Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 04.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание Н.четвърти януари
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа ч. търг. дело № 2617 по описа З.2018 година, взе предвид следното.
Производството е по реда Н.чл. 25 от ЗакоН.З.търговския регистър и регистъра н. юридическите
лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI
„Обжалване Н.определенията“ ГПК.
Образувано
е по жалба № 20181206165934/07.12.2018 г. на „А.З.С.НА В.“ ЕАД, срещу отказ №
20181123112859/23.11.2018 г. Н.АВ – ТРРЮЛНЦ З.вписване по партидата Н.„К.И.“ ЕООД
на жалбоподателя като заложен кредитор вместо „У.Б.“ АД. Необходимо е да се
отбележи, че АВ – ТРРЮЛНЦ като приложение към жалбата е приложила друг, последващ, отказ - 20181120121025-2/26.11.2018 г., който не
е предмет на настоящото производство.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на постановения отказ, като се твърди, че със заявление Б4,
вх. № 20181120121025/20.11.2018 г. жалбоподателят „А.З.С.НА В.“ ЕАД, в
качеството си на цесионер, придобил В., обезпечени с
вписан залог на търговското предприятие на „К.И.“ ЕООД, поискал дружеството да
бъде вписано като заложен кредитор вместо цедента „У.Б.“
АД. Заявлението било счетено З.нередовно и на заявителя били дадени указания да
представи пълномощни и да уточни кое е относимото към
вписания залог, във връзка с които указания е депозирано заявление Ж1, вх. № 20181123112859, с което указанията били изпълнени. Въпреки
това длъжностното лице постановило обжалвания отказ № 20181123112859/23.11.2018
г., обоснован с констатацията, че към разглежданото заявление по образец Ж1 не
била приложена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ относно истинността на
заявените за вписване обстоятелства, което се явявало пречка за неговото
приемане, поради което следвало да се постанови отказ по заявление №
20181120121025.
Жалбоподателят
счита, че декларация за истинността на заявените обстоятелства при подаване на
заявление Ж1 не следва да се изисква, тъй като такава вече била подадена с
основното заявление Б4, поради което релевира искане
за отмяна на обжалвания отказ и указване на АВ – ТРРЮЛНЦ да извърши вписването.
Съдът като разгледа събраните
доказателства, намира следното:
Със
заявление, образец Б4,
вх. № 20181120121025/20.11.2018 г. от жалбоподателя в производството, в
качеството му н. кредитор, придобил обезпечени с вписан залог върху търговско
предприятие В., е поискано вписване по партидата на длъжника „К.И.“ ЕООД, на „А.ЗА
С.НА В.“ ЕАД като заложен кредитор вместо прехвърлилият В.та кредитор „У.Б.“ АД.
Длъжностното лице приело, че към заявлението следва да се представят пълномощни
за представляващите заявеният за заличаване заложен кредитор и да се уточни кое
от представения договор за цесия е относимо към
вписания залог. В изпълнение на указанията „А.ЗА С.НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД депозирало заявление
Ж1, вх. № 20181123112859/23.11.2018 г., с което представило необходимите
пълномощни и индивидуализирало вписания залог на търговско предприятие.
Длъжностното лице при АВ приело, че липсва декларация за истинността на заявените
със заявление Ж1 обстоятелства и постановило отказ № 20181123112859/23.11.2018 г.
по заявление Б4, вх. № 20181120121025/20.11.2018 г..
По
необясними причини по партидата на „К.И.“ ЕООД, по същото заявление е постановен
и друг отказ - № 20181120121025-2/26.11.2018 г., датиран 3 дни по-късно, след
изчерпана компетентност на длъжностното лице да се произнесе по подаденото
заявление Б4, вх. № 20181120121025/20.11.2018 г., който отказ е обоснован с
различни мотиви – неизпълнение на дадените указания.
Жалбата
е основателна.
На
първо място, следва да се посочи, че в регистърното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения.
Абсолютно
недопустимо и в нарушение на основни процесуални правила е по едно заявление (в
случая Б4, вх. № 20181120121025/20.11.2018 г.) да бъдат постановени 2 отказа (№
20181123112859/23.11.2018 г. и № 20181120121025-2/26.11.2018 г.), съдържащи
различни мотиви, които ги обосновават. Длъжностното лице следва да се произнесе
по заявлението, с което е сезирано и това произнасяне по същество може да бъде
само едно. Формираната и изразена воля на длъжностното лице не може да бъде
оттеглена или обоснована с нови, допълнителни съображения. С първото
произнасяне АВ – ТРРЮЛНЦ е изчерпила компетентността си да разгледа заявление
Б4, вх. № 20181120121025/20.11.2018 г. и по същото заявление, след вече
постановения отказ № 20181123112859/23.11.2018 г., ново произнасяне
е недопустимо. В този смисъл отказ № 20181120121025-2/26.11.2018 г. е
процесуално недопустим, но тъй като не е предмет на настоящото производство,
съдът е властен само да констатира това обстоятелство в мотивите на настоящото
решение.
На
следващо място, длъжностното лице, ако е счело, че е необходима нова декларация
във връзка с подаденото заявление Ж1, то отново е следвало да приложи чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и да даде
указания за отстраняване на тази нередовност, но не и да постановява отказ,
основан на този липсващ документ (декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ). Регистърното производство е охранително такова, което
предполага засилено служебно начало. При възприет от длъжностното лице извод за
необходимост от представяне на нова декларация във връзка с направеното от
заявителя уточнение, то е следвало да бъдат дадени нови указания по чл. 22, ал.
5 ЗТРРЮЛНЦ, съответно липсата на такива е довела до съществено ограничаване
правото на защита на заявителя в регистърното
производство. Принципът за бързина на регистърното
производство не следва да се абсолютизира и да
обуславя ограничаване правата на заявителите. Затова и само на това основание
отказът следва да бъде отменен, тъй като всяко произнасяне на длъжностното лице
с отказ, мотивиран с непредставен документ, без да е указано неговото
представяне, е незаконосъобразен и в нарушение на служебното начало.
Отказът
е незаконосъобразен и по същество.
Декларацията,
изисквана от чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ има за предмет истинността на заявените обстоятелства, а заявеното за вписване
обстоятелство е промяна на правния субект, имащ качеството заложен кредитор по
отношение на длъжника „К.И.“
ЕООД. За истинността на това обстоятелство е подадена
декларация със заявление Б4, вх. № 20181120121025/20.11.2018 г. и
допълнителна такава към заявление Ж1, вх. № 20181123112859/23.11.2018 г. не е
необходима, съответно непредставянето й не може да влече никакви неблагоприятни
последици за заявителя.
Проверката,
която длъжностното лице по регистрация извършва следва да се ограничи в рамките
на предвиденото в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ и по-конкретно в т. 5, която разпоредба регламентира
съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със
закона да се установяват от представените документи по т. 4, съответно дали
подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на
закона. Длъжностното лице по регистрация е административен орган, в чиито
правомощия се включва единствено и само преценката относно това дали във всеки
един конкретен случай са представени онези доказателства, които от външна (формална)
страна установяват основателността на заявеното искане.
В
случая към заявлението са представени необходимите документи, изисквани за
вписване н. нов заложен кредитор, придобил въз основа на сключен договор за
цесия обезпеченото вземане. Това озн.чава, че постановеният отказ е незаконосъобразен и следва
да бъде отменен, като се укаже на АВ – ТРРЮЛНЦ да извърши вписване, съгласно
заявление Б4 на „А.ЗА С.НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, вх. № 20181120121025/20.11.2018 г..
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба № 20181206165934/07.12.2018 г. на „А.ЗА С.НА
В.“ ЕАД, ЕИК ********, ОТКАЗ № 20181123112859/23.11.2018 г. на АВ – ТРРЮЛНЦ за
вписване по партидата на „К.И.“ ЕООД, ЕИК ********, на жалбоподателя като
заложен кредитор вместо „У.Б.“ АД.
УКАЗВА на АВ–ТРРЮЛНЦ да впише по партидата на „К.И.“
ЕООД, ЕИК ********, промяна в заложния кредитор, съгласно заявление Б4, вх. №
20181120121025/20.11.2018 г..
Решението
не подлежи на обжалване. Препис да се изпрати на АВ – ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: