Решение по дело №6614/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266455
Дата: 8 ноември 2021 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Албена Марчева Ботева
Дело: 20171100106614
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

 

гр. София, 08.11.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                          СЪДИЯ:  АЛБЕНА БОТЕВА

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 6614/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 379 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 70647/29.05.2017 г., предявена от С. „З.З.- Д. Д..“, ЕФН ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „********6, Ф. „С.Б.“, ЕФН********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „********ет********, С. „А.Д.Т.*“, ЕФН********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „********С. „Ц.ЗА Н.Ж.“, ЕФН********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, Х.И.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.Г.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и И.Г.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, всички със съдебен адрес:***, офис 2, адв. Х.Х.,***, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Б.И П.“.

С определение от 15.04.2019 г. (л. 997, том V), на основание чл. 383 ГПК, като ищци по делото са конституирани А.Н.И., е ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и А.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***  (с  определение от 15.04.2019 г., л. 997, том V, съдът е отменил определението си от 14.03.2019 г., в часта, с която А.Т.П., с ЕГН: **********, е конституираната като ищца по делото).

Ищците твърдят, че атмосферният въздух в гр. София бил с лошо качество. Според класация на Световната здравна организация (СЗО) за 2016 г., град София бил най-мръсният европейски град, с оглед концентрацията на фини прахови частици (ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5). Според СЗО, вследствие на замърсяването на въздуха на годишна база в България умирали 8000 - 9000 души. Тази констатация се потвърждавала и от докладите на Европейската агенция за околна среда, както и от доклад на Европейската комисия от 2017 г. за приложението на екологичното законодателство в България. С решение от 05.04.2017 г. по дело С-488/2015 г., Съдът на ЕС установил нарушение на Р България на правото на ЕС, свързано с неспазване на пределно допустимата стойност за концентрациите на ФПЧ. Според данни на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), за всяка от годините 2013 - 2016, средногодишните стойности на ФПЧ 10 във въздуха на София надминавали допустимите норми. Отделно, броят на дните с превишаване на средно-денонощното ниво на замърсяване с ФПЧ 10 надхвърляли значително разрешеният брой дни от 35 дни в годината. Освен високи средни годишни стойности, на територията на С.О. се превишавали и допустимите средно-денонощни концентрации на замърсяване с ФПЧ 10, които достигали изключително опасни нива. Замърсяването с ФПЧ 2.5 също било проблем, поради средно-годишни концентрации близки до позволените прагови норми и поради изключително високи емисии в отделни дни, които не се отчитали заради несъвършената регулативна рамка, въпреки общоизвестният факт, че ФПЧ 2.5 били по-опасни от ФПЧ 10 дори и в по-ниски концентрации.

Ищците твърдят, че достигнатите нива на замърсяване на въздуха в гр. София несъмнено пораждал опасност за живота и здравето на колектива и увреждал отделни негови членове. Според доклад на СЗО за 2016 г., около 8000 - 9000 души годишно умирали в България от болести, които се дължали на мръсен въздух. Това нареждало България на второ място в света по този негативен показател след Украйна. Според Европейската агенция по околна среда, замърсяването на въздуха представлявало най-големият риск за здравето на европейците от всички фактори на околната среда. Според доклада на Министерство на здравеопазването за състоянието на въздуха за 2015 г., замърсяването на атмосферния въздух бил един от основните предотвратими фактори с неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве и влияние върху структурата на заболеваемостта. Системната експозиция на атмосферни замърсители можела да има различни по тежест здравни ефекти - от леки функционални нарушения до развитие на сериозни заболявания на различни органи и системи.

Превишаването на пределно допустимите норми на емисии от вредни вещества в атмосферния въздух само по себе си автоматично създавало риск за живота и здравето на гражданите и за околната среда. Според Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21.05.2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, „пределно допустима стойност“ означавало ниво, определено на основата на научни познания, с цел да се избегне, предотврати или намали вредното въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда като цяло, което трябва да се постигне в рамките на определен период и след което не трябва да бъде превишавано. Същевременно на територията на С.О. системно били превишавани пределно допустимите стойности на атмосферни замърсители .

Ищците твърдят, че за този увреждащ резултат, през процесния период, значително въздействие имало противоправното бездействие на С.О., което се изразявало в неизпълнение на нормативните задължения на ответника, които по отделно и заедно водели до противоправния резултат.

Ищците твърдят, че ответникът не е изпълнил разпоредбите на чл. 27, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), предвиждащи, че в случаите, когато в даден район общата маса на емисиите довежда до превишаване на нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и на нормите за отлагания, кметовете на общини разработват и общинските съвети приемат програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по чл. 6 в установените за целта срокове, които са задължителни за изпълнение. Ищците твърдят, че С.О. не е приела такава програма за периода от 2015 г. до предявяване на исковата молба, с което не е изпълнила задължението си по чл. 27 ЗЧАВ и е допринесла за замърсяването на въздуха на територията си. Евентуално, дори и да приеме такава програма, тя би била незаконосъобразна и с нея не би изпълнила задължението си по чл. 27 ЗЧАВ. С решение на Столичен общински съвет от 28.07.2011 г. била приета програма за КАВ за 2011 - 2014 г. В края на 2014 г. приключило изпълнението ѝ, като към датата на предявяване на исковата молба, отчетът за изпълнението ѝ не бил приет. От 2015 г., до датата на предявяване на исковата молба, С.О. не била приела Програма за КАВ, въпреки че такъв проект бил представен за обществено обсъждане на 10.02.2017 г. Ищците твърдят, че дори и междувременно да бъде приета такава Програма, тя не би отговаряла на процесуалния и материалния закон и на европейските стандарти. Липсата на Програма за КАВ, в периода от 2015 г. до датата на предявяване на исковата молба, освен че било формално нарушение на чл. 27 ЗЧАВ, означало и липса на съгласувани действия между всички органи на СО и други органи на публичната власт за намаляване на емисиите на вредни вещества във въздуха на територията на гр. София; липса на планиране, дългосрочно прогнозиране и целеполагане, което несъмнено намалявало ефективността на евентуалните мерки, които се вземали за ограничаване на вредните емисии във въздуха; липса на публичен контрол върху дейността на СО като отговорен орган за управлението на КАВ на територията на София (например ИА „ОС“ не можела да състави годишен доклад по прилагането на програмата за КАВ на СО, ако такава програма няма); липса на обществен контрол за дейността на СО по опазване на КАВ, който би дал възможност на заинтересованите лица да вземат отношение по редица действия и бездействия на ответника, които имат отношение по задължението му по управление на КАВ, като например: липса на адекватни действия за стимулиране на използването на градския транспорт за сметка на автомобилния, увеличаване на цената на билета за градския транспорт, насочването на новите транспортни артерии към частния автомобилен транспорт, непроменената от 1990 г. маршрутна мрежа на градския транспорт, и др. Ищците сочат, че липсва и актуален Оперативен план за мерки срещу замърсяването при неблагоприятни метеорологични условия и други фактори, не е изградена и въведена система да прогнозиране и известяване на гражданите при очаквано повишаване на нормите на ФПЧ в атмосферния въздух, не е направено възможното за привеждане на пътната мрежа на града в състояние, което максимално ефективно да предпазва от замърсяване на въздуха, начинът по който се полагат паветата не е съобразен с изискванията за по-малко прах, след ремонт не се изчистват строителните отпадъци, не се контролира ефективно запалването на кошове за боклук и горенето на битови отпадъци на открито, в програмите за капиталови разходи се залагат средства за изграждане на екологичен транспорт и други екологични мерки, които не се реализират всяка година. Ищците твърдят, че въпреки замърсения въздух в София, С.О. продължава с плановете за изгаряне на боклук в „Топлофикация София“, въвеждайки нов, постоянен източник на замърсяване, включително с ФПЧ, за следващите 25-30 години. В публичния вариант на Програмата за КАВ, този нов източник дори не бил споменат, респ. и оценен. Липсата на Програма за КАВ осуетявало правото на гражданите да настояват за навременното извършване на полезни действия и неизвършването на вредни действия. Заинтересованите лица нямали реална представа за плановете, прогнозите и целите на С.О. за управлението на КАВ, което лишавало обществеността от рационален дебат по тях, от даване на предложения и възражения, което водело до по-малка ефективност на действията на СО по управление на КАВ, респ. до по-голямо замърсяване.

Ищците твърдят, че ответникът не е изпълнил задължението си да приеме мерките по чл. 28а ЗЧАВ. С.О. била длъжна да предприеме такива мерки, поради наличието на опасно за човешкото здраве замърсяване на въздуха, както и недостигане на нормите за максимално допустими ФПЧ в атмосферния въздух. С това си бездействие, С.О. пропуснала възможността да намали съдържанието на ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5 в атмосферата на своята територия. Освен посоченото измерено превишаване или недостигане на допустимите норми по чл. 6 ЗЧАВ на съдържанието на ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5, в отделни периоди през 2016 г. - 2017 г., били достигнати критично високи стойности на ФПЧ в атмосферния въздух, което увеличавало значително риска за човешкото здраве. Тези периоди на критично замърсяване на въздуха били прогнозируеми или достатъчно дълги, за да може С.О. да предприеме която и да е от мерките по чл. 28а ЗЧАВ, да ограничи емисиите на ФПЧ в атмосферния въздух и да предпази живота и здравето на заинтересованите лица, като и трите вида мерки били насочени към намаляване влиянието на двата основни източника на емисии ФПЧ във въздуха - транспорт и битово горене. Противоправното бездействие на ответника било в пряка причинно-следствена връзка с превишаването на нормите по чл. 6 ЗЧАВ, както и с достигането на критично високи стойности на ФПЧ.

Ищците твърдят, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 30 ЗЧАВ, предвиждащ, че за ограничаване на уврежданията върху здравето на населението, когато съществува риск от превишаване на установените норми или алармени прагове, при неблагоприятни метеорологични условия и други фактори общинските органи съгласувано със съответната регионална инспекция по околната среда и водите разработват оперативен план за действие, определящ мерките, които трябва да бъдат предприети с цел намаляване на посочения риск и ограничаване продължителността на подобни явления. Сочат, че С.О. не е изпълнила или не е положила дължимата грижа при изпълнение на задължението си да разработи Оперативен план за действие по чл. 30 ЗЧАВ, който да е актуален на съвременните предизвикателства и условия на замърсяване, както и да е синхронизиран с новото законодателство и програми за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух. Освен това, тя не използвала всички възможности и не е изпълнила всички свои задължения, които съществуващият план, макар и неактуален, ѝ повелявали. В резултат на това, С.О. не предприела адекватни мерки в периодите на критично замърсяване на въздуха на своята територия. Ищците сочат, че последният такъв план бил от 2009 г. и бил приет в изпълнение на Програмата за КАВ за 2005 г. - 2010 г., при съвсем други условия, включително и нормативни. Освен че бил неактуален, този план не се и изпълнявал, включително и С.О. не се възползвала от правомощията си, предвидени в него.

В исковата молба се твърди, че е налице бездействие на ответника и по отношение на възможността, предвидената в чл. 9, ал. 6, вр. чл. 5 ЗЧАВ, а именно, да поиска по-строги норми за допустими емисии от неподвижни източници. Ищците твърдят, че част от емисиите на ФПЧ в атмосферния въздух се дължат на т.нар. „неподвижни източници“, чиито норми на допустими емисии се определяли от министъра на околната среда и водите, съгласно чл. 9-9д ЗЧАВ и наредбите по приложението им. В проекта на програмата за КАВ за 2015 г. - 2020 г. на С.О., било посочено, че значителен източник на замърсяване с ФПЧ в атмосферния въздух били обектите с неподвижни източници на емисии, разположени на територията на РИОСВ - София. Ответникът признавал, че никога те е отправял искане до МОСВ да се въведат по-строги норми. С това си бездействие, С.О. пряко допринесла за наличието на наднормени количества ФПЧ в атмосферния въздух.

В исковата молба се твърди и че С.О. не е изпълнила напълно и с дължимата грижа задължението си да информира обществеността, предвидено в чл. 43 от Наредба № 12/15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух. С това си неизпълнение ответникът създавал опасност за живота и здравето на колектива, който бил лишен от информацията, необходима да самопомощ и лична превенция на вредите от замърсяването. Поставените на различни места в София и интернет информационни табла за замърсяването не давали достатъчна адекватна, вярна и полезна информация на гражданите, за да могат последните да преценят какви действия да предприемат, за да се защитят. Таблата с визуализация в интернет отчитали не в рамките на последните 24 часа, а само натрупаното количество след 00.00 часа на съответния ден. Т.е. единственият начин да се разбере какво е било замърсяването през последните 24 часа бил да се проверяват данните в 23.59 ч. Освен това, методиката, по която се изчислявали показателите за замърсяването с ФПЧ не била публикувана и имало съмнение, че тя е манипулирана. През 2015 г., С.О. премахнала измервателната станция на Орлов мост, която била единствената, която отчитала трафични данни и измервала едни от най-високите нива на замърсяване. Тази станция била преместена в ж.к. „Младост“, в двора на НИМХ, където замърсяването било относително по-ниско. Ищците твърдят, че С.О. не просто не информира гражданите за важни за тяхното здраве данни, но и отказва да дава информация по ЗДОИ и противодейства на опитите им да се информират достатъчно задълбочено, за да могат да анализират качеството на работата по КАВ. С.О. не била разработила и система за прогнозиране на достигане на критични нива на ФПЧ, което я лишавало от капацитет да дава качествена и навременна информация на гражданите за очакваното замърсяване.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.О. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете с възражението, че са  недопустими, евентуално неоснователни.

В отговора на исковата молба е посочено, че качеството на атмосферния въздух (КАВ) се оценявало чрез измерване на пределно допустимите концентрации на вредни вещества за определен период от време. Наличието на химикали в атмосферата в количества и с продължителност, опасни за човешкото здраве и околната среда, се определяло като замърсяване на въздуха. Замърсяването на въздуха на открито в индустриализираните страни се дължало най-вече на три групи замърсители: въглероден диоксид, серни окиси и азотни окиси. В България основни замърсители в зависимост от района били серен двуокис, азотни окиси, прах, оловни аерозоли, амоняк, фенол, сероводород и други. По отношение на серния диоксид и азотния диоксид, в Приложение № 2 към Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. били уредени алармени прагове с оглед тяхната вреда за човешкото здраве при краткосрочна експозиция. При превишаването на алармените прагове, районните компетентни органи предприемали необходимите мерки за своевременно предоставяне на засегнатото население на съответната информация.

Ответникът сочи, че фините прахови частици (ФПЧ) са част от атмосферния прах. Те представлявали микроскопични твърди или течни вещества, суспендирани в земната атмосфера. Източниците на прахови частици можело да бъдат естествени (напр. пясък, почва, цветен прашец, вулкани, пожари) или изкуствени (антропогенни). Главни причинители на прах от дейността на хората били: стопанската дейност, транспортът (бензинови и дизелови двигатели, частици от износването на спирачки, катализатори, гуми), домашни нужди (напр. употреба на въглища, дърва и други твърди горива при отопление и готвене, пушене), селско стопанство (включително паленето на стърнища) и строителството. Актуалната дефиниция на ФПЧ произтичала от въведения през 1987 г. от Американската агенция за опазване на околната среда РМ-стандарт. В първата версия на американския стандарт се дефинира ФПЧ 10 (с диаметър под 10 микрона), който от 2005 г. бил определен и в ЕС за гранична стойност. През 1997 г. американският стандарт бил допълнен с ФПЧ 2,5 (с диаметър под 2,5 микрона), който отговарял на финия прах, проникващ в алвеолите на белите дробове.

ФПЧ се отделяли при изгарянето на горивото на автомобилите, горенето на дърва, битови отпадъци, промишлени дейности. Тяхното натрупване в околната среда довеждало до образуването на мъгла и усилено запрашаване, респ. до замърсяване на въздуха. Това се наблюдавало често в големите градове, където имало засилен трафик и голяма концентрация на промишлени предприятия. Особено силно частиците се виждали на местата, където градът е разположен в котловина (като гр. София например) и естествените течения не можели да преминават свободно. Това водело до натрупване на частиците както по улиците, така и по сградите. Като главни фактори, които причиняват замърсяване на въздуха, се посочвали автомобилите, отоплението на твърдо гориво, редица промишлени предприятия, органични отпадъци, отделящи метан. Известно било, че автопаркът в България е стар и повечето автомобили били над 10 г., а средната възраст била около 16 г. Някои от превозните средства нямали катализатори, което ги правело още по-опасни за околната среда. Друг основен проблем на столицата, а и на повечето градове, бил отоплението е твърдо гориво. В много от кварталите централното парно отопление било изключение, а не правило.

Ответникът излага съображения, че проблемът със замърсяването на въздуха не бил локален, а общоевропейски, като пред него били изправени редица държави-членки на ЕС. За това свидетелствал фактът, че било налице превишаване на концентрациите на азотен диоксид в 26 зони на Германия, сред които са Берлин, Мюнхен, Хамбург и Кьолн, в 12 зони на Франция, сред които са Париж, Марсилия и Лион, 16 зони на Обединеното кралство, сред които са Лондон, Бирмингам, Лийдс и Глазгоу, а превишаване на дневните пределно допустими стойности на ФПЧ 10 се наблюдава в 28 зони на Италия, включително регионите на Ломбардия, Пиемонт, Лацио и Венето, 3 зони на Унгария, сред които Будапеща, както и в Румъния и в частност в агломерацията на Букурещ.

В отговора на исковата молба е посочено, че правата и задълженията на Р. България като държава-членка на ЕС, както и на органите на централно и местно управление по отношение на опазване и подобряване КАВ били уредени както от акт на общностното право, така и от законови и подзаконови нормативни актове.

На ниво „Общностно право“ задълженията на държавите-членки за предприемане на мерки, насочени към определяне и въвеждане на цели за КАВ, предназначени за избягване, предпазване от или намаляване на вредното въздействие върху човешкото здраве и върху околната среда като цяло, както и за гарантиране получаването от обществеността на такава информация за КАВ, били установени е Директива 2008/50 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21.05.2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух в Европа (Директива 2008/50 ЕО). С чл. 13, ал. 1 от Директива 2008/50ЕО било въведено задължение на държавите-членки да гарантират, че в техните зони и агломерации нивата на серен диоксид, ФПЧ 10, олово и въглероден оксид в атмосферния въздух не превишават пределно допустимите стойности, посочени в приложение XI към директивата. Съгласно това приложение, по отношение на ФПЧ 10 били заложени две пределно допустими стойности: Средноденонощна стойност - показател за нивата на замърсителя, отчетени в рамките на 1 денонощие на една автоматична измервателна станция (АИС), в което стойности са измервани през поне 18 часа - 50 μg/m3, която да не се превишава повече от 35 пъти за 1 календарна година; и Средногодишна стойност - показател за нивата на замърсителя, отчетени в рамките на 1 календарна година на една АИС, в която стойности са измервани през поне 90% от дните в годината - 40 μg/m3.

В чл. 16, ал. 2 от Директива 2008/50ЕО било установено задължението на държавите-членки да гарантират и, че концентрациите на ФПЧ 2.5 в атмосферния въздух не превишават пределно допустимата стойност, установена в раздел Д от приложение XIV. По отношение на ФПЧ 2.5 била установена само норма за средногодишна стойност от 25 μg/m3 към 01.01.2015 г. и 20 μg/m3 към 01.01.2020 г. Директива 2008/50 ЕО установявала и задължение за експлоатирането на пунктове за вземане на проби и измерване на нивата на замърсителите на атмосферния въздух.

Ответникът твърди, че разпоредбите на Директива 2008/50 ЕО били имплементирани в националното законодателство на Р. България чрез приемането на един законов: Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и няколко подзаконови нормативни акта: Наредба № 12 от 15.07.2010 г. и Наредба № 7 от 03.05.1999 г. за оценка и управление КАВ.

Ответникът оспорва като неоснователни твърденията на ищците за неизпълнение на задължението си по чл. 27 ЗЧАВ.

Сочи, че на 18.05.2017 г., с Решение № 252 на Столичен общински съвет е била приета Програма за управление на КАВ на СО за периода 2015 - 2020 г. за намаляване на емисиите и достигане на установените норми на ФПЧ 10. Преди приемането на Програма 2015-2020 г, в периода 2011 г. - 2014 г., действала Програма за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за ФПЧ 10 и азотен диоксид и управление на КАВ в СО.

Формалната липса през процесния период на програма за управление на КАВ в СО, обаче, не означавала, че в този период СО е бездействала по отношение на задълженията си по ЗЧАВ и подзаконовите нормативни актове, нито че неприемането на подобна програма е резултат от виновно бездействие.

Ответникът твърди, че в периода 01.01.2015 г. - 18.05.2017 г., е продължил да изпълнява мерките, заложени в Програма 2011 - 2014 г., много от които били заложени и доразвити в Програмата от 2015 - 2020 г., като по този начин, в процесния период били реализирани множество различни по вид, обем и стойност дейности, насочени към предотвратяването и намаляване на количествата ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5 в атмосферния въздух. Именно в резултат на извършените в този период действия, КАВ на територията на СО в периода след 01.01.2015 г. се подобрило в сравнение с периода, в който е действала Програмата за 2011 - 2014 г.

Твърдение на ищците за виновно бездействие на СО, с което се свързвало настъпването на твърдения вредоносен резултат по отношение на Колектива, не отчитало спецификите на нормативната процедура по приемането на такава програма, нито конкретно реализираното в периода 01.01.2015 г. -18.05.2017 г. от СО поведение.

Ответникът сочи, че редът и начинът за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на съответните норми, вкл. на нормите за ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5 съгласно Наредба № 12/15.07.2010 г., били определени с Инструкция за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества, в районите за оценка и управление на КАВ, в които е налице превишаване на установените норми. При дефинирането на задълженията на участниците в процеса за разработване на програмите, Инструкцията от своя страна препращала към разпоредбите на Наредба № 7 от 03.05.1999 г., на основание на § 3 от ПЗР на която била издадена самата Инструкция.

Процедурата по разработването на програма за намаляване нивата на замърсителите по чл. 27, ал. 1 ЗЧАВ не можела да бъде реализирана самостоятелно от кмета на съответната община, а предполагала да бъде както инициирана, така и фактически обезпечена от РИОСВ чрез предоставяне на множество данни, без които изготвянето на програмата би било невъзможно, а именно: наличните данни за нивата на замърсителите, резултати от измервания на емисиите на вредни вещества, данни за тенденциите в изменението на КАВ, в изменението на емисиите и прогнозите за тяхното развитие и др.

Това нормативно разрешение напълно кореспондирало на установените със ЗЧАВ и Наредба № 7 от 03.05.1999 г. задължения на МОСВ и РИОСВ за изграждането и поддържането на инфраструктура, позволяваща измерването на показатели от значение за чистотата на въздуха и съхранението на подобни данни. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗЧАВ, качеството на атмосферния въздух се следяло чрез националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда на Министерството на околната среда и водите, а общинските органи съгласувано с МОСВ могат да изграждат местни системи за наблюдение и контрол на КАВ в райони на тяхната територия (чл. 20, ал. 2 ЗЧАВ). Националната и местните системи осигурявали контрол и оценка на показателите за КАВ (21, ал. 1 ЗЧАВ). Измерванията на нивата на отделните замърсители на въздуха се извършвало в пунктове за мониторинг (§ 1 от ДР на Наредба N9 7 от 03.05.1999 г., чл. 10, ал. 1 от Наредба № 7 от 03.05.1999 г.), а резултатите и данните от периодичните измервания, извършвани в пунктовете за мониторинг, постъпвали в регионален диспечерски пункт на РИОСВ не по-късно от 12 ч. в деня след извършване на пробовземането (чл. 24, ал. 1 Наредба № 7 от 03.05.1999 г.). В чл. 26, ал. 1 от Наредба № 7 от 03.05.1999 г. пък било предвидено, че РИОСВ създават локални бази данни, в които събират резултатите и данните от всички измервания, извършвани от пунктовете за мониторинг, разположени на тяхната територия. На основание чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, проектите за програми за КАВ определят рамката за развитие на инвестиционни предложения по приложение № 1 към чл. 92, т. 1 и приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 ЗООС и в тази връзка подлежат на преценка за необходимостта от извършване на екологична оценка, компетентен за извършването на която е директорът на съответната РИОСВ (чл. 4, т. 2 от Наредбата за ЕО).

Програмата за управление на КАВ на СО за периода 2015 - 2020 г. била приета при спазване на описаната сложна процедура, като забавянето за това не се дължало на виновно бездействие на СО, а на продължителната нормативно установена процедура по нейното приемане, включваща съгласувателни дейности с различни от СО субекти. Поради това, поведението на СО в периода от януари 2015 г. до май 2017 г. не можело да бъде квалифицирано като виновно бездействие по приемането на Програмата за 2015-2020 г. Освен това, от формалната липса на програма по чл. 27, ал. 1 ЗЧАВ не следвало автоматично, че СО не е изпълнявала мерки за подобряване на КАВ или че непременно концентрациите на ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5 са превишили допустимите норми, включително до степен, водеща до влошаването на живущите, работещите и учащите в СО хора.

Ответникът твърди, че в периода, преди приемането на Програмата за 2015-2020 г., е реализирал множество мерки за намаляване на емисиите на ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5, предвидени в Програмата за 2011 - 2014 г. Така например, в периода 2016 - 2019 г. било е предвидено да бъде изградено метро Етап 1 - бул. „Владимир Вазов“ - ул. „Житница“, били изградени велоалеи; били извършени текущи ремонти на пътна инфраструктура; механично почистване на улици и булеварди и др.

Програмата за 2011-2014 съдържала общо 52 мерки, които по своя характер били разделени на 4 групи: информационни, технически, регулаторни и финансови. За мерките за подобряване на КАВ, изпълнявани от СО в периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016, били изразходвани средства в размер на 1 295 283 515 лв. с източник собствени средства, банкови заеми и средства от ЕС.

Мерките с информационно-образователен характер включвали преди всичко провеждане на информационни кампании и осведомяване на населението за КАВ, източниците на замърсяване и начините за намаляване на замърсяването. Мерките предвиждали също така стимулиране на гражданите за ползване на екологични превозни средства, био-горива, газоснабдяване и за ползване на други средства, насочени към подобряване на КАВ (напр. енергийна ефективност). В периода 2015-2016 г. били осъществени редица дейности в изпълнение на посочените мерки. Така например СО предоставяла информация в реално време за състоянието на КАВ чрез публикуване на данните от шестте автоматични измервателни станции на територията на СО, като тези данни се оповестявали и на 2 информационни табла - на Орлов мост и ул. „Раковска”.

Проведена била инициатива „Училищно предизвикателство“, реализиран бил проект „Поощряване използването на екологично чисти и енерго- ефективни превозни средства“, предоставена била информация за осигуряването на по- добър Д. до обществен градски транспорт чрез откриване на нови спирки и изместване на стари такива на по- подходящи места, през 2015 г. били ремонтирани 84 бр. навеси, монтирани били 31 бр. след основен ремонт и 60 бр. нови стъклени навеси. Развити били електронните услуги, предлагани от СО, чрез интернет-страницата на „Център за градска мобилност“ ЕАД, както и мобилните приложения към нея, позволяващи бърз и качествен Д. до актуална и достоверна информация за услуги, свързани с паркиране, обществен превоз, постоянна или временна организация на движение и моментни затруднения в трафика. Всяка година, включително в процесния период 2015­-2016, както и през 2017 г., СО участвала в инициативата Европейска седмица на мобилността, която се провеждала ежегодно от 16 до 22 септември под егидата на ЕК. Ответникът взел участие и в други инициативи, като от 2013 г., електромобилите паркирали безплатно в зоните за платено почасово паркиране, което били оповестено публично.

Предприети били редица дейности по мерки с технически характер, като дейности по ремонт и подмяна на отоплителни инсталации в общински сгради, училища и детски заведения, изграждане и ремонт на пътища, велосипедни алеи, кръстовища, модернизация на светофарни уредби, в т.ч. чрез поддържане на зелена вълна, създаване и увеличаване на зелени площи, привеждане на автобусния парк в съответствие с евростандарт EURO 4. Голяма част от мерките били реализирани в периода 2011-2014 г., а друга част - през 2015 и 2016 г.

В процесния период ответникът въвел и редица регулаторни мерки, насочени към определянето на нови нормативни режими и осъществяването на контрол от страна на местната власт. Предприети били и мерки с финансов/ икономически характер, които били насочени предимно към стимулиране използването на нови технологии за отопление, газификация и енергийна ефективност.

Ответникът сочи, че в Програмата за 2015-2020 г. били заложени значително по-голям брой дългосрочни мерки, фокусирани върху провеждането на политики за намаляване на ползваните за отопление твърди горива, насърчаване на населението към саниране на жилищата и използване на алтернативни източници на енергия, оптимална организация на транспортната схема с цел намаляване на трафика в центъра на София и намаляване на задръстванията посредством изграждане на кръстовища на две нива, подмяна на част от автобусния парк, доставка на тролейбуси и трамваи, както и строителство на III-ти метродиаметър. Мерките били общо 175 и отново били разделени на технически, регулаторни, информационни и финансови.

В отговора на исковата молба, предвидените мерки са подробно описани, като са посочени и мерките, изпълнението на които е предприето непосредствено след приемането на Програмата за 2015-2020 г.

В периода от януари 2013 г. до 02.10.2015 г., КАВ на територията на СО, включително нивата на ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5, било контролирано от 6 автоматизирани пункта за мониторинг и един ръчен, включени в Националната система за мониторинг на околната среда на МОСВ. Същите били описани в Заповед № РД-66/28.01.2013 г. на МОСВ, и били както следва: „Гара Яна“, „Дружба“, „Павлово“, „Надежда“, „Хиподрума“, „Копитото“, и „Орлов мост“. На 02.10.2015 г. автоматизирана измервателна станция „Орлов мост“ била премахната и на същата дата е започнала да действа автоматизирана измервателна станция „Младост“.

От получените данни ставало ясно, че в периода 2015-2017 г., нормативно установената средногодишна стойност за ФПЧ 2.5 била превишена единствено през 2017 г. и то в един от двата измерватели пункта (Хиподрума), а нормата за ФПЧ 10, била превишена общо 7 пъти, както следва: през 2015 г. - в пункт Дружба и в пункт Павлово, през 2016 г. - в пункт Дружба и в пункт Гара Яна, през 2017 г. - в пункт Надежда, в пункт Павлово и в пункт Хиподрума.

Съпоставка с данните за средногодишните норми на ФПЧ 10, отчетени през 2013 г. и 2014 г., и тези, отчетени в периода 2015 - 2017 г., разкривали намаляване на концентрациите на ФПЧ 10 под нормативно установените граници (в 4 от пунктовете за измерване) или до нива на минимално превишаване (в два пункта през 2015 и 2016 г. и в 3 пункта през 2017 г.). Относно концентрацията на ФПЧ 2.5 през 2015 г. и 2016 г. и двете станции, измерващи стойностите на този показател на територията на СО, са отчели стойности под нормативно установените, а през 2017 г. е отчетено превишаване на нормата. Данните разкривали тенденция за подобряване на КАВ в периода 2015-2017 г., която се потвърждавала и от изготвен от СРЗИ и представен в СО Анализ на качеството на атмосферния въздух и здравното състояние на населението на град София през 2017 г.

Относно твърдяно от ищците нормативно нарушение, извършено от СО чрез бездействие - е непредприемането на мерки по чл. 28а ЗЧАВ:

Ответникът твърди, че разпоредбата на 28а от ЗЧАВ въвежда правна възможност, а не задължение за действие. Освен това, разпоредбата на чл. 28а ЗЧАВ не е била част от ЗЧАВ към датата на влизането на закона в сила на 29.06.1996 г., а е приета впоследствие със Закон за изменение и допълнение на ЗЧАВ (ДВ., бр. 101 от 22.12.2015 г.).

Въвеждането с чл. 28а ЗЧАВ на правна възможност за предприемането на определени мерки, а не на задължение за реализирането на такива от страна на общинския съвет, било видно както от мотивите на Проекта на закон за изменение и допълнение на ЗЧАВ, така и от самия текст на разпоредбата. Законодателят е предвидил, че общинските съвети „могат да приемат“ съответните мерки (ал. 1 на чл. 28а ЗЧАВ), а също така подобни мерки „могат да бъдат включени” в програмите по чл. 27, ал. 1 ЗЧАВ и в оперативните планове по чл. 30 ЗЧАВ. С оглед на това, непредприемането на описаните в чл. 28а ЗЧАВ мерки от страна на СО не би могло да бъде квалифицирано като виновно незаконосъобразно бездействие на ответника по отношение на нормативно вменени му задължения, т.е. предприемането им е въпрос на оперативна самостоятелност на СО.

Въпреки това, ответникът сочи, че в периода преди и след приемането на Програмата за 2015 - 2020 г., е предприел мерки, които попадат в обхвата на мерките по чл. 28а, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЧАВ - подробно изброени и описани в отговора на исковата молба, като подмяна и ремонт на отоплителните инсталации в училища и детски градини, мерки за повишаване на енергийната ефективност в други общински сгради, монтаж на слънчеви колектори за битово-горещо топлоснабдяване в жилищни сгради; изготвен бил интегриран проект за намаляване на емисиите от битово горене по програма ПЕЕ и др. Освен това, с Решение № 21 от 25.01.2018 г., СОС приел механизъм с оперативни мерки за обособяване на зони е ниски емисии на вредни вещества чрез ограничаване на движението на моторни превозни средства на територията на СО в случай на висока степен на замърсяване на атмосферния въздух, част от включените в който мерки били: въвеждане на промяна в организацията на движение в зона „Център“„ чрез предприемане на мерки, които да позволят: всички автобуси, които се движат в зона „Център“ и Зона 1, да съответстват на европейските екологични стандарти Евро 5 и Евро 6; оптимизиране трафика за сметоизвозване в зона „Център“ през зимните месеци; отклоняване на транзитния поток от центъра на града чрез доизграждане на вътрешния градски ринг, промяна на нормативната база на СОС; изграждане на нови буферни паркинги; поетапно разширяване на „зелена зона“ за паркиране; и др.

Отделно механизмът включвал и мерки, свързани с прилагане на ограничения при прогноза за превишаване на средноденонощните пределни дневни норми на ФПЧ 10, включващи: призоваване на гражданите за неизползване на твърдо гориво, на лични МПС; допълнително машинно метене и миене; осигуряване на еднодневна абонаментна карта за всички линии на обществения градски транспорт на територията на СО от 1 лев (т.нар. „Зелен билет“) и др.

Тези мерки напълно съответствали по съдържание на мерките по чл. 28а, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЧАВ, а приемането им в началото на 2018 г. било следствие от констатираното от СО наличие на една от предпоставките за предприемането на мерки по чл. 28а, ал. 1 от ЗЧАВ - необходимостта от постигане на нормите на концентрация на ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5 в атмосферния въздух, установени в чл. 6 ЗЧАВ и Наредба № 12 от 15.07.2010 г.

С оглед на изложено ответникът счита, че не е осъществил виновно противоправно бездействие по отношение предприемането на мерките по чл. 28а ЗЧАВ.

Ответникът твърди, че е неоснователно и твърдението на ищците, че в нарушение на чл. 30. ал. 1 ЗЧАВ, не е бил приет и използван оперативен план за действие. Ответникът твърди, че през 2017 г., е приел Оперативен план за действие при превишаване на установените норми или алармени прагове на замърсители на атмосферния въздух при неблагоприятни метеорологични условия и други фактори на територията на СО. Част от предвидените в Оперативния план за действие конкретни мерки за защита на населението били: пребиваване в затворени помещения до преминаване на епизода на интензивно атмосферно замърсяване; избягване на напрегнати физически дейности на открито; отмяна на физкултурните занимания на открито в училищата; избягване на тютюнопушенето; избягване на престоя в райони с интензивен автомобилен транспорт; ограничаване на трудови и битови дейности, които произвеждат вещества, дразнещи дихателните пътища и очите; привеждане в действие на механизъм е мерки по чл. 28а ЗЧАВ. Така приетият Оперативен план за действие допълвал мерките, предприети от СО за осигуряване на контрол и управление на КАВ, описани в Програмата за 2011-2014 г. и Програмата за 2015 -2020 г., както и мерките, предприети на основание чл. 28а ЗЧАВ. В тази връзка не било налице бездействие на СО по отношение на задължението й по чл. 30 ЗЧАВ

Неоснователно било и твърдението на ищците за бездействие на СО по отношение на нормите за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии.

В тази връзка, ответникът сочи, че разпоредбата на чл. 9, ал. 5 и ал. 6 ЗЧАВ не вменявала на СО нормативно задължение, а правна възможност. Освен това, разпоредбите на чл. 9а - 9г ЗЧАВ не въвеждали нормативни прагове за емисии на ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5, а и предвидената от чл. 9, ал. 5 и ал. 6 ЗЧАВ правна възможност СО да поиска въвеждането на по-строги норми за допустими емисии от неподвижни източници била неприложима по отношение на емисиите на ФПЧ. В релевантната в тази връзка Наредба № 1 от 27 юни 2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии били определени норми за неорганични прахообразни вещества и газообразни вещества, органични и канцерогенни вещества и др., а допълнително били посочени норми, които следвало да бъдат спазвани при производството на определени продукти (цимент, клинкер, варовик, боксит, доломит, гипс, перлит, шисти и глини, стъкло, керамични изделия и др.). Не били установени, обаче, каквито и да било норми за емисии на ФПЧ 10 или ФПЧ 2.5. В Наредба № 6 от 26 март 1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти е неподвижни източници, също не били установени каквито и да било норми за емисии на ФПЧ 10 или ФПЧ 2.5. Ето защо и доколкото норми за допустими емисии на ФПЧ 10 или ФПЧ 2.5, емитирани от обекти и дейности е неподвижни източници, не били нормативно установени, нямало и как СО да поиска въвеждането на мерки, по-строги в сравнение с несъществуващи такива.

Освен това, ответникът сочи, че дори и да са съществували нормативни изисквания за допустимите емисии на ФПЧ 10 или ФПЧ 2.5, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, и СО да беше поискала въвеждането на по- строги норми за тях, то подобна мярка би постигнала почти нулев ефект за намаляването на концентрациите на ФПЧ 10 или ФПЧ 2.5 в атмосферния въздух на територията на общината, тъй като относителният дял на приноса на сектор „промишленост” за замърсяването на въздуха с ФПЧ 10 или ФПЧ 2.5 бил едва 1%, докато секторите „транспорт и „битово горене“ били „отговорни“ за останалите 99% (42% - принос на сектор „битово горене“ и 57% - принос на сектор „транспорт“).

Неоснователно било и твърдението на ищците за незаконосъобразно бездействие на СО, свързано с неизпълнението/лошото изпълнение от страна на СО да информира обществеността за нивата на замърсителите в атмосферния въздух.

Ответникът твърди, че задължението по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 12 от 15.07.2010 г. било уредено като комплексно задължение на няколко органа а не само като задължение съответната община. Съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредба № 12 от 15.07.2010 г. носители на задължение за предоставяне на обществеността на информация за нивата на замърсители на атмосферния въздух, вкл. и за концентрациите на ФПЧ, са органите по чл. 19 от ЗЧАВ, т.е МОСВ, РИОСВ и общинските органи. Именно чрез оценка на общия обем информация, предоставян на обществеността от тези субекти, а не само на информацията, предоставяна от един от тях (в случая СО), следвало да бъде заключено дали и в каква степен е постигната целта на нормата - осведомяването на гражданите за нивата на замърсителите на въздуха.

Ответникът сочи, че съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧАВ КАВ се следи чрез националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда на МОСВ, а общинските органи могат да изграждат местни системи за наблюдение и контрол на КАВ в райони на тяхната територия. Съгласно чл. 23, ал. 1 и ал. 2 ЗЧАВ информацията от националната система и от местните системи за наблюдение върху КАВ е държавна собственост, съхранява в МОСВ и в неговите органи и се публикува в официалните бюлетини, Д.ни без заплащане за всички. Освен това Наредба № 7 от 03.05.1999 г. предвиждала, че резултатите и данните от периодичните измервания, извършвани в пунктовете за мониторинг постъпват в регионален диспечерски пункт на РИОСВ не по- късно от 12 ч. в деня след извършване на пробовземането, а резултатите и данните от непрекъснатите измервания - по възможност в реално време (чл. 24 и чл. 25 от Наредба №7 от 03.05.1999 г.). С оглед тези разпоредби, информацията за нивата на замърсители на атмосферния въздух се получавала, обработвала, съхранявала и разпространявала от МОСВ и неговите структури (РИОСВ), а не от съответната община. В процесния период публично Д.на и безплатна информация за замърсителите на въздуха била налична на официалния интернет сайт на ИАОС, където се поддържал Ежедневен бюлетин за КАВ в страната. Към този бюлетин препращали и официалните интернет страници на МОСВ и на С.О.. Освен това на интернет страницата на СО били налични данни за стойностите на концентрация на различни замърсители, вкл. ФПЧ 10, установени почасово за текущото денонощие в 6 измервателни станции - Младост, Надежда, Дружба, Хиподрума, Павлово, Копитото, постъпващи в реално време в Националната база данни. На територията на СО били налице и информационни табла (на „Орлов Мост“и на ул. „Московска“), даващи информация за КАВ.

В отговора на исковата молба се твърди, че през процесния период, С.О. е реализирала множество информационни мерки, включващи информационни кампании и осведомяване на населението за КАВ, източниците на замърсяване и начините за намаляване на замърсяването.

Ответникът излага съображения, че не разполага с компетентността да преценява къде да бъде позициониран един измервателен пункт (относно преместването на измервателна станция „Орлов мост“ в двора на НИМХ в ж.к. Младост), а от друга страна, не може да влияе на решението на отделни граждани да създадат алтернативна система за отчитане.

Ответникът твърди, че са налице три фактора, които допринасят съществено за повишаването на концентрациите на ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5. в атмосферния въздух на територията на СО, върху които С.О. не може да влияе. Сред основните фактори, способстващи за понижаване на КАВ на територията на СО, били климатично-географските особености на района. Ответникът сочи, че към изготвения от Сметната палата доклад за извършен одит на изпълнението „Ефективност на общинските мерки за намаляване замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици (ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5) в град София” за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2015 г. било представено приложение № 4 озаглавено „Таблица на факторите, влияещи върху качеството на атмосферния въздух“ съгласно която, два от тези фактора са климатичните и географските особените на района, а именно, било посочено, че „Затвореният характер на Софийската котловина е предпоставка за задържане на въздушните маси, за честата проява на температурни инверсии, за случаите на мъгла и безветрие. Лошите възможности за естествено разсейване на замърсителите, отделяни в атмосферния въздух, води до тяхното задържане и многократно повишаване на концентрациите им, наблюдавано особено при две ясно изразени опасни метеорологични ситуации: тихо време, придружено от радиационни температурни инверсии, при което се наблюдава едновременно повишаване на нивото на замърсяване в целия град; и устойчив вятър с посока от основните източници на замърсяване. Софийското поле, поради това, че е негативна релефна форма и поради малките си размери спрямо основните барични системи, не може да влияе съществено и да промени съществуващата въздушна циркулация в региона“.

На второ място, била необходимостта от въвеждането на законодателни промени, насочени към ограничаване на емисиите на ФПЧ от сектор „транспорт” и „битово горене“. В Одитния доклад на сметната палата било посочено, че основен принос към по-високите концентрации на ФПЧ имали автомобилния транспорт и изгарянето на твърди горива за отопление, както и че били необходими съвместни усилия за ограничаването на тези източници на замърсяване на национално ниво чрез иницииране на промени в нормативната уредба за ограничаване на емисиите от тези замърсители.

В тази връзка, с писмо от 06.07.2017 г., С.О. предложила на Министъра на околната среда и водите и Министъра на регионалното развитие и благоустройство разработването на Национална програма за подмяна на неефективните форми на отопление по отношение на КАВ в жилищните сгради или да бъде обмислен вариант за интегриране на подмяната на неефективните форми на отопление в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Към писмото били изпратени и предложения екологични и бизнес организации в тази връзка. С друго писмо от 06.07.2017 г., С.О. уведомила Министъра на околната среда и водите и

Министъра на регионалното развитие и благоустройството за необходимостта от иницииране на законодателни промени във връзка е предоставяне на твърди горива за енергийно подпомагане на социално слаби групи с по-ниски емисионни характеристики. Други законодателни промени, които СО приела за необходими във връзка е намаляването на замърсяването с ФПЧ 10, били описани в Писмо от СО до Министъра на околната среда и водите от 26.05.2017 г., като част от предложените промени включвали: определяне на алармени прагове за ФПЧ 10; въвеждане на национални стандарти за горивата за отопление; въвеждане на по-строг контрол върху пунктовете за годишни технически прегледи на пътни превозни средства по отношение на пречистващите отработените газове системи; въвеждане на образователни програми в началното образование за екологично-съобразен транспорт и битово горене. С.О. изпратили и писмо от 06.02.2018 г. до Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министъра на вътрешните работи, Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ и до Началника на сектор „Пътна полиция” към СДВР, съдържащо предложения за предприемането на конкретни мерки за въвеждане на нормативни изисквания, насочени към намаляване на емисиите на ФПЧ от сектор „транспорт“, както и становище от 22.02.2018 г. до същите органи относно изменението и допълнението на нормативни актове във връзка с въвеждането на изисквания за извършване на технически преглед и поставяне на стикер „Евро“, както и за предоставянето на правомощия на общинските съвети за ограничаване на движението на моторни превозни средства на територията на общините, неотговарящи на определена екологична категория „Евро“.

С оглед на изложеното, ответникът счита, че е показал активно по отношение на предприемането на действия на национално ниво, които да допринесат за намаляването на емисиите на ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5 в атмосферния въздух - проблем, който не можел да бъде преодолян само с действия на СО.

Ответникът твърди, че друг фактор, влияещ върху замърсяването на атмосферния въздух на територията на СО, вкл. с ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5, било фоновото замърсяване. То се дължало на външни източници и се осъществявало чрез пренасянето на замърсители на атмосферния въздух от територии, извън територията на СО. В Програмата за 2015-2020 г. било посочено, че пункт за мониторинг „Копитото“ е пункт, измерващ фоновото замърсяване, който в периода 2009-2014 г. е отчел фоново замърсяване в диапазона 16-22 μg/m3. Анализът на отчетените от пункта „Копитото“ данни показал, че при отсъствие на външен пренос на ФПЧ 10 изискванията за КАВ в София по отношение на средногодишните норми на ФПЧ 10 биха били по-добри.

Източник на фоново замърсяване бил и трансграничният пренос на замърсители. В Становище на Комитета на регионите относно „Преглед на политиката на ЕС относно качеството на въздуха и емисиите“ от 27.07.2012 г. (ОВЕС 2012/С 225/03) било посочено, че в голям брой държави - членки трансграничното замърсяване на въздуха представлявало много съществена част от фоновите концентрации и можело да достигне над 50 % (средно в национален мащаб) за някои замърсяващи вещества.Посочено било още, че един от причинителите на фоновите концентрации на замърсители във въздуха са емисиите от въздушния транспорт, а на територията на СО било разположено Летище София, което било с голяма натовареност. Над 35 авиокомпании изпълнявали редовни пътнически или товарни полети, както и сезонни туристически програми до и от София. През периода 2015-2016 г. било регистрирано самолетодвижение от 51 829 самолета и пътникопоток от 4980387 пътника, а през периода 2016-2017 г., съответно 57 673 самолета и 6 490 096 пътника, което неминуемо допринасяло за увеличението на фонови концентрации на замърсители във въздуха.

В заключение, ответникът сочи, че след промяната на климата, замърсяването на въздуха е един от най-значимите проблеми на околната среда. Проблемът не е и не можел да бъде определен само и единствено като регионален, на ниво С.О.. Още в становището на ЕК на регионите относно „Преглед на политиката на ЕС относно качеството на въздуха и емисиите“ от 27.07.2012 г. било посочено, че местните и регионалните власти, взети поотделно, могат да имат само пространствено ограничено въздействие върху подобряването на КАВ на техните територии. Ответникът сочи, че проблемът със замърсяването на въздуха е национален, общоевропейски и дори междуконтинентален. Пред проблема „замърсяване на въздуха“ били изправени редица държави-членки на ЕС, за което свидетелствал и фактът, че срещу 16 държави-членки имало образувани дела за нарушения в тази сфера (Франция, Германия, Унгария, Италия, Обединеното кралство, Швеция, Испания, Португалия, Словения и др.). Европа бил силно индустриализиран континент, повече от 70% от жителите му живеели в градовете. В частност, замърсяването на въздуха бил проблем на урбанизираните общества и на големите градове. Източниците на замърсяването на въздуха били както от човешка дейност, така и от естествен произход. Такива източници били автомобилният трафик, въздушният транспорт, отоплението и бита, селско стопанство, начинът на третиране на отпадъците, атмосферни условия, вкл. естествени пясъчни бури. отвяваният от вятъра прах, пожари и органични съединения от растения и др. Овладяването на тези източници, обаче, от една страна не би могло да препятства социалното и икономическо функциониране и развитие на урбанизираните регионите, а от друга - е обективно невъзможно предвид естествения произход на част от замърсителите. Усилията на държавите, в т.ч. държавите- членки на ЕС за подобряване КАВ били насочени в посока намирането на баланс между икономическото развитие на обществото и предприетите мерки за борба срещу замърсяването на въздуха. Трансграничният и национален характер на проблема предполагал предприемане на действия на всички равнища на управление - европейско, национално, регионално и местно. Местните и регионалните политики, обаче, били насочени към намаляване на емисиите от местни източници. Основната част на концентрация на замърсяване, особено на ФПЧ 10 и ФПЧ 2,5 и на озон, били от трансгранични или надрегионални емисии.

Изложените в исковата молба твърдения свеждали проблема с КАВ само и единствено до една ограничена територия и съответно до „обезценяване“ действията на местната власт, изолирайки проблема от неговия реален контекст в глобален мащаб. С.О. предприела и продължавала да води последователна политика за намиране на решение на проблема със замърсяването на въздуха, така както това било част и от политиката и усилията на всички останали държави, изправени пред този проблем. Проблемът нямал еднократно решение, а предполагал усилия, мерки и действия в дългосрочен план. Ответникът твърди, че такива усилия, мерки и действия са извършени и били част от дългосрочната политика на СО.

С молба от 10.04.2019 г. (л. 972– л. 977, том V) ищците са направили допълнения и уточнения на твърденията си, които са допуснати от съда с определение от 20.05.2019 г. (л. 1018, том V). Те не оспорват, че програма за КАВ е била приета от СО през 2017 г. Твърдят обаче, че тази програма не отговаря на практиките за планиране и управление на КАВ. Освен това заявяват, че тя е неефективна, защото не е довела до намаляване на емисиите на ФПЧ 2.5 и 10 в атмосферния въздух над СО. Смятат също, че програмата не съдържала подходящи мерки, така че периодът на превишаване (на установените норми) да бъде възможно най-кратък. Смятат, че липсвали мерки в двата основни сектора, отговорни за замърсяването на въздуха, а именно – транспорт и битово горене. Освен това липсвала оценка на ефекта на предлаганите мерки, като по този начин нямало как да се прецени дали мерките, които се залагат, ще доведат до желания резултат, нито могло да се прецени дали същите са по-добри от други мерки. Това било изискване на Директива 2008/50/ЕО, в приложение XV, т.8 към която изрично се посочвало, че мерките за намаляване на замърсяването трябва да бъдат съпроводени в график на изпълнението им (буква „б”) и с оценка за планираното подобрение на качеството на въздуха и очакваното време, необходимо за постигането на тези цели (буква „в”). Вместо това СО залагала мерки без да оцени евентуалния им принос в намаляване на замърсяването, а след изтичането на периода за прилагането им отново не оценявала резултата от това.

Ето защо ищците смятат, че приетата от ответника програма за управление на КАВ не отговаря на европейските стандарти за съдържание, ефективност и пълноценност. Твърдят, че мерките по чл.28а ЗЧАВ, които ответникът заявява, че е прилагал, или не са били прилагани или не са били ефективни. На последно място заявяват, че дейностите, които СО е осъществявала през процесния период не са били целенасочени, ефективни и подходящи, така че периодът на превишаване на нормите за допустимо замърсяване на въздуха да бъде възможно най-кратък.

 Всичко това е довело до противоправния резултат - наднормено замърсяване на въздуха над СО с ФПЧ 2,5 и 10.

С оглед на изложеното,  ищците молят съда да постанови решение, с което:

-                да бъде установено, че в периода от 01.01.2015 г. до 29.05.2017 г. (с оглед постановеното в о.с.з. на 12.07.2018 г. определение), С.О. не е изпълнила задълженията си за контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха на територията на С.О., което е причинило или съпричинило наднормено замърсяване на въздуха на територията на С.О. с ФПЧ 10 и ФПЧ 2,5, за периода от 01.01.2015 г. до 29.05.2017 г.,

-                 да бъде осъден ответника да преустанови виновното си противоправно бездействие, по отношение на задълженията си за контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха, включително да преустанови нарушаването на европейските и национални норми за емисии на ФПЧ 2,5 и ФПЧ 10 в атмосферата над С.О. (съобразно уточнението, направено е молбата от 22.05.2018 г.), и

-                 да бъде осъден ответника, да поправи по подходящ начин последиците от неизпълнението на задълженията си, като предприеме конкретни мерки, чрез които да се отстрани ефектът от нарушението върху колектива като цяло (като например, но не само: информационни кампании, раздаване на безплатни респираторни маски, субсидирани от ответника прегледи при пулмолог и алерголог, мерки насочени към транспорта и отоплението на твърдо гориво и др.)

В отговор на допълненията и уточненията на исковата молба ответникът отново е посочил мерки, които е изпълнявал през процесния период. Заявил е, че при разработването на Програма 2011-2014 г. е извършен анализ на концентрациите на ФПЧ10, измерени в периода 2007-2010 г. (стр. 61-88 от Програма 2011-2014 г.), оценен е приносът на отделните източници (стр. 107-145 от Програма 2011-2014 г.), направен е извод за основните причинители на замърсяването с ФПЧ 10 (стр. 184 Програма 2011-2014 г.), дефинирани са възможните дейности, чието извършване би подобрило КАВ по отношение на ФПЧ 10 (стр. 199­-197 от Програма 2011-2014 г.) и са набелязани конкретни мерки, които да бъдат предприети (стр. 206-214 от Програма 2011-2014 г.). Подобен подход бил използван и при разработването на програмата за следващия период 2015-2020 г.

На следващо място СО смята, че изискването предприетите мерки да гарантират периодът на превишаване на съответните норми да бъде възможно най-кратък, т.е. твърдяното от ищците изискване на чл. 23 от Директива 2008/50/ЕО не е било имплементирано в българското законодателство, поради което не може да се твърди, че общината е нарушила цитираната разпоредба.

Относно заявеното нарушение на т. 8, букви „б” и „в” от Приложение № XV към Директива 2008/50/ЕО, ответникът смята, че тези изисквания са били спазени с изработването на програмата за КАВ за периода 2015-2020 г. (становище, л. 1006 – л. 1015 том V).

На 01.11.2021 г. и на 03.11.2021 г., съответно ответникът и ищците са представили писмени защити (като ищците са ги изпратили 2 бр. писмена защита – 1 бр. по пощата и 1 бр. на електронната поща на съда), в които са изложили изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията, исканията и възраженията си.

Съдът приема от фактическа страна следното:

През м.септември 2008 г., С.О. е сключила договор за изготвяне на Оперативен план за действие при превишаване на установените норми или алармените прагове на замърсители на атмосферния въздух при неблагоприятни метеорологични условия и други фактори (л. 400– л. 453, том II). Изготвянето на такъв оперативен план е било заложено в Програмата за намаляване нивата на замърсителите на атмосферния въздух на територията на С.О., приета с Решение № 302/12.06.2005г. на Столичния общински съвет (раздел I, т. 5 от Оперативния план).

Целта на този оперативен план е да определи рамката за действие на Кмета на С.О. и Общинския съвет по сигурност и управление при кризи при превишаване на допустимите норми или алармените прагове на замърсители на атмосферния въздух за информиране на населението, както и конкретните мероприятия за ликвидиране на риск за здравето на хората при възникването на потенциално опасни ситуации, като:

·                  Промишлени аварии, свързани с отделяне на наднормени количества вредни вещества във въздуха;

·                  Промишлени аварии, съпроводени с пожари, взривове и разрушения на производствена инфраструктура;

·                  Аварийни ситуации и/или ремонтни дейности за отстраняване на пропуски, както и операции, свързани с планово спиране или пускане на технологични инсталации при експлоатацията на производствените предприятия;

·                  Продължителен период /2-3 дни/ с неблагоприятни метеорологични условия - мъгла, безветрие, вятър;

·                  Инциденти, свързани с транспортиране на токсични вещества и опасни отпадъци /съгласно ADR Конвенцията/през територията на С.О.;

В оперативния план са анализирани индустриалните зони като източник на замърсяване. Особено внимание е отделено на „Кремиковци” АД като фактор, определящ в голяма степен нивото на замърсяване на атмосферния въздух в район „Кремиковци“, София и Софийското поле. Отчетени са и последиците от евентуални аварии на територията на рискови предприятия.

След това, като потенциален източник на наднормено замърсяване с азотни оксиди, фини прахови частици, бензен и въглероден оксид е посочен и силно увеличеният автомобилен трафик.

Посочени са и нормите за качество на атмосферния въздух, които представляват нивата, установени с цел избягване, предотвратяване или ограничаване на вредни въздействия върху здравето на населението и/или околната среда. По отношение на ФПЧ10 те са : СДН - 50 мкгрг/м3; СГН - 40 мкгрг/м3. На следващо място е посочено, че всяко ниво, чието превишаване е свързано с риск за здравето на хората, включително при кратковременна експозиция, и при превишаването на което се предприемат съответните мерки за информиране и предупреждаване на населението в съответните райони се определя като алармен праг на съответния замърсител. Такива прагове са определени за озон, за серен и азотен диоксид, но за ФПЧ липсват (л. 414-415, том II).

На следващо място в Оперативния план са посочени необходимите постъпки при превишаване на средночасовите норми на замърсители на въздуха, както и при превишаване на допустимите норми в три последователни часа и/или алармените прагове на замърсители на въздуха (л., 419-гръб, том II). Определени са и конкретни мерки за защита на населението, а именно:

1. Да се стои в затворени помещения до преминаване на епизода на интензивно атмосферно замърсяване, като предварително прозорците са плътно затворени и при необходимост евентуални процепи - допълнително изолирани;

2. Да се избягват напрегнати физически дейности на открито. Ако такива дейности са наложителни препоръчва се те да се извършват рано сутрин или късно вечер. Определени замърсители придобиват много високи стойности през обедните и следобедните часове.

3. В училищата се отменят физкултурните занимания на открито.

4. Да не се пуши. Да се избягва престоя в помещения, определени за пушене.

5. Да се избягва престоя в райони с интензивен автомобилен транспорт, както и престоя в помещения с допълнителна експозиция на аерозоли, прах и др. дразнещи вещества.

6. Да се ограничат дейности, които произвеждат дразнещи носа, очите и белите дробове вещества като готвене, чистене и др. подобни.

7. Болните от коронарна болест да избягват физически натоварвания на открито поради риск от остра миокардна исхемия или инфаркт на миокарда.

8. Конкретни лечебни препарати за лечение на белодробни и сърдечно – съдови заболявания, свързани със замърсяване на въздуха не съществуват (л. 420, том II).

След това в плана е изработен алгоритъм за оповестяване на населението за потенциален риск от наднормено замърсяване на атмосферния въздух. Tакъв е изработен при неблагоприятни атмосферни условия, при регистрирано превишаване на средно часовите норми на замърсители на атмосферния въздух и при регистрирано превишаване на допустимите норми в три последователни часа и/или алармените прагове на замърсители на въздуха. В оперативния план не е направена разлика в алгоритмите за оповестяване в зависимост от замърсителя, а те (алгоритмите) са еднакви за всички замърсители (л. 420, том II).

На 1 октомври 2010 г. Европейската комисия (ЕК, или Комисията) е изпратила официално уведомително писмо до Република България, с което я е уведомила за констатирано неизпълнение на задълженията на държавата по член 13 от Директива 2008/50 (вж. пар. 21 от решението на СЕС, л. 219-238, том. II).

На 28.07.2011 г., Столичният общински съвет е взел решение № 478, с което е приел програма за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за фини прахови частици и азотни оксиди и управлението на качеството на атмосферния въздух в С.О. за периода 2011-2014 г.[1]. В програмата са набелязани мерки за намаляване на замърсителите на атмосферния въздух, включително и с ФПЧ10. В изпълнение на мерките (Sf_t_20_PM „Разширение на газоразпределителната мрежа, чрез изграждане на нови газопроводи и газопроводни отклонения” и S f f 4 РМ „Разработване на план за действие за стимулиране използването на нови технологии за отопление. Стимулиране използването на ВЕИ, включително ВЕИ - отопление с биогорива. Актуализация и конкретизиране на общинската програма за устойчиво използване на ВЕИ”), които са били предвидени в програмата, с Решение № 110/14.03.2013 г. на СОС е приет „План за действие за устойчиво енергийно развитие на С.О. 2012-2020 г.“ (таблица с изпълнение на мерки по ПКАВ 2011-2014 г., л. 727-728, том IV и Решението на СОС, л. 731, том IV). От този план е видно, че e paзpaботен във връзка с присъединяването на София към Конвента на кметовете и в изпълнение на договор РД55-208/23.04.2012 г.(вж. Решението по т. 2 от заседанието на СОС, проведено на 14.03.2013 г.[2]). Изрично е подчертано, че планът е разработен в изпълнение на изискванията на Програма на ЕС за намаляване на емисиите от СО2 – 20/20/20, както и задълженията произтичащи от съществуващата национална и общинска политика по опазване на околната среда и енергийната ефективност и инвентаризацията на базовите емисии на СО2 (вж. въведението, стр. 5 от Плана).

На 08.01.2015 г., С.О. е получила писмо от Регионалната инспекция по околната среда и водите – София (РИОСВ - София). С него общината е информирана, че данните от мониторинга показват тенденция за непостигане на нормативните изисквания относно броя превишенията на средноденонощната и средногодишната норми по показател ФПЧ10. Поради това РИОСВ е посочила, че е необходимо да бъде направен обстоен анализ на действащата програма. Посочено е още, че общината следва да обърне особено внимание на заложените в програмата мерки, на изпълнението на всяка една от тях, както и ефективността на всяка една мярка. На база на такъв анализ РИОСВ е посочила, че С.О. следва да стартира процедура по актуализация на програмата ѝ за управление на КАВ. В писмото си регионалната инспекция е заявила, че програмата следва да се приеме най-късно до м. септември 2015 г. (л. 642-643, том IV).

На 16.04.2015 г., кметът на С.О. е назначил програмен съвет, който да обобщи изходната информация, да координира изпълнението на дейностите и да приеме проект на програма за управление на КАВ, който да предложи на кмета и да бъде внесен за разглеждане и одобрение от СОС (заповед, л. 644-645, том IV).

На 08.05.2015 г., МОСВ е напомнило на кмета на СО, че общината все още не е приела актуализирана програма за управление на КАВ (вж. писмото, л. 646-647, том IV). От СО са отговорили, че вече е назначен програмен съвет, който да извърши анализ на предишната програма за управление на КАВ за периода 2011-2014 г. и да разработи актуализирана програма за новия период 2015-2020 г. В писмото си (л. 648-649, том IV) общината е посочила, че програмния съвет е провел първото си заседание на 08.05.2015 г. и е приел график за изпълнение на възложеното му от кмета.

На 19.06.2015 г., С.О. е изпратила писмо до РИОСВ (л. 650, том IV). С него общината е поискала изходни данни: за емисии от промишлеността; за емисии от нерегламентирано изгаряне на отработени масла, в това число: опаковки от масла и автокозметични отпадъци; за пренос на емисии от източници, които се намират извън границите на С.О., за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Тази информация е получена от ответника на 30.09.2015 г. (вж. писмото, л. 651, том IV).

На 15.01.2016 г. е било проведено заседание на Програмния съвет за обсъждане и приемане на предложените разработки по актуализиране на Програма за КАВ на С.О.. След него, на 08.02.2016 г., със свое писмо РИОСВ е предложила корекции в проекта на програма, както и нова мярка (вж. писмата, л. 652-654, том IV). Бележки по програмата са направени и от МОСВ в кореспонденция между министерството и общината (вж. писмата, л. 655-660, том IV).

На 01.09.2016 г., след запитване от страна на общината от средата на м.август 2016 г., РИОСВ е уведомило ответника, че следва да се извърши преценка дали проекта на програма за КАВ подлежи на екологична оценка, както и на оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитените зони (л. 661-666, том IV). Такова искане е било отправено от СО в края на м.септември 2016 г. (л. 667-671, том IV).

На 16.11.2016 г., Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ) също е дала препоръки за допълнение на програмата за КАВ (писмо, л. 672-673, том IV), които след кореспонденция с общината е оттеглила (писмата л. 674-676, том IV)

След това, С.О.  е провела обществени обсъждания, извършила е допълнения в програмата и на 19.04.2017 г. и отново я е представила на РИОСВ и МОСВ (писмото, л. 677-678, том IV). Така процедурата е продължила. В хода ѝ (на 17.05.2017 г.) РИОСВ е взела решение да не се извършва екологична оценка на програмата за КАВ (писмо и решение, л. 679-685, том IV).

По време на процедурата за изготвяне на ПКАВ, със Заповед №СО16-РД92/02.11.2016 г. на кмета на СО, последно изменена със Заповед №СОА17-РД91-178/04.05.2017 г., е бил приет Оперативен план като част от Плана за защита при бедствия на С.О. (л. 826 – 853, том IV). Този план почти не се различава от разработения през 2008 г. По- съществени разлики се съдържат в раздел VII. „Система за оповестяване”. В него са посочени повече данни, които да се предоставят на населението в случай на превишения на пределно допустимите норми на замърсяване на атмосферния въздух. Мерките, които планът предвижда са почти идентични с предходния оперативен план. Разлика има единствено в предвидената в плана от 2017 г. мярка по чл. 28а ЗЧАВ (раздел VII, т. 2.7, л. 845, том IV). Тя предвижда, привеждане в действие на механизъм с мерки по чл. 28а от ЗЧАВ, в т.ч.: създаване на зони с ниски емисии на вредни вещества, ограничаване на употребата на определени видове горива за битово отопление от населението и ограничаване на движението на моторни превозни средства. Планът отново не предвижда конкретни нива на замърсяване, при които се въвеждат определените мерки.

За случаи на регистрирано превишаване на установените норми на замърсители на атмосферния въздух Оперативният план за действие предвижда директорът на РИОСВ- София да сигнализира СО на специално определен за целта телефон, като уведоми кмета на СО (който е председател на Щаба за изпълнение на общинския план за действие при бедствия), който следва процедурата, описана в Приложение № 2 към Оперативния план за действие (видно от отговора на въпрос № 5 от заключението на вещите лица, стр. 96-100 от експертизата).

В рамките на процедурата по приемане на Програмата за КАВ общината е възложила и е бил изготвен анализ и оценка на изпълнението на мерките, които са били заложени в Програмата за КАВ за предходния период 2011-2014г.[3] В анализа (стр. 27-33 от него) е отчетено, че замърсяването на атмосферния въздух в С.О. с фини прахови частици представлява дългосрочен проблем за Столицата и околностите ѝ. Отчетено е още, че прекратяването на дейността на „Кремиковци“ АД е довело до очакваното намаляване на степента на замърсяване на въздуха с ФПЧ10, което е било видно от измерванията в пункт за мониторинг „Гара Яна”. Въпреки това с изключение на пункт Копитото, за всички останали пунктове на територията на София, средногодишната концентрация (СГК) на ФПЧ10 остава над нормата от 40 μg/m3[4]. Превишение е констатирано и по отношение на средноденонощната норма за концентрацията на ФПЧ10 за всички години от периода 2011-2014 г., включително (за 2015 г. данните са за периода януари-април) (вж. стр. 30 и следващите от Анализа) [5].

В анализа е направена съпоставка между прогнозата в Програмата за КАВ за 2011 – 2014 г. и действително измерените концентрации на ФПЧ10 за периода. Установено е, че източници на замърсяване на въздуха в С.О. с ФПЧ10 са автомобилният транспорт и използването на дърва и въглища за отопление на жилища (стр. 53-54 от Анализа).

Събрани са данни и за останалите източници на ФПЧ10. Отчетени са и средни стойности от 13,4 μg/m3 като принос на външни за СО източници – т.нар фоново замърсяване (стойността е средна на измерената през годината от пункт „Копитото”). Тези данни са оценени и е изготвен математически модел, който да даде прогноза за следващия период на планиране на КАВ 2015-2020 г. Моделът е сравнен с действително измерените стойности за периода 2011-2014 г. и е установено ниско ниво на грешка[6] (стр.55-79 от Анализа). В анализа е изчислен и приносът на отделните сектори към формирането на средногодишната концентрация на ФПЧ10 в пунктовете за мониторинг (стр. 85-87 от анализа) и към формирането на максималните стойности на 24-часовата концентрация на ФПЧ10 за отделните пунктове за мониторинг (стр. 89-91). От тях е видно, че транспортът и битовото горене са двата основни източника на замърсяване с ФПЧ10, като във всички пунктове транспортът има повече от 50 % принос във формирането на средногодишната концентрация на ФПЧ10. Същевременно битовото горене е с основен дял за постигането на максималните 24-часови концентрации на ФПЧ.

В края на процедурата по приемането на ПКАВ 2015 г. - 2020 г.,  Сметната палата е приела одитен доклад за изпълнението на мерките на СО за подобрение на КАВ, предвидени в предходната програма (л. 335-378, том II). От него се установява, че в ПКАВ 2011-2014 г. липсват ясно определени отговорности и има недобра координация и комуникация между участниците, както и неефективно действащи процедури за мониторинг, контрол, отчетност и докладване. Освен това в програмата не са били включени мерки за ФПЧ2,5, за което е била отправена препоръка към кмета на СО.

Така на 18.05.2017 г., СОС е приел Програма за управлението на качеството на атмосферния въздух на С.О. за периода 2015 г. - 2020 г. (Програма за КАВ или ПКАВ) (вж. решение № 252, л. 597-598, том IV).

В Програмата за периода 2015-2020 г. са отчетени превишенията на пределно допустимите нива на концентрации на ФПЧ10 през предишния период. В заключение е посочено, че качество на въздуха е застрашено единствено по отношение концентрацията на фини прахови частици (ФПЧ10) (стр. 29 от програмата, която в цялост не е представена по делото, но е общоизвестна[7]). Програмата на следващо място повтаря предходната по отношение на общата информация за общината – географска, административна и т.н. (стр. 30-32 от програмата). Отчетена е структурата на населението и съответния брой жители, които в края на предходния период са били изложени на замърсяване ( стр. 33-35 от програмата). След това следва анализ на климатичните и географски особености на територията на общината, който е почти идентичен с този от предходната програма (стр. 35-40 от програмата). Посочено е, че 21 % от времето в годината се характеризира с отсъствие на вятър. Това може да се определи като неблагоприятни метеорологични условия. Посочено е още, че безветрието или наличието на вятър, но с твърде ниска скорост, води до натрупване на емитираните замърсители в ограничена област на атмосферата, което след това може да се изрази в значителна степен на замърсяване на приземния въздушен слой. Изчислен е потенциала на замърсяване, който се увеличава от покрайнините на града към центъра на София, тъй като тихото време от 36% за летище София и 31% за станция НИМХ, достига до 50% и повече в централната част. Ако към тихото се включи и скорост от 1 m/s, то в централната част на града се получава висок “потенциал на замърсяване” – около 70%-80% (стр. 40 от програмата).

На следващо място е отчетено, както и в предходната ПКАВ, че за Софийската котловина радиационните инверсии (радиационно охлаждане на земната повърхност, което води до увеличаване на температурата на въздуха с височината) са типично явление. Инверсиите са най-неблагоприятните условия за разпространението на замърсители в приземния слой. Липсата или много слабата турбулентност възпрепятстват разпространението на примеса в по-голям обем въздух (намалява се концентрацията му в кубичен метър), при което цялото емитирано количество замърсител остава и се натрупва в близост до източника. Общо през годината може да се наблюдават около 230 дни с нощни инверсии, като максимумът се наблюдава през август и септември, а минимумът е през февруари (стр. 42 от програмата). Отчетено е и друго атмосферно явление, което има отношение към замърсяването и е тясно свързано с инверсиите – мъглите. Това явление е характерно за територията на общината, като е със сезонен характер – максималните по времетраене и честота на проявление са зимните месеци, а най-рядко се наблюдават през летните месеци (стр. 42 – 43).

След това са анализирани валежите в София като данните са идентични с тези от предходната КАВ и обхващат статистика за периода от 1987 г. до 1997 г., данни за периода от 2004 г. до 2008 г. (стр. 43-45 от програмата). Както при първата програма за КАВ, така и при тази за 2015 – 2020 г. на територията на СО са налични един ръчен пункт за мониторинг на качеството на атмосферния въздух с ръчно пробовземане и последващ лабораторен анализ (Р) и шест автоматично измервателни станции (АИС) (стр. 52 от ПКАВ 2015-2020). В ПКАВ 2015-2020 г. един от пунктовете за мониториг е с променено местоположение. От 02.10.2015 г. АИС „Орлов мост“ е преместена на нова площадка поради инфраструктурни промени. Станцията е определена със заповед на министъра РД-66/28.01.2013 г. и преместването и не зависи от СО. (вж. отговора на въпрос 7 от заключението на в.л., стр. 109-113 от СЕЕ/ л. 1826-1830, том VIII от делото).

Стойностите, които тези пунктове са измерили през периода са анализирани и в двете ПКАВ (стр. 53-77 от ПКАВ 2015-2020 и стр. 61-87 от ПКАВ 2011-2014). При анализа на превишенията и в двете ПКАВ са направени изводи, че има ясна тенденция към намаляване на концентрациите – средногодишните според ПКАВ 2011-2014 (стр. 88 от тази програма) и на средномесечните според ПКАВ 2015-2020 (стр. 78 от тази програма). Изводът направен в програмите е, че това се дължи на мерките, които СО е предприела.

При сравняването на данните за целия период на действие на предходната програма е видно, че през 2011 г. превишенията са значителни и над допустимата стойност, но постепенно намаляват, както по отношение на:

1.      средногодишната концентрация на ФПЧ 10:

 

 

 

 

 

2. така и на броя дни с превишения:

 

 

 

По същият начин и при анализа на данните за предходния период, (2007-2010 г.), при изготвяне на ПКАВ 2011-2014 е установено, че в началото превишаванията са значително по-големи от тези в края, както по отношение на :

1.                     средногодишната концентрация на ФПЧ 10:

 

 

 

2. така и по отношение на броя дни с превишения:

 

 

 

На следващо място, в програмата за КАВ за 2015-2020 г. са отчетени различните замърсители на въздуха и по-конкретно с ФПЧ10. На база на данни за периода 2011 – 2014 г. са изчислени емисиите ФПЧ10, които се изпускат от организирани източници, като например ТЕЦ или други предприятия (таблица 5.1. на стр. 83-87 от ПКАВ). Според анализа тези източници нямат голям принос за замърсяването на годишна база (ТЕЦ София-Изток като един от най-големите е отговорен за около 11 тона ФПЧ10 годишно). На база на анкетно проучване, каквото е извършено в анализа на ПКАВ 2011-2014г. са изчислени и емисиите ФПЧ10 от сектор транспорт (стр. 87-95). Данните от това проучване са дали възможност за по-конкретен анализ на замърсителите, тъй като са дали информация за възраст на автомобилите, вида гориво, което ползват, както и колко често се шофират от собствениците им. От този анализ става ясно, че от всички главни пътни артерии в София се отделят 1 256,85 тона ФПЧ10 годишно. Битовите източници също са оценени, като на тях се дължат около 2 148,970 тона ФПЧ10 годишно (стр. 96-99 ПКАВ). Емисиите от строителството и от депа и кариери също са остойностени, но е видно, че те не са със съществен принос към замърсяването (стр. 99-100 ПКАВ). Така е остойностен приносът на всеки сектор към замърсяването, като на транспорта се дължат 57 % от ФПЧ10, на битовото горене – 42 %, на промишлените източници – 1 %, а на строителството и на депата и кариерите – под 1 %[8].

На следващо място е оценен приносът на замърсители от други общини, съседни на Столична. Той е остойностен благодарение на данните от пункт Копитото, като според изготвилите ПКАВ 2015-2020 г. външните източници са отговорни за 13,4 μg/m3, добавени към СГК на ФПЧ10 за 2014 г. (стр. 102-107 от ПКАВ 2015-2020).

След това е анализирана ситуацията с мръсния въздух, за което, идентично на предходната ПКАВ, са отчетени географските и климатичните особености на територията на СО (стр. 108-118 ПКАВ 2015-2020). Така е остойностен приносът на отделните сектори към формирането на средногодишната концентрация на ФПЧ10 в отделните пунктове за мониторинг. От тях е видно, че, като се изключи фонът, над който СО не може да влияе, се открояват двете основни групи замърсители – битовото горене и транспорта (вж. фигурите на стр. 119-121 ПКАВ 2015-2020). Същото се потвърждава и при остойностяване на принос на отделните сектори към максималните стойности за 24-часовата концентрация на ФПЧ10 за отделните пунктове за мониторинг (фигури на стр. 126-127), от които се вижда, че при всички пунктове, освен „Орлов мост” битовото горене има основен принос в замърсяването с ФПЧ10, следвано от транспорта. Такъв е и извода на съставилите ПКАВ 2015-2020 (стр. 128 - 130 ПКАВ). При отчитане на максималните 24-часови стойности обусловени от всички източници, и двата основни сектора транспорт и битово горене, се получават в различни дни, но всички те са през зимния сезон. Ето защо е много вероятно секторът битово горене да е допринесъл в значителна степен за формирането на максималната измерена или изчислена стойност. Видно от тези данни е, че приносът на промишления сектор към постигането на максималните стойности за 24-часовата концентрация на ФПЧ10 за отделните пунктове за мониторинг е около 1 %, т.е. не е значителен.

С оглед на това е заключено, че състоянието на атмосферния въздух в град София е резултат, както на физикогеографските характеристики на района (ориентирано от северозапад на югоизток затворено котловинно поле с лошата вентилация), така и на произтичащите от това особености на климата – чести температурни инверсии и свързаните с тях мъгли, безветрие и намалени възможности за разсейване на замърсителите поради затопляне предимно на застроените централни части на града. От климата и антропогенните източници на замърсяване (вид, мощност, режима на работа и разположението им) се определя и чистотата на въздуха във въздушния басейн (стр. 138).

Главният център на София и особено зоните с плътно застрояване и интензивно движение на автомобилния транспорт, като например зоната между пл. „Възраждане”, бул. „Хр. Ботев”, бул. „Сливница”, Сточна гара, пл. „Левски“, Орлов мост, бул. „Евл. Г.”*** и бул. „Хр. Ботев” имат най-високо от целия град замърсяване на въздуха, поради силното намаление на скоростта на вятъра (стр. 139).

Важна особеност на линейната инфраструктура на София е фактът, че редица големи булеварди, с интензивен трафик, имат направление, съвпадащо или твърде близко до направлението на преобладаващите ветрове ( стр. 140-141)[9].

Ориентацията на пътни трасета по направление еднакво или близко до това на вятъра води до слабо разсейване на емитираните от транспорта замърсители встрани от трасето и натрупването им (повишаване на концентрацията) по посоката на вятъра. Така, при вятър от сектора 270 – 315°, следва да се очакват високи степени на замърсяване в югоизточните квартали на София. За северозападните зони това ще се случва при вятър от сектора 90 - 135°. От тези изводи става ясно, че градоустройството и планираното урбанизиране на една територия може да има отношение към КАВ. Това обаче не е оценено нито в ПКАВ 2011-2014, нито в ПКАВ 2015-2020, съответно не са предложени никакви мерки в тази връзка.

В Програмата за 2015-2020 г. са посочени възможните мерки, които могат да бъдат предприети, като те се основават на анализа на КАВ за 2011 – 2014 г., на анализа на резултатите от моделирането на КАВ и на анализа на резултатите от изпълнението на плана за действие към програма за управление КАВ на територията на С.О. за периода 2011 – 2014 г. Мерките имат комплексен характер и повечето от тях не са краткосрочни. Ориентирани са към групите източници, с най-голям принос на замърсяване с ФПЧ10. Така са набелязани следните мерки:

I. Мерки за намаляване на емисиите от сектор транспорт

1. Намаляване на емисиите от използването на МПС:

-                 ограничаване на употребата на МПС с високи нива на емисии на прах в национален мащаб;

-                 стимулиране на употребата на МПС с ниски нива на емисии на прах в национален мащаб;

-                 въвеждане на МПС с ниски емисии на прах в масовия транспорт, ограничаване на употребата на индивидуален транспорт в централните части на града;

-                 увеличаване на използването на масовия градски транспорт.

2. Намаляване на емисиите, свързани с интензитета на движение.

-                 намаляване на общата интензивност на движение в централните градски части;

-                 намаляване участието на товарния транспорт.

3. Намаляване на емисиите, свързани с начина на движение –намаляване промените в скоростта и посоката на движение.

-                 въвеждане на непрекъснато предимство във времето;

-                 въвеждането на циклично предимство -”зелена вълна“;

-                 увеличаване пропускливостта чрез премахване на препятствия;

-                 увеличаване пропускливостта чрез оптимизиране посоките за движение;

-                 увеличаване на пропускливостта чрез изграждане на кръстовища на две нива;

4. Намаляване на емисиите свързани със състоянието на пътното платно

-                 подмяна на настилките с такива, които са характеризират с ниска изтриваемост;

-                 подмяна на настилките с такива, които намаляват емисиите от вторичен унос (подмяна на паважните настилки с асфалтови);

-                 премахване на местата в уличното платно с негативна и безотточна форма;

-                 модернизация на уличните настилки чрез изпълнение на ефективни отводнителни системи, изнасящи падналия прах (намаляване на вторичен унос).

5. Намаляване на емисиите, свързани с начина на поддръжка на уличното платно.

-                 своевременно отстраняване на повредите в целостта на настилките;

-                 осъществяване на контрол при ремонт на пътното платно да не се създават условия за вторично прахоотнасяне;

-                 да се спазва технологията за извършване на дейност „Механизирано миене с автоцистерна с маркуч”, като след измиване на уличното платно, същото да бъде почистено от натрупани отпадъци;

-                 увеличаване честотата на миене на уличните платна;

-                 оросяване на улиците през сухи и горещи периоди;

-                 увеличаване дела на дейност механизирано почистване на уличните платна и пешеходните зони;

-                 въвеждане на рекултивационни мрежи в близост до пътните платна, които да задържат развиващата се върху тях растителност и да не позволяват вторично замърсяване на пътното платно с общ прах;

-                 въвеждане на подходяща организация на движението на превозните средства от градския транспорт, която да осигурява минимален трафик в зоната на основните пътни кръстовища, особено в зоната на Орлов мост;

II. Мерки за намаляване на емисиите от сектор битово горене:

1. Намаляване на емисиите, свързани с вида на използваното гориво:

-                 стимулиране на използването на природен газ, централизирано тополоснабдяване и ВЕИ за отопление и топла вода с цел увеличаване на броя на домакинствата, използващи тези екологично по-целесъобразни ресурси;

-                 ограничаване на използването за отопление на твърди горива с ниска топлинна ефективност;

-                 разширяване на схемите за енергийно подпомагане чрез предоставяне на качествени горива и за подобряването на енергийните характеристики на сградите;

-                 информационна кампания сред населението за използване на по-качествени горива (по-висока калоричност, по-малко прах) за отопление от домакинствата, както и за употребата на биогорива, печки и котли с висок коефициент на полезно действие.

 

За идентифицирането на мерките, обаче, не са направени оценки на вече изпълнените от общината дейности – допринесли ли са и евентуално с колко за намаляването на концентрацията на ФПЧ10 в атмосферния въздух. В приложение № 1 към ПКАВ общината е отчела дейностите, които са извършени през периода в изпълнение на предходната програма. Отново обаче липса оценка на тези мерки. Опит за оценка на такава мярка е направено по отношение на Северната скоростна тангента, за която е отчетено, че след пускането ѝ в експлоатация замърсяването е изнесено от жилищните райони на СО и така концентрациите на ФПЧ 10 са намалели с 10 % (стр. 160-163 ПКАВ 2015-2020).

След идентифицирането на мерките е направена прогноза, че тези в сектор транспорт ще доведат до намаление с 10 % от мерки по вътрешно-кварталните улици; с още 30 % намаляване на емисиите на ФПЧ10 от транспорт по натоварените булеварди и с още 10 % намаляване на емисиите на ФПЧ10 поради мерки касаещи използване на твърди горива – дърва и въглища за отопление (стр. 163 ПКАВ).

Така е направена и оценка на очакваното подобрение на КАВ до края на 2020 г. В нея е посочено, че за постигане на значимо подобряване на качеството на атмосферния въздух в С.О. и удовлетворяване на определените норми могат да се направят следните препоръки:

-                 провеждане на политики за намаляване на употребяваните за отопление твърди горива, насърчаване на населението да санира жилищата и да използва алтернативни източници на енергия;

-                 оптимална организация на транспортната схема в столицата с цел намаляване на трафика през централната част;

-                 намаляване на задръстванията посредством изграждане на кръстовища с две нива на движение;

-                 цялостно изграждане на транспортния ринг около града, което да отклони напълно транзитния трафик и да осигури удобни и предпочитани връзки между кварталите на Столицата;

-                 намаляване на емисиите на ФПЧ от основните сектори в такава степен, че да се постигне добро качество на въздуха, въпреки сериозния принос на външни източници на замърсяване.

Конкретно по сектори замърсители целите, които СО си е поставила с ПКАВ е:

-                 емисиите от сектор битово горене да се намалят най-малко с 30 % спрямо 2016 година;

-                 емисиите от вътрешно-кварталния транспорт да се понижат с 40 %, което може да се постигне с подобряване на състоянието на пътните настилки и поддържане на чистотата на улици, тротоари, паркинги и др.

-                 емисиите от линейните източници на прахови частици (основни пътни артерии в града) да бъдат намалени с 40 %, което може да се постигне с изграждането на транспортен ринг около града и подобряване на пътните връзки на отделните квартали с него, за да бъде предпочитан маршрут на придвижване пред преминаването през централната част на града.(стр. 176-177 ПКАВ)

След прилагане на мерките по програмата очакваното намаление в секторите транспорт и битово горене е съответно с 40 % и с 30%. (стр. 177 ПКАВ)

 

В резултат на реализацията на дългосрочните мерки се очаква намаляването на общата емисия на ФПЧ10 от линейни източници да е около 40 % (таблица 8.12, стр. 177-179 ПКАВ). Намаляването на общата емисия на ФПЧ10 от площни източници на транспорта се очаква да е около 40 % и е в резултат на прогнозирано намаление на емисиите след реализация на дългосрочните мерки. (таблица 8.13, стр. 179-181 ПКАВ). Намаляването на общата емисия на ФПЧ10 от площни източници на битовото горене е около 30 % и е в резултат на прогнозирано намаление на емисиите след реализация на дългосрочните мерки (поетапна газификация) (таблица 8.14, стр. 181- 182 ПКАВ).

На основата на предвиденото по-горе намаление на емисиите на ФПЧ, е реализирано прогнозно моделиране на качеството на атмосферния въздух в С.О. за 2020 година. Получените в таблица 8.15 резултати показват, че за 2020 година замърсяването на въздуха в С.О. по отношение на СГК на ФПЧ10 ще бъде в нормата, въпреки въздействието на външните източници (стр. 183-184 ПКАВ).

 

 

След това в ПКАВ е посочено, че в резултат на изпълнението на предвидените мерки за намаляване на емисиите на ФПЧ10, както и според изготвената моделна оценка на разпространението на този замърсител в приземния атмосферен слой, към 2020 г. се очаква концентрациите на ФПЧ10 да са под СГН и да удовлетворяват изискванията на нормативната уредба и по отношение на СДН (стр. 190-191 ПКАВ).

От отговора на въпрос № 6 от заключението на вещите лица (стр. 94 от експертизата) се установява, че С.О. е реализирала една от средносрочните мерки за намаляване на емисиите на фини прахови частици от битовото отопление и отопление на обществени сгради, със срок за изпълнение 2018 - 2019 г. с информационно образователен характер - „Тестово въвеждане на сензори за измерване на КАВ в рамките на одобрен проект по Програма за транснационално сътрудничество „Балкани - Средиземно море“ (2014 - 2020)“. С Решение №СОА18-РД93-154 от дата 14.08.2018 г. е открита процедура по реда на ЗОП с предмет: „Проектиране, доставка, инсталация и пускане в експлоатация на пилотна система за следене на качеството на атмосферния въздух на територията на С.О.“ и е сключен договор №СОА19-ДГ55- 203/27.03.2019г. с изпълнител „Телелинк Бизнес Сървисис” ЕАД. В резултат на изпълнението на дейностите по договора са монтирани всичките 22 сензорни станции, с което е приключило изпълнението на дейност 2 от договора: „Доставка и инсталация на система за следене/наблюдение - 22 бр. измервателни станции.”. Към датата на заключението се изпълнява дейност 3 от договора: „Изграждане и внедряване на система за наблюдение”.

Освен това на 01.02.2018 г. е въведена в експлоатация Система за ранно предупреждение (СРП). Чрез нея се прави специализирана прогноза за състоянието на атмосферата (в частност по отношение на потенциала за замърсяване с ФПЧ). Резултатите от прогнозата на СРП се обновяват два пъти в денонощието - около 11:55 ч. и 23:55 ч. След получаване на резултатите, те автоматично и незабавно се изпращат на сървър на С.О. и се визуализират на сайта ѝ.

Една от мерките, които СО е реализирала по ПКАВ 2015-2020 г. е „Осигуряване на разширена публичност на данните за качество на атмосферния въздух в реално време“. Същата е посочена със срок за изпълнение до края на 2017 г. Видно от отчета за м. август 2017 г. (л. 748 - л. 769, том IV), към този момент ответникът е имал единствено разработено задание за надграждане на информационна система за КАВ. След това по тази мярка СО е осигурила предоставянето на информация за „Прогноза за очаквания потенциал на атмосферата за замърсяване следващите 2 дни”, както и мерките които СО предприема за дните с очаквано превишение на ФПЧ на сайта https://www.sofia.bg/prognosis-fpch10. Това е било изпълнено към края на 2017 г.

Видно от отчета на СО за изпълнените през 2018 г. мерки по ПКАВ 2015-2020 г.[10] ответникът е осигурил предоставянето на информация за качеството на атмосферния въздух чрез:

-        „Екобюлетин” на сайта https://www.sofia.bg/web/tourism-in-sofia/ecobulletin.

-        самостоятелен микросайт https://air.sofia.bg/, на който е събрана цялата информация от всички официални източници, свързана с качеството на въздуха в София за улеснение на заинтересованите лица. Д. до сайта, се осъществява и от главната страница на СО, рубриката „Актуално за въздуха”- https://www.sofia.bg/

-        оповестяване чрез горецитираните линкове на предприетите от С.О. извънредни, краткосрочни мерки.

-        на електронната странница на СО, в раздел „Въздух” и раздел „Екобюлетин” е добавена връзка (линк) към „Системата за предоставяне на информация на обществеността за качеството на атмосферния въздух в реално време (ИАОС)”. http://eea.government.bg/kav/

След този период СО е започнала да разработва платформа за визуализиране на данните от 22-те сензорните станции на територията ѝ, поставени по проект AIRTHINGS (вж. отговора на 6-ти въпрос от заключението на вещите лица, л. 1817-1826, том VIII).

През периода на действие на ПКАВ 2015-2020 г., С.О. е поддържала автоматизирана информационна система за информиране на населението на общината за КАВ в реално време, чрез две информационни табла за информиране на населението за качеството на атмосферния въздух (КАВ), намиращи се на пресечката на ул. „Московска” и ул. „Г.С. Раковски” и на бул. „Евлоги Г.” и „Орлов мост”. Данните на тези табла постъпват от АИС на ИАОС разположени на територията на СО. Системата е „отворена” т.е. да няма ограничение за броя на информационното табло, на които се изобразява информацията, т.е. могат да се поставят екрани за информиране на населението в различни части на града при условие, че е осигурена постоянна връзка със сървъра за данни. Отделно информацията се оповестява и на електронната страница на общината. (вж. отговора на въпрос 6 от заключението на вещите лица, стр. 106-107 от заключението).

В периода от средата на 2017 г. до началото на 2018 г.,  С.О. е изпратила писма до МТСП и МОСВ. С тях общината е предложила мерки на национално ниво за подобрение КАВ, на национално ниво да се разработи програма за подмяна на неефективните отоплителни системи в домакинствата, както и предоставяне на горива с по-ниски емисионни характеристики за енергийно подпомагане на социално слаби групи (вж. писмата, л. 857-861, том IV). Освен това, СО е разпратила до компетентните министри свое становище относно изменение и допълнение на нормативните актове във връзка с въвеждането на изисквания за извършване на технически преглед и поставяне на стикер за екологична категория „Евро“, както и за предоставянето на правомощия на общинските съвети за ограничаване на движението на моторните превозни средства на териториите на общините, неотговарящи на определена екологична категория „Евро“ (вж. становището и предложенията за изменение и допълнение на НА, л. 863-891, том IV).

На 25.01.2018 г., СОС е взел решение за приемане на Механизъм с оперативни мерки за обособяване на зони с ниски емисии на вредни вещества, чрез ограничаване на движението на MПC на територията на С.О., в случай на прогноза за висока степен на замърсяване на атмосферния въздух (л. 819-825, том IV). Съгласно този механизъм мерките, които СО предприема, са такива с постоянен характер и такива свързани с прилагане на ограничения при прогноза за превишение на средно-денонощните норми (СДН) на фини прахови частици (ФПЧ10, като за ФПЧ 2.5 няма предвидени мерки), съгласно действащата към момента законодателна рамка или при реализиране на превишения. Последните мерки са разделени на такива при прогнози до 50 μg/m3, от 51 μg/m3 до 100 μg/m3, от 101 до 150 μg/m3, от 151 до 200 μg/m3 и над 200 μg/m3. Мерките при всяка прогноза се допълват, като основните, които се предприемат при прогноза или реализирано превишение от 51 μg/m3 до 100 μg/m3 в поне два пункта за измерване, са :

a) СО предприема призив към гражданите да не използват лични МПС, а обществен транспорт ;

b)      СО предприема призив към гражданите, използващи твърдо гориво за битово отопление, за преминаване, при възможност, към алтернативно отопление

c)      СО предприема оросяване и допълнително машинно метени и миене, когато атмосферните условия позволяват.

При превишение от 101 до 150 μg/m3 на поне две градски автоматични измервателни станции за два последователни дни е предвидено още да се правят извънредни проверки от органите на КАТ върху МПС за установяване на несъответствие по чл. 10 (1) т. 10 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата и от РИОСВ и Столичен инспекторат на пунктове вторични суровини и автосервизи за нерегламентирано изгаряне на отпадъци.

При превишение от 151 до 200 μg/m3 е предвидена допълнителна мярка – разрешаване на паркиране на автомобили по одобрена схема в крайните десни ленти на основни входни пътни артерии, довеждащи да основни спирки на обществения транспорт

При прогноза за превишение над 200 μg/m3, измерено два последователни дни в поне 2 АИС или в поне 4 АИС за един ден, при действащата към момента на приемане на механизма нормативна база, е предвидено допълнително забрана за паркиране в основни улици и/ или паркинги от зоните за платено паркиране или части от тях и/или затваряне на определени карета от улици на територията на СО, освен за живущите в тях, служебни автомобили или МПС със специален режим. При вече реализирано такова превишение е предвидено още въвеждане на еднодневна абонаментна карта за всички линии на обществения градски транспорт на територията на С.О. на цена 1 лев - т.нар. „зелен билет”. При евентуална промяна на нормативната база е предвидена допълнителни мерки:

h) забрана за движение на МПС от 08 до 20 часа в зона Център;

i) Забрана за влизане на всички МПС в карето. ограничено от: бул. Т. Александров, бул. Княз Дондуков, бул. „В.Левски, бул. „Патриарх Евтимий”, бул. „Хр. Ботев, бул. Т.Александров, с изключения на граничните улици и булеварди;

j) Разширяване забраната за движение на МПС;

к) Въвеждане на плаващо работно време в общинската администрация стъпаловиден график с цел намаляване на трафика в пиковите часове;

I) Пълна забрана за движение на МПС и безплатен градски транспорт за територията на цяла София.          

Мерките за ограничаване движението на превозни средства не се отнасят за електромобили, хибридни автомобили, превозни средства, съответстващи на европейските екологични стандарти Евро 5 и Евро 6. превозни средства, съответстващи на европейските екологични стандарти Евро 5 и Евро 6, обслужващи търговските обекти, МПС със специален режим и превозни средства от редовните линии на градския транспорт и комуналните услуги на СО, както и МПС на живущите в зоните.

От отчета на СО за изпълнените през 2018 г. мерки по ПКАВ 2015-2020 г.[11] се установи още, че през тази година два пъти е бил въведен зелен билет „зелен билет“ -  на 26.01.2018 г. и на 04.12.2018 г.

С Решение № 523 по Протокол № 80/25.07.2019 г. на СОС е прието допълнение на ПКАВ (ДПКАВ) 2015-2020 г.[12]. То касае ФПЧ 2,5 и полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ). С него за първи път са набелязани конкретни мерки по отношение на тези замърсители и за първи път са анализирани данните от пунктовете за мониторинг на концентрациите на ФПЧ2,5. Според програмата обаче всички мерки, насочени към намаляване на емисиите на ФПЧ10, водят и до намаляване на емисиите на ФПЧ2,5 и ПАВ. Това следвало от фракцията ФПЧ2,5, която представлявала част от фракцията ФПЧ10 (т. 7.1. от ДПКАВ, стр. 44 от нея).

В допълнението към ПКАВ е направен анализ на замърсяването с ФПЧ2,5. Мониторинг на този замърсител се извършва в две АИС – Копитото и Хиподрума. Следва да се отбележи, че пункт Копитото е на около 800 м. по-висока надморска височина от пункт Хиподрума. Поради това този пункт по-скоро измерва фоновото замърсяване и преноса на ФПЧ от съседни на София райони. За периода 2013-2017 г. се забелязва трайното намаляване на стойността на СГК на ФПЧ2,5 от 13.17 до 6.54 μg/m3. Въпреки това СГК в пункт „Копитото“ през 2017 година представлява 26.2 % от действащата и 32.7 % от бъдещата (2020 г.) средногодишна норма[13]. Същевременно, след непрекъснато постепенно понижаване до 2016 година на СГК на ФПЧ2,5 в пункт за мониторинг „Хиподрума“, за 2017 година СГК нараства отново с 22.5 % спрямо 2016 година[14] (стр. 10-11 от Допълнението на ПКАВ). Както се посочи, това е при постоянно намаляващо фоново замърсяване, т.е. при наличие на увеличено замърсяване от източници на територията на общината.

В допълнението към ПКАВ е посочено, че както и за ФПЧ10, така и за ФПЧ2,5 основни източници на емисии могат да се приемат изгарянето на твърди горива за битово отопление и автомобилният транспорт. В София и в други големи градове в България отоплението през зимата посредством изгаряне на дърва и въглища все още представлява широко разпространена практика. От друга страна не само нарастването на броя на регистрираните автомобили (голяма част от тях – дизелови), но и сериозната им възраст са сериозна предпоставка за увеличаване на емисиите на фини прахови частици, включително ФПЧ2,5. Все пак сезонният характер на изменение на концентрацията на ФПЧ2,5 с голяма вероятност се дължи на битовото горене.

В ДПКАВ емисиите на ФПЧ2,5 за 2017 от автомобилен транспорт (площни източници) са оценени на 1 151,68 тона на година, а емисиите от линейни източници (отново автомобили) – 879,42 тона на година (таблици 5.2 и 5.3, стр. 30-32 от ДПКАВ). Битовото горене от друга страна допринася с 1 856,111 тона на година (таблица 5.4, стр. 33 ДПКАВ). Според анализа в програмата, приносът на останалите източници е минимален[15]. При добавяне на фоновото замърсяване ситуацията не се променя – основните източници остават битово горене (27 %) и транспорт (50 %), но фоновото замърсяване има значителна роля при формирането на СГК – около 22 %[16]. Предвид това, че битовото горене има сезонен характер (около 5 месеца в годината), неговият принос към СГК на ФПЧ2,5 реално е с още по-голяма тежест. Мерките за подобряване състоянието на атмосферния въздух са насочени към двата сектора – транспорт и битово горене, с което се цели до 2020 г. да се постигне СГК на ФПЧ2,5 под 20 μg/m3. В резултат на мерките се очаква значително намаление от 2 031,10 тона на година емитирани ФПЧ2,5 от сектор транспорт през 2017 те да намалеят до 795,90 тона на година, а от сектор битово горене – от 1 856,00 тона на година до 515 тона на година (стр. 49 ДПКАВ).

На същото заседание на СОС от 25.07.2019 г. е приет и нов Механизъм с оперативни мерки за обособяване на зони с ниски емисии на вредни вещества на територията на СО[17]. Този механизъм използва мерките от предходния, приет през м.януари 2018 г., като предвижда, че при прогноза за превишение или при реализиране на превишения на СДН на ФПЧ10 от 51 до 150 μg/m3 на поне две градски АИС за един ден:

a) СО предприема призив към гражданите да не използват лични МПС, а обществен транспорт ;

b)      СО предприема призив към гражданите, използващи твърдо гориво за битово отопление, за преминаване, при възможност, към алтернативно отопление

c)      СО предприема оросяване и допълнително машинно метени и миене, когато атмосферните условия позволяват.

d) Столичен инспекторат предприема извънредни проверки за контрол на промишлени, транспортни и битови източници за замърсяване с прахови частици

e) Столичен инспекторат и дирекция „Общински строителен контрол” предприемат проверки на строителни обекти, генериращи емисии;

При прогноза за превишение или при реализиране на превишения на СДН на ФПЧ10 от 151 до 200 μg/m3, освен посочените мерки е предвидено да се създаде организация за безплатно паркиране в буферните паркинги на метрото. Предвидено е също, че при прогноза за превишение на СДН на ФПЧ10 над 200 μg/m3 ще се забранява паркирането в основни улици и/или паркинги от зоните за платено паркиране или части от тях и/или затваряне на определени карета от улици от територията на СО, освен за живущите в тях, служебни автомобили и МПС със специален режим. Ако такава прогноза се реализира и отчетеното замърсяване е над 200 μg/m3 в поне две градски АИС за един ден е предвидено въвеждането на „Зелен билет”. Такъв период е имало през м.декември 2019 г.[18], когато, видно от информационния портал на СО са приложени мерки от посочения механизъм (https://www.sofia.bg/en/news/-/asset_publisher/1ZlMReQfODHE/content/id/6873991 ). Въпреки това не се установи да е прилагана мярката „затваряне на определени карета от улици”.

От приетите по делото писма (л. 1042-1045, том V) се установява, че за периода от 2014 г. до 18.05.2017 г. са разкрити 63 нови спирки на градския транспорт, а 14 са били изместени. В този период не е извършвано цялостно преброяване на пътникопотока по линиите на обществения транспорт в София. Същевременно за всяка от годините е намалявал маршрутния пробег на всички видове транспорт, освен на метрото. В същият този период са реализирани около 22 км. велоалеи на територията на общината (л. 1046, том V).

С решение № 204 от 22.04.2021 година на Столичния общински съвет е приета „Комплексна програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на С.О. за периода 2021-2026 г.“ (ПКАВ 2021-2026) [19]. Процедурата по разработване на тази програма е започнала още през м.август 2018 г., когато е направено обществено обсъждане на проект на задание за ПКАВ 2021- 2026 г. (https://www.sofia.bg/en/components-environment-air ).

ПКАВ 2021-2026 г., също както и предходните програми, има раздел с информация за района. В него са анализирани отново релефа и климата като фактори влияещи на качеството на АВ в София. Освен природо-географските характеристики на района, за първи път с тази ПКАВ урбанизацията по-подробно разгледана като фактор, който влошава качеството на АВ (стр. 33-34 ПКАВ).

В Програмата са анализирани данните от АИС за периода 2014- 2019 г. за ФПЧ 10. Отчетено е, че средногодишната концентрация на ФПЧ10 бележи ясна тенденция на намаление на измерените стойности на показателя, като през 2019 г. стойностите са под нормативно определената средногодишна норма за опазване на човешкото здраве от 40 μg/m3 във всички наблюдавани мониторингови станции на територията на С.О. и е постигнато съответствие с нормативните изисквания[20]. По отношение на СДК на ФПЧ10 в програмата е констатирано, че с изключение на извънградския фонов пункт Копитото, при всички останали мониторингови станции на територията на С.О. се регистрират повече от допустимия брой превишения на средноденонощната норма за ФПЧ10[21]. През последната година от периода - 2019 г. са били регистрирани най-благоприятните стойности по отношение на броя превишения на средноденонощната норма при повечето от мониторинговите станции за качеството на атмосферния въздух на територията на С.О., като в два от пунктовете - Дружба и Младост, регистрираните превишения са под допустимите 35 броя за година.

По отношение на ФПЧ 2,5 в програмата е констатирано, че през целия период, с изключение на 2017 г., измереното ниво на концентрация на ФПЧ2,5 в пункт „Хиподрума“ е под нормативно установената средногодишна норма от 25 μg/m3 (от 01.01.2015 г.), но следва да се има предвид, че за календарните 2018г. и 2019г. броят на измерванията е под изискуемия минимум (за 208 г. липсват данни за период по-дълъг от 3 месеца - от 01.06. до 18.09; за 22.11. и 23.11 и от 04.12. до 09.12. За 2019 г. – от 09.04. до 04.06; от 15.07. до 29.07; за 14.08; за 19ти и 20ти септември; от 05.12. до 10.12; от 18.12. до 31.12)[22]. При пункт Копитото е отчетено повишение на средногодишната концентрация през 2018 г. с около 40% спрямо предходната 2017 г., когато са отчетени най-ниските нива на ФПЧ2,5 през разглеждания период. Така за този пункт стойностите и за 2019 г. са по-високи от тези през 2017 г.[23].

В ПКАВ 2021-2026 г. е извършена и инвентаризация на емисиите от различните източници. Оценката на емисиите от битовото отопление е направена на базата на данни от социологическо проучване на територията на С.О., проведено в началото на 2019 г., данни от Националния статистически институт и други данни (стр. 59-64 ПКАВ). Извършено е и оценка на разпределението по райони и квартали (стр. 65 ПКАВ). Оценен е приносът в замърсяването с ФПЧ на всяко едно отделно домакинство, което употребява дърва, въглища, пелети и газ (таблица VI-6, стр. 67 ПКАВ). Така са изчислени годишните емисии ФПЧ по райони (таблица VI-7, стр. 68 ПКАВ).

Емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух от изгорели газове от транспортните средства са изчислени като са взети предвид типа на превозните средства, годината на производство (Евро-категория), вида на използваното гориво (бензин, дизел, газ), както и от интензивността на трафика по съответната улица и състоянието на пътното покритие. За целта са обобщени данни от СДВР за разпределението на леките автомобили в С.О. по Евро категория (стр. 71 ПКАВ). На база на тези данни и различни допускания са изчислени годишните емисии от МПС за СО за 2018 г. от изгорели газове, емитирани от леки автомобили, автобуси, лекотоварни автомобили, както и от триене на гуми, спирачки и износване на пътната настилка (таблица VI-10, стр. 74 ПКАВ). Така е изчислено, че след леките автомобили най-значим принос към замърсяването с ФПЧ има именно триенето на гуми, спирачки и износването на пътната настилка. За първи път е направена оценка на емисиите при ресуспендиране на прах. По отношение на ФПЧ10 те са оценени на 1 601,46 т/г, за ФПЧ 2,5 – 560,51 т/г. (стр. 83-84 ПКАВ 2021-2026). На база на данните за автопарка в общината са изчислени емисиите от основните пътни артерии в гр. София. Общо емисиите на ФПЧ 10 от линейни източници за 2018 г. са оценени на 149,82 тона на година, а тези на ФПЧ 2,5 – на 127,11 тона годишно (стр. 74-76 ПКАВ). Това е намаление с почти 10 пъти в сравнение с изчисленията от 2014 г., направени в ПКАВ 2015-2020 г., когато тези източници е изчислено, че допринасят за 1256,85 тона ФПЧ10 годишно (стр. 158-159 ПКАВ 2015-2020). По същия начин и площните източници на ФПЧ10 са оценени на 232,68 тона годишно за 2018 г. (стр. 77-78 ПКАВ 2021-2026), а в предходната ПКАВ те са били оценени на 1658,09 тона годишно за 2014 г. (стр. 159-160 ПКАВ 2015-2020). Тези огромни разлики не са обяснени и не е ясно на какво се дължат.

След оценката на отделните източници отново и в тази ПКАВ е посочен приносът им към замърсяването. Видно от Таблица IV-16 и изводите, направени в програмата (стр. 86-90 ПКАВ 2021-2026) битовото горене значително изпреварва останалите източници на емисии ФПЧ, като то е отговорно за 55,97 % от емисиите на ФПЧ 10, за 73,28 % от емисиите на ФПЧ 2,5. Същевременно значителен дял е посочен за ресуспендираните частици от площни източници, съответно 31,50 % и 14,10 % за ФПЧ10 и ФПЧ2,5.

На следващо място в ПКАВ са извършени изчисления на приноса на различните източници на замърсяване, които изчисления са сравнени с измерванията за 2018 г. Така е установено, че изчисленията не се разминават съществено с действителните стойности. По този начин е извършено разпределение на средногодишните концентрации на ФПЧ по пунктове за измерване. Изводът на експертите, изготвили ПКАВ, е че на практика цялото население на община София е изложено на влиянието на замърсяването на въздуха, предвид ежедневното движение на хората от периферията към центъра и обратно и покриването на цялата централна част на гр. София, както и по-голямата част от периферията (стр. 107 ПКАВ).

След това е направена оценка на необходимото намаляване на емисиите по източници, с оглед постигане на съответствие с нормативните изисквания. Така е заключено, че поетапно[24]- до края на програмния период, предприетите мерки трябва да осигурят спрямо 2018 г. намаляване еквивалентно на:

-             70% от емисиите от битово отопление

-             30% от емисиите от автотранспорт

-             30% от емисиите от ресуспендирани частици от площни източници, причинени от вятъра (стр. 111 ПКАВ).

Очакванията на изготвилите програмата са, че в средата на програмния период ще бъде постигнато пълно съответствие с нормативните изисквания, когато се очаква броят на превишенията на средноденонощните концентрации да бъде 0. Според очакванията в края на периода и двата показателя ще имат стойност значително под допустимия лимит (стр. 111-112 ПКАВ).

Предвид изводите на експертите и направената инвентаризация на замърсителите с ФПЧ, в ПКАВ са набелязани мерки за намаление на емисиите от битовото отопление. От програмата става ясно, че мерките насочени към този източник са стратегически приоритет за цялата програма не само поради преобладаващия им принос към замърсяването на въздуха и за намаляване на емисиите и достигането на нормите и по трите показателя, но и поради факта, че подготвителния етап за тези мерки приключва и практическото им широко прилагане започва възможно най-скоро още от първата година на програмата с осигурено вече финансиране. Ето защо според разработилите ПКАВ, с мерките за битово отопление ще се постигне доколкото е възможно най-бързо поетапно намаление на емисиите по ФПЧ10, ФПЧ2,5 и ПАВ. (стр. 124 ПКАВ). За постигане на нужното намаление е изчислено, че близо 51 хиляди домакинства, ползващи твърдо гориво, трябва да преминат на отопление с природен газ или 55 хиляди домакинства трябва да преминат към използване на пелети в печки, отговарящи на стандартите за Еко-дизайн (стр. 130-132 ПКАВ). Разработен е и комбиниран вариант за намаляване на емисиите, при който за постигане на нужното намаление общо около 48 хиляди домакинства, ползващи твърдо гориво, трябва да преминат на отопление с пелети в печки, отговарящи на стандартите за Еко-дизайн, при допускане за още 6000 домакинства са преминали на отопление с природен газ (стр. 132-133 ПКАВ). В ПКАВ са посочени три проекта, по които предстои започване на изпълнение. По тях се очаква: да бъдат подменени старите печки на дърва и въглища с нови екологични алтернативи на около 12 000 домакинства поетапно до 2023г.; да бъдат подменени старите печки с екологични отоплителни уреди на около 4700 домакинства до края на 2023г.; да се поставят 1354 филтри на комините за намаляване на праховото замърсяване. Идентифицирани са и евентуални източници на финансиране за включване на още домакинства в такива проекти. Предвидено е тези мерки да се оценяват на всяко тримесечие и евентуално да се предприемат действия за стимулиране на домакинствата да се включват по-активно в процеса на подмяна на отоплителните им уреди.

По отношение на намаляването на източниците на ФПЧ от битовото отопление е предвидено и разширяване на топлопреносната мрежа на „Топлофикация София. Предложено е и в райони в които има изградена такава мрежа да се предвиди въвеждане на зона с ниски емисии за битово отопление чрез въвеждане на ограничение новопостроени сгради да използват за отопление дърва или въглища, а за съществуващите жилища, които се отопляват на дърва и въглища да се даде определен срок за преминаване към нов тип отопление (стр. 136-137 ПКАВ). Също така е предвидено проверките, които извършва Столичен инспекторат за изгаряне на отпадъци и др. неразрешени от закона материали за отопление да продължат и през периода 2021-2026 г.

Мерки са набелязани и за т.нар. площни източници (напр. депа, „кални петна“, улици и тротоари и др.), които са втори по значимост източник като принос към концентрациите на ФПЧ10 и ФПЧ2,5 (стр. 149-151 ПКАВ). С приоритет след тази група мерки е прилагането във всички 24 района на СО на мерките за премахване на „калните петна“ в междублокови и други обществени пространства, контролът за предотвратяване на паркирането в зелени площи (стр. 125 ПКАВ). В тази връзка е изчислено, че 1 дка иглолистна гора филтрира между 3 и 3.5 тона прах годишно, а широколистната – около 5 до 7 тона. Като цяло способността на гората да абсорбира прах е 75 пъти по-голяма от голата земя (стр. 149 ПКАВ)

Такива мерки има и по отношение на транспорта. Те обаче е отбелязано, че са скъпоструващи, поради което са идентифицирани вече набелязани мерки от СО в разработения План за устойчива градска мобилност до 2030 г. (ПУГМ), които да доведат до намаляване на емисиите на ФПЧ от транспорта (стр. 125 ПКАВ). В програмата са заложени конкретни цели за намаляване на емисиите от транспорта и срок, в който това да се случи (вж. раздел VII.4 Мерки в сектор автотранспорт, стр. 138-147 ПКАВ). Тези цели е предвидено да се постигнат чрез :

-                Намаляване на средногодишния пробег и принудителния престой на МПС по улиците на София;

-                Повишаване на екологичния клас на автотранспорта и съответствието на емисиите от него;

-                Подобряване на състоянието на пътната настилка.

Така при прилагането на тези мерки се очаква намаляване на емисиите на ФПЧ 10 от транспорта с 151,8 тона годишно към 2026 г., а на емисиите ФПЧ 2,5 – с 117,3 тона годишно към 2026 г. (таблица VII-8 и таблица VII-89, стр. 140- 141 ПКАВ).

Други важни мерки, които са идентифицирани са въвеждането на „Зона с ниски емисии за транспорта“ (ЗНЕ)и миенето и машинното метене на улиците. Последната мярка е с приоритет, тъй като е сравнително нискоразходна сред мерките от този сектор и разширеното ѝ прилагане може да предотврати наднормени замърсявания с прахови частици през неотоплителния сезон и да допринесе за намаляване на замърсяването през зимния сезон (стр. 126 ПКАВ).

По отношение на ЗНЕ от транспорта в ПКАВ е посочено, че според изготвилите програмата практическото прилагане на мярката изисква да се направят допълнения в ЗЧАВ, които да уредят процедурите и компетентния орган за контрол за спазване на ограниченията за влизане на определени категории автомобили от нисък екологичен клас (под Евро 4) в нискоемисионната зона и реда за налагане на глоби при неспазване на въведените с нискоемисионната зона ограничения.

Мерките, които се предлагат в новата ПКАВ са посочени в приложение № 15 към нея[25]. За тях е посочен период на изпълнение, а за тези, за които е приложимо и очаквания ефект (например за мярка Промяна на отоплението на дърва и въглища на домакинства с екологични алтернативи - Намалени емисии на: ФПЧ10 с 1838 тона/год ; ФПЧ2,5 с 1797 тона/год ;).

По делото е прието заключение по експертизата, извършена от  вещите лица еколог-магистър Е.Й.Г. и доц. д-р Г.К.Г. (л. 1718-1880, том VIII).  От него се установява, че замърсяването на въздуха възниква, когато в атмосферата се освобождават газове, прахови частици и дим, които причиняват вреди за хората и околната среда. То (замърсяването) е най-големият риск за здравето в Европейския съюз (ЕС), свързан с околната среда, като жителите на градските райони са особено уязвими. Най-проблемни замърсители по отношение на човешкото здраве са фините прахови частици и тропосферния озон, следвани от бензо(а)пирен (индикатор за полициклични ароматни въглеводороди) (раздел V от заключението, л. 1752, том VIII).

От заключението се установява, че източник на регистрираните наднормени замърсявания са битовите, транспортните и промишлените дейности на територията на съответните общини, както и замърсените и лошо поддържани пътни настилки. Допълнителен принос към замърсяването на атмосферния въздух с прахови частици оказва и влиянието на неблагоприятните метеорологични условия в страната като продължителното време с ниска скорост на вятъра и продължителни засушавания.

Прахът е основен замърсител на въздуха. Фините прахови частици (ФПЧ10) са фракция на общия суспендиран прах. Вредният им здравен ефект зависи главно от размера и химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, възможността им за задържане на повърхността им на физични, химични и биологични фактори, които могат да предизвикат генетични изменения в засегнатите клетки на организма, в това число мутагени, ДНК - модулатори и др., както и от участъка на респираторната система, в която те се отлагат. Основни антропогенни източници на прах са промишлеността, транспорта, енергетиката и битовото отопление.

Фините прахови частици са микроскопични твърди и течни вещества, суспендирани в земната атмосфера. Те включват множество вещества, от морска сол и полени до канцерогенни за човека вещества като бензо(а)пирен и сажди.

Спрямо размера фините прахови частици се разделят на:

-        ФПЧ10 - частици с диаметър под 10 микрона;

-        ФПЧ2,5- частици с диаметър под 2.5 микрона;

Фините прахови частици се емитират директно в атмосферата (първични ФПЧ) или се формират в атмосферата (вторични ФПЧ).

Първичните фини прахови частици произхождат от природни източници или антропогенни източници. Природните източници включват морска сол, естествено суспендиран прах, полени, емисии от горски пожари и вулканична пепел. Антропогенните източници включват изгаряне на горива в термични електроцентрали, инсинератори, битово отопление за домакинствата, изгаряне на горива за превозни средства, износване на превозните средства (гуми и спирачки), емисии от износване на пътните платна, както и други видове антропогенен прах.

В градовете значителни местни източници са изгорели газове от автомобилите, повторно суспендиране на праха на пътя, както и изгарянето на дърва, горива или въглища за битово отопление. Това са всички източници, емитиращи близо до повърхността на земята, които водят до значително въздействие върху нивата на ФПЧ в околната среда.

Фините прахови частици навлизат в дихателната система, като причиняват много здравословни проблеми. Те имат вреден ефект и върху околната среда - намаляват видимостта, влияят върху климата и могат да увредят и сградите в зависимост от състава си.

За отговаряне на въпросите на страните относно замърсяването на атмосферния въздух в района на С.О., експертите (както и ПКАВ на СО) са анализирали географското положение на столицата и климатичните особености на района. Те са отчели, че столицата е в котловина (Софийското поле), оградена от планини, което обуславя лошата вентилация на атмосферата. Според експертите размерите и формата на котловината (удължена ос NW-SE) и доминиращият целогодишен западен пренос предполагат проветривост. Същевременно в градската част на град София се отбелязва висока честота на случаите с тихо време, което се предопределя до голяма степен от конфигурацията на застрояване.

Важна особеност на Софийското поле представляват северните склонове на Витоша. Те са стръмни и се издигат до над 1300 м. Тази „стена” препятства въздушните потоци в югозападна посока и за така наречената „Витошка яка” са характерни ветрове, успоредни на северните склонове на планината в запад-северозападна или в изток-югоизточна посока. Климатът в котловината е умереноконтинентален с чести температурни инверсии и с фьонови ветрове. Фьонът е характерен за студената част на годината.

За Софийската котловина радиационните инверсии (радиационно охлаждане на земната повърхност, което води до увеличаване на температурата на въздуха с височината) са типично явление. Най-мощни и продължителни приземни инверсии се регистрират през есента и зимата. Инверсиите в 40-метровия приземен въздушен слой според някои проучвания имат голяма честота - средно в 85 % от дните в годината. Инверсиите са най-неблагоприятните условия за разпространението на замърсители в приземния слой.

Атмосферно явление, тясно свързано с инверсията е мъглата. Мъглите през есенно-зимния сезон са често явление. Максимумът на мъглите е през ноември, декември и януари, а минимумът - през топлите летни месеци. Продължителността на мъглите е друга важна характеристика, оказваща влияние върху качеството на въздуха. Мъглите, които продължават повече от един ден, нерядко по няколко дни, са характерни за зимния период. По-чести и гъсти са мъглите в ниските части на Софийското поле и най-вече в ниските квартали (около Центъра - Сточна гара, Хаджи Димитър и др.). Преобладаващите ветрове до голяма степен се определят от релефа и ориентацията на Софийското поле. То, поради това че е с негативна релефна форма (котловина) с малки размери спрямо основните барични системи, се характеризира с голяма честота на дълготрайни термични инверсии и радиационни мъгли през студеното полугодие и нощни инверсии (които се разрушават след изгрева на слънцето) през пролетните и есенни нощи. Инверсиите същевременно са най-неблагоприятните условия за разпространението на замърсители в приземния слой. Липсата или много слабата атмосферна турбулентност (която определя потенциала на атмосферата за самоочистване) възпрепятства размесването на примеса в по-голям обем въздух, при което цялото емитирано количество замърсител се натрупва в приземния атмосферен слой.

Освен това, по метеорологични данни от НИМХ, 8.8 % от времето в годината се характеризира с отсъствие на вятър. Скоростта на вятъра през 22.8% от времето е по-ниска или равна на 1.5 m/s. Следователно може да се приеме, че през 31.6 % от годината са налице относително неблагоприятни метеорологични условия от гледна точка на фактора ветрове. Безветрието или наличието на вятър, но с твърде ниска скорост, води до натрупване на емитираните замърсители в ограничена област на атмосферата, което след това може да се изрази в значителна степен на замърсяване на приземния въздушен слой. Липсата или много слабата турбулентност възпрепятстват разпространението на примеси в по-голям обем въздух (намалява се концентрацията му в кубичен метър), при което цялото емитирано количество замърсител остава и се натрупва в близост до източника. Такива условия са изключително неблагоприятни за разсейването на замърсителите и пречат на естествените способности на атмосферата за самопречистване.

От гледна точка на ветровете територията на София може да се определи като такава със среден потенциал на замърсяване на въздуха. Същевременно, движейки се от покрайнините на града към центъра на София, тихото време от 36 % за летище София и 31% за станция НИМХ, достига до 50 % и повече в централната част. Ако към тихото време се включи и вятър с ниска скорост до 1 m/s, то в централната част на София се получава висок „потенциал на замърсяване” - около 70 - 80 %. Това означава, че централната част на София е със средно висок до висок потенциал на замърсяване на въздуха.

С оглед на всички тези географски и климатични особености, според експертите гр. София се нарежда сред петте европейски града с най-неблагоприятна ситуация от гледна точка на влиянието върху качеството на атмосферния въздух, като са взети предвид релефа, разстояние от море (от значение за ветровете), януарска температура и брой мъгливи дни (раздел IV.1 от заключението, л. 1725-1729, том VIII; отговор на първи въпрос от допълнителното заключение, л. 1835-1840, том VIII).

С оглед на тези фактори (ниска скорост на вятъра, мъгла, температурна инверсия), както и предвид това, че битовото горене е източник на замърсяване през зимните месеци, експертите заключават, че замърсяването с ФПЧ10 има ясно изразен сезонен характер.

От заключението се установява, че през периода на действие на ПКАВ 2015-2020 във всички пунктове за мониторинг на КАВ са отчетени следните превишения на пределните стойности на среднодневна концентрация за ФПЧ 10:

- 405 пъти за 2015 г.:

№

Пункт

Брой регистрирани данни Бр. 24ч.- концентрации

Брой превишения на ПС за СДН [50 μg/m3 ]

Максимална измерена средноденонощна концентрация [μg/m3]

Средна концентрация за периода (СГК) [μg/m3]

1

2

3

4

5

6

1.

Гара Яна

346

74

110.18

37.39

2.

АИС Дружба

357

74

119.21

41.78

3.

АИС Павлово

351

70

132.33

40.22

4.

АИС Надежда

279

52

107.80

34.60

5.

АИС Орлов мост**

263

45

106.90

40.97

6.

АИС Хиподрума

346

58

135.71

38.09

7.

АИС Копитото

279

3

47.99

15.96

8.

АИС Младост

63

29

160.86

55.73

 

- 373 пъти за 2016 г. :

№

Пункт

Брой регистрирани данни Бр. 24ч.- концентрации

Брой превишения на ПС за СДН [50 μg/m3 ]

Максимална измерена средноденонощна концентрация [μg/m3]

Средна концентрация за периода (СГК) [μg/m3]

1

2

3

4

5

6

1.

Гара Яна

362

98

163.98

41.13

2.

АИС Дружба

353

74

139.18

40.11

3.

АИС Павлово

355

60

167.60

39.25

4.

АИС Надежда**

247(,)

40

106.79

33.90

5.

АИС Хиподрума

354

59

187.65

39.35

6.

АИС Копитото

324

-

35.86

15.37

7.

АИС Младост

343

42

96.80

33.04

 

- 376 пъти за 2017 г.

№

Пункт

Брой регистрирани данни Бр. 24ч.- концентрации

Брой превишения на ПС за СДН [50 μg /m3 ]

Максимална измерена средноденонощна концентрация [μg /m3]

Средна концентрация за периода (СГК) [μg /m3]

1

2

3

4

5

6

1.

Гара Яна*

358

55

124.8

34.04

2.

АИС Дружба

357

46

100.9

32.72

3.

АИС Павлово**

340

65

150.27

42.46

4.

АИС Надежда

361

96

168.18

49.57

5.

АИС Хиподрума

365

71

151.13

43.64

6.

АИС Копитото***

319

4

54.11

16.05

7.

АИС Младост

362

39

117.43

32.99

* В системата са налични данни за ФПЧ10 от пункт „Гара Яна” до 31.08.2017 г.; **Поради мащабни строителни дейности в района на АИС „Павлово” няма данни за ФПЧ10 от този пункт за периода 10-31.08.2017 г.;***Поради технически причини няма данни за ФПЧ10 от АИС „Копитото” за 18.07.2017 г., както и за периодите 04-05.09.2017 г., 12-14.09.2017 г., 17-19.09.2017 г., 21-30.09.2017 г.;

- 299 пъти за 2018 г.

№

Пункт

Брой регистрирани данни Бр. 24ч.- концентрации

Брой превишения на ПС за СДН [50 μg /m3 ]

Максимална измерена средноденонощна концентрация [μg /m3]

Средна концентрация за периода (СГК) [μg /m3]

1

2

3

4

5

6

1.

Гара Яна

326

34

156.20

34.22

2.

АИС Дружба

358

21

156.78

25.05

3.

АИС Павлово

333

62

240.24

40.82

4.

АИС Надежда

362

82

248.98

42.45

5.

АИС Хиподрума

365

55

254.96

38.94

6.

АИС Копитото

348

4

81.05

16.91

7.

АИС Младост

351

41

259.01

35.57

* В системата са налични данни за ФПЧ10 от пункт „Гара Яна” до 31.05.2018 г.; Поради проблем с пробонабирането няма данни от пункт Гара Яна от 04.09.2018 г. **Поради технически причини няма данни за ФПЧ10 от АИС „Павлово” за периода 20.08-12.09.2018 ;

 

- 234 пъти за 2019 г.

№

Пункт

Брой регистрирани данни Бр. 24ч.- концентрации

Брой превишения на ПС за СДН [50 μg /m3 ]

Максимална измерена средноденонощна концентрация [μg /m3]

Средна концентрация за периода (СГК) [μg /m3]

1

2

3

4

5

6

1.

Гара Яна*

328

40

128.00

33.70

2.

АИС Дружба

365

19

117.20

22.32

3.

АИС Павлово

365

37

169.64

31.46

4.

АИС Надежда

363

65

219.54

37.15

5.

АИС Хиподрума

363

43

226.32

31.96

6.

АИС Копитото

345

3

87.60

13.86

7.

АИС Младост

358

30

159.40

29.94

* Поради технически причини няма данни от пункт Гара Яна в периода 15.07-29.07.2019 г., 19.08 - 31.09. 2019 г., 01.09- 08.09.2019 г.

 

- 245 пъти за 2020 г.

№

Пункт

Брой регистрирани данни Бр. 24ч.- концентрации

Брой превишения на ПС за СДН [50 μg /m3 ]

Максимална измерена средноденонощна концентрация [ μg /m3]

Средна концентрация за периода (СГК) [ μg /m3]

1

2

3

4

5

6

1.

Гара Яна

338

47

160.90

32.97

2.

АИС Дружба

366

11

85.62

19.91

3.

АИС Павлово

362

48

152.59

29.99

4.

АИС Надежда

353

58

218.27

34.71

5.

АИС Хиподрума

357

48

143.31

30.67

6.

АИС Копитото***

321

5

101.86

12.49

7.

АИС Младост*

310

41

140.31

29.92

 

* Поради технически причини няма данни от АИС София - Младост за периода 04.04 - 06.04.2020 г., 24.05 - 26.05.2020 г.; 19.07 - 28.07.2020 г., 10.08 - 17.08.2020 г., 24.09 - 30.09.2020 г.

** Поради технически причини няма данни от пункт Гара Яна за периода 27.07 - 10.08.2020 г., 01.09 - 13.09.2020 г. ***Поради технически причини няма данни за пункт София - Копитото за периода 01.07 - 04.08.2020 г;

*** Поради технически причини няма данни от АИС София - Копитото за периода Данни от сайта на ИАОС - http://eea.government.bg/bg/dokladi/Godishen-bul-KAV-18/view

 

Така по време на периода на действие на ПКАВ 2015-2020 допустимия брой превишения годишно е бил надхвърлян почти всяка година в почти всички пунктове за измерване на ФПЧ10[26].

От таблиците за извършените измервания, предоставени от ИАОС (л. 2388 и следващите от том X до XXVIII), се установяват конкретните периоди, в които това се е случвало. Така се установява, че по време на ПКАВ 2015-2020 г. е имало значителни превишения в няколко поредни дни, от които по значими (които са били регистрирани големи превишения във всички или почти всички АИС) са:

1. през м.януари 2015 г. :

 

Гара Яна

Дружба

Надежда

Орлов мост (до 01.10.2015) Младост (след 01.10.2015)

Павлово

Хиподрума

07 януари 2015 г.

89,30

27,83

25,38

28,24

31,06

26,53

 

08 януари 2015 г.

107,40

 

83,72

126,56

129,36

111,96

 

09 януари 2015 г.

70,60

 

159,38

206,12

160,78

198,78

 

13 януари 2015 г.

73,60

89,95

81,57

106,04

112,69

113,09

 

14 януари 2015 г.

114,90

 

197,47

256,26

204,50

 

 

15 януари 2015 г.

 

185,02

147,33

175,30

79,91

 

 

16 януари 2015 г.

65,30

113,42

116,77

151,23

124,13

 

 

17 януари 2015 г.

83,00

186,25

160,56

220,52

144,52

 

 

18 януари 2015 г.

115,00

169,78

203,94

279,44

245,80

 

 

19 януари 2015 г.

65,40

116,30

165,27

133,25

80,89

 

 

20 януари 2015 г.

51,90

77,08

83,38

109,23

100,25

 

 

21 януари 2015 г.

36,20

86,33

89,44

110,70

98,50

 

 

22 януари 2015 г.

31,50

40,68

39,39

54,95

65,90

 

 

2. през м. февруари 2015 г. :

                                                                                                                                                                            

 

Гара Яна

Дружба

Надежда

Орлов мост (до 01.10.2015) Младост (след 01.10.2015)

Павлово

Хиподрума

 

12 февруари 2015 г.

59,40

43,53

41,32

56,10

57,67

46,62

 

13 февруари 2015 г.

86,70

105,40

105,38

 

116,17

120,78

 

14 февруари 2015 г.

48,40

142,58

123,24

 

138,78

170,42

 

15 февруари 2015 г.

21,60

50,85

59,67

 

85,22

71,79

 

16 февруари 2015 г.

18,60

53,64

48,64

 

65,29

64,54

 

19 февруари 2015 г.

56,30

50,48

46,74

 

38,79

44,24

 

20 февруари 2015 г.

64,10

70,13

43,09

 

55,15

54,26

 

21 февруари 2015 г.

47,70

55,21

67,05

 

89,81

92,27

 

22 февруари 2015 г.

73,30

68,64

62,40

 

101,49

92,71

 

23 февруари 2015 г.

63,80

52,23

74,85

 

80,62

92,42

 

24 февруари 2015 г.

25,40

33,43

48,73

61,67

53,81

48,48

3. през м. ноември 2015 г.:

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост (след 01.10.2015)

Павлово

Хиподрума

02 ноември 2015 г.

87,60

67,87

67,23

64,10

 

67,23

03 ноември 2015 г.

92,70

87,02

99,39

69,51

87,83

112,82

04 ноември 2015 г.

129,30

108,95

103,32

69,64

86,83

121,83

05 ноември 2015 г.

138,30

111,03

99,29

78,77

85,69

117,74

06 ноември 2015 г.

124,10

119,02

69,79

104,25

84,08

96,78

07 ноември 2015 г.

186,50

94,52

59,68

92,93

80,85

93,53

08 ноември 2015 г.

46,80

77,51

60,46

62,62

49,88

64,33

12 ноември 2015 г.

115,80

57,68

25,20

31,88

21,00

29,04

13 ноември 2015 г.

56,00

50,30

38,35

32,53

35,75

51,53

14 ноември 2015 г.

27,90

57,97

37,09

40,86

42,86

49,57

15 ноември 2015 г.

78,90

58,25

43,66

38,67

58,00

53,08

16 ноември 2015 г.

53,50

44,20

35,44

34,01

31,40

42,93

17 ноември 2015 г.

89,50

66,56

50,37

44,90

65,65

75,53

18 ноември 2015 г.

81,30

86,04

67,52

68,04

88,96

108,54

19 ноември 2015 г.

164,40

75,08

55,04

53,59

54,74

66,40

20 ноември 2015 г.

52,70

107,64

56,59

 

62,01

80,13

21 ноември 2015 г.

149,80

43,52

18,58

26,51

20,17

23,27

 

4. през м. декември 2015 г.:

Гара Яна

Дружба

Надежда

Орлов мост (до 01.10.2015) Младост (след 01.10.2015)

Павлово

Хиподрума

02 декември 2015 г.

112,10

16,71

14,33

16,16

11,22

13,71

03 декември 2015 г.

69,70

45,62

23,31

23,86

37,05

23,10

04 декември 2015 г.

52,20

51,13

32,95

53,60

80,61

62,71

05 декември 2015 г.

111,30

102,85

51,42

88,30

58,77

69,88

06 декември 2015 г.

33,50

74,39

52,54

77,04

109,47

96,17

07 декември 2015 г.

34,90

102,45

51,25

87,78

146,98

118,57

08 декември 2015 г.

39,30

71,35

49,20

58,49

94,82

66,95

09 декември 2015 г.

22,70

59,74

44,94

32,55

69,74

46,19

12 декември 2015 г.

72,20

44,60

23,82

36,05

35,81

32,74

13 декември 2015 г.

89,50

94,49

89,58

84,04

100,69

108,97

14 декември 2015 г.

51,60

135,64

88,90

88,78

82,16

102,56

15 декември 2015 г.

47,00

106,60

77,99

71,42

98,01

127,57

16 декември 2015 г.

59,60

117,15

71,16

87,76

74,13

75,42

17 декември 2015 г.

60,80

51,75

16,60

41,97

32,51

30,89

18 декември 2015 г.

77,80

79,86

57,83

82,48

131,69

100,14

19 декември 2015 г.

69,80

159,44

88,89

130,84

158,56

134,59

20 декември 2015 г.

66,10

119,12

71,04

135,63

135,16

138,59

21 декември 2015 г.

49,90

106,83

77,60

107,32

157,77

145,84

22 декември 2015 г.

148,20

89,43

57,83

60,09

86,32

76,37

23 декември 2015 г.

50,30

122,38

128,64

77,85

137,70

154,78

24 декември 2015 г.

92,00

180,27

146,94

160,86

145,95

245,27

25 декември 2015 г.

108,00

148,35

92,90

138,06

100,58

178,32

26 декември 2015 г.

50,00

84,98

57,06

84,41

78,00

82,16

27 декември 2015 г.

47,10

86,06

58,45

78,33

137,67

121,73

28 декември 2015 г.

65,80

107,96

76,35

 

181,86

161,53

29 декември 2015 г.

85,30

102,07

65,80

73,85

102,73

92,58

 

5. през м. януари 2016 г.:

Гара Яна

Дружба

Надежда

Орлов мост (до 01.10.2015) Младост (след 01.10.2015)

Павлово

Хиподрума

01 януари 2016 г.

84,20

89,23

86,05

81,58

166,51

141,03

02 януари 2016 г.

104,60

63,44

36,35

52,01

48,54

46,96

03 януари 2016 г.

39,70

41,09

69,58

34,03

33,20

32,52

04 януари 2016 г.

41,90

82,08

51,88

83,86

94,89

94,63

05 януари 2016 г.

72,00

104,66

90,36

98,88

179,61

132,42

06 януари 2016 г.

33,00

69,34

62,76

68,09

137,19

91,67

07 януари 2016 г.

29,00

45,62

28,30

38,16

35,53

33,62

08 януари 2016 г.

34,40

28,70

16,17

25,08

14,02

21,43

09 януари 2016 г.

103,00

78,41

85,46

78,42

116,28

113,08

10 януари 2016 г.

91,90

175,29

193,42

122,86

181,47

216,96

11 януари 2016 г.

74,10

56,36

64,99

41,94

30,35

37,28

12 януари 2016 г.

49,00

41,65

23,11

25,90

30,59

21,77

13 януари 2016 г.

50,80

69,05

46,15

56,72

51,15

50,15

14 януари 2016 г.

44,40

42,20

30,94

29,51

46,05

38,52

15 януари 2016 г.

41,20

41,99

30,65

42,67

62,23

47,32

16 януари 2016 г.

44,20

19,80

13,53

23,26

22,81

25,45

17 януари 2016 г.

 

19,03

13,45

16,15

 

15,23

18 януари 2016 г.

38,80

26,78

19,08

23,13

 

22,77

19 януари 2016 г.

80,00

54,56

37,02

46,51

60,82

62,24

20 януари 2016 г.

160,80

 

 

 

 

 

21 януари 2016 г.

146,40

 

 

 

 

 

22 януари 2016 г.

79,30

37,29

33,24

39,17

34,75

36,85

23 януари 2016 г.

118,70

175,01

105,82

141,19

154,50

169,15

24 януари 2016 г.

146,10

287,46

191,24

 

313,48

329,40

25 януари 2016 г.

98,80

163,45

90,32

 

58,89

72,66

26 януари 2016 г.

78,10

59,95

56,34

54,12

41,80

45,97

27 януари 2016 г.

113,10

97,19

94,06

79,48

120,70

109,20

28 януари 2016 г.

100,70

149,10

114,22

105,17

109,87

143,98

29 януари 2016 г.

78,80

77,14

63,24

53,09

66,34

66,95

30 януари 2016 г.

50,10

67,19

40,76

49,32

42,93

46,21

31 януари 2016 г.

67,20

91,37

78,64

81,00

54,85

75,51

 

6. Февруари 2016 г.

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Хиподрума

01 февруари 2016 г.

24,30

35,07

18,01

24,63

12,04

19,92

02 февруари 2016 г.

46,00

62,33

50,88

44,30

65,76

58,85

03 февруари 2016 г.

45,10

65,16

65,84

51,58

43,75

56,12

04 февруари 2016 г.

23,40

23,57

19,52

25,44

29,41

22,77

05 февруари 2016 г.

31,00

27,73

18,72

22,27

27,61

20,07

06 февруари 2016 г.

51,80

28,03

24,61

25,40

25,94

23,26

07 февруари 2016 г.

39,60

46,75

40,43

41,50

75,50

62,21

08 февруари 2016 г.

54,20

87,42

64,93

93,87

105,52

125,58

09 февруари 2016 г.

79,10

106,55

98,96

107,33

112,29

125,46

10 февруари 2016 г.

18,00

46,43

31,75

56,57

50,19

51,55

11 февруари 2016 г.

26,80

26,56

12,32

 

18,79

15,36

12 февруари 2016 г.

49,90

44,87

34,57

42,44

42,82

36,80

13 февруари 2016 г.

24,70

26,21

20,09

 

40,30

42,79

14 февруари 2016 г.

32,60

13,31

16,90

 

8,81

12,03

15 февруари 2016 г.

50,80

43,53

27,96

 

22,95

25,67

16 февруари 2016 г.

45,40

62,16

41,58

67,45

75,88

71,27

17 февруари 2016 г.

50,90

58,67

48,90

51,51

68,03

71,63

18 февруари 2016 г.

50,10

26,50

22,42

28,21

30,25

31,64

19 февруари 2016 г.

45,40

38,17

16,88

33,28

40,19

28,42

20 февруари 2016 г.

44,10

25,10

16,21

24,84

18,69

22,95

21 февруари 2016 г.

36,90

32,44

21,66

30,62

17,65

23,40

22 февруари 2016 г.

48,60

45,11

52,45

35,72

48,66

45,11

23 февруари 2016 г.

49,20

57,58

60,87

43,57

58,70

65,14

24 февруари 2016 г.

19,60

26,97

17,08

29,85

29,07

36,15

25 февруари 2016 г.

25,60

30,74

22,18

26,33

28,26

25,38

26 февруари 2016 г.

27,10

28,68

20,48

28,15

38,26

33,28

27 февруари 2016 г.

36,10

31,06

20,38

32,62

34,24

29,17

28 февруари 2016 г.

23,50

34,27

23,98

32,56

34,95

34,76

29 февруари 2016 г.

34,80

43,19

32,64

32,26

46,71

35,56

 

7. ноември 2016 г.

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Хиподрума

16 ноември 2016 г.

51,10

56,65

62,61

48,77

91,78

81,00

17 ноември 2016 г.

52,70

75,48

112,06

61,86

106,92

137,50

18 ноември 2016 г.

50,00

95,23

 

70,19

102,57

130,81

19 ноември 2016 г.

45,90

68,30

 

51,95

93,72

86,89

20 ноември 2016 г.

46,30

81,39

 

68,09

128,01

121,14

21 ноември 2016 г.

246,10

52,48

 

40,52

83,92

67,63

22 ноември 2016 г.

64,90

48,14

 

36,85

77,64

59,03

23 ноември 2016 г.

57,10

66,34

 

58,87

84,82

73,77

24 ноември 2016 г.

45,80

73,70

 

71,48

92,82

99,56

25 ноември 2016 г.

87,80

127,56

 

99,36

148,64

165,84

26 ноември 2016 г.

112,80

119,62

 

153,76

246,72

239,26

27 ноември 2016 г.

68,30

131,59

 

103,89

135,15

132,58

 

Декември 2016 г. :

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Хиподрума

04 декември 2016 г.

68,80

72,67

77,12

44,30

84,46

114,39

05 декември 2016 г.

36,60

86,79

90,05

48,16

129,14

122,33

06 декември 2016 г.

53,00

96,73

113,64

87,71

91,99

104,59

07 декември 2016 г.

55,90

53,60

52,17

54,31

52,50

58,49

08 декември 2016 г.

110,70

128,85

88,57

90,54

130,25

123,97

09 декември 2016 г.

52,90

95,57

111,34

72,64

89,27

107,08

10 декември 2016 г.

39,90

40,39

33,01

32,67

12,94

22,84

11 декември 2016 г.

65,30

62,94

113,67

60,70

100,92

104,31

12 декември 2016 г.

30,80

34,16

59,63

40,02

28,54

31,02

13 декември 2016 г.

39,20

22,05

 

19,91

22,80

20,26

14 декември 2016 г.

67,70

73,63

 

48,92

111,34

80,49

15 декември 2016 г.

78,00

36,88

54,96

37,68

36,34

45,73

16 декември 2016 г.

41,60

39,19

43,20

38,88

38,04

41,63

17 декември 2016 г.

70,40

52,83

45,66

43,55

63,33

48,95

18 декември 2016 г.

81,10

114,26

157,54

98,00

145,81

132,56

19 декември 2016 г.

104,30

128,87

 

95,14

212,57

190,59

20 декември 2016 г.

54,20

73,32

67,42

62,39

90,86

 

21 декември 2016 г.

49,10

43,03

35,22

39,72

49,27

 

22 декември 2016 г.

86,30

78,47

67,22

71,61

99,37

 

23 декември 2016 г.

38,30

60,21

55,59

63,64

95,46

 

24 декември 2016 г.

71,80

63,34

58,70

58,79

76,45

59,32

 

Януари 2017 г. :

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Хиподрума

01 януари 2017 г.

100,40

132,04

151,27

94,37

138,19

156,82

02 януари 2017 г.

137,40

143,12

212,58

118,80

227,40

266,00

03 януари 2017 г.

55,50

115,47

201,94

96,42

164,35

246,74

04 януари 2017 г.

49,50

53,67

65,92

46,81

59,51

60,86

05 януари 2017 г.

26,20

36,06

70,77

31,25

41,21

37,33

06 януари 2017 г.

43,10

23,05

28,18

19,48

18,97

19,01

07 януари 2017 г.

37,10

33,14

37,44

24,41

28,43

29,57

08 януари 2017 г.

41,10

24,96

33,37

21,87

24,80

26,80

09 януари 2017 г.

 

41,18

39,59

34,53

38,82

43,84

10 януари 2017 г.

69,10

43,62

50,73

38,83

49,71

46,26

11 януари 2017 г.

72,30

113,81

103,52

92,20

118,69

118,70

12 януари 2017 г.

78,40

146,60

163,27

133,56

118,70

116,71

13 януари 2017 г.

52,10

147,71

217,33

107,40

154,02

171,23

14 януари 2017 г.

36,80

28,07

26,89

28,76

27,75

26,85

15 януари 2017 г.

65,80

64,79

77,89

45,24

52,04

65,84

16 януари 2017 г.

12,90

70,74

117,09

30,96

56,63

67,02

17 януари 2017 г.

29,00

36,33

31,52

25,58

27,05

29,88

18 януари 2017 г.

48,40

31,93

26,32

24,79

22,42

24,54

19 януари 2017 г.

75,40

29,71

28,86

20,58

31,35

32,92

20 януари 2017 г.

172,60

85,93

76,99

90,19

117,56

113,55

21 януари 2017 г.

112,50

155,60

140,96

138,45

144,16

132,67

22 януари 2017 г.

63,80

115,98

110,37

110,40

143,60

139,81

23 януари 2017 г.

35,70

143,84

143,14

134,89

145,79

135,55

24 януари 2017 г.

77,30

52,07

60,25

50,23

71,66

61,44

25 януари 2017 г.

28,10

42,43

55,32

44,88

48,59

49,93

26 януари 2017 г.

83,10

62,53

51,90

44,17

48,34

47,33

27 януари 2017 г.

111,30

119,95

130,34

90,56

131,97

142,71

28 януари 2017 г.

76,40

196,48

271,84

202,44

263,74

314,54

29 януари 2017 г.

101,80

238,97

244,97

209,45

254,59

272,70

30 януари 2017 г.

19,90

70,89

158,72

50,27

120,09

127,57

31 януари 2017 г.

49,90

54,21

59,96

46,77

88,08

73,34

 

Февруари 2017 г. :

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Хиподрума

13 февруари 2017 г.

54,40

40,17

39,13

34,63

50,35

42,85

14 февруари 2017 г.

56,10

52,32

53,28

43,82

44,99

41,70

15 февруари 2017 г.

73,40

39,54

51,27

40,77

36,18

44,09

16 февруари 2017 г.

75,40

103,19

135,23

73,43

 

129,53

17 февруари 2017 г.

109,50

99,57

169,48

73,16

136,23

163,60

18 февруари 2017 г.

60,50

75,62

117,81

76,61

117,61

138,93

19 февруари 2017 г.

42,40

54,77

49,59

47,64

57,38

65,90

20 февруари 2017 г.

47,00

40,33

40,54

39,36

37,55

48,22

21 февруари 2017 г.

55,30

73,96

62,98

44,73

41,88

47,69

22 февруари 2017 г.

58,90

43,96

39,30

29,24

26,71

36,50

23 февруари 2017 г.

56,10

55,29

67,22

45,95

48,62

60,87

24 февруари 2017 г.

77,10

63,40

71,15

51,41

54,23

58,01

25 февруари 2017 г.

20,90

31,87

39,42

37,67

42,13

43,12

26 февруари 2017 г.

47,90

37,58

38,99

32,80

54,04

51,49

27 февруари 2017 г.

61,10

93,95

124,42

68,26

94,75

124,06

28 февруари 2017 г.

45,90

60,94

81,20

56,64

66,96

79,04

 

Октомври 2017 г. :

Гара Яна

Дружба

Надежда

 Младост

Павлово

Хиподрума

16 октомври 2017 г.

18,70

29,69

54,65

34,77

45,95

51,36

17 октомври 2017 г.

24,50

30,28

66,53

29,44

54,87

69,97

18 октомври 2017 г.

18,80

24,24

59,77

27,09

60,43

65,73

19 октомври 2017 г.

27,00

29,06

77,99

31,08

47,98

74,23

20 октомври 2017 г.

35,30

27,79

72,77

34,04

51,64

65,93

 

Ноември 2017 г.

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Хиподрума

02 ноември 2017 г.

36,40

38,19

119,51

37,48

74,07

82,58

03 ноември 2017 г.

31,20

32,68

94,13

45,34

72,32

70,14

04 ноември 2017 г.

32,30

18,69

40,84

28,60

43,50

43,86

05 ноември 2017 г.

28,20

24,90

71,71

34,59

48,25

42,71

06 ноември 2017 г.

33,10

21,75

59,39

24,17

56,26

38,41

07 ноември 2017 г.

26,20

25,09

58,00

33,08

47,61

43,02

08 ноември 2017 г.

27,60

21,61

49,55

 

36,93

34,74

09 ноември 2017 г.

37,60

27,47

52,06

 

46,37

47,11

10 ноември 2017 г.

35,70

34,81

85,44

 

60,25

70,63

11 ноември 2017 г.

40,50

38,50

75,77

54,05

75,46

76,44

12 ноември 2017 г.

21,90

24,93

55,91

35,79

41,24

35,95

13 ноември 2017 г.

18,20

23,25

54,76

38,13

44,77

62,22

14 ноември 2017 г.

25,10

23,92

50,50

38,11

49,57

51,73

23 ноември 2017 г.

44,60

37,41

110,72

55,83

75,90

112,69

24 ноември 2017 г.

56,60

50,35

173,06

56,62

94,61

108,97

25 ноември 2017 г.

35,90

39,19

113,36

57,51

91,28

92,41

26 ноември 2017 г.

35,00

56,22

98,45

78,80

87,26

81,46

27 ноември 2017 г.

26,80

16,12

 

27,40

32,97

20,76

28 ноември 2017 г.

38,30

14,79

 

20,51

17,04

20,28

29 ноември 2017 г.

76,70

58,69

130,46

99,96

117,35

132,00

30 ноември 2017 г.

21,20

62,17

169,17

116,46

136,04

140,76

 

Декември 2017 г.

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Хиподрума

08 декември 2017 г.

59,10

70,06

182,82

63,13

115,26

115,30

09 декември 2017 г.

14,20

33,27

136,34

43,41

56,85

66,11

10 декември 2017 г.

33,30

15,26

44,44

22,78

31,05

37,70

11 декември 2017г.

57,00

51,37

150,66

61,13

101,86

94,08

12 декември 2017 г.

63,60

45,79

145,95

44,96

48,94

41,77

13 декември 2017 г.

72,60

49,78

145,01

51,43

79,88

81,09

14 декември 2017 г.

27,80

29,29

37,05

41,09

48,66

34,77

15 декември 2017 г.

17,00

44,20

 

57,29

68,14

53,56

 

25 декември 2017 г.

 

25,12

53,92

35,90

58,26

66,24

26 декември 2017 г.

 

64,30

02,38

68,88

108,08

122,91

27 декември 2017 г.

21,60

48,37

97,41

71,69

95,11

99,22

28 декември 2017 г.

15,10

23,50

30,25

33,84

51,75

35,85

 

Януари 2018 г.

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Хиподрума

01 януари 2018 г.

 

82,09

184,85

114,88

199,41

234,93

02 януари 2018 г.

42,40

63,42

94,21

80,42

90,00

95,96

03 януари 2018 г.

75,60

16,08

21,28

22,07

31,02

21,53

04 януари 2018 г.

49,70

24,30

25,56

40,30

35,71

31,29

05 януари 2018 г.

77,90

49,18

99,56

66,78

107,77

116,41

06 януари 2018 г.

113,50

 

147,12

95,81

120,09

157,12

07 януари 2018 г.

25,10

68,54

153,47

61,57

116,39

128,79

08 януари 2018 г.

43,70

105,33

186,95

134,73

193,86

234,80

09 януари 2018 г.

12,20

80,88

128,69

129,04

192,82

209,33

 

19 януари 2018 г.

53,80

35,31

50,43

41,05

71,65

67,92

20 януари 2018 г.

30,30

23,92

44,02

47,79

69,30

71,25

25 януари 2018 г.

83,00

72,86

110,61

109,05

129,96

142,09

26 януари 2018 г.

93,10

129,58

139,20

233,23

206,70

240,90

27 януари 2018 г.

126,10

148,52

160,33

259,01

223,60

244,86

28 януари 2018 г.

104,00

117,56

157,94

217,68

160,74

254,96

29 януари 2018 г.

56,70

42,07

35,17

54,60

42,43

40,84

 

Февруари 2018 г.

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Хиподрума

16 февруари 2018 г.

15,80

41,18

50,79

62,30

64,57

59,89

17 февруари 2018 г.

37,80

42,23

54,33

67,09

68,86

73,46

18 февруари 2018 г.

40,70

32,37

55,85

59,92

79,93

67,16

 

ноември 2018 г.

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Хиподрума

09 ноември 2018 г.

40,40

33,74

56,69

37,50

62,05

49,40

10 ноември 2018 г.

35,50

38,97

69,15

40,10

69,21

56,11

11 ноември 2018 г.

54,00

35,62

90,08

44,77

63,42

69,72

12 ноември 2018 г.

43,50

56,78

112,70

54,95

84,86

95,58

13 ноември 2018 г.

42,40

50,10

98,77

53,27

78,06

65,32

14 ноември 2018 г.

48,10

42,55

74,93

51,69

65,48

57,91

 

Декември 2018 г.

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Хиподрума

01 декември 2018 г.

104,50

70,79

118,91

91,76

111,34

138,91

02 декември 2018 г.

125,10

116,61

216,66

199,17

166,89

218,88

03 декември 2018 г.

85,90

156,78

248,98

255,96

199,02

234,20

04 декември 2018 г.

138,60

85,17

165,55

157,51

175,87

181,75

05 декември 2018 г.

30,00

43,21

105,02

62,68

 

61,59

06 декември 2018 г.

58,10

27,44

37,43

37,73

39,32

37,55

07 декември 2018 г.

91,00

50,78

115,86

78,18

101,35

96,69

08 декември 2018 г.

81,00

71,34

202,57

118,89

184,76

198,20

09 декември 2018 г.

35,90

30,31

48,28

54,60

56,89

58,03

 

20 декември 2018 г.

59,20

42,67

85,49

84,25

112,46

95,69

21 декември 2018 г.

121,20

56,87

103,87

115,77

162,61

133,21

22 декември 2018 г.

146,70

99,35

168,38

179,97

240,24

208,36

23 декември 2018 г.

38,50

48,64

97,88

77,62

60,58

73,28

 

Януари 2019 г.

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Хиподрума

17 януари 2019 г.

128,00

55,47

140,67

67,84

96,05

94,86

18 януари 2019 г.

108,10

100,10

171,01

128,76

169,64

197,96

19 януари 2019 г.

56,90

64,35

189,82

90,75

129,24

138,90

 

27 януари 2019 г.

46,50

32,24

72,44

 

67,52

62,75

28 януари 2019 г.

25,30

51,30

83,70

 

71,27

78,65

29 януари 2019 г.

28,20

51,09

90,29

66,80

93,67

93,54

 

Февруари 2019 г.

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Хиподрума

09 февруари 2019 г.

59,50

26,71

66,64

39,95

41,70

45,43

10 февруари 2019 г.

49,30

37,56

80,74

39,68

75,57

66,22

11 февруари 2019 г.

59,50

38,97

71,69

56,14

57,46

55,76

 

18 февруари 2019 г.

65,70

50,04

94,48

62,21

68,09

81,46

19 февруари 2019 г.

55,40

40,70

92,30

46,76

72,51

76,86

20 февруари 2019 г.

61,70

38,94

69,58

56,48

52,81

62,84

 

Октомври 2019 г.

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Хиподрума

17 октомври 2019 г.

40,30

28,18

53,90

35,96

46,51

54,44

18 октомври 2019 г.

42,20

30,72

54,90

34,68

44,46

55,53

19 октомври 2019 г.

33,90

27,02

51,45

36,37

43,30

46,04

20 октомври 2019 г.

49,60

29,45

49,89

41,11

42,61

49,81

21 октомври 2019 г.

49,50

35,94

69,09

39,75

49,45

57,63

22 октомври 2019 г.

47,40

32,74

64,41

39,55

55,24

59,33

23 октомври 2019 г.

49,20

27,79

60,73

34,88

54,46

57,95

24 октомври 2019 г.

28,50

33,74

56,57

36,39

48,26

56,23

25 октомври 2019 г.

45,50

30,50

68,04

38,26

51,29

63,69

26 октомври 2019 г.

44,60

26,73

56,95

35,03

45,98

52,06

27 октомври 2019 г.

12,90

30,08

62,45

43,16

40,09

50,08

28 октомври 2019 г.

39,80

43,82

70,94

53,96

54,21

58,10

29 октомври 2019 г.

47,30

56,28

111,87

72,08

80,32

88,10

30 октомври 2019 г.

33,40

55,47

127,49

106,34

102,48

105,09

 

Декември 2019 г.

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Хиподрума

05 декември 2019 г.

57,40

50,62

72,70

87,93

93,80

 

06 декември 2019 г.

45,80

54,03

124,27

100,40

142,07

 

07 декември 2019 г.

65,10

54,70

111,25

92,83

143,04

115,04

08 декември 2019 г.

 

60,83

149,40

91,49

106,19

110,98

09 декември 2019 г.

36,00

46,21

97,87

92,16

127,03

106,69

10 декември 2019 г.

42,50

50,46

90,77

101,35

150,90

111,79

11 декември 2019 г.

40,30

35,00

58,21

54,60

84,73

70,73

 

16 декември 2019 г.

56,10

71,72

141,44

72,83

66,99

86,72

17 декември 2019 г.

65,10

70,07

172,88

78,46

97,82

132,16

18 декември 2019 г.

74,90

105,10

201,24

127,38

135,68

175,98

19 декември 2019 г.

86,40

117,20

219,54

159,40

161,08

226,32

20 декември 2019 г.

55,20

68,19

170,12

92,30

96,55

124,23

 

Януари 2020 г.

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Хиподрума

08 януари 2020 г.

60,60

26,23

43,15

38,99

46,87

43,82

09 януари 2020 г.

132,50

54,50

64,75

66,49

85,58

63,86

10 януари 2020 г.

73,50

69,78

164,94

98,99

108,81

120,00

11 януари 2020 г.

56,40

48,83

145,48

80,60

36,45

60,21

12 януари 2020 г.

62,10

30,47

72,96

51,28

71,02

60,30

13 януари 2020 г.

50,20

33,89

60,86

52,16

52,58

64,06

14 януари 2020 г.

81,00

38,81

98,03

68,54

71,41

76,51

15 януари 2020 г.

40,50

35,28

85,61

63,47

118,90

104,84

16 януари 2020 г.

41,70

37,42

68,74

73,41

99,95

95,28

17 януари 2020 г.

24,80

33,01

50,34

54,25

68,18

60,96

 

21 януари 2020 г.

59,40

24,57

39,40

36,74

32,17

32,51

22 януари 2020 г.

74,70

41,05

45,10

57,13

85,99

59,77

23 януари 2020 г.

56,30

22,92

39,21

39,01

38,12

41,88

24 януари 2020 г.

84,30

48,61

116,54

58,90

85,18

77,79

25 януари 2020 г.

69,20

48,67

138,83

72,63

79,24

116,15

26 януари 2020 г.

64,80

41,83

97,98

68,43

89,39

86,64

27 януари 2020 г.

41,60

37,30

78,39

57,16

63,00

66,79

 

Февруари 2020 г.

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Хиподрума

08 февруари 2020 г.

80,60

33,12

 

31,49

26,63

27,63

09 февруари 2020 г.

33,00

49,28

 

 

102,00

95,42

10 февруари 2020 г.

64,10

66,50

 

 

101,69

123,69

 

Март 2020 г.

27 март 2020 г.

54,20

71,95

108,61

100,82

97,77

95,45

28 март 2020 г.

160,90

82,55

137,41

136,88

130,54

131,77

29 март 2020 г.

61,80

48,32

83,37

73,01

66,07

74,46

30 март 2020 г.

46,80

32,56

59,38

52,40

50,85

54,61

 

Май 2020 г.

14 май 2020 г.

59,00

27,66

43,67

39,94

41,44

36,41

15 май 2020 г.

103,60

48,97

73,64

64,54

54,89

54,55

16 май 2020 г.

61,70

37,16

73,35

63,95

62,04

56,82

17 май 2020 г.

57,20

36,96

60,29

50,81

46,57

47,46

18 май 2020 г.

85,30

31,76

53,68

46,39

47,72

44,30

 

Ноември 2020 г.

23 ноември 2020 г.

 

36,41

95,38

56,60

73,46

85,42

24 ноември 2020 г.

 

30,50

58,79

50,83

44,49

43,94

25 ноември 2020 г.

 

45,61

104,13

75,55

110,39

87,79

26 ноември 2020 г.

 

56,21

92,07

115,97

152,59

126,05

27 ноември 2020 г.

 

77,13

136,95

140,31

138,50

140,81

28 ноември 2020 г.

 

85,62

218,27

90,77

100,39

143,31

29 ноември 2020 г.

 

58,38

132,72

93,81

64,14

83,34

 

По отношение на средногодишната концентрация на ФПЧ10 се установява, че същата е била превишавана в началото на периода във всички пунктове на територията на СО без „Гара Яна” и „Копитото”, а в края му (за 2019 г. и 2020 г.) тази концентрация не е била превишавана в нито един от пунктовете[27].

По отношение на ФПЧ 2,5, заключението потвърждава вече установеното, че единствените два пункта на територията на СО, които измерват ФПЧ 2,5 са „Копитото” и „Хиподрума”, като пункт „Копитото” се намира значително над територията на града, поради което измерва фоновото замърсяване. От таблиците към отговора на първа задача обаче се установява, че двата пункта не са измервали непрекъснато този замърсител като в различни периоди и двата или единият от тях не е работел поради технически причини. Така за около 1/3 от всяка от годините липсват данни, а за 2020 г. сумарно двата пункта са извършили 307 регистрации на 24 часови данни (247 за пункт „Копитото” и само 63 за „Хиподрума).

В заключението не са посочени дни с установено значително високи концентрации на ФПЧ 2,5. Такива са концентрациите от над 25 микрограма на кубичен метър за 24 часа (вж. СМЕ на д-р С., л. 1692, том VIII). За да се установят такива не може да се ползват данните на СРЗИ, тъй като видно от експертизата е, че инспекцията прави проби за показателите на фините прахови частици за период от 24 часа, само веднъж седмично и то на един единствен пункт - „Цар Симеон” (извършвани са по около 40 анализа годишно за ФЧП10 и ФЧП2,5). Периоди със значителни концентрации на ФПЧ2,5 в атмосферния въздух се установяват от представените данни от ИАОС, приложени към заключението на вещите лица (л. 2388 и следващите от том X до XXVIII):

 

Януари 2015 г.

 

Февруари 2015 г.

01 януари 2015 г.

46,18

02 януари 2015 г.

32,80

03 януари 2015 г.

36,01

04 януари 2015 г.

36,87

 

08 януари 2015 г.

92,40

09 януари 2015 г.

155,18

 

13 януари 2015 г.

95,92

14 януари 2015 г.

205,02

15 януари 2015 г.

116,62

16 януари 2015 г.

111,62

17 януари 2015 г.

156,82

18 януари 2015 г.

232,01

19 януари 2015 г.

80,02

20 януари 2015 г.

72,63

21 януари 2015 г.

61,75

22 януари 2015 г.

38,74

11 февруари 2015 г.

25,94

12 февруари 2015 г.

34,84

13 февруари 2015 г.

92,85

14 февруари 2015 г.

130,83

15 февруари 2015 г.

52,79

16 февруари 2015 г.

48,37

 

19 февруари 2015 г.

31,15

20 февруари 2015 г.

36,96

21 февруари 2015 г.

59,25

22 февруари 2015 г.

62,16

23 февруари 2015 г.

61,70

24 февруари 2015 г.

28,13

Март 2015 г.

 

Ноември 2015 г.

 

10 март 2015 г.

39,73

11 март 2015 г.

48,17

12 март 2015 г.

33,03

13 март 2015 г.

20,01

14 март 2015 г.

29,45

15 март 2015 г.

32,85

16 март 2015 г.

23,54

17 март 2015 г.

16,07

18 март 2015 г.

19,72

19 март 2015 г.

34,47

20 март 2015 г.

15,83

21 март 2015 г.

27,05

22 март 2015 г.

47,59

23 март 2015 г.

28,90

24 март 2015 г.

29,49

25 март 2015 г.

42,33

26 март 2015 г.

32,57

02 ноември 2015 г.

33,48

03 ноември 2015 г.

46,88

04 ноември 2015 г.

43,16

05 ноември 2015 г.

41,42

06 ноември 2015 г.

34,87

07 ноември 2015 г.

31,99

 

13 ноември 2015 г.

36,49

14 ноември 2015 г.

26,96

15 ноември 2015 г.

37,35

 

17 ноември 2015 г.

50,53

18 ноември 2015 г.

65,37

19 ноември 2015 г.

34,53

20 ноември 2015 г.

46,88

Декември 2015 г.

 

Януари 2016 г.

 

04 декември 2015 г.

43,68

05 декември 2015 г.

45,66

06 декември 2015 г.

61,78

07 декември 2015 г.

61,47

08 декември 2015 г.

37,07

09 декември 2015 г.

31,52

10 декември 2015 г.

25,68

 

13 декември 2015 г.

81,71

14 декември 2015 г.

67,34

15 декември 2015 г.

86,02

16 декември 2015 г.

49,58

 

18 декември 2015 г.

74,22

19 декември 2015 г.

94,30

20 декември 2015 г.

77,52

21 декември 2015 г.

71,03

22 декември 2015 г.

39,56

23 декември 2015 г.

112,06

24 декември 2015 г.

173,80

25 декември 2015 г.

120,73

26 декември 2015 г.

46,00

27 декември 2015 г.

66,20

28 декември 2015 г.

78,11

29 декември 2015 г.

58,64

01 януари 2016 г.

114,02

02 януари 2016 г.

27,32

 

04 януари 2016 г.

84,64

05 януари 2016 г.

104,10

06 януари 2016 г.

64,71

 

09 януари 2016 г.

93,05

10 януари 2016 г.

168,81

 

13 януари 2016 г.

39,06

14 януари 2016 г.

26,74

15 януари 2016 г.

30,53

 

19 януари 2016 г.

59,14

20 януари 2016 г.

204,26

21 януари 2016 г.

226,39

 

23 януари 2016 г.

118,32

24 януари 2016 г.

195,38

25 януари 2016 г.

48,58

26 януари 2016 г.

32,21

27 януари 2016 г.

88,35

28 януари 2016 г.

107,03

29 януари 2016 г.

48,12

30 януари 2016 г.

36,31

31 януари 2016 г.

56,28

Февруари 2015 г.

 

Ноември 2016 г.

 

07 февруари 2016 г.

47,18

08 февруари 2016 г.

92,94

09 февруари 2016 г.

84,99

10 февруари 2016 г.

29,46

16 ноември 2016 г.

30,64

17 ноември 2016 г.

48,96

18 ноември 2016 г.

45,30

19 ноември 2016 г.

33,55

20 ноември 2016 г.

46,59

 

23 ноември 2016 г.

25,50

24 ноември 2016 г.

30,64

25 ноември 2016 г.

45,36

26 ноември 2016 г.

90,18

27 ноември 2016 г.

52,78

Декември 2016 г.

 

Януари 2016 г.

 

04 декември 2016 г.

53,96

05 декември 2016 г.

57,18

06 декември 2016 г.

50,95

 

18 декември 2016 г.

62,49

19 декември 2016 г.

88,02

20 декември 2016 г.

32,22

 

22 декември 2016 г.

35,00

23 декември 2016 г.

40,62

24 декември 2016 г.

42,90

31 декември 2016 г.

28,80

01 януари 2017 г.

101,62

02 януари 2017 г.

177,78

03 януари 2017 г.

177,42

04 януари 2017 г.

41,58

05 януари 2017 г.

28,10

 

09 януари 2017 г.

30,19

10 януари 2017 г.

33,54

11 януари 2017 г.

86,45

12 януари 2017 г.

82,28

13 януари 2017 г.

125,84

Януари – февруари 2016 г.

 

Октомври и Ноември 2016 г.

 

20 януари 2017 г.

78,56

21 януари 2017 г.

86,49

22 януари 2017 г.

93,37

23 януари 2017 г.

86,24

24 януари 2017 г.

46,46

25 януари 2017 г.

36,98

26 януари 2017 г.

34,69

27 януари 2017 г.

103,21

28 януари 2017 г.

224,75

29 януари 2017 г.

223,38

30 януари 2017 г.

81,78

31 януари 2017 г.

53,86

01 февруари 2017 г.

158,85

02 февруари 2017 г.

261,30

03 февруари 2017 г.

221,41

04 февруари 2017 г.

51,74

05 февруари 2017 г.

38,27

 

13 февруари 2017 г.

26,40

14 февруари 2017 г.

28,67

15 февруари 2017 г.

31,77

16 февруари 2017 г.

83,25

17 февруари 2017 г.

103,08

18 февруари 2017 г.

92,63

19 февруари 2017 г.

50,23

20 февруари 2017 г.

36,86

21 февруари 2017 г.

34,08

 

26 февруари 2017 г.

32,28

27 февруари 2017 г.

72,31

28 февруари 2017 г.

37,21

17 октомври 2017 г.

32,12

18 октомври 2017 г.

31,12

19 октомври 2017 г.

34,93

20 октомври 2017 г.

32,64

21 октомври 2017 г.

25,90

22 октомври 2017 г.

33,25

 

02 ноември 2017 г.

49,67

03 ноември 2017 г.

44,36

04 ноември 2017 г.

28,96

05 ноември 2017 г.

29,43

06 ноември 2017 г.

27,34

07 ноември 2017 г.

28,52

 

09 ноември 2017 г.

30,31

10 ноември 2017 г.

44,16

11 ноември 2017 г.

50,84

 

23 ноември 2017 г.

67,33

24 ноември 2017 г.

72,15

25 ноември 2017 г.

63,18

26 ноември 2017 г.

58,25

 

29 ноември 2017 г.

113,82

30 ноемв2017 г.

127,71

Декември 2017 г.

Декември 2017 г. – януари 2018 г.

 

 

08 декември 2017 г.

77,46

09 декември 2017 г.

40,95

10 декември 2017 г.

31,10

11 декември 2017 г.

83,78

12 декември 2017 г.

32,82

13 декември 2017 г.

60,58

14 декември 2017 г.

25,75

15 декември 2017 г.

34,08

 

25 декември 2017 г.

44,38

26 декември 2017 г.

96,08

27 декември 2017 г.

81,95

28 декември 2017 г.

27,93

 

 

31 декември 2017 г.

58,09

01 януари 2018 г.

185,25

02 януари 2018 г.

77,79

 

05 януари 2018 г.

82,11

06 януари 2018 г.

117,54

07 януари 2018 г.

101,09

08 януари 2018 г.

194,64

09 януари 2018 г.

147,87

 

19 януари 2018 г.

40,04

20 януари 2018 г.

51,07

 

23 януари 2018 г.

35,79

24 януари 2018 г.

33,51

25 януари 2018 г.

114,62

26 януари 2018 г.

189,98

27 януари 2018 г.

194,69

28 януари 2018 г.

199,77

29 януари 2018 г.

32,06

30 януари 2018 г.

35,07

31 януари 2018 г.

38,83

Февруари – март 2018 г.

Октомври 2018 г.

27 февруари 2018 г.

30,68

28 февруари 2018 г.

32,53

01 март 2018 г.

57,63

02 март 2018 г.

69,31

 

10 март 2018 г.

39,20

11 март 2018 г.

38,93

12 март 2018 г.

26,11

19 октомври 2018 г.

26,13

20 октомври 2018 г.

28,95

21 октомври 2018 г.

28,94

22 октомври 2018 г.

25,75

23 октомври 2018 г.

25,30

Ноември 2018 г.

Ноември – декември 2018 г.

08 ноември 2018 г.

27,10

09 ноември 2018 г.

30,22

10 ноември 2018 г.

35,03

11 ноември 2018 г.

46,81

12 ноември 2018 г.

61,07

13 ноември 2018 г.

42,01

14 ноември 2018 г.

38,59

15 ноември 2018 г.

25,88

30 ноември 2018 г.

25,98

01 декември 2018 г.

95,32

02 декември 2018 г.

148,67

03 декември 2018 г.

120,23

04 декември 2018 г.

65,93

 

13 декември 2018 г.

36,20

14 декември 2018 г.

25,05

 

19 декември 2018 г.

31,39

20 декември 2018 г.

57,05

21 декември 2018 г.

74,06

22 декември 2018 г.

133,95

23 декември 2018 г.

52,80

Януари 2019 г.

Февруари 2019 г.

09 януари 2019 г.

27,34

10 януари 2019 г.

49,05

 

13 януари 2019 г.

29,25

14 януари 2019 г.

30,63

 

17 януари 2019 г.

54,35

18 януари 2019 г.

127,80

19 януари 2019 г.

91,37

20 януари 2019 г.

26,61

21 януари 2019 г.

25,67

 

27 януари 2019 г.

43,16

28 януари 2019 г.

56,11

29 януари 2019 г.

59,17

30 януари 2019 г.

25,17

02 февруари 2019 г.

40,44

03 февруари 2019 г.

26,76

04 февруари 2019 г.

25,68

 

10 февруари 2019 г.

37,28

11 февруари 2019 г.

31,83

 

18 февруари 2019 г.

41,56

19 февруари 2019 г.

37,60

20 февруари 2019 г.

32,81

Октомври 2019 г.

 

Ноември 2019 г.

17 октомври 2019 г.

25,96

18 октомври 2019 г.

25,83

19 октомври 2019 г.

25,25

20 октомври 2019 г.

25,03

21 октомври 2019 г.

30,12

22 октомври 2019 г.

30,21

23 октомври 2019 г.

28,99

24 октомври 2019 г.

26,79

25 октомври 2019 г.

25,34

 

28 октомври 2019 г.

30,94

29 октомври 2019 г.

44,05

30 октомври 2019 г.

63,85

14 ноември 2019 г.

27,91

15 ноември 2019 г.

27,37

16 ноември 2019 г.

34,36

 

 

Декември 2019 г.

Януари 2020 г.

02 декември 2019 г.

52,51

03 декември 2019 г.

31,67

 

13 декември 2019 г.

30,45

14 декември 2019 г.

25,25

15 декември 2019 г.

28,26

16 декември 2019 г.

60,96

09 януари 2020 г.

39,28

10 януари 2020 г.

71,12

11 януари 2020 г.

49,82

12 януари 2020 г.

45,22

13 януари 2020 г.

51,77

14 януари 2020 г.

46,79

15 януари 2020 г.

62,87

16 януари 2020 г.

52,46

17 януари 2020 г.

45,70

 

21 януари 2020 г.

26,44

22 януари 2020 г.

36,42

23 януари 2020 г.

34,24

24 януари 2020 г.

46,81

25 януари 2020 г.

75,02

26 януари 2020 г.

56,37

27 януари 2020 г.

47,70

Февруари 2020 г.

 

09 февруари 2020 г.

53,58

10 февруари 2020 г.

93,75

 

16 февруари 2020 г.

28,63

17 февруари 2020 г.

44,69

18 февруари 2020 г.

35,67

 

 

От отговора на втора задача на експертизата (л. 1788, том VIII) се установява, че съществува възможност за ограничаване емисиите на ФПЧ2,5 и ФПЧ10 в атмосферния въздух чрез прилагане мерките в чл.28а от ЗЧАВ. Според експертите, обаче, нормативната уредба не е достатъчно ясна по отношение на критериите за въвеждане на зони с ниски емисии, а освен това местните власти не са склонни да предприемат такива мерки, тъй като са непопулярни. Това становище (както по отношение на възможността за ограничаване емисиите на ФПЧ чрез прилагане мерките в чл.28а от ЗЧАВ, така и по отношение на склонността за приемане на такива мерки) експертите са изразили и при изслушването им в открито съдебно заседание (вж. протокола от осз от 19.07.2021 г. , л. 1892-1893, том VIII).

Въпреки че вещите лица не са дали категоричен отговор дали липсата на ПКАВ за периода 01.01.2015-29.05.2017 г. е довела до неефективност на действията на С.О. по отношение на КАВ (вж. отговора на 3-та задача от заключението, стр. 71-76 от експертизата), те са отчели, за приемането на ПКАВ се прави анализ на мерките в предишната програма и определяне на новите мерки за предстоящата програма. Така експертите разработващи програмата предлагат актуализация, продължаване, и надграждане на мерките, тъй като тя е продължение на предишната. Затова при изготвянето на ПКАВ 2015-2020 г. е извършен анализ на предходната програма, а първа стъпка при изготвянето на програмата е оценка на ефективността на мерките, прилагани в предишния период. Освен това, вещите лица са отбелязали, че е по-добре ако при изпълнението на мерките СО ползва и отчита актуални реални данни за периода, а не прилага мерки на база на изтеклата ПКАВ. От значение за ефективността на мерките е именно да направи анализ на силните и слабите страни от изпълнението на двете ПКАВ, за да може да определи по-ефективни и по-подходящи мерки по сектори при следващата ПКАВ. Експертите също така са отбелязали, че това би било по-ефективно за представяне на информация за стойността на показателите на ФПЧ10 и ФПЧ25 за обществеността, защото тя ще получи информация, която ще и помогне да се предпази от дискомфорт.

Ето защо съдът приема, че изготвянето на актуална ПКАВ, в която са анализирани мерките от предходната, е от значение за ефективността на предприетите действия за ограничаване на замърсяването и достигане на максимално малък брой превишения на допустимите концентрации на замърсители в атмосферния въздух.

От отговора на въпрос 3.1. (стр. 77 и следващите от заключението) се установява, че извършване оценка на съотношението между общото количество на емисиите и намалението на емисиите („спестените емисии”) от прилагането на всяка една мярка би могло да се окаже от значение за предвиждането на допълнителни мерки, които ще бъдат необходими с цел постигане на ПДК за показателя (стр. 78-79 от заключението). Според експертите такава оценка може да се постигне и при анализиране на комплекса от мерки предложени с КАВ. Според вещите лица има тенденция към намаляване на средномесечната концентрация във всички пунктове за мониторинг на територията на СО. Това показва, че приетите в Програмата за управление на КАВ и Плана за действие на С.О. мерки водят към общо подобряване на качеството на въздуха, но все още не е достигнат желания ефект за населението. Тенденция за намаляване на нивата на замърсяване се разкрива и при сравняване на наличните по делото данни за броя превишения за периода 2007-2020 г. (данните са събрани от ПКАВ 2011-2014, ПКАВ 2015-2020 и ПКАВ 2021-2026 и са обобщени от съдията-докладчик в табличен вид и под формата на фигури с оглед по-лесното възприемане извода на съда).

 

Брой дни с превишения

ФПЧ 10

пункт

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

2017

2018

2019

2020

1.

Гара Яна

124

99

23

43

131

104

43

49

74

98

55

34

40

47

2.

АИС Дружба

172

189

156

118

131

59

110

94

74

74

46

21

19

11

3.

АИС Павлово

193

156

120

106

119

67

80

87

70

60

65

62

37

48

4.

АИС Надежда

134

198

138

93

137

72

69

68

52

40

96

82

65

58

5.

АИС Хиподрума

120

140

98

86

106

80

72

81

58

59

71

55

43

48

 

 

 

 

От заключението се установява още, че оценка на ефективността от реализирането на всяка една мярка по отделно за показател ФПЧ10 може да се направи единствено на база математическо моделиране с дифузионен модел AERMOD, за да може резултатите да са сравними с тези от моделирането направено за 2014 г. и с това в ПКАВ 2015- 2020г. Получените стойности на приземните концентрации на ФПЧ10 по модела се сравняват с измерените концентрации в АИС за мониторинг на атмосферния въздух на територията на С.О.. Според вещите лица, обаче, тъй като емисиите не се измерват директно, а се определят чрез емисионни фактори на база идентифицираните нови или прекратени вече източници на прахови емисии в областта на моделирането, то за подобна оценка се изисква събиране и обработване на голям обем данни, което експертите не са направили и според тях не може да се направи в рамките на тяхното заключение. Освен това при отговора си на въпрос 3.2. експертите са заявили, че за всяка мярка или група от мерки за „автомобилен транспорт“ и „битово отопление“, които са най-големите източници на ФПЧ10, би могло да се направи индивидуална прогноза и да се предвидят мерки, както СО е направила в двете ПКАВ, но няма подход, чрез който да се направи количествена прогноза или оценка за приноса на конкретна мярка за намаляване на емисиите на ФПЧ10 и ФПЧ2,5.

Така според вещите лица, най-точна обща оценка за изпълнение на мерките в посочения срок се прави единствено по метода на сравнителния анализ на измерените концентрации на ФПЧ10 и ФПЧ2,5 от АИС на територията на СО за мониторинг на атмосферния въздух преди определяне на мерките и след евентуалното им изпълнение, сравнени с пределните стойности за средноденонощни и средногодишни норми за опазване на човешкото здраве по Наредба № 12 от 15 юли 2010 г.

На следващо място от заключението (отговора на въпрос 3.4, стр. 84 и следващите от заключението) както и от констатациите в Одитния Доклад 2010-2015 г. на сметната палата (л. 335 - 378, том II ) се установява, че в периода 2011-2014 г. със заповед на кмета на С.О. е създаден Програмен съвет, но не са определени отговорности и ред за извършване на наблюдение и контрол върху изпълнението на ПКАВ 2011 - 2014 г. и на кого и кога Програмният съвет трябва да докладва. От Програмния съвет не е осъществяван периодичен контрол при изпълнението на ПКАВ 2011 - 2014 г.”. За изпълнението на мерките в „ПКАВ 2011 — 2014 г.” са ангажирани много звена от структурата на администрацията на С.О. отдели и дирекции от направленията, от структурите и районните администрации на общината, общински и други предприятия, както и осъществяване на взаимодействие с външни структури. Отдел „Околна среда” към дирекции „Общински земи, гори, водни обекти и околна среда”, направление „Зелена система, екология и земеползване” осъществява мониторинга, координацията и комуникацията по изпълнение на политиката на С.О. в областта на опазване и управление на компонентите на околната среда и ПКАВ 2011-2014 г.”.

По отношение на това има ли създаден механизъм за отчет и анализ на изпълнението на планираните мерки и за ефекта от приложените мерки за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух, експертите са посочили като такъв приетия от СО Оперативен план за действие при превишаване на установените норми или алармени прагове на замърсители на атмосферния въздух при неблагоприятни метеорологични условия и други фактори на територията на С.О. (вж. отговора на въпрос 3.4, стр. 84 и следващите от заключението). Както беше посочено, обаче, този план почти не се различава от разработения през 2008 г. Затова той не е в състояние да изпълни задачата да отчита и анализира изпълнение на планираните мерки и ефекта от тях по отношение на замърсяването на атмосферния въздух. Неговата цел е да се предвиди кой и кога следва да се задейства при създадено замърсяване на въздуха, което е такова, че може да доведе до увреждане на гражданите на територията на общината. Той не е пригоден да изпълнява задачата да анализира прилагани мерки за управление на КАВ. Такава цел имат по-скоро Програмите за КАВ, които Столичнае приемала. Като част от тях и вещите лица сочат отчетите на мерките, които СО е реализирала. Тези отчети на изпълнението на ПКАВ са годишни и на тримесечие. Експертите не са посочили в какво точно се изразява отчитането на мерките, но са дали източника, от който са установили наличието им – сайта на СО (https://www.sofia.bg/en/components-environment-air ). От него е видно, че тези отчети действително предоставят информация за етапа на изпълнение на предвидените в ПКАВ мерки. Те обаче не анализират изпълнението на мерките и дали очакваното намаляване на емисиите от съответната мярка е постигнато или не. Поради това съдът приема, че С.О. няма изработен механизъм за оценка на ефективността на всяка една мярка, която приема. Такива оценки не се съдържат и като част от анализите на предходните ПКАВ, които експертите, които разработват бъдещата програма, правят.

При отговора си на въпрос 3.5 експертите са посочили, че оценка за ползата от прилагането на всяка една мярка по отделно или на група мерки има значение само ако мярката е с определен срок. Според вещите няма значение как е направена оценката и анализа на мерките дали индивидуално на всяка мярка или на целия пакет от мерки, защото управлението на КАВ предполага извършването на комплекс от дейности, като анализ на емисионните източници, мерки за въздействие върху режима на работа на тези източници, съобразени с конкретните географски и метеорологични особености на района в които ще се прилагат, определяне на времеви период и състояние на атмосферния въздух след прилагането им. Съдът не възприема  заключението на вещите лица, в тази част. То противоречи на отговора им на следващия въпрос от заключението (въпрос 3.6, стр. 92 от заключението), в който експертите са посочили, че „За всяка мярка или група от мерки за „автомобилен транспорт“ и „битово отопление“, които са най-големите източници на ФПЧ10 е добре да се направи индивидуална прогноза и да се определи ефекта от тях, чрез математическо моделиране.”. Освен това извода на вещите лица по въпрос 3.5. противоречи и на правилата на логиката. При извършване на комплекс от дейности, които заедно са насочени към един и същ резултат, няма как да е едно и също дали се оценява всяка дейност поотделно или целия комплекс. Действително същественото е постигането на резултата, но в случая, за да се прецени дали всяка една дейност води или не до това, следва да се оцени тя индивидуално, доколкото е възможно. Това е особено необходимо в процесния случай, тъй като мерките за подобряване на КАВ отнемат изключително много финансов ресурс за дълъг период от време. Така от одита на сметната палата (л. 335 – 378, том II) е видно, че за изпълнението на 22 мерки от общо 52, предвидени в „ПКАВ 2011 - 2014 г.“ са изразходвани средства в размер на общо 612 935 491 лв. В ПКАВ 2021-2026 г. е заявено, че общата стойност на одобрените ключови инвестиционни проекти за намаляване на замърсяването от двата основни източника на емисии (транспорт и битово отопление) е 1 687 087 100 лв. (стр. 117 ПКАВ 2021-2026). Именно поради съдът приема, че е необходимо да се оценява ефективността на всяка една идентифицирана в ПКАВ мярка, както периодично, така и в края на изпълнението ѝ. Това не означава, че комплекса от мерки не следва също да бъде оценен.

Според вещите лица, обаче, индивидуална количествена оценка за приноса на конкретна мярка към намаляването на емисиите на (ФПЧ10 и ФПЧ2,5) не би могла да се направи тъй като няма подход, чрез който да се направи количествена прогноза или оценка за приноса на конкретна мярка за намаляване на емисиите на ФПЧ10 и ФПЧ2,5 (стр. 92 от заключението).

От отговора на вещите лица на следващия въпрос № 4 (стр. 92-95 от експертизата) се установява, че прогнозиране на превишаването на нормите за ФПЧ2,5 и ФПЧ10 в определени дни и през целия процесен период e било възможно. Това прогнозиране, обаче, зависи от използвания метод. Достоверността на прогнозата на химическото време зависи от множество фактори: точност на метеорологичната прогноза, достоверност на емисиите, природни и човешки фактори и др. Затова прогноза за повече от 1 - 2 дни напред не би била достатъчно достоверна. През 2017 г. CO e въвела такава система за очаквания потенциал на замърсяване с ФПЧ и тя се публикува на страницата на С.О..

Според вещите лица (вж. отговора по въпрос № 5 от заключението, стр. 96-100 от експертизата) в периода 2015-2016 г. не е бил налице риск за здравето на гражданите на С.О., и поради тази причина не е следвало да бъдат ограничавани последиците от проявлението на такъв риск. За периода 2015 г.- 2016 г. средногодишните нормите за ФПЧ 2.5 са били постигнати изцяло, а тези за ФПЧ 10 са били леко завишени само в два от общо седем измервателни пункта (през 2015 г. в пункт Дружба с 1,78 μg/m3 и в пункт Павлово с 0,22 μg/m3, а през 2016 г. в пункт Дружба с 0,11 μg/m3 и в пункт Гара Яна с 1,13 μg/m3). Тези завишения не са налагали предприемането на действия от страна на общината, в съответствие с оперативния план. Освен това тъй като няма определен алармен праг в наредбата за ФПЧ, не е имало условия за привеждане в изпълнение на действащия към момента Оперативен план по чл.30 ЗЧАВ.

В приетото по делото допълнително заключение (отговора на 2-ри въпрос, л. 1840-1843, том VIII) експертите са отчели фоновото замърсяване на АВ на територията на С.О.. То представлява замърсяване на околната среда от източници, които са извън и в самата област на СО, които също се делят на естествени (природни) и антропогенни (в следствие на човешката дейност). Стойностите на фоновото замърсяване са епизодични и свързани с нахлуване на замърсени въздушни маси. Вещите лица са отчели, че високата стойност на основното замърсяване от този източник, която е 13 μg/m3, представлява 32.5 % от средногодишната норма за ФПЧ 10. Това заключение съответства на изводите направени в ПКАВ 2015-2020. В допълнението на тази ПКАВ по отношение на ФПЧ2,5 е посочено, че СГК от 6,54 μg/m3, измерена в пункт „Копитото“ през 2017 г., на колкото се оценява фоновото замърсяване, представлява 26.2 % от действащата и 32.7 % от бъдещата (2020 г.) средногодишна норма (стр. 10-11 от Допълнението на ПКАВ).

Въпреки тези стойности до които експертите са достигнали, според тях няма механизъм по който С.О. да се изолира от външно фоново замърсяване за да се направи подобен извод, че на територията на СО ще бъдат постигнати нормите за показатели ФПЧ 10 и ФПЧ2,5, установени в националното законодателство, ако липсва фоново замърсяване. Освен това, както в заключението на в.л., така и в ПКАВ е посочено, че е целесъобразно да се проведе допълнително задълбочено изследване за установяване на източниците и причината за външно замърсяване на въздуха в СО. Поради това съдът не приема, че СО би изпълнила нормите за СГК на ФПЧ при евентуална липса на фоново замърсяване.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р А.С. (л 1690-1717, том VIII). От нея се установява,че замърсяването на въздуха представлява огромен риск за здравето. То е прието за един от водещите рискови фактори за смърт в света. Замърсяването на въздуха може да уврежда остро, обикновено предизвикващо дихателни (задух, недостиг на въздух, кашлица, храчки, хриптене) или сърдечни (тахикардия, промени в артериалното налягане, обостряне на исхемична болест) симптоми, както и хронично, като може да засяга практически всеки орган в тялото. Това може да причини, усложни или влоши много предходни здравни проблеми и заболявания. Увреждането на тъканите може да се получи директно от токсичността на вдишаните замърсителите, тъй като фините и ултрафини частици могат да получат непосредствен Д. до вътрешните органи или косвено чрез системни възпалителни процеси, които те отключват или засилват.

Установява се още, че големината на праховите частици е в пряка връзка с възможността им да навлизат в белите дробове. Частици с размери над 5 микрона, трудно преминават надолу в дихателните пътища. Затова техните ефекти се локализират основно в очи и нос, където могат да предизвикат раздразване. Частиците с размер 2.5 микрона и по-малки са по-опасни, защото проникват до нивото на алвеолите, и освен че увреждат белодробните структури, могат и да проникнат в кръвта и да се разнесат до всички останали органи. От разпита на в.л. в съдебно заседание (л. 1881-1897, том VIII) се установи, че именно тези ФПЧ с по-малък размер са основен причинител на здравословни проблеми на населението.

По отношение на концентрациите и влиянието им върху човешкото здраве, се установява, че, ако се възприеме фоново замърсяване от 6 микрограма на кубически метър за места където липсват източници на емисии ФПЧ, то всяко повишаване на концентрацията на ФПЧ2,5 с 10 микрограма на кубичен метър, повишава риска от здравни проблеми с 10%. Всякаква концентрация на ФПЧ оказва влияние върху здравето на хората, но относително безопасни стойности на ФПЧ10 са такива под 20 мкг/м3 за средна годишна норма и 50 мкг/м3 средна денонощна норма, а по отношение на ФПЧ2,5 - 10 мкг/м3 средна годишна норма и 25 мкг/м3 средна денонощна норма. От заключението се установява също, че замърсяването в затворени помещения, в каквито хората прекарват предимно времето си, също има съществен дял и води до значителни здравословни проблеми.

Други относими към предмета на спора доказателства по делото не са събрани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявените искове са с правна квалификация: чл. 379, ал. 2 и чл. 379, ал. 3 ГПК:

1/ да бъде установено, че в периода от 01.01.2015 г. до 29.05.2017 г. (с оглед постановеното в о.с.з. на 12.07.2018 г. определение), С.О. не е изпълнила задълженията си за контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха на територията на С.О., което е причинило или съпричинило наднормено замърсяване на въздуха на територията на С.О. с ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5, за периода от 01.01.2015 г. до 29.05.2017 г.;

2/ да бъде осъден ответника да преустанови виновното си противоправно бездействие, по отношение на задълженията си за контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха, включително да преустанови нарушаването на европейските и национални норми за емисии на ФПЧ 2.5 и ФПЧ 10 в атмосферата над С.О. (съобразно уточнението, направено е молбата от 22.05.2018 г.), и

3/ да бъде осъден ответника, да поправи по подходящ начин последиците от неизпълнението на задълженията си, като предприеме конкретни мерки, чрез които да се отстрани ефектът от нарушението върху колектива като цяло (като например, но не само: информационни кампании, раздаване на безплатни респираторни маски, субсидирани от ответника прегледи при пулмолог и алерголог, мерки насочени към транспорта и отоплението на твърдо гориво и др.)

Кръгът на увредените лица е съставен от лицата, които живеят, работят и/или учат на територията на С.О., съгласно административно-териториалното деление в Р. България, през периода от 01.01.2015 г. до 29.05.2017 г.

В тежест на ищците е да докажат наличието на наднормено замърсяване на въздуха на територията на С.О. с ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5, за периода от 01.01.2015 г. до 29.05.2017 г. и причинната му връзка с твърдяното неизпълнение на задълженията на ответника за контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха на територията на С.О..

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха на територията на С.О..

В тежест на ищците е да докажат конкретните последици (ефектът) от нарушението (неизпълнението на задълженията на ответника за контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха на територията на С.О.) върху колектива.

Приложимо право:

През м. май 2008 г. е приета Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (Директивата или Директива 2008/50/ЕО). Директивата е влязла в сила на 11.06.2008 г. Разпоредбите ѝ е следвало да бъдат транспонирани в националното законодателство най-късно до 11 юни 2010 г. (вж. чл. 33 от Директивата).

Директивата установява мерки, целящи:

1. определяне и въвеждане на цели за качеството на атмосферния въздух, предназначени за избягване, предпазване от или намаляване на вредното въздействие върху човешкото здраве и върху околната среда като цяло;

2. оценяване на качеството на атмосферния въздух в държавите членки въз основа на общи методи и критерии;

3. получаване на информация за качеството на атмосферния въздух, за да се подпомогне борбата със замърсяването на въздуха и вредните въздействия и да се наблюдават дългосрочните тенденции и подобрения в резултат на националните и общностните мерки“ (вж. чл. 1 от Директивата).

С този акт на ЕС се определят пределно допустими стойности за замърсители на атмосферния въздух. „Пределно допустима стойност“ (ПДС) означава ниво, определено на основата на научни познания, с цел да се избегне, предотврати или намали вредното въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда като цяло, което трябва да се постигне в рамките на определен период и след което не трябва да бъде превишавано (чл. 2, т. 5 от Директивата).

Такива стойности се въвеждат и за прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5). За ПЧ10 пределно допустима стойност е 50 µg/m3 за 1 ден. Тя не следва да се превишава повече от 35 пъти за 1 календарна година. Директивата определя и норма за изискуемите валидни данни за ФПЧ10, която представлява 90 % от едночасовите стойности или (ако няма такива) 24-часовите стойности за годината. Пределната допустима стойност за ФПЧ10 за 1 календарна година е 40 µg/m3 (вж. буква „Б” от Приложение ХI - Пределно допустими стойности за опазване на здравето към Директивата). Тези нива е следвало да се постигнат от държавите членки към 01.01.2005 г. (виж 2-ра бележка под черта към Приложение ХI - Пределно допустими стойности за опазване на здравето към Директивата).

По отношение на ПЧ2,5 Директивата въвежда пределно допустими стойности на етапи. Първият етап поставя цел за държавите членки да достигнат ПДС от 25 µg/m3 за една календарна година до 1 януари 2015 г., а вторият етап – ПДС от 20 µg/m3 за една календарна година до 1 януари 2020 г. (буква „Д” от Приложение XIV към Директивата).

Същите стойности на ФПЧ10 и ФПЧ2,5 са посочени и в Приложение № 1 към Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, издадена на основание делегацията на чл. 6 ЗЧАВ (Наредба № 12 от 15 юли 2010 г.).

Съгласно чл. 16, пар. 2 от Директивата, Държавите-членки гарантират, че концентрациите на ПЧ2,5 в атмосферния въздух не превишават пределно допустимата стойност, установена в раздел Д от приложение XIV, на територията на техните зони и агломерации, считано от датата, посочена в него.

С Директивата (чл. 13) е създадено задължение за Държавите членки да гарантират, че в техните зони и агломерации нивата на серен диоксид, ПЧ10, олово и въглероден оксид в атмосферния въздух не превишават пределно допустимите стойности, посочени в приложение XI. Предвидени са условия за удължаване на сроковете за постигане на целите (чл. 22 от Директивата), които обаче не са приложими по отношение на Република България (вж. пар. 72-76 от Решение на СЕС по дело С- 488/2015 г.).

Тъй като предвидената в член 258 ДФЕС процедура се основава на обективната констатация за неспазване от страна на държава членка на задълженията ѝ по Договора за функционирането на ЕС или по акт от вторичното право, то превишаването на пределно допустимите стойности е достатъчно, за да се приеме за установено неизпълнението на член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 във връзка с приложение XI към нея. (пар. 68-69 от Решението на СЕС по дело С-488/2015). Поради това, в случай че е обективно установено неспазването от страна на държава членка на задълженията ѝ по Договора за функционирането на ЕС или по акт от вторичното право, без значение е дали неизпълнението се дължи на волята на държавата членка, на която е вменено, на нейната небрежност или пък на евентуални технически трудности, с които се е сблъскала (пар. 76 от Решението на СЕС по дело С-488/2015).

Тези аргументи са валидни и по отношение на нарушението на чл. 16 от Директивата. Затова съдът намира, че обективно установеното превишаване на пределно допустимите стойности е достатъчно, за да се приеме за установено неизпълнението на това задължение за поддържане на концентрациите на ПЧ2,5 в атмосферния въздух в допустимите граници.

Съгласно чл. 23 пар. 1 от Директивата, когато в определени зони или агломерации нивата на замърсителите в атмосферния въздух превишават която и да е пределно допустима стойност или целева стойност, увеличени с което и да е съответстващо допустимо отклонение за всеки от случаите, държавите членки гарантират създаването на планове за качество на въздуха за тези зони и агломерации, за да се постигне съответната пределно допустима стойност или целева стойност, посочена в приложения XI и XIV.

В случай на превишавания на тези пределно допустими стойности, за които крайният срок за постигане е изтекъл, плановете за качество на въздуха посочват подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък. Плановете за качеството на въздуха могат допълнително да включват конкретни мерки, насочени към защитата на чувствителни групи от населението, включително деца.

Тези планове за качеството на въздуха включват най-малко информацията, посочена в раздел А от приложение XV, и могат да включат мерки съгласно член 24. По конкретно в плановете следва да се съдържа следната информация:

А. Информация, която се предоставя съгласно член 23 (планове за качеството на въздуха)

1. Местоположение на наднорменото замърсяване

а) регион;

б) град (карта);

в) измервателна станция (карта, географски координати).

2. Обща информация

а) вид зона (градски, промишлен или извънградски район);

б) оценка за замърсения район (km2) и за населението, изложено на замърсяването;

в) полезни климатични данни;

г) подходящи топографски данни;

д) достатъчна информация за типа цели, изискващи защита в зоната.

3. Отговорни органи

Имена и адреси на лицата, отговарящи за разработването и изпълнението на планове за подобряване.

4. Вид и оценка на замърсяването

а) концентрации, наблюдавани през предходни години (преди въвеждането на мерките за подобряване);

б) концентрации, измерени от началото на проекта;

в) методи, използвани за оценката.

5. Произход на замърсяването

а) списък на главните източници на емисии, отговорни за замърсяването (карта);

б) общо количество на емисиите от тези източници (тонове/година);

в) информация за замърсяването от други региони.

6. Анализ на ситуацията

а) информация за факторите, предизвикали превишаването (напр. пренос, включително трансграничен пренос, образуване на вторични замърсители в атмосферата);

б) информация за възможните мерки за подобряване на качеството на въздуха.

7. Информация за мерките или проектите за подобряване, съществували преди 11 юни 2008 г., т.е.:

а) местни, регионални, национални, международни мерки;

б) наблюдавани ефекти от тези мерки.

8. Информация за мерките или проектите, приети с оглед намаляване на замърсяването след влизането в сила на настоящата директива:

а) изготвяне на списък и описание на всички мерки, определени в проекта;

б) график за изпълнението;

в) оценка на планираното подобрение на качеството на въздуха и на очакваното време, необходимо за постигането на тези цели.

9. Информация за мерките или проектите, които са планирани или се проучват с дългосрочна перспектива.

10. Списък на публикациите, документите, разработки и т.н., използвани за допълване на информацията, изисквана в настоящото приложение.

Следва да се отбележи, че изготвянето на план за качеството на въздуха само по себе си не означава, че държавата членка е изпълнила напълно задълженията, произтичащи от член 13, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50 (пар. 70 от Решението на СЕС по дело С-488-2015).

От друга страна фактът, че държава членка превишава пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че тази държава членка не е изпълнила задълженията, предвидени в член 23, параграф 1 от Директива 2008/50. При това положение следва да се провери чрез анализ за всеки конкретен случай дали плановете, изготвени от съответната държава членка, са в съответствие с тази разпоредба. Макар държавите членки да разполагат с известна свобода на преценка при определянето на мерките, които следва да се приемат, последните трябва при всички случаи да позволяват периодът на превишаване на пределно допустимите стойности да бъде възможно най-кратък (пар. 106-108 от Решението на СЕС по дело С-488-2015).

Съгласно член 24 от Директивата когато в определена зона или агломерация има риск нивата на замърсителите да превишат един или повече от алармените прагове, посочени в приложение XII, държавите-членки изготвят планове за действие, съдържащи мерките, които ще се предприемат в краткосрочен план, за да се намали рискът от превишаване или неговата продължителност. Когато този риск се отнася до една или повече от пределно допустимите стойности или целевите стойности, посочени в приложения VII, ХI и ХIV, държавите-членки могат, когато е уместно, да изготвят такива краткосрочни планове за действие.

Краткосрочните планове за действие, посочени в параграф 1, могат в зависимост от отделния случай да предвиждат ефективни мерки за контрол и, когато е необходимо, за спиране на дейности, които допринасят за риска от превишаване на съответните пределно допустими стойности или целеви стойности, или алармени прагове. Тези планове за действие могат да включват мерки, свързани с движението на моторни превозни средства, строителни дейности, кораби на котвена стоянка, както и с промишлени инсталации или продукти и отопляване на сгради. В рамките на тези планове могат да се разглеждат и специфични действия с цел защитата на чувствителни групи от населението, включително деца (чл. 24, пар. 2 от Директивата).

В Глава пета, член 26 и приложение XVI от Директива 2008/50/ЕО са определени изискванията и правилата за информиране на обществеността относно качеството на атмосферния въздух. Съгласно посочената разпоредба Държавите-членки гарантират, че обществеността, както и съответните организации, като природозащитни организации, потребителски организации, организации, представляващи интересите на чувствителни групи от населението, други съответни органи в областта на здравеопазването, както и съответните сдружения на промишлени предприятия, се информират, адекватно и своевременно за качество на атмосферния въздух в съответствие с приложение XVI. Съгласно това приложение Държавите-членки гарантират редовното осигуряване на Д. за обществеността до актуална информация за концентрациите в атмосферния въздух на замърсителите, обхванати от настоящата директива. В Приложение ХVI е посочено, че данните за концентрациите в атмосферния въздух се предоставят като средни стойности в зависимост от съответния период на осредняване, определен в приложение VII и приложения XI—ХIV. Тази информация съдържа най-малко нивата, превишаващи целите за качество на въздуха, включително пределно допустими стойности, целеви стойности, информационни и алармени прагове или дългосрочни цели за регламентирания замърсител. Тя съдържа също така кратка оценка относно целите за качество на въздуха и необходимата информация относно последиците за здравето или, където е уместно, за растителността. Информацията за концентрациите в атмосферния въздух на серен диоксид, азотен диоксид, прахови частици (най-малко ПЧ10), озон и въглероден оксид се актуализира най-малко веднъж на ден, а когато е възможно, информацията се актуализира на всеки час.

Съгласно член 2, пар. 10 от Директивата „алармен праг“ означава всяко ниво, чието превишаване е свързано с риск за човешкото здраве, дори и при кратковременна експозиция на населението като цяло, и при превишаването на което държавите-членки следва да предприемат незабавни стъпки. Директивата дефинира и понятието „информационен праг“, което означава всяко ниво, превишаването на което е свързано с риск за човешкото здраве, дори и при кратковременна експозиция за особено чувствителни групи от населението, и за което е необходимо незабавно предоставяне на подходяща информация (член 2, пар. 11 от Директивата). В директивата не са предвидени такива прагове за ФПЧ10 и ФПЧ2,5.

Веднага следва да се посочи, че Директивата няма директен ефект между страните по делото. Съгласно чл. 288 ДФЕС, директивите обвързват само държавите-членки, и то само относно предвидената в тях цел. Съдът на ЕО (днес – Съд на ЕС) приема последователно и непротиворечиво в своята  практика, че директивите не могат да произведат действие, освен ако не са възприети („транспонирани“, приложени) в националното право на държавите-членове, освен по отношение на самите държави (решения по дела C-41/74 Van Duyn, C-188/89 Foster v British Gas plc). Тъй като Директивата е възприета в българското национално право чрез разпоредбите на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), по делото приложимо право се явява националният закон, а не директивата. Съдът има задължение да се придържа към Директивата единствено при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела C-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).

Така чл. 19, ал. 2 ЗЧАВ (в редакцията преди 2019 г.) определя общинските органи и регионалните инспекции по околната среда и водите като компетентни да осъществяват контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха на тяхната територия. След изменението през 2019 г. разпоредбата определя кметовете на общини и общинските съвети като компетентни органи, отговорни за осигуряване чистотата на въздуха на територията на съответната община, което те могат да сторят чрез извършване на действията по чл. 27, 28а, 29 и 30.

Едно от тези действия е разработването и приемането на програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по чл. 6 в установените за целта срокове, които са задължителни за изпълнение (чл. 27, ал. 1 ЗЧАВ). През 2019 г. (ДВ. бр.1 от 3 Януари 2019г.) е била приета нова ал. 5, съгласно която в случаите, когато нивата на един или няколко замърсителя превишават установените норми, за които крайният срок за постигане е изтекъл, програмите по ал. 1 включват подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък.

Друга възможност, с която органите на местното самоуправление разполагат е въвеждането на мерки в случаите, когато видът и степента на замърсяване на атмосферния въздух увеличават значително риска за човешкото здраве и/или за околната среда или при непостигане на нормите по чл. 6, ал. 1, общинските съвети (чл. 28а, ал. 1 ЗЧАВ). Тези мерки (в редакцията на разпоредбата към 2015 г.) са:

1. да създават зони с ниски емисии на вредни вещества;

2. да ограничават употребата на определени видове горива за битово отопление от населението;

3. да ограничават движението на моторни превозни средства

През 2019 г. и 2021 г. законодателят е конкретизирал начините, по които може да се въвеждат зони с ниски емисии, а именно чрез налагане на мерки, забрани, такси и ограничения, включително на мерките по ал. 1, т. 2 и 3. Посочено е, че мерките по ал. 1 могат да бъдат включени в програмите по чл. 27, ал. 1, в оперативните планове по чл. 30 и/или в наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Детайлизирана е и уредбата на това какво следва да се включи в наредбата за създаване на зони с ниски емисии (обхват, граници, времева рамка и условия за въвеждане; навлизане и движение на моторни превозни средства в зоните с ниски емисии на вредни вещества; ограничаване употребата на определени видове горива или уреди за отопление, включително в границите на създадени и въведени зони с ниски емисии на вредни вещества; осъществяване на контрол относно спазване на приети и/или наложени мерки, забрани и ограничения, включително чрез използване на автоматизирани технически средства или системи, и за налагане на глоби и имуществени санкции при установяване на нарушения).

Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗЧАВ, за ограничаване на уврежданията върху здравето на населението, когато съществува риск от превишаване на установените норми или алармени прагове, при неблагоприятни метеорологични условия и други фактори, общинските органи, съгласувано със съответната регионална инспекция по околната среда и водите, разработват оперативен план за действие, определящ мерките, които трябва да бъдат предприети с цел намаляване на посочения риск и ограничаване продължителността на подобни явления. Оперативният план за действие се привежда в изпълнение при необходимост по нареждане на кмета на общината (чл. 30, ал. 3 ЗЧАВ).

I. По искането да бъде установено, че в периода от 01.01.2015 г. до 29.05.2017 г. (с оглед постановеното в о.с.з. на 12.07.2018 г. определение), С.О. не е изпълнила задълженията си за контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха на територията на С.О., което е причинило или съпричинило наднормено замърсяване на въздуха на територията на С.О. с ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5, за периода от 01.01.2015 г. до 29.05.2017 г.:

Това искане е основано на твърдения, че СО е нарушила изискването на Директива 2008/50 за допустимите норми за емисии ФПЧ 2.5 и ФПЧ 10 във въздуха над територията на общината. Освен това ищците са посочили и следните задължения, които СО не е изпълнила, а именно:

1/ не е приела Програма за управление на КАВ за периода след 01.01.2015 г. до 29.05.2017 г. (Липсата на ПКАВ означало и липса на съгласувани действия между всички органи на СО и други органи на публичната власт за намаляване на емисиите на вредни вещества във въздуха на територията на гр. София).

2/ е приела ПКАВ за периода 2015-2020 г., която не отговаряла на практиките за планиране и управление на КАВ; била неефективна; в нея липсвали мерки в двата основни сектора, отговорни за замърсяването на въздуха, а именно – транспорт и битово горене; липсвала оценка на ефекта на предлаганите мерки и оценка за планираното подобрение на качеството на въздуха и очакваното време, необходимо за постигането на тези цели.

3/ СО не е изпълнила задължението си да приеме мерките по чл. 28а ЗЧАВ, а е била длъжна да предприеме такива, поради наличието на опасно за човешкото здраве замърсяване на въздуха, както и недостигане на нормите за максимално допустими ФПЧ в атмосферния въздух;

4/ ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 30 ЗЧАВ да разработи оперативен план за действие, определящ мерките, които трябва да бъдат предприети с цел намаляване на риска от превишаване на установените норми или алармени прагове, и ограничаване продължителността на подобни явления.

5/ ответникът е бездействал по отношение на възможността, предвидената в чл. 9, ал. 6, вр. чл. 5 ЗЧАВ, а именно, да поиска по-строги норми за допустими емисии от неподвижни източници.

6/ С.О. не е изпълнила напълно и с дължимата грижа задължението си да информира обществеността, предвидено в чл. 43 от Наредба № 12/15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух.

Съдът намира, че така формулирани твърденията на ищците сочат на няколко групи нарушения, евентуално извършени от СО:

1/ нарушение на чл. 13, пар. 1, вр. с раздел „Б” на Приложение XI от Директивата и нарушение на чл. 16, пар. 1, вр. с раздел „Г” на Приложение XIV от Директивата, основано на твърдението, че СО е нарушила изискването на Директива 2008/50 за допустимите норми за емисии ФПЧ 2.5 и ФПЧ 10 във въздуха над територията на общината;

2/ нарушение на чл. 23, пар. 1 от Директивата, основано на твърденията, че СО не е приела Програма за управление на КАВ за периода след 01.01.2015 г. до 29.05.2017 г., а приетата ПКАВ за периода 2015-2020 г., не отговаряла на практиките за планиране и управление на КАВ;

3/ нарушения на чл. 24, пар. 1 и 2 от Директивата, основано на твърденията, че СО: а/ не е изпълнила задължението си да приеме мерките по чл. 28а ЗЧАВ; б/ не е изпълнила задължението си по чл. 30 ЗЧАВ да разработи оперативен план за действие, определящ мерките, които трябва да бъдат предприети с цел намаляване на риска от превишаване на установените норми или алармени прагове, и ограничаване продължителността на подобни явления и в/ е бездействала по отношение на възможността, предвидената в чл. 9, ал. 6, вр. чл. 5 ЗЧАВ - да поиска по-строги норми за допустими емисии от неподвижни източници

4/ нарушение на чл. 26, пар. 1, б. „А“ от Директивата, основано на твърдение, че С.О. не е изпълнила напълно и с дължимата грижа задължението си да информира обществеността относно качеството на атмосферния въздух.

1.             По твърденията за нарушение на чл. 13, пар. 1, вр. с раздел „Б” на Приложение XI от Директивата и нарушение на чл. 16, пар. 1, вр. с раздел „Г” на Приложение XIV от Директивата:

Както се посочи, за да се приеме за установено неизпълнението на чл. 13 чл. 16 от Директивата е достатъчно обективно да се установи превишаване на пределно допустимите стойности на ФПЧ10 и ФПЧ2,5 в атмосферния въздух. В този смисъл, освен цитираното решение на СЕС, е и практиката на българския съд (Решение № 60155/22.07.2021 г. по гр.д. 2584/2017 г. по описа на ВКС, III ГО).

По делото се установи, че за процесния период пределно допустимите стойности за ФПЧ10 са били превишавани повече от 35 пъти годишно, съгласно данните във всички пунктове за мониторинг[28].

По отношение на средногодишната концентрация на ФП10 за същия период се установи системно неспазване на средногодишните концентрации на ФПЧ 10 в поне две от шестте АИС на територията на СО[29].

Процесният период обхваща и част от 2017 г. Същевременно периодът на осредняване за СГК е една година. Това, че показателят обхваща една календарна година е от съществено значение, тъй като обхваща информация за всички сезони, включително и отоплителния, за който е характерно повишено замърсяване поради битовото отопление. Ето защо няма как да се извърши преценка дали СГК е спазена за период, различен от една година. Затова съдът не отчита данните за цялата календарна 2017 г. при преценката дали през процесния период СГК на ФПЧ10 е била в пределно допустимите стойности или не.

Съдът приема, че в оценката за качеството на АВ на територията на общината за периода, не следва да се взема предвид данните от АИС Копитото. Това е така защото този пункт се намира с 800 метра по-високо от останалите и поради това дава информация по-скоро за фоновото замърсяване, отколкото за това от източници на територията на общината.

Така се установява, че СГК за ФПЧ10 за годините 2015 г. и 2016 г. не е била в нормата, тъй като е била превишавана в няколко измервателни пункта на територията на общината.

По отношение на ФПЧ2,5 се установи, че на територията на СО има два пункта, които измерват тези концентрации. За пункт Копитото важи вече казаното по-горе и поради това той не следва да се отчита като измерващ замърсяването в урбанизираната територия на общината. От данните на пункт Хиподрума се вижда, че СГК за ФПЧ 2,5 е била спазена за две от трите години от периода[30]. По отношение на частта от процесния период, която обхваща и 2017 г. важи посоченото по-горе по отношение на преценката за спазване на СГК за период, различен от една календарна година. Затова съдът не отчита данните за цялата календарна 2017 г. при преценката дали през процесния период (до м. май 2017 г. ) СГК на ФПЧ2,5 е била в пределно допустимите стойности или не. Така се установява, че СГК за 2015 г. и 2016 г. е била в нормата. Затова по този показател СО не е в неизпълнение на задълженията си да поддържа концентрациите на ФПЧ под допустимите стойности.

Ето защо искането за установяване, че СО не е изпълнила задължението си да поддържа концентрации на ФПЧ10 и ФПЧ2,5 за периода 01.01.2015 г. до 29.05.2017 г. в границите на ПДС е основателно само по отношение на концентрациите на ФПЧ10, т.е. установено е нарушение за процесния период на задълженията по чл. 13, пар. 1, вр. с. раздел „Б” на Приложение XI от Директивата. Не се установява нарушение на чл. 16, пар. 1, вр. с раздел „Г” на Приложение XIV от Директивата.

 

2.             По твърденията за нарушение на чл. 23, пар. 1 от Директивата че СО не е приела Програма за управление на КАВ за периода след 01.01.2015 г. до 29.05.2017 г., а приетата ПКАВ за периода 2015-2020 г., не отговаряла на практиките за планиране и управление на КАВ:

Изискванията на чл. 23, пар. 1 на Директивата са транспонирани в българското законодателство, чрез цитираната по-горе разпоредба на чл. 27, ал. 1 ЗЧАВ. Последната вменява задължение на кметовете на общините и на общинските съвети да разработят и приемат програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по чл. 6 в установените за целта срокове, които са задължителни за изпълнение. Това задължение те имат в случаите, когато в даден район общата маса на емисиите довежда до превишаване на нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и на нормите за отлагания.

Действително първоначално в нашето законодателство не е била транспонирана ал. 2 на чл. 23, пар. 1 от Директивата, изискваща програмите за КАВ да включват подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък. Това е станало през 2019 г. Въпреки това, поради принципа на директния ефект на Директивите (при липса на транспониране), липсата на национална норма не препятства ищците да се позоват директно на разпоредбата на този акт от правото на ЕС, тъй като държавата не я е транспонирала в срок и освен това разпоредбата е безусловна и достатъчно ясна[31].

По отношение на това твърдяно нарушение, по делото се установи, че по време на периода на действие на ПКАВ 2010-2014 г. нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух на територията на СО са били превишавани и системно не са били спазвани ПДС, както за ФПЧ10[32], така и за ФПЧ2,5[33]. Поради това за ответника е възникнало задължението да разработи и приеме програма за управление на КАВ за следващия период, която да съдържа подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък.

На следващо място се установи, че след изтичането на периода на ПКАВ 2010-2014 СО не е имала подготвена програма за следващия период. Установи се още, че такава програма за периода 2015-2020 г. е била приета едва на 18.05.2017 г., т.е. в средата на периода на действие на самата програма. Освен това в нея като основен замърсител не са били включени емисиите на ФПЧ2,5. Те са станали част от програмата с допълнението ѝ, приета на 25.07.2019 г. Едва тогава (в края на периода на ПКАВ 2015-2020) за първи път са набелязани конкретни мерки по отношение на тези замърсители.

Както беше прието от факическа страна, липсата на актуална програма е предпоставка за лошо управление на КАВ. Това е така, защото всяка програма следва да анализира мерките, които са били предприети в предходния период и да оцени ефекта от тях. По този начин следва да се прецени кои мерки дават резултат и какъв точно. Това е изключително необходимо и предвид големият финансов ресурс, който се изисква за постигането на някои от мерките[34]. Освен това експертите разработващи програмата предлагат актуализация, продължаване, и надграждане на мерките, тъй като тя е продължение на предишната. Поради това от значение за ефективността на мерките е именно да се направи анализ на силните и слабите страни от изпълнението на двете ПКАВ, за да може да определят по-ефективни и по-подходящи мерки по сектори при следващата ПКАВ.

На следващо място се установи, че след период на спад на емисиите от ФПЧ10 за годините 2015 и 2016, през 2017 г. те са били значително увеличени в някои от пунктовете за мониторинг[35], а по отношение на ФПЧ2,5 е налице увеличение на СГК[36]. От това следва, че не може да се сподели аргумента на ответника, че прилагайки мерките от предходния период, бездействието му по отношение на приемането на актуална ПКАВ не е имало негативен резултат, а напротив – дори е довело до намаляване на замърсяването.

Не може да се приеме и аргументът, че забавеното приемане на ПКАВ 2015-2020 е в резултат от нормативно определената процедура. Действително в Наредба № 7 за оценка и управление качеството на атмосферния въздух е предвидено, че съответната РИОСВ, съгласувано с НЦОСУР, изготвя списък на районите на тяхна територия, в които нивата на един или няколко замърсители превишават установените норми, и уведомява незабавно съответните общински органи за необходимостта от предприемане на необходимите мерки съгласно чл. 27 ЗЧАВ и чл. 31 на тази наредба (чл. 30, ал. 2 от Наредбата). Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредбата, програмите за КАВ се разработват не по-късно от 18 месеца считано от датата на уведомяването от РИОСВ. В случая общината е била уведомена в началото на м.януари 2015 г. и нито до края на дадения от РИОСВ срок, нито до края на посочения в чл. 31, ал. 2 от Наредбата такава програма е била приета.

Същевременно, в Инструкцията[37], издадена на основание § 3 от Наредбата и с която се определя начинът на съставяне на ПКАВ и съдържанието му, не е определено, че процедурата следва да се инициира от друг, освен от общината. В същата инструкция е посочено, че за разработването на ПКАВ общинските органи назначават програмен съвет, който да формулира задание за разработване на програмите за управление на КАВ. В случая кметът на СО е назначила такъв през м.април 2015 г. и едва тогава е започнала процедурата по изготвяне на задание и събиране на данни за подготовка на актуална ПКАВ (писмо с искане на данните е изпратено половин година след уведомяване на общината за необходимостта от актуализиране на изтеклата програма). За сравнение, предишната ПКАВ 2011-2014 г. е била приета на 28.07.2011 г., а актуалната към настоящия момент ПКАВ 2021-2026 г. е приета още през м.април 2021 г. Това е станало при спазване на същата наредба и същата инструкция, но скоро след изтичането на периода на предходната ПКАВ, а не 2 години и половина след това. В тази връзка следва да се отбележат и констатациите на Сметната палата, че по отношение на програмния съвет, който е бил назначен за изпълнение на ПКАВ 2011 - 2014 г., не са определени отговорностите и редът за извършване на наблюдение и контрол върху изпълнението на програмата, както и, че от Програмния съвет не е осъществяван периодичен контрол при изпълнението на ПКАВ 2011 - 2014 г. Ако това се бе случило ответникът е щял да предвиди необходимостта от изготвяне на нова ПКАВ дори преди изтичането на периода на старата. В подкрепа на твърденията за бездействие при изпълнение на задължението за изготвяне на ПКАВ 2015-2020, е както питането от страна на СО за необходимостта от екологична оценка, отправено едва в средата на м.август 2016 г., така и допълнението на програмата с анализ и мерки по отношение на ФПЧ2,5, което е направено малко преди изтичане на срока на приложимост на ПКАВ 2015-2020. По делото няма доказателства, които да извинят забавянето при идентифицирането на мерки и анализирането на ситуацията със замърсяването с ФПЧ2,5, при положение, че още в Директива 2008/50 е въведено задължение за спазване на пределно допустими превишения по отношение на тях, а това задължение не е било спазвано за периода преди 2015 г. Също така Сметната палата е уведомила ответника за липсата на анализ на концентрациите на ФПЧ2,5 малко преди приемането на ПКАВ 2015-2020.

С оглед на всичко изложено следва да се уважи искането на ищците за установяване, че СО е бездействала по отношение на задължението си по чл. 27 ЗЧАВ да изготви Програма за управление на КАВ за периода 01.01.2015 г. – 18.05.2017 г. (когато такава ПКАВ е била приета), което е довело до по-високи концентрации на ФПЧ в атмосферния въздух на територията на общината. Това, че ответникът е приел програма за КАВ 10 дни преди края на процесния период, не е в състояние да промени изводите на съда, че бездействието на СО за период от две години и половина е допринесло за наднорменото замърсяване за същия период. Приетата ПКАВ 2015-2020 г. следва да се съобрази при разглеждането на осъдителния иск с оглед твърденията, че бездействието евентуално е било отстранено.

 

3.             По заявените нарушения на чл. 24, пар. 1 и 2 от Директивата:

а/ че СО не е изпълнила задължението си да приеме мерките по чл. 28а ЗЧАВ;

Съгласно редакцията на цитираната разпоредба към 2015 г., в случаите, когато видът и степента на замърсяване на атмосферния въздух увеличават значително риска за човешкото здраве и/или за околната среда или при непостигане на нормите по чл. 6, ал. 1, общинските съвети могат да приемат следните мерки:

1. да създават зони с ниски емисии на вредни вещества;

2. да ограничават употребата на определени видове горива за битово отопление от населението;

3. да ограничават движението на моторни превозни средства.

Мерките по ал. 1 могат да бъдат включени в програмите по чл. 27, ал. 1 и в оперативните планове по чл. 30 (чл. 28а, ал. 2 ЗЧАВ).

Разпоредбата на чл. 28а ЗЧАВ следва да бъде тълкувана във връзка със задължението на местните органи да осигурят спазването на пределно допустимите стойности на емисии на замърсители на АВ. Така се разкрива нейният смисъл - тази норма дава инструментариума на задължените лица да предприемат действия, с които да спазят вмененото им задължение по отношение на КАВ. В мотивите на ЗИДЗЧАВ, с които е изменена разпоредбата през 2015 г., действително е употребен изразът създаване на „правна възможност“, но в него не е вложено соченото от ответника съдържание. Това се разкрива и от мотивите към другите изменения, например : „създаване на правна възможност за санкции на кметове и на длъжностни лица при неизпълнение на задълженията по разработване на програмите по чл. 27 и на организацията по изпълнението на заложените в тях мерки“. Видно е, че вносителите са имали предвид, че с тяхното предложение се създава нова уредба, каквато до момента не е имало. Да се приеме аргументът на ответника, че при наличието на предпоставките по чл. 28а ЗЧАВ местните органи имат право да преценяват дали въобще да действат или не, би довело до извода, че те имат право да преценяват дали да изпълнят задължението си по спазване на ПДС за КАВ. Поради това съдът приема, че чл. 28а ЗЧАВ не създава просто възможност за местните органи да изберат дали да действат в случаите когато видът и степента на замърсяване на атмосферния въздух увеличават значително риска за човешкото здраве и/или за околната среда или при непостигане на нормите по чл. 6, ал. 1. Напротив, тази разпоредба задължава общинските съвети да приемат мерки, като оставя на тях преценката какви да бъдат те.

Както се посочи по-горе, „Пределно допустима стойност“ (ПДС) съгласно определението дадено в чл. 2, т. 5 от Директивата, означава ниво, определено на основата на научни познания, с цел да се избегне, предотврати или намали вредното въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда като цяло, което трябва да се постигне в рамките на определен период и след което не трябва да бъде превишавано.

Същевременно по делото се установи, че в периода преди предявяването на иска ПДС не са били спазвани системно. Нещо повече, в зимните месеци винаги е имало продължителни периоди на значително превишаване на ПДС за концентрации на ФПЧ в АВ за 24 часа. Още по-конкретно, при анализа на данните от АИС е видно, че всеки м.декември и всеки м.януари има такива периоди. Въпреки това СО не е доказала да е предприела никакви мерки по чл. 28а ЗЧАВ. Като основание за това както в ПКАВ 2015-2020, така и в заключението на вещите лица се сочи несъвършената нормативна уредба. Съдът не намира това да освобождава общината от задължението ѝ да предприема мерки при значително превишаване на ПДС, което води до вреди за здравето на хората. Дали и в каква степен е конкретизирано какви мерки могат да бъдат предприети е въпрос на законодателна техника при делегиране правото на общинските съвети да регулират съответната група обществени отношения. В закона достатъчно ясно е посочено какво имат право да предприемат местните органи. Как точно да го предприемат и как да го контролират е въпрос на създадена от тях организация. Ако законодателят детайлно конкретизира кой орган, в какви случаи, какви конкретни мерки следва да предприеме за понижаване на емисиите на замърсители до такива под ПДС, както и как да се контролира спазването на тези мерки, то делегирането на правото на местните власти да регулират обществени отношения от определен вид се обезсмисля. Поради това съдът не приема аргумента за несъвършената законодателна уредба като причина за липсата на мерки по чл. 28а ЗЧАВ от страна на СО, предприети в процесния период. Нещо повече, при същата законодателна уредба (преди измененията на ЗЧАВ от 2019 г. и 2021г.) със Заповед №СО16-РД92/02.11.2016 г. на кмета на СО/последно изменена със Заповед №СОА17-РД91 -178/04.05.2017 г. е приет Оперативен план като част от Плана за защита при бедствия на С.О.. В него е предвидена мярка по чл. 28а ЗЧАВ (раздел VII, т. 2.7). Освен това с Решение № 21 от 25.01.2018 г., СОС приел механизъм с оперативни мерки за обособяване на зони е ниски емисии на вредни вещества чрез ограничаване на движението на моторни превозни средства на територията на СО в случай на висока степен на замърсяване на атмосферния въздух. Ето защо съдът приема, че СО не е изпълнила задълженията си да предприеме мерки по чл. 28а ЗЧАВ, въпреки наличието на основание за това.

На следващо място, от експертизата, приета по делото, се установи, че мерки като посочените в чл. 28а ЗЧАВ могат да доведат до намаляване на емисиите на ФПЧ в АВ. Поради това съдът приема, че бездействието на ответника, е в причинна връзка с наднормените нива на ФПЧ, констатирани през процесния период.

 

б/ че СО не е изпълнила задължението си по чл. 30 ЗЧАВ, предвиждащ, че за ограничаване на уврежданията върху здравето на населението, когато съществува риск от превишаване на установените норми общинските органи разработват оперативен план за действие, определящ мерките, които трябва да бъдат предприети с цел намаляване на посочения риск и ограничаване продължителността на подобни явления и

По делото се установи, че СО е имала такъв оперативен план, приет като част от ПКАВ 2005-2010. Той обаче е бил насочен предимно към евентуални аварии на територията на рискови предприятия. В него няма идентифицирани мерки при превишение на ПДС от ФПЧ. Не е предвиден и алармен праг или друг такъв, който да задължава компетентните органи да предприемат една или друга мярка. Поради това съдът приема, че този оперативен план не определя необходимите мерки, които да бъдат предприети при превишаване на ПДС на ФПЧ в АВ и затова не може да се приеме, че представлява план за действие при такова превишение. Следващият план (одобрен със Заповед №СО16-РД92/02.11.2016 г. на кмета на СО/последно изменена със Заповед №СОА17-РД91 -178/04.05.2017 г.) почти не се различава от разработения през 2008 г. Мерките, които новият план предвижда са почти идентични с предходния оперативен план, като разлика има единствено в предвидената в плана от 2017 г. мярка по чл. 28а ЗЧАВ (раздел VII, т. 2.7). Последната предвижда, привеждане в действие на механизъм с мерки по чл. 28а от ЗЧАВ, в т.ч.: създаване на зони с ниски емисии на вредни вещества, ограничаване на употребата на определени видове горива за битово отопление от населението и ограничаване на движението на моторни превозни средства. До приемането на такъв механизъм през 2018 г. обаче реално не е имало план за действие при превишаване на ПДС за ФПЧ10. Следва да се отбележи, че и преди и след това такъв план не е разработен по отношение на допуснати превишения на концентрациите на ФПЧ2,5, за които се установи, че са дори по-опасни за човешкото здраве.

Поради това съдът приема, че за процесния период, ответникът не е имал разработен оперативен план, който да привежда в действие мерки в случаи на превишение на ПДС на концентрации на ФПЧ в АВ и така не е изпълнил задължението си по чл. 30 ЗЧАВ. Липсата на оперативен план е предпоставка и за липса на действия, каквато съдът установи. Затова съдът приема, че нарушението е в причинна връзка с установените наднормени нива на концентрации на ФПЧ10 в АВ на територията на общината за процесния период.

 

в/ че СО е бездействала по отношение на възможността, предвидената в чл. 9, ал. 6, вр. чл. 5 ЗЧАВ, а именно, да поиска по-строги норми за допустими емисии от неподвижни източници:

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗЧАВ, Министърът на околната среда и водите съвместно със съответните заинтересувани министри издава наредби, с които утвърждава норми за емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии. В зависимост от условията на територията на дадена община могат да бъдат определени по-строги норми за допустими емисии за обекти и дейности в определени общини, райони или селищни образувания от тези, утвърдени с наредбите по ал. 1 и чл. 9а - 9г. (чл. 9, ал. 5 ЗЧАВ). Тези норми се определят въз основа на мотивирано предложение на кмета на общината до министъра на околната среда и водите, одобрено с решение на общинския съвет (чл. 9, ал. 6 ЗЧАВ).

Една от наредбите по чл. 9а-9г ЗЧАВ определя норми за допустими емисии на вредни вещества - замърсители (серен диоксид, азотни оксиди и прах), изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации (ГГИ) (вж. чл. 9в, ал. 1 ЗЧАВ)

Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, по отношение на ГГИ задължително се прилага необходимата степен на пречистване на димните газове, височина на комина и др., така че при тяхната експлоатация съдържанието на нормираните с наредбата вредни вещества в атмосферния въздух да не превишава нормите за концентрации на вредни вещества съгласно Наредба № 12 от 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух (ДВ, бр. 58 от 2010 г.).

От тези разпоредби е видно, че кметът на СО е имал възможността да поиска от Министъра на околната среда и водите определяне на по-строги норми на замърсители, включително и на ФПЧ, емитирани от големи горивни инсталации. Такива инсталации на територията на СО са ОЦ „Земляне”; ОЦ „Люлин”; ТЕЦ „София Изток”, ТЕЦ „София”; „Чугунолеене” АД; и „София Мед” АД, които са посочени в ПКАВ 2015-2020 и ПКАВ 2021-2026.

От експертизата и от програмите за управление на КАВ се установява, че тези източници имат принос към замърсяването на въздуха, но на годишна база той е оценен като незначителен в сравнение с двата основни източника – битовото отопление и транспорта. От ПКАВ 2015-2020 се установява, че приносът на промишлеността и за достигане на максималната 24-часова концентрация на ФПЧ10 също не е значителен. Такова е и възражението на ответника, който твърди, че дори и да е поискал по-строги норми, то това не би довело до съществено подобрение на КАВ, поради малкия принос на тези източници в замърсяването. Затова съдът приема, че това бездействие на СО не е довело до превишенията в концентрациите на ФПЧ на територията на общината. Ето защо не е основателно искането да се установи, че СО е бездействала като не е поискала по-строги норми за тези замърсители.

 

4.             По твърдението че С.О. не е изпълнила напълно и с дължимата грижа задължението си да информира обществеността относно качеството на атмосферния въздух – нарушение на задължението по чл. 26, пар. 1, б. „А“ от Директивата:

Изискванията на чл. 26 от Директивата са транспонирани в националното законодателство с Наредба № 12/15.07.2010 г. Съгласно чл. 43, ал. 1 от тази наредба, компетентните органи по чл. 19 ЗЧАВ предоставят на обществеността съответната информация за нивата на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух съгласно приложение № 16 чрез:

1. средствата за масово осведомяване, регионалния периодичен печат, бюлетини и информационни табла, интернет страницата на ИАОС и други подобни;

2. известяване на организации, чиято дейност е свързана с опазването на общественото здраве;

3. известяване на организации, представляващи интересите на чувствителни групи от населението;

4. известяване на други организации и сдружения (екологични, браншови, на потребителите).

Приложение № 16 към Наредбата, съответства като съдържание на Приложение ХVI към Директивата, към което чл. 26, пар. 1, б. А препраща. Съгласно това приложение информацията, която трябва да се предоставя, следва да съдържа данни за концентрациите на замърсителите в атмосферния въздух като средни стойности в зависимост от установения период на осредняване за тях. Освен това информацията трябва да съдържа като минимум нивата, превишаващи установените норми за съответния замърсител, целевите норми, алармените прагове и информационния праг за озон. Информацията също така следва да съдържа и кратка оценка относно целите за качество на въздуха и необходимата информация относно последиците за здравето или където е уместно, за растителността.

На следващо място, информацията за концентрациите в атмосферния въздух на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ (най-малко ФПЧ10), озон и въглероден оксид следва да се актуализира ежедневно, а когато е възможно - и на всеки час.

В приложението е посочено още, че при установено или прогнозирано превишаване на установените алармени прагове, както и на информационните прагове, своевременно се предоставят следните данни:

1. Информация за наблюдаваното превишаване:

- местонахождение на района с превишаването;

- вид превишен праг (информационен или алармен);

- начален час и продължителност на превишаването;

- най-висока средночасова стойност; за озона и най-висока 8-часова средна стойност.

2. Прогнози за оставащата част от деня и следващите дни:

- географски район на очакваните превишения на информационния и/или алармения праг;

- очаквани промени в нивата на замърсяване (понижение, стабилизиране или повишение), както и причините за тези промени.

3. Информация за типа на засегнатото население, възможни здравни последствия и препоръчително поведение:

- информация за чувствителните групи от населението;

- описание на вероятните симптоми;

- препоръчителни предпазни мерки, които следва да се вземат от засегнатото население;

- източници на допълнителна информация.

4. Информация за превантивните действия за ограничаване на замърсяването и/или излагането на него: посочване на основните сектори, източници на замърсяване; препоръки за действия с цел ограничаване на емисиите.

По делото се установи, че за периода до предявяване на иска СО е предоставяла информация за концентрациите в атмосферния въздух на ФПЧ на две информационни табла, намиращи се на пресечката на ул. „Московска” и ул. „Г.С. Раковски” и на бул. „Евлоги Г.” и „Орлов мост”. На следващо място се установи, че системата е отворена т.е. могат да се поставят екрани за информиране на населението в различни части на града при условие, че е осигурена постоянна връзка със сървъра за данни. Въпреки това, за процесния период до предявяване на иска не се установи каквато и да е информация да е била предоставяна и на други информационни табла, нито по друг начин. Не се установи двете информационни табла да са предоставяли така подробна информация като посочената в Приложение № 16 към Наредба 12/15.07.2010 г., респ. в член 26 и приложение XVI от Директива 2008/50/ЕО. Действително, през 2017 г. и 2018 г. СО е предприела редица действия за надграждане на информационната система за оповестяване на замърсителите на АВ. Това обаче касае периода след исковата молба и следва да се съобрази при разглеждането на осъдителните искове. Затова е основателно искането за установяване на бездействие на ответника по отношение на задължението му да информира обществеността за концентрациите на ФПЧ в АВ на територията на общината за периода до предявяването на иска.

 

II. По искането да бъде осъден ответника да преустанови виновното си противоправно бездействие, по отношение на задълженията си за контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха, включително да преустанови нарушаването на европейските и национални норми за емисии на ФПЧ 2.5 и ФПЧ 10 в атмосферата над С.О.:

Осъждането на ответникът да преустанови нарушението чрез предприемане на подходящи мерки за достигане на допустимите нива на ФПЧ10 и ФПЧ2,5 се иска и е възможно занапред – след влизане на съдебното решение в сила. Това искане е основано на същите твърдения за противоправно бездействие, но продължило във времето след постъпването на исковата молба в съда. На твърдението, че общината е бездействала и поради това е причинила или допринесла за високите концентрации на ФПЧ в АВ, ответникът е отговорил, че през целия период, включително и по време на процеса, е извършвал множество дейности, които са довели до трайна тенденция за намаляване на замърсяването на АВ на територията на общината. С оглед на изложеното, за да провери основателността на твърденията на ищците, както и дали евентуалното бездействие е преустановено, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да вземе предвид всички факти, касаещи качеството на АВ на територията на СО и действията, които общината е предприела за управлението му, включително и тези осъществили се в хода на процеса.

 

1.             По искането да се установи, че СО не е изпълнила задължението си да поддържа концентрации на ФПЧ10 и ФПЧ2,5 в границите на ПДС за периода след 29.05.2017 г. – нарушения на задълженията по чл. 13, пар. 1, вр. с раздел „Б” на Приложение XI от Директивата и чл. 16, пар. 1, вр. с раздел „Г” на Приложение XIV от Директивата:

По делото се установи, че за периода след предявяване на иска максималния брой превишения на среднодневната концентрация на ФПЧ10 не е бил спазван системно в почти всички пунктове за измерване. Отново следва да се отбележи, че при преценката за спазването на нормите на емисии на замърсители в АВ на територията на СО съдът не отчита данните от пункт Копитото, по изложените вече съображения. Така в останалите пунктове е налице превишаване от повече от 35 дни на максимално допустимите СДК на ФПЧ10 през всички години, освен през 2018 г. в АИС Гара Яна и АИС Дружба, през 2019 г. в АИС Дружба и Младост. В пунктове Хиподрума, Павлово и Надежда е налице превишение на СДК повече от 35 дни за всички години от периода, а в АИС Младост и Гара Яна – в три от четирите години в периода 2017-2020 г.:

 

Брой дни с превишения

Пункт

2017

2018

2019

2020

1.

Гара Яна

55

34

40

47

2.

АИС Дружба

46

21

19

11

3.

АИС Павлово

65

62

37

48

4.

АИС Надежда**

96

82

65

58

5.

АИС Хиподрума

71

55

43

48

6.

АИС Младост

39

41

30

41

 

Както се посочи, обективно установено неспазване на допустимия брой дни с превишения на пределната норма на концентрации на ФПЧ10 е достатъчно, за да се приеме за установено неизпълнението на задължението за поддържане на концентрациите на ФПЧ10 в атмосферния въздух в допустимите граници. Ето защо е налице твърдяното от ищците нарушение на задължението на СО да не допуска превишение на ПДК на ФПЧ10 в атмосферния въздух повече от 35 пъти годишно.

По отношение на твърденията, че СО не е изпълнила задължението си да поддържа СГК на ФПЧ10 в допустимите граници, съдът установи, че в началото на периода действително е имало превишения, но те постепенно са намалели и такива не са регистрирани за 2019 г. и 2020 г. :

 

СГК

Пункт

2017

2018

2019

2020

1.

Гара Яна

34,04

34,22

33,70

32,97

2.

АИС Дружба

32,72

25,05

22,32

19,91

3.

АИС Павлово

42,46

40,82

31,46

29,99

4.

АИС Надежда**

49,57

42,45

37,15

34,71

5.

АИС Хиподрума

43,64

38,94

31,96

30,67

6.

АИС Младост

32,99

35,57

29,94

29,92

 

Ето защо по този показател СО не е допуснала нарушение.

По отношение на ПДС на ФПЧ2,5 и твърдяното неспазване на СГК за тях от страна на СО, се установи, че за 2017 г. действително е било налице превишение. За следващите години от периода такова не е било регистрирано, но и изискуемия брой данни не е бил събран от АИС поради технически причини. Поради тази липса няма как да се установи неизпълнение на задължението на СО да спазва концентрациите на ФПЧ2,5 в пределно допустимите граници. Затова искането на ищците следва да се отхвърли.

 

2.             По твърденията, че приетата в хода на процеса ПКАВ не отговаряла на практиките за планиране и управление на КАВ – нарушение на задълженията по чл. 23, пар. 1, ал. 1 и 2 от Директивата:

По делото се установи, че на 18.05.2017 г. СО е приела ПКАВ за периода 2015-2020 г. В нея съдът установи, че липсва оценка на очакваните ефекти от мерките поотделно. Липсва и анализ на това до какво намаляване са довели предишните мерки, реализирани в периода 2011-2014 г. Освен това в програмата няма и подробна инвентаризация на източниците на замърсяване. Едва в ПКАВ 2021-2026 е направен анализ на това какво количество ФПЧ се емитира в АВ от едно домакинство, отопляващо се на твърдо гориво, както и какво би могло да се спести като емисии при различните сценарии – преминаване на отопление с пелети или газ. Възможно е и това да е причината в последната ПКАВ 2021-2026 битовото отопление категорично да е идентифицирано като основен източник на замърсяване на атмосферния въздух. В предишните програми на него не е бил отделян такъв дял в общия брой емисии на ФПЧ.

На следващо място, се установи, че в тази програма първоначално не са били включени емисиите на ФПЧ2,5. Те са били добавени едва през 2019 г. – малко преди изтичане на периода на ПКАВ.

Освен това се установи, че в тази програма, както и в предишните, липсва анализ на това по какъв начин конфигурацията на застрояване влияе на качеството на атмосферния въздух, въпреки че изрично е посочено, че такова влияние е налице[38]. Така не са набелязани никакви мерки по отношение на застрояването и връзката му с КАВ, което е от още по-съществено значение и предвид стартиралата процедура по изготвяне на нов Общ устройствен план на С.О. (https://sofiaplan.bg/portfolio/izmenenie-oup/ ).

Въпреки тези недостатъци на ПКАВ 2015-2020, искането за отстраняване на бездействието от страна на ответника налага съобразяване на приетата нова програма за периода 2021-2026 г. В нея тези липси и недостатъци са отстранени. ФПЧ2,5 са включени в анализа, а за сектор битово отопление е извършен подробен анализ, включително за емисиите отделяни от едно домакинство, отопляващо се на твърдо гориво, като са разработени сценарии за спестените емисии в зависимост от вида алтернативно гориво. Освен това са набелязани конкретни мерки и са изготвени анализи за очакванията от прилагането им. Поради това следва да се приеме, че единствено неизяснен остава въпроса за това какви мерки може да се предприемат по отношение на застрояването и при планирането на нови урбанизирани територии и как това да стане с внимание за влиянието на застрояването върху качеството на АВ в тези и съседните им територии. Това обаче само по себе си не е достатъчно да се приеме, че актуалната ПКАВ не отговаря на изискванията на Директивата. Затова съдът намира, че бездействието на СО по отношение на задължението ѝ да разработи и приеме ПКАВ, която да сведе до минимум дните с превишение на ПДС за емисии ФПЧ2,5 и ФПЧ10 е отстранено от ответника.

 

3.             По заявените нарушения на чл. 24, пар. 1 и 2 от Директивата:

а/ че СО не е изпълнила задължението си да приеме мерките по чл. 28а ЗЧАВ:

По делото се установи, че за периода преди подаването на исковата молба СО не е въвеждала мерки по чл. 28а ЗЧАВ, въпреки регистрираните поредни дни с превишения на ПДС на емисии на ФПЧ. След предявяване на иска от страна на СО са предприети действия за отстраняване на това неизпълнение. Основното измежду тях е, че при наличието на прогноза за замърсяване на въздуха или реализирано такова общината е приела механизъм за въвеждане на мерки за ограничаване на движението на МПС в различни части на града, което е мярка по чл. 28а, ал. 1, т. 3 ЗЧАВ. Следва да се отбележи обаче, че така приетата мярка през 2018 г. е била неприложима на практика. За периода от 2015 г. до 2020 г. няма 2 поредни дни с превишение на СДН с над 200 μg/m3, регистрирана от всички АИС на територията на СО, каквото е изискването на механизма за въвеждането на мярката. Още повече, че един от тези пунктове е Копитото, който както се посочи измерва по-скоро фоновото замърсяване, което е само един от компонентите, формиращи концентрацията на ФПЧ в урбанизираната територия на общината. Така през 2019 г. е приет нов механизъм, при който мярката „затваряне на определени карета от улици на територията на СО” е предвидено да се въвежда при по-ниски превишения на СДК на ФПЧ10, а именно – при прогноза или реализирано превишение на СДН над 200 μg/m3, регистрирана от поне две АИС на територията на СО в рамките на един ден. Дори и по този начин обаче по делото няма данни мярката да е била прилагана, въпреки че такъв период е имало през м.декември 2019 г.[39].

Освен това се установи, че СО не се е възползвала и от възможността ѝ да въвежда зони с ниски емисии (чл. 28а, ал. 1 т. 1 ЗЧАВ). Право да стори това ответникът е имал още от 2015 г. Чаканото от СО изменение на законодателната уредба не освобождава общината от отговорност за нейното бездействие. Както се посочи, въпрос на законодателна техника е до каква степен делегацията на закона ще конкретизира начина и обхвата на въвеждането на тези зони или ще остави преценката за това на компетентния местен орган.

Така по делото е установено, че общината има задължение да следи за качеството на АВ и да спазва ПДС. Установено е и, че общината има правомощието да предприеме мерки, за да изпълни задължението си. Не само това, общината дори е приела Оперативен план, в който е посочила, че в определени случаи ще въвежда такива мерки като посочените в чл. 28а ЗЧАВ (т. 2.7. от раздел VII на плана, л. 845, том IV). На следващо място се установи и наличието на замърсяване, каквото налага предприемането на посочените действия. Такива обаче не са били предприети. Поради всичко това следва да се приеме, че ответникът е бездействал по отношение на задължението си по чл.28а, ал. 1 ЗЧАВ. Тъй като от заключението на вещите лица се установи, че тези мерки са годни да постигнат целения от тях резултат (да намалят концентрациите на ФПЧ в АВ), то бездействието на СО е в причинна връзка с допуснатото наднормено замърсяване на въздуха на територията на общината.

На последно място, по делото се установи, че това бездействие на ответника и до момента не е отстранено. Единствената крачка в тази посока е предвидената в ПКАВ 2021-2026 г. мярка „въвеждане на зони с ниски емисии” (вж. приложение № 14 към ПКАВ 2021-2026). Тя обаче е само една от възможностите на чл. 28а, ал. ЗЧАВ, която освен това е предвидено да се прилага ограничено - само по отношение на транспорта. За битовото отопление такива мерки не е предвидено да се прилагат в 5 годишния период на прилагане на програмата, въпреки предложението в новата ПКАВ в райони, в които има изградена мрежа на „Топлофикация” да се предвиди въвеждане на зона с ниски емисии за битово отопление чрез въвеждане на ограничение новопостроени сгради да използват за отопление дърва или въглища, а за съществуващите жилища, които се отопляват на дърва и въглища да се даде определен срок за преминаване към нов тип отопление. Ето защо съдът намира, че бездействието на СО по отношение на задължението ѝ по чл. 28а ЗЧАВ продължава и към настоящия момент. Затова искането то да бъде отстранено е основателно и съдът го уважава, като в посочения в диспозитива срок от влизане на съдебното решение в сила общината следва да приеме и започне да прилага правила, съгласно които, при определени от нея условия, да се предвижда въвеждане на всяка една от мерките по чл. 28а, ал. 1 ЗЧАВ, заедно или поотделно.

 

б/ че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 30 ЗЧАВ – да разработи оперативен план за действие, определящ мерките, които трябва да бъдат предприети с цел намаляване на риска от превишаване на установените норми или алармени прагове и ограничаване продължителността на подобни явления:

По делото се установи, че СО има приет оперативен план, който обаче не предвижда конкретни мерки по отношение на замърсителите ФПЧ10 и ФПЧ2,5, а е по-скоро насочен към евентуални аварии в големи предприятия, които са в състояние да доведат до замърсяване на въздуха и риск за населението. Така мерките, които са предвидени за този риск не може автоматично да се пренесат и да се приложат за замърсяване с наднормените нива на ФПЧ. Единствената мярка, която е приложима за тези емисии е тази на въвеждане на зони с ниски емисии или ограничаване на движението на МПС в определени части на града. Тези мерки обаче не са прилагани, както се установи по-горе при разглеждане на твърдението на ищците за бездействие от страна на ответника по отношение на задълженията му по чл. 28а, ал. 1 ЗЧАВ.

На следващо се установи, че приетият механизъм с оперативни мерки за обособяване на зони с ниски емисии на вредни вещества на територията на СО представлява и план за действие при прогноза или реализирано замърсяване с ФПЧ. Така по делото се установи, че 2 пъти през 2018 г. е прилагана мярката „зелен билет”. Това е станало и при най – значимото замърсяване през м.декември 2019 г.[40]. Ето защо съдът приема, че този механизъм, приет през 2019 г. от СО, представлява по същество именно оперативен план за действие при планирано или реализирано замърсяване на АВ на територията на общината с ФПЧ10. Затова съдът приема, че твърдяното от ищците бездействие на СО е било отстранено и по отношение на тези твърдения искът е неоснователен.

 

в/ че ответникът е бездействал и не е поискал по-строги норми за допустими емисии от неподвижни източници ( чл. 9, ал. 6, вр. чл. 5 ЗЧАВ):

Съдът установи, че в периода преди предявяване на исковата молба ответникът действително е бездействал и не е поискал такива по-строги норми. Установи се, че тези източници емитират ФПЧ в АВ и така допринасят за достигане на ПДС, но конкретният им принос към постигане на ПДС за ден и за година е минимален. Така съдът прие, че искът в тази му част не е основателен за периода до 29.05.2017 г.

Не се спори, че бездействието на общината продължава. Въпреки това приносът на тези източници на емисии за СГК и максималните стойности на СДК не е голям. Поради това и с оглед спазване на принципа в Директива 2008/50 за постигане на равновесие между целта за намаляване на опасността от замърсяване и различните засегнати обществени и частни интереси (вж. Решението на СЕС по дело С-488/2015 г.), съдът намира, че бездействието на СО да поиска по-строги норми за неподвижните източници на емисии не е причина за значителни превишения на ПДС за ФПЧ в атмосферния въздух на територията на общината. Затова искането на ищците не е основателно и съдът не го уважава.

 

4.             По твърдението че С.О. не е изпълнила напълно и с дължимата грижа задължението си да информира обществеността относно качеството на атмосферния въздух – нарушение на задължението по чл. 26, пар. 1, б. „А“ от Директивата (чл. 43 от Наредба № 12/15.07.2010 г.):

Съдът установи, че в периода до предявяване на иска СО е бездействала по отношение на това си задължение. Установи се, че информацията е била ограничена и трудно Д.на, предвид свързаността, която както изградената система, така и нивото на развитие на технологиите, предполагат. В периода след предявяване на исковата молба обаче се установиха съществени действия в посока на отстраняване на това бездействие. Така се установи, че СО е разработила специален сайт, на който своевременно да се предоставя информация за качеството на въздуха по няколко показателя, за прогнозата за качеството на въздуха, за предприетите мерки, за данните от АИС. Освен това на същия сайт са налични и данните от 22 пункта на територията на общината, изградени по проект AIRTHINGS, които измерват няколко различни показателя, включително и ФПЧ10 и ФПЧ2,5. С оглед на това, неизпълнението на задължението на СО да информира гражданите своевременно с достатъчно пълна информация за регистрираното и очакваното състояние на АВ на територията на общината, е отстранено. Затова искът не следва да се уважава и по отношение на това твърдяно нарушение.

 

III. По искането да бъде осъден ответника, да поправи по подходящ начин последиците от неизпълнението на задълженията си, като предприеме конкретни мерки, чрез които да се отстрани ефектът от нарушението върху колектива като цяло (като например, но не само: информационни кампании, раздаване на безплатни респираторни маски, субсидирани от ответника прегледи при пулмолог и алерголог, мерки насочени към транспорта и отоплението на твърдо гориво и др.)

 

С решение на III ГО на ВКС по гр.д. 2584/2017 г. по дело със сходен предмет е прието, че „подходящите мерки и действия по вид и насока са от компетентността на ответниците (община и РИОСВ). Съдът не може да определи тяхното съдържание, а само преследваната с тях цел – достигане на нормативно установените нива на замърсяване с ФПЧ10 във възможно най-кратък срок. Ответниците са местни органи на власт, които също както държавата, дължат изпълнение според характера и компетенциите си на изискванията в посочените директиви, пренесени и в относимото към дейността на ответниците национално законодателство”.

 Същевременно, от приетите по делото доказателства може да се направи извод за необходими действия, които да се предприемат от ответника за да отстрани той неизпълнението на задължението си за поддържане нивата на концентрации на ФПЧ в допустимите граници. Следва да се отбележи, че всяка една от тези мерки е необходимо да се изпълни след обстоен анализ на това какво би отнела като финансов ресурс, време и очакван резултат, измерен в спестени количества емисии на ФПЧ. След това мерките следва да се съпоставят една с друга и с останалите, идентифицирани такива от ответника и да се реализират приоритетно тези, които най-бързо ще доведат до най-голямо намаляване на замърсяването за най-малко средства. Така съдът намира, че в срок от дванадесет месеца от влизане на съдебното решение в сила ответникът следва да осигури достигане на нормативно допустимите нива (концентрации) на фини прахови частици 10 (ФПЧ 10) в атмосферния въздух на територията на общината чрез предприемане на ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух в общината, включително, но не само чрез:

-                 въвеждане стимули за използване на алтернативни незамърсяващи методи за отопление;

-                 оценка на предприетите до момента мерки в сектор транспорт – довели ли са до повишаване привлекателността на обществения транспорт. Ако не – защо? Броят на ползвателите на градския транспорт намалял ли е или се е увеличил(предвид установената липса на данни за периода от 2014 г. до сега)? Ако е намалял – кои действия са довели до това?

-                 анализ на възможностите за изграждане на етажни паркинги в жилищните и търговските зони и увеличаване на наличните буферни паркинги (с цел намаляване на приноса на паркирането в кални площи към достигане на ПДС);

-                 изграждане на цялостна свързана велосипедна мрежа, която да позволява лесно и безопасно придвижване между отделните квартали;

-                 анализ на възможностите за изграждане на паркове в териториите с наднормено замърсяване и/ или зелени стени;

-                 анализ по какъв начин градското планиране влияе на качеството на атмосферния въздух. СО следва да използва резултатите от анализа при изготвянето на нов/респ.изменението на съществуващия/ ОУП, така, че да се осигури подходящ микроклимат, който да гарантира движение на въздушните маси и внасяне на чисти въздушни маси.

 

Относно привременните мерки: С определение от 08.07.2019 г. и с определение от 11.11.2019 г., на основание чл. 385, ал. 2 ГПК, са наложени привременни мерки, с които С.О. е задължена:

1.         ДА СЪЗДАДЕ на интернет сайта си и на Фейсбук страницата на С.О. и пряк път (Д.) до Системата за предоставяне на информация на обществеността за качеството на атмосферния въздух в реално време, респективно Публичния регистър на автоматични измервателни станции за мониторинг на качеството на атмосферния въздух, поддържани от Изпълнителната агенция по околна среда, както и до Европейския индекс за качеството на въздуха, поддържан от  Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) и Европейската комисия относно данните от измерванията на пет ключови замърсителя: фини прахови частици (ФПЧ2,5 и ФПЧ10), приземен озон (O3), азотен диоксид (NO2) и серен диоксид (SO2).

2.         ДА РЕАЛИЗИРА на територията на С.О. дейността машинно миене на улиците с обществена значимост и вътрешно-кварталните улици, 2 пъти месечно – от м. май до м. септември, като средно месечно се измиват не по-малко от 10 847 дка, както и един път месечно – от м. октомври до м. април – но само в случай, че метеорологичните условия позволяват това.

3.         ДА ОБЯВЯВА ежемесечно на интернет сайта си графика, по който ще се изпълнява дейността по миене на улиците за следващия месец, както и условията, при които дейностите няма да бъдат осъществявани (например неподходящи метеорологичните условия, обществени мероприятия и др.), която информация да се разгласява и по друг подходящ начин.

4.          ДА ОБЯВЯВА ежемесечно на интернет сайта си, както и на сайта на Столичния инспекторат,  справка с изпълнените дейности по миене на улиците за предходния месец.

5.          ДА ОБЯВЯВА ежемесечно на интернет сайта си,  както и на сайта на Столичния инспекторат, справка относно броя на извършените проверки за спазването на забраните, предвидени в чл. 28, т. 9 и т. 10 от Наредбата за организация на движението на територията на С.О. и в обобщен вид да представя резултатите от тях.

6.       ДА ОБЯВЯВА ежемесечно на интернет сайта си, както и на сайта на Столичния инспекторат,  справка относно броя на извършените проверки, мястото на които са извършени (район, ж.к., кв., улица), констатираните нарушения и наложените наказания по прилагане на Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на С.О..

7.          ДА ПРЕДСТАВИ по делото  план за изграждане на велоалеи на територията на С.О., включително и от крайните квартали към централната градска част.

Съдът приема, че така постановените привременни мерки не следва да бъдат отменяни или изменяни.

 

Относно разноските: При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, които са направили своевременно искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за извършени такива.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците, следва да се присъди сумата от 2324.36 лева от общо направените разноски в размер на 3469.20 лв. (3469.20 лв. х 0.67), в т.ч.: платена държавна такса (240 лева - л. 27, том 1; л. 532, том III ), и депозит за вещи лица (3229,20 лева - л. 1025, том 5, л. 1509, том 7; л. 1683-1684, том VIII; л. 92-93, том XXVIII).

Ответникът е представил доказателства за извършени разноски в размер на 108 000 лева (с ДДС), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание на 11.10.2021 г. процесуалният представител на ищците е направил възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания, обема и вида на събраните доказателства и доказателствени средства, както и след като съобрази разпоредбите на § 1, вр. ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., приема, че възнаграждението следва да се  намали на 4 800 лева, с включен ДДС (4 000 лева + ДДС в размер на 800 лв.).

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 2649.57 лева от общо направените разноски в размер на 8029 лева (8029 лева х 0.33), в т.ч.: адвокатско възнаграждение (4800 лева – л. 9285 и сл.) и депозити  за експертизи (3229 лева - л. 1059, том 5; л. 1507, том 7; л. 1688-1689, том VIII; л. 92-93, том XXVIII).

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,

 

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА за установено по предявения от С. „З.З.- Д. Д..“, ЕФН ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „*********, Ф. „С.Б.“, ЕФН********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „********ет********, С. „А.Д.Т.*“, ЕФН********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „********С. „Ц.ЗА Н.Ж.“, ЕФН********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, Х.И.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.Г.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и И.Г.В., с ЕГН: **********, с адрес: *** ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „*******, колективен иск по чл. 379, ал. 2 от ГПК, че в периода от 01.01.2015 г. до 29.05.2017 г,  С.О.:

1/ е допуснала системно превишаване на СДК и на СГК на ФПЧ10 в общината, с което е нарушила чл. 13, пар. 1, вр с. раздел „Б” от Приложение от Директива 2008/50;

2/ не е приела актуална програма за управление на качеството на атмосферния въздух (нарушение на чл. 23, пар. 1 от Директива 2008/50), което е допринесло за превишаването на ПДС на емисии ФПЧ в АВ;

3/ не е изпълнила задължението си да приеме мерките по чл. 28а ЗЧАВ и не е изпълнила задължението си по чл. 30 ЗЧАВ да разработи оперативен план за действие, определящ мерките, които трябва да бъдат предприети с цел намаляване на риска от превишаване на установените норми на емисии в атмосферния въздух и ограничаване продължителността на подобни явления (нарушение на чл. 24, пар. 1 и 2 от Директива 2008/50); което е допринесло за превишаването на ПДС на емисии ФПЧ в АВ;

4/ не е изпълнила напълно и с дължимата грижа задължението си да информира обществеността относно качеството на атмосферния въздух, с което е нарушила чл. 26, пар. 1, б. „А“ от Директива 2008/50;

ОТХВЪРЛЯ иска за установяване, че в периода от 01.01.2015 г. до 29.05.2017 г., ответникът е:

1/ допуснал системно превишаване на СГК на ФПЧ2,5 в общината и така е нарушил на чл. 16, пар. 1, вр. с раздел „Г” на Приложение XIV от Директива 2008/50 ЕО;

2/ нарушил чл. 24, пар. 1 и 2 от Директива 2008/50 като е бездействал по отношение на възможността да поиска по-строги норми за допустими емисии от неподвижни източници;

ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „*******, по колективните искове по чл.379, ал.3 ГПК, предявени от ищците: С. „З.З.- Д. ДОП.“, ЕФН ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „********6, Ф. „С.Б.“, ЕФН********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „********ет********, С. „А.Д.Т.*“, ЕФН********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „********С. „Ц.ЗА Н.Ж.“, ЕФН********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, Х.И.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.Г.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и И.Г.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, в срок от дванадесет месеца от влизане на съдебното решение в сила да преустанови бездействието, изразяващо се в:

1/  допуснато в периода от 29.05.2017 г. до постановяване на решението превишаване на нормите за средноденонощни концентрации на фини прахови частици 10 (ФПЧ 10) в атмосферния въздух на общината с повече от 35 дни в годината (нарушение на чл. 13, пар. 1, вр с. раздел „Б” от Приложение от Директива 2008/50) като осигури достигане на нормативно допустимите нива (концентрации) на ФПЧ 10 в атмосферния въздух чрез предприемане на ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух в общината, включително, но не само чрез:

-                 въвеждане стимули за използване на алтернативни незамърсяващи методи за отопление;

-                 оценка на предприетите до момента мерки в сектор транспорт – довели ли са до повишаване привлекателността на обществения транспорт. Ако не – защо? Броят на ползвателите на градския транспорт намалял ли е или се е увеличил(предвид установената липса на данни за периода от 2014 г. до сега)? Ако е намалял – кои действия са довели до това?

-                 анализ на възможностите за изграждане на етажни паркинги в жилищните и търговските зони и увеличаване на наличните буферни паркинги (с цел намаляване на приноса на паркирането в кални площи към достигане на ПДС);

-                 изграждане на цялостна свързана велосипедна мрежа, която да позволява лесно и безопасно придвижване между отделните квартали;

-                 анализ на възможностите за изграждане на паркове в териториите с наднормено замърсяване и/ или зелени стени;

-                 анализ по какъв начин градското планиране влияе на качеството на атмосферния въздух. СО следва да използва резултатите от анализа при изготвянето на нов/респ.изменението на съществуващия/ ОУП, така, че да се осигури подходящ микроклимат, който да гарантира движение на въздушните маси и внасяне на чисти въздушни маси;

2/ в непредвиждане и непредприемане на мерки по чл. 28а ЗЧАВ в случаите на превишаване на нормите за средноденонощни концентрации на ФПЧ10 в атмосферния въздух на общината (нарушение на задълженията на ответника съгласно чл. 24, пар. 1 и 2 от Директива 2008/50 ЕО) като в срок от шест месеца от влизане на съдебното решение в сила да приеме правила, съгласно които, при определени от общината условия, да се предвижда въвеждане на всяка една от мерките по чл. 28а, ал. 1 ЗЧАВ, заедно или поотделно.

ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответника да преустанови бездействието, изразяващо се в:

1/ неефективни мерки и действия за опазване на качеството на атмосферния въздух в С.О., допуснато в периода 29.05.2017 г. до постановяване на решението, по отношение на нормите за средногодишни концентрации на ФПЧ2,5 в атмосферния въздух на общината (нарушение на чл. 16, пар. 1, вр. с раздел „Г” на Приложение XIV от Директива 2008/50 ЕО).

2/ приемане на програма за управление на качеството на атмосферния въздух, която не отговаря на изискванията за такава (нарушение на чл. 23, пар. 1, ал. 1 и 2 от Директива 2008/50 ЕО).

3/ неприемане на оперативен план за действие, определящ мерките, които трябва да бъдат предприети с цел намаляване на риска от превишаване на установените норми за качество на атмосферния въздух или алармени прагове и ограничаване продължителността на подобни явления (нарушение на чл. 24, пар. 1, ал. 1 и 2 от Директива 2008/50 ЕО);

4/ непредприемане на действия за прилагане на по-строги норми за допустими емисии от неподвижни източници на територията на общината, съгласно възможността, предвидена в чл. 9, ал. 6, вр. чл. 5 ЗЧАВ (нарушение на чл. 24, пар. 1 и 2 от Директива 2008/50);

5/ неизпълнение или лошо изпълнение на задължението му да информира обществеността относно качеството на атмосферния въздух (нарушение на задължението по чл. 26, пар. 1, б. „а“ от Директивата);

ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на С. „З.З.- Д. Д.“, ЕФН ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „********6, Ф. „С.Б.“, ЕФН********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „********ет********, С. „А.Д.Т.*“, ЕФН********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „********С. „Ц.ЗА Н.Ж.“, ЕФН********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, Х.И.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.Г.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и И.Г.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2324.36 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА С. „З.З.- Д. Д..“, ЕФН ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „********6, Ф. „С.Б.“, ЕФН********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „********ет********, С. „А.Д.Т.*“, ЕФН********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „********С. „Ц.ЗА Н.Ж.“, ЕФН********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, Х.И.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.Г.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и И.Г.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят на С.О., с адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2649.57 лева – разноски по делото.

На основание чл. 383 ГПК, по делото са конституирани А.Н.И., е ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и А.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

 

                                                                          СЪДИЯ:

 

 

 

 


[4]

 

 

[5]

   

[6]

[8]

[9]

[18]

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Хиподрума

16 декември 2019 г.

56,10

71,72

141,44

72,83

66,99

86,72

17 декември 2019 г.

65,10

70,07

172,88

78,46

97,82

132,16

18 декември 2019 г.

74,90

105,10

201,24

127,38

135,68

175,98

19 декември 2019 г.

86,40

117,20

219,54

159,40

161,08

226,32

20 декември 2019 г.

55,20

68,19

170,12

92,30

96,55

124,23

 

[26]

Източник на таблицата – стр. 44 от ПКАВ 2021-2026 г.: https://www.sofia.bg/documents/20182/12266186/2021-05-05-%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB.1.pdf/2835466e-f861-49c0-94f8-a5b9d61755a5

[27]

Източник на таблицата – стр. 43 от ПКАВ 2021-2026 г.: https://www.sofia.bg/documents/20182/12266186/2021-05-05-%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB.1.pdf/2835466e-f861-49c0-94f8-a5b9d61755a5

 

[28]

Брой дни с превишения

ФПЧ 10

пункт

2015

2016

2017

1.

Гара Яна

74

98

55

2.

АИС Дружба

74

74

46

3.

АИС Павлово

70

60

65

4.

АИС Надежда

52

40

96

5.

АИС Хиподрума

58

59

71

 

[29]

СГК

пункт

2015г.

2016г.

2017г.

1.

Гара Яна

37,39

41,13

34,04

2.

АИС Дружба

41,78

40,11

32,72

3.

АИС Павлово

40,22

39,25

42,46

4.

АИС Надежда**

34,60

33,90

49,57

5.

АИС Хиподрума

38,09

39,35

43,64

6.

АИС Младост

55,73

33,04

32,99

 

[30]

Година

PM2.5, μg/m3

2015

24,57

2016

22,14

2017

26,58

 

[31] Решение по дело С-148/78 г., т. 22 : „държава членка, която не е приела изискваните от директивата мерки за изпълнение в предписания период, не може да разчита - по отношение на частноправните субекти - на собствения си пропуск да изпълни задълженията, произтичащи от директивата”.

Вж. например решението от 17 декември 2015 г., Viamar, C-402/14, EU:C:2015:830, по което Съдът се е произнесъл положително относно директния ефект на член 1, па­раграф 3 от Директива 2008/118 на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общия ре­жим на облагане с акциз.

Вж. още и Решения от 19 януари 1982 г., Becker (8/81, EU:C:1982:7, т. 25), и от 15 април 2008 г., Impact (C‑268/06, EU:C:2008:223, т. 56 и 57).

[32]

Брой дни с превишения

ФПЧ 10

пункт

2015

2016

2017

1.

Гара Яна

74

98

55

2.

АИС Дружба

74

74

46

3.

АИС Павлово

70

60

65

4.

АИС Надежда

52

40

96

5.

АИС Хиподрума

58

59

71

 

[34] Член 16, пар. 1 от Директивата: „Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, от които не произтичат прекомерни разходи, за да гарантират, че концентрациите на ПЧ2,5 в атмосферния въздух не превишават целевата стойност, установена в раздел Г от приложение XIV, считано от датата, посочена в него.”

Член 17, пар. 1 от Директивата: „Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, от които не произтичат прекомерни разходи, за да гарантират постигането на целевите стойности и дългосрочните цели.”

 

[35]

 

[38] Например в ПКАВ 2015-2020 е посочено, че потенциалът на замърсяване се увеличава от покрайнините на града към центъра на София, тъй като тихото време от 36% за летище София и 31% за станция НИМХ, достига до 50% и повече в централната част.

[39]

Гара Яна

Дружба

Надежда

Младост

Павлово

Хиподрума

16 декември 2019 г.

56,10

71,72

141,44

72,83

66,99

86,72

17 декември 2019 г.

65,10

70,07

172,88

78,46

97,82

132,16

18 декември 2019 г.

74,90

105,10

201,24

127,38

135,68

175,98

19 декември 2019 г.

86,40

117,20

219,54

159,40

161,08

226,32

20 декември 2019 г.

55,20

68,19

170,12

92,30

96,55

124,23

 

[40]

16 декември 2019 г.

56,10

71,72

141,44

72,83

66,99

86,72

17 декември 2019 г.

65,10

70,07

172,88

78,46

97,82

132,16

18 декември 2019 г.

74,90

105,10

201,24

127,38

135,68

175,98

19 декември 2019 г.

86,40

117,20

219,54

159,40

161,08

226,32

20 декември 2019 г.

55,20

68,19

170,12

92,30

96,55

124,23