Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261465
13.05.2021 година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на тринадесети април
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 13589 по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на К.В.Й.
срещу „Изи асет мениджмънт” АД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че между страните бил
сключен договор за кредит от 24.12.2015г. В него било предвидено задължение за
представяне на обезпечение, като при неизпълнение се дължала неустойка. Излагат
се съображения за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК и за
нищожност на клаузата на неустойка. Поради горното, счита, че платеното по
нищожната клауза следва да бъде върнато. Иска се осъждането на ответника за
заплати сумата от 491.55 лева, платена за неустойка по договора, ведно със
законната лихва.
В
срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Намира, че
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК са спазени, като договорът има
необходимото съдържание. На последно място, счита, че клаузата за неустойка за
непредставяне на обезпечение е действителна и отговаря на присъщите функции по
чл. 92 ЗЗД. Иска се отхвърлянето на иска и присъждането на разноски.
На
10.02.2021г. е постъпила молба за отказ от иска,
която е оттеглена с молба от 11.02.2021г.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не
спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че на 24.12.2015
г. са сключили договор за паричен заем № …, по който „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
е предоставило на ищцата сумата в размер на 750 лева, която е следвало да бъде
върната в срок до 22.12.2016 г. с плащането на 26 двуседмични погасителни
вноски. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент от 35%, а ГПР е 41.71%.
В чл. 4 от договора е уговорено задължени за
предоставяне на обезпечение- две физически лица поръчители или банкова
гаранция, в 3-дневен срок от сключването. В ал. 2 е уговорено, че при
неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в размер на 685.36 лева,
която е разсрочена с двуседмичните погасителни вноски.
Настоящият
съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка противоречи
на добрите нрави, поради следното:
Критериите дали
е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.
д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели
неустойка в размер, който е равен на 91% от заемната сума, при срок за връщане
от 1 година- 52 седмици.
Така, както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договореното. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща
разсрочено, заедно със всяка вноска по договора, както вноските нарастват със
26.36 лева. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост
и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят
определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да
надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за
преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза
обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното
задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на
задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка
на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума, което е в
контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от
закона.
Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр.
с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение по нея. Поради
това и платената въз основа на нищожната клауза сума следва да бъде върната.
От приетата
справка за извършени плащания се установява, че ищцата е платила сумата от
491.55 лева за неустойка. Тя се явява платена при начална липса на основание и
подлежи на връщане на потребителя. Като законна последица върху тази сума
следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ето защо
претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 50 лева за
д.т.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на АД „Г“, с когото е сключен
договорът за правна защита и съдействие, следва да бъде присъдена сумата от 300
лева за адв. възнаграждение
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати
на К.В.Й., ЕГН **********, сумата от
491.55 лева – получена без основание за неустойка по сключения между
страните договор за паричен заем № …. от 24.12.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на
исковата молба – 20.10.2020 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати
на К.В.Й., ЕГН **********, сумата от
50.00
лева- разноски
за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати
на А.д.
„Г“, Булстат *********, адрес – гр. П., ул. Б.
П.
№..,
сумата от 300.00 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на К.В.Й. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:п
/Тоско
Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП