РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Сандански, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20211250101481 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “*********”-******, с
ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.****, бул.”******”, № *, бл.**, вх.*,
представлявано от управителите ****** ******** и *****, чрез пълномощника си
юрисконсулт Т. Д. К., срещу Л. Т. К., с ЕГН-**********, с адрес-гр.****, ул.“*****“, № *,
за установяване съществуването на вземане по договор за потребителски кредит № ******
от 09.09.2016г. и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към него в
размер на 839,23 лева, от която сума 619,93 лева е главница, 167,03 лева е договорно
възнаграждение, а 52,27 лева е възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1039/2021г. по описа на
Районен съд Сандански.
Правно основание: чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК и във вр. с
чл.415, ал.1, чл.422, ал.1 и чл.410 от ГПК.
Сочи се в исковата молба, че на 09.09.2016г. е сключен договор за потребителски
кредит между на “*******”-****, като кредитор, и Л. Т. К., като длъжник, при следните
параметри: сума на кредита-3300лв.; срок на кредита- 36 месеца; размер на вноската-
161,02лв.; годишен процент на разходите (ГПР)-49,89%; годишен лихвен процент-41,17%;
лихвен процент на ден-0,11%; общо задължение по кредита-5796,72лв. Сочи се още, че
между страните е сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
по което споразумение ответницата дължи възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 2571,84лв., като размерът на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги е 71,44лв., като общото задължение по кредита и по пакета от
1
допълнителни услуги е в размер на 8368,56лв., а общият размер на вноската е 232,46лв., с
дата на погасяване-шести ден от месеца. Твърди се, че предмет на споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски кредит
включва следните услуги-приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Твърди се, че договорът е
подписан при Общи условия, които са неразделна част от договора, предадени са на клиента
при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема,
няма забележки и се задължава да ги спазва. Твърди се, че в т.V от договора Л. К. е
пожелала с част от отпуснатия кредит да бъде рефинансирано друго нейно задължение към
“********”-***** в размер на 1849,54лв. Твърди се, че “***** ****”-**** е изпълнило
точно и в срок задълженията си по договора, като е превело на 10.09.2016г. парична сума в
размер на 1450,46лв. по посочена от длъжника банкова сметка. Твърди се, че на 30.06.2017г.
Л. К. е подала заявление за промяна на погасителния план към договора за потребителски
кредит, като е пожелала да бъде отложена една погасителна вноска, както и че на
26.07.2017г. страните са сключили анекс № 1 към договора за потребителски кредит, с който
са договорили да бъде отложена погасителна вноска № 8, като тя е трябвало да бъде
погасена в края на погасителния план. Твърди се, че неразделна част от сключения анекс е
нов коригиран погасителен план, в който погасителните вноски се променят от 36 на 37
броя. Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил
само 31 пълни и една частична погасителни вноски и е изпаднал в забава. Твърди се, че при
забава се начислява лихва за забава, съгласно т.12.1 от ОУ в размер на ОЛП+10% годишно,
изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. Твърди се, че в
чл.17.4 от ОУ е предвидено, че клиентът заплаща такси за извършени от кредитора услуги
по Тарифа. Твърди се, че погасената сума от ответницата е в общ размер на 7965,07лв., от
която сума 203,88лв. е за погасяване на лихвите за забава, 250лв. е за погасяване на такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, а 7511,19лв. е за погасяване на
задълженията по договора. Твърди се, че след изпадането й в забава и съгласно уговореното
и прието от страните в чл.12.3. от Общите условия към Договора, а именно: „кредиторът
може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление, когато
клиентът/съдлъжникът просрочат две или повече погасителни месечни вноски в пълен
размер“, на 31.07.2019г. договорът за потребителски кредит е обявен за предсрочно
изискуем, като на длъжника е изпратено уведомително писмо за предсрочната изискуемост,
което писмо е връчено с обратна разписка. Твърди се, че ответницата дължи на ищеца сума
в размер общо на 839,23 лева, от които 619,93 лева е главница, 167,03 лева е договорна
възнаграждение, а 52,27 лева е възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Твърди се, че поради неизпълнение на договорното задължение ищцовото дружество е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, входирано в Санданския районен съд, като по него е образувано ч.гр.д. № 1039/21 г.
Твърди се, че на 10.11.2021 г. заявителят е получил указания за предявяване на иск за
2
установяване на вземането си, поради подадено от длъжника възражение. В подкрепа на
иска се представят писмени доказателства.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че по договора е заплатила сума в повече от дължимата. Прави
възражение за нищожност на договора като противоречащ на закона-чл.11, ал.1, т.7, т.9,
т.10, т.11, т.12 и 20 от ЗПК и чл.10, ал.1 и чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, заобикаляне на закона-
чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1 от ЗПК, и накърняване на добрите нрави относно уговорения
годишен лихвен процент, ГПР и предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Прави се и
възражение за неравноправност на клаузите относно допълнителните услуги по смисъла на
чл.143, ал.1, т.3 от ЗЗП, както и възражение за нищожност и неравноправност на клаузата на
чл.12.4 от ОУ към договора по смисъла на чл.143, т.5 и т.19 от ЗЗП.
По делото са приети за съвместно разглеждане предявените от ответницата срещу
ищеца насрещни искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит
№ ****** от 08.09.2016г. , ведно с анекс към него и на споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави, и за заплащане на сумата от 4 665,07 лева, представляваща
горницата над отпуснатия кредит от 3300 лева, като недължимо платена, платена без
основание по договор за потребителски кредит № ******* от 08.09.2016г., ведно със
законната лихва от подаване на насрещната искова молба до окончателното й изплащане, с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Твърди се в насрещната искова молба, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит № ******* е нищожен, тъй като противоречи на специалните
изисквания на ЗПК- чл.11, ал.1, т.7,9,10,11,12, 20 и чл.10, ал.1 от ЗПК, и го заобикаля, както
и поради накърняване на добрите нрави. В тази връзка се твърди, че в договора не е посочен
текущия (месечния) лихвен процент, с който ще се олихвява кредита; няма информация за
условията за прилагане на ГЛП на възнаградителната лихва и индекс или референтен
лихвен процент, свързан с първоначалния, ако има такъв; не са посочени условията за
прилагането на лихвения процент по кредита, както и условията и процедурите за промяна
на лихвения процент по кредита; не е посочен механизма за изчисляване на определения
ГПР и не е посочена общата сума, при съответния ГПР, дължима от потребителя към
момента на сключване на договора за кредит, с взетите в предвид допускания използвани
при изчисляване на ГПР, по определения в приложение № 1 от ЗПК начин. Твърди се, че
определеният в размер на 49,89% ГПР противоречи на добрите нрави, тъй като не може да
се оправдае с поетия от кредитора риск по отпускане на заема. Твърди се, че с договорената
възнаградителна лихва е нарушен принципа за добросъвестност при участие в
облигационните отношения поради явна нееквивалентност между предоставената услуга и
договорената цена за нея, защото надвишава трикратно размера на законната лихва. Твърди
се, че договорът не би бил сключен без клаузата предвиждаща ГЛП, както и че клаузата за
прекомерната възнаградителна лихва не може да бъде заместена от законната лихва, поради
което нищожността на клаузата, регламентираща задължението за заплащане на
3
възнаградителна лихва води до нищожност на договора като цяло. Твърди се, че
споразумението за допълнителни услуги е нищожно поради нарушение на чл.10а ал.2 от
ЗПК, тъй като посочените допълнителни услуги представляват действия по усвояване и
управление на кредита, и нарушение на чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй като възнаграждението за
допълнителните услуги е посочено общо за четирите вида услуги, а не за всяка една
допълнителна услуга; поради противоречието му с добрите нрави, тъй като
възнаграждението е в размер близък до размера на кредита и е уговорено за услуги, които не
е ясно дали ще бъдат ползвани от клиента; поради заобикаляне на закона- чл.19, ал.4 от ЗПК,
тъй като пакетът от допълнителни услуги представлява разходи по кредита за потребителя,
но те не са намерили стойностно отражение в ГПР, при което ГПР ще надхвърли
максималния законов размер. Твърди се също, че разпоредбите за заплащането на цената на
допълнителните услуги са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1, т.3 от ЗЗП, тъй като за
да се възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното споразумение се
изисква одобрение от кредитора, което означава че той следва да плати предварително за
възможност, която изцяло зависи от волята на кредитора. Твърди се още, че клаузата по
чл.12.4 от ОУ към договора е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 и т.19
от ЗЗП, тъй като с прекратяването на договора и обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, длъжникът губи правото да ползва за в бъдеще предоставения му от кредитора
паричен ресурс и всички съпътстващи кредитното правоотношение услуги, а въвеждането в
тежест на потребителя на задължение да заплаща суми, представляващи в действителност
цена на ползвания кредит за време, през което няма да получава насрещна престация от
кредитора, нарушава равнопоставеността на страните и поставя потребителя в по-
неблагоприятно положение спрямо кредитора. Твърди се, че поради нищожността на
договора и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита, а именно сумата от 3300лв. ,
както и че ищцата по насрещния иск е заплатила сума в по-голям размер, а именно сумата
от 7965,07лв. Твърди се, че платената от нея в повече сумата от 4665,07лв. е платена без
основание. В подкрепа на насрещните искове се представят писмени доказателства.
Ответникът по насрещните искове оспорва същите като неоснователни, като оспорва
твърдените основания за нищожност на сключения между страните договор за
потребителски кредит и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо
лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.09.2016г. Л. Т. К. е подала до “*******”-***** искане за отпускане на
потребителски кредит Профи кредит Стандарт с посочени параметри.На 08.09.2016г. тя е
получила от последния стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, в който е дадено описание на основните характеристики на
съответния кредит, като е посочено, че видът на кредита е «Профи кредит Стандарт с пакет
4
от допълнителни услуги Бонус», с обща сума предоставена по договора за кредит-3300лв.,
усвояване-по банкова сметка, срок на договора-36 месеца, размер на вноската по кредита-
161,02лв., брой вноски-36 месечни вноски, като лихвите по кредита са разсрочени за срока
на кредита и са включени в размера на посочената погасителна вноска, като дължимата
сума по кредита е 5796,72лв., при фиксиран лихвен процент на кредита-41,17%, ГПР-
49,89%. На ответницата е предоставена и допълнителна информация относно закупуването
на пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски кредит, а именно:
закупуване на пакет от допълнителни услуги, който пакет включва приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства, срещу заплащане на възнаграждение на кредитора в
размер на 2571,84лв., разсрочено за срок от 36 месеца, с размер на вноската при поискан и
закупен пакет от допълнителни услуги-71,44лв., дължима заедно с месечната погасителна
вноска по кредита, с уточнението, че 15% от възнаграждението при поискан и закупен пакет
от допълнителни услуги, но не повече от 300лв., представляват стойността на разходите за
услугата по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит,
която е дължима изцяло при сключване на споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към договора за потребителски кредит, но заплащането й е разсрочено
за срока на кредита и е част от вноските при закупен пакет от допълнителни услуги, при
което общия размер на вноската(сбора от размера на вноската по кредита и размера на
вноската при закупен пакет от допълнителни услуги) е 232,46лв., а общата сума, която
следва да се заплати е 8368,56лв. със срок за изплащане 36месеца. Посочено е също, че
кандидатът за потребителски кредит има право да се откаже от договора в срок от 14
календарни дни, както и на предсрочно погасяване на кредита. Л. К. се е съгласила с
предложения пакет от допълнителни услуги, като е сключила споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, а на 08.09.2016г. страните са сключили и договор за
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № *****, ведно със закупения пакет от
допълнителни услуги, с параметри идентични с подписания Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Договорът е
сключен при Общи условия (ОУ), като ответницата е декларирала, че е запозната и приема
приложимите към настоящия договор Общи условия. Съгласно разпоредбата на 12.3 от ОУ,
в случай че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща до длъжника
уведомление, покана, предизвестие или други. Към договора за кредит и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е приложен и подписан от страните
погасителен план. В договора за потребителски кредит е уговорено сума в размер на
1849,54 лева да се използва за рефинансиране на друго задължение на Л. К. към “*******”-
***, поради което по банковата сметка на ответницата е преведена от ищеца сумата от
5
1450,46 лева (представеното преводно нареждане). На 26.07.2017г. страните са подписали
анекс № 1 към договора за потребителски кредит, с който са отложили плащането на вноска
№ 8 и са изготвили нов погасителен план към договора за кредит. В анекса е посочено, че
ГЛП се запазва в размер на 41,17%, а ГПР по кредита след сключването на анекса е в размер
на 47,2%. С уведомително писмо от 08.07.2021г., връчено с известие за доставяне на
13.07.2021г., “*******”-***** е уведомило Л. К., че обявява кредита за предсрочно
изискуем, считано от 31.07.2019г.
Ответницата е извършила плащания по договора в размер общо на 8116,99лв., като
последното погасяване на задълженията е от 18.03.2021г. (заключение на вещото лице и
представените разписки). От общо платената от ответницата сума “********”-**** е
отнесло за погасяване на главницата по договора 2680,07лв., за погасяване на
възнаградителна лихва за периода 09.09.2016г.-06.07.2019г.- 2311,55лв., за пакета от
допълнителни услуги за периода 09.09.2016г.-31.07.2019г. -2519,57лв., за лихва за
закъснение /наказателна лихва/ за периода 09.09.2016г.-31.07.2019г. -203,88лв., за такси по
тарифата за извънсъдебно вземане-250лв. и за законна лихва за периода 31.07.2019г.-
13.12.2021г.-151,92лв. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че законната лихва в
размер на 151,92лв., както и наказателната лихва в размер на 203,88лв., са начислени върху
общата сума, която не е погасена по кредита, включваща главница, възнаградителна лихва и
пакета за допълнителни услуги. От допълнителното заключение на вещото лице е видно, че
дължимата договорна лихва за периода 09.09.2016г.-31.07.2019г. е в размер на 2478,58лв.,
както и че наказателната лихва върху закъсненията за погасяване на главницата за периода
09.09.2016гг.-31.07.2019г. е в размер на 30,77лв., а на главницата и възнаградителната лихва
за същия период-50,74лв., а също и че законната лихва върху главницата за периода от
31.07.2019г. до 13.12.2021г. е в размер на 276,91лв., а върху неизплатената главница и
възнаградителна лихва за същия период е в размер на 130,41лв.
На 25.08.2021г. “*******”-***** е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в РС-Сандански срещу Л. Т. К. за заплащане на сумата от
619,93лв.-главница, сумата от 167,03лв.-договорно възнаграждение за периода 31.07.2019г.-
31.07.2019г., 52,27лв.-възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 41,83лв.-
законна лихва за периода 31.07.2019г.-26.08.2021г., с изключение на периода 13.03.-
13.07.2020г., за вземане по договор за потребителски кредит № ********/09.09.2016г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. По това
заявление е образувано ч.гр.д.№ 1039/2021г. по описа на РС-Сандански, по което съдът е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 282/30.08.2021г., с
която е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора претендираните суми. Срещу
заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника в законоопределения срок,
поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Заявителят е уведомен за дадените указания на 10.11.2021г. Същият е предявил иск за
установяване на вземането си за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги на 10.12.2021г. (датата на пощенската пратка).
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният от „********“-*****иск е допустим: налице е активна и пасивна
процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му- страни по настоящото
дело са страните по заповедно производство по ч.гр.д.№ 1039/2021г. по описа на РС
Сандански. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като
ответникът – длъжник в заповедното производство, в определения от закона срок е възразил
срещу издадената спрямо него заповед за изпълнение, поради което е направил вземането на
6
ищеца-заявител спорно. Настоящият иск е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от
ГПК.
Съдът намира, че е налице идентичност на претендираното материално субективно
право, съобразно въведената от заявителя, съответно ищец по иска за съществуване на
вземането, индивидуализация, тъй като е налице идентичност както на страните (носители
на правоотношението), така и на основанието на претенцията на база на фактите, от които
произтича материалното субективно право: В заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 1039/2021г. по описа на РС-Сандански ищецът е посочил, че
претендира главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № ******** от 09.09.2016г, както
и в настоящото производство претендира вземане за главница, договорно възнаграждение и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги на същото основание.
Предявените от Л. К. насрещни искове са допустими: налице е активна и пасивна
процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в
насрещната искова молба, че сключеният между страните по делото договор за
потребителски кредит, ведно с анекса към него и споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, са нищожни поради противоречие със закона, заобикаляне на
закона и накърняване на добрите нрави, както и че кредитополучателят е заплащал на
кредитодателя суми при изпълнението на този договор (исковете са предявени от едната
страна по сделката срещу другата страна за прогласяване на нейната нищожност и за
връщане на недължимо платени суми по този договор).
По основателността на исковете:
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установи, че те са
сключили договор за потребителски кредит № *******/09.09.2016г., както и споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на които ищецът е отпуснал на
ответницата кредит в размер на 3300лв. за срок от 36 месеца, при ГПР-49,89%; годишен
лихвен процент-41,17% и лихвен процент на ден-0,11%, а ответницата се е задължила да
върне обща сума в размер на 5796,72лв. по предоставения кредит, както и да заплати
възнаграждение в размер на 2571,84лв. по сключено споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги към договора за потребителски кредит. Не се спори също, че на
26.07.2017г. страните са сключили анекс към договора за потребителски кредит, с който са
отложили плащането на вноска № 8 и са изготвили нов погасителен план към договора за
кредит.
Спори се между страните дали договорът за потребителски кредит отговаря на
изискванията за неговото съдържание, съгласно чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.10, т.11, т.12 и 20 от
ЗПК. В настоящия случай разпоредбата на чл.11, ал.1, т.7 и т.9 от ЗПК е спазена, тъй като в
договора са посочени както общия размер на кредита, така и лихвения процент на ден, а
също и годишния лихвен процент, като не е необходимо да се посочва и месечния лихвен
процент, както твърди ответницата, както и условията и процедурите за промяна на
основния лихвен процент, тъй като същият е фиксиран, а не променлив. Съдът намира, че не
е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като макар да е посочено в договора,
че ГПР е 49,89%, не е посочено кои допускания са взети предвид и са използвани при
изчисляването му по начина определен в приложение 1 към ЗПК, т.е. липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита, поради което и вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза не е могъл да провери посочения в договора ГПР.
Неспазването на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на
договора за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Изискването на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не е спазено и в сключения между страните анекс към договора,
поради което и той е недействителен.
Предвид на изложеното, съдът намира, че следва да уважи предявения насрещен иск за
обявяване недействителността на процесния договор за потребителски кредит, ведно с
анекса към него, като противоречащ на закона, без да е нужно да обсъжда останалите
наведени основания за тяхната нищожност (съдът разглежда основанията за нищожност
подредени според тежестта на порока).
Между страните се спори и дали сключеното между тях споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски кредит противоречи на
закона- чл.10а ал.2 и ал.4 от ЗПК. Установи се, че предмет на споразумението е
предоставянето на следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на
7
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на
дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съдът намира, че всяка една от тези услуги не е допълнителна услуга по потребителския
кредит, а по съществото си представлява такса по усвояването и управлението на кредита.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащането на такива такси,
поради което сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е
нищожно като противоречащо на закона.
Предвид на изложеното, съдът намира, че следва да уважи предявения насрещен иск за
обявяване недействителността на сключеното между тях споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски кредит като противоречащ на
закона, без да е нужно да обсъжда останалите наведени основания за неговата нищожност.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Установи се, че чистата стойност на кредита е
3300лв., както и че ответницата е извършвала плащания по договора за кредит и по
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за кредит в
размер общо на 8116,99 лева. Следователно, ищцата е погасила главницата по кредита,
както и е надвнесла сума в размер на 4816,99лева (8116,99-3300=4816,99). Последната е
платена без основание, поради което подлежи на връщане.
Предвид на изложеното съдът намира, че следва да отхвърли предявения от ищеца иск за
установяване дължимостта на сумата от 839,23 лева, от която сума 619,93 лева е главница по
договор за потребителски кредит № ****** от 09.09.2016г, 167,03 лева е договорна
възнаграждение, а 52,27 лева е възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
както и да уважи предявения насрещен иск за осъждане на ищцовото дружество да заплати
на ответницата сумата от 4665,07лв. (ответницата по делото-ищца по насрещния иск, не
направи изменение на иска в хода на делото по правилата на ГПК, поради което съдът се
произнася съобразно претендирания размер).
Относно разноските и дължимата държавна такса:
На основание чл.78, ал.6 от ГПК “********”-**** следва да заплати по сметка на съда
държавна такса по уважените насрещни искове в размер общо на 521,34 лева (334,74лв. по
първия иск и 186,60лв. по втория иск), както и направените разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 500 лева.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК ищцата по насрещния иск-ответница по делото
има право на разноски. Тя е представлявана безплатно от упълномощения адвокат В. Г.,
което обстоятелство е отразено в представения договор за правна защита и съдействие.
Процесуалният представител на ответницата по делото-ищца по насрещния иск е поискал
заплащане на адвокатски хонорар по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Предвид
посоченото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ищецът по делото следва да бъде осъден да
заплати на пълномощника на ответницата по делото-ищца по насрещния иск-адвокат В. Г.
от БлАК, адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от
Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА (в редакцията към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие) и възлизащо общо на 1604,98 лева за една инстанция.
Водим от горното и на основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.9 от ЗПК,
чл.415, ал.1, чл.422, ал.1 и чл.410 от ГПК, и на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 и чл.10а, ал.2 от ЗПК, и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск от “*******”-*****, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.******, бул.”*****”, № **, бл.***,
вх.*, представлявано от управителите ****** ****** ****** и ****** ***** *****, срещу Л.
Т. К., с ЕГН-**********, с адрес-гр.******, ул.“*****“, № **, за установяване
съществуването на вземане по договор за потребителски кредит № ***** от 09.09.2016г. и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към него в размер на 839,23
8
лева (осемстотин тридесет и девет лв. и 23 ст.), от която сума 619,93 лева (шестстотин и
деветнадесет лв. и 93 ст.) е главница, 167,03 лева (сто шестдесет и седем лв. и 03 ст.) е
договорно възнаграждение, а 52,27 лева (петдесет и два лв. и 27 ст.) е възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 1039/2021г. по описа на Районен съд Сандански.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между “*********”-ЕООД, с
ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: гр.*****, бул.”****”, № ***, бл.***, вх.*,
представлявано от управителите ***** ****** ***** и ********* ******* ******, и Л. Т. К.,
с ЕГН-**********, с адрес-гр.******, ул.“******“, № **, че сключеният между тях
договор за потребителски кредит № ****** от 08.09.2016г. , ведно със споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към него и анекс № 1 от 26.07.2017г. е
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА “********”-****, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление:
гр.*****, бул.”****”, № **, бл.**, вх.*, представлявано от управителите ****** ******* и
******, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Т. К., с ЕГН-**********, с адрес-гр.*****, ул.“****“, № **,
сумата от 4665,07 лева (четири хиляди шестстотин шестдесет и пет лв. и 07 ст.),
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № ****** от
08.09.2016г., ведно със споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към
него и анекс № 1 от 26.07.2017г., ведно със законната лихва от 26.04.2022г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “********”-***, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление:
гр.******, бул.”*****”, № **, бл.***, вх.*, представлявано от управителите С***** Н* Н. и
Ц. Г.С.., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Г. от АК-София, с личен адв.№ *****, с адрес -
гр.*******, ул.“****“, №**, ет.*, сумата от 1604,98 лева (хиляда шестстотин и четири лв. и
98 ст.), съставляваща адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА “********”-****, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление:
гр.*****, бул.”****”, № *, бл.***, вх.*, представлявано от управителите С. Н. Н. и Ц. Г. С.,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Сандански сумата от 521,34 лева (петстотин
двадесет и един лв. и 34 ст.), съставляваща държавна такса, и сумата от 500 лева (петстотин
лв.), съставляваща разноски по делото за възнаграждение на вещо лице, както и 5 лева (пет
лв.) в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като им се изпрати препис от настоящото.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
9