Решение по дело №154/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 164
Дата: 4 май 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Ирина Руменова Славчева
Дело: 20221800500154
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500154 по описа за 2022 година
С решение № 264/30.12.2021 год. по гр. дело № 1021/2021 год. С.ският районен съд е
осъдил на основание чл. 143 от СК М. Д. АНГ. да заплаща на сина си М. М. АНГ. чрез
неговата майка и законен представител М.М. Д. месечна издръжка в размер на 220 лева,
считано от 05.10.2021 год. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлил
иска за разликата над 220 лева до пълния предявен размер от 290 лева, като неоснователен.
С решението ответникът е осъден на основание чл. 149 от СК да заплати на сина си М. М.
АНГ. чрез неговата майка и законен представител М. Д. издръжка за минало време – от
05.10.2020 год. до 04.10.2021 год. в размер по 180 лева за всеки месец от периода, като е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 290 лева месечно за същия
период, като неоснователен. С решението ответникът е осъден да заплаща на сина си СТ. М.
АНГ. чрез неговата майка и законен представител М.М. Д. месечна издръжка в размер на
190 лева, считано от 05.10.2021 год. до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 240 лева, като неоснователен.
Ответникът е осъден да заплати също така на сина си С.А. чрез неговата майка и законен
представител издръжка за минало време – от 05.10.2020 год. до 04.10.2021 год. по 160 лева
месечно, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 240 лева месечно
за същия период, като неоснователен.
Срещу така постановеното решение в осъдителната част е подадена въззивна жалба
1
от ответника с твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие
със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и да отхвърли предявените
искове за заплащане на издръжка за период от една година преди датата на подаване на
исковата молба, тъй като е изпълнявал доброволно задължението си да заплаща издръжка.
Обжалва решението и в частта, с която е осъден да заплаща издръжка на двете деца за
разликата над минималния предвиден от закона размер от 162,50 лева, тъй като издръжка в
по-голям размер не е съобразена с материалните му възможности и нуждите на децата,
предвид събраните по делото доказателства. Моли съда да измени решението в тази част и
вместо него да постанови друго, с което да определи издръжка в минимален размер за
периода от датата на подаване на исковата молба занапред.
Ищците оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцата твърди в исковата молба, че сключила граждански брак с ответника на
04.09.2010 год., от който се родили децата М. /роден на 11.07.2011 год./ и С. /роден на
20.04.2016 год./. В средата на м. декември 2019 год. ответникът напуснал семейното
жилище и заживял на семейни начала с друга жена. Двете деца заживели с майка си в
жилището на баба си по майчина линия. От фактическата раздяла до настоящия момент
ответникът не се интересувал от семейството си и не е заплащал издръжка на двете деца,
което обуславя и правния интерес от предявените искове.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло исковете за заплащане на
издръжка за минало време с възражението, че същият преимуществено е гледал и издържал
двете деца за процесния период. Сочи, че майката трайно не работи поради нежелание от
нейна страна, както и че живее луксозно и управлява личен автомобил, притежава скъпи
вещи и ходи на почивки. Той и майката на децата живеят на една и съща улица, като децата
постоянно пребивават при него в дома му, където получават всичко необходимо за
отглеждането им – храна, облекло, учебни пособия и грижи. До месец юли 2021 год.
ответникът бил в Англия, откъдето изпращал пари за децата чрез неговата майка. Твърди, че
работи в строителството и има непостоянен, предимно сезонен доход в размер около 700 лв.
месечно като самонаето лице. Поради това е в състояние да заплаща месечна издръжка в
размер, не по-висок от минималния, предвиден в закона - 162,50 лева месечно за всяко дете,
считано от датата на подаване на исковата молба. Моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове за заплащане на издръжка за период от една година преди датата на
подаване на исковата молба.
Видно от представените по делото удостоверения за раждане от община С., М.А. е
роден на 11.07.2011 год., а С.А. – на 20.04.2016 год. от майка М.А. и баща М.А..
Според служебна бележка от Агенция по заетостта от 02.11.2021 год. М.А. е
регистрирана като безработна през периода 04.03.2021 год. – 01.04.2021 год., както и
считано от 02.11.2021 год. занапред.
2
Съгласно представения по делото социален доклад от 04.12.2021 год. от ДСП-С. след
раздялата на родителите бащата е заживял на семейни начала с лицето И.С. през 2019 год.,
като е заминал заедно с нея да работи в Англия, където е пребивавал и работил от м.
септември 2020 год. до м. май 2021 год. След завръщането му в България поддържа връзка с
децата два пъти седмично по телефона. Три пъти месечно взема децата при себе си,
понякога - с преспиване. През м. юни 2021 год. майката и децата се върнали в дома му, за да
заживеят отново заедно, но след около седмица се скарали и ответникът ги изгонил. Същият
заживял отново с И.С.. Ответникът купувал дрехи на децата, като на М. давал по 20-30 лева
на седмица за училище, както и по 20 лева на С.. По думите на детето М., двамата с брат му
посещават почти всяка събота и неделя баща си и той им дава по 10-20 лева всеки път,
когато са при него. Закупувал им също така дрехи – обувки, якета. През месеците, когато
ответникът работел в Англия, изпращал пари на своята майка, която пазарувала всяка
седмица храна, достатъчна за майката и двете деца. Според социалния доклад и двете деца
нямат специфични потребности, отглеждани са с режим, съобразен с възрастта. Бащата
познава потребностите на децата и се старае да ги осигурява правилно. Двете деца са здрави.
М. е ученик в 4 клас в гр. С. и е с добър успех, а С. посещава предучилищна група в НУ
„П.Б.“, гр. С.. След раздялата децата се отглеждат от майката, като помага и бабата на
децата по майчина линия. Когато децата са при бащата в грижите за тях помага и И.С.. За
двете деца се полагат отлични грижи. Майката на М. има собствен бизнес – баничарница в
къщата, в която живеят и декларира устно около 1200 лева месечно. Майката получава
семейни помощи за деца в размер на 90 лева месечно, както и дневна надница в размер на
50 лева. Бащата работи като строител без трудов договор, като декларира устно месечен
доход в размер около 1000-1200 лева. Жилището на бащата е на един етаж, собственост на
дядото по бащина линия.
Според показанията на св. Х. – баща на ответника, страните са разделени от 2019
год., като децата живеят при майката. Къщата на бащата на ответника е на около 500 метра
от дома на майката. Ответникът и неговото семейство също полагат грижи за децата, които
идват при тях 2-3 пъти в седмицата и получава всичко необходимо – дрехи, храна, джобни
пари, училищни пособия. По 2-3 дни остават при бащата и оттам тръгват на училище.
Майката често сама казва от какво имат нужда децата и бащата веднага го осигурява. Заедно
ходят и на пазар. По време на престоя му в Англия бащата изпращал пари на сестра си по
банков път, които отивали за нуждите на децата – бабата и дядото заедно с децата отивали
на пазар за закупуването на дрехи и всичко необходимо за тях. Многократно на децата били
давани и пари на ръка от родителите на ответника. Децата давали парите на майката. През
седмицата поне 2-3 дни децата пребивават при бащата, където им се осигурява всичко
необходимо. Почти всяка седмица преспиват при бащата. Последният ги води и на лекар
при нужда, като наскоро завел детето М. на зъболекар.
Съгласно показанията на св. Д. – майка на ищцата, откакто страните са разделени, за
децата се грижат основно М. и тяхната баба /свидетелката/. М. работела в к.к. Б. като
кухненски работник, но после се регистрирала като безработна в БТ-С.. Предстои отново да
3
започне работа на трудов договор.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи. Алинея втора на чл. 142 от СК посочва, че
минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Към датата на подаване на исковата молба – м. октомври 2021
год. МРЗ за страната е била 610 лв. /ПМС № 350/19.12.2019 г./, от 01.01.2021 год. е 650 лв., а
от 01.04.2022 год. – 710 лева /ПМС № 37/24.03.2022 г./, следователно минималният размер
издръжка е в диапазона 153 лв. – 177,50 лв. В настоящия случай децата безспорно се
нуждаят от средства за издръжка - за храна, облекло, обучение и т. н. По делото не са
представени доказателства за доходите на майката понастоящем, но се установи по делото,
че същата периодично работи като кухненски работник в к.к. Б., като си осигурява дневен
доход в размер около 50 лева. По делото се установи, че бащата работи в сферата на
строителството и си осигурява месечен доход в размер около 1200 лева, т.е. значително над
МРЗ за страната. Не се установиха причини, поради които бащата да не е в състояние да
осигурява на децата издръжка в определения от съда размер – 220 лева за детето М. и 190
лева за детето С., който напълно съответства на нуждите на децата и доходите на
родителите. За разликата до пълните предявени размери исковете са неоснователни, като в
тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Исковете за заплащане на издръжка за период от една година преди датата на
подаване на исковата молба по чл. 149 от СК са неоснователни. Доказа се от събраните по
делото гласни доказателства и приетия социален доклад, че и след фактическата раздяла
между страните през 2019 год. бащата е продължил да се грижи за двете деца и да ги
издържа. Домът на бащата се намира на същата улица, в близост до жилището на майката, и
същият взема децата при себе си 2-3 пъти в седмицата, най-често с преспиване, като при
него децата получават всичко необходимо – дрехи, храна, джобни пари, училищни пособия.
Установи се също така, че по време на престоя му в Англия през периода м. септември 2020
год. – м. май 2021 год. бащата изпращал редовно парични средства именно с цел
задоволяване нуждите на децата. С тези средства роднините на бащата – родителите и
сестра му закупували дрехи и храна за децата, а освен това при всяко посещение в дома на
бащата на децата били давани и джобни пари.
С оглед това съдът намира, че за този минал период ответникът е осигурил всичко
необходимо за гледането и издръжката на двете деца, като се е грижил за тях по време на
пребиваването в дома му поне по два дни всяка седмица, а през останалото време,
включително по време на престоя му в Англия, им е предоставял хранителни продукти,
дрехи и всичко необходимо за тяхното гледане и възпитание. Тъй като в тази част изводите
на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва
4
да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови друго, с което да отхвърли
исковете с правно основание чл. 149 от СК за заплащане на издръжка на двете деца за
период от една година преди датата на подаване на исковата молба.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Това налага решението да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати държавна такса в размер на 163,20 лева по исковете за издръжка за минало време.
При този изхо на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззивника сумата 81 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса
пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 264/30.12.2021 год. по гр. дело № 1021/2021 год. на С.ския
районен съд в ЧАСТТА, с която ответникът М. Д. АНГ. е осъден да заплати на сина си М.
М. АНГ. чрез неговата майка и законен представител М.М. Д. на основание чл. 149 от СК
издръжка за минало време – от 05.10.2020 год. до 04.10.2021 год. в размер по 180 лева за
всеки месец от периода; в ЧАСТТА, с която ответникът е осъден да заплати на сина си СТ.
М. АНГ. чрез неговата майка и законен представител издръжка за минало време – от
05.10.2020 год. до 04.10.2021 год. в размер по 160 лева месечно, както и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати в полза на РС-С. държавна такса в размер на 163,20 лева,
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. М. АНГ. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител М.М. Д. ЕГН********** срещу М. Д. АНГ. ЕГН ********** за осъждане на
ответника да заплати на ищеца издръжка за минало време – от 05.10.2020 год. до 04.10.2021
год. в размер по 180 лева за всеки месец от периода, на основание чл. 149 от СК, ведно със
законната лихва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска на СТ. М. АНГ. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител М.М. Д. ЕГН********** срещу М. Д. АНГ. ЕГН ********** за осъждане на
ответника да заплати на ищеца издръжка за минало време – от 05.10.2020 год. до 04.10.2021
год. в размер по 160 лева за всеки месец от периода, на основание чл. 149 от СК, ведно със
законната лихва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.М. Д. ЕГН ********** да заплати на М. Д. АНГ. ЕГН **********
сумата 81 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски,
съобразно уважената част от жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6