Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 18.04.2019
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На двадесет
и първи март
Година две хиляди и деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: М.
М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 2027 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба управителят на ищцовото
дружество заявява, че на *** г. в град К. ЕТ „ Е.Я.“, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, представляван от управителя Д.Я.Я. – наемодател и ответникът
„Я.К.„ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** Загора,
представлявано от управителя Я.Я.П. – наемател, сключили Договор за наем на
недвижим имот, находящ се в град К., , представляващ „***“, заедно със складови
помещения и цялото оборудване за заведение, със застроена площ от 200 кв.м.,
считано от *** г. до г.
Сочи, че съгласно чл. 2 от Договора за наем,
наемодателят предоставял на наемателя имота срещу месечен наем в размер на
1 500,00 лева.
Твърди, че към настоящия момент наемателят „Я.К.„
ЕООД не е заплатил на наемодателя ЕТ „ Е.Я." месечен наем, както следва:
от 05.06.2015 г. до 05.07.2015 г. в размер на 1 500,00лева; от 05.07.2015
г. до 05.08.2015 г. в размер на 1500,00лева; от 05.08.2015 г. до 14.08.2015 г.
в размер на 500,00 лева.
Заявява, че Договорът за наем бил прекратен
на 14.08.2015 г. по взаимно съгласие на страните.
Д.Я. сочи, че на 01.06.2018 г. подал
Заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. № 1435/2018 г. по описа на Районен съд – К.. След
получаване на издадената Заповед № 818 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 06.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1435/2018г. на Районен съд – К.,
длъжникът „Я.К. „ ЕООД подал възражение, поради което за него възникнал правен
интерес от подаване на настоящата искова молба.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 124
, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД моли съда да постанови Решение, с
което приеме за установено, че ответникът „Я.К.“ ЕООД дължи на ЕТ „Е.Я." сумата от
3 500,00 лева, представляваща незаплатен месечен наем, съгласно Договор за
наем от *** г. за периода от 05.06.2015 г. до 14.08.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 01.06.2018 г. до окончателното изплащане,
както и разноски по производството, за която сума е била издадена Заповед № 818
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1435/2018 г.
на Районен съд – К.. Претендира разноски по образуване и водене на ч.гр.д. № 1435/2018г.
на Районен съд – К. и разноски по настоящото производство, включително и
адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
адвокат Л. Н., която моли съда да уважи предявеният иск като основателен и
доказан. Излага съображения в писмена защита по делото. Претендира за
направените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „Я.К.“ ЕООД, чрез адвокат В. Д., с който заявява, че възразява срещу
така подадения иск и счита същия за изцяло неоснователен, недопустим и
недоказан.
В отговора пълномощникът на ответното
дружество заявява, че на *** г., действително е бил подписан Договор за наем
между „Я.6.К" ЕООД и ЕТ "Е.-Д.Я." за обект „***“, заедно със
складови помещения, като представляващите/управляващите ги лица били брат /Д.Я./
и сестра /Я. П./, но този договор така и не бил влязъл в сила и не е пораждал
задължения за ответното дружество. Ищецът никога не е предавал владението/ползването
на ответника, тъй като Я.П. /сестра на едноличния търговец – ищец/ решила да
закупи от брат си друг обект.
Сочи, че страните се договорили и още на
10.12.2014 г. „Я.6.К" ЕООД закупил с банков кредит обект - Магазин за ***
с идент. № в град К., ул. "Водопад" 17 и извършвал търговска дейност
там и до днес. „Я.6.К"ЕООД не е ползвал посочения от ищеца обект в град К.
на– „***“ през посочения период.
Заявява, че ответното дружество е
категорично, че този обект никога не е работел. Посочва Нотариален акт за
покупко-продажба на недв. имот № , том , рег. №, дело № г. по описа на Нотариус
Т. Р. при РС К., от който било видно, че ищецът продал на ответника - Магазин
за *** с идент. № в гр. К., , като на дружеството-ответник по настоящото дело
бил предоставен банков кредит от „П." АД и била учредена договорна ипотека
върху магазина в полза на кредитора. Заявява, че ответникът е бил крайно
доверчив, като не е поискал да бъде писмено анулиран/прекратен договора за наем
с ищеца, но това било направено поради факта, че представляващите ги лица били
брат и сестра, и Я.П. лековерно решила, че договорът е без значение и без
стойност, тъй като действително владение/ползване не било предавано, страните
се били договорили, че никоя от страните няма задължения по него.
Твърди, че липсва валидна облигационна връзка
между страните с посочения предмет и не е възникнало задължение на ответника за
заплащане на търсената сума. Ищецът не е представил по делото
приемо-предавателен протокол, който да удостоверява предаване на ползването, а
ответникът оспорва да е имало предаване. Наемодателят не установява
предоставяне на ползването на имота, описан в договора за наем, поради което и
следва да се приеме, че за него не е възникнало и правото да получи
възнаграждение в уговорения размер от страна на ответника.
Пълномощникът на ответното дружество заявява,
че искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло поради „липса на
предаване" на имота, предмет на договора. Сочи, че за ответника – Договора
за наем от *** г. не е влизал в сила, тъй като ищеца-наемодател по договора не
е изпълнил задълженията си по него - предаване на ползването.
Сочи, че видно от изложеното по-горе и от
посочения Нотариален акт за покупко-продажба е крайно нелогично ответникът да
закупи от ищеца обект - Магазин за хранителни стоки, а да „държи" под наем
обекта, сочен от ищеца и то срещу огромна сума месечен наем. Твърди, че това е
видимо крайно неизгодно за ответника, в качеството му на наемател и през
посочения от ищеца период /от 03.06.2015 г. до 14.08.2015 г./ ответникът е
извършвал търговска дейност в Магазин за *** с идент. № в гр. К., собственост
на ответното дружество. Ответникът не е ползвал имота, описан в Договор за наем
от *** г. и не дължи наем за него на ищеца.
Сочи, че страните устно са се уговорили, че
договорът е невалиден и не влиза в сила, поради сключването на друга сделка
между тях.
Възразява срещу приложения договор и твърди,
че същият е сключен при крайно неизгодни условия за наемателя, че договорът не
е вписан по надлежния ред, че не е извършвано предаване на ползването от ищеца
на ответника и същият не е влязъл в сила за „Я.6.К“ ЕООД, и съответно не е
породил задължения за дружеството-ответник.
Възразява срещу представените от ищеца
писмени доказателства и моли, същите да не се приемат.
Възразява срещу изложеното в исковата молба
от ищеца, както по основание, така и но размер. Твърди, че ищецът дори не се е
легитимирал като собственик на описания в договора за наем обект – „***“, заедно
със складови помещения в гр. К. на. Сочи, че липсват каквито и да било
доказателства, че ищеца е собственик на този обект, че обекта е годен за
извършване на търговска дейност, и че го е предал за ползване на ответника.
Поради всичко изложено по-горе, моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли подадения иск от ЕТ „Е.-Д.Я.", ЕИК ***
срещу „Я.6.К" ЕООД, ЕИК ***, с който се иска да се признае за установено
по отношение на ответника „Я.6.К" ЕООД, ЕИК ***, че дължи на ЕТ „Е. - Д.Я."
ЕИК, *** сумата в размер 3 500,00 лв. - незаплатен месечен наем за периода от
05.06.2015 г. до 14.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане, т.е. сумите за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1435/2018 г. по описа на Районен съд – К. като неоснователен и недоказан.
Моли съда да отхвърли искането от страна на
ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с посочената в исковата
молба задача /изчисляване на размера на претендирания наем от 05.06.2015 г.до
14.08.2015 г. /поради това, че периода е малък и не се изискват специални
познания, за да се изчисли исковата претенция. Претендира присъждането на
направените в настоящото производство разноски в т.ч. адвокатско
възнаграждение, съгласно списък с разноски. В съдебно заседание пълномощника на
ответника адвокат В. Д. моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Правното
основание на иска е чл.422, ал.1 от ГПК.
Видно от приложеното частно гражданско
дело № 1435/2018 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК
съдът е издал заповед за изпълнение № 818/06.06.2018
г. в полза на кредитора ЕТ „Е.Я."
срещу длъжника „Я.К.“ ЕООД за
изпълнение на парично задължение, за сумите : 3 500 лева главница и
законна лихва върху главницата, считано от 05.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 275 лева разноски по делото. Посочено е,
че вземането произтича от сключен договор за наем от ***г. за кафе аперитив,
заедно със складови помещения и цялото оборудване, находящо се в град К., ,
като наемателят не е заплатил
договорения месечен наем, както следва от 05.06.2015 г. до 05.07.2015 г. в размер на 1 500
лева; от 05.07.2015 г. до 05.08.2015г. в размер на 1 500 лева; от
05.08.2015 г. до 14.08.2015 г. в размер на 500 лева.
В срока по
чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника , че не дължи изпълнение
по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1435/2018 г. по описа на
Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на
настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
От
представения по делото договор за наем от ***г. се установява, че на ***г.
между страните по делото е сключен договор за наем, по силата на който ищецът в
качеството на наемодател е предоставил за временно възмездно ползване на ответника, в качеството
на наемател следния недвижим имот : „***“, заедно със складови помещения и
цялото оборудване за заведение, със застроена площ от 200 кв.м. при месечен
наем от 1 500 лева, съгласно чл.2.т.1 от договора. В чл.2 е посочено, че неразделна
част от договор за наем от ***г. съставлява протоколът за предаването на наетия имот, подписан между страните. Договорът
се сключва за срок от една година до 31.12.2015, считано от датата на влизане в
сила на владението – ***г. Страните са се уговорили, че ако след изтичане на
наемния срок наемателят продължи де ползва имота със знанието и без
противопоставянето но наемодателя договорът се счита за продължен като договор
за наем за неопределено време. Подписите
положени под договор за наем от не са оспорени от страна на ответника. Страните
по делото не спорят, че договора за наем е прекратен на . по взаимно съгласие
на страните.
По делото са
представени и договор за продажба на общински парцел , кв. , град К., чрез търг
с явно наддаване; удостоверение № от г.
на община К. за регистриране въвеждането в експлоатация на строеж „Заведение за
обществено хранене – ***“, с административен адрес: град К., от които е видно, че ищеца е собственик на
процесния недвижим имот. В този смисъл възражението на пълномощника на
ответника, че ищеца не се легитимира като собственик е неоснователно.
От
представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №,
том, рег. №, дело № от г. на нотариус Т. Р., с район на действие
Районен съд – К. се установява, че Я.Я.П.
в качеството й на управител на „Я.К.“
ЕООД е придобила недвижим имот находящ се в град К., , недвижим имот
представляващ магазин.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Я.Х.Я. и Р.Г.П..
От показанията на свидетелката Я.Я. се
установява, че със съпругът й /управител на ищцовото дружество/ първо решил да
отдаде под наем магазина в град К., който се намирал на. През месец януари
решили „понеже имахме много обекти, беше уморен съпруга ми“ да отдадат под наем
и заведението – кафе аперитив на в град К.. Договора за наем бил сключен в К.
„по настояване на сестра му на Д.“. Твърди, че след сключването на договора за
наем отишли в К. и лично пред нея съпругът й предал ключовете на сестра си. Я. имала
ключове и от магазина и от заведението, но тя работила само магазина, където
свидетелката била назначена като продавач консултант. След сключването на
договора за наем съпругът й не бил ходил в заведението и нямали ключове от същото.
Договора бил прекратен на 14.08., „затова че тя не плаща“. Уговорения наем бил
1 500 лева. Твърди, че в заведението имало мебели фотьойл, холна гарнитура
– те са на племенника ми“
Свидетелката
Р.П. твърди, че всеки ден контактувала с Я. Я., управителката на ответното
дружество. Не знаела да е сключван договор за наем между „Я.К.“ ЕООД и ЕТ „Е.Я.". Сочи, че „Я.К.“ ЕООД извършвала дейност на в град К. като
обекта бил закупен от брат й Д.Я.. Не знаела в кафето да е извършвана някаква дейност,
не й било известно да са предавани ключове. Не знаела в заведението да има
вещи, които са собственост на „Я.К.“
ЕООД. През периода 2014г. 2015г. живеели заедно – „тя сина й, който ми е
мъж, и дъщеря й.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката Я.Я.тъй като същите за логични,
безпротиворечиви и подкрепящи се от представените по делото писмени
доказателства. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката Пондева в частта им за липсата на договор за наем
между страните, тъй като в тази им част същите се опровергават от представения
по делото договор за наем неоспорен от ответника. Обстоятелството дали
наемателя е използвал вещта /недвижимият
имот/ според преназначението му е
ирелеватно за наличието на облигационно връзка между страните, предвид консенсуалния характер на договора за наем.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
По
предявеният иск е за установяване на вземане с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.232, ал.2 предл.1 от ЗЗД.
За ищеца-кредитор е налице правен
интерес от установяване на вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение срещу издадената по ч.гр.д.№1435/2018 г. по описа на
Районен съд-К. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно чл.228 от ЗЗД с договора за
наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателят да му заплати определена цена. Предмет на договора за наем са вещта и цената.
Основно задължение на наемодателят е да предостави на наемателя временното
ползване на една вещ. Това предоставяне е предмет на задължението му, а срещу
това наемателят се е задължил да плати цена. Плащането на цената е предмет на
неговото задължение. От представения по делото договор за наем от ***г.
сключен между страните по делото се установява, че между тях е сключен
договор по силата на който ищеца в качеството си на наемодател е предоставил за
временно ползване на ответника, в качество му на наемател недвижим имот : находящ се в град К., за
обект кафе аперитив, заедно със складови помещения и цялото оборудване, , при наемна цена1 500 лева. Договора за наем не е оспорено от страните.
В настоящия случай вземането на
ищеца произтича от писмен договор за наем. Договорът за наем е консенсуален и
се смята за сключен от момента на постигане на съгласие между страните относно
наетата вещ и цената, като задълженията поети с него не са поставени в
зависимост от това дали е осъществено реално ползването на наетия имот, а
възникват по силата на самото съгласие на страните. Този договор е и неформален
т.е. за валидното му сключване не е необходима писмена форма.
Безспорно е обстоятелството, че на *** г.
ищецът като наемодател сключил с ответника като наематели писмен договор за наем
на недвижим имот-апартамент №, находящ се в град К. за обект кафе аперитив,
заедно със складови помещения и цялото оборудване.
Съдът
намира за неоснователно възражението на пълномощника на ответника, че процесния
недвижим имот не е предоставен за ползване от страна на наемодателя на наемателя
по следните съображения :
В
чл.2,т.1 от договор за наем от ***г. е
посочено, че неразделна част от същия от същия съставлява протоколът за
предаване на владението. В този смисъл са и показанията на свидетелката Я.,
която твърди, че лично пред нея съпругът и предал ключовете на наемателя. Свидетелката
П., твърди, че заведението не е било използвано от ответника и тя развивала
дейност само в собствения си обект находящ се на в град К.. Както бе посочено по горе, за да е
налице валидна облигационна връзка между страните задълженията поети с договора
за наем не са поставени в зависимост от това дали е осъществено реално
ползването на наетия имот. Облигационната връзка по наемно правоотношение възниква по силата на самото съгласие на
страните.
Каузалното
правоотношение между страните по повод на което е издадена заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК е сключен помежду им договор за наем от ***г.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства установиха, че между
страните е сключен валиден наемен договор,
по който наемодателят е изпълнил задължението си да предостави за ползване
договореното помещение. Същевременно ищецът твърди, че за периода от 05.06.2015
г. до 05.08.2015г. ответника в качеството си на наемател не е заплащал
дължимата наемна цена. Последното като твърдение за осъществен отрицателен
факт, сочи на необходимостта от опровергаването му от ответната страна, която
не е ангажирала каквито и да е било доказателства. При наличието в
кумулативност на изискуемите предпоставки за ангажиране на договорна
отговорност на ответника : между страните е налице валидна облигационна обвързаност,
в резултат на която за ответника е
възникнало задължение, в качеството му на наемател да заплаща наемна цена за
ползване на вещта, и който не е изпълнил това си задължение, при установена
изправност на насрещната страна във връзка с предоставяне ползването на вещта,
съобразно договореното предназначение.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че следва да уважи предявения иск в предявения
размер като основателен и
доказан.
Следва да се
присъди и законната лихва върху главницата от 3 500 лева, считано от подаване
на заявлението в съда на 05.06.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,
на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404,
т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира
за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 275 лева
представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в настоящото
производство - в размер на 300 лева, представляващи държавна такса и
възнаграждение за един адвокат.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай и двете страни са представили списък
на разноските.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 от ГПК по отношение на „Я.6.К“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от Я.Я.П. съществуването на вземането на ЕТ „Е.Я.“, със седалище и адрес на управление,***, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Я.Я.
за сумата 3 500 лева, представляваща наемна цена по сключен между страните
договор за наем от ***г., за периода г. до., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от. до окончателното изплащане на вземането, за
изпълнението на което задължение е издадена заповед № 818/06.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по частно
гражданско дело № 1435/2018 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА „Я.К.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от Я.Я.П. да заплати на ЕТ „ Е.Я.“, със седалище и адрес на управление,***, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Я.Я.,
сумата от 275 лева, представляваща разноски по частно гражданско дело №1435/2018
г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА „Я.К.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от Я.Я.П. да заплати на ЕТ „Е.Я.“, със седалище и адрес на управление,***, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Я.Я.,
сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :