Решение по дело №89/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 82
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 29 август 2020 г.)
Съдия: Анна Петкова Донкова Кутрова
Дело: 20205320200089
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. К., 29.06.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

 

с участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 89 по описа на Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         С наказателно постановление № 19-0281-001097/12.11.2019 година на Началника на РУ на МВР, гр. К., на М.В.М., ЕГН ********** ***, на основание чл. 638 ал. 5 от КЗ е наложено административно наказание  глоба в размер на 800 лв.

         Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Моли съда да отмени наказателното постановление. Твърди наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство, сочи, че е възрастен човек и размера на глобата надвишава двукратно размера на пенсията му, както и че не той се грижи за заплащане на гражданската отговорност. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

         Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К. редовно призована,  не изпраща представител.

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

         Разгледана от съда е неоснователна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя Л.Г. и приложените и приети писмени доказателства, съдът намира за установено следното:

На 15.10.2019 г., служители н.Р.н.М.К. сред които свидетелят Г., изпълнявали служебните си задължения по контрол на безопасността на движението. При посещение на пътно-транспортно произшествие, възникнало в гр. К., на кръстовището на бул. „О.“ и ул. „М.д.“, констатирали, че един от автомобилите, участници в ПТП е „Ф.Г.“ с рег. № ********, управляван от жалбоподателя. При проверката се установило, че жалбоподателят няма вина за настъпилото произшествие, но управлява превозното средство, собственост на ТАРА ЕООД, без сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на проверката, като автомобилът не бил спрян от движение. Жалбоподателят управлявал МПС при наличие на незаплатени глоби, не представил контролен талон, както и автомобилът не бил представен на технически преглед.

За констатираното от актосъставител Г. бил съставен против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение серия GA № 51672/15.10.2019г. за нарушение на чл. 638 ал. 3 от КЗ. Бил му съставен АУАН и за останалите установени нарушения на ЗДвП.

         На 12.11.2019г. компетентният орган, овластен съгласно заповед № 317з-3985/22.10.2018г.  на Директора на *****П., Началника н.Р.н.М.К. е издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 638 ал. 5 от КЗ на жалбоподателя, е наложена глоба в размер на 800 лв., тъй като като лице, което не е собственик повторно управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Обстоятелствата по извършване на нарушението са посочени по идентичен начин с тези в АУАН, като в наказателното постановление е отразено, че при направена справка в СУ АНД е установено, че жалбоподателят има влязло в законна сила на 15.06.2019г. НП № 18-0281-000299/27.04.2018г. на РУ К. за същото нарушение.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.

Съдът намира, че при издаването на НП не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение  съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а НП – тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадени са ясни и коректни описание на нарушението и на обстоятелствата около неговото извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.

Правилно е определена нарушената правна норма, тъй като се установява от доказателствата по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал МПС, за което не е имало  сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изписано е словесно точно в какво се е състояло нарушението на жалбоподателя, което покрива изцяло състава на чл. 638 ал. 3 от КЗ, съдържаща именно нарушеното правило за поведение - управление на МПС от несобственик, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, която нарушена разпоредба и е цитирана в НП.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за съществено процесуално нарушение поради наличие на разминаване в квалифицирането на нарушението в НП, предвид, че в същото ясно е посочена нормата, съдържаща нарушеното правило за поведение, като е приложена санкционната норма на чл. 638 ал. 5 от КЗ, предвиждаща наказание за водач, който при условията на повторност е извършил нарушение по ал. 3. Видно от съдържанието на НП, в същото се съдържа констатация за повторност, като са изложени всички обстоятелства, относими към съставомерните признаци на нарушението – посочено е, че се касае за деяние, извършено повторно, както и наказателното постановление, с което е наказан за предходно нарушение на чл. 638 ал. 3 от КЗ, както и датата на влизането му в законна сила.

Повторността на нарушението е обективен факт, за наличието на който е необходимо извършването на второ по ред нарушение в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление,  съгласно §1 т.51 от ДР на КЗ, съдържаща легално определение на понятието “повторно нарушение”, а именно „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. Видно от събраните доказателства жалбоподателят е бил наказан за същото по вид нарушение на КЗ –нарушение по чл. 638 ал.3 от КЗ с наказателно постановление № 18-0281-000299/27.04.2018г. по описа н.Р.К. което е влязло в законна сила на 15.06.2019г.

Процесното е извършено и установено на 15.10.2019г., т.е. в рамките на законовия едногодишен срок. При този безспорно установен факт, правилно административно-наказващият орган е преценил, че е налице повторност и е наложил наказание на основание чл. 638 ал. 5 от КЗ, поради което наказателното постановление е законосъобразно.

В обстоятелствената част на АУАН не е посочено, че се касае за повторно извършено административно нарушение, нито е посочен предходният акт, с който нарушителят е наказан за същото по вид нарушение, но това не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила или неправилно приложение на материалния закон. Процесуалните пропуски в административно-наказателното производство биха били съществени и основания за отмяна на НП тогава, когато създават вероятност, че фактите може да се осъществили по различен от приетия от наказващия орган начин или когато са отнели или ограничили правото на защита на страната. Наказаното лице е запознато с текста на обжалваното наказателно постановление, обуславящо повторността и е имало възможност в производството и пред настоящата инстанция да изложи съображения си против него и да представи доказателства, оборващи фактическите и правните основания за издаването. В случая това не е сторено. Изводът дали наказателното постановление е законосъобразно или не следва да се прави не само с оглед на това дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта и при издаване на наказателното постановление, а преди всичко с оглед характера на същите и доколко те пречат чрез надлежна проверка да се установи какво е деянието и кой е деецът – Постановление №5 от 28.10.1968г. на Пленум на ВС. В конкретния случай, не се установява да е било ограничено или възпрепятствано правото на защита на санкционираното лице. Съдът счита, че не е препятствана възможността наказаното лице да обори факта на повторност, доколкото е налице яснота кое е именно предходното извършено от него нарушение, което обуславя повторността.

Правилно е определено по вид наказанието, които следва да бъде наложено. Относно размера на глобата от 800.00лв., то същата е наложена в предвидения в разпоредбата фиксиран размер и не подлежи на корекция.

Обстоятелството, че жалбоподателят е пенсионер, не прави деянието несъставомерно, още повече, че не се касае за първо нарушение на КЗ, а и данните да е извършвал и други нарушения на ЗДвП.

Поради изложените съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0281-001097/12.11.2019 година на Началника на РУ на МВР, гр. К., с което на М.В.М., ЕГН ********** ***, на основание чл. 638 ал. 5 от КЗ е наложено административно наказание  глоба в размер на 800 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.