МОТИВИ по НОХД № 192 по описа на Карловски районен съд
за 2019 година
Районна прокуратура – Карлово е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия С.О.И. за това, че от 03.06.2016г. до 11.05.2017г. в с.Х.Д.,
обл.Пловдив, като пълнолетно лице, без да е сключило брак е заживял съпружески
с лице от женски пол - З.И.К., ЕГН: **********, ненавършила 16-годишна възраст
- престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – Карлово счита
за доказано, че подсъдимият е извършил престъплението, като пледира да не му се
налага наказание, тъй като междувременно е сключил граждански брак с
пострадалата.
Подсъдимият И. на основание чл. 371 т.
2 от НПК доброволно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. На основание чл. 372 ал. 3 от НПК съдът е обявил, че ще
ползва това самопризнание при постановяване на присъдата, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. В последната си дума
подсъдимият моли да не му бъде налагано наказание, тъй като с пострадалата са
се оженили.
Защитникът на подсъдимия– адвокат Б.
поддържа самопризнанието на подзащитния си. Моли съда да приложи привилегията
на чл. 191 ал. 4 от НК.
По делото не са конституирани лица в качеството на частни обвинители и граждански
ищци.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 и
чл. 373, ал. 2 от НПК всички събрани по делото доказателства – самопризнанието
на подсъдимия, подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК
протоколи за разпит на подсъдимия и свидетелите З.И.К., М.А.А., И.С.К., заключение по изготвената съдебно-психиатрична
експертиза, изготвена от вещото лице Р.Д., справки АИС БДС, характеристична
справка и справка за съдимост на подсъдимия, удостоверение за сключен
граждански брак, намери за установено следното:
Подсъдимият С.О.И., ЕГН ********** е роден на ***г***.
****
На 03.06.2016г. пострадалата З.И.К. *** решила да
избяга от дома си и да се омъжи за приятеля си, подсъдимия С.И.. Двамата се
познавали от около година преди това, но станали близки през месец май на
2016г. На 03.06.2016г. подсъдимият С.И. взел З.К. *** и я отвел в дома си в с.Х.Д.,
обл. П..Там двамата
правили секс, а след това заживели в една стая, като семейство. Към
03.06.2016г. З.К. била навършила 14 години, а 16 години навършила на
11.05.2017г. В началото на съжителството си със С.И. родителите на К. явно се
притеснявали за доброто на дъщеря им и предвид малката й възраст подали сигнал
в РУ на МВР гр. К.. Впоследствие
обаче отношенията им със С.И. се подобрили и заявили, че не желаят И. да бъде
съден, както и че същият се грижи добре за дъщеря им.
От заключението на изготвената за нуждите на
разследването по досъдебното производство съдебно – психиатрична
експертиза по отношение на З.К. се
установява, че същата не страда от душевно заболяване, не е регистрирана и не
се води на учет в ЦПЗ гр.П.. С оглед
степента на физическото, психическо и умствено развитие на непълнолетната (към
момента на изготвяне на експертизата) З.К., тя е могла правилно да възприема,
запаметява и възпроизвежда фактите, които имат значение за делото и може да дава
достоверни показания за тях.
На 08.05.2019г. подсъдимият и З.К.
сключили граждански брак, за което бил съставен акт за сключен граждански брак
№ ****/08.05.2019г.
на Община К..
Така описаната фактическа обстановка
съдът намира за безспорно и категорично
установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство
доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 372 ал.4 от НПК, като на базата на
тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния
акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания на разпитаните
свидетели. Показанията им съдът възприема като логични, последователни и в
съответствие и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Ползва
и заключението на съдебно-психиатричната експертиза като изготвена от вещо лице
с необходимите знания и опит. В съдебно заседание подсъдимият прави пълно
признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е
съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на
досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както
в гласните, така и писмени доказателства и съдебно-психиатричната експертиза.
В рамките на събрания доказателствен материал не се
установяват такива противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен
от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт относно наличието на
характеризиращите деянието, за които е повдигнато обвинение, белези. Ето защо и съдебният състав напълно приема
фактическите констатации на същия като обосновани и правилни.
При така констатираното, настоящият състав намира, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 191 ал.1 от НК. Същият от 03.06.2016г. до 11.05.2017г. в
с.Х.Д., обл.П., като пълнолетно лице, без да е
сключило брак е заживял съпружески с лице от женски пол - З.И.К., ЕГН: **********,
ненавършила 16-годишна възраст.
Престъплението по чл. 191 ал. 1 от НК има за свой предмет
обществените отношения, свързани с правилното физическо, психично и нравствено
развитие на подрастващите. Изпълнителното деяние се състои в заживяване
съпружески от пълнолетно лице от мъжки пол с лице от женски пол, ненавършило 16
годишна възраст. В конкретния случай е налице едно фактическо съжителство между
подсъдимия и К., наподобяващо
отношенията, които възникват при сключване на брак. Налице е и съдействащо
поведение от страна на К., която участва напълно доброволно в тези отношения. Престъплението е с
продължен характер.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при пряк умисъл. Същият е знаел, че К. не е навършила 16 години, но
въпреки това е заживял съпружески с нея.
Съдът обаче счита, че на подсъдимия не следва да бъде
налагано наказание за извършеното от него престъпление съгласно чл. 191 ал. 4
от НК, тъй като преди постановяване на
присъдата от първата инстанция е последвал брак между него и К.. Посочената
разпоредба е била действаща към момента на извършване на престъплението и
приложима предвид правилото на чл. 2 ал. 1 и 2 от НК за прилагане за всяко
престъпление на закона, който е бил действащ към момента на извършването му,
освен ако не е последвал по-благоприятен. В случая по-благоприятният закон е
този, действащ към момента на извършване на престъплението, съдържим в
разпоредбата на чл. 191 ал. 4 от НК(отм. ДВ
бр. 16 от 2019г.), поради което и на основание
посочената разпоредба съдът не наложи на И. наказание.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия
да заплати в полза на държавата, по бюджетна сметка на ОД на МВР Пловдив сумата
от 93.84 лв., представляващи разноски по делото от досъдебното производство
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПВ