М О Т И В И
към присъда № 11 от 15.01.2020 г. по
НОХД № 1363/2019 г. на СлРС
РП – Сливен е
внесла обвинителен акт против подсъдимия К.И.К.
за извършено престъпление по чл. 183 ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Производството се движи по реда на глава
27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника му и на самия
подсъдим и след като установи, че самопризнания му се подкрепят от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по
чл.371 т.2 от НПК.
В с.з. представителят на РП –
Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано
по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание ПРОБАЦИЯ,
изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес”***1 за срок от ДЕСЕТ
МЕСЕЦА, като подсъдимият се задължава да се явява и подписва при
пробационния служител 2 пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
В с.з. подсъдимия, редовно
призован се явява, признава се за виновен и дава съгласието си делото да се
разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371 т. 2, а именно
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му не
оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и също изразява съгласие
делото да се гледа по реда на глава 27 от НК. По вида и размера на наказанието моли
на подзащитния му да му бъде наложено наказание, така както е предложено от
страна на представителя на РП – Сливен.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс. К.К. е със основно образование, не работи, осъждан.
Подс. К.И.К. и свид. Д.Р. са
били бивши съпрузи, като бракът помежду им бил прекратен с Решение №
969/30.11.2011 г. по гр. дело № 5292/2011 г. на СлРС /в сила от 30.11.2011 г./.
С това съдебно решение подсъдимият бил осъден /задължен, съгласно споразумението
по чл. 51 ал. 1 от СК/ да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. за
детето си Иво Константинов К., родено на *** г.
Към 15.06.2015 г. спрямо подс. К. влязла в
сила присъда № 91/28.05.2015 г. по НОХД № 222/2015 г. по описа на СлРС за
престъпление по чл. 183 ал. 4, вр. ал. 1, във вр. чл. 54 от НК за неизпълнение
на задължението си да издържа свой низходящ за периода от м. септември 2013 г.
до м. декември 2014 г., като му било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца, което изпълнение се отлагало за изпитателен срок от три
години.
След
влизане на присъдата в сила подсъдимия продължил да не изплаща дължимата
издръжка.
За
събиране на задълженията по дължимата издръжка е било образувано изп. дело № 20112230400613/2011 г. на ДСИ при СлРС. След м.
декември 2014 г. по същото постъпили две парични суми по 200 лева, съответно на
08.06.2016 г. и на 18.08.2016 г., от които на взискателя
по делото е била изплатена сумата в общ размер 354.00 лв., съответно на
14.06.2016 г. в размер на 154.00 лв. и на 30.08.2016 г. в размер на 200.00 лв.
След месец август 2016 г. подсъдимият не изплатил нито една месечна вноска.
С решение № 468/25.04.2019 г. по гр. дело №
691/2019 г. на СлРС, в сила от 25.04.2019 г. съда изменил размера на
определената месечна издръжка с решение № 969/30.11.2011 г. по гр. дело №
5292/2011 г. на СлРС на 180.00 лв.
Подсъдимият е пълнолетно лице в
работоспособна възраст, като законодателят е криминализирал
неплащането на издръжка, без да държи сметка на
обективните възможности на дължащия я.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаната в хода на
досъдебното производство свидетелка.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени
от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си
и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини
към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към
дознанието.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си подс. К.И.К. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на чл. 183 ал. 4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че за периода от м. януари 2015 г. до м. юли 2019 г. включително, в гр.
Сливен, в условията на продължавано престъпление, след като е бил осъден с
Решение № 969/30.11.2011 г. на СлРС по гр.д. № 5292/2011 г. по описа на РС –
Сливен, в сила от 30.11.2011 г. /утвърдено споразумение за месечна издръжка в
размер на 100 лв./ и с Решение № 468/25.04.2019 г. по гр. д. № 691/2019 г. на
СлРС, в сила от 25.04.2019 г. за увеличаване на издръжката на 180 лв., да
издържа свой низходящ Иво Константинов К., роден на *** г., съзнателно не е изпълнил задължението си
в размер на две или повече месечни вноски, както следва:
- В
периода от м. януари 2015 г.
до месец май 2016 г.
включително, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на 17 месечни вноски с общ размер на 1 700 лв.;
- В периода
от м. септември 2016 г.
до месец юли 2019 г.
включително, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 35 месечни
вноски с общ размер на 3 820 лв., като задължението възлиза на общ размер
5 520 лв., като деянието е извършено повторно след като е осъден за деяние
по чл. 183 ал. 1 от НК с присъда по НОХД № 1570/2013 г. на РС – Сливен, в сила
от 30.12.2013 г.
С присъда № 1108/2013 г. по
НОХД № 1570/2013 г. на СлРС /в сила от 30.12.2013 г./ подс. К. бил осъден за
престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, за неизпълнение на задължението си да
издържа свой низходящ за периода от месец юли 2012 г. до м. юни 2013 г., Като
му било наложено наказание „Пробация „. Наказанието изтърпял на 28.01.2015 г.
Поради това деянието предмет на настоящото производство се явява извършено при
условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал. 1 от НК.
В случая се касае за престъпление, извършено
чрез бездействие, което е продължило трайно във времето, като подс. К. е
прекъснал изпълнението му заплащайки три пълни месечни вноски по дължимата
издръжка за периода м. юни 2016 г. до м. август 2016 г., включително. В
настоящият случай, освен че се касае за продължено престъпление, деянието
извършено от обвиняемият е и продължавано по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК, тъй
като отделните деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК са извършени от него през непродължителен
период от време, една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
От обективна страна подсъдимия К.К.,
след като е бил осъден да изплаща издръжка на свой низходящ не е изплатил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски.
Деянието е
извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е знаел, че като не изпълнява своето
задължение по изплащане на издръжката нарушава влязъл в сила съдебен акт,
съзнавал е общественият опасният му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете направените от него
самопризнания и изразеното съжаление за случилото се.
Съдът отчете като отегчаващи
отговорността – предишните му осъждания.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съдът определи на подсъдимия наказание
при условията на чл. 54 от НК по втората алтернатива, а именно наказание ПРОБАЦИЯ,
изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес”***1 за срок от ДЕСЕТ
МЕСЕЦА, като подсъдимият се задължава да се явява и подписва при
пробационния служител 2 пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА. Съдът наложи на
подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „Обществено порицание”, което
следва да се изтърпи като препис от
присъдата се залепи на видно
място в кметството на с. Тенево, обл. Ямбол за срок
от ЕДИН МЕСЕЦ.
Така наложеното на подсъдимия наказание,
съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената
опасност на деянието и дееца.
Ръководен от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
24.01.2020 г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ :