№ 523
гр. Бургас, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20242100500407 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С. Я. С.,
ЕГН **********, от гр. П., ул. „А. В.“ № *** чрез адвокат Генчо Димов от
ПАК, с адрес на кантората: гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 16, ет.2,
против Решение № 1 от 05.01.2024 г., постановено по гр.дело №125/2023 г. по
описа на Районен съд – Царево, с което съдът е отхвърлил като неоснователен
предявения от въззивника иск против Министъра на земеделието, с който се
иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено между
страните, че въззивникът е собственик на част от недвижим имот с
идентификатор 48619.3.3, находящ се в землището на гр. Царево, местността
Диньов гьол /която част представлява продължение на имотната граница
между два имота – с идентификатор 48619.3.452 и идентификатор 48619.3.3/,
на основание изтекла в негова полза придобивна давност, като е присъдил
разноски по делото.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита същото за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Излага съображения, че първоинстанционният съд не е
подложил на цялостен и задълбочен анализ събрания по делото
1
доказателствен материал, игнорирайки дадените свидетелски показания. Счел
е, че свидетелите са заинтересовани лица, притежаващи обекти в процесния
имот. Обосновава се, че през периода 1990 – 2000 г. са извършени значителни
подобрения в имота – насипване на земна маса, изравняване на терен,
затревяване и ежегодно облагородяване на тревните площи, изграждане на
инфраструктура – канализация и септични ями, осигуряване на
електричество, изграждане на нов портал. На по-късен етап в имота започнало
изграждането на временни сенници, под които били позиционирани каравани
на мястото на съществуващи преди това стари бунгала. Въззивникът счита, че
следва да бъдат взети предвид свидетелските показания, както и да се
наблегне на обстоятелството, че в периода 1990 – 2000 г. в имота са
разполагани преместваеми обекти – каравани, палатки и др. Твърди, че
владението е осъществявано от въззивника явно, тъй като същият не се е
криел от никого и винаги е действал със съзнанието на собственик на
претендираната част от имота. Моли за отмяна на решението и постановяване
на друго, с което претенцията да бъде удовлетворена. Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от Министъра на земеделието с адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Царево се е произнесъл по иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че въззивникът – ищец С. С. е собственик на
поземлен имот с идентификатор 48619.3.452 по КК и КР гр. Царево, одобрени
със заповед № РД-18-56/24.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АКК с
площ от 43.06 кв.м. по скица, в нотариалния акт отбелязани по скица 46.86
кв.м., а по нотариален акт – 70.36 кв.м., находящ се в землището на гр.
Царево, местност Арапя, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, представляващ незастроен имот за курортно – рекреационен
обект, при посочените в нотариалния акт съседи, за което е представен
нотариален акт № **, том **, рег.№1149, нот.дело № ***/2001 г., сключен на
30.01.2001 г. пред нотариус Мария Василева с рег. № 370 на НК и район на
2
действие – ЦРС. Също така по делото е безспорно, че този имот граничи с
имот с идентификатор 48619.3.3, представляващ нива, находяща се в
землището на гр. Царево, местността Диньов гьол, пета категория, частна
държавна собственост.
Държавата, представлявана от Министерство на земеделието,
представя доказателства за това, че е собственик на процесния имот,
легитимирайки се с решение №307/18.02.2000 г. на ПК – Царево, с което е
възстановено правото на собственост на ДПФ – МЗГ в съществуващите стари
реални граници върху нива от 5.450 дка, представляваща имот 003003 по
Картата на възстановената собственост на землището на гр. Царево.
Представя и акт за частна държавна собственост № 11543/23.12.2022 г. на
Областния управител на област Бургаска.
Пред първата съдебна инстанция е събран писмен доказателствен
материал, допусната и приета е съдебно-техническа експертиза, разпитани са
двама свидетели, като първоинстанционният съд е достигнал до изводи, които
се споделят от настоящата инстанция, която от своя страна на основание
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд. Видно от
представените писмени доказателства, в периода 2018 – 2022 г. между
Министерство на земеделието, храните и горите, Областна дирекция
Земеделие гр. Бургас и Община Царево в лицето на кмета на града, както и
началника на РУ – гр. Царево е съществувала кореспонденция по отношение
констатирани върху процесния недвижим имот изградени временни
постройки и поставени каравани. От заключението на вещото лице по
извършената съдебно-техническа експертиза се установява, че на основание
чл.47, ал.8 от ППЗСПЗЗ директорът на ОД „Земеделие – Бургас издава
заповеди за комисии, които извършват ежегодно проверка на състоянието на
земите от ДПФ находящи се в землището на гр. Царево, за което се съставят
протоколи съответно за 2018 – 2022 г. Всички тези протоколи констатират
разположени паянтови постройки с веранда и навеси в процесния имот
№48619.3.3. Вещото лице е направило справка по Google Eapth, като е
извършено проследяване на терена върху който е разположен процесния
имот. Установено е, че в периода от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. за
процесния имот няма данни за извършени промени, включително
осъществени строителни дейности. На снимка от 2011 г. се вижда, че в имота
има постройки, които през годините до момента са се увеличили и които са
3
записани в протоколите на Община Царево като паянтови с веранди и навеси.
Вещото лице е отбелязало, че тези постройки имат статут на временни такива.
Разпитаните двама свидетели – свидетелят Г. и свидетелката Т.
посочват, че от 1990 г. процесният имот е във владение на въззивника. В по-
късен период имотът е бил закупен на името на последния, с нотариалния акт
от 2001 г., представен по делото. Според свидетеля Г. от 1990 г. въззивникът е
започнал да владее имота, като са предприети действия за разчистване на
терена, поставени са колчета с тел за ограждането му. Всички, които са
посещавали процесния имот и са проявявали интерес към гмуркането, са
ходили всяка година преди сезона за почистване на терена. Свидетелят
посочва, че след месец октомври местно момче от Царево на име М. е
ангажирано да наглежда процесния имот. В този смисъл са и показанията на
свидетелката Т. според която мъжете са отивали към месец май, в началото,
за да изчистят терена, включително и от трева, пръскали са срещу кърлежи,
така че да се подготви същият за лятото. Според свидетелката всичко е било
организирано от С. С.. По признание на свидетелката, същата притежава
каравана и навес, която експлоатира от 1991 г. до ден днешен.
Придобиването на поземлен имот по давност включва доказването на
два компонента – Animys и Corpus, осъществявани чрез действия по своене
на вещта в определен период от време – 10 години за недобросъвестното
владение и демонстриране спрямо собственика на желание за придобиване на
имота. В конкретния случай липсват доказателства за придобиване на
процесния имот по давност, с оглед направеното възражение от страна на
въззиваемия, че владението е следвало да се осъществи в периода 1996-2006
г., както и поне един ден след 08.03.2022 г.Касае се за законовата забрана за
придобиване на имот държавна собственост по давност. До изменението на
чл. 86 от ЗС през 1996 г. се забранява придобиването по давност на имоти
държавна и общинска собственост. След приемането на ЗДС, давност и то
само за имоти частна държавна собственост е било възможно да тече от
01.06.1996 г., но теченето на същата, считано от 31.05.2006 г.- параграф 1 от
ЗД на ЗС/ ДВ бр. 46/2006 г./, в сила от 01.06.2006 г., е спряно за срок от 7
месеца, считано от 31.05.2006 г. По отношение на вещите частна държавна
собственост, завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 от ЗС
от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.2006 г., като при
недобросъвестно владение, както е в настоящия случай, изтича на 31.05.2006
4
г., но следва да се вземе пред вид,че спирането на давността продължава с
изменения на нормата и удължаване на срока до 31.12.2022 г.
При това положение съдът намира, че 10-годишния срок на давностно
владение не е изтекъл. Що се отнася до втория елемент- animus, то той не е
демонстриран, тъй като видно от кореспонденцията между страните,
въззивникът е изявявал желание процесния имот да му бъде предоставен под
наем- лист 50 и 51 от делото на РС, без да се твърди, че въззивникът е
придобил процесната част чрез изтекла полезна придобивна давност.
С оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция намира
постановеното решение за правилно и законосъобразно, което налага
потвърждаването му. На въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. за въззивната инстанция.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1 от 05.01.2024 г., постановено по
гр.дело №125/2023 г. по описа на Районен съд – Царево.
ОСЪЖДА С. Я. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. „А. В.“ № *** чрез
адвокат Генчо Димов от ПАК, с адрес на кантората: гр. Пловдив, ул. „Райко
Даскалов“ № 16, ет.2 да заплати на Министъра на земеделието сумата от 300
лева – разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис от решението на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5