Определение по дело №1482/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17972
Дата: 15 юли 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20221110101482
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17972
гр. София, 15.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110101482 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установитени искове от ищеца „ФИРМА“
ЕАД срещу ответниците В.Х. Грозев и АЛ. Р. П. за признаване за установено
съществуването на вземане по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК от 01.07.2021 г., срещу която В.Х. Грозев е възразил в срок, на АЛ. Р. П. е връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а по отношение на Т. Р. П. е вляла в сила.
В исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответниците по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Искането е неоснователно. Не са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК
производството е по реда на чл. 422 от ГПК, подадено е възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК
и отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „Т.С.“
Е., ЕИК *********, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е
длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно.
Възражението на ответника В.Х. Грозев за недопустимост на производството е
неоснователно, тъй като искът е насочен срещу правосубектна страна при спазване на
предпоставките по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 129 и сл. от ГПК, като доводите на
ответника касаят материалната, а не процесуалната легитимация на страната.
Ответникът В.Х. Грозев е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като
помагач на Т. Р. П. и е предявил обратен иск срещу него, който е нередовен – не отговоря на
изискванията на чл. чл. 128, т. 2 от ГПК – не е внесена такса.
Искането направено от ответника в отговора на исковата молба за привличане, на
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, като трето лице-помагач на лицето, за което се твърди, че
1
ползва топлоснабдения имот, е основателно с оглед изложените в отговора на исковата
молба твърдения, поради което следва да се уважи.
Същевременно провеждане на процедурата по чл. 129, ал. 1 от ГПК по обратния иск
би забавила необосновано процеса, който се развива по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Съединяването на исковете по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК цели процесуална икономия, а не
съставлява задължителен процесуален ред. Ето защо и по аргумент от т. 11 “б“ от ТР 4/2013
год. на ОСГТК на ВКС, тъй като се касае за последващо обективно съединяване на иск с нов
предмет, по който би могло да бъде образувано отделно производство, съдът не е длъжен да
го приеме за разглеждане. Същевременно не се прегражда пътя за защита по него и не се
нарушават правата на никоя от страните. Ето защо това искане следва да се остави без
уважение.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.
Искането по чл. 192 ГПК на ищеца следва да бъде оставено без уважение, тъй като е
допуснато привличане на трето-лице помагач.
По искането за допускане на СТЕ и ССчЕ съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание.
Искането на ответника за допускане на събиране на гласни доказателства е
неоснователно, тъй като като се цели установяване на неотносим към конкретния спор факт.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Х. Грозев за прекратяване на
производството по делото като недопустимо.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „ФИРМА“ ЕАД за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответниците.
Производството по делото продължава по общия исков ред.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „Т.С.“ Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„П.Г.П“ № 3.

2
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ответника трето
лице-помагач – Т. Р. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Т“, блок 7, вх. Б, ет. 1,
ап. 10, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „П.Г.П“ № 3.

НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения с исковата молба с
вх. № 79843 от 20.04.2022 г. насрещен иск от В.Х. Грозев срещу Т. Р. П., за осъждане на
последната да му заплати сумата от 2592,82 лева.
Исковата молба с вх. № 79843 от 20.04.2022 г., с което е предявен насрещният иск да
се докладва на Зам.-председателя и Ръководител на I ГО на СРС, за образуването му в
отделно производство, по което да бъде извършена преценка по чл. 129 от ГПК и наличие
на предпоставките по чл. 229 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Т.С.“ Е., ЕИК
*********, в срок до първото съдебно заседание да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговорите на исковата молба
писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 192 от ГПК за
задължаване на трето неучастващо по делото лице да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.

ПО ИСКАНЕТО за допускане на СТЕ и ССчЕ съдът ще се произнесе в открито
съдебно заседание след изслушването на становището на страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане до разпит при
режим на довеждане на един свидетел за установяване на обстоятелствата, описани в
отговора на исковата молба, тъй като са неотносими към предмета на доказване.

ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 35874/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.10.2022 г. в
3
13,15 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение на ищеца – и препис от
отговора, а на третите лице помагачи – препис от исковата молба, отговора и
доказателствата към тях.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, както следва:
че ответникът В. ХР. ГР., ЕГН ********** , дължи на ищеца „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
***********, сумата в размер на 2278,21 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Т“, блок 7, вх. Б, ет. 1, ап. 10, ведно със законна лихва
за периода от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 293,97 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 08.06.2021
г.; сумата в размер на 17,46 лева, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва за
периода от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането , както и сумата от 3,17 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.07.2018 г. до 08.06.2021 г.
че ответникът АЛ. Р. П., ЕГН **********, дължи на ищеца „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
***********, сумата в размер на 1139,10 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Т“, блок 7, вх. Б, ет. 1, ап. 10, ведно със законна лихва
за периода от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 146,99 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 08.06.2021
г.; сумата в размер на 8,73 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение
за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
22.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1,59 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
08.06.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 01.07.2021 г. по ч.гр. дело № 35874/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178
състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото имали качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на
4
топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към процесния
период, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е
изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата
„дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане,
поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника В.Х. Грозев чрез адв. Лора Иванова, в който оспорва предявените искове като
недопустими. Оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба на топлинна
енергия, тъй като договорът е сключен с трето лице, подало заявление за откриване на
партида. Твърди, че топлинна енергия в имота не е доставяна, оспорва основанието и
размера на задълженията за главница и лихва, както и факта, че са монтирани отоплителни
тела. Възразява, че е изпаднал в забава за плащане, тъй като не е поканен. Прави искане
претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от
ответника АЛ. Р. П..

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че
ответникът по иска, е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че
сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена
топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.

ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава
в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на
посочената дата;
2/ Т. Р. П. е подала искане за откриване на партида за имота и сумите са начислявани
на нейно име;
5
3/ за имота е извършвана услугата „дялово разпределение“ за процесния период;

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).

Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6