ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31504
гр. София, 02.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Частно гражданско
дело № 20241110115582 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
02.08.2024 г., гр.София
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
02.08.2024г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров ч.гр.д. №15582 по описа за
2024г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на
кредитора ***, срещу И. П.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника надлежно и в
срок е подадено възражение по делото с аргументи за погасяване по давност на дълга
С Определение от 16.05.2024г., получено на 07.06.2024г. от представител на заявителя,
са дадени указания на заявителя, че на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК в едномесечен
срок, считано от получаване на съобщението кредиторът може да предяви иск относно
1
твърдените от него вземания, като представи доказателства за това по делото. На заявителя
са указани процесуалните последици при неупражняване на процесуалното си право в
законен срок да предяви по исков ред претенцията си.
В едномесечния срок заявителят не е представил доказателства по делото, че е
предявил съдебен иск за процесното вземане. На основание чл.415, ал.5 от ГПК в случай, че
заявителят не представи доказателства за предявен в срок иск издадената заповед за
изпълнение се обезсилва и се прекратява производството по делото.
По искането за заплащане на разноски в подаденото възражение съдът намира
следното:
В гражданския процес отговорността за разноски се изразява в правото на страната,
спрямо която неоснователно е бил инициран граждански спор, да иска заплащане на
направените от нея разноски, както и съответно в задължението на насрещната страна да
заплати тези разноски. Съгласно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът разглеждащ
иска за съществуването на вземането, оспорено чрез възражение в заповедното
производство, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Съобразно изхода на спора съдът разпределя отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. Разпоредбите на закона
обвързват съдебния състав да се произнесе по въпроса за разноските в акта, с който
приключва делото, при направено своевременно искане в тази насока. При непредявяване на
иск за съществуването на вземането от заявителя съдът по исковото производство не може
да бъде сезиран, поради което актът, с който приключва делото е този, с който се обезсилват
издадената заповед за изпълнение.
Настоящият съдебен състава намира, че заповедното производство е специално
съдебно производство, предхождащо исковия процес, чиято цел е да установи дали
предявеното вземане се оспорва или не. В хипотезата на подадено в срок възражение срещу
издадена заповед за изпълнение и при липса на сезиране от заявителя на исков съд с иск за
съществуването на вземането по реда на чл.422 от ГПК, заявителят следва да понесе
отговорността за сторените от насрещната страна разноски в проведеното заповедно
производство. Видно от представения с подаденото възражение препис на договор за правна
защита и съдействие са направени разноски от длъжника във връзка с издадената заповед за
изпълнение. При подадено възражение от длъжника заявителят следва да установи съдебно
правата си по исков път и оглед изхода на правния спор да бъде разпределена отговорността
за сторените разноски. Недопустимо е претенцията на длъжника за направените разноски да
бъде поставяна в зависимост от волята на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Обратното виждане е в състояние да доведе до промяна в характера на
отговорността за разноски, разбирана като санкция за страната, която неоснователно е
предизвикала правния спор.
Така мотивиран и на основание чл.415, ал.5 от ГПК, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
16.04.2024г., издадена по ч.гр.д. №15582/2024г. по описа на СРС, 165 граждански състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА ***, да заплати на И. Г. П., ЕГН: **********, сумата от 400 /четиристотин/
лв., представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му.
Да се връчи препис от определението на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3