Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пловдив,
22.07.2011г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – XVII
гр. с., в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета
година, с председател Калин Кунчев,
при
секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
21924 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искове с правна квалификация чл.124, ал.1 и чл. 537, ал.2 от ГПК, предявени от Г.м.Я. против Сдружение с обществено полезна дейност
“Туристическо дружество – Персенк на ТПК” – гр.Пловдив и ОС на ТПК – Пловдив.
Ищецът
твърди, че е придобил правото на собственост върху ½ ид. част от
не-движим имот – дворно място, с площ от 360 кв. м., съставляващо ПИ № 20,
попадащ в северната част на УПИ – за хижа на Туристическо дружество “Персенк”,
кв.20 по ПУП на с.Д., обл.П., вилна зона “Р.”, ведно с построената в същия
ед-ноетажна полумасивна жилищна сграда, по наследство, останало от м. му С. м.
Я., починала на 16.03.1985г. Сочи, че първият ответник се е снабдил с
но-тариален акт по обстоятелствена проверка за целия УПИ, след което го е
продал на вто-рия. С влязло в сила решение, постановено по гр. дело №
4339/2007г. на РС Пловдив, XVII гр. с., правата му в имота
били установени по отношение на ответниците. Впос-ледствие, с Договор за
продажба на наследство от 08.12.2010г. с нотариална заверка на подписите,
придобил и другата половина от горния имот. Предвид това, иска от Съда да
постанови решение, с което да признае за установени по отношение на ответниците
и тези му права, както и да отмени нотариалните им актове.
ОС
на ТПК Пловдив признава исковете по отношение на попадащата в процес-ния УПИ
част от имота на ищеца.
Другият
ответник не взема становище по иска.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство
доказателства, намира за установено следното:
Не
се спори по делото, а и от представените с исковата молба писмени
доказа-телства – Договор за продажба на недвижим имот от 26.09.1934г., препис
от разписна книга, нотариален акт № 109, том 4, дело № 244/1967г. на нотариус
при ПНС и прото-кол от 13.07.1984г. по гр. дело № 2305/1984г. за одобрена
съдебна спогодба, се устано-вява, че м.та на ищеца – С. Я., е била собственик
на недвижим имот – двор-но място, с площ от 360 кв. м., съставляващо ПИ № 20, в
кв.20, по плана на вилна зона “Р.”, в с.Д., обл.П., ведно с построената в същия
едноетажна полу-масивна жилищна сграда.
След
смъртта на Я. на 16.03.1985г., респективно – на 10.03.1991г. на с. й м. Я. – б.
на ищеца, Г.Я. е придобил правото на собственост върху ½ ид. част от
горния имот по силата на наследствено правоприемство. Собственик на другата
половина от имота по наследство е станал неговият брат – Т. м.Я..
Междувременно
– на 06.10.2006г., ответникът “Туристическо дружество – Пер-сенк на ТПК” –
гр.Пловдив, се снабдил с Нотариален акт за право на собственост по
об-стоятелствена проверка № 18, том II, рег.№ 4057, дело
№193/2006г. на нотариус Д. К., върху недвижим имот – дворно място, застроено и
незастроено с площ от 3 253 кв. м., находящо се в с.Д., вилна зона “Р.”,
общ.Р., обл.П., съставляващо УПИ – за хижа на Туристическо дружество “Персенк”,
кв.20 по ПУП на селото, одобрен със заповед № 3393, 3394/1937г., ведно с всички
подобрения, в това число – построените сгради и стопански постройки, на
основание давностно владение.
С
Нотариален акт № 19 от 06.10.2006г., том II,
рег.№ 4064, дело № 194/2006г. на нотариус Д. К., имотът бил продаден на ОС на
ТПК Пловдив.
С влязло
в сила решение по гр. дело № 4339/2007г. на РС Пловдив, XVII
гр. с. са били признати спрямо ответниците по настоящото наследствените права
на ищеца по отношение на процесния имот.
С
Договор от 08.12.2010г. с нотариална заверка на подписите П. А. П., м. Т. Я. и
А. Т. Я. – наследници по закон на Т. Я., починал на 18.01.2003г., са продали
наследството, останало от м. му С. Я., включително и ½ ид. част от
процесния имот на ищеца и той е станал негов изключите-лен собственик.
От
заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че площ от 264.50 кв. м. от
процесния имот, обозначена с букви В, Ж, З, Д, Е и В, и колорирана с оранжев
цвят на изготвената скица, попадат в УПИ – за хижа на Туристическо дружество
“Персенк” по плана на с.Д., обл.П., вилна зона “Р.”.
Предвид
обстоятелството, че “Туристическо дружество – Персенк на ТПК” – гр. Пловдив, се
е снабдило с констативен нотариален акт за право на собственост върху це-лия
УПИ, включая и за описаната по-горе част от имота на ищеца, а впоследствие го е
и продало на ОС на ТПК – Пловдив, следва да се приеме, че за Я., който я
владее, е на-лице правен интерес от водене на установителен иск за собственост
досежно тази площ.
По
отношение на останалата част от имота на ищеца, която остава извън процес-ното
УПИ обективно не е налице спор за собственост между страните, поради което
ис-кът по чл.124, ал.1 от ГПК се явява лишен от правен интерес. Производството
по него, като недопустимо, следва да се прекрати.
При
доказателствена тежест за ответниците, предвид оспорването на констатив-ния
нотариален акт, с който се е снабдил първия от тях, те не са ангажирали
надлежни доказателства за това “Туристическо дружество – Персенк на ТПК” –
гр.Пловдив да е придобило процесната част от имота на ищеца на основание
давностно владение. На-против – от показанията на с. С. Д. се установява, че от
1962г. тя е била владяна от родителите на Я., а след смъртта им и до настоящия
момент – от са-мия него. При това положение следва да се приеме, че и ОС на ТПК
– Пловдив не е ста-нал собственик на терена с площ от 264.50 кв. м. по силата
на правната сделка, тъй като праводателят му не е бил такъв.
Или
безспорно се установи по делото активната
материалноправна легитимация на ищеца – да е придобил правото на собственост и
върху другата половина от процес-ната част от дворно място, цялото с
площ от 360 кв. м., съставляващо ПИ № 20, в кв.20, по плана на вилна зона “Р.”,
в с.Д., обл.П., ведно с построената в същия едноетажна полумасивна жилищна сграда,
на заявеното в исковата молба
осно-вание – покупко-продажба на наследство. Искът е основателен и
следва да се уважи.
Нотариалният акт за право на собственост по
обстоятелствена проверка № 18, том II, рег.№ 4057, дело
№193/2006г. на нотариус Д. К., следва да бъде от-менен по отношение на частта
от имота на ищеца, попадаща в УПИ – за хижа на Тури-стическо дружество
“Персенк” по плана на с.Д., обл.П., вилна зона “Рав-нища”.
Искането
за отмяна по същия ред и на Нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 19 от 06.10.2006г., том II, рег.№ 4064, дело №
194/2006г. на нотариус Д. К., досежно процесната площ, като недопустимо следва
да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част – да се
прекрати. По реда на чл. 537, ал.2 от ГПК могат да бъдат отменяни само
констативните НА, а този очевидно не е такъв.
По
съразмерност и компенсация страните не си дължат разноски.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на Сдружение с обществено полезна дейност “Туристическо дружество
– Персенк на ТПК”, със седалище и адрес на управ-ление: гр.Пловдив, ул.”Арх. К.
П.” № 12, и Окръжен съюз на ТПК – гр.Плов-див, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, ул.”Йоаким Груев” № 15, че Г.м.Я., с ЕГН:
**********,***, е собственик на ½ ид. част от терен с площ от 264.50 кв.
м., съставляващ част от недвижим имот – дворно място, цялото от 360 кв. м. – ПИ
№ 20, и попадащ в северната част на УПИ – за хижа на Туристическо дружество
“Персенк”, кв.20 по ПУП на с.Д., обл.П., вилна зона “Р.”, обозначен с букви В,
Ж, З, Д, Е и В, и колориран с оранжев цвят в ски-цата към заключението на
вещото лице по СТЕ В.К., както и на ½ ид. част от построената в същия
едноетажна полумасивна жилищна сграда по силата на Договор за продажба на
наследство от 08.12.2010г. – с нотариална заверка на подписите рег. № 8024 на
нотариус К. П. /за другата ½ ид. част от дворното място и сгра-дата
правото му на собственост е било признато с решение по гр. дело № 4339/2007г.
на РС Пловдив, XVII гр. с./, като по отношение на останалата част от имота –
от 95.5 кв. м., находяща се извън горния УПИ, ПРЕКРАТЯВА производството по иска по чл.124, ал.1 от ГПК, като
недопустимо.
Скицата
към заключението на вещото лице В.К., прието в съдебно-то заседание на
07.06.2011г., приложена на л.86 от делото ДА СЕ СЧИТА за неразделна част от
решението.
На
основание чл.537, ал.2 от ГПК ОТМЕНЯВА
Нотариален акт за право на соб-ственост по обстоятелствена проверка № 18, том II,
рег.№ 4057, дело №193/2006г. на нотариус Д. К. по отношение на описаната
по-горе част от имота на Я., попадаща в северната част на УПИ – за хижа на
Туристическо дружество “Персенк”, кв.20 по ПУП на с.Д., обл.П., вилна зона
“Р.”.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията
за отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК и на Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 19 от 06.10.2006г., том II,
рег.№ 4064, дело № 194/2006г. на нотариус Д. К., досежно същата площ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двусед-мичен срок от връчването му на страните, а в прекратителните
части, имащи характер на определение – в едноседмичен.
Съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.П.