Присъда по дело №10321/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 477
Дата: 1 ноември 2023 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20231110210321
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 477
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
СъдебниКОНСТАНТИН СТ.
заседатели:СТАМБОЛОВ
Пенка Г. Касърова
при участието на секретаря СОНЯ АНД. М.
и прокурора П. Ст. Р.
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Наказателно дело от
общ характер № 20231110210321 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА Ц. В. К., с ЕГН **********, роден на ХХХХ. в гр. П., българин, българско
гражданство, постоянен адрес ХХХХ, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 27.04.2021г., в гр.
София, бул. „Овча Купел“ № 73, отнел чужди движими вещи – 1 бр. портмоне на стойност
15,00 лева, ведно със съдържащата се в него парична сума в размер на 5000,00 лева, всички
вещи на обща стойност 5015,00 лева, от владението на Б. Н. М., без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като престъплението е извършено в условията на
опасен рецидив, след като К. е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, а
именно с Определение от 30.07.2020г. по НЧД №8341/2020г. по описа на Софийски районен
съд, потвърдено с Решение от 28.01.2021г. по ВНЧД № 3459/2020г. по описа на Софийски
градски съд, в сила от 28.01.2021г, с което е определено едно общо най-тежко наказание на
Ц. В. К. измежду наказанията наложени по НОХД № 10589/2016г. по описа на СРС, НО, 132
с-в, по НОХД № 3486/2016г. по описа на СГС, НО, 12 с-в, по НОХД № 18234/2016г. по
описа на СРС, НО, 107 с-в, по НОХД №7527/2016г. по описа на PC- гр. Пловдив, по НОХД
1
№1053/2017г. по описа на PC- гр. Пловдив, по НОХД №76/2017г. по описа на PC - гр.
Монтана, по НОХД № 2576/2017г. по описа на СГС, НО, 12 с-в, по НОХД №264/2018г. по
описа на СГС, НО 16 с-в, по НОХД №2259/2018г. по описа на СГС, НО, 5 с-в, по НОХД №
628/2017г. по описа на СРС, НО, 110 с-в и по НОХД №6087/2017г. по описа на СРС, НО,
115 с-в, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години и 4 (четири) месеца, като
определеното общо най- тежко наказание на основание чл. 24 от НК е увеличено с 1 (една)
година и 7 (седем) месеца, при първоначален „строг“ режим - престъпление по чл. 196,
ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „А“ от НК, поради което и на основание
чл. 54 от НК вр. чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „А“ от НК, във
вр. с чл. 58а от НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК му налага наказание „лишаване от свобода“
за срок от две години.
ОСЪЖДА Ц. В. К., с ЕГН **********, /със снета по делото самоличност/ да заплати в полза
на държавата по сметка на СДВР сумата от 795,62 /седемстотин деветдесет и пет лева и
шестдесет стотинки/ за сторени разноски в ДП.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 112, ал. 4 от НПК веществените доказателства да останат по
делото.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски градски съд
в 15-дневен срок от датата на постановяването ѝ.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 10321/2023 г. по описа на СРС, НК, 109-ти
състав.
I. Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт в СРС
против ПОДСЪДИМИЯ Ц. В. К., с ЕГН **********, с който му е
повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по състава на
престъпление престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.
29, ал.1, б. „А“ от НК, за това че, на 27.04.2021г., в гр. София, бул. „Овча
Купел“ № 73, отнел чужди движими вещи – 1 бр. портмоне на стойност 15,00
лева, ведно със съдържащата се в него парична сума в размер на 5000,00 лева,
всички вещи на обща стойност 5015,00 лева, от владението на Б. Н. М., без
нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като
престъплението е извършено в условията на опасен рецидив, след като К. е
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, а
именно с Определение от 30.07.2020г. по НЧД №8341/2020г. по описа на
Софийски районен съд, потвърдено с Решение от 28.01.2021г. по ВНЧД №
3459/2020г. по описа на Софийски градски съд, в сила от 28.01.2021г, с което
е определено едно общо най-тежко наказание на Ц. В. К. измежду
наказанията наложени по НОХД № 10589/2016г. по описа на СРС, НО, 132 с-
в, по НОХД № 3486/2016г. по описа на СГС, НО, 12 с-в, по НОХД №
18234/2016г. по описа на СРС, НО, 107 с-в, по НОХД №7527/2016г. по описа
на PC- гр. Пловдив, по НОХД №1053/2017г. по описа на PC- гр. Пловдив, по
НОХД №76/2017г. по описа на PC - гр. Монтана, по НОХД № 2576/2017г. по
описа на СГС, НО, 12 с-в, по НОХД №264/2018г. по описа на СГС, НО 16 с-в,
по НОХД №2259/2018г. по описа на СГС, НО, 5 с-в, по НОХД № 628/2017г.
по описа на СРС, НО, 110 с-в и по НОХД №6087/2017г. по описа на СРС, НО,
115 с-в, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години и 4
(четири) месеца, като определеното общо най- тежко наказание на основание
чл. 24 от НК е увеличено с 1 (една) година и 7 (седем) месеца, при
първоначален „строг“ режим.
В открито съдебно заседание Софийска районна прокуратура, редовно призована,
чрез прокурор поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че в хода на досъдебното
производство, се е доказвало по категоричен начин авторството на дееца при извършване
престъплението. Изразява становище, че съдът следва да наложи на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“ за срок над определения за инкриминираното престъпление
минимум, както и че съдът следва да редуцира наказанието, прилагайки чл.58а, ал.1 от НК.
Подсъдимият Ц. В. К., редовно призован, се явява лично. Представлява
от служебния му защитник адвокат П..
Защитникът на подсъдимия пледира за определяне на наказание към
минимума, което да бъде редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, като
моли при определяне на наказанието съдът да съобрази самопризнанието на
подсъдимия, съдействието му още по време на досъдебното производство,
разкаянието му, трудовата му ангажираност в затвора.
Подсъдимият Ц. В. К. признава доброволно и в цялост фактите и
1
обстоятелствата от обвинителният акт по реда на чл.371, т.2 от НПК. Разбира
последиците, че самопризнанието му ще бъде ползвано от съда при
постановяване на крайният съдебен акт, без да се събират други
доказателства. Същият поддържа изложеното от своя защитник.
В правото си на последна дума, подсъдимият посочва, че съжалява за
стореното.
II. Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК приема за установено следното:
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Подсъдимият Ц. В. К., с ЕГН **********, е роден на ХХХ. в гр. П.,
българин, българско гражданство, бил осъждан многократно за извършени
престъпления от общ характер.
С Определение от 30.07.2020г. по НЧД №8341/2020г. по описа на
Софийски районен съд, потвърдено с Решение от 28.01.2021г. по ВНЧД №
3459/2020г. по описа на Софийски градски съд, в сила от 28.01.2021г, на обв.
Ц. В. К. било определено едно общо най-тежко наказание измежду
наказанията наложени му по НОХД № 10589/2016г. по описа на СРС, НО, 132
с-в, по НОХД № 3486/2016г. по описа на СГС, НО, 12 с-в, по НОХД №
18234/2016г. по описа на СРС, НО, 107 с-в, по НОХД №7527/2016г. по описа
на PC- гр. Пловдив, по НОХД №1053/2017г. по описа на PC- гр. Пловдив, по
НОХД №76/2017г. по описа на PC - гр. Монтана, по НОХД № 2576/2017г. по
описа на СГС, НО, 12 с-в, по НОХД №264/2018г. по описа на СГС, НО 16 с-в,
по НОХД №2259/2018г. по описа на СГС, НО, 5 с-в, по НОХД № 628/2017г.
по описа на СРС, НО, 110 с-в и по НОХД №6087/2017г. по описа на СРС, НО,
115 с-в, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години и 4
(четири) месеца, като определеното общо най- тежко наказание на основание
чл. 24 от НК било увеличено с 1 (една) година и 7 (седем) месеца, при
първоначален „строг“ режим.
Свидетелката Б. Н. М. живеела сама в къща с двор, находяща се на
адрес гр. София, бул. „Овча купел“ № 73. Къщата, в която живеела св. М.
попадала в снимачния обхват на монтирана камера на видео-наблюдение на
съседна сграда. На посочения булевард се намирала и къщата на св. М. Б. Т.,
която познавала св. М.. От терасата на св. Т. имало видимост към къщата на
св. М..
На 27.04.2021г., около 11:00 часа, свидетелката М. се намирала в двора
на горепосочената къща, където чистела трева. По същото време по бул.
„Овча купел“ се движел подсъдимият Ц. В. К., като същия бил заснет от
охранителни камери, монтирани на сгради в района на посочения булевард.
Приближавайки дома на св. М., подсъдимия К. забелязал същата, като решил
да я заговори с цел да разбере къде същата държи парите си, които да отнеме
от владението й без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
2
В изпълнение на взетото решение, подсъдимият К. се доближил до
оградата на двора на къщата на св. М., която граничела с тротоара на бул.
„Овча купел“ и й помахал. Св. М. го забелязала и се приближила до обв. К..
Тогава същия я попитал дали има дъщери и как се казват. На зададения
въпрос, св. М. му отговорила, че има две дъщери, които се казват А. (св. А. Г.
М.) и Нели, като му разказала и други подробности. Тогава подсъдимият К.
казал на св. М., че е колега на дъщеря й А. и че същата го изпраща, за да му
даде пари за лечение на неговата майка. Казаното от подсъдимия К. не
отговаряло на обективната истина, тъй като същия не бил колега на дъщерята
на св. М. и не се познавал със същата. По време на водения разговор по между
им, подсъдимият К. влязъл в двора на къщата на св. М., а след това
последната влязла в къщата, тъй като била решила да вземе малко пари от
портмонето си, които да му даде, за да си тръгне от дома й и да не я
притеснява. подсъдимият К. последвал св. М. и влязъл в антрето на къщата
без последната да го е канила да влиза. Тогава св. М. влязла в една от стаите в
дома й, за да си вземе портмонето си, в което държала спестяванията си,
който бил в размер на 5 000, 00 лева. подсъдимият К. наблюдавал св. М. през
това време. Виждайки, че св. М. е взела портмонето си, подсъдимият К. й
казал, че иска да му даде шише с вода. В действителност подсъдимият К. не
се нуждаел от исканото шише, а целял да отклони вниманието на св. М. от
портфейла й. Тогава св. М. оставила портфейла си в една от стаите в къщата й
и отишла към кухнята, за да му даде шише с вода. В този момент
подсъдимият К. взел посоченото портмоне, което бил на стойност 15,00 лева,
ведно със съдържащата се в него парична сума в размер на 5 000,00 лева без
св. М. да забележи и без нейно съгласие с намерение противозаконно да го
присвои, след което тръгнал да напуска къщата й със същото, като казал на
св. М., че бърза понеже го чакало такси. С инкриминираните вещи
подсъдимият К. напуснал дома на св. М. и тичайки се оттеглил в посока
метростанция „Овча купел“. Оттеглянето на подсъдимият К. от дома на св. М.
било забелязано от св. Т., която в този момент се намирала на терасата в дома
й.
IV. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на самопризнанието на Ц. В. К. относно всички фактически
обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както
и събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и способите за доказване, които го подкрепят, а именно:
показанията на свидетелите Б. Н. М. (л. 5, 8, 11), А. Г. М. (л.10, 68), М. Б. Т.
(л.9), Г. А. Г. (л.139), П. И. Н. (л.17-18), протокол за разпознаване на лице и
фотоалбум (л.13-16), протоколи за доброволно предаване (л.25, 26), Справка
за съдимост (л. 118-137), протокол за видео-техническа експертиза (л.33-39),
протокол за видео-техническа експертиза (40-45), комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л.49-55), лицево-
идетификационна експертиза (л.92-97), съдебно оценителна експертиза
(л.147-148) и останалия доказателствен материал по делото.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия Ц. В. К. самопризнание за
доказаните по делото факти се подкрепя напълно от събрания по делото непротиворечив
3
и единен доказателствен материал. Съдът приема, че от посочените по-горе
доказателствени материали се изяснява по безспорен, доказателствено обезпечен и
хармоничен начин възприетата от съда по реда на съкратеното съдебното следствие в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК фактическа обстановка.
Изложената фактическа обстановка е изведена от съда от анализа на
събраните по делото писмени доказателства, веществените доказателства и
осъществени способи за доказване, които са подкрепени с показанията на
свидетелите по делото и със самопризнанието на подсъдимия. Съдът
отбелязва, че показанията на свидетелите от досъдебното производство,
пресъздаващи фактическата обстановка, възприета с настоящите мотиви,
които кореспондират на останалия писмен доказателствен материал,
веществените доказателства и помежду си, се взаимодопълват за фактите,
относими към предмета на доказване по чл.102 НПК. Съдът отчита, че следва
да се кредитират изцяло показанията на свидетелите Б. Н. М. (л. 5, 8, 11), А. Г.
М. (л.10, 68), М. Б. Т. (л.9), Г. А. Г. (л.139) и П. И. Н. (л.17-18), тъй като те и
останалият по делото доказателствен материал изцяло подкрепят
самопризнанието на подсъдимия за извършеното от престъпление, подробни
са, логични и последователни. От показанията на свидетелите, протокола за
разпознаване и заключението на изготвените в ДП съдебни видеотехническа и
лицевоидентификационна експертизи, както и комплексна психологическа и
психиатрична експертиза, видеозаписа и самопризнанието на подсъдимия
поставени в основата на установената фактическа обстановка, както и
останалия по делото доказателствен материал, ясно се установява механизмът
на извършване на престъплението, неговият автор, установяват се датата и
часът на извършването на престъплението, мястото където е извършено.
Съдът кредитира доказателствените материали като кореспондиращи по
между си и лишени от вътрешни противоречия. Съдът кредитира
заключенията на изготвените по делото експертизи като пълни, обосновани,
изготвени от специалисти в съответните области.
Налице е редовност и законосъобразност във формата и съдържанието на
извършените чрез процесуалния инструментариум на НПК процесуално-
следствени действия чрез способите на доказване за събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Съдът намира, че не се налага
подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат поотделно
доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са
непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е
извършител на престъпната проява, за която е обвинен от СРП.
Доколкото по делото изначално липсва противоречив доказателствен
материал, съдът намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните
доказателства – писмени, гласни, способи на доказване и др.– “per
argumentum a contrario”.от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Събраните по
делото доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин доказват
извършеното от подсъдимия противоправно деяние, за което е обвинен от
представителя на държавното обвинение по надлежния законов ред.
Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени
източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло събраните по реда и
4
способите на НПК доказателства и доказателствени средства.
Самопризнанията на подсъдимия Ц. В. К. за признатите от него от
обвинителния акт факти не са изолирани, а същите кореспондират изцяло и
съвпадат с релевантните факти от предмета на доказване по чл.102 от НПК,
изведени от съда по еднопосочен и безспорен начин от събраните в ДП
доказателства, без да е необходимо с оглед проведената диференцира по реда
на чл.371, т.2 от НПК да се съберат непосредствено пред съдебния състав или
да се събират други доказателства.
V. При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от
съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства,
доказателствени средства и приетите експертизи, съдът излага от правна от
правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Подсъдимият Ц. В. К. е осъществил от обективна страна състава на
престъпление от общ характер по състава на престъпление по престъпление
по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „А“ от НК,
изразяващо се в това че, на 27.04.2021г., в гр. София, бул. „Овча Купел“ №
73, отнел чужди движими вещи – 1 бр. портмоне на стойност 15,00 лева,
ведно със съдържащата се в него парична сума в размер на 5000,00 лева,
всички вещи на обща стойност 5015,00 лева, от владението на Б. Н. М., без
нейно съгласие, като престъплението е извършено в условията на опасен
рецидив, след като К. е осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 НК, а именно с Определение от 30.07.2020г. по НЧД
№8341/2020г. по описа на Софийски районен съд, потвърдено с Решение от
28.01.2021г. по ВНЧД № 3459/2020г. по описа на Софийски градски съд, в
сила от 28.01.2021г, с което е определено едно общо най-тежко наказание на
Ц. В. К. измежду наказанията наложени по НОХД № 10589/2016г. по описа на
СРС, НО, 132 с-в, по НОХД № 3486/2016г. по описа на СГС, НО, 12 с-в, по
НОХД № 18234/2016г. по описа на СРС, НО, 107 с-в, по НОХД №7527/2016г.
по описа на PC- гр. Пловдив, по НОХД №1053/2017г. по описа на PC- гр.
Пловдив, по НОХД №76/2017г. по описа на PC - гр. Монтана, по НОХД №
2576/2017г. по описа на СГС, НО, 12 с-в, по НОХД №264/2018г. по описа на
СГС, НО 16 с-в, по НОХД №2259/2018г. по описа на СГС, НО, 5 с-в, по
НОХД № 628/2017г. по описа на СРС, НО, 110 с-в и по НОХД №6087/2017г.
по описа на СРС, НО, 115 с-в, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 3
(три) години и 4 (четири) месеца, като определеното общо най- тежко
наказание на основание чл. 24 от НК е увеличено с 1 (една) година и 7 (седем)
месеца, при първоначален „строг“ режим.
По делото се доказват всички съставомерни обективни признаци от състава на
кражбата по смисъла на чл. 194 от НК – налице е отнемане на чужди движими вещи от
владението на другиго без негово съгласие, както и се доказва авторството на деянието.
Доказва се и квалифициращият признак, визиран в разпоредбата на чл.
196, ал.1, т.1 от НК, а именно престъплението е извършено в условията на
5
опасен рецидив, след като К. е осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 НК, а именно с Определение от 30.07.2020г. по НЧД
№8341/2020г. по описа на Софийски районен съд, потвърдено с Решение от
28.01.2021г. по ВНЧД № 3459/2020г. по описа на Софийски градски съд, в
сила от 28.01.2021г, с което е определено едно общо най-тежко наказание на
Ц. В. К. измежду наказанията наложени по НОХД № 10589/2016г. по описа на
СРС, НО, 132 с-в, по НОХД № 3486/2016г. по описа на СГС, НО, 12 с-в, по
НОХД № 18234/2016г. по описа на СРС, НО, 107 с-в, по НОХД №7527/2016г.
по описа на PC- гр. Пловдив, по НОХД №1053/2017г. по описа на PC- гр.
Пловдив, по НОХД №76/2017г. по описа на PC - гр. Монтана, по НОХД №
2576/2017г. по описа на СГС, НО, 12 с-в, по НОХД №264/2018г. по описа на
СГС, НО 16 с-в, по НОХД №2259/2018г. по описа на СГС, НО, 5 с-в, по
НОХД № 628/2017г. по описа на СРС, НО, 110 с-в и по НОХД №6087/2017г.
по описа на СРС, НО, 115 с-в, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 3
(три) години и 4 (четири) месеца, като определеното общо най- тежко
наказание на основание чл. 24 от НК е увеличено с 1 (една) година и 7 (седем)
месеца, при първоначален „строг“ режим.
Съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на престъплението са
налице,с оглед на вече изложените съображения.
Съдът намира, че от субективна страна е доказано, че подсъдимият Ц.
В. К., като вменяем наказателно-отговорен субект, е осъзнавал посочените
обстоятелства, с които е осъществен съставът на престъплението от
обективна страна, съзнавал е общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е настъпването на противоправните последици от него и е искал
тяхното настъпване. Деянието е извършено при наличие на пряк умисъл и със
съставомерната цел подсъдимият противозаконно да присвои отнетите вещи.
Същата е изводима от външно обективираното му поведение – подсъдимият е
напуснал дома на св. М. и, тичайки, се оттеглил. Подсъдимият е имал и
психическата годност да се въздържи от извършване на противоправната си
проява, но не го е сторил.
Съдът намира, че на подсъдимия Ц. В. К. за престъплението по чл. 196,
ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „А“ от НК вр. чл.58а, ал.1 от
НК вр. чл.54 от НК следва да му наложи наказание „лишаване от свобода
за срок от три години, което след редукция от 1/3 по реда на чл. 58а от НК
става две години и което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС
следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Предвиденото от позитивно-правния законодател наказание за
престъплението по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б.
„А“ от НК е наказание лишаване от свобода“ за срок от две до десет
години. Наказанието съдът индивидуализира на основание чл.54 от НК в
размер от три години, което е намалено по реда на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3
(една година) и крайния размер на наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода, което следва да се изтърпи ефективно, е за срок от две
години. Съдът приема, че по този начин и чрез размера на
6
индивидуализираното и наложеното на подсъдимия Ц. В. К. наказание
лишаване от свобода биха непосредствено се постигнали поправително-
възпитателния и предупредително-възпиращия ефект на наказанието, както
спрямо личността на извършителя, така и по отношение останалите членове
на обществото. Съдът приема, че индивидуализираното и наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ е съразмерно на обществената
опасност на престъпната му личност и обществената опасност на самото
престъпление.
Този съдебен състав намира, че по отношение на подсъдимия Ц. В. К. се
установяват отегчаващи обстоятелства – предходни осъждания извън
послужилото за определяне на правната квалификация, както и са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства – трудова ангажираност,
изразено съжаление за стореното.
Съдът не цени направеното от подсъдимия самопризнание като
допълнително смекчаващо обстоятелство, тъй като в случая то не
съставлява цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика, а именно ТР № 1 от 06.04.2009 г. по тълк. дело 1/2008 г.,
ВКС,ОСНК.
Чрез така определеното наказание, съдът приема, че биха
непосредствено се постигнали поправително-възпитателния и
предупредително-възпиращия ефект на наказанието, както спрямо личността
на извършителя, така и по отношение останалите членове на обществото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на СДВР сумата от 795,62 лева за разноски по делото.
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите
мотиви към присъдата си.
7
Съобщи за изтекли лични данни