№ 904
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110203535 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на ХР. Ж. АНГ. ЕГН **********, подадена чрез адв. Т.М. от САК
против Електронен фиш серия К № 3596867, с който за нарушение на чл. 21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 300лв.
на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че ЕФ е издаден в нарушение на
процесуалните правила и в противоречие със закона. Сочи, че ЕФ бил с
неясен адресат, бил издаден в нарушение на чл. 32, ал.2 от Конституцията, чл.
133а, ал.1 от Наредба №18 от 23.07.2001годс. за сигнализацията на пътните
знаци и редица разпоредби от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015год. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Моли ЕФ да бъде
отменен като отправя и искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се
представлява. По делото е постъпила молба от неговия защитник адв. М. в
който същият заявява, че поддържа изцяло подадената жалба и моли ЕФ да
бъде отменен като навежда твърдения въззивникът не е собственик на МПС-
то описано в ЕФ, нито пък то му било предоставяно за управление. Сочи, че
автомобилът бил собственост на друго ЮЛ „Сожелиз-България“ ЕООД на
1
което въззивникът не бил законен представител.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Лукова, в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на
евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски
за адвокатско възнаграждение моли да бъдат присъдени такива в минимален
размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 3596867 е бил съставен от ОД на МВР
Варна за това, че на 05.03.2020год. в 08:44часа, в обл.Варна, общ.Аврен, по
път първи клас №9 (извън населено място) в посока от гр.Варна към
гр.Бургас, преди кръстовището за к.к. „Камчия“, при въведено ограничение
на скоростта с ПЗ В-26 60км/час с МПС „Рено Клио” с рег. № СВ9248АК е
извършено нарушение за скорост като автомобилът бил управляван със
скорост 100км./час при разрешена скорост 60км./час или превишение
40км./час. и нарушението било установено с автоматизирано техническо
средство № 003059047ВАА. Като собственик/ползвател на автомобила бил
вписан въззивника ХР. Ж. АНГ. – законен представител на „Лимит АХ“
ЕООД. Посочено, било че е нарушена нормата на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДП
и е наложена глоба в размер на 300лв. на основание чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и
веществени, като доказателствата са непротиворечиви и не водят на различни
правни изводи.
След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания
акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание съдът, прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
2
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи.
В случая съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания
описани по-горе.
Що се касае до наведеното в жалбата възражение, че от ЕФ не ставало
ясно на кого е наложена санкцията, кой бил адресата на същия, то не се
споделя от съда доколкото в ЕФ изрично е посочен въззивника като законен
представител на „Лимит-АХ“ ЕООД ЕИК ********* – собственик / респ.
ползвател на автомобила. Наложено е и наказание глоба, поради което и няма
никакво съмнение кой е субекта на нарушението съответно санкцията.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът счете, че
атакуваният ЕФ е издаден и в съответствие с материалния закон.
По категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства се установява, че е реализирано нарушение по чл. 21, ал.2, вр.
ал. 1 от ЗДП като разрешената скорост е била 60км./час (регламентирана с
нарочен пътен знак В-26), а водачът се е се е движел с превишение от
40км./час. В горната насока са приложената към АНП снимка (извлечение от
техническото средство) както и приобщената справка от Директора на ОПУ
Варна ведно с приложената към нея схема на пътния участък.
Действително видно е че техническото средство е отчело скорост на
движение 103км./час, а въззивникът е наказан за движение със скорост
100км./час. Това обаче безспорно показва, че при определяне на доказаната
скорост на движение е взета предвид и допустимата регламентирана в ЗИ
грешка и то в полза на извършителя.
Правилно е бил определен от органите на МВР и автора на
нарушението. Видно от приложената към делото справка от началника на
Сектор ПП при ОД МВР Варна автомобилът с който е било извършено
нарушението е собственост на ЮЛ „ОПТ Лизинг“ ЕООД с вписан и
регистриран като ползвател „Лимит – АХ“ ЕООД, чийто управител и
представляващ към 05.03.2020год. е бил въззивникът. Безспорно въззивникът
не е собственик на автомобила посочен в ЕФ (горното се установява по
категоричен начин и от приложената справка от АИС КАТ), но доколкото той
е управител на ЮЛ което е вписано като ползвател в талона за регистрация на
МПС-то, то именно той съобразно чл.188, ал.2 от ЗДП следва да понесе и
отговорността за извършеното с МПС нарушение. Въззивникът като
управител на дружеството ползвател на МПС-то не е ангажирал
доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата,
3
не е представил и упоменатата в ЕФ писмена декларация, с данни за лицето
извършило нарушението и копие от СУМПС на това лице, каквото изискване
е предвидено в ЗДП. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДП в 14-дневен срок от
получаването на ЕФ собственикът, респективно ползвателя заплаща глобата
или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. В тази насока и не съществува задължение за наказващия
орган да кани изрично посочения като нарушител във фиша да депозира
декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, доколкото това е законова
възможност, предоставена от закона, от която нарушителят може да се
възползва или не по собствена воля, в предвидения законов срок от
получаване на електронния фиш. В случая АНО няма задължение да събира
доказателства, кой е управлявал МПС, а въззивника като управител на ЮЛ
ползвал на автомобила е длъжен да представи такива, ако разбира се са
налични такива. Такива доказателства в случая не са представени.
Що се касае до наведеното в жалбата възражение, че ЕФ бил издаден
при допуснати нарушения на наредба № 8121з-532 от 12.05.2015год. то н се
споделя от съда.
На първо място видно от приложения към преписката ЕФ и материалите
по АНП в случая нарушението е било установено със стационарно техническо
средство (АТСС), което е било одобрено от БИМ и било технически
изправно. В тази насока са приложените към АНП, Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 09.10.4823 и Протокол от проверка № 38-С-
ИСИС/25.07.2019год. от проверка на стационарна видеорадарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „SITRSFFIIC ERS 400“ №
003059047ВАА. В случая следва да се отбележи, че периодичността на
последващите проверки на средствата за измерване към които спада и
процесната АТСС се определят със Заповед на председателя на ДАМТН и
такава заповед е издадена – заповед № А-616/11.09.2018год.. Съгласно същата
скоростомерите подлежат на последваща проверка след една година. Вярно е,
че в приложеното към преписката Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 09.10.4823 е посочен срок на валидност до 06.10.2019год. След
извършена обаче служебна справка в публичния регистър на одобрените
средства за измерване, воден БИМ, където въпросното техническо средство е
вписано по № 4823 съдът констатира, че към цитираното по-горе
удостоверение е издадено допълнение с което срокът на валидност е удължен
до 30.09.2029год.
На следващо място цитираните в жалбата норми на чл. 9 и чл. 10 от
Наредбата са абсолютно неотносими към процесното техническо средство.
Същите касаят мобилните АТТС каквото техническото средство, с което е
установено процесното нарушение не е.
Съдът не споделя и наведеното в жалбата възражение за това, че ЕФ бил
4
издаден в нарушение на чл. 32, ал.2 от Конституцията, доколкото точно
цитираната разпоредба въвежда изключение от забраната в предвидените от
закона случаи. В случая ползването АТСС разполагащи с възможност за
записване е предвидена изрично в ЗДП. Отделен е въпроса, че според
настоящия съд случая изобщо не попада в обхвата на забраната предвидена в
нормата на чл. 32, ал.2 от Конституцията.
Без всякакво отношение към случая е и посочената в жалбата норма на
чл. 133а, ал.1 от Наредба №18 от 23.07.2001год. за сигнализация на пътните
знаци доколкото изискването местата за контрол да са обозначени с пътен
знак Е24 е отменено както в НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, така и в ЗДП и
тази отмяна е от 2018год.
Доколкото превишението на скоростта е 40км/ч., а нарушението е
извършено в извън населено място, то правилно е приложена и санкционната
норма на чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДП като е определено наказание и във
фиксирания в тази норма размер – 300лв.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакувания ЕФ е
законосъобразно издаден и като такъв следва да бъде потвърден.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивника
така и от въззиваемата страна.
С оглед крайния изход на делото (ЕФ подлежи на потвърждаване)
искането на въззивника за присъждане на разноски, макар и своевременно се
явява неоснователно и като такова се отхвърля от съда.
С оглед изхода на делото съдът счете, че направеното своевременно (в
депозирани преди даване ход на делото писмени бележки) искане от страна
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно и счете че на основание 63, ал.3 от ЗАНН такова следва да
бъде присъдено в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с
фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна и от друга
това, че делото е приключило в едно съдебно заседание, а процес.
представител на въззиваемата страна не е участвал лично в съдебното
заседание като единствено е представил писмени бележки, съдът счете че
следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на минимума предвиден
в наредбата, а именно - 80лева. Посочената сума следва да бъде заплатена от
5
въззивника в полза на ОД на МВР Варна.
С оглед на всичко изложено по-горе и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3596867, с който на ХР.
Ж. АНГ. ЕГН **********, в качеството му на законен представител на
„Лимит-АХ“ ЕООД ЕИК *********, за нарушаване нормата на чл. 21, ап.2,
вр. ал.1 от ЗДП, на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДП е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 300лв.
ОСЪЖДА ХР. Ж. АНГ. ЕГН ********** с постоянен адрес гр* да
заплати на ОД на МВР Варна, сума в размер на 80лв. представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6