населено
място -гр.Варна, следователно обществената опасност на това формално нарушение
се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай. Такова превишаване на разрешената
скорост не бива да бъде толерирано по какъвто и да било начин, а следва да бъде
наказано с оглед превъзпитание на дееца му към спазване на установените правила
за поведение, особено по линия на транспортната сигурност в населено място.
Противното би създало чувство за безнаказаност у такъв водач превишаващ,
разрешената скорост в населено място с почти 40 км./ч., а не такъв е смисълът и
духът на закона. Обществената нетърпимост към подобен род прояви е голяма и
същите следва да бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по реализиране
на административнонаказателна отговорност чрез
издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените
процесуални правила, подробно разписани в ЗДвП и издадената въз основа на него НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015г. Ето защо и ЕФ следва да бъде потвърден като правилен
и законосъобразен.
С оглед крайния изход на спора и
направеното от пълномощника на въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, претенцията на въззивицата за
присъждане на сторените по делото разноски следва да бъде отхвърлена, а въззивницата следва да бъде осъдена на основание чл.63,
ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 144
от АПК, вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната
наредба да предвиждат възнаграждение за една инстанция в размер от 100 до 200
лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй
като липсва каквато и да било процесуална активност от страна на
представляващия въззиваемата стана. На първо място по
делото са проведени две съдебни заседания, като ю.к. се е явил във второто и
последно такова, в което са приобщени единствено служебно изисканите от съда
доказателства. На следващо място, още с разпореждането за насрочване на делото
съдът служебно е изискал попълване на АНП с относимите
доказателства, нещо което е следвало да бъде сторено преди преписката да се
изпрати във ВРС. По АНП, преди двукратно да бъде изискан от съда, дори не бе
представен ЕФ в оригинал, което е меко казано недопустимо. Въпреки, че видно от
доказателствата по делото, разпореждането, с което са изискани относимите доказателства да е получен от Б.Й.- ю.к. в ОД на МВР-Варна още на 03.12.2019г., същото
не е изпълнено срочно- до 10.12.2019г.-датата на първото с.з., което е станало
причина за отлагане на делото и съответно решаването му в заседанието на
17.12.2019г. Не на последно място присъждането на минималния размер на
възнаграждение е свързано и с липсата на каквато и да било фактическа и правна
сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални
усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО в последното с.з /в
което са приобщени единствено служебно изискани писмени доказателства/,
ограничило се до вземане на становище, че ЕФ е правилен и законосъобразен, след
служебно събиране на относими доказателства от съда.
Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3055172 издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на
Е.В.М., ЕГН ********** /ЛНЧ**********/, с адрес: *** е било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
Е.В.М., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 100 лв. / сто/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: