№ 6974
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110150688 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от „ИЩЕЦ“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против Г.П. Г., Д. П. Г. и ИВ. П. Г. за сумата 1627,32 лева ,
включваща 1358,23 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за
периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. отразена в общи фактури с №**********/31.07.2018 г.
и №**********/31.07.2019 г. за имот, находящ се в гр. АДРЕС абонатен № 210440, сумата
241,86 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница
за периода от 15.09.2018 г. до 10.02.2021 г., сумата 22,33 лева – главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. - м.04.2019 г. и сумата 4,92 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга
за дялово разпределение за периода 02.03.2018 г. до 10.02.2021 г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 31.08.2021 г. до
окончателното изплащане на задълженията като сумите се претендират разделно при
следните квоти: Г.П. Г. – 4/6, Д. П. Г. - 1/6 и ИВ. П. Г.-1/6.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните
фактури, който е в 30-дневен срок от датата на публикуване им на интернет страницата на
Продавача. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от общите условия за
продажба на ТЕ за битови нужди при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или
лицето придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са
длъжни да уведомят писмено продавача в срока в срока по чл. 12. Т. 12 (30 –дневен срок)
чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Твърди, че ответниците са изпаднали в
забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД
върху главницата. Сочи, че ежемесечното публикуването в интернет страницата на
1
дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се удостоверява чрез
констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява, че в сградата, в
която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на
която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за
топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Претендира разноски.
В депозираните в срока по чл. 131 ГПК идентични отговори ответниците оспорват да е
ползвана топлинна енергия в процесния имот, както и че такава е доставяна от ищцовото
дружество, респ. че не са потребители и между тях и ищеца не съществува облигационна
връзка. Не твърдят да са заплатени суми за процесния период, както и не оспорват размера
на дължимите суми за топлинна енергия. Не оспорват размера на начислената лихва за
забава, но оспорват единствени правното основание , въз основа на което се претендира
лихва. Не оспорват ежемесечните отчети на топлинна енергия, както и извършеното
разпределение, но оспорват топлофикационното дружество да има правото да го извършва в
процесната етажна собственост. Считат, че средствата за търговско измерване не са
сертифицирани и не са преминали метереологична проверка. Позовават се на изтекла в
тяхна полза погасителна давност по отношение вземанията на ищеца. Претендират
присъждането на разноски за по един адвокат за оказана безплатна адвокатска помощ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да им достави
топлинна енергия, а ответниците са поели задължение да я получат и да заплатят цената й,
както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че е са
погасили претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и
правопогасяващи възражения като по възражението за изтекла погасителна давност
ответниците следва да докажат изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ
погасяването им по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и
прекъсване на давността.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от
17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с
топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното
отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018
г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на
2
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
В настоящия случай по делото ищецът, чиято бе тежестта на доказване, не установи
пълно и главно обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден
имот, респ. че в тяхна полза е учредено вещно право на ползване по отношение на имота. Не
се установи по делото и наличието на валидно сключен договор за доставка на топлинна
енергия, между топлопреносното предприятие и ответника като трето ползващо лице по
смисъла на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Наличието на облигационна
връзка между страните не може да се презюмира и от представеното по делото писмо от
04.04.2017 г. на Столична община, Район Люлин, в което се посочва, че с договор за
покупко – продажба от 21.02.1991 г. апартамент №81, находящ се в АДРЕС е продаден на П.
ИВ. Г.. Същото няма официална удостоверителна сила, обвързваща съда да приеме, че П.
ИВ. Г. е титуляр на правото на собственост върху процесния имот. Действително се
установява от приобщеното удостоверение за наследници, че след смъртта си на 10.04.2013
г. П. ИВ. Г. е оставил за свои законни наследниците настоящите ответници – съпругата му
Г.П. Г., и децата му – ИВ. П. Г. и Д. П. Г., но няма доказателства, че през процесния период
последните са притежавали правото на собственост или друго вещно право върху процесния
имот по силата на наследственото правоприемство, предвид липсата на категорични
доказателства, че същото е било в патримониума на техния наследодател към момента на
смъртта му. Не се установи по делото и наличието на валидно сключен договор за доставка
на топлинна енергия, между топлопреносното предприятие и ответника като трето ползващо
лице по смисъла на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
Доколкото по делото не се установи, че през процесния период ответниците са били
страна по твърдяното облигационно правоотношение, възникнало от договор за продажба на
топлинна енергия, предявените главни искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователени и недоказани.
Претенциите на ищеца по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане са
акцесорни спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна енергия и дялово
разпределение, поради което съдът намира, че следва да следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
При този изход на спора разноски се следват на ответниците, който претендират
присъждането на такива за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАд.
Представени са 3 броя договори от 25.03.2022 г. за правна защита и съдействие за
осъществено процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, като
съдържащото се в договорите вписване с оглед декларацията в този смисъл, води до
прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА и на процесуалните представители следва да се
определи адвокатско възнаграждение, което ответникът да бъде осъден да заплати. Въз
основа цената на исковете и на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, препращаща към НМРАВ, чл. 7,
ал.2, т.2 от същата, адвокатското възнаграждение възлиза на по 360.00 лева, което следва да
се присъди в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ИЩЕЦ” ЕАД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС против Г. П. Г. ЕГН **********, Д. П. Г. ЕГН ********** и ИВ. П.
Г. ЕГН ********** и тримата с адрес; гр. АДРЕС искове за заплащане разделно при
следните квоти: Г.П. Г. – 4/6, Д. П. Г. - 1/6 и ИВ. П. Г.-1/6 на сумата 1627,32 лева ,
включваща 1358,23 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за
периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. отразена в общи фактури с №**********/31.07.2018 г.
и №**********/31.07.2019 г. за имот, находящ се в гр. АДРЕС абонатен № 210440, сумата
241,86 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница
за периода от 15.09.2018 г. до 10.02.2021 г., сумата 22,33 лева – главница за извършена
3
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. - м.04.2019 г. и сумата 4,92 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга
за дялово разпределение за периода 02.03.2018 г. до 10.02.2021 г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 31.08.2021 г. до
окончателното изплащане на задълженията като неоснователни.
ОСЪЖДА „ИЩЕЦ” ЕАД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС
да заплати на адвокат Н.И. И. от САК, ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
сумата 360.00 лева –възнаграждение за процесуално представителство на ответника Г. П. Г.
ЕГН ********** по гр.д. №50688/2021 г. на СРС 168 състав.
ОСЪЖДА „ИЩЕЦ” ЕАД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС
да заплати на адвокат М.Л. Л. от САК ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата
360.00 лева – възнаграждение за процесуално представителство на ответника ИВ. П. Г. ЕГН
********** по гр.д. №50688/2021 г. на СРС 168 състав.
ОСЪЖДА „ИЩЕЦ” ЕАД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС
да заплати на адвокат К.И. Б. от САК, ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата
360.00 лева –възнаграждение за процесуално представителство на ответника Д. П. Г. ЕГН
**********по гр.д. №50688/2021 г. на СРС 168 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4