№ 80404
гр. София, 29.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20231110129009 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „***** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК против Т. А. Н..
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата, договорната лихва
и законната лихва върху главницата, както и мораторна лихва.
По отношение на заявеното вземане за сумата 60 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, вземане за сумата 160 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, както и за сумата от 30 лв.,
представляващи неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането съдът
намира следното:
Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване
на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а
именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената цена на
допълнителни услуги е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са
в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребител.
Видно от представения договор за потребителски кредит *****“ № ****, в същия е
предвидена главница по кредита – 200 лв. В договора е уговорено, че кредитополучателят
закупува допълнителен пакет от услуги – услугата „Фаст“ - 60 лв. и услугата „Флекси“ – 160
лв., което възнаграждение се начислява заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
1
От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи
условия на „***** към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените
допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът, закупил допълнителна
услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“. Според
чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“, получава право да променя
погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл.
15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги,
свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и
услуги, свързани с неговото изпълнение.
Съдът намира, че клаузите от договора, установяващи, че длъжникът дължи и
възнаграждение за допълнителни услуги са нищожни и не пораждат права и задължения за
страните. Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената цена на допълнителни услуги е налице нарушаване
на императивни норми на ЗПК, като клаузите освен това са в противоречие с добрите нрави,
не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Така установените клаузи са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави,
тъй като по този начин се увеличава размерът на кредита без яснота относно насрещната
престация, която получава длъжникът. На следващо място, тези такси противоречат и на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5
ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Таванът на годишния процент на разходите, който е предвиден с императивна разпоредба на
закона, би бил превишен, ако в договора има уговорена възнаградителна лихва и други
такси. В случая при установен размер на отпусната главница от 200 лв., е предвидено
задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги в размер на общо 220
лв. По този начин са установени допълнителни разходи по кредита в размер, надвишаващ
размера на уговорената възнаградителна лихва. Постигнато е съгласие, че посочените
разходи подлежат на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което
води до извод, че по този начин е установено скрито допълнително възнаграждение на
кредитора, което не е посочено при определяне на годишния процент на разходите,
съответно ако бяха включени, размерът на ГПР би надхвърлил значително максимално
допустимия – чл. 19, ал. 4 ЗПК. Клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги са установени и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит и възможността за отлагане и
погасяване на погасителни вноски, т. е. такива свързани с усвояване на заемната сума и
изпълнение на поетото договорно задължение, представляват разходи, свързани с усвояване
и управление на кредита. Нещо повече – възползването от услугите, посочени в т. 15.2 и
15.3 от Общите условия, не е обусловено единствено от заплащане на уговореното
възнаграждение, а и от възникването на подробно установени предпоставки за приложение
на всяка една допълнителна услуга. Поради така изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че тези клаузи не пораждат права и задължения за страните,
респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението
по чл. 410 ГПК следва да се отхвърли.
По отношение на претендираните разходи за извънсъдебно събиране на
задължението съдът приема, че това задължение не съответства на допълнителна услуга,
2
която да е предоставена на заемателя. Съгласно чл. 10а ал. 1 ЗПК, кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая разноските
за събиране на вземането са свързани с процедурата по управление на кредита, поради което
посочената клауза от договора влиза в противоречие с императивната разпоредба. С
претендирането на вземането се нарушава забраната на чл. 33 ЗПК, съгласно която при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая се претендира
допълнително плащане, чиято дължимост е свързана изцяло със забава на длъжника и която
по съществото си представлява неустойка за забава, което от своя страна ще доведе до
неоснователно обогатяване на кредитора, като се наблюдава значително неравновесие в
правата на страните. Няма и данни какви точно разходи е сторил заявителят във връзка с
извънсъдебното събиране на вземането, поради което и за сумата от 30 лв. - неплатени такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, заявлението следва да бъде отхвърлено.
Разноските за заповедното производство следва да бъдат редуцирани съобразно
съотношението между отхвърлената и уважената част от заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, т. е. съдът следва да отхвърли искането за сумата над 15,70 лв. до сумата от
25 лв. за държавна такса, както и за сумата над 31,40 лв. до сумата от 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/.
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 150072/30.05.2023 г., подадено от „***** за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Т. А. Н. в ЧАСТТА относно сумата 60 лв. -
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, за сумата 160 лв. - възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ и за сумата 30 лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, както и в частта за разноските, съразмерно на отхвърлената част от заявлението.
УКАЗВА на заявителя, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на
срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да
довнесе единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3