МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №46 ОТ
01.06.2011 Г. ПО НОХД №204/2011 Г. НА НПРС
Подсъдимият
Х.Е.Д. е предаден на съд затова, че на 11.12.2010 г. в гр. К., област Ш., при
условията на повторност и като използвал техническо средство
/маркуч/, отнел чужди движими вещи – 64 л. дизелово гориво на обща стойност
147,84 лв., собственост на „***” ООД-гр. К. от
владението на З.С.Ф., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят е немаловажен - престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр.
2-ро и т. 7 от НК във вр. с
чл. 194, ал.1 от НК.
В
съдебната фаза производството протече по реда на съкратеното съдебно следствие,
при условията на чл.371, ал.1 от НПК, като съдът одобри съгласието на
подсъдимия и неговия защитник да не се провеждат разпити на свидетелите и
вещото лице, а при постановяването на присъдата непосредствено да се ползува
съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и заключението на вещото
лице.
В
обясненията си пред съда подсъдимият признава, че на посочената в обвинителния
акт дата е извършил кражба на 64 л. дизелово гориво, собственост на “***” –
ООД, но твърди, че при деянието си не е използувал маркуч и не е източвал
горивото от автомобил, а тубите с горивото намерил в района на дружеството и ги
взел.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа страна следното: Подсъдимият Х.Е.Д.
*** и до лятото на 2010 г. работел като шофьор в консервената фабрика в гр. К.,
собственост на „***” ООД – гр. К., управлявано от свидетелката З.С.Ф. ***1.12.2010
г. подсъдимият пътувал заедно със съпругата си, с лекия си автомобил, по лична
работа до с. М., обл. Ш.. На връщане той решил да
посети гореспоменатото предприятие, намиращо се в покрайнините на гр. К.,
област Ш.. Като пристигнал там подсъдимият отишъл до портала на предприятието и
убедил пазача - свидетеля Р.Д.И. да го пусне в двора, като му заявил, че има си
взема лични вещи от базата на дружеството. Като бивш негов колега, свидетелят И.
веднага осигурил на Д. достъп до вътрешността на фабриката. Влизайки в двора на
дружеството подсъдимият забелязал, че до портала, където били наредени палети,
имало три туби с нафта. Д. решил да вземе горивото и след като взел вещите си,
на два пъти изнесъл през портала и тубите с дизеловото гориво, което било общо
64 литра. Свидетелят И. го видял втория път като носи тубите и го попитал какви
се тези туби, но подсъдимият му отвърнал, че това си е негова работа. После
сложил тубите в багажника на колата си и потеглил към центъра на гр. К.. Броени
минути по-късно обаче, автомобилът на подсъдимия бил спрян за проверка от
служители на РУП – гр. Н., които задържали, които задържали Д., заедно с
вещите, явяващи се предмет на описаното посегателство. По този начин деянието
на подсъдимия било разкрито, а тубите с дизеловото гориво били иззети.
От
заключението на назначената в хода на разследването оценителна експертиза се
установява, че общата пазарна стойност на
64 л. дизелово гориво, към датата на посегателството, възлиза на 147, 84
лв.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен начин от всички
събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите Р. Д.И., З.С.Ф., В.Л.М.,
И.К.И. и И.В.Д., всички дадени на досъдебното производство,
за които са съставени протоколи за разпити съответно от 12.12.2010 г.,
13.12.2010 г., 17.01.2011 г., 14.12.2010 г. и от 15.12.2010 г., от заключението
по назначената по делото експертиза, от приложените по делото писмени
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 12.12.2010
г. и албум за посетено произшествие от 13.12.2010 г., както и от обясненията на
подсъдимия, дадени на съдебното следствие. Анализът на събраните доказателства
налага извода, че с деянието си подсъдимият от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК. Той е отнел от
владението на свидетелката З.С.Ф. без нейното съгласие, горепосочените чужди
движими вещи /64 л. дизелово гориво/, собственост на „***” – ООД - гр. К. с
намерението противозаконно да ги присвои. От субективна страна деянието е
осъществено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните му последици. Доколкото стойността на
предмета на посегателството е ниска – 147, 84 лв. /т.е. под установената за
страната минимална работна заплата/, а и причинената с деянието имуществена
вреда е обективно възстановена - вещите, предмет на кражбата са иззети в
рамките на извършения оглед на местопроизшествието, то съдът счита, че
осъщественото от Д. деяние следва да се окачестви като маловажен случай и да се
квалифицира по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
Считайки, че това деяние по делото е безспорно установено, както и вината на
подсъдимия, съдът призна Х.Е.Д. за виновен в извършването му.
Обвинението
спрямо подсъдимия е повдигнато по квалифицирания състав на престъплението
кражба – чл.195, ал.1, т.4 и 7 от НК, като е посочено, че деянието е извършено
чрез използуването на техническо средство /маркуч/ и е извършено повторно, при немаловажност на случая, като обстоятелството, че Д. е
използвал техническо средство /маркуч/ изключва възможността конкретния случай
да се окачестви като маловажен. Но от събрания по делото доказателствен
материал не се установява използуването на соченото техническо средство. Самият
подсъдим твърди, че дизеловото гориво отнел, след като видял трите туби в двора
на дружеството и ги изнесъл от там. Никъде сред свидетелските показания и
останалия доказателствен материал не се съдържат данни за използуван маркуч при
отнемането на кражбата, нито за
използуването на някакво техническо средство, посредством което горивото да е
било източвано от автомобил в двора на предприятието, поР.
което и съдът не може да приеме това обстоятелство за категорично доказано.
Относно наличието на
квалифициращия признак на престъплението “повторност”,
съдът счете следното: Действително от приложената по делото справка за съдимост
на подсъдимия се установява, че с определение, одобряващо споразумение по НОХД
№300/2010 г. на РС - гр. А., в сила от 04.10.2010 г., Д. е бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т. 4 от НК във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като му е наложено наказание
лишаване от свобода от 1 година, чието изтърпяване е отложено за изпитателен
срок от 3 години. Предвид това и приемайки че престъплението е извършено
посредством техническо средство, прокурорът е приел, че случаят е немаловажен
и, че е налице „повторност” по смисъла по чл. 28,
ал.1 от НК. По посочените вече по-горе мотиви съдът счете, че не е налице
квалифициращият признак по т.4 на чл.195, ал.1 от НК, а предвид ниската
стойност на дизеловото горивото, случаят е маловажен. ПоР.
това съдът прие, че в случая не е налице и признакът по т.7 на чл.195, ал.1 от НК. Ето защо подсъдимият бе признат за невиновен и
оправдан по обвинението по чл.195, ал.1, т.4 и 7 във вр.
с чл.194, ал.1 от НК.
При определяне на следващото се
на подсъдимия наказание за извършеното престъпление по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК съдът отчете на първо място тежестта на
обществената опасност на осъщественото деяние. Същото не представлява тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Обстоятелството, че дизеловото
гориво, предмет на престъплението е намерено, иззето и следва да се върне на
собственика му следва да се отчита като смекчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство, доколкото по този начин щетата, настъпила от престъплението е
възстановена. Но в случая е налице и отегчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство – обремененото съдебно минало на подсъдимия, което го
характеризира като личност с немалка степен на обществена опасност. Отчитайки
тези обстоятелства, съдът определи и наложи на подсъдимия наказание ПРОБАЦИЯ СЪС СЛЕДНИТЕ ПРОБАЦИОННИ
МЕРКИ: 1. По чл.42а, ал.2, т.1 от НК - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС – гр. Н., обл. Ш., ул. “***”, №* ЗА СРОК ОТ
ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно
лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО; 2. По чл.42а, ал.2, т.2 от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ
СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА и 3. По чл.42а,
ал.2, т.6 от НК – БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО ОТ 200 /ДВЕСТА/ ЧАСА
ГОДИШНО ЗА СРОК ОТ ЕДНА КАЛЕНДАРНА ГОДИНА. При определяне на вида и размера на пробационните мерки съдът също отчете смекчаващите и
отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства и прие, че те следва да са над
средните срок и размер. Независимо от ниската стойност на предмета на
престъпното посегателство и наличието на смекчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство, то е видно, че настоящото деяние е извършено от подсъдимия в
изпитателния срок на предишното му осъждане – по НОХД №300/2010 г на РС – А., поР. което съдът прие, че за постигане целта на наказанието
спрямо Д., срокът и размерът на наложените му пробационни
мерки следва да са над средните, предвидени в закона.
Подсъдимият бе
осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 30 лв. /тридесет
лева/ по сметка на ОД “Полиция” – гр. Ш..
Представените
по делото веществени доказателства – 1 бр. синя пластмасова туба с вместимост
30 л., пълна с 30 л. дизелово гориво; 1 бр. бяла пластмасова туба с вместимост
25 л., пълна с 14 л. черна течност и 1 бр. кафява пластмасова туба с вместимост
20 л., пълна с 20 л. дизелово гориво съдът разпореди да се върнат на “***” –
ООД – гр. К..
В
този смисъл съдът постанови присъдата си .
23.06.2011 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: